РЕШЕНИЕ
Номер 260066/ 06.11. Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Апелативен съд І
търговски състав
На седми октомври през 2020 Година
В открито
заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Членове: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
Секретар: Цветелина Диминова
като разгледа
докладваното от съдия Н. Желязкова
търговско дело № 407 по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 138 от 13.04.2020г., постановено
по т.д. № 261 по описа за 2019г. на Окръжен съд Стара Загора, с което Г. Ф., Булстад ***със
седалище и адрес на управление *** е осъден да заплати на Й.Г.С. ЕГН **********
с адрес *** сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, причинени при претърпяно на 16.08.2014г. ПТП, ведно
със законната лихва върху обезщетението, считано от 29.03.2018г. до
окончателното й изплащане и в частта, с която в полза на ищеца са присъдени
разноски.
Решението
е обжалвано от Г. Ф., Булстад ***със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителните директори Б.М. и С.С. с твърдения за недопустимост на постановения
съдебен акт, евентуално за неправилност, поради нарушения на материалния закон,
поради необоснованост и поради допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяването му, а искането, отправено до въззивния съд е решението да бъде обезсилено,
производството, образувано по него прекратено, евентуално отменено и предявения
иск отхвърлен. Заявено е искане за присъждане на разноски.
Ответникът
– Й.Г.С. ЕГН ********** с адрес ***, представляван от адв. Н. Ч. счита жалбата за
неоснователна, а оспорения съдебен акт като правилен настоява да бъде
потвърден. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Съдът, след преценка на данните по
делото, намери за установено следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по иск на Й.Г.С. ЕГН ********** с адрес *** срещу Г. Ф., Булстад ***със седалище и адрес на управление ***
с правно основание чл. 288, ал.11 КЗ вр. чл. 288,
ал.1, т.2, б.в КЗ /отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г./. Твърденията в исковата
молба се свеждат до следното: на 16.08.2014г. около 08.40 ч. на автомагистрала Т.,
183 км. в посока С., ищецът е управлявал л.а. „Ф.“ с рег. № ***, когато бил ударен от л.а. „С.“
с турска регистрация, управляван от Д.Г.Т., ЕГН **********. Сочи, че ПТП-то е
настъпило по вина на водача на л.а. С., който при маневра изпреварване на
движещ се пред него в средната лента на магистралата л.а. „Ф.“, след завършване на маневрата и при
прибиране в средната лента не е осигурил достатъчно разстояние между
управлявания от него автомобил и изпреварвания, управляван от ищеца, в резултат
на което е настъпил удара, вследствие на което автомобила, управляван от С. се преобръща вдясно,
излизайки извън платното на движение и се преобръща, извършвайки сложни
движения до установяване в крайно положение – обърнат на лявата си страна с
предна част, ориентиран на югоизток. Твърди, че вследствие удара е изпаднал в
тежко общо състояние и е поличил политравма, като пристигналия на място екип на
Спешна помощ го е откарал до М.С., тъй като състоянието му е било опасно за
живота, пострадалия се намирал в безсъзнание и с гърчове. След като в М.С.му е
оказана лекарска помощ, ищецът сочи, че е въпреки продължаващата опасност за
живота му е транспортиран във В.гр. С., приет е в противошокова зала, поставен
е на изкуствена белодробна вентилация, седатиран, релаксиран и е поставен в медикаментозна
кома, продължила близо месец, поради тежкото му общо състояние и получените
множество травми, а заради наличната траВ.на лявото бедро му е поставена екстензио
декстра транстуберозитас тибие синистра с 5 кг. тежест. Твърди, че след проведени животоспасяващи
процедури в КАИЛ на В.е приведен за лечение в Клиника по ортопедия и
травматология на ВМА, където му е извършена операция на лявото бедро и след
извършени изследвания и прегледи са установени следните наранявания, вследствие
претърпяното ПТП, а именно: травматичен шок; остра дихателна недостатъчност,
наложила трахеостомия; тежка черепно – мозъчна травма, довела до опасност за
живота на пострадалия; контузия и сътресение на мозъка; хематоми на двата
клепача на дясното око; контузия на белите дробове; плеврални изливи двустранно;
счупване на пет ребра вдясно от 1-во до 5-то; фрактура на лява бедрена кост
през проксимална трета с дислокация по ширина към медиално и скъсяване около
3.5-4 см, наличие на малък фрагмент; фрактура на страничен израстък на втори
поясен прешлен и луксация на дясна раменна става. Ищецът уточнява, че след
изписването му от В.е настанен в „Н.“ ЕАД, след което е престоял и в няколко
рехабилитационни центрове по медицинска препоръка и необходимост от
допълнително лечение, поради ограничена подвижност на дясната раменна става и
на долен ляв крайник, съпътствани от болки, въпреки което и към настоящия
момент остава ограничена подвижност в дясната раменна става и накуцваща
походка. Въз основа на изложеното и като твърди, че причиненото му е довело до
пълното обездвижване в продължение на месеци, силен дисконфорт от наложилата се
чужда помощ при задоволяване на елементарни нужди и множество болки и страдания,
свързани с причинената му за продължителен период нетрудоспособност, промяна в
начина му на живот – социална изолация и настъпилите психически увреди – станал
раздразнителен, потиснат, с чести приливи на безспокойство и страх, както и че
виновния причинител на ПТП-то към датата на което не притежава сертификат
„Зелена карта“ заявява, че предявил претенция за обезщетяване пред Г. Ф., по
която е образувана щета № 210422 от 28.12.2017г. и по която му е изплатено
обезщетение обезщетение в размер на 80 000 лв.. Като счита определеното му
и изплатено обезщетение за несправедливо и несъобразено с болките и
страданията, които е претърпял, настоява съдът да осъди ответника да му заплати
обезщетение в размер на още 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано
от 13.01.2018г. до окончателното му заплащане. Претендира разноски.
Ответникът
– Г. Ф. с адрес *** е депозирал
писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК, с който оспорва ика по основание и размер. Твърди,
че на ищеца е изплатено обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
в размер на 80 000 лв., с който размер увреденото лице се е съгласило т.е.
налице е извънсъдебна спогодба и след като не се претендират вреди, различни от
вече обезщетените, както и че одобрената сума не е частично плащане по
предявената претенция, то не е налице основание за предявената пред съда
претенция. Отделно ответникът счита, че иска е неоснователен, като оспорва
претендирания размер обезщетение, което счита за изключително завишено.
Първоинстанционният,
съд след събиране на относимите, необходими и допустими доказателства е
постановил своя съдебен акт, предмет на обжалване, с който е приел, че
предявеният иск е изцяло основателен, като е отхвърлил акцесорния иск за
периода от 13.01.2018г. до 28.03.2018г..
Срещу така
постановеното съдебно решение е постъпила жалба от Г. Ф., с която първото от наведените
и подържани от жалбоподателя възражения е, че предявеният иск е недопустим и
решението, постановено по такъв иск е също недопустимо, поради което и следва
да бъде обезсилено, а производството прекратено. Този извод е направен след като
е отчетено, че ищеца, като увредено лице сам е заявил пред Г. Ф. искане за
заплащане обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000 лв., както
и че на същия е изплатено обезщетение в размер на 80 000 лв., поради което
и Г. Ф. не е пасивно легитимиран да
отговаря за предявената пред съда претенция за още 80 000 лв.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 288, ал.11 КЗ вр. чл. 288, ал.1, т.2, б. в КЗ /отм. ДВ бр. 102 от
29.12.2015г./, но приложим в конкретния случай, тъй като правопораждащият факт
е настъпил при действието му, в който смисъл е Решение № 208/02.09.2013 г. по
т. д. № 364/2011 г. на ВКС, ІІ ТО, Определение № 240/31.03.2011 г. ч.т. д. №
223/2011 г. по описа на ВКС, І ТО, в които е прието, че релевантен за
приложимия закон по отношение на отговорността на Г. Ф. е моментът на
настъпване на ПТП като застрахователно събитие, а оттук и релевантността на
наличието или липсата на застраховка към този момент, и др..
Искът по чл.
288, ал. 11 КЗ вр. с чл. 288, ал. 1, т. 2, б.в КЗ (отм.) за заплащане на сумата над 10 000 лева
до пълния заявен размер от 80 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, е недопустим. Съгласно чл. 288, ал. 11 от КЗ (отм.) увреденото лице може да предяви претенцията си
за плащане пред съда само ако Ф.ът не се произнесе по подадената молба в срока
по ал. 7, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на обезщетението. Цитираната разпоредба е ясна и сочи, че
извънсъдебното предявяване на претенцията е предвидено като положителна
процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск,
в който смисъл е и определение № 609 от 08.08.2012 г. по т. д. №
355/2011 г., ВКС, ІІ ТО. Законодателят е предвидил, че за да възникне правото
на иск на увредения за обезщетяване от Г. Ф., следва първо да е изпълнена
процедурата, установена в Кодекса за застраховането (отм.). В настоящия случай, от представената и приета
като доказателство от първоинстанционния съд молба за изплащане на обезщетение
вх. № 24-01-827 от 28.12.2017г. е видно, че ищецът сам е оценил претърпените от
него неимуществени вреди, вследствие настъпилото на 16.08.2014г. ПТП на сумата
от 90 000 лв.. Няма спор между страните, че Г. Ф. е определил – вж.
Протокол № 1 от 08.01.2018г. – л. 58 и изплатил на Й.С. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. – вж. преводно нареждане от
18.01.2018г. – л.56. Не се спори и, че ищецът не е подавал друга молба, извън
цитираната по-горе до ответника с претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди. Затова и настоящият състав на съда счита, че липсва положителна
процесуална предпоставка, за да възникване правото на иск за сумата над
10 000 лв., в който смисъл са и възраженията на жалбоподателя. В
коментираната част решението е недопустимо, като произнесено по недопустим иск
и на основание чл. 270, ал.3 ГПК следва да бъде обезсилено, а производството
прекратено.
В останалата част и по отношение на иска, предявен за сумата от 10 000
лв., представляваща неимуществени вреди, претърпени от ищеца решението е
процесуално допустимо, поради което и следва да се извърши преценка за неговата
правилност, като се отчете, че служебният контрол е отречен, съгласно чл. 269,
изр. 2 ГПК, а въззивния съд е ограничен до посоченото в жалбата, освен изрично
въведените изключения, касаещи приложението на императивна материално правна
норма и необходимостта да бъде зачетен служебно интереса на някоя от страните в
производството.
Предвид изложеното до тук и като се вземе предвид, че на ищеца е изплатено
обезщетение в размер на 80 000 лв. в проведеното извънсъдебно производство
пред Г. Ф., както и че в жалбата не се оспорва наличието на фактическия състав
на чл. 288, ал. 1, т. 2, б.в КЗ (отм.) спорът пред въззивния съд е
концентриран досежно размера на дължимото се за обезвреда претърпените от ищеца
неимуществени вреди, пряко свързано с приложението на чл. 52 ЗЗД.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда
обезщетение като се ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост
не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се зачетат от съда. В случая се касае за множество увреждания,
над десет, причинени на мъж в зряла възраст, част от които се характеризират
като опасни за живота, а други са наложили оперативни интервенции и са
причинили болки с висока интензитет за период от около 2-3 месеца, съответно са
наложили следващ възстановителен период – вж. приетата от първоинстанционния
съд и без възражения от страните СМЕ.
При определяне справедливия размер на обезщетение следва да се има предвид
и безспорно установения факт от експерта д-р М. К., че претърпяната тежка
черепно – мозъчна травма е довела до органично разстройство на личността и съпътстващите
главоболия, напрегнатост, тежка депресия, чувство на потиснатост, замайване и
световъртеж, безспокойство и тревожност, които усложнения много трудно биха се
преодоляли напълно. От значение е и факта, установен от експерта д-р К., че за ищеца е било налично нарушено обслужване
с горния десен и долен ляв крайник, което е повлияло негативно на
самочувствието и увереността му при извършване на ежедневното обслужване, както
и че по време на болничния престой болките са били сериозни и потискани с инжекционни
медикаменти, а след това с хроничен характер, често предизвиквани от движение,
физическо натоварване, климатични промени и умствено претоварване. При
определяне справедливия размер на обезщетение следва да се вземат предвид и
събраните гласни доказателства, а именно показанията на св. И.с., които съдът
преценява с приложението на чл. 172 ГПК, предвид качеството на съпруга на
свидетеля и кредитира като отчита, че същите установяват факти и обстоятелства
достъпни до най – близкия кръг лица на увредения и същевременно отчита, че
същите са подкрепени и от останалите събрани доказателства. Така свидетелката
сочи, че вследствие станалото ПТП и причинените му увреждания, съпруга й бил в
медикаментозен сън за около месец, след което същия бил в невъзможност да се
обслужва сам. Твърди, че доста време бил в инвалидна количка, на памперси, както
и че грижите по ежедневното му обслужване полагала именно съпругата му. Едва на
третия месец С. започнал да се изправя и да ходи до тоалетната сам, с помощта
на проходилка, тъй като не можел да полза патерица, предвид травмата на рамото.
Твърди, че ръката му и конкретно травмата в рамото никога няма да се възстанови
напълно и той не можа да я ползва пълноценно. Свидетелката уточнява, че съпруга
й никога няма да е същия човек, тъй като не може да „..рита, влачи краката, не
може да борави с дясната ръка...“, което не му позволява да играе мач и
волейбол, игри които е обичал. Твърди, че станалото се е отразило на речта му, както
и на работоспособността му, затворил се, не се усмихва и се отказал от работата
си като депутат. Въз основа на изложеното съдът счита,
че дължимото се на ищеца обезщетение е в размера от 90 000 лв. и като се отчете, че от Г. Ф. са
изплатени 80 000 лв., то решението за присъждане на още 10 000 лв.,
ведно със законната лихва считано от 29.03.2018г. до окончателното изплащане на
главницата следва да бъде потвърдено. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че
лихва се дължи от датата, на която е депозирана исковата молба, тъй като съгласно
чл. 288, ал.7 КЗ /отм./ Ф.ът дължи лихва за забава от датата, на която изтича
срока за произнасяне по претенцията, предявена от увреденото лице, като срока
не може да бъде по – дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията
по реда на чл. 288, ал.9 КЗ /отм./. В конкретният случай претенцията е заведена
на 28.12.2018г. или три месечния срок изтича на 28.03.2018г. и от следващия ден
Г. Ф. е в забава.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция
съдът следва да се произнесе и по въпроса за дължимата държавна такса и
разноските на страните в производството по делото.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, Бюджетната сметка на ВСС държавна
такса в размер на 400 лв. за
първоинстанционото производство, а не определената с решението сума в размер на 2930 лв., в която част същото
следва да бъде отменено.
С първоинстанционното решение в полза на представлявия ищеца адвокат е
присъдено възнаграждение в размер на 2930 лв.. С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция решението, в коментираната част следва да бъде отменено за
разликата над сумата от 830 лв. до присъдения размер от 2930 лв..
В полза на ищеца, сега ответник по жалбата, следва да се присъдят разноски
за въззивната инстанция, които съразмерно с уважената част от иска и предвид
приложения списък по чл. 80 ГПК възлизат на адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал.2 и ал.1, т.2 ЗА в размер на 830 лв..
В полза на ответника, сега жалбоподател, следва да се присъдят разноски за
първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от исковете, които съдът
констатира да са в размер на 1006 лв., представляваща направени разноски по
заплащане депозити за вещи лица, а за настоящата инстанция, съразмерно на
отхвърлената част от иска следва да му се присъди сумата в размер на 1400
лв..
Мотивиран
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 138 от 13.04.2020г., постановено по т.д. № 261/2019г.
по описа на Окръжен съд Стара Загора в частта, с която е осъден Г. Ф. с адрес *** да заплати на Й.Г.С. ЕГН ********** с адрес *** сумата над 10 000 лв. до 80 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания,
вследствие станалото на 16.08.2014г. ПТП, ведно със законна лихва от 29.03.2018г.
до окончателното й заплащане КАТО ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО В ТАЗИ ЧАСТ.
ОТМЕНЯ решение № 138 от 13.04.2020г., постановено по т.д. № 261/2019г.
по описа на Окръжен съд Стара Загора в частта, с която е осъден Г. Ф. с адрес *** да заплати на адв. И.В.Р.АС С.с адрес гр. С.,
ул. О.№ 46-48, ет.7 адвокатско възнаграждение в размер на 2930 лв. за
осъщественото от него безплатно процесуално представителство на Й.Г.С. ЕГН ********** с адрес *** пред първата инстанция,
както и в частта, с която е осъден Г. Ф. с адрес *** да заплати в полза на Държавата по Бюджета на
съдебната власт държавна такса в размер на сумата от 3200 лв. КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. Ф.
с адрес *** да заплати на адв.
И.В.Р.АС С.с адрес гр. С., ул. О.№ 46-48, ет.7 адвокатско възнаграждение в
размер на 830 лв. за осъщественото от него безплатно процесуално
представителство на Й.Г.С. ЕГН ********** с адрес *** пред
първата инстанция.
ОСЪЖДА Г. Ф.
с адрес *** да заплати в полза на Държавата по Бюджета на
съдебната власт държавна такса в размер на сумата от 400 лв., представляваща
дължима държавна такса пред първоинстанционния съд.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 138 от 13.04.2020г., постановено по т.д. № 261/2019г.
по описа на Окръжен съд Стара Загора в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Г. Ф. с адрес *** да
заплати на адвокат Н.К.Ч. ЕГН **********
с адрес *** сума в размер на 830 лв.., представляваща определено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция по осъществено безплатно процесуално
представителство на Й.Г.С. ЕГН ********** с адрес ***.
ОСЪЖДА Й.Г.С. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Г. Ф.
с адрес *** сума в размер на 1006 лв., представляваща направени
разноски по заплащане депозити за вещи лица пред първата инстанция по съразмерност и сума в
размер на 1400 лв., представляваща
разноски, направени пред въззивната инстанция по съразмерност.
Решението подлежи на касационно обжалване при
условията на чл.280, ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: