Р Е Ш Е Н И Е
№….………./.………..02.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Мая Петрова, като разгледа
докладваното от съдията, търговско дело №485 по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба подадена от Р.Н.К., с ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:***, чрез адв.В.Г., против “ЗАД “Алианц България““ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“
№59, представлявано от А П, със съдебен адрес:***, чрез адв.М.К., с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.226, ал.1 и чл.267, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 120000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болка и страдание от смъртта на майка му Л Т К, починала в следствие от ПТП
настъпило на 14.12.2014г., в гр.Варна, ж.л.“Чайка“ в локалното пътно платно до
бл.60, по вина на водача на л.а.“Ф Т“, с ДК №****, който е застрахована при
ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“,
със Застрахователна полица №01114001560575, със срок на действие от
10.06.2014г. до 10.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба се
твърди, че на 14.12.2014г. в гр.Варна, ж.л.“Чайка“ в локалното пътно платно до
бл.60, в нарушение на правилата за движение по пътищата л.а.“Ф Т“, с ДК №****,
предизвикал ПТП, блъснал майката на ищеца Л Т К, която пресичала локалното
пътно платно, в посока бл.61 към бул.“Васил Левски“. Сочи, се че в резултат от
инцидента майката на ищеца починала. Сочи се още, че към датата на въпросното
ПТП л.а.“Ф Т“, с ДК№****, е бил застрахован при ответника по застраховка
“Гражданска отговорност“, обективирана в Застрахователна полица
№01114001560575, със срок на действие 10.06.2014г. до 10.06.2015г. Поддържа се,
че вината на водача на горепосоченият автомобил е установена с присъда на ОС
Варна, която е влязла в сила с потвърждаването ѝ с решение по ВНОХД
№147/2018г. на Ап.С Варна. Твърди се, че между ищеца и майка му, съществувала
изключително здрава семейна връзка, тъй като същите живеели заедно и задружно.
Твърди се, че починалата полагала постоянни грижи за семейството, включително за
сестрите на ищеца, като без значение от нуждите им, тя винаги била “насреща“.
Твърди се, че в отношенията им винаги е царяло разбирателство, любов и
хармония, както и че починалата била добър, трудолюбив и жизнен човек, и пример
за подражание и гордост. Поддържа се, че в резултат от произшествието,
семейството на ищеца загубило най-скъпият си човек, който бил тяхна упора в
трудни моменти, като в живота им настъпила огромна празнота, която с всеки
изминал ден се чувства все по-осезателно. Поддържа се, че ищеца не може да
приема факта, че майка му е починала толкова внезапно и по нелеп начин. Сочи,
се от нейната кончина досега, ищеца често прекарва дните си на гробището. Сочи се още, че скръбта и мъката на ищеца са
огромни, загубата му е непрежалима, а болките и страданията му са безпределни.
Поддържа се, че от фаталния ден, досега, ежедневието и настроението на ищеца,
са се променили коренно, тъй като липсата на майка му във всекидневно указва, и
ще продължава да указва тежест върху нормалният му начин на живот. Сочи се
банкова сметка ***езщетение-IBAN: ***.
С депозирания от
ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се поддържа становище
за неоснователност на претенциите. Поддържа се, че претендираният размер на
обезщетение не съответства на степента на понесените болки и страдания, и не е
съобразен със съдебната практика за процесната 2014г., като е и несъразмерен на
установените в страната икономически условия и стандарт на живот към този
момент. Твърди се, че съгласно ПМС №249 от 31.10.2013г. минималната работна
заплата за процесната година е възлизала на 340лв., съответно търсеното
обезщетение за неимуществени вреди отговаря на 353 минимални работни заплати.
