Решение по дело №611/2019 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 декември 2019 г.
Съдия: Лора Рангелова Стефанова
Дело: 20197160700611
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

524

гр. Перник, 09.12.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                          ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                              ЛОРА СТЕФАНОВА

          С участието на секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА и прокурора НИКОЛАЙ ЦВЕТКОВ, като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД № 611/2019 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

          Образувано е по касационна жалба, подадена от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Перник срещу Решение № 590/01.07.2019 г., постановено по АНД № 890/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е отменено наказателно постановление № 14-0000540/23.04.2018 г., издадено от Л.Д.В.– директор на дирекция „Инспекция по труда“ – Перник, с което на „****“ – Перник, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ****, представлявано от председателя – В.Б.Г.в качеството и на работодател и на основание чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лв. за нарушение по чл. 152 от КТ.

          Наведени са оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Касаторът счита, че районният съд е направил извод за правно-релевантните факти, без да обсъди всички събрани доказателства, поради което е приел, че не е извършено санкционираното нарушение. Искането към съда е да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.

          В срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК ответникът по касационната жалба – **** – Перник не е изразил становище.

          В съдебно заседание касатора, чрез пълномощника си – юрисконсулт М. поддържа касационната жалба. Пледира съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.

          В съдебно заседание, ответникът по касационната жалба, не се е явил и не е бил представляван. Представил е становище, в което оспорва касационната жалба. Сочи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Искането към касационната инстанция е да го остави в сила.

          В съдебно заседание, Окръжна прокуратура – Перник, представлявана от прокурор Николай Цветков дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да остави в сила обжалваното съдебно решение.

          Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

          Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

          За да постанови обжалвания акт, Районен съд – Перник е приел, че на 21.03.2018 г. инспектори при Д „Инспекция по труда“ извършили проверка в обект – ****, находящ се в с. Д., ул. ****, стопанисван от **** – гр. Перник. В обекта се намирала свидетелката С.М.Т., която изпълнявала задълженията си като ****. Тя била поканена да попълни декларация, в която отразила трите имена и адреса си, посочила че работи в **** от 2009 г. като ****, за което има сключен трудов договор, с посочено в него трудово възнаграждение. В декларацията срещу работно време, свидетелката вписала работното – време на **** – от 08.00 ч. до 21.00 ч. Свидетелят С. приел, че това е времето, в което Т. изпълнява трудовите си задължения. Затова направил извод, че работодателят не и е осигурил предвидената в чл. 152 от КТ 12 – часова междудневна почивка. Това било отразено в съставения протокол за извършена проверка № ПР1810045/26.03.2018 г. За нарушението, С., в качеството си на старши инспектор при ДИТ – Перник, в присъствието на В.Б.Г.– председател на **** съставил АУАН № 14-0000540/26.03.2018 г. Актът за установяване на административно нарушение е подписан от съставителя, свидетеля при установяване на нарушението и представляващия **** и е предявен на последния. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН той е депозирал възражение, като е посочил, че при попълване на декларацията продавач-косултантите са имали предвид работното време на ****, което е от 08.00 ч. до 21.00 ч.

          Въз основа на съставения АУАН е издадено наказателно постановление № 14-0000540/23.04.2018 г. на директор на дирекция „Инспекция по труда“ – Перник, с което на „****“ – Перник, в качеството и на работодател и на основание чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лв. за нарушение по чл. 152 от КТ.

          При така установеното от фактическа страна, районният съд е достигнал до извода, че нарушението, за което е образувано административно-наказателното производство, не е извършено. Приел е, че от събраните в съдебно заседание гласни доказателства и приобщените писмени такива се установява, че в съответствие с разпоредбата на чл. 152 от КТ в утвърдения от работодателя Правилник за вътрешния трудов ред – чл. 14 е предвидено работно време на сменен режим, с работно време от 08.00 ч. до 20.00 ч. или от 09.00 ч. до 21.00 ч. На датата, на която е извършена проверката – 21.03.2019 г. свидетелката Т. е работила от 09.00 ч. до 21.00 ч., като съгласно графика, следващият ден за нея е бил почивен. От нейните показания следва, че продавач-консултантите в обекта работят два дни, след което два дни почиват. Първият от работните им дни е с работно време от 08.00 ч. до 20.00 ч., а вторият от 09.00 ч. до 21.00 ч. При това положение Районен съд – Перник е приел, че не е нарушена разпоредбата на чл. 152 от КТ и е отменил наказателното постановление.

          Настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, след сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо. Същото е и правилно, по следните съображения:

          Събрани са гласни и писмени доказателства, относими към всички факти, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и законът е приложен правилно.

          Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност. В мотивите на съдебното решение, предмет на касационен контрол, съдът е посочил фактите, които приема за установени и съображенията си за това. Съпоставил е гласните доказателства с останалия доказателствен материал. Приел е, че не са налице съществени противоречия в доказателствената съвкупност и е основал изводите си на всички приобщени доказателства. Обосновано е становището му, че в попълнената по време на проверката декларация от свидетелката Т., тя е отразила работното време на ****, а не това, в което тя изпълнява служебните си задължения. То се подкрепя, както от нейните показания, дадени пред съда в хода на съдебното следствие, така и от приобщените писмени доказателства – Правилник за вътрешния трудов ред, декларация, работен график.

          По аргумент от чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наличието на виновно извършено деяние, за което е предвидено административно нарушение, е една от кумулативно изискуемите предпоставки за налагане на административно-наказателна санкция. В случая тази предпоставка не е налице, поради което издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно. Идентичен е изводът на Районен съд – Перник, обективиран в обжалваното решение. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК същото следва да бъде оставено в сила.

          Мотивиран от горното, Административен съд - Перник

 

Р  Е  Ш  И

 

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 590/01.07.2019 г., постановено по АНД № 890/2018 г. по описа на Районен съд – Перник.

          РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         

                                               

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

 

                                                                             2. /п/