Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети декември
през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Н.Н. СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при секретаря Рени А.а и в присъствието
на прокурора Мартин Бешков, като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНОХД № 4790 по
описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
С
присъда от 12.07.2018 г., постановена по НОХД № 16513/2017 г. по описа на
Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 22-ри състав, подсъдимият
А.В.И. е признат за виновен в това,
че на 15.08.2016 г., в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у Я.Н.Т.– управител на отдел „Доставки“ в „М.К.Е.К.“ ЕООД,
магазин Метро София – 2 (чрез изпращане на електронно съобщение на мейла на
отдел „Доставки“ направил заявка за закупуването на 3 (три) палета „Нескафе 3 в
1“, 28 х 17,5 грама, на обща стойност 10 039,68 лева, като посочил, че
заявката е от името и за сметка на фирма „П. КООП“, ЕИК *******, както и че
горепосочените стоки ще бъдат взети от рампа „Доставки“ на магазин „Метро София
– 2“ на 16.08.2016 г., със собствен транспорт на „П. КООП“ и отложено плащане
по фактура), и с това на 16.08.2016 г., в гр. София, причинил имотна вреда на „М.К.Е.К.“
ЕООД в размер на 10 039,68 лева, което представлява престъпление по чл.
209, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 209, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1
от НК, подс. И. е осъден на
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, като на основание чл.
66, ал. 1 от НК, изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок
от три години.
С
присъдата съдът е постановил веществените доказателства по делото – 2 броя
дискове CD
– да се върнат на „М.К.Е.К.“ ЕООД.
С
присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият А.В.И. е осъден да заплати направените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 253,92 лева – в полза на
държавата, както и на основание чл. 190, ал. 2 от НК – 5,00 лева за служебно
издаване на 1 брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по
сметка на СРС.
Срещу така постановения съдебен акт е
депозирана въззивна жалба от адв. Д.М. – от САК, в качеството му на упълномощен
защитник на подс. А.В.И.. С така депозираната въззивна жалба се твърди, че
първоинстанционната присъда е незаконосъобразна, неправилна, необоснована,
постановена при съществени нарушения на материалния закон, а наложеното с нея
наказание е явно несправедливо.
Навеждат
се доводи, че от направения анализ на доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, не се доказва подс. И. да е осъществил деянието, за което
му е повдигнато обвинение. Сочи се, че от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че цялата процедура по изпълнение на поръчки и
извършването на доставки от „М.К.Е.К.“ е строго регламентирана, като същата
позволява на подсъдимия единствено да заяви конкретен вид поръчка, като
последващото й предаване на конкретен клиент не попада в служебната му
компетентност и представлява дейност, на
която същият не може да влияе. Ангажират се доводи, че съдът е игнорирал
представените от защитата доказателства, че подсъдимият е бил заплашен от
неговия пряк ръководител с уволнение малко преди инцидента, което навежда на
съмнения относно авторството на деянието. Посочва се, че първият съд е
постановил необоснован съдебен акт, тъй като изцяло е игнорирал защитните
доказателства и доводите на защитата, и не е отчел сериозните разминавания в
показанията на основните свидетели на обвинението, които не съответстват на
приетата от съда фактическа обстановка и внасят сериозни колебания в
обвинителната теза.
Излага
се, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните
правила, тъй като съдът е дал вяра само на доказателствата, които се явяват в
подкрепа на обвинителната теза и е дискредитирал всички, които са в подкрепа на
защитната теза. Изтъква се, че съдът в присъдата си не е посочил кои
обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали
и какви са правните съображения за взетото решение; не са обсъдени
противоречията в доказателствената съвкупност, не е изяснено защо се приемат едни,
а се отхвърлят други доказателства. Сочи се, че съдът, в нарушение на
императивните правила по чл. 14 и чл. 107, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от НПК, не е
извършил изискуемата от закона всестранна и обективна оценка на релевантните
факти и в резултат на това незаконосъобразно е признал подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение.
Ангажират
се съображения, че определеното с присъдата наказание на подсъдимия е явно
несправедливо и несъответно на степента на обществена опасност на деянието и на
дееца. Сочи се, че съдът необосновано е отказал да приложи институтът по чл.
58а, ал. 4, вр. чл. 55 от НК, въпреки наличието на многобройни и изключителни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Моли се за отмяна на обжалваната
присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият И. да бъде
признат за невиновен по повдигнатото му от СРП обвинение. Алтернативно се
отправя искане за намаляване на размера на наложеното на И. наказание до
минимума, предвиден в Общата част на закона, като изтърпяването му бъде
отложено по реда на чл. 66 от НК, тъй като определеното му от първия съд не
съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, и на множеството и
изключителни смекчаващи вината обстоятелства.
В
съдебно заседание защитата на подс. И. – адв. Е.Б.– АК – Благоевград, поддържа жалбата по
изложените в нея съображения, и моли съда да отмени атакуваната
първоинстанционна присъда и да постанови нова такава, оправдателна по отношение
на подзащитния му.
Навежда
доводи, че от събраните в хода на досъдебното и съдебното производство
доказателствени средства, не може да се направи единствено възможният извод, че
подсъдимият е автор на престъплението, в което е обвинен. Ангажира доводи, че
от подробно установените правила за дейността на „М.К.Е.К.“ ЕООД е установено,
че всички доставки се извършват по строго установени правила и се осъществява
контрол на няколко нива, за да се възпрепятстват подобен род измамливи прояви,
като получаването на определена стока на изхода или на въпросната рампа се
контролира от отдел „Доставки“, от ръководителя на отдел „Доставки“, от
охраната и от самото лице, което фактически предава стоката на съответния
шофьор. В тази връзка навежда аргументи, че по делото е останало необяснимо как
въпросната доставка не е подлежала на никакъв контрол и не е извършена проверка
дали лицето, което е дошло да получи стоката, е сред оправомощените за това
лица, на които е воден списък.
Защитата
релевира съображения, че от събраните по делото писмени доказателства е било
установено, че подсъдимият не разполага, съобразно длъжностната му
характеристика, с възможност пряко да нарежда, да дава указания и да изменя
получателите на заявена доставка. Поставя под съмнение показанията на св. А., в
смисъл, че подсъдимият му се е обадил да му каже регистрационния номер на
товарния автомобил, на който следва да се натовари стоката, като сочи, че по
делото не е установено св. И. или Н.да са съобщили на подсъдимия
регистрационния номер на автомобила. Сочи и на разминаване между показанията на
св. А. и тези на св. Н.в насока, дали последният се е представил за служител на
„П. КООП“. Изтъква, че подобно деяние не е могло да остане неразкрито, поради
което и поставя под съмнение по какви съображения подсъдимият би го извършил.
Сочи и на отправени заплахи с уволнение спрямо подзащитния му.
Защитата
поставя под съмнение, дали именно подс. И. е разговарял със св. А., предвид
липсата на запис от разговора и заключение на фоноскопска експертиза. Изтъква,
че нито св. Н., нито св. И. са виждали подсъдимия преди деянието и няма как да
се установи, предвид липсата на извършено разпознаване, че именно той е бил
пред офис на „С.“ на Сточна гара. Сочи, че по делото липсва документ,
удостоверяващ извършеното плащане от страна на св.Г.. Въз основа на тези доводи
изтъква, че не е доказано по нужния несъмнен и категоричен начин, авторството
на подсъдимия по отношение на инкриминираното деяние.
Алтернативно
отправя искане за занижаване размера на наложеното на подсъдимия наказание до
законоустановения минимум, като изтъква, че по делото са налице изключителни и
многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, а именно – младата му
възраст, трудовата му заетост, чистото му съдебно минало и добрите
характеристични данни. Посочва, че осъждането на подсъдимия като млад човек, ще
попречи на бъдещето му. Изтъква, че реабилитацията на подсъдимия за предходното
му осъждане е пречка то да се преценява като отегчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство.
Представителят
на СГП пледира присъдата на първоинстанционния съдебен състав да бъде
потвърдена, като правилна и законосъобразна, а жалбата срещу същата – да бъде
отхвърлена. Посочва, че по делото е безспорно установено, че подсъдимият е
работил в ощетеното юридическо лице и в това си качество е познавал процедурите
по заявка на стоки – предмет на търговски сделки; в това си качество се е
възползвал от познанията си по тези процедури и е заблудил съответното
длъжностно лице – св. Я.Т., чрез заблуждаващо имейл съобщение, с което създал
погрешни представи у свидетеля, че кооперация „П.“ е поръчала стоките – предмет
на престъплението. Намира за установено, че кооперация „П.“ никога не е
поръчвала процесните стоки, поради което и не ги е заплатила. Сочи, че по
делото е доказано, че стоките са били натоварени по указание на подсъдимия,
чрез куриерска фирма и изпратени до трето лице, което е заплатило стойността им
на подсъдимия и последният се е облагодетелствал от получената сума. Намира
определеното на подсъдимия наказание от първоинстанционния съд за
законосъобразно и съобразено с целите на индивидуалната и генералната
превенция, предвид предходното осъждане на подсъдимия, макар да е настъпила
реабилитация за същото.
Подсъдимият
А.В.И., при упражняване на правото си на лична защита посочва, че е на 36
години и преди повече от десет години е допуснал грешки, които са го научили на
много позитивни неща. Посочва, че към момента е търговски директор на изпитателен
срок във фирма и е продължил да се развива през годините. Изтъква, че казаното
от защитата му отговаря на истината, като всички отговорни отдели в „Метро“ са
дали съгласие за неспазване на процедурите и не са проверили договора с клиента
и упълномощените лица. Посочва, че е бил заплашван около шест месеца преди
инкриминираната дата от прекия му ръководител Б.Т.с уволнение, ако не изпълни
определени процедури, които се изисквали от него.
В
последната си дума заявява, че е невинен.
Съдът, като прецени изложените в
жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен
акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 НПК, намира за установено
следното:
За да постанови присъдата си,
първоинстанционният съдебен състав е събрал и обсъдил, в качеството им на
гласни и писмени доказателствени средства, обясненията на подс. И., снети в
о.с.з. на 12.07.2018 г.; показанията на свидетелите Б.Д.Т.(л. 20 от досъд.
п-во), Б.К.П.(л. 21 – 23 и л. 27 от досъд. п-во), Я.Н.Т.(л. 24 – 26, л. 28, л.
101, л. 151 и л. 155 – 156 от досъд. п-во), А.С.. (л. 29 от досъд. п-во), И.Н.И.
(л. 30 – 31 и л. 98 от досъд. п-во), Н.С.К.(л. 32 от досъд. п-во), К. И. А. (л.
33 от досъд. п-во), И.Г.П.(л. 34 – 35 от досъд. п-во), Н.И. Н.(л. 36 – 37 и л.
99 от досъд. п-во), С.Г.Г.(л. 38 – 39 от досъд. п-во), А.В. З. (л. 40 от досъд.
п-во), И.В.Г.(л. 41 от досъд. п-во), А.М.Б. (л. 157 от досъд. п-во), В.Х.И. (л.
158 от досъд. п-во) – приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.
373, ал. 1, вр. чл. 372, ал. 3, вр.чл. 371, т. 1, вр. чл. 283 от НПК;
протокол
за доброволно предаване от 21.09.2016 г. (л. 64 от досъд. п-во); копия на имейл
съобщения от подс. И. до отдел „Доставки“ в „М.К.Е.К.“ ЕООД (л. 7 и л. 66 – 68
от досъд. п-во); заверени преписи на трудов договор № 2822/14.03.2012 г.,
сключен между „М.К.Е.К.“ ЕООД и А.В.И. (л. 44 – 45 от досъд. п-во),
допълнително споразумение № 26 от 19.01.2016 г. (л. 52 от досъд. п-во) и
длъжностна характеристика на длъжността „мениджър на клиента, специалист“ (л.
46 – 49 от досъд. п-во); справка относно мобилни телефонни номера (л. 57 – 63
от досъд. п-во); фактури, издадени от „М.К.Е.К.“ ЕООД на „П. КООП“ (л. 69 – 73
от досъд. п-во); писмо от „С.“ АД, ведно с приложения (л. 76 – 83 от досъд.
п-во); писмо от „М.К.Е.К. Б.“ ЕООД, ведно с приложения – справка – декларация и
извлечения от дневника за продажбите по ЗДДС за м. август 2016 г. и извлечение
от счетоводните регистри по партидата на кооперация „П.“ (л. 119 – 143 от
досъд. п-во); график на работа в отдел „Доставки“ при „М.К.Е.К. Б.“ ЕООД за м.
август 2016 г. (л. 159 от досъд. п-во);
писмо
от „М.К.Е.К. Б.“ ЕООД, вх. № 1016967/ 06.03.2018 г. по описа на СРС, ведно с
приложени към писмото „Процедура за реда на изготвяне на оферти, фактуриране на
стоки по оферти и предаване на стоките на клиента“, валидна от 12.03.2012 г.,
„Процедура за плащане при доставки – финансова част“, валидна от 16.07.2012 г.,
както и договор за доставка от 04.08.2016 г., сключен между „П. КООП“ и „М.К.Е.К.
