№ 1809
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20241100502232 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от ответника А. П. М., ЕГН
**********, въззивна жалба срещу Решение №13537/04.08.2023г.,
постановено по гр. дело №18417/2023г. по описа на СРС, 42-ри състав, в
частта, в която е признато за установено на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.
415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на жалбоподателя, че съществува вземане на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, в размер от 1 547,55 лева-главница за топлинна
енергия за периода м.09.2019г. до м.04.2021г., 277,85 лева- мораторна лихва за
периода 15.09.2020г. до 21.12.2022г., 29,20 лева сума за дялово разпределение
за периода м.12.2019г. до м. 04.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска – на 11.01.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр.
дело №1642/2023г. по описа на СРС, 42-ри състав.
В жалбата се твърди, че постановеният съдебен акт е неправилен.
Поддържа се, че първоинстанционният съд не е приложил правилно
давността, като се обосновава, че подаването на заявлението не прекъсва
същата. Посочва се, че по делото не е представен сключен между
„Топлофикация София“ ЕАД и разпределящото топлинна енергия дружество
договор, поради което сумата за дялово разпределение не се дължи. Предвид
изложеното се отправя искане за отмяна на постановеното решение в
обжалваната част и постановяване на ново, с което да бъдат изцяло
1
отхвърлени предявените искове.
В рамките на законоустановения срок е постъпил отговор на подадената
въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който се изразява
становище за нейната неоснователност, като се отправя молба за
потвърждаване на решението.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т.1 от ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на
ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е правилно, като доколкото
пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства, които да
променят установената фактическа обстановка, съдът намира, че мотивите на
настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в
първата инстанция доказателства. Същевременно в изпълнение на
задължението си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да
изложи свои собствени съображения по съществото на спора във връзка с
наведените в жалбата доводи настоящият въззивен съдебен състав намира
следното:
Не е спорно между страните, че жалбоподателят А. М. се явява
потребител на топлинна енергия за процесния имот, находящ се в гр. София,
ж.к. “*******, както и че през процесния период топлофикационното
дружество е доставило в имота претендираното от дружеството количество
топлинна енергия. Единственото възражение на ответника, което поддържа и
пред настоящата инстанция, е относно погасяване на задълженията му по
давност. В тази връзка следва да бъде посочено, че доколкото задължението на
потребителите за заплащане на цената на консумирана топлинна енергия
представлява парично задължение с единен правопораждащ факт /договор за
доставка на топлинна енергия/, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви /в този смисъл ТР № 3/2021 по т. д. № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС/, то същото представлява задължение за периодично плащане
по смисъла на чл.111, б. „в“ от ЗЗД, спрямо което се прилага тригодишната
давност.
Същевременно съгласно чл.116, б. „б.“, пр.1 от ЗЗД давността се счита за
2
прекъсната с предявяване на иска. В процесния случай съгласно чл.422, ал.1
от ГПК искът за съществуване на вземането се счита за предявен от момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Тълкувайки
съвкупно двете разпоредби се налага изводът, че погасителната давност в
случая се счита за прекъсната от 11.01.2023г. - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като съдът намира
доводите на жалбоподателя в обратния смисъл за неоснователни.
Следователно, прилагайки към този момент тригодишния давностен период,
погасени по давност биха се явили задълженията чиято изискуемост е
настъпила преди 11.01.2020г.
Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че в периода на течене на
погасителната давност е приет специалния Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020г., и
за преодоляване на последиците. Съгласно чл.3, т.2 от него /изм. - ДВ, бр. 34
от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г./ за срока от 13 март 2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането
на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С
Решение на Народното събрание на Република България от 13.03.2020г. /ДВ,
бр. 22/2020 г./ е обявено извънредно положение върху цялата територия на
Република България, считано от 13 март 2020г. до 13 април 2020г. С Решение
на НС /ДВ, бр. 33/2020 г./ срокът на обявеното с Решение на Народното
събрание от 13 март 2020г. извънредно положение върху цялата територия на
Република България е удължен до 13 май 2020г. След тази дата, срокът на
извънредното положение не е бил удължаван. По изложените съображения
следва да се приеме, че в периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., възлизащ на
69 дни, давностни срокове не са текли. От изложеното следва изводът, че
погасени по давност биха били вземанията, чиято изискуемост е настъпила
преди 03.11.2019г. При срочните задължения давността започва да тече от
деня на падежа, тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът
не може да иска предсрочно изпълнение на възникналото задължение. В
процесния случай приложение намират Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови
нужди, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014г. на Съвета на
директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение ОУ-
1/27.06.2016г. на ДКЕВР. Съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от
претендираните от ищцовото дружество главници тригодишният давностен
срок започва да тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане.
При това положение погасени по давност се явяват задълженията, чиято
изискуемост е настъпила преди 20.09.2019г. или задълженията от м.05.2019г.
до м.07.2019г. вкл., както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Що се отнася до възражението на ответника-жалбоподател, че няма
сключен договор за дялово разпределение за процесния имот, съдът намира
същото за неоснователно, тъй като съгласно чл.139, ал.2 от ЗЕ дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
3
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик
на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл.139а от ЗЕ, каквото възлагане не се оспорва да има.
Ирелевантно за дължимостта на сумата от потребителя е представянето на
сключен между тези дружества договор, доколкото съгласно чл.36 от
приложимите ОУ клиентите я заплащат директно на „Топлофикация София“
ЕАД.
С оглед съвпадението в изводите на двете съдебни инстанции,
решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има въззиваемата страна,
претендираща юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание
чл.78, ал.8 от ГПК определя в размер на 100 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №13537/04.08.2023г., постановено по гр.
дело №18417/2023г. по описа на СРС, 42-ри състав, в частта, в която е
признато за установено на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК, вр.
чл.79 от ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по отношение на А. П. М.,
ЕГН **********, че съществува вземане на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, в размер от 1 547,55 лева-главница за топлинна енергия за периода
м.09.2019г. до м.04.2021г., 277,85 лева- мораторна лихва за периода
15.09.2020г. до 21.12.2022г., 29,20 лева сума за дялово разпределение за
периода м.12.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска – на 11.01.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр.
дело №1642/2023г. по описа на СРС, 42-ри състав.
ОСЪЖДА А. П. М., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8
от ГПК да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4