№ 3305
гр. Варна, 07.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501595 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба вх. №
5102/26.01.2022г., подадена от „Водоснабдяване и канализация – Варна“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Прилеп“ 33, представлявано от В. В. – управител, срещу Решение № 2142 /
23.12.2021г., постановено по гр.д. № 5659 / 2021г. по описа на РС – Варна, в
неговата цялост, с което е отхвърлен предявеният от "Водоснабдяване и
канализация-Варна" ООД, ЕИК *********, срещу Ф. М. Ф., ЕГН**********,
адрес *****, иск с правно основание чл. 422 ГПК, да бъде признато за
установено по отношение на ответника, в качеството му на потребител на В и
К услуги, ползвани на адрес г*****, че дължи на „Водоснабдяване и
канализация-Варна" ООД следните суми: сума в общ размер на 471.70
(четиристотин седемдесет и един лева и 70ст.), представляваща сбор от
незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 21.02.2019г. до
14.01.2021г., отчитани по партида с абонатен номер 1743222, ведно със
законната лихва върху тези главници, считано от 15.02.2021г. до
окончателното плащане, както и сумата от 42.26лв. (четиридесет и два лева и
26ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава за плащане на
главницата от 471.70лв. за периода от 27.04.2019г. до 07.02.2021г.; сума в
общ размер на 178.02лв. (сто седемдесет и осем лева и 02ст.), представляваща
сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от
25.03.2019г. до 14.01.2021г., отчитани по партида с абонатен номер 1743223,
ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 15.02.2021г. до
окончателното плащане, както и сумата от 11.44лв. (единадесет лева и 44ст.),
представляваща сбор от обезщетения за забава за плащане на главницата от
178.02лв. за периода от 11.05.2019г. до 07.02.2021г., за които суми е издадена
1
заповед № 261203 от 16.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по
ЧГД № 2197/2021 г. по описа на ВРС. Жалбоподателят е осъден да заплати и
сторените съдебно-деловодни разноски.
В жалбата се излага, че решението е неправилно - постановено в
противоречие с материалния закон, процесуалните правила и необосновано.
Съдът не бил обсъдил направените признания от страна на ответника в
отговора на исковата молба, което довело до постановяване на неправилен
съдебен акт. Твърди, че било налице ясно заявено признание от страна на Ф.
по отношение на ежемесечно задължение за главници в размер на 30лв.,
считано от 2019г. Счита, че с конклудентните си действия-ежемесечно
плащане на сума от по 30лв. през периода от м.януари-м.декември 2020г. и за
м.февруари-м.март 2021 г., относими съответно към задълженията по
фактури, издадени през периода м.декември 2019г.-м.ноември 2020г. и за
м.януари 2021 г., така и със съдебното признание в отговора на исковата
молба и приложените писмени доказателства за извършени плащания, Ф. бил
признал своите задължения до размера на 30 лв./месечно за посочените
главници в съответните фактури. Съдът бил достигнал до неправилния извод
за недоказаност на консумацията на процесните количества вода. В опис на
отчети от таблет, модул, самоотчет по двете пратиди на ответника бил
отрезен извършен реален отчет на показанията на водомерите на ответника на
дати: 24.01.2019г., 25.03.2019г., на 11.04.2019г., на 16.05.2019г., 17.06.2019г.,
16.07.2019г., 11.09.2019г., 16.10.2019г., 15.01.2020г. и 13.02.2020г., като след
тази дата било обявено и извънредно положение в България във връзка с
пандемията. Със заповед № ЗД-44 от 16.03.2020г. на Управителя на
„Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД временно (за срока на
извънредното положение) били преустановено извършването на визуален
отчет на водомерите на потребителите. На официалната страница на
Дружеството (www.vikvarna.com) били публикувани съобщения от
10.03.2020г. и от 24.03.2020г., с които потребителите били уведомени за
въведените мерки за защита на живота и здравето на служителите, в т.ч. и за
възможностите за извършване на самоотчет на водомерите си. Това била
причината през м.март, м.април и м.май 2020г. водомерите на всички
потребители на територията на Варненска област да не са отчитани визуално,
като било начислявано служебно определено количество вода-в случая-за
м.март 2020г.-7м3 по партида 1743222 и 1м3 по партида 1743223, на обща
стойност 25.70лв.; за м.април 2020г.-8м3 и 2м3 на обща стойност 32.12лв.; за
м.май 2020г.-8м3 и 2м3 на обща стойност 32.12лв., т.е. до м.февруари 2020г.
