Р Е Ш Е Н И Е
№ I - 52 02.07.2021
г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, в открито съдебно заседание на втори юли две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена
Върбанова
мл.с. Детелина
Димова
при секретаря Ани Цветанова като
разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело
№ 2878 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас, за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 144 от 10.07.2020 г. по
гр.д. № 208/2019 г. по описа на РС Несебър, съдът е отхвърлил исковете на „ТРИО
ЕИЕНДОМ" АС, представлявано от Т.Р.П., на А.В.К., гражданин на *****
*********, на А.В.Т., гражданин на ***** *********, на А.Г.К., гражданин на *****
*********, на Г. С. В., гражданин на ***** *********, на В.Ф.С., гражданин на *****
*********, на Л.В.Г., гражданин на ***** *********, на А.В.Б., гражданин на *****
*********, на И.Б., гражданин на ***** *********, на Ф.Р.Ш., гражданин на **************,
на П.С.К., гражданин на **************, на И.А.Д., гражданин на ***** *********,
на И.Б.Р., гражданин на ***** *********, на Д.Е.Г., гражданин на *****
*********, на Й.Р., гражданин на ******, на В.В.Ч., на Г.Н.С., гражданин на *****
*********, за осъждане на В.В. Д.,
гражданин на ***** *********, роден на **.**.**** г., код по БУЛСТАТ *********,
с адрес в България в гр. *********, комплекс „********”, бл.*, вх.*,
терасовиден етаж, ап.***, да заплати на
ищците сумата от общо 49 681,65 лв., както следва: на Т. П. за Т.Е.-
сумата от 8662,44 лв., на А.К.- 5447,20 лв., на А.Т.- 5404,27 лв., на А.К.-
3452,18 лв., на И.Р.- 1951 лв., на Д.Г.- 1151,09 лв., на Й.Р.- 1151,09 лв., на В.Ч.-
1150 лв., на Г. С.- 935 лв., на Г.В.- 3451,09 лв., на В. С.- 3180,13 лв., на Л.Г.-
2926 лв., на А.Б.- 2307,49 лв., на И.Б.- 2307,49 лв., на Ф.Ш.- 2302,18 лв., на П.К.-
1951 лв., на И.Д.- 1951 лв., ведно със законната лихва върху всяка от сумите,
начиная от подаване на исковата молба- 27.02.2019 г., до окончателното
изплащане на сумите. Със същото решение ищците са осъдени да заплатят по равно
на В.В. Д., сумата от 7755 лв., представляваща разноски.
Срещу постановеното решение са постъпили
две въззивни жалби, едната подадена от името на всички ищци, представлявани от
процесуалния им представител адв. Владислав Сергиев, а другата, подадена само от
ищцата Л.В.Г., представлявана от адв. Нели Гюмова.
С въззивната жалба, депозирана от името
на всички ищци /вх. № 260080/12.08.2020
г./, първоинстанционното решение се оспорва като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Въззивниците възразяват срещу извода на районния съд, според
който отделните етажни собственици не разполагали с материалноправна
легитимация да претендират процесните суми, тъй като правният субект, който
напрактика бил обеднял била етажната собственост. От една страна този извод бил
формиран в нарушение на диспозитивното начало, тъй като самият ответник не бил
въвел подобно възражение. А от друга страна се сочи, че ЕС не е самостоятелен
субект, поради което средствата на ЕС принадлежат на всеки един от етажните
собственици. В тази връзка се твърди, че именно ищците, в качеството си на
етажни собственици са обеднели вследствие на осъщественото от ответника
разпореждане със средства от банковата сметка на ЕС за свои лични нужди. Въззивниците
възразяват и срещу неправилното разпределение на доказателствената тежест по
делото, като сочат, че при иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ищците
следва да докажат само факта на плащането, а именно, че процесната сума е
излязла от тяхното имущество и е преминала в имуществото на ответника, докато в
тежест на ответника е да установи по безспорен начин, че сумата е получена от него на валидно
правно основание и е разходвана правомерно. В резултат на това констатацията на
съда, че по делото не било доказано неправомерното изразходване на сумите от
ответника, била неправилна. Ответникът Д. следвало да ангажира доказателства,
че е разходвал сумите правомерно, но същият не бил представил в процеса нито
един разходооправдателен документ. Напротив по делото било установено, че
платените от етажните собственици суми били разходвани от ответника за негови
лични нужди, като дори за част от сумите било направено признание от него,
съдържащо се в представен по делото имейл. Сочи се, че ответникът Д., в
качеството си на Председател на ЕС не се е отчитал на провежданите общи
събрания на ЕС, като по делото било безспорно установено, че същият е изтеглил
от банковата сметка на ЕС сума в размер на 133590 лева, за изразходването на
която липсват оправдателни документи.
На следващо място, се сочи, че съдът не е отчел обстоятелството, че част от претендираните суми са били преведени от ищците по сметка на ЕС със специална цел, а именно за придобиване на два броя недвижими имоти /открит басейн за плуване и самостоятелен обект, представляващ „пропуск“ съгласно архитектурния проект на комплекса/. По делото било безспорен факт, че въпросните имоти са придобити, но не от етажните собственици, а от едноличното дружество, регистрирано от ответника – „Д. и партньори“ ЕООД. Установен факт по делото е също така, че продажната цена за придобиването на имотите в размер на 39 000 лева е изплатена директно на продавача „Промотайм“ ЕООД от сметката на ЕС, по разпореждане на ответника. Въззивниците сочат, че предвид конкретното предназначение на сумите, заплатени с цел придобиване на двата имота, не можело да се приеме, че същите били за покриване на разходи по управление и поддръжка на общи части , поради което на още едно основание следва да се счита, че материално-правно легитимирани да искат възстановяването им обратно от ответника са именно ищците, а не ЕС.
Излагат се оплаквания и за допуснати процесуални нарушения от съда във връзка с недопускането на заявено от ищците в хода на процеса изменение на иска, чрез добавяне на ново правно основание, а именно това по чл. 45 от ЗЗД. В тази връзка сочат, че изменение на иска е допустимо и в хипотезата на обективно съединяване на искове при предявяване на ново основание на иска наред с първоначално заявеното основание. В този случай се променяло само основанието, но не и петитума, както неправилно бил приел районният съд. Позовават се на разрешенията, приети в Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 на ВКС на ОСГК.
Молят за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество на спора, с което предявените искове да бъдат уважени в пълен размер, както и да бъде уважена претенцията за разноски за двете инстанции. Молят съдът да приеме, че исковете са предявени както на правно основание чл. 55 от ЗЗД, така и по чл. 45 от ЗЗД.
Във въззивната жалба е заявено искане за приемане като доказателство на имейл, изходящ от ответника, в който се съдържа признание на факта, че двата имота, посочени по –горе, са закупени от представляваното от него дружество с парите на етажната собственост. Посочват, че искането се явява допустимо в хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК, тъй като районният съд в нарушение на чл. 184 от ГПК е отказал да приеме соченото доказателство, с мотиви, че не съставлява нито електронен документ по смисъла на чл. 184 от ГПК, нито писмено доказателство.
Срещу първоинстанционото решение е подадена и втора въззивна жалба от въззивницата –ищца Л.В.Г. /вх.№6161/06.08.2020 г/ , представлявана от адв. Н.Г., с която същото се оспорва като неправилно и необосновано. Възразява се срещу извода на НРС за липса на материалноправна легитимация на ищцата Г. да води иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД поради това, че обедняване е настъпило за самата ЕС, а не за отделните съсобственици. Сочи се, че съдът не е отчел обстоятелството, че претендираните от ищците суми са били целево определени и преведени по общата сметка не за поддръжка и управление на общите части на ЕС, а за придобиване на недвижими имоти въз основа на взето решение по т. 3 от дневния ред на проведено ОС на ЕС на 29.07.2015 г. Въз основа на това решение ищцата Г. е извършила процесните два превода /на сумите от 975 лв. и 1951 лева, и двата от 26.10.2015 г./. Счита, че по делото е безспорно установено, че ответникът Д. е извършил разпореждане със средства от сметката на ЕС на обща стойност от 39 000 лева за закупуване на двата недвижими имота – идеални части от поземления имот, върху който е изграден комплекса и портиерна /пропуск/, като собствеността на същите обаче била прехвърлена от продавача „Промотайм“ ООД на едноличното дружество на ответника Д.. От последната точка на решението на ОС на ЕС от 29.07.2015 г. ставало ясно, че участниците добре са осъзнавали, че ЕС на к-с „Сан Сити 3“ не може да бъде страна по сделка за придобиване на недвижими имоти, а такива могат да бъдат само отделните етажни собственици. След като ответникът се е разпоредил с внесените за постигането на тази цел средства, безспорно обедняване било настъпило не за ЕС, а за отделните етажни собственици, от където следва и тяхната материалноправна легитимация да искат връщане на сумите. От доказателствата по делото се установявало, че между страните е възникнало отношение по повод възлагане на дейности, които са извън предмета на задълженията на председател на УС на ЕС, свързани с управление на общите части, като тези взаимоотношения са допълнителни и са възникнали директно между ищците и ответника. Излагат се възражения за допуснати нарушения във връзка с допускането и оценката на събраните доказателства и също се отправя искане по чл. 266, ал. 3 от ГПК, за приемане като доказателство на изпратен ответника Д. до ищцата Л.Г. имейл от дата 12.03.2020 г. Моли се за отмяна на обжалваното решение, като вместо това се иска да бъде постановено ново, с което предявеният от ищцата Л. Г. иск да бъде напълно уважен.
В срока по
чл. 263 от ГПК по подадените два броя въззивни жалби са постъпили писмени
отговори от ответника Д. чрез процесуалните му представители адв. адв. Таня Илиева и адв. Петя Чернаева.
С депозираните писмени отговори въззивните жалби се оспорват като неоснователни и необосновани. Настоява се, че исковите претенции са неоснователни, тъй като не е налице осъществен състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД /липсва предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго лице/. Между страните липсвали преки взаимоотношения, а отделните етажни собственици не били легитимирани да водят иск, основан на неизпълнение на решение на ОС на ЕС срещу управителя. Ищците са внасяли по сметка на ЕС суми в изпълнение на взети на ОС на ЕС решения, като същите били теглени и изразходвани от орган на управление на ЕС - управител на ЕС и то за нуждите на ЕС. Сочи се, че исковата претенция била неясно формулирана, а наведените доводи за отмяна на първоинстанционното решение –вътрешно противоречиви, взаимоизключващи се и неоснователни. Възразява се срещу оплакването за допуснато нарушение при разпределяне на доказателствената тежест между страните, като ищците не били оспорили доклада по делото, съдържащ и указания относно обстоятелствата, които трябва да се установят по делото. Сочи, че по делото липсвали твърдения за начална липса на основание за разместване на имуществото на ищците, като самите те заявяват, че сумите са преведени от тях на налично основание – взето решение на ОС на ЕС. Освен това ищците не били доказали, че преведените от тях суми са преминали в имуществото на ответника. За периода от 01.06.2013 г. до 31.05.2014 г. и за периода от 01.06.2014 г. до 31.05.2015 г. с решения на ОС на ЕС били определени парични вноски за покриване на разходите по поддръжка и управление на общите части на ЕС, както и за фонд „ремонт и обновяване“, като ищците са внесли претендираните суми именно в изпълнение на така взетите решения. Закупуването на 1/3 ид.част от двата недвижими имота в комплекса /открит басейн и пропуск/ на името на „Д. и партньори“ ЕООД не било в резултат на взето еднолично решение от ответника, а след съгласуване с останалите членове на УС, като се излагат твърдения, че между собствениците съществувала договореност относно възможността за придобиване на дялове от едноличното дружество при наличие на желание за това. По отношение на заявените за първи път във въззивната жалба на Л.Г. твърдения относно възникнали директно между страните по делото взаимоотношения, се заявява от една страна, че същите са недопустими, а от друга неоснователни, тъй като подобни преки отношения не са съществували и ищцата Г. никога и по никакъв начин не е възлагала, съответно ответника Д. не е приемал да закупи от нейно име и за нейна сметка каквито и да било недвижими имоти
Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение и се прави искане за присъждане на разноски.
Въззивният съд намира подадените въззивни жалби за допустими - подадени са от страни, имащи правен интерес от обжалването, депозирани са в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и са насочени срещу подлежащ на обжалване акт.
В хода на извършената проверка по чл. 267 от ГПК, въззивният съд констатира, че подадената искова молба страда от нередовности, тъй като изложените в същата твърдения досежно основанията на отделните плащания, извършени от ищците са противоречиви и съществува неяснота относно това кои от процесните суми са заплатени като дължими такси за управление и поддръжка на общите части на ЕС и за фонд „ремонт и обновление“, съобразно прието решение на ОС на ЕС, и кои суми са заплатени като вноски за закупуване на недвижими имоти /идеални части от поземления имот и пропуск/, по който въпрос етажните собственици били постигнали съгласие на проведено ОС на ЕС на 29.07.2017 г. Предвид това и с оглед разясненията в ТР №1 от 2013 на ОСГТК на ВКС, въззивният съд състав даде съответни указания на въззивниците – ищци за отстраняване на констатираните нередовности, и по – конкретно за уточняване на обстоятелствата, на които основават предявените искове и за посочване конкретно за всяка една от платените от тях суми на какво основание е заплатена чрез превеждането й по сметка на ЕС. На ищците бе указано, че следва да посочат каква част от сумите са внесени за поддръжка и управление на общите части и фонд „ремонт“ от една страна, и каква част - за закупуване на недвижими имоти, както и да посочат каква част от претендираните от тях суми са изтеглени от ответника без основание и каква част от сумите са изплатени по банков път за закупуване на посочените в исковата молба недвижими имоти. В допълнение на ищците бе указано да уточнят и по отношение на исковете, предявените от трима от тях – В.Ф.С., Л.В.Г. и И.В.Б., обстоятелствата, при които същите са извършили плащанията за закупуване на недвижими имоти на името на етажните собственици /доколкото за тези ищци в първоначалната искова молба е посочено, че са ползватели, а не собственици/.
В изпълнение на дадените указания ищците в молба от
08.02.2021 г. изложиха конкретни твърдения за това на какво основание са
заплатили всяка една от претендираните от тях суми, уточнени също така по
размер и дата на плащане. Посочено е, че уточнението е направено въз основа на
представеното по делото банково извлечение, от което било видно кои суми са
платени за поддръжка и ремонт на общи части и кои суми са преведени за покупка
на недвижими имоти. Със същата молба, ищците са уточнили, че ответникът Д. в
периода от 27.02.2014 г. до 23.06.2016 г., включително е изтеглил от сметката
на ЕС общо 96 300 лева, а е наредил по банков път общо сумата от
39 000 лева за закупуване на портиерната и на идеалните части от имота,
върху който е изграден комплекса чрез два банкови превода на 18.11.2015 и на **.**.20**
г. На трето място е уточнено, че ищците Л.Г.
и В. С. също са собственици на обекти в комплекса, на основание чл.21, ал. 1 от СК, като придобити в режим на СИО, а ищецът И. Б. е собственик на основание
договор за покупка на недвижим имот, представляващ обект от ЕС.
С оглед направените уточнения, съдът в свое
Определение № 260377/16.02.2021 г. прие,
че претендираните с исковата молба права, произтичат от две групи фактически
твърдения, поради което и предявените искове бяха разпределени в две групи. С
една част от искове се претендират суми, които представляват заплатени от
ищците годишни такси за поддръжка и ремонт на общите части на ЕС, а с друга
част от исковете се претендират суми, за които се твърди, че са платени за
придобиване на собствеността върху два недвижими имота, находящи се в същия
комплекс. След извършеното уточнение, съдът прие, че е сезиран със следните две
групи искове. Първата група искове имат за предмет заплащането на суми,
представляващи заплатени от ищците годишни такси за управление и поддръжка на
общите части в ЕС „Сан сити“ 3, определени с решения на ОС на ЕС, с които суми ответникът
се е обогатил без основание посредством изтеглянето им от сметката на ЕС, с
която същият е имал възможност да се разпорежда в качеството му на Председател
на УС на ЕС, и които той бил изразходил не за покриване на разходи на ЕС, а за
свои лични нужди. Тези искове са конкретизирани както следва: 1/ иск на Т.„ТРИО
ЕИЕНДОМ" АС, представлявано от Т.Р.П. за сумата от 4760,44 лева; 2/ иск на
А.В.К. – за сумата 3457,18 лева; 3/ иск на А.В.Т. – за сумата 3453,27 лева; 4/
иск на А.Г.К. – за сумата 2301,09 лева; 5/ иск на Г. С. В. – за сумата 3451,09
лева; 6/ иск на В.Ф.С.– за сумата 3180,13 лева; 7/ иск на Л.В.Г. – за сумата
975 лева; 8/ иск на А.В.Б. - за сумата 2307,49 лева; 9/ иск на И.В.Б. - за
сумата 2307,49 лева; 10/ иск на Ф.Р.Ш. - за сумата 2302,18 лева; 11/ иск на Д.Е.Г.
-за сумата 1151,09 лева; 12/ иск на Й.Р.- за сумата 1151,09 лева; 13/ иск на В.В.Ч.
- за сумата 1150 лева и 14/ иск на Г.Н.С. - за сумата 935 лева.
Втората група искове имат за предмет заплащането на
суми, които ищците са заплатили по сметка на ЕС за придобиване правото на
собственост върху два недвижими имоти –идеални части от поземления имот, върху
който е изграден комплекса, част от който е и изградения открит басейн и
портиерна /пропуск/, и с които суми
ответникът Д. също се е обогатил без основание посредством нареждането на
сумата от 39 000 лева по банков път по сметка на продавача „Промотайм“
ООД, което дружество прехвърлило собствеността на имотите, но не в полза на
етажните собственици, а на „Д. и партньори“ ЕООД, чийто едноличен собственик на
капитала и управител бил В. Д.. Исковете във втората група са както следва: 1/
иск на Т.„ТРИО ЕИЕНДОМ" АС, представлявано от Т.Р.П. за сумата от 3902
лева; 2/ иск на А.В.К. – за сумата 1990,02 лева; 3/ иск на А.В.Т. - за сумата
1951 лева; 4/ иск на А.Г.К. - за сумата 1151,09 лева; 5/ иск на Л.В.Г. – за
сумата 1951 лева; 6/ иск на П.С.К. - за сумата 1951 лева; 7/ иск на И.А.Д. - за
сумата 1951 лева и 8/ иск на И.Б.Р. - за сумата 1951 лева.
С Определение от 05.04.2021 г., постановено по
настоящото дело, съдът обяви обстоятелствата, по които страните по делото не
спорят, а именно: 1/ че в периода от 27.02.2014 г. до 16.06.2016 г. ищците са
заплатили по сметка на Етажна собственост „Сан сити 3“, открита в Банка ДСК
сумите, предмет на предявените искове, уточнени по вносител, размер, основание
и дата на плащане; 2/ че в периода от 03.06.2013 г. до 27.07.2016 г. ответникът
В. Д. е бил Председател на Управителния съвет на ЕС на комплекс ‚Сан Сити 3“,
находящ се в к.с. Слънчев бряг; 3/ че по силата на договор за покупко –
продажба, обективиран в Нотариален акт № ***, т. ***, рег.№*****, дело **** от **.**.20**
г. /лист 45 от делото на НРС/, дружеството „Д. и партньори“ ЕООД, чийто
едноличен собственик на капитала и управител е ответника В. Д. е придобило от
продавача „Промотайм“ ООД правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от следните
недвижими имоти: 558,58/2801 кв.м.ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №
51500.507.575, с адрес: к.к. Слънчев бряг- запад, в.с.“Сан Сити 3“ и
портиерна /пропуск/, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 51500.507.575.2.97 , находящ се на нулев етаж
във вход „С“ на сграда 2 с идентификатор №51500.507.575.2, изградена в описания
по –горе поземлен имот, с площ на обекта от 15.62 кв., ведно с 0.545 % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж за обща покупна цена в размер
на 20 000 евро.
Със същото определение, на страните бяха дадени
указания във връзка с разпределението на доказателствената тежест, както и
относно възможността да предприемат действия във връзка с ангажирането на
доказателства, които са пропуснали да извършат пред първата инстанция поради
неточност на извършения доклад и неправилно разпределената доказателствена
тежест. В изпълнение на дадените указания, и двете страни ангажираха писмени
доказателства пред въззивната инстанция и изложиха подробни писмени становища.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди
становищата на страните, извърши собствена преценка на събраните доказателства
и с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното.
По делото не се спори, а и това се установява от представените доказателства /нотариални актове, приложени от л. 311 до л. 347 от делото на НРС, както и представените пред БОС: акт за граждански брак на ищцата Л.Г. с Д.Г. – собственик на ап. В13, акт за граждански брак на ищеца В. С. с Т. М. –собственик на ап. В5 и нотариален акт, с който И.Б. е придобил ап. А15/, че ищците са придобили самостоятелни обекти, в режим на етажна собственост, находящи се в жилищен комплекс „Сан Сити 3“, находящ се в к.к. Слънчев бряг, град Несебър –Етажна собственост „Сан сити 3“.
Страните не спорят по факта, че ответникът В. Д., който също притежава самостоятелен обект в посочения комплекс, е изпълнявал функциите на Председател на Управителния съвет на ЕС за периода от 08.08.2013 г. до 01.07.2016 г. Това обстоятелство се установява и от Уведомително писмо изх. № 94-00-653Н1 от 22.08.2013 г. на Община Несебър, и приложено към него уведомление по чл. 46б от ЗУЕС.
Етажната собственост е била управлявана чрез Общо събрание и Управителен съвет, като същата е била регистрирана в Община Несебър с първоначална регистрация 2010-К-Н 55 на основание Протокол от ОС на ЕС, проведено на 03.06.2013 г. /Уведомително писмо изх. № 94-00-46841 от 28.06.2013 г. на Община Несебър./
От удостоверение изх. № 0213-20-00207/28.04.2021 г. на Банка ДСК ЕАД, клон Несебър се установява, че Етажната собственост е титуляр на банкова сметка, открита в същата банка с IBAN : *** и издадена към нея дебитна карта на името на В. Д. С цитираното удостоверение, банката е удостоверила, че в периода от 26.08.2013 г. до 01.07.2016 г. единствено ответникът В. Д. е имал право да се разпорежда със сметката на ЕС.
По делото са представени и приети като доказателства протоколи от проведени Общи събрания на ЕС „Сан Сити 3“ от следните дати: Протокол №1/03.06.2013 г.; Протокол № 2/08.08.2013 г.; Протокол от 26.08.2013 г., Протокол № 4/28.07.2014 г. ; Протокол № 5/29.07.2015 г.; Протокол № 6/27.07.2016 г. , както и Протокол № 7 от 13.07.2017 г. /представен пред въззивната инстанция/.
От Протокол №1 от проведено ОС на ЕС „Сан сити 3“ се установява, че на проведеното на 03.06.2013 г. общо събрание е взето решение за определяне размера на годишните такси за управление и поддръжка на общите части на сградата, като за периода от 01.06.2013 г. до 31.05.2014 г. е определена годишна вноска за покриване на разходите за управление и поддръжка в размер на 480 евро на апартамент, както и годишна вноска за фонд „ремонт и управление“ в размер на 60 евро. Идентични по съдържания са и взетите решения по т.8 и т. 9 от дневния ред на проведеното на 26.08.2013 г. ОС на ЕС, като на това събрание е взето и допълнително решение по т. 10 от дневния ред, а именно за определяне на вноска по 50 евро на апартамент и офис за попълване на фонд Резервен за покриване на непридвидени и спешни разходи по водене на съдебни процеси в полза на етажната собственост.
На проведеното на 28.07.2014 г. Общо събрание на ЕС /Протокол № 4/ отново са взети решения за дължимите от етажните собственици годишни вноски за поддръжка и управление на общите части /в размер от 480 евро/, за фонд „ремонт и обновление“ /в размер на 60 евро/ и вноски за покриване на разходи за юридически консултации и водене на дела /в размер на 50 евро на апартамент/.
В т.1 от протокола от проведеното на 28.07.2014 г. общо събрание се съдържа доклад на Председателя на УС на ЕС за изпълнените работи и разходи в периода от 01.09.2013 г. до 31.05.2014 г. , в който подробно са описани предприетите фактически и правни действия по поддръжка и управление на общите части – сключен договор за поддръжка на общите части с фирма „Блу Бътърфлай“ ЕООД, инсталиране на входа на комплекса врата с електронно управление; сключен договор с охранителна фирма „Зара инс“ ЕООД, монтирана система за видеонаблюдение; възстановяване на система за поливане на зелените площи; извършен ремонт на басейна и закупуване на водни помпи и инженерни приспособления за същия; изплатени натрупани задължения към „Водоснабдяване и канализация“ за период от 2012 г. ; извършено пререгистриране на водомерите за отчитане на вода за общите части на комплекса, както и на електромерите за общите части на името на Председателя на ЕС; извършено почистване на покрива на сградата и водосточните тръби; извършен козметичен ремонт на пукнатините на терасовидните балкони; заведени съдебни дела против „Промотайм“ ООД и Я. Р. В доклада на председателя на УС е посочено, че за всички изпълнени дейности са изразходвани налични средства на ЕС в размер на 65862 лева, а за самия период от 01.09.2013 г. до 31.05.2014г. са постъпили средства в размер на 33624 лева, като поради неплащане на всички дължими за въпросния период суми, за осъществените мероприятия са били използвани и средства, платени за следващия годишен период. Така представения отчет на Председателя на УС на ЕС В. Д. за посочения по – горе период 01.09.2013 г. – 31.05.2014 г. е приет с единодушие на представените на общото събрание гласове.
На следващото проведено ОС на ЕС от дата 29.07.2015 г. отново е бил представен доклад на Председателя на УС на ЕС за периода от юни 2013г до юли 2015 г., който отново е приет от ОС единодушно. В т. 3 от дневния ред на това ОС е включена точка с предмет обсъждане на предложения за преотстъпване правото на собственост върху земята, басейна и помещенията за охрана и контрол на достъп до комплекса. В съдържанието на протокола са отразени направените в хода на обсъжданията предложения, както и взетото решение по т. 3. В хода на разискването е постъпило предложение тези имоти да бъдат придобити от етажните собственици, които имат желание, при условие, че висящият относно тези имоти съдебен спор приключи и с влязло в сила съдебно решение бъде установено кой е собственик на същите. След проведеното обсъждане и гласуване, ОС на етажните собственици е приело решение да придобият: „1/строителното техническо оборудване, представляващо открит басейн за плуване, част от благоустройствената територия на комплекса, в която има застроена площ от съоръжението 265 кв.м., с общ обем от 210 куб.м., състоящо се от основен и детски басейн, заедно с надземните и подземните съоръжения, апаратура и технически елементи, заедно със съответните идеални части с правото на строеж и прилежащите към него 19,2587 % идеални части от дворното място, равняващи се на 539,44 кв.м. от 2801 кв.м. дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор № 51500.507.575 и 2/самостоятелен обект в зданието с идентификатор № 51500.507.2.97, разположен в същия поземлен имот, обозначен в архитектурния проект като „Пропуск“ с площ от 15,62 кв.м. по проекта и с принадлежности 0,545 % идеални части от общите части на сградата, съответните ид. части от правото на строеж и от прилежащите към обекта 12,14 кв.м. от 2801 кв.м. от дворното място.
С втората част на посоченото решение, ОС е приело да овласти УС на ЕС „Сан Сити 3“ и Председателя на УС на ЕС В. Д. с пълномощия да се обърне от името на ЕС „Сан Сити 3“ към адвокат, нотариус и към всички необходими органи и институции за подготовка и осъществяване на сделката по придобиване на по- горе описаните имоти, да подписва съответните договори и актове, при условие, че приключи с влязло в сила съдебно решение спора относно собствеността на тези имоти и че върху имотите няма тежести и други ограничения.
С решението по т. 7 от Протокола на ОС на ЕС от 25.07.2015 г. е определена годишната вноска за поддръжка и управление на общите части и за административни и юридически услуги за периода 2015 г – 2016 г. , като е решено същата да е в размер на 530 евро на апартамент.
На проведеното на 27.07.2016 г. Общо събрание на ЕС, ответникът, който вече е бил освободен като Председател на УС, не се явил и не е представил доклад и отчет за периода от 20.08.2013 г. до 01.07.2016 г.. На това събрание е избран нов Управителен съвет и нов Председател на УС; гласувани са нови такси за поддръжка на общите части, за фонд ремонт и обновление и за юридически услуги и съдебни разноски.
По делото е представено банково извлечение за периода от 01.01.2013 г. до 30.06.2016 г. , съдържащо информация за всички движения и банкови операции по банковата сметка на ЕС, открита в Банка ДСК ЕАД. От същото се установяват извършените от ищците плащания на претендираните суми, както и осъществените от ответника разпореждания със средства от сметката – посредством тегления на суми и банкови преводи /л. 281 до л.310 от делото на НРС/
Безспорно по делото е установено, че с договор за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт № ***, т. ***, рег. № 14679, дело **** от **.**.20** г. на Нотариус Стоян Ангелов рег. № 208 на НК, представляваното от ответника дружество „Д. и партньори“ ЕООД /чийто едноличен собственик е също В. Д./ е придобило правото на собственост върху 1/3 идеална част от следните недвижими имоти: 1./ 551.58/2801 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор №51500.507.575 в к.с. Слънчев бряг, в.с. „Сан сити 3“, с обща площ от 2801 кв.м., при описани граници за имота и 2./ Портиерна /пропуск/ , представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 51500.507.575.2.97, находящ се на нулев етаж във вход „С“ на сграда № 2 , изградена в описания по – горе поземлен имот, с площ от 15,62 кв.м., ведно с прилежащите 0,545 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, равняващо се на 2,54 кв.м., при описани в нотариалния акт граници. Общата продажна цена на двата имота, договорена между страните „Промотайм“ ООД – продавач и „Д. и партньори“ ЕООД – купувач, е в размер на 20 000 евро с ДДС, от която 15 300 евро за портиерното помещение и 4700 евро за идеалните части от земята. Не се спори, дори изрично се признава от ответната страна, че продажната цена на описаните по – горе имоти, в размер на 39 000 лева е изплатена със средства от банковата сметка на Етажната собственост на два транша, като ответникът В. Д. е превел на 18.11.2015 г. първо сумата от 29 000 лева, а на **.**.20** г. сумата от 10 000 лева.
По делото е прието заключение на съдебно –счетоводна експертиза, вещото лице по която заявява, че Етажната собственост не е водила счетоводна отчетност, поради което е невъзможно да се даде отговор на поставените въпроси какви са били постъпленията за процесния период и какви са били разходите, и какво е било заплащано от постъпленията.
От показанията на св. Л. се установява, че с поддръжката на комплекса се е занимавало дружеството „Блу Бътърфлай“ ЕООД, представлявано от Р. А., с което ЕС имала сключен договор за поддръжка. Свидетелят посочва, че част от собствениците са плащали в брой директно на г-жа А., а друга част по банков път. Заявява, че проблемите са започнали поради това, че ответникът не е искал да дава на никого отчет, а заявял, че има дефицит на средства. Според свидетелят Л. идеалните части от земята с басейна и пропускът следвало да бъдат придобити на името на дружеството „Собственици на Сан Сити 3“ ООД, учредено от ищците с тази цел. Сочи, че ответникът тайно регистрирал своя фирма, на която била прехвърлена собствеността на тези имоти. След като придобил имотите предоставил право на собствениците да ползват басейна. Именно тези действия на ответника предизвикали възмущението на ищците, поради което било взето решение за извършване на ревизия относно начина, по който са били разходвани средствата на ЕС. В резултат на извършената ревизия се установило, че ответникът е изтеглил лично от сметката на ЕС сума от 133 500 лева, както и че с пари от същата сметка заплатил цената на двата имота, придобити от неговото еднолично дружество.
По делото е разпитана и св. Р. А. – П. – управител на „Блу Бътърфлай“ ЕООД, посредством което дружество същата е осъществявал поддръжката на комплекс „Сан Сити 3“. Свидетелката потвърждава, че за извършваните от нея услуги по поддръжка на комплекса е получава суми както по банков път, така и в брой, като част от собствениците са заплащали дължимите такси за поддръжка и управление на общите части направо на нея, за което са им били издавани разходни касови ордери. Имало случаи, в които се е налагало се извършат плащания, но не е имало свободни средства, поради което тя е плащала с лични средства, но същите после са й били възстановявани от ответника Д.. Посочва, че е ходила с Д. до ВиК и до ЕВН за уреждане на натрупаните стари задължения за вода и за ел. енергия, като всичко било погасено. Заявява, че е правен и ремонт на покрива, но заплатените в тази връзка суми не са били издадени фактури. След един период комплекса е нямал никакви задължения. Според свидетелката разногласията между собствениците са започнали когато ответникът е закупил на името на неговото дружество 1/3 ид.част от земята и басейна.
В подкрепа на изложените в отговора на исковата молба възражения, ответникът е ангажирал като доказателство по делото договор за учредяване право на ползване върху недвижим имот от 09.12.2015г., подписан и за двете договорящи страни - „Д. и партньори“ ЕООД и Етажната собственост „Сан Сити 3“ от В. Д.. С договора, дружеството, като собственик на продобитите имоти / 1/3 ид.ч. от 551,58 /2801 кв.м. ид.ч. от Поземлен имот № 51500.507.575 и портиерна /пропуск/, представляваща самостоятелен обект в сграда № 51500.507.575.2.97/ е „учредило безвъзмездно и безсрочно в полза на Етажна собственост Сан Сити 3“ право на ползване върху посочените имоти. Договорът е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, като в тази връзка съдът намира за основателно възражението на ищците за недействителност на договора поради липса на форма, тъй като доколкото се касае за учредяване на вещно право на ползване, то договорът следва да е под формата на нотариален акт. Ето защо, следва да се приеме, че представеният договор не е породил валидни правни последици.
По делото са ангажирани и многобройни писмени доказателства относно действително извършените разходи по поддръжка и управление на общите части: два броя договори за възлагане на подрръжката на общите части на дружеството „Блу Бътърфлай ЕООД, множество фактури за закупуване на материали и услуги, издавани на името на същото дружество, като и разходни касови ордери. Тези документи са били обект на изследване на ССчЕ, вещото лице, по която заключава, че поради липса на надлежно водена счетоводна отчетност, не е възможно да бъде посочено какви и кои точно разходи са били изплащани с изтеглените от банковата сметка на Етажната собственост пари в брой, възлизащи на сума в общ размер от 126485,63 лева.
Представени са доказателства и относно образувано наказателно производство против ответника във връзка с усвоените от него средства на Етажната собственост, а именно Определение от 03.06.2020 г. по чнд № 367/2020 г. на РС Несебър, с което е отменено Постановление от 28.02.2020 г. на БРП за прекратяване на наказателното производство по ДП 304 ЗМ-129/2017 г. за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Посоченото доказателство няма обвързваща доказателствена сила за съда, доколкото такава съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК има само влязлата в сила присъдата.
Пред въззивната инстанция и с оглед предоставената им възможност, страните ангажираха допълнително писмени доказателства. Въззиваемият Д. чрез процесуалните си представители представя двустранно подписано от него самия споразумение, в което същият, в качеството си на управител на ‚Д. и партньор“ ЕООД декларира безусловно, че дружеството не желае да придобие собствеността върху двата недвижими имота и че същите са придобити в полза и със средства на Етажна собственост „Сан сити 3“. В представеното споразумение Д. декларира също така, че веднага след евентуална промяна на законодателството, която би разрешила придобиване на правото на собственост в полза на Етажната собственост, “Д. и партньори“ ЕООД ще прехвърли безвъзмездно на Етажна собственост „Сан Сити 3“ правото на собственост върху имотите.
Като доказателство е ангажиран и препис от искова молба, подадена на 02.09.2020 г. пред Окръжен съд Бургас от В. Л., действащ като Управител на ЕС в к-с Сан Сити 3 срещу В. Д., с която е предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на Етажната собственост сумата от 75316,59 лева, представляваща обезщетение за имуществените вреди, които същият е причинил на ЕС с действията си като Председател на ЕС, част от която сума е формирана от сбора на претендираните в настоящото производство суми.
При така
установената по делото фактическа обстановка, настоящият съд достигна до
следните правни изводи.
Предявените искове са с правно основание чл. 55, ал. 1 предложение първо от ЗЗД. Съгласно цитираната норма, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.
За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че правният субект, който напрактика е обеднял е етажната собственост, а не отделните собственици на обекти, тъй като било безспорно установено, че сумите са били платени от ищците по банкова сметка на ЕС и били предназначени за нейни цели. Според районният съд, Етажната собственост е специален субект, на който законът предоставял специална правосубектност и правото да бъде специална страна в производството, с оглед на което същата е правнолегитимирана да претендира от свое име възстановяване на суми, внесени в нейната правна сфера. Районният съд е приел, че ищците биха могли да търсят връщане на платените от тях суми, само в случай, че са заплатили същите директно на ответника, но доказателства в тази насока не били събрани по делото. Освен това исковете били неоснователни, тъй като по делото се установявало, че процесните суми били заплатени с основание, каквото представлявали взетите решения на ОС на ЕС. Според съдът, дори да се приемело, че ищците са материалнолегитимирани да претендират сумите, то по делото не било доказано по несъмнен начин, че същите били изразходвани неправомерно от ответника, тъй като се установявало, че в комплекса са били извършвани дейности по поддръжка и управление на общите части през процесния период. Като това обстоятелство се установявало от множеството събрани доказателства, включително и от представените протоколи от проведени общи събрания, на които отчетите на ответника, в качеството му на председател на УС били приемани единодушно.
Въззивният съд не споделя изводите на НРС относно липсата на правна легитимация на ищците да водят исковете, предмет на настоящото производство. Извод за това, че ищците разполагат с материалноправна легитимация да водят предявените искове се извежда от твърденията в исковата молба за настъпилото им лично обедняване чрез заплащането на процесните суми и обогатяването на ответника със същите при липса на основание. В тази връзка, следва да се посочи, че процесуална легитимация на страните е принадлежността на правото на иск, а на свой ред същата се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Затова легитимирани страни в исковия процес са тези, които претендират, че са притежатели на материалните права засегнати от правния спор, предмет на процеса. В случая твърденията в исковата молба водят до извод, че с предявените искове се търси защита на права, които принадлежат на ищците, а не на етажната собственост.
На следващо място, неправилно районният съд
приема, че етажната собственост представлява правен субект. Точно обратното се
приема, при това безпротиворечиво от съдебната практика. От това следва, че
същата не разполага със свой патримониум, в който се включват права, самостоятелно
и отделно съществуващи от правата на етажните собственици, формиращи етажната
собственост като неперсонифицирана съвкупност от правни субекти. Следва да се
посочи, че в действителност в чл.
23, ал. 4 от ЗУЕС е уредена хипотеза на законово представителство на
собствениците в етажната собственост, което се осъществява от председателя на
управителния съвет по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части,
и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не
изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. В
настоящия случай обаче от фактическите обстоятелства, изложени в исковата
молба, става ясно, че същите се отнасят до въпроси, които стоят извън предмета
на отношенията, регулирани от ЗУЕС, доколкото цитираният нормативен акт урежда обществените отношения,
свързани с управлението на общите части на сгради в режим на етажна
собственост, както и правата и задълженията на собствениците, ползвателите и
обитателите на самостоятелни обекти или на части от тях (чл. 1 ЗУЕС). След като не се касае до защита на отношения, свързани с управлението
на общите части на сградата, а се претендира възстановяване на платени от
ищците суми, с които ответникът се е обогатил без основание то предмета на
делото е извън обхвата на ЗУЕС и е неприложима особената правосубектност на Етажната собственост,
предоставена й по някой въпроси, уредени изрично в ЗУЕС. Всички искове, които не са свързани с управлението на общите части на
ЕС, следва да се предявяват лично от етажните собственици, а не от името на
етажната собственост.
С
оглед изложените по – горе изводи относно процесуалната легитимация на ищците,
съдът следва да обсъди дали са налице отделните елементи от фактическия състав
на иска по чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, а именно предаването на
сумите от ищците, получаването им от ответника и липсата на основание за това.
По
отношение на първата предпоставка, а именно даването на сумите от страна на
ищците, съдът намира същата за доказана и установена по делото. По този факт,
впрочем страните не спорят. Доказано е от събраните по делото писмени
материали, че в рамките на периода от 09.10.2013 г. до 23.06.2016 г. ищците са
направили парични преводи на конкретизирани по размер, основание и дата на
плащане суми, предмет на предявените искове. Уточнено е кои от сумите са
преведени в изпълнение на взето от ОС на ЕС решение за определяне на дължимите
от етажните собственици годишни такси за поддръжка и управление на общите части
и вноски за фонд „ремонт и обновление“, и кои от сумите са заплатени с оглед
заявената обща воля от етажните собственици да придобият правото на собственост
върху недвижими имоти в комплекса, в който е формирана етажната собственост.
Ето
защо, съдът приема, че първата предпоставка от фактическия състав на иска по
чл. 55, ал. 1 предл. първо ЗЗД, а именно предаването на сумите от ищците, налице
спрямо всички предявени в настоящото производство искове.
Що се
отнася до втората предпоставка, а именно получаването на сумите от ответника,
то съдът намира, че и тя се установява като съществуваща от доказателствата по
делото. По делото не се спори, че право да се разпорежда с банковата сметка на
ЕС, по която ищците са превеждали процесните суми, в рамките на процесния
период, е имал само ответникът Д.. Това се установява и от представеното по
делото удостоверение, издадено от Банка ДСК ЕАД. При това положение,
независимо, че сумите не са били изплатени директно на ответника, т.е. по
негова лична банкова сметка, след като той единствен се е разпореждал с
банковата сметка на ЕС, в качеството си на Председател на УС, и по този начин
единствено той е упражнявал фактическа власт върху наличните авоари, то следва
да се приеме, че именно той е получил процесните суми.
В
допълнение следва да се посочи, че под „получаване" на нещо по смисъла на
чл. 55, ал. 1, пр. 1 се разбира фактическо действие, като получаването на нещо
означава установяване на фактическа власт върху определена имуществена ценност.
На „получаването" като фактическо действие се противопоставя
„придобиването" като правно действие, означаващо, че за получателя са
възникнали права. В хипотезите на чл. 55-58 от ЗЗД законодателят е свързал възникването на съответното право на
вземане с един фактически момент - получаването, а не с правния - придобиването
на права - така акад. Ч. Големинов в „Гражданскоправни източници на
задължения", София, изд. „Тилиа", 1999г. стр. 143. Следователно,
именно лицето, което фактически е получило сумите /и то към момента, предхождащ
последващото разпореждане със същите/, е легитимирано да отговоря по иска с
правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Този извод не се променя от
обстоятелството, че в следващ момент, ответникът се е разпоредил с част от
сумите като е заплатил с тях покупната цена на двата недвижими имота, придобити
от представляваното от него дружество „Д. и партньори“ ЕООД.
Съдът намира, че втората предпоставка – получаването на сумите, с които ответникът се е обогатил, е налице и по двете групи искове. По първата група искове, предмет на които са сумите, заплатени от ищците като дължими такси за поддръжка и управление на общите части, бе доказано, че същите са преминали във фактическо владение на ответника посредством тяхното изтегляне в брой от сметка. По втората група искове, имащи за предмет връщане на сумите, заплатени от ищците като вноски за закупуване на посочените недвижими имоти, бе установено, че същите са изплатени по банков път, чрез нареждане от самия ответник на два банкови превода в полза на дружеството „Промотайм“ ЕООД. Съдът намира, че и в тази хипотеза е налице обогатяване на ответника, от една страна поради това, че моментът, към който се преценя получаването на нещо без основание е момента на установяване на фактическа власт върху имуществените блага. Именно към този момент, в който ответникът се е разпоредил със средствата от банковата сметка на ЕС, сред които и процесните суми, нареждайки към кого да бъдат изплатени същите, е възникнал в случая и обсъждания втори елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване. От друга страна, в съдебната практика се приема, че обогатяването може да бъде не само когато се получава чист актив, но и когато едно лице се освободи от свой пасив или осуети погасяването на едно свое задължение. В случая няма спор, че дружеството, което е придобило имотите се притежава изцяло от ответника, който е единствен собственик на капитала и негов управител, като заплащайки цената на имотите с парите на ищците, ответникът неминуемо се е обогатил макар и опосредствено, тъй като по този начин същият от една страна е избегнал задължението си като едноличен собственик на капитала да внесе в дружеството необходимия капитал /средства за закупуване на правото на собственост върху тези имоти, а от друга страна, посредством увеличаването на активите на дружеството, което има за последица и увеличаване на притежаваните от него дружествени дялове.
Относно трета предпоставка от фактическия състав на предявените искове по чл. 55, ал. 1 предложение първо ЗЗД, а именно – липсата на основание.
Съдът намира, че тази предпоставка не е налице при първата група от предявените искове, с които се претендира връщане на сумите, платени като дължими такси за поддръжка и управление на общите части. По делото не се спори, че така претендираните суми са заплатени на основание взети решения от Общото събрание на ЕС, с които са определени дължимите от всички етажни собственици вноски за покриване на разходите за управление и поддръжка на общите части, както и за попълване на фонд „ремонт и обновление“. Тези решения на ОС не са оспорени и са влезли в сила, като задълженията на етажните собственици да заплащат определените с тях суми е предвидено в закона. Освен това, както и районният съд правилно е отбелязал, по делото не бяха успешно доказани твърденията на ищците, че изтеглените в брой суми изцяло са били изразходвани за лични нужди на ответника, а не за покриване на разходи, свързани с поддръжката на комплекса. Това се установява както от представените протоколи от проведени общи събрания на ЕС, в които ответникът като председател на УС е давал отчет за извършените дейности и разходи по управлението на общите части през периода 2013 -2015 година, така и от гласните показания на св. А. и от представените писмени доказателства относно извършени разходи, свързани с поддръжката на комплекса. Впрочем ищците не твърдят, че през процесния период поддръжка на комплекса изобщо не е била извършвана, а след като такива дейности безспорно се установява, че са извършвани, то разходите за същите е логично да са били покривани именно със заплатените от етажните собственици суми, вкл. и с тези платени от ищците.
Ето защо, и с оглед липсата на този елемент от състава на неоснователното обогатяване, съдът намира, че първата група искове се явяват неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне.
Що се отнася до втората група искове, съдът намира следното. Сред обстоятелствата, на които се основават тези искове, също се сочи, че ищците са заплатили процесните суми в изпълнение на взето решение на Общото събрание на ЕС да бъдат придобити идеална част от земята, върху която е разположен комплекса, както и самостоятелен обект, представляващ портиерна /пропуск/. В тази връзка, съдът намира, че предвид предназначението и смисъла на етажната собственост, нейните органи, включително общото събрание на етажните собственици, не разполага с компетентност да взема решения за придобиване на недвижими вещи. Единствените недвижими имоти, чието управление и поддръжка са възложени от закона на органите на етажната собственост, са общите части на сградата (в това число се включва и земята, ако тя се явява обща част към сградата). Поради това в бюджета на етажната собственост не може да се предвиждат разходи за закупуване на други недвижими вещи, съответно – да се предполага реализирането на определени доходи от такива вещи. При липса на предвидена в закона компетентност на ОС да взема решения за закупуване на недвижими имоти от името на всички етажни съсобственици, доколкото ЕС е неправосубектна, и същата не може да придобива самостоятелно и отделно от етажните собственици вещно право на собственост, то подобно решение не би могло да породи валидни правни последици, и поради това следва да се счита, за негодно основание за извършеното разместване на имуществени блага.
От друга страна, ответникът, в чиято тежест бе възложено доказването на валидно основание за получаване на процесните суми, съответно за тяхното задържане не само не ангажира доказателства, но не изложи и съответни твърдения относно този елемент от състава на предявените искове. Следва да се посочи, че пред въззивната инстанция ответникът изрично оспори да са съществували каквито и да било правоотношения между него и ищците /било мандатни или други такива/, които да сочат на налично основание за извършеното разместване на имуществените блага.
По изложените съображения, съдът намира, че втората група искове, а именно: 1/ иск на Т.„ТРИО ЕИЕНДОМ" АС, представлявано от Т.Р.П. за сумата от 3902 лева; 2/ иск на А.В.К. – за сумата 1990,02 лева; 3/ иск на А.В.Т. - за сумата 1951 лева; 4/ иск на А.Г.К. - за сумата 1151,09 лева; 5/ иск на Л.В.Г. – за сумата 1951 лева; 6/ иск на П.С.К. - за сумата 1951 лева; 7/ иск на И.А.Д. - за сумата 1951 лева и 8/ иск на И.Б.Р. - за сумата 1951 лева, се явяват основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.
По наведеното във въззивната жалба оплакване за допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в недопуснато от НРС изменение на иска по чл. 219 от ГПК, чрез последващо обективно съединяване на искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД, съдът намира следното. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения не съставляват основание за обезсилване на постановеното от първата инстанция решение и връщане на делото за ново разглеждане. Същевременно недопустимо е за първи път нов иск да бъде приет за съвместно разглеждане от въззивната инстанция. В допълнение, следва да се посочи и обстоятелството, че видно от представената като доказателство пред настоящата инстанция искова молба, по повод на която е образувано гр.д. 2165/2020 г. по описа на БОС, става видно, че ищците вече са предявили в самостоятелно производство иск с пр. основание чл. 45 от ЗЗД за същите суми, които са предмет и на настоящите искове, поради което следва да се приеме, че за ищците вече е отпаднал и правния интерес да поддържат исканото изменение на исковете в рамките на сегашното производство.
Ето защо поради несъвпадане на изводите, до които настоящата инстанция достигна с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение като неправилно следва да бъде изцяло отменено. Това е така независимо от обстоятелството, че в настоящият съдебен акт, въззивният съд прие част от предявените искове също за неоснователни, но с оглед извършеното пред въззивната инстанция отстраняване на констатирани нередовности по исковата молба, в резултат на което исковете бяха предмет на нов доклад и съответно бяха разделени на две групи с оглед различните обстоятелства, от които произтичат претендираните с исковете права, съдът намира, че решението на НРС следва да бъде изцяло отменено, като се произнесе по същество на предявените искове.
По разноските: За уважените искови претенции,
право на разноски имат ищците „ТРИО ЕИЕНДОМ" АС, представлявано от Т.Р.П., А.В.К., А.В.Т., А.Г.К.,
Л.В.Г., П.С.К., И.А.Д. и И.Б.Р., а за
отхвърлените претенции – разноски се дължат на ответника В. Д..
Разноските,
претендирани от ищците са заявени сумарно, без същите да са конкретизирани
спрямо отделните обективно и субективно съединени искове. Претендират се общо
разноски за първата инстанция в размер на 10137.27 лева /от които: 1987.27 лева
– държавна такса; 350 лева – депозити за ССчЕ и 7800 лева – адвокатско възнаграждение/,
а за въззивната инстанция се претендират разноски в общ размер от 1412,77 лева
/от които 1112.77 лева – държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение/.
Общият материален интерес на всички предявени искови претенции е в размер на
49681.65 лева, като уважените искове са на обща стойност 16 798.11 лева,
или 34 %. Ето защо и предвид начина, по който ищцовата страна е заявила
претенцията си за присъждане на разноски, съдът намира, че в полза на
посочените по – горе ищци, чиито искове са уважени следва да се присъди сума в
общ размер на 3927 лева /34 % от 11550.04 лева – общия размер на претендираните
разноски/.
Ответникът
В. Д. претендира разноски за заплатени адвокатски възнаграждения по общо 17
броя сключени договори за правна защита и съдействие, по всеки един от които е
уговорено отделно възнаграждение за защита спрямо исковете, предявени от всеки
един от ищците, като тези разноски са претендирани пред първата инстанция, а за
настоящата инстанция не се претендират други суми. Ищците, чиито искове са
отхвърлени следва да заплатят на ответника Д., сума в общ размер от
4987,50 лева, разпределена както следва: „ТРИО ЕИЕНДОМ" АС, представлявано от Т.Р.П.
– дължи сумата от 382,50 лева /1/2 от общото адв. възнаграждение от 765 лева/; А.В.К.
– сумата от 300 лева /1/2 от общото адв.
възнаграждение от 600 лева/; А.В.Т. – сумата от 300
лева /1/2 от общото адв. възнаграждение; А.Г.К.
– сумата от 240 лева //1/2 от общото адв. възнаграждение от 480 лева/; Г.
С. В. – сумата от 480 лева; В.Ф.С. – сумата от 460 лева; Л.В.Г. – сумата
от 225 лева /1/2 от общото адв. възнаграждение от 450 лева/; А.В.Б. – сумата от
400 лева; И.Б. – сумата от 400
лева; Ф.Р.Ш. – сумата от 400 лева; Д.Е.Г. – сумата от 350 лева; Й.Р. – сумата от 350 лева; В.В.Ч. – сумата от 350 лева и
Г.Н.С. – сумата от 350 лева.
На основание чл. 280, ал. 3 т. 1 от ГПК и предвид това, че цената на
отделните обективно и субективно съединени искове, предмет на настоящото
производство е под 5000 лева, настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 144 от 10.07.2020 г. по гр.д.
№ 208/2019 г. по описа на РС Несебър и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на: 1/ „ТРИО ЕИЕНДОМ" АС, представлявано от Т.Р.П., гражданин на ********, роден на **.**.****г.,
с адрес: О. 6, ****, О., Б., ********, притежаващ паспорт № ********, издаден
от Западен полицейски район на 08.02.2018г., валиден до 08.02.2028г. за сумата от 4760,44 лева; 2/ на А.В.К.,
гражданин на ***** *********, роден на **.**.****г., с адрес: *** М., д.*, кв.***,
притежаващ паспорт № ** *******, издаден от ФМС 77711 на 27.10.2014г., валиден
до 27.10.2024г. за сумата от 3457,18 лева; 3/
на А.В.Т., гражданин на *****
*********, родена на **.**.****г., с адрес: гр. М., ******, У. П., д.4, кв.***,
притежаваща паспорт № ** *******, издаден от ФМС 77606 на 28.05.2013г., валиден
до 28.05.2023г. за сумата от 3453,27 лева; 4/ на А.Г.К., гражданин на *****
*********, роден на **.**.****г., с адрес в гр. С., притежаващ паспорт № **
*******, издаден от МИД Р.37101 на 25.12.2012г., валиден до 25.12.2022г. за сумата от 2301,09 лева; 5/ на Г. С. В.,
гражданин на ***** *********, родена на **.**.****г., с адрес: гр. Н., *****
****, ж.к. „*****", притежаваща паспорт № ** *******, издаден от ФМС 75001
на 16.03.2011г., валиден до 16.03.2021г. за
сумата от 3451,09 лева; 6/ на В.Ф.С.,
гражданин на ***** *********, роден на **.**.****г., с адрес: ***, притежаващ
паспорт № ** *******, издаден отМВД 78039 на 13.08.2018г., валиден до
13.08.2028г. за сумата от 3180,13 лева; 7/ на Л.В.Г., гражданин на *****
*********, родена на ***г., с адрес: ***, пр. Л., д.53, кв. **, притежаваща
паспорт № ** *******, издаден от ФМС 78039 на 15.05.2013г., валиден до
15.05.2023г. за сумата от 975 лева; 8/ на А.В.Б., гражданин на *****
*********, роден на **.**.****г., с адрес: *** **-*-**, притежаващ паспорт №
**** ******, издаден от ОВД Южнопортов район, гр. М. на 24.11.2006г. за
сумата от 2307,49 лева; 9/ на И.Б.,
гражданин на ***** *********, роден на **.**.****г., с адрес: *** **-*-**,
притежаващ паспорт № **** ******, издаден от отделение УФМС Русия, Южнопортов
район, гр. М. на 12.05.2011г. за сумата
от 2307,49 лева; 10/ на Ф.Р.Ш., гражданин на **************, роден на **.**.****г.,
с адрес: Б., с. О. ****, ул. Г.К. № **, притежаващ паспорт № *********, издаден
от ************** на 14.02.2014г., валиден до 09.11.2024г. за сумата от 2302,18 лева;
11/ на Д.Е.Г., гражданин на *****
*********, роден на **.**.****г., с адрес: гр. *****-*********, пр. Т., д.**,
корп.1, кв.**, притежаващ паспорт № ** *******, издаден от ФМС 78039 на
15.05.2013г., валиден до 15.05.2023г. за
сумата от 1151,09 лева; 12/ на Й.Р., гражданин на ******, роден на **.**.****г., а адрес: ***,
притежаващ паспорт № ********, издаден от Беер Шева ****** на 09.08.2011г. за сумата от 1151,09 лева; 13/ на В.В.Ч., гражданин на ***** *********,
роден на **.**.****г., с адрес: *** **-**, притежаващ паспорт № ** *******,
издаден от ФМС 74012 на 07.10.2013г., валиден до 07.10.2023г. за сумата от 1150 лева; 14/ на Г.Н.С., гражданин на ***** *********, роден на **.**.****г., с адрес: ***,
притежаващ паспорт № ** *******, издаден от ФМС 74012 на 04.02.2013г., валиден
до 04.02.2023г. за сумата от 935 лева, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите, начиная от
подаване на исковата молба- 27.02.2019 г., до окончателното изплащане на
сумите, които искове с правно
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД са предявени ПРОТИВ ответника В.В. Д., гражданин
на ***** *********, роден на **.**.**** г., код по БУЛСТАТ *********, с адрес в
Б. в гр. *****, комплекс „*******”, бл.Е* вх.*, терасовиден етаж, ап. ***и с
които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищците по тези искове посочените по – горе суми,
представляващи заплатени от тях годишни
такси за разходи, свързани с управлението и поддръжката на общите части в
ЕС „Сан сити“ 3 в к.к. „Слънчев бряг“, определени с решения на ОС на ЕС, с
които ответникът се е обогатил без основание посредством изтеглянето им от
сметката на Етажната собственост, с която същият е имал възможност да се
разпорежда в качеството му на Председател на УС на ЕС, като не изразходил
същите за покриване на разходи на ЕС, а за свои лични нужди.
ОСЪЖДА В.В. Д., гражданин на ***** *********,
роден на **.**.**** г., код по БУЛСТАТ *********, с адрес в Б. в гр. ****,
комплекс „****”, бл.*, вх.*, терасовиден етаж, ап. ***да заплати на:
1/„ТРИО ЕИЕНДОМ" АС, представлявано от Т.Р.П., гражданин на ********, роден на **.**.****г.,
с адрес: О. 6, ****, О., Б., ********, притежаващ паспорт № ********, издаден
от Западен полицейски район на 08.02.2018г., валиден до 08.02.2028г. сумата от 3902 лева /три хиляди деветстотин и два
лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на
исковата молба- 27.02.2019 г. до окончателното й изплащане;
2/ на А.В.К.,
гражданин на ***** *********, роден на **.**.****г., с адрес: *** М., д.*, кв.***,
притежаващ паспорт № ** *******, издаден от ФМС 77711 на 27.10.2014г., валиден
до 27.10.2024г. сумата 1990,02
лева /хиляда деветстотин и деветдесет лева и две стотинки/, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба- 27.02.2019
г. до окончателното й изплащане;
3/ на А.В.Т., гражданин на *****
*********, родена на **.**.****г., с адрес: гр. М., ******, У. П., д.*, кв.***,
притежаваща паспорт № ** *******, издаден от ФМС 77606 на 28.05.2013г., валиден
до 28.05.2023г., сумата от 1951 лева /хиляда деветстотин петдесет и един лева/,
ведно
със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба-
27.02.2019 г. до окончателното й изплащане;
4/ на А.Г.К.,
гражданин на ***** *********, роден на **.**.****г., с адрес в гр. С.,
притежаващ паспорт № ** *******, издаден от МИД Р.37101 на 25.12.2012г.,
валиден до 25.12.2022г. сумата от 1151,09 лева /хиляда сто петдесет и един лева и девет
стотинки/, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба-
27.02.2019 г. до окончателното й изплащане;
5/ на Л.В.Г., гражданин на ***** *********, родена на
**.**.****г., с адрес: ***, пр. Л., д.**3, кв. **, притежаваща паспорт № **
*******, издаден от ФМС 78039 на 15.05.2013г., валиден до 15.05.2023г. сумата от 1951 лева /хиляда деветстотин петдесет и един лева/,
ведно
със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба-
27.02.2019 г. до окончателното й изплащане;
6/ на П.С.К., гражданин на **************,
роден на **.**.****г., с адрес: А., *** ***, З.Й., Х., С., К., Ф. ***,
притежаващ паспорт № *********, издаден от "НМРО" на 22.01.2018г.,
валиден до 22.01.2028г. сумата от 1951 лева /хиляда деветстотин петдесет и един лева/,
ведно
със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба-
27.02.2019 г. до окончателното й изплащане;
7/на И.А.Д., гражданин на ***** *********, родена
на **.**.****г., с адрес: гр. *****-*********, И. пр., д. 10/1, кв.**,
притежаваща паспорт № ** *******, издаден от ФМС 78039 на 25.04.2012г., валиден
до 25.04.2022г сумата от 1951 лева /хиляда деветстотин петдесет и един лева/,
ведно
със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба-
27.02.2019 г. до окончателното й изплащане и
8/ на И.Б.Р., гражданин на *****
*********, родена на **.**.****г., с адрес: ***, п. К., д.120, кв.**, притежаваща
паспорт № ** *******, издаден от ФМС 70006 на 16.05.2012г., валиден до
16.05.2022г. сумата от 1951 лева /хиляда деветстотин петдесет и един лева/,
ведно
със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба-
27.02.2019 г. до окончателното й изплащане,
които суми представляват заплатени от ищците „ТРИО ЕИЕНДОМ"
АС, А.В.К., А.В.Т., А.Г.К., Л.В.Г., П.С.К., И.А.Д. и И.Б.Р.
вноски за закупуване на два броя недвижими имоти – открит басейн и пропуск,
разположени в жилищния комплекс на Етажната собственост „Сан Сити 3“ в к.к.
„Слънчев бряг“ и с които суми ответникът се е обогатил без основание.
ОСЪЖДА „ТРИО ЕИЕНДОМ" АС, представлявано от Т.Р.П., гражданин на ********, роден на **.**.****г.,
с адрес: О. 6, ****, О., Б., ********, притежаващ паспорт № ********, издаден
от Западен полицейски район на 08.02.2018г., валиден до 08.02.2028г.; А.В.К., гражданин на ***** *********, роден на ***г.,
с адрес: *** М., д.З, кв.***, притежаващ паспорт № ** *******, издаден от ФМС
77711 на 27.10.2014г., валиден до 27.10.2024г.; А.В.Т., гражданин на *****
*********, родена на ***г., с адрес: гр. М., ******, У. П., д.4, кв.***,
притежаваща паспорт № ** *******, издаден от ФМС 77606 на 28.05.2013г., валиден
до 28.05.2023г.; А.Г.К., гражданин на *****
*********, роден на ***г., с адрес в гр. С., притежаващ паспорт № ** *******, издаден
от МИД Р.37101 на 25.12.2012г., валиден до 25.12.2022г.; Г. С. В., гражданин на ***** *********, родена на
***г., с адрес: гр. Н., **** ****, ж.к. „*****-3", притежаваща паспорт №
** *******, издаден от ФМС 75001 на 16.03.2011г., валиден до 16.03.2021г; В.Ф.С., гражданин на ***** *********, роден на **.**.****г.,
с адрес: ***, притежаващ паспорт № ** *******, издаден отМВД 78039 на
13.08.2018г., валиден до 13.08.2028г.; Л.В.Г.,
гражданин на ***** *********, родена на **.**.****г., с адрес: ***, пр. Л.,
д.53, кв. **, притежаваща паспорт № ** *******, издаден от ФМС 78039 на 15.05.2013г.,
валиден до 15.05.2023г.; А.В.Б., гражданин на *****
*********, роден на **.**.****г., с адрес: *** **-*-**, притежаващ паспорт №
**** ******, издаден от ОВД Южнопортов район, гр. М. на 24.11.2006г.; И.Б., гражданин на ***** *********, роден на ***г.,
с адрес: *** **-*-**, притежаващ паспорт № **** ******, издаден от отделение
УФМС Русия, Южнопортов район, гр. М. на 12.05.2011г.; Ф.Р.Ш., гражданин на **************, роден на **.**.****г.,
с адрес: Б., с. О. ****, ул. Г.К. № **, притежаващ паспорт № *********, издаден
от ************** на 14.02.2014г., валиден до 09.11.2024г.; Д.Е.Г., гражданин на ***** *********, роден на **.**.****г., с адрес:
гр. *****-*********, пр. Т., д.35, корп.1, кв.**, притежаващ паспорт № ** *******,
издаден от ФМС 78039 на 15.05.2013г., валиден до 15.05.2023г.; Й.Р., гражданин на ******, роден
на **.**.****г., а адрес: ***, притежаващ паспорт № ********, издаден от Беер
Шева ****** на 09.08.2011г.; В.В.Ч., гражданин на ***** *********, роден
на **.**.****г., с адрес: *** 17-50, притежаващ паспорт № ** *******, издаден
от ФМС 74012 на 07.10.2013г., валиден до 07.10.2023г. и Г.Н.С.,
гражданин на ***** *********, роден на **.**.****г., с адрес: ***,
притежаващ паспорт № ** *******, издаден от ФМС 74012 на 04.02.2013г., валиден
до 04.02.2023г., ДА ЗАПЛАТЯТ на В.В. Д., гражданин на ***** *********,
роден на **.**.**** г., код по БУЛСТАТ *********, с адрес в Б.я в гр. ***,
комплекс „***”, бл.*, вх.*, терасовиден етаж, ап.***, поотделно всеки един от тях следните суми, представляващи направени
от ответника В. Д. съдебно – деловодни
разноски за заплатени адвокатски възнаграждения за защита по отхвърлените
искови претенции, възлизащи общо на
сумата от 4987,50 лева, както
следва: „ТРИО ЕИЕНДОМ" АС, представлявано от Т.Р.П.
– сумата от 382,50 лева; А.В.К. – сумата от 300 лева; А.В.Т. – сумата от 300 лева; А.Г.К. – сумата от 240 лева; Г. С. В. – сумата от 480
лева; В.Ф.С. – сумата от 460 лева; Л.В.Г. – сумата от 225
лева; А.В.Б. – сумата от 400 лева; И.Б. – сумата от 400 лева; Ф.Р.Ш. –
сумата от 400 лева; Д.Е.Г. – сумата от 350
лева; Й.Р. – сумата от 350 лева; В.В.Ч. – сумата от 350 лева и Г.Н.С. – сумата от 350 лева.
ОСЪЖДА В.В. Д., гражданин на ***** *********,
роден на **.**.**** г., код по БУЛСТАТ *********, с адрес в Б. в гр. ***,
комплекс „***”, бл.*, вх.*, терасовиден етаж, ап. ***да заплати общо на „ТРИО ЕИЕНДОМ" АС, представлявано от Т.Р.П., гражданин на ********, роден на ***г., на А.В.К.,
гражданин на ***** *********, роден на **.**.****г.; на А.В.Т., гражданин на ***** *********, родена на **.**.****г.,
на А.Г.К.,
гражданин на ***** *********, роден на **.**.****г., на Л.В.Г., гражданин на ***** *********, родена на
**.**.****г., на П.С.К., гражданин на **************,
роден на **.**.****г., на И.А.Д., гражданин на ***** *********, родена на **.**.****г. и на И.Б.Р., гражданин на ***** *********, родена на **.**.****г., сума в
размер на 3927 лева /три хиляди деветстотин двадесет и седем лева/ - съдебно – деловодни разноски, съобразно
уважената част от исковете.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.