№ 188
гр. София, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора Мариана Борисова Димитрова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно
дело № 20211100602189 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С протоколно определение от 06.04.2021 година СРС, НО, 116-ти състав е прекратил
наказателното производство по НОХД 7079/2017 година по описа на СРС, НО, 116-ти
състав, на осн. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, поради изтекла абсолютна
давност за наказателно преследване.
Срещу определението е постъпил протест от прокурор при СРП и въззивна жалба от
повереник на частния обвинител.
В протестът на СРП се излагат съображения за неправилност на
първоинстанционното определение. Поддържа се, че в съдебно заседание от 16.10.2020
година, след като в хода на следствието са установени основания за съществено изменение
на обстоятелствената част на обвинението и за прилагане на закон за по-тежко наказуемо
престъпление е било повдигнато ново обвинение за по-тежко престъпление, като съдът е
осуетил възможността на представителя на СРП да изчете новото обвинение и да се
произнесе по него. Поради действията на първоинстанционния съд, индиции за злоупотреба
с права с цел отлагане на делото прокурорът е депозирал в писмена форма изявление за
изменение на обвинението и е предприел действия за уведомяване на съда и всички
участници в процеса в тази насока. В този смисъл поддържа, че след връщането на делото за
продължаване на съдопроизводствените действия на първата инстанция и отвод на съдебния
състав, съдебният процес следвало да започне по новото обвинение, за което не бил изтекъл
срокът на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване. Ето защо моли
определението на СРС да бъде отменено и делото върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия на първата инстанция по измененото от прокурора в
съдебно заседание на 16.10.2020 година обвинение.
1
Във въззивната жалба на повереника се излагат оплаквания за неправилност на
първоинстанционния съдебен акт, като се оспорват изводите на първата инстанция, че
единственото обвинение се явява това, съобразно обвинителния акт. Посочва се, че
прокурорът в съдебно заседание на 16.10.2019 година е заявил намерение за изменение на
обвинението и го е представил в писмен вид с преписи за страните, като наред с това новото
обвинение е предявено на подсъдимия, съобразно предприетите от прокурора действия и
писмо рег. № 680900-2254/23.12.2019 година на ГД „НП“. В този смисъл
първоинстанционният съд е следвало с изрично определение да приеме изменение на
обвинението и производството по делото да продължи по новото обвинение, като не
съществували предпоставки за провеждане на разпоредително заседание, като било неясно
защо е следвало да се провежда разпоредително заседание в завършващата фаза на процеса
и защо е трябвало да започне отначало, при положение, че всички възможни
доказателствени средства били приобщени към делото, било изяснено от фактическа и
правна страна, било налице неоснователен отвод на 23-състав и било незаконосъобразно
изместване на делото в предходен стадии.
С оглед горното се претендира отмяна на определението на СРС, НО, 116 състав и
отвода на 23-състав и делото да се върне в съдебна фаза на процеса, като се приеме наличие
на изменено обвинение от прокурора в съдебно заседание от 16.10.2019 година.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите НПК е
преценил, че определението е атакувано в срок и е от категорията актове, подлежащи на
контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито
съдебно заседание.
В съдебно заседание прокурорът при СГП моли да се уважи протестът, като намира,
че определението на СРС е неправилно. В този смисъл било нарушено правото на прокурора
да упражни правомощията си по чл. 287 НПК. Следвало да бъде съобразено, че за преценка
на абсолютната давност за наказателно преследване водещо се явявало новото обвинение,
като не били изпълнени указанията на СГС, дадени с решение № 600/21.10.2020 година.
В съдебно заседание повереникът на частния обвинител, както и частният обвинител
не се явяват-редовно призовани.
Защитникът на подсъдимия моли да бъде потвърден първоинстанционния акт, тъй
като същият се явявал законосъобразен и обоснован.
Подсъдимият в съдебно заседание се присъединява към защитника си.
В последната си дума моли да се потвърди определението на СРС.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста и въззивната жалба ,
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.341,
вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че
не са налице основания за неговата отмяна и или изменение, поради което същото следва да
бъде потвърдено, по следните съображения:
Производството по НОХД № 7079/2017 година по описа на СРС, НО, 23 състав е
било образувано по внесен от СРП обвинителен акт срещу подсъдимия Р. Г. ХР. за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК за това, че на
16.06.2012 година, в гр. София, при управление на МПС е нарушил правилата на чл. 15, ал.
1, чл. 21, чл. 25, ал. 1, чл. 116 ЗДвП, вследствие на което причинил на М. ДР. Ц. четири
среди телесни повреди.
В хода на съдебното следствие, в съдебно заседание на 16.10.2019 година, пред
първоинстанционния съд била изслушана и приета допълнителна комплексна медицинска и
техническа експертиза, като позовавайки се на заключението на вещите лица /установяващо,
че е налице тежка телесна повреда, а не средна такава/ представителят на СРП е намерил, че
са налице основания за изменение на обвинението, като е маркирал, че следва да се
променят конкретни разпоредби на ЗДвП, които са нарушени, както и вида на телесната
2
повреда от средна в тежка. Тъй като по същество изявлението на прокурора било лаконично,
съдът приел, че следва да бъде предоставена възможност на прокурора да прецизира
искането си, поради което отложил разглеждането на делото за 01.11.2019 година. На
посочената дата ход на делото не бил даден, поради неявяване на защитника, като делото
било отложено за 16.12.2019 година. Междувременно на 19.11.2019 година по делото било
депозирано писмено становище от прокурор при СРП, в което по същество на осн. чл. 287,
ал. 1 НПК същият претендирал изменение на обвинението както в обстоятелствената част,
така и в частта досежно прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, а именно
от такова по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, в такова по чл. 343, ал. 1,
б. „б“, пр. 1,вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 НК.
В съдебно заседание на 16.12.2019 година ход на делото не бил даден поради
нередовна процедура по призоваване на подсъдимия, като междувременно на 20.12.2019
година е депозирана молба от подсъдимия Х. с искане за прекратяване на наказателното
производство поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване. Следващото
редовно съдебно заседание е проведено на 29.06.2020 година, като СРС, НО, 23-състав е
прекратил наказателното производство по НОХД № 7079/2017 година по описа на СРС, НО,
23 състав за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, поради
изтичане на предвидената в закона абсолютна давност за наказателно преследване, на осн.
чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК.
Определението на СРС, НО, 23-състав е отменено с решение № 600/21.10.2020 година
на СГС, НО, II въззивен състав, който е приел, че неправилно е приложен закона, поради
обстоятелството, че действия на съда, дължими след повдигане на ново обвинение не са
елемент на самото обвинение и тяхното техническо забавяне не се явява пречка конкретното
прието от прокурора наказателно преследване да се счита за легитимно реализирано, като в
този смисъл действието на прокурора по изменение на обвинението било предприето и
надлежно заявено още на 19.11.2019 година, преди настъпване на давността за наказателно
преследване за по-леко наказуемото деяние, а подсъдимият следвало да се счита за обвинен
в причиняване на тежка телесна повреда. С оглед горното определението на СРС, НО, 23-
състав, с което е прекратено наказателното производство по НОХД № 7079/2017 година по
описа на СРС, НО, 23 състав за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 НК, поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност за наказателно
преследване, на осн. чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, е отменено и делото върнато
на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия на същия състав.
В съдебно заседание от 11.02.2021 година, на осн. чл. 29, ал. 2 НПК председателят на
съдебния състав се е отвел от разглеждането на НОХД № 7079/2017 година по описа на
СРС, НО, 23 състав, като делото е преразпределено на нов съдия-докладчик и е образувано
НОХД №7079/2017 година по описа на 116-състав при СРС, НО. С разпореждане от
23.02.2021 година съдията-докладчик, на осн. чл. 247а, ал. 2, т. 1 НПК е насрочил делото за
разпоредително заседание на 06.04.2021 година по обвинение срещу подсъдимия Р. Г. ХР.,
съобразно първоначално внесения обвинителен акт за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“,
пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
След изслушване на становището на страните по въпросите на разпоредителното
заседание и след направено изрично искане на подсъдимия и защитника за прекратяване на
наказателното производство поради изтичане на абсолютната давност за наказателно
преследване, първоинстанционният съд е приложил чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3
НПК и е прекратил наказателното производство. За да постанови този акт СРС е приел, че
не е налице валидно изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 НПК в закон за по-
тежко наказуемо престъпление- по чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и
актуалното обвинение, по което следва да бъдат преценени дали са налице предпоставки за
прилагане на института на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване и
съответно налице ли са основания за прекратяване на наказателното производство е
обвинението, повдигнато от прокурора с обвинителния акт- чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр. 2, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 НК. За да формира този извод първоинстанционният съд се е позовал на
съдебна практика, обективирана в т. 4 от ТР №2/2002 на ОСНК и решение № 576/09.01.2013
3
по наказателно дело № 2108/2012 година на ВКС. С оглед на това СРС, НО, 116 състав е
приел, че с оглед датата на деянието-16.06.2012 година, наказуемостта на престъплението по
чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК-лишаване от свобода до три години,
както и срокът на абсолютната давност за наказателно преследване-седем години и шест
месеца, на осн. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 НК, абсолютната давност за наказателно
преследване на дееца е изтекла на 16.12.2019 година.
Съобразявайки горните обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че
определението на първоинстанционния съд е правилно-законосъобразно и обосновано и
като такова следва да бъде потвърдено.
Правилно първоинстанционния съд в разпоредително заседание по реда на чл. 248,
ал. 1, т. 2 НПК е подложил на изследване въпросът подлежи ли на прекратяване
наказателното производство, като е съобразил искането на подсъдимия и защитника за
приложение института на абсолютна погасителна давност за наказателно преследване.
При изследването на този въпрос, правилно и в съответствие с трайно установената
съдебна практика СРС е приел, че в случая обвинението, което е релевантно за преценка
дали са настъпили последиците на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1 НК се явява обвинението, за
което подсъдимият е предаден на съд с обвинителен акт, а именно това по чл. 343, ал. 1,
б.“б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, а не отразеното в писменото становище на прокурора
от 19.11.2019 година искане за изменение на обвинението в престъпление по чл. 343, ал. 1,
б.“б“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Институтът на изменение на обвинението включва в себе си съвкупност от
процесуални действия на прокурора и решаващия съд, едва след осъществяването на които
може да се приеме, че е налице валидно изменено от прокурора и допуснато от съда
изменение в обвинението, при което делото следва да продължи по новото обвинение. За да
бъде налице ново обвинение е необходимо, освен изявлението на прокурора, с което повдига
ново обвинение при съществена промяна на обстоятелствената част на обвинението или при
приложимост на закон за по-тежко наказуемо престъпление, произнасяне на съда с нарочно
определение, при което следва да бъде преценена допустимостта на това изменение на
обвинението, като съответно съдът допусне изменение на обвинението- приеме новото
обвинение, даде необходимите разяснения на подсъдимия и обяви, че делото продължава
при новото обвинение, или да откаже допускане на изменение на обвинението, когато
констатира, че не са налице основания за това, както е прието и в решение № 576/09.01.2013
година на ВКС по НД № 2108/2012 година. Необходимостта от нарочно произнасяне на
съда с определение по упражненото от прокурора право да поиска изменение на
обвинението произтича и от приетото в ТР № 57/ 1984 г., ОСНК: „Съдът решава да приеме
или да не приеме предявеното ново обвинение с определение.“. В този смисъл без наличието
на което и да е от извършените от прокурора или от съда процесуални действия не е
осъществен фактическия състав на изменение на обвинението. Ако се приеме тезата, че за
валидното изменение на обвинението не е необходимо произнасяне на съда с нарочно
определение, с което се допуска или отказва изменение на обвинението, би означавало да се
предостави на прокурора функция по ръководство и решаване в съдебна фаза на процеса,
каквито функции последният като страна в съдебното производство няма /чл. 27, ал. 1 НПК/.
В този смисъл и тезата, развита в предходното решение № 600/21.10.2020 година на СГС,
НО, II въззивен състав по ВНЧД №3326/2020 година не се споделя от настоящия съдебен
състав, тъй като е изолирана и противоречи на цитираната съдебна практика и чл. 27, ал. 1
НПК, в който смисъл и доводите в протеста на СРП и жалбата на повереника не са
основателни. При това положение, тъй като СРС, НО, 23 състав не се е произнесъл с
нарочно определение, с което да допусне или откаже да допусне изменение на обвинението,
въпреки упражняване правото на прокурора по реда на чл. 287, ал. 1 НПК, фактическият
състав не се явява довършен и не е налице валидно изменение на обвинението в по-тежко
такова от престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК в такова по
чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, както правилно е съобразил
първоинстанционния съд.
Отчитайки, че релевантното обвинение, по което е сезиран съда е първоначалното
4
такова по чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, СРС, НО, 116 състав
правилно е установил, че с оглед наказанието, предвидено за това престъпление, а именно
лишаване от свобода за срок до три години, абсолютната давност за наказателно
преследване съобразно нормата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 НК възлиза на седем
години и шест месеца, като с оглед датата на извършване на деянието-16.06.2012 година
абсолютният давностен срок за наказателно преследване се явява изтекъл на 16.12.2019
година. Предвид това и с оглед изявлението на подсъдимия, че желае да се ползва от
института на абсолютната погасителна давност, СРС, НО 116 състав е бил длъжен да
приложи закона и да прекрати наказателното производство на чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24,
ал. 1, т. 3 НПК, което е и сторил.
След постановения по реда на чл. 29, ал. 2 НПК отвод на председателя на СРС, НО,
23 състав от разглеждане на делото с определение от 11.02.2021 година /който отвод не
подлежи на съдебен контрол, по повод възраженията в жалбата на повереника/ и при
наличието на действащата към момента на преразпределение на делото на нов съдия-
докладчик разпоредба на чл. 247б и сл. НПК правилно първоинстанционният съд е насрочил
делото за разпоредително заседание, като съобразно принципа за непосредственост, визиран
в чл. 18 НПК и неизменност на съдебния състав по смисъла на чл. 258, ал. 1 и ал. 2 НПК
няма как новоопределеният съдия-докладчик да встъпи и продължи съдебното следствие от
етапа, в който председателят на съдебния състав се е отвел от разглеждане на делото.
В обобщение настоящият съдебен състав не констатира основания за отмяна или
изменение на първоинстанционното определение, което като правилно-законосъобразно и
обосновано следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 334, ал.1, т.6 вр. чл.338 НПК, Софийски градски
съд, НО, IX-ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение от 06.04.2021 година на СРС,
НО, 116-ти състав, с което е прекратено наказателното производство по НОХД 7079/2017
година по описа на СРС, НО, 116-ти състав, на осн. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3
НПК, поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5