бил налице реален отчет, отразен в Описа на отчети от таблет, модул,
самоотчет. Сочи, че тези реални отчети не били оспорени от Ф. по реда на
чл.40, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ-чрез писмено възражение
в указания за това срок. Напротив, той бил знаел, че дължи ежемесечна сума
от 30лв., поради което бил плащал същата през цялата 2020г. (а според
признанието му в отговора на исковата молба-от 2019г.) Счита, че не следва
Ф. да черпи права от своето трайно недобросъвестно бездействие, съответно
2
последиците от неизпълнението на неговите нормативно регламентирани
задължения да рефлектират по неблагоприятен начин в правната сфера на
Дружеството. Ищецът бил изправна страна по правоотношението, като
доставяло вода и отчитало показанията на водомерите му, а ответникът не бил
положил грижата на добрия потребител да изпълни задълженията си и не бил
оспорвал по съответния ред отчетените и начислените му количества
потребена вода до момента на подаването на отговора на исковата молба.
Отчетът чрез електронен карнет (таблет) се осъществява по същия начин,
както и чрез хартиения карнет-визуално-инкасаторът отчита, констатира
показанието на водомера и го вписва, нанася, отразява в таблета. В този
случай, съгласно разпоредбата на чл.23, ал.4, изр.последно от ОУ, не се
изисква подпис на потребителя в електронния карнет (таблет). В края на деня
въведените данни се трансферират (прехвърлят, снемат) от таблета в базата
данни на Дружеството и се генерират фактурите. Счита, че този процес на
обработка на отчетените количества вода е неотносим към предмета на
настоящия спор, поради което и изводът на съда, че не била доказана
методологията по отчитането на посочените количества бил необоснован.
Сочи, че указания в тази насока не били давани на ищеца при разпределение
на доказателствената тежест. Твърди, че изложените в решението доводи на
съда относно подписването на фактурите били необосновани и нямали връзка
с предмета на спора. Договорните отношения между страните в процеса
възниквала не възоснова на издадените фактури, а възоснова на придобитото
от ответника право на собственост върху недвижим имот в сграда-етажна
собственост. След като по делото било установено по безспорен начин, че на
14.04.2018г. длъжностното лице на ВиК оператора било установило
потребител-Ф. с непроверени индивидуални водомери в 10-годишния срок за
това и след като бил изтекъл 3-месечния срок за предприемане на
съответните действия от страна на ответника, то било възникнало правото на
ВиК оператора да начислява служебно определено количество вода съгласно
методиката по чл.39, ал.5 във връзка с ал.6 от Наредба № 4-при доказан брой
от 6-ма обитатели в имота-по 30м3/месечно за първите три месеца, по
36м3/месечно за вторите три месеца, по 42м3/месечно за третите три месеца и
т.н. до момента, в който Ф. изпълни задължението си да провери
метрологичната годност на водомерите си или си монтира нови. Ищецът бил
начислявал служебно определено количество вода в пъти по-ниско
количество, отколкото е длъжно да го изчисли, което и изцяло в полза на Ф..
Въпреки това, той не бил заплащал и това минимално количество вода.
Неправилен бил извода на съда, че липсвали доказателства, че водомерите на
Ф. са с изтекъл срок на валидност на метрологична проверка. Това
обстоятелство не било спорно по делото. Ответникът признавал, че не бил
искал периодична проверка на водомерите му. Моли съда да отмени
решението, като постанови ново, с което да уважи иска и за присъждане на
разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
3
от Ф. М. Ф., с който сочи, че решението е правилно и обосновано. Изводите
на решаващият състав били в съответствие със събраните по делото
доказателства за твърдените от страните обстоятелства. Съдът бил съобразил
всички обстоятелства и всички доказателства по делото и изложил подробни
мотиви. Доводите на въззивника срещу решението за неправилност и
необоснованост на решението са неоснователни. В исковата молба ищецът е
заявил, че основанието за служебно начисляване на
консумацията, поради изтекла метрология на водомерите, е възникнало към
месец 6.2020г.В последствие заявява и представя доказателства, че
метрологична годност на водомерите, не е имало към м. 04.2018г. Спор за
метрологичните качества на СТИ не е бил въведен от ищеца за периода
02.2019-06.2020г. Нито били начислявани служебни количества по причина
изтекла метрология на водомерите в този период. В чл.21 от действащите ОУ
изрично било записано, че представител на ВиК оператора установява
потребителите с непроверени индивидуални водомери и им прави
предписание /индивидуално на всяко лице имащо качество на потребител/ за
извършване на периодична проверка със срок за изпълнение три месеца. ВиК
няма задължение да информира индивидуално всеки потребител за
