Решение по дело №2639/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              /          .02.2021 год., град Варна

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

РАЛИЦА АНДОНОВА

 

секретар: Наталия Зирковска

прокурор при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова

кАНД № 2639 по описа на съда за 2020 година,

за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Ц.С.И., ЕГН **********,***, против Решение №260276/19.10.2020г по АНД №2898/2020г на РС - Варна, ХХІХ с-в, с което е потвърдено издаденото от Началника на І РУ при ОДМВР-Варна НП № 433а-135/05.03.2020г и наложената на касатора Глоба в размер на 100лв. на осн.чл.257 ал.1 от ЗМВР, и същият е осъден да заплати на ОДМВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. Релевирано е основанието на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращането на чл.63 ал.1 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, като са изложени конкретни твърдения, че при нахлуването на полицейските служители в автобуса те не са се легитимирали, поради което касаторът е позвънил на тел.112, за да изпратят „истински полицаи“ на мястото. В уточняващата жалба се твърди, че в случая е налице превишаване на полицейските права, проява на агресия и насилие над водача на автобуса. Претендира се отмяна на решението и отмяна на НП. В съдебно заседание Ц.И. се явява лично и поддържа изцяло жалбата си. Твърди, че не е бил спрян по законния начин, че това не са били истински полицаи, и че не са си представили служебните карти.

Касационният ответник чрез процесуалния си представител ст.ю.к.Катя Атанасова е депозирал писмено становище с.д.№580/13.01.2021г, с което сочи законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение, оспорва жалбата като неоснователна и настоява за отхвърлянето й, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна дава становище за неоснователност на касационната жалба.

 

Касационната инстанция намира, че жалбата е основателна.

 

Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие доказателства с проверяваното си решение въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че на 05.12.2019г около 10:38ч касаторът в качеството си на водач на автобус с рег.№*** от състава на „Градски транспорт“ го управлявал по ул.“Отец Пайсий“ в гр.Варна. Във близост до сладкарница „Неделя“ извършил нарушение на правилата, установени със ЗДвП, създавайки предпоставка за ПТП. Очевидци на горното станали полицейските инспектори К.К.и П.Д.- служители на Първо РУ-ОД на МВР- Варна, които назабавно предприели проверка. Те влезли в спрения автобус, били униформени и се представили на водача И.. След това му дали устно разпореждане да представи документи за самоличност, но касаторът отказал с думите: „Гледай си работата, какъв си ти, няма да ти дам документите.“. За това нарушение, квалифицирано по чл.64 ал.1 от ЗМВР, св.К.К.съставил АУАН против Ц.И. от същата дата, подписан от касатора с възражения. Такива постъпили и допълнително в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Те не са приложени по преписката (нито в хода на съдебното дирене пред ВРС), но там се съдържат докладна записка от св.К. от 10.12.2019г, становище от 16.01.2020г от Комисия, назначена от Налачника на І РУ при ОДМВР- Варна за разследване на случая, и уведомително писмо от 16.01.2020г от последния до касатора относно уважаване на възраженията му против единия от трите съставени му на 05.12.2019г акт, и отхвърляне на същите против другите два АУАН. Въз основа на акта било издадено и НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя – св.К., и правната квалификация на нарушението, за което на осн.чл.257 ал.1 от ЗМВР наложил на Ц.И. наказание Глоба в размер на 100лв.

При така установената фактология съдът приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, те съдържат минимално изискуемите за редовността им от формална страна реквизити, конкретно за НП - тези по чл.57 от ЗАНН, като вмененото на И. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво се защитава.

По приложението на материалния закон въз основа на събраните гласни и писмени доказателства съдът приел, че вмененото на касатора административно нарушение е безспорно доказано и правилно квалифицирано по чл.64 ал.1 от ЗМВР. Посочил е в тази връзка, че на посочените в НП дата и място касаторът е получил устно полицейско разпореждане да представи за проверка документите си за самоличност, което е бил длъжен да го изпълни доколкото разпореждането не налага извършване на очевидно за него престъпление, а отказът да стори това е съставомерно административно нарушение по чл.257 ал. 1 от ЗМВР. За него законодателят е предвидил наказание глоба в размер от 100лв. до 500лв., т.е. на касатора е наложена глоба в специалния минимум, който не подлежи на ревизия. Съдът посочил също, че случаят не е маловажен по см.чл.28 от ЗАНН, понеже по нищо не се отличава от останалите случаи на нарушения от същия вид.