Оспорват се твърденията на ищеца за изключително здрава семейна връзка,
задружно семейство, постоянна грижа, огромна празнота след загубата и т.н.,
както се сочи че същите не представляват вреди с извънреден характер, а са
обичайна проява при близки родственици на загиналото лице. При условията на
чл.51, ал.2 от ЗЗД се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалото лице, което в качеството на пешеходец е предприело
неправилно пресичане на пътното платно в нарушение на чл.113 и чл.114 от ЗДв.П,
с което значително е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, като
наред с това е било в лека степен на алкохолно опиване-0.62 ‰, което му е
попречило да оцени адекватно ситуацията и да предприеме съответни действия по
опазване на живота и здравето си. Оспорва се претенцията за законна лихва върху
главницата за неимуществени вреди считано от датата на непозволеното увреждане.
Поддържа се, че съгласно чл.271, ал.5 вр. ал.1 от КЗ /отм./ увреденото лице има
право на законната лихва за забава върху размера на обезщетението, считано от
датата, на която изтича законоустановения срок за произнасяне на застрахователя
по заведената извънсъдебно пред него претенция, който срок не може да бъде
по-дълъг от три месеца. Твърди се, че в процесния случай ищеца въобще не е
предявявал такава претенция, поради което и застрахователят не е изпадал в
забава, поради което ответника е изпаднал в забава най-рано в денят следващ
датата на получаване на исковата молба, т.е. считано от 09.05.2019г.
С подадената от
ищцата допълнителна искова молба, се оспорват доводите и възраженията и на
ответника, изложени в отговора на исковата молба. Поддържа се, че не е налице е
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като
поведението ѝ е било съобразено с действащата към онзи момент правна
уредба и тя не е пресичала неправилно. Поддържа се, че претендираният размер на
обезщетението е съобразен, както с трайната съдебна практика, така и със
социално икономическата обстановка в страната, като се сочи приложима съдебна
практика. Твърди се, че обезщетението за неимуществени вреди от смърт на
близък, трябва да отстранява “неотстранимото“-последиците от загубата, като
даде възможност на ищеца за положителни емоции, за да може поне отчасти да се
възстанови и да продължи живота какъвто е бил преди смъртта на близкия. Относно
претенцията за мораторна лихва се сочи, че задължение на застрахованият, от
чийто действия са причинени вредите, е да уведоми своя застраховател по
застраховка Гражданска отговорност на автомобилиста. Поддържа се, че
неизпълнението на това негово задължение не може да води до накърняване правата
на увреденото лице да търси лихви за забава, тъй като касае отношение между
застрахован и застрахователя, което е предмет на друго производство. Твърди се,
че съгласно действащата към момента на ПТП законодателна уредба, не е било
налице задължение за пострадалият да предявява претенция първо пред
застраховател. Ето защо се поддържа, че лихва се дължи от момента на процесното
ПТП и настъпилата от него смърт.
С отговора на
допълнителната искова молба, ответника поддържа оспорванията си изложени в
отговора на исковата молба и по конкретно за прекомерност на претендираното
обезщетение и за наличието съпричиняване на вредоносния резултат. Доразвиват се
съображения, като се сочи, че справка в Националния статистически институт
установява, че през процесната 2014г. разходите на потребителите са намалели за
сметка на 2013г., поради което липсата на основание и от икономическа гледна
точка размера на обезщетението за неимуществени вреди за ПТП през 2014г. да
бъде драстично завишен спрямо определяните през предходните години. Относно
недължимостта на законна лихва за забава преди датата на завеждане на исковата
молба в съда, се поддържа, че изпълнението или не, на задължението на
застрахованият за уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие, не
влияе на нуждата увреденото лице да предяви собствена претенция за
неимуществени вреди. Поддържа се, че последиците от неуведомяване на
застрахователя, касаят застрахования и не могат да бъдат противопоставяни на
третите увредени лица, поради което и това уведомяване, е без правно значение в
отношенията между тези лица и застрахователя. В условията на евентуалност и на
основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД, се прави възражение за изтекла тригодишна
погасителна давност по отношение на претенцията за лихва, считано от датата на
ПТП.
В съдебно заседание
ищеца, чрез пълномощникът си, поддържа предявените искове и моли за тяхното
уважаване и присъждане на деловодни разноски. С
депозирани писмени бележки се доразвиват съображения в подкрепа на претенциите.
Ответникът, чрез
процесуалният си представител, оспорва иска, поддържа отговорите и възраженията
си. Претендира деловодни разноски.
Съдът, след като
прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз
основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна,
следното:
По делото е прието
за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на
процесното ПТП-14.12.2014г., с ответното дружество е съществувало валидно
облигационно правоотношение по договор “Гражданска отговорност на
автомобилистите“ относно л.а.“Ф Т“, с ДК №****, което е обективирано в
Застрахователна полица №01114001560575, със срок на действие от 10.06.2014г. до
10.06.2015г.
Установява се от
приетият по делото заверен препис от влязла в законна сила на 04.09.2018г.
Присъда №11/06.02.2018г. по НОХД №1444/2017г. по описа на ОС Варна, че Милен Г.
Славов е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1,
б.“б“ вр. с чл.343, ал.1, б.“в“ и чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 14.12.2014г.
като водач на л.а.“Ф Т“, с ДК №****, е нарушил правилата за движение по
пътищата и е предизвикал ПТП в гр.Варна, ж.л.“Чайка“ в локалното пътно платно
до бл.60, с което по непредпазливост е причинил смъртта на Л Т К.
Видно е от приетия
по делото заверен препис от Удостоверение за наследници от 04.06.2015г.
издадено от Община Варна, че ищеца е син на починалата на Л Т К.
От заключението на
назначената по делото КСАТМЕ, което се кредитира от съдът, като безпристрастно
и компетентно дадено, се установява, че процесното ПТП-то е настъпило в локално
асфалтово пътно платно, което е с ширина 6.1 м. и без конкретна маркировка, и
което води до предблоковите пространства на няколко блока в участъка на
кв.“Чайка“, заключен между излаза за бул.“Васил Левски“, успореден на локалното
платно и бул.“Княз Борис I-ви“. Пострадалата пешеходка се е движила
първоначално по тротоарната площ, след спирката на бул.“Васил Левски“ в посока
към паметника, след което при ширината на блок №61 предприема пресичане на
локалното платно, отделящо тротоара от блоковото пространство. Увреждащият
автомобил се е движил по локалното платно в посока от бул.“Княз Борис I-ви“ към
излаза за бул.“Васил Левски“. В участъка на ПТП не е налична пешеходна пътека
или друг вид маркировка, обозначаваща място предвидено за пресичане на
пешеходци. Възможността за конкретно забелязване на пострадалата от водача при
ползване на фаровете на автомобила, е била при минимум 70 метра, извън реда на
дърветата, а забелязването на автомобила от пострадалата при минимум 70-100
метра, с ясно различими намерения от страна на автомобила за намаляване и
влизане пред блок №62 или продължаване в права посока на около 50 метра. Във
взетата кръвна проба от Лидия Т.К. при извършване на аутопсия е установена
концентрация на етилов алкохол от 0.62 ‰, която съответства на лека степен на
алкохолно повлияване. При лека степен на алкохолно повлияване, са налице
нарушения в координацията на движенията, равновесието, адекватната преценка на
собствените постъпки и околната действителност и други. В констативно
съобразителната част вещото лице инженер е посочило, че пешеходката е навлязла
в пътното платно отдясно на ляво, спрямо посоката на движение на автомобила,
който има ширина от 1.8 метра, като точката на ПТП е била на около 3.5 метра в
дясно от левия бордюр, като скоростта на автомобила към момента на удара е била
около 60 км/ч. Посочило е, че пешеходната се е движила по пътното платно до
точката на ПТП за период от време между 2.63 секунди и 3.9 секунди, като към
момента на стъпване на платното от пострадалата, автомобила е бил на разстояние
от между 44 метра и 65.1 метра, преди точката на ПТП. Посочило е още, че
опасната зона на автомобила при скорост от 60 км/ч в тъмната част от
денонощието е 47.8 метра.
Съгласно
заключението на СПЕ, което се цени от съдът като компетентно дадено и
неоспорено от страните, смъртта на майката на ищеца, е представлявало
неочаквано събитие с фатални последици, което е станало значим стрес за същия.
Ищеца го е преживял твърде болезнено и е страдал много, тъй като пострадалата е
човек, с който е бил емоционално свързан и изградил в годините трайна и дълбока
връзка на доверие, обич и топлина. Майката на ищеца е представлявала негова
опора и сигурност. Травмата от процесното събитие, се е надстроила върху
предходни две загуби на други най-близки хора за ищеца, а именно баща и сестра,
като е довела до подсилване на някои личностови черти и особености от кръга на
невротичност, раздразнителност, потиснатост и емоционална неустойчивост.
Актуализирали са се стари страхове на ищеца от възникналите преди години
соматични заболявания като ХБ, стенокардия и аритмия. Към настоящия момент не
са налице сериозни психични последици върху здравето на ищеца, като
психотравмата от смъртта на майката, е преработена, макар и не съвсем
пълноценно. Понастоящем посещенията в МБАЛ “Света Марина“, където работи водача
причинил процесното ПТП, представляват за ищеца афектогенни дразнители и
психотравмени моменти. Вещото лице е посочило, че не са налице данни за извършвани
консултации със специалисти за оплаквания, касаещи психичния статус на ищеца.
След процесното ПТП, са се изострили личностовите черти и особености на ищеца, поради
натрупване на психотравмени събития, но същите не представляват типични
психични заболявания в тесния смисъл на това понятие, или гранични състояния,
от типа на Посттравматично стресово състояние. При изследването на ищеца не са
установени сериозни психологични изменения, които да имат трайни последици, но
психотравмиращите събития от загубата на трима близки хора от семейството, са
оказали негативно влияние върху емоционалната стабилност на лицето, тъй като са
го дестабилизирали още повече и са повишили неговата невротичност. Посочило е
още, че характеровите особености на ищеца, му позволяват да се справи с
посочените събития, но не и да ги изтласка от съзнанието си, като представляват
фрустриращи фактори в по-трудни житейски ситуации.
Свидетелката А. Д.
К. /съпруга на ищеца/, чиито показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК, но като изградени на база лични възприятия, последователни и логични, сочи
че, съпругът ѝ останал без баща когато бил на 16 години, а в последствие
около пет години преди процесното ПТП, починала и сестра му, като единственият
му близък роднина била неговата майка, с която били много близки и която била
човекът, обединяващ целият род. Сочи, че след сключването на гр.брак с ищеца,
са живели 15 години в едно домакинско с неговата майка, а в последствие
поддържали непрекъснат контакт с нея по телефона и често-почти всеки ден си
гостували, тъй като живеели през един блок. Сочи, че след смъртта на майка му, настъпила значителна промяна у
ищеца, като в началото той не “бил на себе си“, изпаднал в състояние да плаче
почти непрекъснато и загърбил семейството си. Сочи, че ищеца се съсредоточил и
се потопил в мъката си, не излизал от вкъщи, не искал да работи и не поддържал връзки
с приятели. Сочи, че се проявили и конфликти между ищеца и семейство му, тъй
като той проявявал необяснимо озлобление към съпругата и децата, все едно и те имат
вина за смъртта на майка му. Сочи, че ищеца държал да подчертае, колко е
трагична загубата му, както и че най тежкия период от това му състояние
продължил около година.
В показанията си
свидетелят С. Г. В., сочи, че на следващия ден, след процесното ПТП, се видял с
ищеца, който бил съсипан и смазан от смъртта на майка си. Сочи, че ищеца и
майка му, са имали необичайно силна връзка, както и че тя много му помагала,
включително и с отглеждането на децата му. Сочи, че след инцидента настъпила
огромна и рязка промяна поведението на ищеца, който от “душа на компанията“, се
заключил и затворил в себе си, и трудно се контактувало с него, като подобно поведението
той проявявал и към семейството си. Сочи, че преди катастрофата, са се срещали
2-3 пъти седмично с ищеца, като след това срещите се разредили, тъй като той
нямал желание. Сочи, че по време на редките им срещи, ищеца избягвал да говори
за инцидента и ако евентуално по някакъв, макар и минимален повод, разговора поемел
в тази посока, той се заключвал в себе си. Сочи, че и до сега, когато стане
дума за инцидента, ищеца реагира по един и същи начин-или казва да не се говори
за това и обръща глава, или става от стола. Сочи още, че особено тежкия за
ищеца период, продължил около година, след смъртта на майка му.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно
приложимата, с оглед датата на настъпване на процесното ПТП, разпоредба на
чл.267, ал.1 от КЗ /отм./ застрахователят по задължителна застраховка
”Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования водач за
причинените на трети лица, неимуществените и имуществените вреди вследствие от
използването на застрахованото моторно превозно средство. Същевременно съгласно
чл.257, ал.1 и ал.2 от КЗ /отм./ обект на застраховане по задължителната
застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, като в кръга на застрахованите лица,
са включени собственикът на моторното превозно средство, за което е налице
валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва
същото на законно основание.
С оглед изложеното
за успешното провеждане на прекия иск, срещу застрахователят по чл.267, ал.1 от КЗ /отм./ в тежест на ищеца, е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между увредилото го лице и ответника; настъпило увреждане,
причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на застрахования или от
лице, което ползва неговия автомобил на законно основание; причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат; както и вида и размера на претърпените
вреди.
В процесния случай
по делото е прието за безспорно, че към датата на процесното ПТП по отношение
на л.а.“Ф Т“, с ДК №****, е имало действаща застраховка ”Гражданска
отговорност”, сключена с ответника, като водача
на застрахования автомобил, е ползвал същия на законно основание. Наред с това
са налице
и елементите от
фактическия състав по чл.45 от ЗЗД по отношение на
лицето ползващо се от клаузите
на застраховка ”ГО”, а именно извършено виновно противоправно деяние, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, а именно смърт на майката на ищеца, в резултат от ПТП настъпило на
14.12.2014г., които обстоятелства, са установени с
влязъл в сила съдебен акт по НОХД №1790/2019г. по описа на РС Варна и съобразно
чл.300 от ГПК са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието. Ето защо се налага извода, че иска за заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, е доказан по основание.
По отношение на
размера на иска приложение намира критерия за справедливост установен в чл.52
от ЗЗД, съобразно който при определяне на обезщетението за неимуществени вреди,
следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки
конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на
увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност;
болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и
при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите
или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения и общественото му положение; налице ли е намалена
трудоспособност и др.
От заключението на
СПЕ и показанията на свидетелите К. и В., които се кредитират от съдът като
кореспондиращи помежду си, изградени в резултат от лични възприятия и
неопровергани от насрещната страна, се установи, че ищеца
е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в морални
болки и страдания, и негативни психически
изживявания, вследствие на кончината на неговата майка, настъпила в резултат от
процесното ПТП. Ищеца е преживял изключително тежко загубата на своята
майка, с която е поддържал непрекъснати контакти и е имал много близки
взаимоотношения, като тя е участвала активно в живота му, включително с морална
подкрепа и непосредствени грижи. Отражението на смъртта на родителят, е с
по-голям интензитет от обичайният, предвид факта, че ищеца вече е бил загубил
своите сестра и баща. Негативните изживявания, са довели до влошаване на
психичното състояние на ищеца, като същия се е дистанцирал от околния свят и се
е отдал на мрачни мисли. Инцидента е довел до подсилване на съществуващите у
ищеца невротичност, раздразнителност, потиснатост и емоционалната
неустойчивост, като са се актуализирали и стари страхове. Понастоящем
психотравмата от смъртта на майката, е преработена от ищеца, макар и не съвсем
пълноценно, доколкото същата съставлява афектогенен дразнител и психотравмен
момент. Наред с горното в разглежданият казус, следва да се отчете и факта, че
смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави
вредите от настъпването ѝ от една страна невъзвратими и от друга най-големи,
ето защо за това житейско събитие следва да се определи по справедливост
по-висок размер на обезщетение, спрямо този за претърпени неимуществени вреди
от телесни повреди.
С оглед изложеното
съдът приема, че сумата необходима за репариране на неблагоприятните последици
от увреждащото събитие, съобразно възприетия с чл.52 от ЗЗД принцип на
справедливостта, възлиза на 120000лв.
Във връзка с
горното съдът намира за неоснователни доводите на ответника за прекомерност на
обезщетението и съпоставката му със минималната работна заплата и данните от
НСИ за 2014г., особено като се имат предвид лимитите на отговорността на
застрахователят от 2000000лв. и нивата на обезщетенията възприети в съдебната
практика /пр. Решение №233/20.12.2016г. по д.№3586/2015г. на ВКС, II т.о./.
Възражението на
ответника за съпричиняване на вредата от пострадалата, респективно за наличие
на предпоставките за редуциране на дължимото обезщетение при условията на
чл.51, ал.2 от ЗЗД, съдът намира за недоказано. За да е налице съпричиняване, е
необходимо установяването на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, като приносът на увредения може
да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да
води до настъпване на вредоносния резултат. В случая се поддържа, че
пострадалата е предприела неправилно пресичане на пътното платно в нарушение на
чл.113 и чл.114 от ЗДв.П, като такова не се установи. Вярно е, че в участъка от
пътното платно, в който е пресичала пострадалата, не е имало обозначена
пешеходна пътека, но също така според заключението на САТЕ пътното платно е без
конкретна маркировка като пресичането е извършено в локално пътно платно,
отделящо тротоар от блоковото пространство. В закона няма легална дефиниция за
локално пътно платно, като това понятие е прието да се използва за обозначаване
на път обслужващ жилищна зона, като същия свързва пространство заето от
множество жилищни сгради с главен път /булевард/. Такъв е и процесният случай,
като по протежение на въпросното пътното платно няма изградени тротоари и
обособени /обозначени/ конкретни участъци за пресичане от пешеходци. В този
смисъл пострадалата не е допуснала нарушение на ЗДв.П, като не е използвала
пешеходна пътека при пресичане /такава не е налице в близост/, още повече, че
участъка се намира непосредствено до вход на жилищна сграда /блок №61/ и не е
налице друг начин за достигане до същия.
На следващо място
точката на удара между пострадалата и процесният автомобил, е почти в средата
на пътното платно /на 3.50 м. от левият му край при обща ширина 6.10 м./, т.е.
след преминаване от пешеходката на половината от лентата за движение на
автомобила /2.60м. от 3.05 м./, като според авто-техническа част на
комплексната експертиза, същата е била на платното между 2.63 секунди и 3.9
секунди, а автомобила, който със ширина от 1.8 м., се е движил с около 60 км/ч
и е бил на разстояние от нея между 44 метра и 65.1 метра. Ето защо не може, да
се направи извод, че пострадалата, е навлязла внезапно на платното за движение
или без да се съобрази с приближаващото ППС. Обратното налага се извод, че
движението с превишена скорост на водача на автомобила, в централната част на
платното за движение, а не както следва в най дясната му част, което би
позволило заобикаляне от дясно на пешеходката, която се е намирала на 2.60 м.
от десният край на пътя при ширина на автомобила от 1.80 м., са единствена
причина за настъпване на процесното ПТП.
На последно място
доводите на ответника, че повлияна от алкохолно опиянение, пострадалата не е
оценила пътната обстановка, са неоснователни. Действително от медицинската част
на комплексната експертиза, се установи, че в кръвта на пострадалата е налице
концентрация на етилов алкохол от 0.62 ‰, което съответства на лека степен на
алкохолно повлияване, характерно с нарушения в координацията, равновесието и
адекватната преценка на постъпките и околната действителност, но предвид
изложението по-горе съображения за реализиране на процесното ПТП, не може да се
заключи, че въпросното състояние на пешеходка е спомогнало за инцидента, още
повече че не е налице забрана за движение на пешеходец след употреба на
алкохол. В тази връзка, следва да се отчете и факта, че концентрацията на
алкохол в кръвта, след която водачите на ППС носят административно наказателна
отговорност е 0.5 ‰, при което процесното превишение от 0.12 ‰, не може да се
приеме за обуславящо за инцидента.
