РЕШЕНИЕ
№ 486
Гр. Пловдив, 23.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, седми въззивен граждански състав, в публичното заседание на единадесети март две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Христо Иванов
при секретаря
Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов
въззивно гр. дело № 2921 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от ГПК.
Производството е образувано по
въззивна жалба, подадена от Л.Н. чрез адв. С. против решение № 3395/14.08.2019 г., постановено по гр.д. №
8486/2018 г., по описа на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен като
неоснователен иска по чл. 109 ЗС предявен от Л.Н.Н. против М.К.М., Г.З.М. и Н.З.М.
относно преустановяване на действия на ответниците, с които пречат на ищцата да
упражняват правото си на собственост върху притежаваните от нея имот находящ се
в с. Я., съставляващ УПИ ХI-71 кв.3 по плана на селото заедно с построената в
него масивна жилищна сграда, като бъда осъдени ответниците да премахнат котелно
помещение и комин изградени в собствения им имот – УПИ ІІІ-70, кв. 3 по плана
на с. Я. или евентуално да построят по-висок комин на котелното помещение. Със същото решение е осъдена Л.Н. да
заплати ответниците деловодни разноски по делото.
Във
въззивната жалба се излагат подробни съображения за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното решение и се моли то да бъде отменено и да се постанови
друго, с което да се уважи предявения иск. С въззивната жалба са направени
доказателствени искания за допускане на един свидетел при режим на довеждане и
да се приеме като доказателство удостоверение за наследници.
С
определение от 20.12.2019 г. съдът се е произнесъл по доказателствените искания
и е допуснал до разпит на един свидетел
на жалбоподателя при режим на довеждане.
Постъпил
е отговор на въззивната жалба от тримата ответници, с който считат, че
решението на Районен съд е правилно и
законосъобразно и искат да бъде потвърдено.
Пред РС-Пловдив е предявен е иск с
правно основание чл.109 ЗС във вр. с чл.50 ЗС.
Ищцата Л.Н.Н. твърди, че е по
силата на договор за дарение е собственик на имот – дворно място и построена в
него сграда, намиращо се в с. Я., УПИ ХІ-71, кв.3. Ответниците били собственици
на съседния от юг недвижим имот представляващ УПИ ІІІ-70 по плана на селото.
Същите били построили в своя имот, но на самата граница с този на ищцата.
Сградата била с предназначение за котелно помещение за локално парно. Тъй като
коминът към нея не бил достатъчно висок и се намирал в непосредствена близост
до къщата на ищцата, ставал причина за обгазяване с дим през зимния период. Посочва
се, че постройката в съседния имот била самоделно съоръжение, изпълнено в
противоречие със строителните правила и изискванията за пожарна безопасност.
Предвид това ищцата счита, че изградената в имота на ответниците постройка
създава пречки по-големи от обикновените,
като застрашава живота и здравето й. Предвид това се иска да бъдат
осъдени ответниците да премахнат незаконната постройка изградена в имота им или
евентуално да построят по-висок комин, като по този начин преустановят
неоснователното пречене на ищцата да упражнява правото си на собственост.
Ответниците М.М., Г.М. и Н. М.
отричат изложените в исковата молба обстоятелства. Твърдят, че липсват
основания за смущаване на правото на собственост на ищцата.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата
по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита/. На следващо място съдът следва да извърши проверка досежно
правилността на обжалвания съдебен акт.
Решението е правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от Пловдивски районен съд.
Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Не е
спорно по делото, че жалбоподателя Л.Н. е собственик на недвижим имот, съставляващ дворно място,
находящо се в с. Я., съставляващо УПИ ХI-71 кв.3 по плана на селото заедно с
построената в него масивна жилищна сграда, а ответниците са съсобственици на
граничещия на юг поземлен имот 70, урегулиран в УПИ III-70 кв.3 по плана на с.
Я. и построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, както и че имотите на
страните се намират в съсдство. Не е спорно, че в имота на ответниците е налице
допълващо застрояване – сграда като тази допълнителна постройка понастоящем се
използва като котелно помещение, като в нея е монтиран котел за локално
отопление. Пред РС- Пловдив е
представена и декларация, нотариално заверена на 16.05.2017г. и попълнена от Н.
Т. Н., който съгласно нотариалният акт за дарение е праводател на ищцата Л.Н.,
и от която се установява че през 2006 г. същият е дал съгласието си в съседния
имот да бъде построена сградата от допълващото застрояване, която впоследствие
била преустроена в котелно.
Съгласно
чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. След като е установено, че
ищецът притежава право на собственост, за да бъде основателен предявения иск, следва да се докаже
извършването на такива действия от страна на ответниците, които обективно и в
причинна връзка да възпрепятствуват упражняването на правото на ищцата. Следва
да се има предвид, че не всяко въздействие върху имот може да обоснове основателност
на иска по чл. 109 ЗС, а само онова,
което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и
посредством което се създават пречки за установения правен режим на ползване на
имота и по този начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки
неговото право на собственост да бъде упражнявано в пълен обем./ Така Определение
№ 162 от 11.04.2016 г. по гр. д. № 1032 / 2016 г. на Върховен касационен съд,
2-ро гр. отделение/
От приетото пред РС-Пловдив
заключение на съдебно-техническата експертиза става ясно , че съоражението не
попада в категорията на тези с повишена опасност, като неговите мощност температура са относително ниски, което позволява
на котелното да се разполага и в стопански постройки. Вещото лице отбелязва,
че е помещението, в което е инсталиран водогрейният котел отговаря на пожарна
безопасност. Експертизата е установила още, че димоотвеждането се осъществява
посредством подходящ начин, тъй като коминът е изграден с бетонни коминни тела и измазан с
хоросан, като са спазени нормативните изисквания за височина. В настоящия случай дори котелното да представлява незаконно
строителство, то не са нарушени такива
строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които да са установени в
закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на
съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на
живеещите в определено населено място или част от него./ В този смисъл
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №4/2015 на ВКС/
От събраните пред настоящата инстация
гласни доказателства не се установява, че разположението на процесното котелно
предизвиква неудобства и въздейства негативно върху имота притежаван от ищцата.
Няма никакви данни и за риск от създаване на пожароопасно състояние и състояние
на повишена опасност. Показанията на свидетеля Р. К.,
доведен от жалбоподателя и неин близък не въвежда никакви показания в подобна
насока. Той свидетелства, че при
посещенията си в дома на жалбоподателката е забелязал нейната изнервеност и
напрегнатост, когато котелното на съседите работи, както и че жалбоподателката
кашля. Според свидетеля дима, излизащ от комина на процесното котелно е с черен
до жълтеникъв цвят, който бил различен от пушека на останалите комини.
Настоящият съдебен състав не намира
наличие причинна връзка между работата
на котелното и смутено право на собственост на ищцата, която обективно да
устаноява, че процесното котелно пречи на жалбоподателката да упражнява правото
си на собственост, а още по-малко това пречене да е извън обикновените граници
по смисъла на чл.50 от ЗС. Съгласно чл. 50 ЗС, собственикът
на един имот не може да извършва действия в своя имот, които да създават пречки
за упражняване правото на собственост на съседния имот, по-големи от
обикновеното. Този критерий в законовия текст е обективен/Решение № 35
от 18.05.2017 г. по гр. д. № 3422 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
гр. отделение/ Следва да се има предвид, че е правноирелевантно дали
сградата е построена без строителни книжа, в отклонение от наличните строителни
книжа или при съобразяване със строителни книжа, които противоречат на
строителните правила и норми./ Така Решение № 35
от 18.05.2017 г. по гр. д. № 3422 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
гр. отделение/
С оглед на гореизложеното решението на
РС-Пловдив следва да се потвърди.
По разноските:
Въззиваемите страни са претендирали своевременно разноски и са представили
доказателства за заплатен адвокатски хонорар от по 600 лева за всеки един от
тях. Жалбоподателят не е направил
възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на хонорара. От друга страна не
са основателни възраженията на жалбоподателката, че не са представени
доказателства за платени адвокатски хонорари в производството пред РС Пловдив,
тъй като такива са налични по делото./ лист 21, 23,25 от първоинстанционното дело/. С оглед на
гореизложеното и при този изход на делото на въззиваемите следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатска
защита в размер на 1800лева.
С оглед на
правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3 т. 2 ГПК въззивното
решение подлежи на касационно обжалване.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3395/14.08.2019 по гр.д. №
3395/14.08.2019 г., постановено по гр.д. № 8486/2018 г., по описа на Пловдивски
районен съд.
ОСЪЖДА Л.Н.Н. да заплати на М.К.М., Г.З.М. и Н.З.М.,
на осн. чл.78, ал.3 и 5 ГПК, сумата от 1800 лева, представляваща деловодни
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване
в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.