Р
Е Ш Е
Н И Е № 1564
25.09.2013г, гр.Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение, девети състав, в закрито заседание на двадесет и трети
септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Тоско
Ангелов
Като разгледа докладваното от съдията
Ф.Рабчева гр.д.№2669/ 2013г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл.437, ал.1 и
сл. ГПК.
Делото е образувано по
постъпила жалба вх.№ 23876/23.08.2013г. при ПОС от „Прокредит къмпани” ЕАД с
посочено седалище и адрес на управление: *** и съдебен адрес: ***, адв.А.К.Б.-Д.
против отказ да се извърши искано от взискателя Прокредит къмпани” ЕАД чрез
адв. А.Б.-Д. с вх.№ 14837/16.07.2013г. изпълнително действие: опис на недвижим
имот на СОС с идентификатор 56784.522.588.2.10, находящ се в ***, собственост
на длъжника Е.Д., обективиран в Протокол от 19.07.2013г по изп.д.№ 20128190402644
по описа на ЧСИ Л.Мурджанова, рег.№ 819 и район на действие Окръжен съд –
Пловдив. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалвания отказ на
съдебния изпълнител, претендира се присъждане на разноските за настоящото
производство.
Постъпило е становище
от ответника по жалбата Е.Л.Д. с посочен постоянен адрес:*** чрез процесуалния
й представител адв.Г.И., в качеството й на солидарен длъжник в изп.процес.
Оспорва се жалбата като неоснователна, по подробно изложени съображения в
становището, иска се да се остави без уважение и потвърди отказът на ЧСИ като
правилен и законосъобразен.
Постъпили са и мотиви на
основание чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Л.Мурджанова, чрез които се излага становище
за допустимост, но неоснователност на жалбата, по подробно аргументирани доводи
в тази насока.
Пловдивски окръжен съд като
взе предвид представените доказателства, намери следното:
Жалбоподателят Прокредит къмпани” ЕАД има качеството на
взискател в изп.производство, поради
което е процесуално легитимиран да обжалва отказ на съдебния изпълнител да
извърши искано изпълнително действие, съобразно изричната разпоредба на чл.435,
ал.1 ГПК. Обжалваният отказ се явява съобщен на представител на жалбоподателя
на 26.07.2013г., като подадената чрез ЧСИ жалба на дата 02.08.2013г. се явява в
едноседмичния по чл.436, ал.1 ГПК срок. Следователно жалбата изхожда от
надлежна страна и е подадена в законния срок, поради което като процесуално
допустима подлежи на разглеждане по същество.
Изпълнителното производство
е инициирано от настоящия жалбоподател Прокредит
къмпани” ЕАД за събиране на вземане по изп.лист от 03.12.2012г., издаден по ч.гр.д.№
19673/ 2012г. по описа на РС-Пловдив срещу длъжника „Фратели Рана България”
ООД, със седалище и адрес на управление : ***, представлявано от Д.Р. и
поръчителите Е.Л.Д. ***, „Мопхаус” ООД- гр.***, представлявано от М.Л.Д. и Л.А.Д.,
произтичащо от запис на заповед в полза на кредитора. Ответникът по жалбата се
явява солидарен длъжник в качеството м на авалист по издадения запис на
заповед.
С подаване на молбата за
образуване на изп.дело, жалбоподателят – взискател е посочил процесния недвижим
имот с искане за налагане на възбрана, като с разпореждане от 13.12.2012г. на
съдебния изпълнител е наложена възбрана и насрочен опис. С последващо
разпореждане от 22.05.2013г. / л.435/ отново е насрочен опис на
възбранения процесен недвижим имот
с идентификатор 56784.522.588.2.10,
находящ се в ***, собственост на длъжника Е.Д., по повод на което и във връзка
с получена ППИ с молба вх.№ 14900/17.07.2013г. от длъжницата Е.Д. и постъпило
искане насрочения опис да се отмени като неправилен с формулирано възражение,
основано на обстоятелството, че процесният имот се явява единствено на
длъжницата жилище, а поради това, че същият е обременен и с тежести / договорна
ипотека в полза на „Юробанк и Еф джи България” АД/ , го прави негодно
изпълнително основание, поради това, че цялата постъпила сума ще отиде при
посоченото трето лице.
С обжалвания отказ за извършване на
опис на процесния недвижим имот съдебният изпълнител е мотивирал с
констатацията, че същият е ипотекиран в полза на „Юробанк и еф джи България”
АД, като се явява несеквестеруемо жилище по смисъла на чл.444, т.7 ГПК във
връзка с пар.5, т.30 ПЗР на ЗУТ и Наредба за жилищните нужди на длъжника и
членовете на неговото семейство, в сила от 01.03.2008г., приета с ПМС № 31 от
15.02.2008г.
С жалбата се мотивира
незаконосъобразност и неправилност на обжалвания отказ по следните съображения:
длъжникът притежава и друго жилище в
сграда с идентификатор 51500.83.53.1.20, находящ се в гр.***; длъжникът Е.Д. е
регистрирана и живее на адрес: ***, на който адрес живеят и родителите й – Л.Д.