нормативните му задължения, но ако действително искало водомерите да
бъдат проверени е следвало да изпълни стъпките в чл. 34а, ал.5 от Наредбата
и чл.21 от ОУ или е могло да инициира проверка за точността на водомерите
по всяко време /чл.34 от Наредба №4/2004г. и чл.16, ал.5 от ОУ/. Изявленията
на ответника, че е заплащал по 30 лв. месечно със съзнанието, че заплаща
месечната си сметка е защитно възражение за плащане и следва да се
разгледа едва когато се приемат от съда за доказани твърденията на ищеца по
основание и размер. Ето защо правилно съдът не го бил разгледал, а и не го
ценил като признание за факт. Оспорването на реалното потребление на
претендираните ВиК услуги в периода 02.2019-06.2020г. с твърдение, че
никой не бил отчитал реалното потребление и показанията на двете СТИ,
изключва признания за този релевантен за основателността на иска факт. От
друга страна твърдението за плащане на задължение по договора поначало не
можело да се третира като неизгоден за ответника-въззиваем факт. Наред с
това се установява, че част от претендираните месечни задължения за
главници са в по-малък размер от 30 лв,, което значи, че потребителят не е
знаел каква е била месечната му консумация, а и сочи на добросъвестност от
негова страна. И накрая ако ищецът- въззивник бил съгласен с
обстоятелството, че ответникът е имал воля да заплати месечната си сметка за
вода и това е било действителното основание за плащане, тогава сам би
признал исковата си претенция за неоснователна до размера на плащането.
Защото основанието или причината, поради която плащането било
извършено, било от съществено значение в отношенията между платеца и
получилото плащането лице, като меродавна за това била волята на платеца.
Доколкото ответникът бил оспорил в цялост дължимите суми с отговора на
исковата молба, както и оспорил дължимите количества за периода 02.2019-
4
06.2020г., в тежест на ищеца било
да установи каква е била методологията по отчитането на посочените
количества. Метод за отчитане с електронен карнет не бил предвиден
нормативно, нито бил уреден в ОУ. Отчитане чрез електронен карнет не било
равнозначно на отчитане по електронен път. Последното представлявало
операции и взаимодействие между две машини като изключвало
визуализация на данни и ръчното им въвеждане в техническо устройство. Ето
защо въпросното отчитане по електронен път предполагало СТИ с
възможност за дистанционно предаване на данни. В конкретния случай било
безспорно, че водомерите на потребителя нямали такива технически
характеристика и следователно отчитането по електронен път било
невъзможно. Същевременно не се установявало кой точно ред на отчитане се
прилагал, как и къде е регулиран. Този ред следвало да е изрично вписан в
общите условия или уреден с нормативни разпоредби, каквото било
положението при реда за отчитане с хартиен карнет. Потребителите имали
право да знаят какво се случва при отчитането с електронен карнет.
Обясненията на представителя на дружеството не били подкрепени от
никакви доказателства. Дори оригинал от документа не можел да представи,
защото нямало такъв, а всяка страна представяща препис от електронен
документ, какъвто документ бил и електронния карнет, поначало била
длъжна да го представи на електронен носител при поискване. След като
нямало оригинали от карнети, то разпечатките от таблет въобще на могат да
се ценят като годни писмени доказателства и следвало да се изключат от
доказателствената съвкупност. Затова счита, че предложеното от въззивника
тълкуване на чл. 23, ал. 4, изречение последно от ОУ, влиза в противоречие с
изискванията на чл.32, ал.4 от Наредба 4/2004г. Твърдението, че
потребителят имал право да оспори реалните отчети пред доставчика на ВиК
услуги, по реда на чл. 40, ал.2 от Наредба 4/2002г. било вярно, но
потребителят нито имал задължение да възрази, нито пък такова възражение
било предвидено като необходима предпоставка за упражняване на
процесуалните му права. Следователно позоваването на чл. 40, ал.2 от
Наредбата било неоснователно. Данни за отсъствие на потребителя през
исковия период нямало по делото, а точно обратното. Следователно не били
налице фактите визирани в хипотезата на нормата на чл.35, ал.4 от Наредбата,
при които да е възникнало задължение за потребителя да се уговаря с ищеца-
въззивник за реално отчитане в
удобно за двамата време. Реално доказателство за броя на обитателите в
имота през исковия период не било ангажирано, като житейски нелогично
било 6-ма обитатели да потребяват само 12 куб.м. вода месечно. Още по -
нелогично било те да са потребявали 8 кубика вода месечно или по-малко.
Нормативната уредба определяла нормално потребление за 1 човек от 5 куб.
метра вода на месец. Поради това тезата, че от посочената консумацията
можело да се потвърди наличието на 6 броя обитатели била нелогична.
С оглед твърдението във въззивната жалба /признание на факт/, че през
5
периода на извънредно положение/03-05.2020г/ не били правени визуални
отчети на двете СТИ и липсата на последващи реални отчети, следвало да се
приеме за безспорен факта, че периодът на реален отчет не бил заявеният в
исковата молба-02.2019г.-06.2020г., а е с три месеца по-къс-от м.02.2019г. до
м.03.2020г.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
чл. 261 ГПК.
Жалбоподателят се позовава на процесуално нарушение във връзка с
доклада по делото, като сочи, че не му е указано, че следва да установи
методологията по отчитането на посочените от него количества, а с
решението е приел, че същата не била доказана надлежно. С доклада по
делото, съдът изрично е указал, че „в тежест на ищцовата страна е да
установи и докаже, че в качеството си на доставчик на ВиК услуги била
изпълнила точно задълженията си като била доставила на адреса на
потребление на ответника незаплатените от последния количества
потребена вода, респ. услуги, респ. редовното и надлежно отчитане на
потребената ВиК услуга, както и редовното водене на счетоводството й“.
Сред фактите, възложени в доказателствена тежест на ищеца са изрично
посочени „редовното и надлежно отчитане на потребената ВиК услуга“,
което безспорно касае методологията по отчитането. В този смисъл и
неоснователно е възражението на въззивника за извършено процесуално
нарушение по доклада в тази част.
С оглед на горното, въззивният съд намира, че не се констатират
процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не е налице хипотеза,
в която да се налага обезпечаване на правилното приложение на материална
норма, но спорът е от естество, при което съдът има служебно задължение да
следи за наличието на неравноправни клаузи в договора, който е сключен с
потребител. Съобразно чл. 7 ал.3 изр. 2 от ГПК, съдът следва да осигури
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси, като им укаже
изрично, вкл. и следва да се дадат нарочни указания по разпределение на
доказателствената тежест в тази връзка, доколкото първоинстанционният съд
не е сторил това с доклада по делото.
Не са направени доказателствени искания.
Отправено е искане от въззиваемата страна да се приеме за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че реален отчет на водомерите
е извършен в периода от м. 02.2019г. до м. 02.2020г., като за периода от
м.03.до м.05.2020г. са начислявани служебно определени количества вода,
което съдът намира за основателно с оглед съвпадане на твърденията на двете
6
страни по делото.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 5102/26.01.2022г.,
подадена от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ 33, представлявано
от В. В. – управител, срещу Решение № 2142 / 23.12.2021г., постановено по
гр.д. № 5659 / 2021г. по описа на РС – Варна, в неговата цялост, с което е
отхвърлен предявеният от "Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, ЕИК
*********, срещу Ф. М. Ф., ЕГН**********, адрес *****, иск с правно
основание чл. 422 ГПК, да бъде признато за установено по отношение на
ответника, в качеството му на потребител на В и К услуги, ползвани на адрес
г*****, че дължи на „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД следните
суми: сума в общ размер на 471.70 (четиристотин седемдесет и един лева и
70ст.), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К
услуги за периода от 21.02.2019г. до 14.01.2021г., отчитани по партида с
абонатен номер 1743222, ведно със законната лихва върху тези главници,
считано от 15.02.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 42.26лв.
(четиридесет и два лева и 26ст.), представляваща сбор от обезщетения за
забава за плащане на главницата от 471.70лв. за периода от 27.04.2019г. до
07.02.2021г.; сума в общ размер на 178.02лв. (сто седемдесет и осем лева и
02ст.), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К
услуги за периода от 25.03.2019г. до 14.01.2021г., отчитани по партида с
абонатен номер 1743223, ведно със законната лихва върху тези главници,
считано от 15.02.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 11.44лв.
(единадесет лева и 44ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава за
плащане на главницата от 178.02лв. за периода от 11.05.2019г. до
07.02.2021г., за които суми е издадена заповед № 261203 от 16.02.2021г. за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 2197/2021 г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
12.10.2022г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ между страните обстоятелството, че реален отчет на
водомерите в процесния обект е извършен в периода от м. 02.2019г. до м.
02.2020г., като за периода от м.03.до м.05.2020г. са начислявани служебно
определени количества вода.
7
УКАЗВА на страните, че предвид характера на предявения иск, то на
основание чл. 7 ал.3 от ГПК, съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в ОУ, приложими към процесното правоотношение,
тъй като облигационното отношение е възникнало с потребител.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА
ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за
медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ
към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4
/сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към
координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33
62, както и на e-mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в
случай на постигане на спогодба следва да уведомят съда.
Определението не подлежи на обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9