О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ...
18.08.2020 г., гр. Враца
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, въззивен наказателен състав, в закрито заседание
на осемнадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Членове: ПЕНКА П. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Младенова ВЧНД № 266 по описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 6 и сл. НПК.
С Определение № 266/27.06.2020 г., постановено по ЧНД № 454/2020 г. по описа на
Районен съд – Враца, е потвърдено Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 16.04.2020 г., с което е било прекратено наказателното производство
по ДП № 1594/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Враца /ДП № 1144/2019 г. по описа на РУ на МВР –
Враца/, образувано и водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, оставена е
без уважение жалбата, депозирана на 12.05.2020
г. във ВРП с вх. № 1594/2019 г. от К.К.Д. ***, срещу
Постановление на прокурор при Врачанска районна прокуратура от 16.04.2020 г. като неоснователна, прекратено е производството по ЧНД № 454 по описа на
Районен съд – Враца за 2020 г. и делото е върнато на Районна прокуратура –
Враца.
Срещу така
постановеното определение е подадена частна жалба от К.К.Д., ЕГН: **********, в качеството му на пострадал, в срока по чл. 243, ал. 6 НПК, в която са изложени
съображения за извършени престъпления от А.Н.Г.,
от които пострадал се явява жалбоподателят К.К.Д.. В частната жалба не са
наведени конкретни оплаквания против първоинстанционното определение, нито е
посочено какво искане се прави от жалбоподателя, но в правомощията на въззивния
съд е да провери изцяло правилността на съдебния акт на първостепенния съд,
независимо от основанията, посочени от страните.
Врачанският окръжен
съд,
след като обсъди наведените в жалбата доводи и след
служебна проверка на атакуваното определение, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество,
същата е
неоснователна, като съображенията на съда за това
са следните:
Досъдебното производство е
било образувано и водено за престъпление
по чл. 206, ал. 1, във вр. с
чл. 26, ал. 1 НК за това, че на неустановена дата, считано от м. август 2018 г.
до м. април 2019 г. в с. *** и в с. Три Кладенци, в условията на продължавано
престъпление противозаконно са присвоени чужди движими вещи – паричната сума в
размер на 2 750,00 лв. и лек автомобил „Ровър“ с рег. № ВР *** СС,
собственост на К.К.Д., които са владяни.
В хода на досъдебното
производство са разпитани свидетели, проведена
е очна ставка, изискани са и са приложени писмени документи и е назначена съдебно-оценителна
експертиза.
Наказателното производство по
делото е прекратено с Постановление от 16.04.2020 г.
от Районна прокуратура – Враца на основание чл. 243, ал. 1,
т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т.
1
НПК, поради липса на доказателства, че е
осъществено престъпление от общ характер по чл. 206, ал. 1 или чл. 209, ал. 1 НК. С
Определение № 266/27.06.2020 г., постановено
по ЧНД № 454/2020 г. по описа на Районен съд – Враца, постановлението за прекратяване на досъдебното производство е потвърдено.
В обжалваното
първоинстанционно определение е направен подробен анализ на събраните
доказателства и установените по делото фактически
положения. Първоинстанционният
съд е приел за установени от доказателствата фактически обстоятелства, които се
споделят и от настоящия съдебен състав, а именно:
Жалбоподателят
К.К.Д. *** през 2018 г. се запознал и установил приятелски отношения със
свидетеля А.Н.Г. от с. ***, като по твърдения на самия жалбоподател с него
взаимно си помагали. Жалбоподателят Д. през месец август
2018 г. дал сума в размер на 800,00 лв. на свидетеля Г., като уговорката между
двамата била свидетелят Г. да му намери кола. Свидетелят Г., след като получил
парите, многократно предлагал различни автомобили на жалбоподателя Д.,
които той не одобрявал. За посочените факти свидетелства и свидетелят Н.А.Н. – син на свидетеля Г., като същият потвърждава, че баща му
много пъти е карал автомобили на жалбоподателя, но последният не ги одобрявал
и искал друг по-хубав автомобил.
През м. февруари 2019 г.
жалбоподателят Д. решил да продаде собствения си лек автомобил „Ровър“ с рег. №
ВР *** СС, като за целта отново помолил свидетеля
А. Г. да му намери купувач. Свидетелят Г. изпълнил
искането на жалбоподателя, като му завел купувач – неустановено лице с малко
име Р., с което жалбоподателят направил бартер, като заменил собствения
си лек автомобил „Ровър“ с рег. № ВР *** СС, с лек автомобил марка „Ауди“ с
неустановен модел и регистрационен номер. При замяната на автомобилите
присъствал и свидетелят А. Г., но той не взел
участие при договарянето между жалбоподателя и неустановеното лице. Жалбоподателят Д. предоставил
автомобила си и малкия талон за него, като при замяната не бил подписан писмен
договор между него и неустановеното лице, а Д. смятал, че допълнително ще бъде
сключен такъв пред нотариус, но това не се случило.
Впоследствие жалбоподателят, след като заменил автомобила си марка
„Ровър“ за лекия
автомобил марка „Ауди“, предоставил последния на свидетеля А. Г. с уговорка той да му осигури друг по-хубав
автомобил. Междувременно свидетелят Г., след като взел автомобила, предоставен
му от жалбоподателя, заминал на работа в чужбина, без да осигури друг автомобил
на жалбоподателя съгласно уговорката. Лицето с малко
име Ради не било установено и не било разпитано в хода на досъдебното
производство.
Жалбоподателят
К.К.Д. подал жалба в прокуратурата.
Съгласно
изготвената съдебно-оценителна експертиза лек
автомобил „Ровър“ с рег. № ВР *** СС е на стойност 900,00 лв.
Съгласно
последните показания на жалбоподателя К.К.Д., снети на 10.03.2020 г,. същият е
заявил, че свидетелят А.Н.Г. му е върнал сума в
размер на 1 700,00 лв., от които 800,00 лв., дадени му през 2018 г. и 900,00
лв., представляващи равностойността на лекия автомобил марка „Ровър“ съгласно
изготвената експертиза.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че не са налице
основания за отмяна на атакувания прокурорски акт,
като направените от прокурора изводи са законосъобразни и обосновани, а
извършеното разследване по досъдебното производство е изчерпало възможностите
за установяване на нови правнорелевантни факти.
При извършения въззивен контрол на атакуваното определение настоящият въззивен състав намира същото за
правилно и законосъобразно, като изцяло споделя изложените в него мотиви.
Съдът, след като прецени всички релевантни по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, счита, че изискуемите за правилното изясняване на делото
писмени и гласни доказателства са били събрани в необходимия обем и пълнота и
по съответния процесуален ред. Същите са анализирани задълбочено, заедно и
поотделно, като въз основа на тях е направен и правилен извод за липсата на
осъществен състав на престъпление от общ характер. Настоящият въззивен състав
изцяло споделя изложените заключения на първоинстанционния съд, който се е
солидаризирал с крайния, решаващ извод на прокурора, относно наличието на
законови предпоставки за прекратяване на наказателното производство.
Обсебването по чл. 206, ал. 1 НК е типично
престъпление срещу собствеността. Негов непосредствен обект са обществените
отношения, осигуряващи нормалното упражняване правото на собственост върху
движими вещи, които деецът владее или пази. От обективна страна, за да се осъществи съставът на престъплението е необходимо да са установени:
предметът на престъпно посегателство – чужда движима вещ; правното основание за
наличие на този предмет във фактическата власт на извършителя; актът на
противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждото имущество;
невъзможността вследствие на това поведение собственикът да осъществява
разпоредителни действия със собствената си вещ. От субективна страна,
обсебването е престъпление, което се
извършва само с пряк умисъл, тоест деецът съзнава, че предметът на
престъплението е чужда движима вещ, която владее или пази на правно основание,
като той има за цел да се разпореди противоправно с него, в свой или чужд
интерес.
Безспорно е, че в случая предоставените на свидетеля Г. парична сума и
лек автомобил от страна на жалбоподателя Д. са „чужди вещи“ за Г., както и, че те са се намирали в негово владение в резултат на фактическото им предаване от техния собственик. За да е налице обсебване
обаче, е необходимо деецът да е осъществил някоя от формите на изпълнителното
деяние – фактическо или юридическо разпореждане с чуждото имущество в свой или
в чужд интерес, тоест, за да е осъществено престъплението обсебване от
обективна страна, следва да е доказана присвоителна дейност на лицето по отношение вече намиращия се у него предмет на
престъплението. В конкретния случай обективираното от свидетеля Г. поведение, не може да бъде третирано като акт на
имуществено разпореждане, сочещ на
присвоителна дейност. Преценката за наличието на противозаконното разпореждане
с вещите, отнесена към релевантната
фактология на конкретния казус, с категоричност
води до извода, че свидетелят Г. не е осъществил
присвоителна дейност, тъй като паричната
сума в размер на 800,00 лв. и лекият автомобил марка „Ауди“ са му били
предоставени с цел той да закупи друг лек автомобил на жалбоподателя Д., като
по делото са събрани еднопосочни доказателства, че Г. в изпълнение на
уговорката е предлагал на жалбоподателя
различни автомобили, които той не харесвал, но и не се отказвал от това Г. да
му намери автомобил, поради което и паричната сума и лекият автомобил марка
„Ауди“ са останали във владението на Г.. Задържането им не се дължи на виновно
поведение на свидетеля Г. и не може да бъде квалифицирано като своене на парите и движимата вещ. Предвид посоченото и с оглед липсата на обективна
съставомерност е безпредметно в конкретния случай да бъде обсъждана и
субективната такава.
Споделяйки изтъкнатите в
първоинстанционното определение съображения, настоящият състав счита, че
при установените по делото обстоятелства
Районен съд – Враца правилно е приел
и че
деянието като фактически състав не разкрива признаците и на измама по
смисъла на чл. 209, ал. 1 НК. Престъплението измама е налице, когато деецът с цел
да набави за себе си или за другиго имотна облага, възбуди или поддържа у
някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда. Измамата се
отличава с това, че има два предмета, върху които по някакъв начин се
въздейства – измаменото лице и ощетеното имущество, като последното се намира
във фактическата или разпоредителната власт на измамения, поради което той има
възможността да се разпорежда с имуществения предмет. В настоящия случай не би
могло да се твърди, че свидетелят Г. е създал невярна
представа у жалбоподателя Д., че ще изпълни уговорката помежду им за закупуване на лек автомобил и е поддържал
тази заблуда, вследствие на което последният да се е разпоредил с паричната сума и лекия
автомобил марка „Ауди“, които му е предал. Както
доктрината, така и съдебната практика неизменно приемат, че в принципен план е
възможно договорните отношения да бъдат използвани като средство за мотивиране
на пострадалия да извърши акт на имуществено разпореждане без деецът да
предостави насрещната престация, за която страните по сделката са постигнали
съгласие. Договорните отношения могат да бъдат използвани като способ за измама
само когато деецът поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях.
Изначалната липса на такова намерение е необходимо да съществува към момента на
договарянето, а не впоследствие, най-малкото поради това, че прекият умисъл и
користната цел като аспекти на субективната страна на измамата следва да са
налични към този момент. Не всяко неизпълнение на договор обаче е измама по
смисъла на чл. 209, ал. 1 от НК. Разграничителните критерии между престъпното
посегателство и неизпълнението на договор са свързани с намерението на дееца
реално да се задължи и с възможността да изпълни поетите задължения. За да се
приеме, че деянието осъществява коментирания престъпен състав, трябва да се
установи, че още към момента на постигнатата
уговорка деецът няма намерение и възможност реално да изпълни поетите
задължения, които са единствено средство за въвеждане на пострадалия в
заблуждение, за да извърши последният съответния акт на имуществено
разпореждане. Тогава, когато отношенията се уреждат изцяло на плоскостта на
гражданското право, неизправната страна по договора го е сключила с намерението
да изпълни поетия ангажимент и да престира уговореното в съответния срок и по
начина, договорен от страните по сделката. Наред с това тя по принцип има
възможност да изпълни задълженията си, но по една или друга причина не съумява
да стори това. Тези принципни положения са били съобразени от първоинстанционния
съд при дължимия анализ на съвкупността от правно значими действия на свидетеля Г., въз основа на който и е направен и правилен
извод, че същите в случая не биха могли да бъдат квалифицирани като
осъществяващи състав на престъплението измама. От субективна страна следва да
се посочи, че измамата е възможна само при пряк умисъл и користна цел.
Необходимо деецът да съзнава, че възбужда или поддържа заблуждение у
пострадалия като е необходимо в съзнанието му да са възникнали представи, че
именно в следствие на тези негови действия измаменият се разпорежда с имущество
и по този начин претърпява имотна вреда. При използването на договорни
отношения като способ за измама, това субективно отношение трябва да е налично
у дееца още към момента на поемане на задължението, тоест свидетелят Г. никога да не е имал
намерение да изпълни уговорката да намери
автомобил на жалбоподателя Д. – извод, който в конкретния случай не може да бъде
обоснован. Измамливият умисъл на дееца следва изначално да е налице и той се
установява на база фактите по делото. Съдът законосъобразно е приел, че
цялостното поведение на подсъдимия не разкрива умисъл за формиране на погрешни
представи у пострадалия относно възможността за изпълнение на постигнатата уговорка.
Въз основа на горепосоченото съставът на Окръжен съд – Враца приема, че в поведението
на свидетеля Г. липсват обективните и
субективни признаци, предвидени в съставите на престъпленията, както по чл. 206,
ал. 1
НК, така и по чл. 209, ал. 1 НК, като в случая са налице данни за типичен
граждански спор, решим по общия гражданскоправен ред, което видно от последния
разпит на свидетеля Д. в досъдебното производство е осъществено чрез възстановяване на дължимите суми, без да се
прибягва до механизмите на наказателния процес.
Цялостната установената по делото фактология не сочи на извършено от свидетеля Г. деяние, обявено за престъпление от Особената част на НК.
При извършения въззивен контрол на атакуваното определение, настоящият състав намира същото за правилно
и законосъобразно, като изцяло споделя изложените в него мотиви. В конкретния
случай, съдът счита, че крайният извод на
прокурора, относим към наличието на
законови предпоставки за прекратяване на досъдебното производство е правилен и
обоснован, като същият е направен при нужното изследване на всички
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на случая. Настоящата
въззивна инстанция приема, че така изложените от Районна прокуратура – Враца правни съображения за недоказаност на
осъществено деяние по чл. 206, ал. 1 НК
или по
чл. 209, ал. 1 НК са правилни, доколкото същите се основават на внимателна
проверка и анализ на събраните в хода на воденото досъдебното производство
доказателства – от една страна, а от друга – по настоящето дело са били събрани
и проверени всички необходими доказателствени източници за установяване на
фактите, включени в предмета на доказване по чл. 102, ал. 1 НПК.
С оглед гореизложеното настоящият въззивен състав намира, че изводите
на прокурора за прекратяване на наказателното производство, изцяло споделени и
от първоинстанционния съд, са обосновани и
законосъобразни, поради което и определението на Районен съд – Враца следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на
основание чл. 243, ал. 7 НПК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 266/27.06.2020 г., постановено по ЧНД № 454/2020 г. по описа на
Районен съд – Враца, с което е потвърдено Постановление
за прекратяване на наказателно производство от
16.04.2020 г., с което е било прекратено
наказателното производство по ДП № 1594/2019 г. по описа на Районна
прокуратура – Враца /ДП № 1144/2019 г.
по описа на РУ на МВР – Враца/, образувано и водено за престъпление по чл. 206,
ал. 1 НК.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.