Въззивният съд обсъдил и отхвърлил като неоснователни възраженията на Ц.И. за недоказаност и неправилна правна квалификация на вмененото му нарушение. Относно последното приел, че с оглед обстоятелствата по случая, изискващи незабавна реакция от органите на реда, устно даденото разпореждане е съобразено с разпоредбата на чл.64 ал.2 пр.първо от ЗМВР и попада в кръга на правомощията на полицейския служител. Приел също, че безспорно това разпореждане не е изпълнено от И., което препятства изпълнението на възложените на полицейските органи контролни и превантивни функции, т.е. че вмененото му нарушение по чл.257 ал.1 от ЗМВР е безспорно доказано и правилно квалифицирано. С тези съображения ВРС потвърдил изцяло НП.

Настоящата инстанция преценява този краен правен извод като незаконосъобразен, като намира, че вмененото на Ц.И. административно нарушение е субективно несъставомерно.

Съгл.чл.151 ал.1 от ЗМВР (в актуалната му редакция - Изм., ДВ, бр. 14 от 2015г.) при осъществяване на правомощията си служителите в МВР удостоверяват качеството си със служебна карта или с личен знак. В никое от доказателствата по делото – писмени и устни, вкл. такива, изхождащи лично от актосъставителя, няма данни и доказателства, че полицейските инспектори К. и Д. са удостоверили пред Ц.И. качеството си на служители на МВР чрез показване на служебна карта или личен знак. Вярно е и е безспорно само, че те са били облечени в полицейски униформи и са се представили на водача на автобуса – така в докладната записка с УРИ 433р-34222/10.12.2019г по АНП св.К. е посочил: „Слязох и се представих на водача...“, а в показанията си в о.с.з. на 15.10.2020г пред ВРС: „Представихме му се. Бяхме униформени.“. Служебният им автомобил обаче не е бил обозначен като полицейски (Становище УРИ 433р-1868/16.01.2020г по АП, стр.2), и никой от двамата полицейски инспектори не се е легитимирал по надлежния ред на чл.151 ал.1 от ЗМВР – горното касаторът твърди във всички свои писмени жалби, молби и изявления пред въззивната и пред касационната инстанция. Тази ситуация обосновано е породила съмнение у водача Ц.И. за автентичността на представящите му се за полицейски служители мъже, и го е мотивирало да откаже да изпълни разпореждането им и да представи документите си за самоличност с думите: „Гледай си работата, какъв си ти, няма да ти дам документите.“, след което и да се обади на тел.112, за да поиска да на място да бъдат изпратени „истински полицаи“. При тяхното пристигане той е предоставил документите си за проверка, в резултат на което са били съставени и три АУАН против него на същото място и по същото време.

От изложеното явства, че след като не е знаел качеството на лицата, които са му дали разпореждане, и то по причина, че именно те не са изпълнили задължението си по чл.151 ал.1 от ЗМВР, още повече – след като е манифестирал незнанието си още в момента, в който е получил тяхното разпореждане, касаторът очевидно не е съзнавал, че с отказа си да представи документите си за проверка отказва да изпълни полицейско разпореждане по см.чл.257 ал.1 от ЗМВР. Изложеното квалифицира нарушението като субективно несъставомерно, а НП, с което същото е санкционирано при липса на материалноправно основание за това – като незаконосъобразно, и безалтернативно налага отмяната му. Като не е съобразил изложеното въззивият съд е постановил незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон решение – обстоятелство от кръга на служебно дължимата от касационната инстанция проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК, което несъмнено налага и неговата отмяна.

При този изход на делото претенцията на АНО за присъждане на разноски е неоснователна, а касаторът не е поискал такива.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.222 ал.1 от АПК, касационният съдебен състав

 

 

Р       Е        Ш         И :

 

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 260267/19.10.2020г по АНД № 2898/2020г на РС – Варна, ХХІХ с-в, изцяло, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ издаденото от Началника на Първо РУ при ОДМВР-Варна НП № 433а-135/05.03.2020г и наложената на Ц.С.И., ЕГН **********,***, Глоба в размер на 100лв. на осн.чл.257 ал.1 от ЗМВР.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ : 1.                           2.