РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Н., 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20233620100594 по описа за 2023 година
Предявена е искова молба, съдържаща иск с правно основание по чл. 341 и следв. от
ГПК вр. чл. 34 от ЗС, от ищеца Р. Д., гражданин на РТ, и С. Й. У. от с. Д., за делба на
съсобствен недвижим имот.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са съсобственици на недвижим
имот, находящ се в гр. К., представляващ УПИ *** от кв **, с площ от 691 кв.м. (шестстотин
деветдесет и един кв.м.), в който са изградени паянтов навес с дървена носеща конструкция
със застроена площ от 31 кв.м. (тридесет и един кв.м.), полумасивен гараж с площ от 17
кв.м. (седемнадесет кв.м.), масивно жилище на един етаж със застроена площ от 105 кв.м.
(сто и пет кв.м.) и пристройка към входа на жилището със застроена площ от 4 кв.м. (четири
кв.м.), при граници и съседи: от две страни улици, УПИ *** и XIV –озеленяване.
Ищецът сочи, че притежава 20/27 ид.ч. от имота, а ответницата 7/27 ид.ч. от него,
което е постановено с ВЗС Решение по гр.д. № *** г. на НПРС.
Ищецът сочи, че с ответницата не могат да постигнат съгласие и да извършат
доброволна делба на имота, поради което моли съда да допусне съдебна делба на процесния
недвижим имот, при квоти 20/27 ид.ч. за него и 7/27 ид.ч.за ответницата.
От името на ответницата е постъпил писмен отговор, но същия е бил след
едномесечния срок в едномесечния срок.
1
В първото по делото съдебно заседание, ответницата не е поддържала искането си
относно предявения насрещен иск. В съдебно заседание ответницата оспорва предявения иск
за съдебна делба, като сочи, че ищецът не е станал собственик, тъй като и неговия
праводател не е могъл да бъде такъв, поради това, че той е бил единствено *** гражданин,
изгубил българското си гражданство.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено съдебно Решение № *** г. по гр.д. № *** г. на РС Н., ВЗС на
*** г., с което е признато спрямо настоящия ищец, Р. Д., по предявен положителен
установителен иск по чл. 124 от ГПК от настоящата ответница С. Й. У., че същата е
собственик на 7/27 ид.ч., равностойни на 28/108 ид.ч. от следния недвижим имот: УПИ ***
от кв **, с площ от 691 кв.м., в който са изградени паянтов навес с дървена носеща
конструкция със застроена площ от 31 кв.м., полумасивен гараж с площ от 17 кв.м., масивно
жилище на един етаж със застроена площ от 105 кв.м. и пристройка към входа на жилището
със застроена площ от 4 кв.м., при граници и съседи: от две страни улици, УПИ *** и XIV –
озеленяване.
С посоченото решение е отменен частично на основание чл. 537 ГПК, НА №***, том
**, дело №*** от *** г., до размера на притежаваната от С. Й. У. част от 7/27 ид.ч.,
равностойни на 28/108 ид.ч.
С това решение се защитават единствено правата на собственост на ищцата в това
производство, настояща ответница, а останалите правоимащи съсобственици на имота не са
задължителни другари, доколкото всеки от съсобствениците може да предяви иск от свое
име в защита на своите права на собственост. Искът е по чл. 124 ГПК, положителен
установителен иск и той защитава само правата на предявилия го ищец. За разлика от иска
по чл. 108 ЗС, при който един от многото съсобственици може да защити целия имот от
неправомерно владеещия го несобственик, поради това, че тази форма на защита
представлява действия на управление на единия съсобстевник, спрямо целия имот.
В производството по гр.д. № *** г. на РС Н., единствено ищцата по него С. У. е
защитила с иск по чл. 124 ГПК своите права на собственост върху имота. Останалите
съсобственици, не са предявили иск, както в това производство, така и в отделни такива,
поради което и постановеното решение няма обвързващи сила за тях.
Това, че с посоченото по гр.д. № *** г. на РС Н. решение се признават правата на
собственост на ищцата по делото и настояща ответница, не означава, че сегашният ищец е
пълноправен собственик на оставащата част от имота, чиято съдебна делба иска, още по –
малко на оставащата, като разлика между притежаваните от ответницата идеални части
(28/108 ид.ч.), конкретно на 80/108 ид.ч. и имота е съсобствен само между тях двамата.
Ищецът обосновава правото си да иска съдебна делба и наличието на съсобственост с
2
ответницата единствено въз основа на постановеното по гр.д. № *** г. на РС Н., Решение №
*** г., ВЗС на *** г., но то самото не представлява доказателство за пълната собственост
върху процесния имот.
С посоченото Решение № *** г., ВЗС на *** г. по гр.д. № *** г. на РС Н., е отменен
частично НА №***, том **, дело №*** от *** г., до размера на притежаваната от С. Й. У.
част от 7/27 ид.ч., равностойни на 28/108 ид.ч. На отмяна подлежат нотариални актове,
издадени в охранителни производства, и които не притежават материална доказателствена
сила.
Съгласно посоченото в Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 11/2012 г., ОСГК, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по
чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за
факти.
В този смисъл постановеното от съда решение не доказва права на собственост в
полза на ищеца и при това в обема, в който той твърди от 20/27 ид.ч.
Това решение няма сила на пресъдено нещо и по отношение на съсобственици, които
не са участвали в производството по този иск, но за които съдът в мотивите си е
констатирал, че са съсобственици с ищцата С. У. на процесния имот. Това са нейният брат
Ф.Й.Й. и Н.А.Ю., втора съпруга на баща й.
Във връзка с наведените от ответницата по настоящето дело възражения,
кореспондиращи и с установеното в гр.д. № *** г. на РС Н., съдът намира, че в
дейстителност в полза на майката на ответницата Н.К.М. (Н.К.Ю.), поч.на *** г. е било
признато с НА №**, том **, д. № *** г. на Нотариус с рег. №*** на НК, правото на
собственост върху процесния недвижим имот. С извършената по – късно покупко –
продажба с НА №***, том Х, дело № *** г.на нотариус с рег. №*** на НК, бащата на
ответницата Ю.Ю.Ю., действащ като неин и на брат й Ф.Й. (Ф.Й.Й.) пълномощник продава
на себе си и на Н.А.Ю. (втора по ред съпруга) 2/3 ид.ч. от процесния имот. Тази сделка е
подробно анализирана и в мотивите на решението, представено от ищеца (стр. 6-7 от него),
където е прието, че всъщност продажбата е действителна за действително притежаваните от
децата му части, които са общо 2/6 ид.ч., а не 2/3 ид.ч.
От представения по настоящето дело и по вече приключилото между същите страни
дело по чл. 124 ГПК, НА №***, том **, дело №*** от *** г., на Д. М., роден на *** г.,
притежаващ право на пребиваване в РБ, гражданин на РТ, се снабдил с НА за собственост
по давностно владение за целия процесен имот. Съгласно чл. 22, ал.1 КРБ, чужденци и
чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при
условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския
съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за
Република България, както и чрез наследяване по закон. Условията за придобиване право на
3
собственост върху земя от чужденци и чуждестранни юридически лица при въведеното
ограничение са посочени и в чл. 29, ал. 1 и 2 от ЗС. Това ограничение е приложимо и по
отношение на бащата на ищеца Д. М., който е *** гражданин, според посоченото в НА,
макар и с право на пребиваване, към датата на издаването на НА. Въпреки посоченото в НА
№***, том **, дело №*** от *** г., бащата на ищеца не е могъл да стане собственик по
давностно владение на имота, поради противоречието с конституционния правов ред.
Изключението е ако имота се придобива на основание наследяване, но според посоченото в
конкретния НА основание (давностно владение), то не е такова.
От това следва, че и извършената след това продажба на имота отново от бащата на
ищеца Д. М. и неговата съпруга, не е произвела правно действие при сключването на
сделката по НА _ 125, том **, рег. №***, дело №*** от *** г., с която имота е продаден на
Х.Х.А.. Последният, като купувач не е станал собственик на процесния имот и не би могъл
да го продаде, заедно със съпругата си Ю. М. А. на ищеца по настоящето дело.
Всичко това доказва основателността на правоизключващите възражения на
ответницата против правата, които сочи, че притежава ищецът по делото.
Направените от ответницата възражения кореспондират и с установеното по гр.д. №
*** г. на РС Н.. В това решение, на стр. 7, изрично е посочено, че правата на собственост
върху имота са съответно 10/36 ид.ч. на настоящата ответница С. У., 10/36 ид.ч. на нейният
брат Ф.Й.Й. и 16/36 ид.ч. на втората съпруга Н.А.Ю..
С това решение не са установени права на собственост в полза на настоящия ищец по
делото, тогава ответник Р. Д..
С уважаването на иска на ищцата С. У., съдът е постановил решение за признаване
единствено на нейното право на собственост спрямо ответника и настоящ ищец, както и е
отменил частично констативният акт, от който неговите праводатели черпят права,
конкретно НА №***, том **, дело №*** от *** г. до размера на признатата в полза на
ищцата част от 7/27 ид.ч. (28/108 ид.ч.) от имота.
Поради това, че искът по чл. 124 ГПК е бил предявен само от настоящата ответница
С. У., то постановеното по гр.д. № *** г. на РС Н. няма сила на пресъдено нещо относно
останалите, установени от съда съсобственици на имота Ф.Й.Й. и Н.А.Ю.. Формата на
защита, чрез положителен установителен иск за собственост е право на страната, който
счита, че има накърнен правен интерес и обемът на защита, който и се дава е в рамките на
заявеното от нея право.
Позовавайки се в настоящето дело на постановеното по гр.д. № *** г. на РС Н.
решение като източник на твърдяната между ищеца и ответницата съсобственост, ищецът
излиза извън предметните рамки на същото, в нарушение на чл. 298, ал.1 ГПК. Това
решение не създава съсобственост, а само признава права на собственост в полза на ищцата
по него, които са били накърнени от частично отменения по реда на чл. 537 ГПК
констативен нотариален акт, от който ответникът черпи права.
Предвид на горното, съдът намира иска за съдебна делба, предявен от ищеца Р. Д. за
4
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли изцяло.
Относно разноските по делото.
Разноските при делбата се подчиняват на особен режим, определен в чл. 355 ГПК.
В делбения процес държавната таксата се събира с решението по извършване на
делбата, въз основа на пазарната оценка на делбения имот (делбената маса) и дела на
съделителите, определен с решението по допускане на делбата. Това означава, че
първоначално при образуване на делото за съдебна делба, не се събират от страните
държавни такси за водене на делото.
Съгласно изрично посоченото в чл. 9 от ТДТССГПК, при отхвърляне на молба за
делба и при прекратяване на дело за делба не по спогодба се събира такса до 100 лв., но не
по-малко от 25 лв.
Съдът намира, че следва да се определи държавна такса от 50 лв., която се дължи от
ищеца по делото по аналогия с разпоредбата на чл. 78, ал.6 ГПК.
Всяка от страните претендира направени по делото разноски.
Ищецът е направил такива за вписване на исковата молба в размер на 10 лв. Няма
разноски за адвокатска защита.
Ответницата също не е направила разноски по за адвокатска защита.
Страните по делото не са представили списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради
което нямат право да искат изменение на решението на съда в тази част.
Поради отхвърляне на иска за съдебна делба, предявен от ищеца Р. Д., на същия не се
дължат разноски по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от гореизложеното, на основание чл.344 ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 341 ГПК , предявен от Р. Д., роден на *** г., ***
гражданин с право на пребиваване в РБ с ЕГН ********** срещу С. Й. У. с ЕГН
**********, с пост. Адрес в с. Д., обл. Ш., ул. ***, за съдебна делба на следния недвижим
имот: УПИ *** от кв **, с площ от 691 кв.м. (шестстотин деветдесет и един кв.м.), в който са
изградени паянтов навес с дървена носеща конструкция със застроена площ от 31 кв.м.
(тридесет и един кв.м.), полумасивен гараж с площ от 17 кв.м. (седемнадесет кв.м.), масивно
жилище на един етаж със застроена площ от 105 кв.м. (сто и пет кв.м.) и пристройка към
входа на жилището със застроена площ от 4 кв.м. (четири кв.м.), при граници и съседи: от
две страни улици, УПИ *** и XIV –озеленяване.
Осъжда на основание чл. 355 ГПК вр. мл. 78, ал.6 ГПК Р. Д., роден на *** г., ***
5
гражданин с право на пребиваване в РБ с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Н., BG25 UNCR ***, за държавна
такса сумата от 50 лв. (петдесет лева), платима по
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, делото да се докладва за насрочване на втората
фаза на делбата.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6