Б.“ ЕООД (л. 46 – 76 и л. 82 – 112 от
съд. п-во), писмо от „М.К.Е.К. Б.“ ЕООД, вх. № 1041231/07.06.2018 г. по описа
на СРС, ведно с приложени към писмото рамков договор, в сила от 01.09.2015 г.,
сключен между „М.К.Е.К. Б.“ ЕООД и „СОТ – сигнално охранителна техника“ ЕООД,
Правилник за дейността по сигурността в магазините на „М.К.Е.К.“ – Вътрешна
охрана, длъжностна характеристика на длъжността „ръководител отдел „Доставки“
в „М.К.Е.К. Б.“ ЕООД, Стандартна работна
процедура за поръчки и доставки към клиенти, валидна от 10.10.2016 г.,
Стандартна работна процедура за Касова зона, валидна от 16.05.2016 г. (л. 134 – 242 от съд. п-во); справка за
съдимост на подсъдимия (л. 21 – 22 от съд. п-во); както и заключението на
назначената и приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза
(л. 103 – 115 от досъд. п-во) и веществените доказателства по делото – 2 броя
оптични носители (л. 65 и л. 83 от досъд. п-во).
При
формиране на свободното си вътрешносъдийско убеждение по фактите, съдебният
състав е кредитирал изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели,
които е преценил за логични, последователни, вътрешно непротиворечиви,
депозирани обективно и безпристрастно, и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал. Заключението на назначената и изготвена
съдебно-счетоводна експертиза съдът също е кредитирал изцяло. Събраните по
делото писмени доказателствени средства съдът е възприел и кредитирал с
доверие, като безпротиворечиви по отношение на подлежащите на доказване факти. СРС
не е дал вяра единствено на обясненията на подсъдимия, като е преценил, че
същите се оборват от останалите, събрани по делото, доказателствени средства и
са предназначени да изградят защитната му версия по повдигнатото му обвинение.
Пред настоящата инстанция не са
представени и събрани нови гласни или писмени доказателствени средства. Съдът
изгради изводите си по фактите изцяло на база на събраните в хода на съдебното
следствие пред първата инстанция гласни и писмени доказателствени средства.
Въз основа на така
събрания и обсъден доказателствен материал, СРС е приел за установено, от
фактическа страна, че към 15.08.2016 г. подс. А.В.И. заемал длъжността
„търговски сътрудник – мениджър на клиента“ към „М.К.Е.К.“ ЕООД. Тази му
длъжност го задължавала да обслужва клиентите, попадащи в определения му
регион, включително при желание от тяхна страна да прави заявки за доставка на
стоки от тяхно име и за тяхна сметка, съобразно заявеното от клиентите
количество. Ако правел заявки от името на клиентите, подсъдимият бил длъжен да
уговори с клиентите вида и количеството стоки, начина на плащане, начина,
времето и мястото на доставяне на стоката, и да предаде тази информация на
служителите в отдел „Доставки“ чрез изпращане на електронно съобщение до
електронната поща на отдела, по телефон или лично в офиса на дружеството. По
отношение на клиентите на „М.К.Е.К.“ ЕООД с регулярни поръчки на стока, била
предвидена опция за отложено плащане по направени заявки и доставени стоки, тъй
като същите разполагали с кредитен лимит в „М.К.Е.К.“ ЕООД. От този тип клиенти
било и дружеството „П. КООП“, които попадали в региона, обслужван от подс. И.,
и които осъществявали комуникация с него по повод заявка на стоки от „М.К.Е.К.“
ЕООД.
СРС
е приел за установено, че подс. И. решил да се възползва от така създадената
организация на работа в „М.К.Е.К.“ ЕООД и да извлече парична облага за себе си.
В изпълнение на взетото решение на 15.08.2016 г. той изпратил електронно
съобщение от служебната си електронна поща *******
до електронната поща на отдел „Търговски управители“ в дружеството, с оглед
установяване на актуалната парична стойност на „Нескафе 3 в 1“, 28 х 17,5
грама, както и съответната наличност в магазина на дружеството „Метро – София –
2“. След като получил обратна информация за това, взел решение да създаде
невярна представа у управителя на отдел „Доставки“ при „М.К.Е.К.“ ЕООД – св. Я.Н.Т.,
изпратил електронно съобщение от служебната си електронна поща до електронната
поща на отдел „Доставки (MCC BG Delivery ST12), ползвана от св. Т.. Съобщението
съдържало заявка за закупуването на 3 (три) палета „Нескафе 3 в 1“, 28 х 17,5
грама, на обща стойност 10 039,68 лева. Подсъдимият И. посочил, че заявката е
от името и за сметка на „П. КООП“, както и че посочената стока ще бъде взета
със собствен транспорт от служител на „П. КООП“ от рампа „Доставки“ на магазин „Метро
София – 2“ около 08,00 ч. на 16.08.2016 г. По същия начин съобщил, че „П. КООП“
желаят да заплатят стоката съгласно услугата „флекс“ (отложено плащане по
фактура), както и че оригиналът на фактурата следвало да остане в „М.К.Е.К.“
ЕООД, а копие от същата да се предостави на шофьора, който ще вземе стоката. По
този начин подсъдимият възнамерявал да получи владението върху трите палета
„Нескафе 3 в 1“, 28 х 17,5 грама, след което да ги продаде на трети лица и така
да набави за себе си парична облага.
Горната
заявка в действителност не изхождала от „П. КООП“. На 15.08.2016 г. изпратеното
от подс. И. електронно съобщение до имейл – адреса на отдел „Доставки“, било
прочетено от св. Т.. Той бил единственият от отдела, който към момента на
получаване на електронното съобщение имал достъп до служебната електронна поща
на отдела. Освен това, стоките в магазина били във владението на св. Т.,
доколкото същият заемал длъжността „управител“ на отдел „Доставки“.
Запознавайки се със съдържанието на електронното съобщение и заявеното от
подсъдимия, св Т. изградил невярна представа, касателно волята на „П. КООП“ по
повод заявката на три палета „Нескафе 3 в 1“, 28 х 17,5 грама, на обща стойност
10 039,68 лева.
На
15.08.2016 г. св. Т. предприел действия по организиране изпълнението на
направената от подс. И. заявка от името и за сметка на „П. КООП“ със
съзнанието, че същата е продиктувана от волята на служител в „П. КООП“.
Ежедневно в посоченото звено на дружеството се получавали множество подобни
заявки и с оглед на това, че заявката била направена от подсъдимия – търговски
представител и осъществяващ контакт по повод заявки на стоки с „П. КООП“,
свидетелят не се усъмнил в истинността на посоченото от подсъдимия. Служители
на магазин „Метро – София – 2“ подготвили три палета „Нескафе 3 в 1“, 28 х 17,5
грама, на обща стойност 10 039,68 лева, собственост на „М.К.Е.К.“ ЕООД, и
съгласно разпореденото им от св. Т. ги оставили на рампите на отдел „Доставки“
в магазин „Метро – София – 2“ до пристигането на лицето, което следвало да ги
вземе от името на „П. КООП“ на 16.08.2016 г.
Междувременно,
подс. И. осъществил контакт със св. А.С.., заявявайки, че продава три палета
„Нескафе 3 в 1“, 28 х 17,5 грама на изгодна цена – за сумата от 6000 лева. Св.Г.
намерил купувач на предложената стока, след което се свързал с подс. И. и
двамата се договорили да се срещнат до офис № 67 на „С.“ АД, находящ се в гр.
София, до Сточна гара, на 16.08.2016 г., около 09,00 часа, където подсъдимият
да достави обещаното на св.Г., а св.Г. да заплати уговорената парична сума.
На
15.08.2016 г., подс. И. предложил на св. И. Н.И., управител на дружество, което
осъществявало транспортна дейност, срещу заплащане да натовари три палета
„Нескафе 3 в 1“ от магазин „Метро – София – 2“ на 16.08.2016 г., около 08,00
часа и да ги достави до офис № 67 на „С.“, находящ се в гр. София, до Сточна
гара, с което св. И. се съгласил. И св.Г., и св. И. били в известност, че
подсъдимият в „М.К.Е.К.“ ЕООД осъществявал дейност по организиране на продажба
на стоки от дружеството, затова не се усъмнили в нищо.
Така,
на 16.08.2016 г., около 08,00 часа, св. И. изпратил св. Н.И. Н., негов баща, с
товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № ********, да вземе от
магазин „Метро – София – 2“ стоката, за която подс. И. заявил, че следва да
бъде превозена. Св. Н.отишъл на място, където св. К. И. А., охранител на смяна
на рампите в магазин „Метро – София – 2“, му помогнал да натовари трите палета
с „Нескафе 3 в 1“. Оператор – касиер на смяна – св. А.М.Б., издала фактура, в
която вписала данните на купувача „П. КООП“, количеството „Нескафе 3 в 1“,
стойността – 10 039,68 лева и начина на плащане, съгласно посоченото от
подс. И. в електронното съобщение от 15.08.2016 г. Св. Н.взел копие от
фактурата, след което откарал стоката до офиса на „С.“ АД, находящ се до Сточна
гара. На уговореното място вече били пристигнали св. И., св.Г. и подс. И..
Подсъдимият заплатил на св. И. за транспортирането на трите палета „Нескафе 3 в
1“, 28 х 17,5 грама, след което стоката била разтоварена. Тя била предадена на
св.Г., който от своя страна заплатил договорената цена в размер на 6000 лева на
подс. И., след което св.Г. изпратил трите палета „Нескафе 3 в 1“ в гр. Гоце
Делчев.
Доколкото
„П. КООП“ не били направили заявката, посочена на 15.08.2016 г. от подс. И. на
три палета „Нескафе 3 в 1“, 28 х 17,5 грама, на обща стойност 10 039,68
лева, то „П. КООП“ не извършили плащане на стоката по издадената фактура за
кафето на „М.К.Е.К.“ ЕООД.
При
така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с деянието си подс. И.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по
чл. 209, ал. 1 НК, като на 15.08.2016 г. в гр. София, с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудил заблуждение у Я.Н.Т.– управител на отдел „Доставки“
в „М.К.Е.К.“ ЕООД, магазин Метро София – 2 (чрез изпращане на електронно
съобщение на мейла на отдел „Доставки“ направил заявка за закупуването на 3
(три) палета „Нескафе 3 в 1“, 28 х 17,5 грама, на обща стойност 10 039,68 лева,
като посочил, че заявката е от името и за сметка на фирма „П. КООП“, ЕИК *******,
както и че горепосочените стоки ще бъдат взети от рампа „Доставки“ на магазин „Метро
– София – 2“ на 16.08.2016 г., със собствен транспорт на „П. КООП“ и отложено
плащане по фактура), и с това на 16.08.2016 г., в гр. София, причинил имотна
вреда на „М.К.Е.К.“ ЕООД в размер на 10 039,68 лева. Приел е, че от субективна
страна престъплението е осъществено от подс. И. при форма на вината пряк умисъл
и изискуемата от закона специална цел – да набави за себе си имотна облага.
Ето
защо е признал подсъдимия А.В.И. за виновен в осъществен състав на престъпление
с горепосочената правна квалификация, като му е определил наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от една година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК,
изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три години.
Осъдил
е подсъдимия да заплати и направените по делото разноски.
Настоящият
въззивен състав, след цялостна проверка на доказателствената съвкупност по
делото, изцяло споделя както фактическите констатации, така и правните изводи
на първоинстанционния съд. Правилно СРС е приел, че събраните по делото гласни
и писмени доказателства са непротиворечиви, логични и обсъдени в своята
взаимовръзка установяват по несъмнен и категоричен начин авторството и
виновността на подсъдимия по отношение на инкриминираното деяние.
Така, настоящата съдебна инстанция
изцяло споделя изводите на СРС досежно личността на подсъдимия И. и предходната
му съдимост. Тези изводи намират опора в събраната доказателствена съвкупност и
в частност – в приложената по делото справка за съдимост на подсъдимото лице
(л. 21 – 22 от съд. п-во пред СРС), която настоящият съдебен състав намира за
обективна и ясна, поради което и я кредитира изцяло.
Фактите и обстоятелствата, относими към
заеманата от подсъдимото лице длъжност в „М.К.Е.К.“ ЕООД към 15.08.2016 г. и
правата и задълженията, които същото имало по служба, в т.ч. и звената, с които
взаимодействал при изпълнение на служебните си задължения, се установяват по
нужния несъмнен и категоричен начин от обясненията на подсъдимия, от
показанията на св. Табаков и Т., които са напълно единни, вътрешно
непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което и следва да се приеме, че
са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, а така също и от
събраните в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената
съвкупност, по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателствени средства и в
частност – заверени преписи на трудов договор № 2822/14.03.2012 г., сключен
между „М.К.Е.К.“ ЕООД и А.В.И. (л. 44 – 45 от досъд. п-во), допълнително
споразумение към него № 26 от 19.01.2016 г. (л. 52 от досъд. п-во) и длъжностна
характеристика на длъжността „мениджър на клиента, специалист“ (л. 46 – 49 от
досъд. п-во), които изцяло кореспондират със съобщеното от подсъдимия и св.
Табаков и Т.. По отношение на тези обстоятелства, така събраните по делото
гласни и писмени доказателствени средстав са напълно единни, еднопосочни и
взаимнодопълващи се, поради което и не се налага подробното им и задълбочено
обсъждане.
Правилно
първият съд е поставил в основата на изводите си по фактите относно механизма
на осъществената заявка към отдел „Доставки“ в „М.К.Е.К.“ ЕООД обясненията на
подсъдимия – същият не отрича да е изпращал имейл съобщение към отдел
„Доставки“ с инкриминираното съдържание, и показанията на св. Т., които са
напълно единни, еднопосочни и взаимнодопълващи се, и кореспондиращи със
събраните по делото писмени доказателствени средства, и в частност – копия от
имейл кореспонденция между подсъдимия и отдел „Доставки“ в дружеството. Въз
основа на така събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства,
несъмнено се установява авторството на подсъдимия по отношение на отправената
заявка до отдел „Доставки“ на дружеството и нейното съдържание. Като е приел за
установени тези факти и обстоятелства, първият съд не е допуснал превратно
тълкуване на доказателствената съвкупност.
Настоящата
инстанция, също както първия съд, намира, че не са налице основания да
кредитира с доверие единствено обясненията на подсъдимия за причините за
изпращане на инкриминираното имейл съобщение – получено обаждане от лице от
отдел „Доставки“ към дружеството, доколкото съобщеното от подсъдимия в тази
връзка, от една страна, е твърде общо, неконкретизирано и напълно изолирано от
останалата, събрана по делото доказателствена съвкупност, поради което и следва
да се приеме, че е насочено към формиране на защитна версия по повдигнатото му
обвинение, а от друга – не кореспондира с безспорно установеното, че същият
двукратно е променил количеството заявена стока – от два на три палета „Нескафе
3 в 1“, без да сочи, че е получил нареждане от неустановеното по делото лице в
тази насока. Напълно нелогично и житейски неубедително е да се приеме, че лице
от отдел „Доставки“ към „М.К.Е.К.“ ЕООД, при това – с неизвестна за подсъдимия
самоличност, би се свързало с подс. И., за да му укаже да изпрати заявка до
отдел „Доставки“ за поръчка на процесната стока, при това – за клиент,
обслужван от подсъдимия; обясненията на подсъдимия в този смисъл са в
дисхармония и с установените негови действия по организиране на превоз на
стоката от магазин „Метро – София – 2“ до офис на „С.“ АД и търсене на купувач
за стоката.
От
друга страна, показанията на св. Т. са напълно единни, еднопосочни,
непротиворечиви, вътрешно логични и убедителни, кореспондират със събраните по
делото писмени доказателствени средства относно стокооборота в дружеството и
начина на заявка и изпълнение на заявките, поради което и следва да се приеме,
че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно. Показанията на този
свидетел, най-вече досежно обичайния характер на осъществената заявка от страна
на подсъдимия (свидетелят сочи „Просто
това е била една обикновена заявка, една от много през деня, която сме
обработили по най-бързия начин“ – л. 151 от досъд. п-во), добре обясняват
по какви съображения не е извършена проверка на подадената заявка и същата е
била изпълнена, без да се осъществява повикване към „П. КООП“ или да се
проверява действителността на заявката.
Настоящата
инстанция не намира за необходимо да ревизира и изводите на решаващия
първоинстанционен съд по отношение на фактите и обстоятелствата, свързани с
експедиране на инкриминираното количество стока – три палета „Нескафе 3 в 1“,
28 х 17,5 грама, извършено на 16.08.2016 г. от магазин „Метро – София – 2“, по
време на дежурството на св. К. А. – охранител на смяна на рампите на магазина,
и фактурирането на същото количество стоки, извършено от касиера Анастасия Б.,
като прецени, че същите се установяват по нужния несъмнен и категоричен начин
от показанията на св. А. и Б., и отразеното в приложените по делото фактури за
инкриминираното количество стоки. Именно обичайния характер на извършената
операция по експедиране на стоките и тяхното фактуриране, и то – извършено въз
основа на заявка от дългогодишен служител на дружеството – подс. И., и след
негово телефонно обаждане стоката да бъде натоварена в товарния автомобил,
управляван от св. Н., добре обяснява заниженото внимание на св. А. по отношение
на лицето, дошло да получи стоката и в частност – липсата на съпоставка на
самоличността му с упълномощените да получават стока лица.
Защитата
навежда доводи, че по делото не е установено, че именно подсъдимият е
осъществил обаждане към св. А. на 16.08.2016 г., поради липса на запис на
разговора и съответно – заключение на фоноскопна експертиза. Тези доводи
настоящият съдебен състав намира за неоснователни, като прецени, че в
показанията си св. А. е категоричен, че е разговарял с подс. И. (същият сочи –
„…разговарях с него, като категорично
мога да кажа, че действително разговарях с него, познавам гласа му по телефона;
той ме пита пристигна ли камиона, като същевременно ми цитира рег. номер на
камиона“ – л. 33 от досъд. п-во), а същевременно показанията му намират
доказателствена опора в съобщеното от св.П., който потвърждава, че св. А. е
съобщил и на него за обаждането от страна на подсъдимия.
Защитата
правилно отбелязва, че св. А. съобщава, че в хода на разговора му с подсъдимия,
последният му е съобщил регистрационния номер на товарния автомобил, в който
предстояло да се натоварят заявените количества „Нескафе 3 в 1“, а същевременно
в показанията си св. И. Н.и Н.Н.не съобщават да са уведомявали подсъдимия за
регистрационния номер на управлявания от последния товарен автомобил.
Същевременно, това положение далеч не разколебава изводите на инстанциите по
същество, че тъкмо подсъдимият е провел разговор със св. А. на 16.08.2016 г.,
около 08,00 часа във връзка с натоварването на инкриминираното количество
стока, и тъкмо подсъдимия е организирал – чрез св. И. Н., натоварването и
транспортирането на стоката до офис на „С.“ АД, доколкото, макар св. И. Н.и Н.Н.действително
да не дават показания за посоченото обстоятелство, това добре се обяснява с
естеството на задаваните им въпроси и в частност – че такъв въпрос не им е бил
задаван. На това съдът отдава и обстоятелството, че пред водещия разследването
св. А. е заявил, че св. Н.Н.му се е представил, че идва от името на „П.“,
докато св. Н.не е направил подобно твърдение в показанията си. Този пропуск е
могъл да бъде преодолян чрез разпит на свидетелите пред съда, с участието на
подсъдимия и неговата защита, при условията на устност и непосредственост, но
възползвайки се от съкратената процедура по чл. 371, т. 1 от НПС, защитата е
дерогирала възможността за това. Въпреки това, въз основа на категоричните
показания на св. А. иП., посочените по-горе факти и обстоятелства се
установяват по нужния несъмнен и безпротиворечив начин.
Защитата
възразява и в насока, че подсъдимия не е могъл да влияе по никакъв начин на
процеса по изпълнение на поръчки и организиране на доставки от „М.К.Е.К.“ ЕООД.
Това безспорно е така, но доколкото подсъдимият е дал заявка за доставка на
процесното количество стока и тази заявка е била дадена по утвърдения ред от
лице, в чиято служебна компетентност се включва именно даването на заявки от
ключови клиенти, каквато е била кооперация „П.“ и заявката е била дадена до
компетентното лице от отдел „Доставки“, то подсъдимият е поставил началото на
причинно – следствен процес, развиващ се съгласно утвърдените правила в
дружеството, довел до изпълнение на заявката и експедиране на стоката, съгласно
указаното от подс. И.. Подсъдимият е съзнавал, че след изпращане на заявката,
същата ще бъде изпълнена в максимално кратки срокове от отдел „Доставки“, тъй
като не е съществувала обективна причина за неизпълнението на заявката – „П. КООП“ е била реален ключов
клиент на „М.К.Е.К.“ ЕООД, между двата търговскоправни субекта са били
установени дълготрайни партньорски отношения, кооперацията е била одобрена за
услугата „флекс“ (отложено плащане по одобрена кредитна линия), количеството
заявена стока е било налично в търговската мрежа на „М.К.Е.К.“ ЕООД, стоката е
била сред обичайно поръчваните от кооперацията.
Въз
основа на показанията на св. И. Н.и Н.Н., които настоящата инстанция намира за
единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви в достатъчна степен,
за да представляват сигурна доказателствена опора за формиране на изводите на
инстанциите по същество по фактите, съдът установи фактите и обстоятелствата,
свързани с ангажирането им от подсъдимия за транспорт на инкриминираното
количество „Нескафе 3 в 1“ от магазин „Метро – София – 2“ до офис на „С.“ АД,
находящ се в района на Сточна гара и извършената транспортна услуга, а въз
основа на показанията на св. А.Г., И.П., С.Г.и А.З. – фактите и
обстоятелствата, свързани с транспортиране на същата стока от офиса на „С.“ АД
до гр. Гоце Делчев. По отношение на тези факти и обстоятелства, събраните по
делото гласни доказателствени средства са напълно единни, безпротиворечиви и
категорични. Поради това и като е кредитирал показанията на разпитаните по
делото свидетели в горния смисъл, първият съд не е допуснал твърдяното от
защитата превратно тълкуване на доказателствената съвкупност.
Правилно
първият съд е отхвърлил като недостоверни обясненията на подсъдимия, че не е
присъствал при претоварването на стоката от товарния автомобил, управляван от
св. Н.Н., в товарен автомобил на „С.“ АД и не е получавал пари от св.Г., като е
преценил, че същите остават напълно изолирани, неподкрепени от каквито и да
било гласни или писмени доказателствени средства и се оборват по категоричен
начин от показанията на св. И. Н.и А.Г.. Действително, и св. И. Н., и св.Г.
заявяват, че не са виждали подсъдимия преди срещата им пред офис на „С.“ АД, но
предвид обстоятелството, че и друг път са общували с него във връзка с работата
му като мениджър клиенти в „М.К.Е.К.“ ЕООД и предвид безспорно установеното –
по съображенията, изложени по-горе, че именно подсъдимия е заявил процесното
количество стока и е проследил натоварването й в автомобила, управляван от св. Н.Н.,
то за съда не възникна съмнение, че именно подс. И. е бил пред офиса на „С.“ АД
на 16.08.2016 г. сутринта.
Вярно
е, че св.Г. не е получил какъвто и да било документ от страна на И. за
заплатената срещу инкриминираното количество „Нескафе 3 в 1“ парична сума, но
това добре се обяснява с обстоятелството, че ако би издал подобен документ,
подсъдимият би се самоинкриминирал, както и с това, че на настояването наГ. да
му предостави документ за получената сума, подсъдимият отговарял, че е в
болнични и не може да му предостави такъв.
При
това, за настоящият съдебен състав е безспорно установено авторството на
подсъдимия по отношение на инкриминираното деяние и механизма на извършването
му – приети и от първия съд, с които СГС изцяло се солидаризира. Предметът на
престъпно посегателство от страна на подсъдимия се установява по несъмнен начин
от показанията на св. Т., И. Н.и А.Г., както и от отразеното в имейл
съобщението на подсъдимия до отдел „Доставки“ и фактурите, издадени на
16.08.2016 г. от дружеството, а левовата му равностойност – от заключението на назначената
и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът не намира основание да
не кредитира като прецени, че е обективно, компетентно, ясно, пълно, точно и
изчерпателно, и относимо към предмета на доказване.
При
това въззивният съд възприе изцяло и изводите на първостепенния съд, относими
към мястото, авторството и механизма на извършване на инкриминираното деяние и
предмета на посегателство, като прецени, че същите са изградени след обстоен и
задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателствени средства, и намират категорична опора в доказателствената
съвкупност.
При изграждане на изводите си по
фактите първоинстанционният съд не е допуснал превратно или едностранчиво
тълкуване на доказателствената съвкупност, в какъвто смисъл са възраженията на
защитата на подсъдимия. Напротив, установената в мотивната част на постановения
съдебен акт фактическа обстановка, се извежда по несъмнен и категоричен начин
от събраната по делото доказателствена съвкупност, която е обсъдена задълбочено
от съда. Въз основа на направения задълбочен анализ на доказателствената
съвкупност, съдът е достигнал до правилни и обосновани изводи по фактите, които
настоящата инстанция изцяло споделя, поради което и не намира за необходимо да
преповтаря.
Защитата
навежда доводи за недоказаност на обвинението и поради това, че подобно деяние
лесно би било разкрито, поради което и би било безпредметно да се извършва от
подсъдимия. Този довод безспорно не е без основание – нещо повече – именно механизма
на извършването на деянието е улеснил разкрИ.ето му и установяване на
извършителя, но сам по себе си не води до извод, че деянието не е извършено и
то по начина – безспорно установен от доказателствената съвкупност. Дали деецът
ще извърши деяние, което се установява лесно или ще вземе мерки да затрудни
разкрИ.ето си, е въпрос на индивидуални особености на престъпния деец, а не на
доказаност на повдигнатото му обвинение.
Пред
настоящата инстанция защитата сочи, че подсъдимият е бил заплашван с уволнение
от прекия си ръководител. Доказателства в тази насока липсват дори и в
обясненията на подсъдимия, но дори и да се приеме, че тези твърдения отговарят
на действителността, същите по-скоро биха могли да се тълкуват като мотив за
извършване на деянието, освен имотната облага, а не като конкрамотив за същото
или пък за „конспирация“ срещу подс. И..
При това, обосновани
и законосъобразни се явяват и изводите на първоинстанционният съдебен състав,
че с деянието си, подс. И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението измама, по смисъла на чл. 209, ал. 1 НК.
За
обективната съставомерност на деянието по чл. 209, ал. 1, пр. 1 НК –
„възбуждане“ на заблуждение, се изисква деецът да е упражнил такова въздействие
върху съзнанието на определено физическо лице, което да е довело до формиране
на неправилни представи у същия касателно правното основание или условията, при
които осъществява акт на имуществено разпореждане, като мотивирано от тези си
неправилни представи измаменото лице извършва акт на имуществено разпореждане в
полза на престъпния деец. За да се приеме, че е налице „поддържане“ на
заблуждение у измаменото лице, по смисъла на чл. 209, ал. 1, пр. 2 НК, е
необходимо деецът да осъществява активни действия, насочени към затвърждаване
на вече създадените от дееца или от трето лице неверни представи у пострадалия
относно правното основание за разпореждане с имущество.
Субективната
страна на измамата включва прекия умисъл и особената користна цел: деецът
предвижда, че вследствие на неговото въздействие върху измамения у последния ще
възникнат неправилни представи, или че поддържа вече възникнали такива
представи относно основанието или условията на сделката; деецът предвижда и
това, че измаменото лице ще извърши акт на имуществено разпореждане и че в
резултат на този акт едно чуждо имущество ще бъде увредено; наред с това,
субектът цели имотна облага за себе си или за другиго, като съзнава
неизбежността на настъпилата вреда, като последица от разпореждането.
За
да се приеме, че деецът е осъществил инкриминираното деяние с измамлива цел,
константната съдебна практика изисква да бъде установено, че същият не е бил в
състояние да изпълни задължението си към лицето, осъществило акт на имуществено
разпореждане срещу обещаната от дееца престация, или пък, че не е предприел
никакви действия за изпълнение на поетия ангажимент.
В
конкретния по делото случай безспорно се установява, че на 15.08.2016 г., в гр.
София, подс. И. възбудил заблуждение у св. Я.Н.Т.– управител на отдел
„Доставки“ в „М.К.Е.К.“ ЕООД, магазин Метро София – 2 за това, че дружество „П.
КООП“ е направило заявка за закупуването на 3 (три) палета „Нескафе 3 в 1“, 28
х 17,5 грама, на обща стойност 10 039,68 лева с отложено плащане по фактура.
Това подсъдимият сторил, като изпратил от служебната си електронна поща
електронно съобщение на мейла на отдел „Доставки“, съдържащо заявка за
закупуването на 3 (три) палета „Нескафе 3 в 1“, 28 х 17,5 грама, на обща
стойност 10 039,68 лева, като посочил, че заявката е от името и за сметка на
фирма „П. КООП“, ЕИК *******, както и че горепосочените стоки ще бъдат взети от
рампа „Доставки“ на магазин Метро София – 2, на 16.08.2016 г., със собствен
транспорт на „П. КООП“ и отложено плащане по фактура. В действителност,
представител на „П. КООП“ не бил правил заявка с посоченото съдържание, като
подс. И. бил наясно, че такава заявка не е правена и няма да бъде платена.
В резултат на формираната неправилна
представа у свидетеля Т., че дружество „П. КООП“ е направило заявка за
закупуването на 3 (три) палета „Нескафе 3 в 1“, 28 х 17,5 грама, на обща
стойност 10 039,68 лева с отложено плащане по фактура, същият наредил да се
организира подготовка на изпълнението на заявката, като на 16.08.2016 г., около
08,00 часа, се разпоредил с имуществения предмет на посегателство – 3 (три)
палета „Нескафе 3 в 1“, 28 х 17,5 грама, на обща стойност 10 039,68 лева, да
бъде предаден на св. Н.. Левовата равностойност на имуществения предмет на
посегателство се установява по нужния несъмнен и категоричен начин от
заключението на назначената и приета като доказателство ССчЕ.
Свидетелят А. се разпоредил с
посочените движими вещи – 3 (три) палета
„Нескафе 3 в 1“, 28 х 17,5 грама, на обща стойност 10 039,68 лева, собственост
на „М.К.Е.К.“ ЕООД, единствено поради това, че получил заявка
от подс. И. – търговски сътрудник и мениджър на клиента към дружеството и
отговарящ за обслужването на „П. КООП“, на електронно съобщение на мейла на
отдел „Доставки“ за закупуването от името и за сметка на фирма „П. КООП“ на 3
(три) палета „Нескафе 3 в 1“, 28 х 17,5 грама, на обща стойност 10 039,68 лева,
като в заявката било посочено, че горепосочените стоки ще бъдат взети от рампа
„Доставки“ на магазин Метро София – 2 на 16.08.2016 г., със собствен транспорт
на „П. КООП“ и отложено плащане по фактура. В резултат на така създадената
неправилна представа у свидетеля, на 16.08.2016 г. на „М.К.Е.К.“ ЕООД била
причинена имотна вреда в общ размер от 10 039,68 лева.
Предвид изложеното следва да се приеме,
че с деянието си подсъдимият И. е осъществил от обективна страна всички
признаци от състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК.
Настоящата
съдебна инстанция споделя и правните изводи на СРС в смисъл, че подсъдимия И. е
действал виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2,
пр. 1 НК, като умисълът му е обхващал представите относно всички обективно
съставомерни признаци от престъпния състав с горепосочената правна
квалификация. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.
И
това е така, тъй като по делото се установява по несъмнен начин, че подсъдимият
е съзнавал, че дружеството „П. КООП“ не е правило заявка за закупуване на
посочените по-горе стоки и че тези стоки няма да бъдат заплатени от същото. И.
е съзнавал, че дружеството „М.К.Е.К.“ ЕООД не е имало валидно правно основание
за разпореждане с предмета на посегателство и е създал привидно такова, чрез
изпращане на електронно съобщение на мейла на отдел „Доставки“ за закупуването
от името и за сметка на фирма „П. КООП“ на 3 (три) палета „Нескафе 3 в 1“, 28 х
17,5 грама, на обща стойност 10 039,68 лева, като в заявката било посочено, че
горепосочените стоки ще бъдат взети от рампа „Доставки“ на магазин Метро София
– 2 на 16.08.2016 г., със собствен транспорт на „П. КООП“ и отложено плащане по
фактура. Деянието, осъществено от подсъдимия, е било насочено към набавяне на
имотна облага за същия – в размер на левовата равностойност, получена срещу
продажбата на стоките на св.Г., за която подсъдимият не е имал каквото и да
било правно основание.
При
това, правилно и законосъобразно подсъдимият е бил признат за виновен в
осъществен състав на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. Доводите, релевирани от
защитата в противния смисъл, настоящата инстанция намира за изцяло
неоснователни.
Настоящата
инстанция извърши служебен преглед на първоинстанционната присъда и в частта
относно индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказание. В тази насока
СГС съобрази следното:
За
да определи конкретното по вид и размер наказание, което следва да бъде
наложено на подсъдимия И. за осъщественото от него престъпно посегателство с
горепосочената правна квалификация, първоинстанционният съд е преценил като
смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото му съдебно минало, добрите му
характеристични данни и трудовата му ангажираност, а като отегчаващо –
проявената престъпна упоритост.
С
оглед на така изложеното относно конкретно проявената степен на обществена
опасност на деянието и неговия извършител, първоинстанционният съд е преценил,
че не са налице многобройни или изключително смекчаващи отговорността на
подсъдимия, при което и най-лекото, предвидено в закона наказание, да се яви
несъразмерно тежко, поради което и следващото му се наказание следва да се
определи при условията на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността
му обстоятелства. Ето защо е определил на подсъдимия наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година.
Настоящият
съдебен състав споделя изцяло доводите на решаващия първоинстанционен съд
досежно смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Същевременно,
като отегчаващи отговорността му обстоятелства, наред с проявената престъпна
упоритост, следва да се преценяват още сравнително високия размер на
имуществения предмет на престъпно посегателство, както и въвличането на трети
лица – св.Г. и И. при осъществяване на престъпния замисъл на подсъдимия и това,
че същият е бил назначен на работа, като търговски сътрудник – мениджър на
клиента в дружеството, явяващо се ощетено от престъпното посегателство, което е
изисквало по-голяма отговорност и дисциплина при осъществяване на служебните
задължения на подсъдимия.
При
това, изложеното досежно конкретно проявената степен на обществена опасност на
деянието и неговия извършител, категорично не сочи на извод да са налице
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а още
по-малко – че и най-лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко
спрямо извършеното деяние и личността на неговия извършител. Напротив,
деянието, осъществено от подс. И., разкрива типичната степен на обществена
опасност на измама по чл. 209, ал. 1 от НК. При това, настоящата инстанция
изцяло споделя извода на решаващия първоинстанционен съд за липса на
предпоставки за определяне на наказанието, което се следва на подсъдимия, при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
Не
са налице основание и за ревизия на размера на наложеното на подсъдимия
наказание в насока към занижаването му, в какъвто смисъл е искането на
защитата. Напротив, определеното от първия съд наказание на подсъдимия, по своя
размер е прекомерно занижено, предвид отчетените от настоящата инстанция
отегчаващи отговорността му обстоятелства, но доколкото срещу така постановения
съдебен акт не е постъпил протест, съдържащ искане в този смисъл, настоящата
съдебна инстанция не разполага с възможността да ревизира наложената на
подсъдимия санкция в насока към завишаването й. Категорично, обаче, не са
налице предпоставки за занижаване на определения от СРС размер на наказанието.
Правилни са изводите на СРС, че са
налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, за отлагане
изтърпяването на така наложеното на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода”
с изпитателен срок от три години. Подсъдимият не е бил осъждан на „лишаване от
свобода“ за престъпление от общ характер (същият е реабилитиран), наложеното му
наказание „Лишаване от свобода” е за срок до три години, а именно – за срок от една
година, и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения, не се явява наложително същият да изтърпи ефективно наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“.
При
преценка на необходимата степен на наказателна репресия, която се следва на
подсъдимия за извършеното престъпление, СГС в този си състав съобрази, че това
е първо осъждане на И.. При това се налага изводът, че целите на наказанието
биха били постигнати и с по-ниска по интензитет наказателна репресия, а именно –
с факта на осъждането му на наказание, свързано със засягане свободата на
осъдения за придвижване в пространството и с ограничението в правата му,
следващо се от факта на осъждане на „лишаване от свобода“ до настъпване на
реабилитацията. Не е необходимо спрямо същия да бъде постановявано ефективно
изтърпяване на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.
Правилно
и законосъобразно първият съд се е произнесъл по веществените доказателства по
делото, като е постановил същите – 2 броя дискове CD – да се върнат на „М.К.Е.К.“
ЕООД. Настоящата инстанция не намира основания да ревизира присъдата на СРС в
този смисъл.
Настоящият
съдебен състав изцяло споделя и изводите на решаващия първоинстанционен съд
досежно присъдените в тежест на подсъдимия разноски и такси – както по
основание, така и по размер. Правилно, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
подсъдимият И. е осъден да заплати направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 253,92 лева – в полза на държавата, както и
на основание чл. 190, ал. 2 от НК – 5,00 лева за служебно издаване на 1 брой
изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС.
Настоящата
инстанция не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяване на атакувания съдебен акт, които да налагат отмяна на същия и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния
първоинстанционен съд.
Тъй
като при цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не
констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или непълнота на
доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на атакувания
съдебен акт, то съдът счете, че същият следва да бъде потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 12.07.2018 г., постановена
от Софийският районен съд, Наказателна колегия, 22-ри състав, по НОХД № 16513/2017
г. по описа на СРС, НО.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/