№ 500
гр. София, 10.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20211000502136 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 44 от 25.02.2021 г., допълнено в частта за разноските с
Определение № 58 от 01.06.2021г., постановени по т.д. № 89/2019 г. на
Окръжен съд-Видин, ответното застрахователно дружество „Евроинс“ АД е
осъдено да заплати на ищците П. - Н. Е. Т., Д.Г. Г. и Г. Г. Г., последните две
действащи чрез своята майка и законен предствител П. - Н. Е. Т., суми от по
100 000 лв. на всяка една от тях, представляващи обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на техния съпруг и баща Г. С. Г. вследствие на пътно-транспортно
произшествие (ПТП), настъпило на 25.02.2018 г., ведно със законната лихва
от 21.01.2018 г. до окончателното изплащане, като исковете за разликата до
пълните им предявени размери са отхвърлени.
Ответното ЗД „Евроинс“ АД обжалва частично решението в
осъдителната му част като поддържа, че съдът е нарушил материално-
правната норма на чл.52 от ЗЗД и установения в нея принцип за
справедливост при определяне размера на обезщетенията за причинените
неимуществени вреди и така неправилно е присъдил твърде завишени
размери на същите, като моли въззивната инстанция да ги редуцира до суми
от по 30 000 лева за всеки. Излага и съображения, че съдът неправилно е
1
определил началната дата, от която се дължи законна лихва върху
присъдените обезщетения, за които приложима била разпоредбата на чл.497
от КЗ.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите П. - Н. Е. Т., Д.Г. Г. и Г. Г. Г.
оспорват жалбата като неоснователна и молят решението да бъде потвърдено.
Третото лице – помагач Агенция „Пътна инфраструктура“ изразява
становище, в което намира подадената въззивна жалба за основателна, като
поддържа изцяло съображенията за неправилност, изложени в нея.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността той е
ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд -
София намира следното:
Предявените от П. - Н. Е. Т., Д.Г. Г. и Г. Г. Г., последните две действащи
чрез своята майка и законен предствител П. - Н. Е. Т., против ЗД „Евроинс“
АД искове, са с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и с предмет –
присъждане на обезщетения от 120 000 лв. за първата и по 200 000 лв. за
останалите ищци за неимуществените вреди, причинени им от смъртта на Г.
С. Г. – съпруг на първата ищца и баща на останалите, вследствие на ПТП,
настъпило на 25.02.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка сума от
11.02.2019 г. до окончателното й плащане.
Решението в частта, в която исковете по чл.432, ал.1 от КЗ са уважени
за сумата от по 30 000 лв. за неимуществените вреди, е влязло в сила. Поради
основателност на предявените искове и липсата на жалба от ответника в тази
осъдителна за него част, първоинстанционното решение формира сила на
присъдено нещо по фактите, които пораждат вземането при квалификацията
по чл.432, ал. 1 от КЗ, а именно, че на 25.02.2018 г., около 15:50 ч., на главен
път Е-79 на км 10+0, застрахованият при ответника по застраховка ГО водач
на товарен автомобил „Волво ФХ“ с рег. № *** и прикачено ремарке с рег. №
ЕВ 0391 ЕВ, движейки се с превишена скорост от 92 км/ч, навлязъл в лентата
за насрещно движение с прикаченото ремарке и виновно причинил ПТП с
насрещно движещия се специален автомобил – сметосъбирач „Мерцедес“ с
рег. № ***, управляван от Г. С. Г., който починал на 03.03.2018 г. поради
получените тежки и несъвместими с живота травми. Елементите от
фактическия състав на вземането по прекия иск с правно основание чл. 432 ал.
1от КЗ за поправяне на вредите на пострадалите направо от застрахователя на
техния причинител, са налице. Спорни пред въззивната инстанция са
единствено въпросите за размера на дължимите се обезщетения (предвид, че
ответникът е изплатил извънсъдебно на ищците обезщетения в размер на
сумата от 80 000 лв. за майката и по 100 000 лв. на всяко от децата) и
началната дата, от която се дължи законната лихва върху присъдените суми.
Меродавни за определяне на справедливия размер на всяко едно от
обезщетенията за претърпените неимуществени вреди от ищците, които в
пълен степен ще възмездят страданията от загубата на техния баща и съпруг,
както и загубата на морална опора и подкрепа, грижи и внимание в случая са
възрастта на пострадалия в момента на ПТП – 36 години, както и възрастта на
ищците – на съпругата П. - Н. Е. Т. на 34 години и на децата Д. и Г.Г.,
съответно на 2 г. и ненавършила една година; преживяната остра стресова
2
реакция от съпругата на починалия от неочакваната му смърт; настъпилата
промяна от преживяното стресогенно събитие, с което е нарушен досегашния
начин на живот – починалият и ищците към датата на произшествието
живеели заедно, били задружно и сплотено семейство. П. и Г. били заедно от
дълго време, като връзката им била силна и имали отлични
взаимоотношения, поради което сключили брак и решили да създадат
семейство. Последната останала вкъщи да се грижи за децата, докато
пострадалият работил, за да ги издържа. П. преживяла изключително тежко
загубата на най-близкия си човек, който винаги бил неотлъчно до нея. След
инцидента ищцата останала сама, притеснена как ще се справи с
отглеждането и издръжката на двете им деца. Д. и Г. по времето на
настъпване на инцидента не са могли да осъзнаят загубата на своя родител, но
те ще трябва да израснат в семейна среда, в която отсъства бащината фигура,
без неговите наставления и подкрепа. Всичко това и според въззивната
инстанция е променило коренно в негативен аспект живота на ищците,
последиците от което те ще продължават да изпитват дълги години напред.
Не на последно място съдът съобрази и икономическата конюнктура към
момента на произшествието, както и практиката на съдилищата в подобни
случаи. Въз основа на посочените по-горе конкретни факти и обстоятелства
настоящият съдебен състав намира, че справедлив паричен еквивалент по
смисъла на чл.52 ЗЗД на претърпените от ищците неимуществени вреди е
сумата от 180 000 лева за П. - Н. Е. Т. и от по 200 000 лв. за Д. и Г.Г., както
правилно са определени и от първата съдебна инстанция. От тях следва да
бъдат приспаднати изплатените извънсъдебно обезщетения от застрахователя,
като по този начин дължимите суми възлизат съответно на по 100 000 лв. за
всеки от тях.
Съгласно чл. 497, ал.1 КЗ, отговорността на застрахователя спрямо
увреденото лице за лихви за забава е обусловена от предявяване на
застрахователна претенция от страна на увредения. Предявяването на
претенцията в случая е станало на 21.01.2019 г., като нормативно
установените 15 работни дни са изтекли на 11.02.2019 г., от която дата следва
да бъде присъдена законната лихва върху размера на обезщетенията, на които
имат право ищците.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции в тези части
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Ищците претендират присъждане и на законна лихва, считано от
11.02.2019 г., която дата е посочена както в исковата молба, така и в молбата
за изменение на исковете (л.175 от делото). Като е присъдил такава от
21.01.2018 г., първоинстанционният съд се е произнесъл свръхпетитум,
поради което решението в тази му част следва да бъде обезсилено.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът
ЗД „Евроинс“ АД следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищците адв. Д. сумата от 9 468 (7890 лв. + 1578 лв. ДДС) лв.,
съставляващи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от ЗА.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОБЕЗСИЛВА решение № 44 от 25.02.2021 г., допълнено в частта за
разноските с определение № 58 от 01.06.2021г., постановени по т.д. №
89/2019г., на ОС-Видин, В ЧАСТТА, с която ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, е осъдено да заплати законна лихва върху присъдените
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на всеки
от ищците П. - Н. Е. Т., ЕГН: **********, Д.Г. Г., ЕГН: ********** и Г. Г. Г.,
ЕГН: **********, последните две действащи чрез своята майка и законен
предствител П. - Н. Е. Т., и трите с адрес: Република Гърция, гр. ***, ул. „анд.
***“ № 4А, за периода от 21.01.2018 г. до 10.02.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 44 от 25.02.2021г., допълнено в частта за
разноските с Определение № 58 от 01.06.2021г., постановени по т.д. №
89/2019г., на ОС-Видин, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв на адвокат Н. Н. Д., с адрес за призоваване: гр. ***, ул.
„***“ № 2, четвърти полуетаж, офис № 4, сумата от 9 468 лв. (девет хиляди
четиристотин шестдесет и осем лева) възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
ответната страна – Агенция „Пътна инфраструктура“.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба по
реда и при условията на чл. 280 от ГПК в тридесет дневен срок от
съобщаването на страните за изготвянето му, чрез връчване на препис от
същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4