и С.Д., както и сестра й –М.Д., което се потвърждавало и от факта, че всички
съобщения до длъжниците по делото са връчени лично на лицата на посочения
адрес; възразява се, че не е налице както първата предпоставка на чл.444, т.7 ГПК, процесният имот да е единствено жилище на длъжника, така и втората
предпоставка - никой от членовете на
семейството на длъжника, с които живее заедно, да няма друго жилище. Последното
се свързва от жалбоподателя с обстоятелството, че длъжникът е адресно регистриран
и живее заедно с родителите си, които от своя страна притежават други недвижими
имоти в гр.Пловдив. Алтернативно се сочи, че в случая може да намери приложение
изключението , предвидено в чл.444, т.7 , пр.последно ГПК, според което, ако
жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника , надвишаващата част от него се
продава. В тази връзка се извършва
позоваване на Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото
семейство, в сила от 01.03.2008г. , в която връзка се сочи, че за жилищните
нужди на двучленно семейство са определени 40 кв м жилищна площ.
Изложените доводи са частично
основателни.
В случая очевидно с оглед
направената справка от съдебния изпълнител в НБД относно броя на членовете на
семейството на длъжницата Е.Д. и притежаваните от същата имоти, безспорно
установени се явяват обстоятелствата, че
последната с малолетната си дъщеря съставляват двучленно семейство и
притежава още един недвижим имот в гр.*** в съсобственост с трето лице с обща
площ от около 50 кв м. Безспорно е също, че настоящият процесен жилищен имот в *** и видно от представената справка на АВ
имотът е с площ от 92,26 кв м и се явява
обременен с учредена договорна ипотека в полза на „Юробанк и еф джи” България.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, свързан с обстоятелството, че
длъжницата живее в друг жилищен имот, собственост на родителите й, тъй като
този факт изрично е признат за ирелевантен с текста на разпоредбата по чл.444,
т.7 , пр.І ГПК / цит.” независимо, дали длъжникът живее в него…”/.
С оглед определената по Наредба за жилищните нужди на длъжника и
членовете на неговото семейство, в сила от 01.03.2008г., жилищна нужда за
двучленно семейство - 40 кв м, при условията на чл.444, т.7, пр.ІІ ГПК
жилищната нужда на семейството на длъжницата Е.Д. се явява да се надхвърля за
разликата от 40 кв м до 92, 26 кв м , поради което в предпоставката, свързана с
наличието на условието по чл.39, ал.2 ЗС тази надвишаваща част би могла да се
продаде с цел удовлетворяване на съответния кредитор. В тази насока обаче липсата или наличието на
самостоятелно обособяема се част без значителни преустройства и без неудобства
по-големи от обикновените по изискването на чл.39, ал.2 ЗС , се установява с
помощта на специални технически знания, каквито ноторно известно притежават
определени вещи лица в съответната област и които по аргумент от разпоредбата
на чл.468, ал.2 ГПК няма пречка да бъдат назначавани от съдебния изпълнител. С
оглед последното принципно
неоснователно е възражението на съдебния изпълнител, че установяване
хипотезата на чл.39, ал.2 ЗС не е в правомощието на ЧСИ. В случая макар и
посочената разпоредба на чл.468, ал.2 ГПК относно правната възможност на
съдебния изпълнител да назначи вещо лице да се свързва само с необходимостта от
определяне цената на вещта, се намира, че по аналогия тази процесуална
възможност следва да намери приложение и в хипотезата на чл.444, т.7, пр.ІІ ГПК, след като същата регламентира евентуалната възможност за продажба, респ. в
изп.процес, на надвишаващата част от притежаваното от длъжника с
несеквестеруема площ жилище. Ето защо се намира, че обжалваният отказ на
съдебния изпълнител да извърши опис върху процесния недвижим имот поради
несеквестеруемост се явява предварителен и необоснован в пълнота, поради което
не може да се приеме, че се явява постановен при установяване на всички
законови предпоставки по чл.444, т.7 ГПК.
По гореизложените съображения
обжалваният отказ ще се отмени, като делото се върне на съдебния изпълнител за
установяване наличието на предпоставките по чл.444, т.7, пр.ІІ ГПК.
Водим от горното и на основание
чл.437, ал.3 ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ отказа да се извърши
искано от взискателя „Прокредит къмпани” ЕАД чрез адв. А.Б.-Д. с вх.№
14837/16.07.2013г. изпълнително действие: опис на недвижим имот на СОС с
идентификатор 56784.522.588.2.10, находящ се в ***, собственост на длъжника Е.Д.,
обективиран в Протокол от 19.07.2013г по изп.д.№ 20128190402644 по описа на ЧСИ
Л.Мурджанова, рег.№ 819 и район на действие Окръжен съд – Пловдив и
връща делото на съдебния изпълнител за произнасяне
по искането на взискателя „Прокредит къмпани” ЕАД чрез адв. А.Б.-Д. с вх.№
14837/ 16.07.2013г. след изследване предпоставките на чл.444, т.7, п.ІІ ГПК по
отношение на същия недвижим имот.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.435, ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател:
Членове: