№ 13508
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110113811 по описа за 2022 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са
предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба , уточнена с изявление на пълномощника на ищцовото дружество в
откритото съдебно заседание на 29.07.2022г., ищецът „Т”ЕАД е предявил установителни
искове да бъде признато със сила на присъдено нещо , че ответникът му дължи следните
суми: 4 696,43 лв, представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, 11 с абонатен № 50867, по договорни
отношения между страните през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.; 1 071 лв,
представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от
15.09.2018г. до 03.08.2021г.; 16,80 лв, представляващи цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019г. , и 4,25 лв,
представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за
периода от 31.08.2018г. до 03.08.2021г. , за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 48430 /2021г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е
предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково
производство).
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество
поддържат предявените искове. В заседанието на 28.10.2022г. , в което е даден ход по
същество на делото , не е присъствал представител на ищеца.
1
Ответникът – Г. И. П. оспорва предявените искове видно от изявленията на
пълномощника му в представения на 19.04.2022г. в срока по чл.131, ал.1 ГПК отговор на
исковата молба. Основна част от възраженията касаят липсата на доказателства за правото
на собственост или за правото на ползване на ответника по отношение на процесния имот.
Оспорва се наличието на договорни отношения между ищеца и ответника относно доставка
на топлопреносен флуид, както и доставката на топлоенергия за процесния имот през
процесния период. Предявено е възражение за изтекла погасителна давност на част от
вземанията.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 28.10.2022г. адвокатът
на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете. Доводи за неоснователността им са
посочени и в представените на 03.11.2022г. писмени бележки от адвоката на ответника.
Подпомагащата страна – „МХ ЕЛВЕКО”ООД (конституирана с определението по
чл.140 ГПК –б.с.) не е изразила становище по исковете , не е изпратила предсатвител по
делото , но е представила писмени доказателства с писмена молба от 08.06.2022г.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
48430/2021г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно възражението за изтекла погасителна давност :
Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези,
които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка
с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат
от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на
топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от
останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на
потребители за битови
нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното
дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на
доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от
2
време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че
месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не
променя периодичния
характер на вземанията, които възникват за топлофикационното дружество относно
плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.
Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната разпоредба на
чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Това е
възприетото становище в решение № 168/ 22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК
, което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата с оглед
изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на
топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период
(чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т” ЕАД
на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално потребената
топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен
сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон през
процесния период и издадените две общи фактури № **********/31.07.2018г. и №
**********/31.07.2019г. (чл.32,ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т” ЕАД на клиенти в гр. София).
Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който
вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по
фактура № **********/31.07.2018г. , удостоверяваща окончателния размер на реално
потребената топлонергия през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., е 14.09.2018г. според
посоченото в същата фактура. Падежът на вземането по фактура № **********/31.07.2019г.
, удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през периода от
01.05.2018г. до 30.04.2019г., е 14.09.2019г. според посоченото в същата фактура. Тези
падежи са определени в съответствие с чл.33,ал.2 и ал.3 във връзка с ал.4 и ал.5 от Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т” ЕАД на клиенти в гр.
София. Следователно погасителната давност за задълженията по първата фактура №
**********/31.07.2018г. е започнала да тече от 15.09.2018г. , и е изтекла на 15.09.2021г. , а
за втората фактура № **********/31.07.2019г.е започнала да тече от 14.09.2019г. , и е
изтекла на 14.09.2022г. Исковата молба се счита предявена съгласно чл.422,ал.1 ГПК на
1320.08.2021г. , когато е предявено заявлението по чл.410 ГПК по гр.д. № 48430/2021г. на
СРС, 68 състав , т.е. преди изтичането на давностните срокове.
Предвид изложеното възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е неоснователно.
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
3
чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин , чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение) , че през процесния период от месец 05.2017г. до месец
04.2019г. между ищцовото дружество и ответника е съществувало правоотношение за
доставяне на топлоенергия, т.е. по делото не е установено по безспорен начин , чрез
т.нар. пълно доказване, че именно ответникът е бил „клиентът на топлинна енергия”
по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./ на топлоенергията, доставена през
процесния период в посочения апартамент.Не са представени надлежни писмени
доказателства относно този факт, независимо че ищецът обосновава пасивната
легитимация на ответника по предявените от него искове именно с твърдението, че той е
бил неизправна страна по съществувало между тях правоотношение , по силата на което
ползвал доставяна му топлинна енергия срещу задължението да заплаща цената й.
По делото не са представени нито писмен договор между ищеца и ответника за
продажба на топлинна енергия, нито надлежни доказателства, че ответникът е бил
собственик или ползвател на процесния имот през процесния период от 01.05.2017г. до
30.04.2019г. , за да се приеме , че е бил „клиентът на топлинна енергия” по смисъла на
чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./.
Не е представен нотариален акт или договор за продажба на общински или
ведомствен имот , от който да се установи кой е бил собственикът на процесния апартамент
през процесния период.
В исковата молба се твърди , че ответникът е „пожизнен вещен ползвател на
процесния имот на основание нотариален акт за дарение на недвижим имот № 183, том 246,
дело 48569/1997г.”. Това се оспорва от ответника. По настоящото дело не е представен
цитирания в исковата молба нотариален акт , нито друг документ , докозващ право на
ползване на ответника върху процесния имот през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.
Представените с исковата молба списъци на собственици на жилища към решението на
общото събрание на етажните собственици на процесната сграда също не са доказателства за
право на собственост върху имота.
Представените по настоящото дело от ищцовата страна счетоводни справки и
фактури не са подписани от ответника или от негов представител, поради което
представляват частни документи, изходящи от ищеца и поради тази причина не могат да
бъдат доказателство за твъдените от него факти , от които за него възникват т.нар.
благоприятни последици. В тези документи дори не е посочено името на ответника.
Представените от третото лице-помагач констативни протокол за извършен отчет, от
16.05.2018г. и от 6.05.2019г., две индивидуални справки за използвана топлинна енергия и
протоколи-декларации от 01.07.2019г. и от 09.07.2018г. не касаят правото на собственост на
процесиня имот през процесния период , а и също не са подписани от ответника.
Полученото по делото писмо , вх. № 200665/27.09.2022г. от началника на отдел
„ОП-”Надежда /Връбница” в Дирекция „Общински приходи” при Столична община не е
доказателство за право на собственост върху процесния имот.
4
Други писмени доказателства за съществуване на договорно правоотношение между
ищеца и ответника за продажба на топлинна енергия по делото не са представени.
Приетите в съдебното заседание на 28.10.2022г. заключения на вещите лица по
съдебно-техническата и по съдебно-счетоводната експертиза не могат да бъдат
доказателство за съществуването на правоотношение между ищеца и ответницата през
процесния период от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. в процесния имот. Това е така , тъй като
вещите лица са изготвили заключенията само по представените по делото документи, които
по изложените по-горе причини не удостоверяват ползването на топлинна енергия от
ответника през посочения период, както и на документация при ищеца, която обаче не е
представена по делото. А и наличието на правоотношение между страните по делото е
юридически въпрос, който не е от компетентността на вещите лица.
Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца правоотношение между
страните за ползването от ответника на топлоенергия и ползването на топлооенергия от
ответника през процесния период не са безспорни факти по делото - ответникът не
признава тези факти , като изрично ги оспорва според изявленията на пълномощника му по
делото. Поради изложените причини наличието на договорно правоотношение между
страните и осъществяването на ползването на топлоенергия от ответника не могат да бъдат
обявени от съда за ненуждаещи се от доказване обстоятелства по аргумент от чл.153 ГПК.
По предявените искове доказателствената тежест е за ищеца , което означава , че
не ответникът трябва да доказва, че не е бил собственик и ползвател на имота през
съответния период , а ищецът трябва да докаже и то при условията на пълно доказване
(изключващо всякякво съмнение) , че ответникът е бил собственик или поне ползвател на
имота. По настоящото дело ищецът не е представил надлежни писмени доказателства, че
ответникът е бил собственик или ползвател на процесния апартамент през периода от
01.05.2017г. до 30.04.2019г. По делото няма надлежни доказателства и , че ответникът е
бил единствен ползвател на този имот през посочения период.
Предвид изложеното по делото не е доказано съществуването на договорно
правоотношение между ищеца и ответника за продажба на топлинна енергия през
процесния период в процесния имот , както и ползването от ответника на тази
топлоенергия.. Следователно не е доказана пасивната материално-правна легитимация
на ответника по предявените осъдителни искове, която е едно от условията за тяхната
основателност.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да
бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и
в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от
процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на останалите.
5
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираното
от ищеца право, предявеният от него главен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ е неоснователен.
Неоснователен е и акцесорният иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД, чиято основателност е обусловена от тази на главния иск.
Относно разноските по делото :
Съдът не присъжда разноски на ищеца , тъй катоисковете са отхвърлени.
На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото
исково дело и по заповедното гр.д. № 48430/2021г., изразяващи се в платените от него
адвокатски възнаграждения – 300 лв за заповедното дело и 470 за исковото дело видно от
приложените договори за правна помощ.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т” ЕАД, ЕИК:111 със
седалище и адрес на управление: гр. София, 111 против Г. И. П., ЕГН: **********, със
съдебен адрес : гр. София, ул. „111, чрез адв. М. Р. , обективно съединени установителни
искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1
ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо , че
ответницата дължи на ищеца сумите : 4 696,43 лв (четири хиляди шестстотин деветдесет
и шест лева и четиридесет и три стотинки), представляващи стойността на доставена ,
но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, 11 с
абонатен № 50867, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2017г.
до 30.04.2019г.; 1 071 лв (хиляда седемдесет и един лева), представляващи мораторната
лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2018г. до 03.08.2021г.; 16,80 лв
(шестнадесет лева и осемдесет стотинки), представляващи цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019г. , и 4,25 лв
(четири лева и двадесет и пет стотинки), представляващи мораторната лихва върху цената
на услугата „дялово разпределение” за периода от 31.08.2018г. до 03.08.2021г. , за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 48430 /2021г. по
описа на СРС,68 състав.
ОСЪЖДА „Т” ЕАД, ЕИК:111 със седалище и адрес на управление: гр. София, 111,
ДА ЗАПЛАТИ на Г. И. П., ЕГН: **********, със съдебен адрес : гр. София, ул. „111,
чрез адв. М. Р. , следните суми : 470 лева (четиристотин и седемдесет лева),
представляващи направените от ответника разноски по настоящото исково производство–
платеното адвокатско възнаграждение (чл.78,ал.3 ГПК), и 300 лева (триста лева),
представляващи направените от ответника разноски по заповедното производство по гр.д.
№ 48430/2021г. по описа на СРС,68 състав – платеното адвокатско възнаграждение (т.12
6
от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „МХ
ЕЛВЕКО”ООД ,гр.София , ж.к. „Красна поляна” , ул. „Булина ливада” № 123а.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7