В заключение съдът
намира, че не се доказа извършено нарушение от пострадалата на правилата за
движение по пътищата и по конкретно на чл.113 и чл.114 от ЗДв.П, респективно че
не са налице предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД и
намаляване на горе определеният размер на обезщетението.
С оглед
гореизложеното, съдът счита, че претенцията за заплащане на обезщетяване на
неимуществени вреди в размер на 120000лв., се явява основателна и като такава,
следва да се уважи.
По отношение на акцесорното искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази, че вземането породено непозволено увреждане, е изискуемо от деня на извършването му /чл.84, ал.3 от ЗЗД/, поради което причинителят се смята в забава и без покана. В резултат, от което и защото отговорността на застрахователят, е еквивалентна с тази на деликвента, то ответника дължи заплащане на законната лихва върху обезщетението за вреди, считано от датата на увреждането. Възражението на ответника за приложимост на чл.271, ал.5 вр. ал.1 от КЗ /отм./, се явява неоснователно, тъй като както вече се посочи договорът за застраховка “ГО“ покрива отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица. Застрахователното правоотношение възниква въз основа на договор, но застрахователното събитие, е юридическият факт, който поражда задължение за застрахователя да плати обезщетение за непозволеното увреждане, като е налице идентичност между застрахователното събитие и непозволеното увреждане. В този смисъл един и същи е юридическият факт, който поражда задължението на застрахованият деликвент да заплати обезщетение за непозволеното увреждане и договорното задължение на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение. Ето защо двете задължения възникват по едно и също време, съответно от момента, от който застрахованият дължи обезщетение за вредите, се поражда и задължението на застрахователят да заплати застрахователно обезщетение. Наред с това тези две задължения имат едно и също предназначение-заплащане на определена парична сума, която да обезщети увредено лице, като в резултат от тъждествеността на задълженията, застрахователят дължи законна лихва от момента на настъпване на вредите.
От друга страна на
основание чл.111, б.“в“, пр.2-ро от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за лихви, поради което възражението на ответника по
отношение на периода на претендираната законна лихва се явява основателно,
съответно такава следва да се присъди с начална дата от три години преди
завеждане на исковата молба, т.е. от 27.03.2016г., като за разликата от
претендирания период, т.е. от 14.12.2014г. до 26.03.2016г., искането на ищеца,
следва да се отхвърли.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца, се дължат сторените в
производството разноски, които в случая възлизат на сумата от 6000лв. за
заплатен адв.хонорар.
Във връзка с
освобождаването на ищеца от заплащане на държавни такси и разноски, и на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати
дължимата за производството държавна такса, чиито размер възлиза на 4800лв. и
направените разходи от бюджета на съда в размер на 200лв., или общо сумата от
5000лв. На основание чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК
ответника, следва да бъде осъден да заплати и 5лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “ЗАД “Алианц България““ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №59, представлявано от А П, да заплати на Р.Н.К., с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 120000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-морални болки и
страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, причинени от
смъртта на майка му Л Т К, починала в следствие от ПТП настъпило на
14.12.2014г., в гр.Варна, ж.л.“Чайка“ в локалното пътно платно до бл.60, по
вина на водача на л.а.“Ф Т“, с ДК №****, който е застрахована при ответника по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана
в Застрахователна полица №01114001560575, със срок на действие от 10.06.2014г.
до 10.06.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
27.03.2016г. до окончателното ѝ изплащане и сумата от 6000лв., представляваща
деловодни разноски за заплатен адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за
присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 14.12.2014г. до 26.03.2016г.,
като погасено по давност.
ОСЪЖДА “ЗАД “Алианц България““ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №59, представлявано от А П, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката на Окръжен
съд Варна, сумата от 5000лв., от
която 4800лв.-дължима държавна такса за производството и 200лв.-заплатено от
бюджета възнаграждение на вещо лице, и
сумата от 5лв. за служебно издаване на ИЛ.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: