№ 442
гр. Варна, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100500455 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на „***“
АД - Варна против решение № 257 от 22.01.2024 г., постановено по гр.д.№
12227 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и шести
състав, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Д. Г. С.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание член 422,
алинея 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата 219,89 лева,
представляваща главница за незаплатена електроенергия и мрежови услуги по
подробно описани в заявлението фактури, издадени в периода 14.03.2023 г. –
15.06.2023 г., за обект на потребление с абонатен № *** и клиентски № ***,
находящ се в ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда /10.07.2023 г./ до окончателното й
изплащане, както и сумата 5,38 лева, представляваща обезщетение за забава
от падежа на всяка фактура до 30.06.2023 г., за които суми е издадена заповед
№ 4085 от 12.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по член 410 от
ГПК по ч.гр.д.№ 8830/2023 г. по описа на ВРС, четиридесет и шести състав;
както и е осъдено въззивното дружество да заплати на Д. Г. С. сумата от 400
лева, представляваща сторените в производството пред първата инстанция
съдебно-деловодни разноски, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на
1
атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното
убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Иска се
отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърлят
исковете.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала
отговор по така подадената жалба, с който същата се оспорва,като
същевременно се излага, че решението е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание член 422 от ГПК от „***” АД срещу
Д. Г. С. за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи заплащането на следните суми: 219,89 лева,
представляваща главница за незаплатена електроенергия и мрежови услуги
по фактури, издадени за периода от 14.03.2023 г. до 15.06.2023 г.; 5,38 лева -
мораторна лихва на всяка една от претендираните фактури за периода от
падежа на същата до 30.06.2023 г.; ведно със законната лихва, считано от
26.09.2023 г. до окончателното погасяване на задължението, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК
№ 4085 от 12.07.2023 г. по ч.гр.д.№ 8830/2023 г. по описа на ВРС, четиридесет
и шести състав.
В исковата молба се твърди, че към датата на съставяне на процесните
фактури титуляр на партидата в системата на дружеството е „***“ ЕООД. На
19.05.2023 г. ответницата е депозирала заявление за достъп и пренос на
електроенергия през електроразпределителните мрежи на „***“ АД при Общи
условия, като към същото е приложила и нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот от 2005 г., удостоверяващ правото й на
собственост върху процесния обект на потребление. На 19.05.2023 г. между
страните е подписан договор за доставка на електроенергия от доставчик от
последна инстанция. Твърди, че към момента на съставяне на процесните
фактури собственик и ползвател на процесния имот е именно ответницата,
която се явява задължено към доставчика лице, поради което и
претендираните суми са дължими от нея. Поддържа, че през процесния
период е доставил посоченото количество електроенергия. Налице са и
основанията за дължимост на сумите за мрежови услуги, цена задължения
към обществото и акциз от крайни клиенти, като доставчикът на
електроенергия е нормативно овластен да ги събира от крайните си клиенти.
2
Ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане на дължимите
суми в срок, поради което е изпаднала в забава и дължи обезщетение за
забава в претендирания размер.
В срока по член 131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на
исковата молба, в който излага, че е извършила плащане на исковите суми, но
заявява, че това обстоятелство не следва да се приема за признание на иска, а
плащането е извършено с оглед избягване плащането на допълнителни суми
за лихва върху главницата. Оспорва предявените искове като неоснователни.
Твърди, че отговорност за плащане на търсените суми носи титулярът на
партидата до 19.05.2023 г. – „***“ ЕООД, което дружество е било наемател на
обекта и получател на издадените фактури за дължими към ищеца суми.
Посочва, че тя е титуляр на партидата за електроенергия, считано от
19.05.2023 г., поради което не дължи каквото и да е плащане на суми за
потребена електроенергия преди тази дата. Твърди и, че електромерът на
обекта е бил демонтиран и електрозахранването в имота е било
преустановено.
По делото не е спорно, а и се установяват следните факти и
обстоятелства:
1/ Че Д. Г. С. е собственик на процесния обект на потребление – магазин,
находящ се в ***, от 2005 г. ;
2/ Че на 19.05.2023 г. ответницата е заявила желанието си за
предоставяне на услугите достъп и пренос на електроенергия за собствения й
магазин, описан по-горе, на ниво ниско напрежение, като е декларирала, че
електроенергията в обекта ще се ползва за небитови нужди, като досега
обектът се е използвал от „***“ ЕООД;
3/ Че въз основа на това заявление на 19.05.2023 г. между страните в
настоящото производство е подписан договор за доставка на електроенергия
от доставчик от последна инстанция;
4/ Че е съставен констативен протокол от „***“ АД на 23.05.2023 г. за
монтаж на електромер с констатация: „встъпване на договорни отношения с
***“;
5/ Че за имота е бил сключен на 01.11.2020 г. договор за наем за
процесния обект между Д. С. и „***“ ЕООД със срок от две години;
6/ Че на 16.05.2023 г. ответницата С. е влязла в имота след
прекратяването на договора за наем.
Исковата претенция касае задължения по издадени фактури в периода
14.03.2023 г. – 15.06.2023 г. за периода на потребление 01.02.2023 г. –
3
22.05.2023 г. /до датата на изготвяне на процесния констативен протокол от
23.05.2023 г./.
Законът за енергетиката /ЗЕ/ регламентира правоотношението за
продажба на електрическа енергия /без значение дали е за битови или
небитови нужди/ като произтичащо от договор, при държавно регулирани
цени от КЕВР и публично известни общи условия. Продавач на доставената
електрическа енергия е крайният снабдител, а купувач – крайният клиент.
Легалната дефиниция на понятието "краен клиент" е в § 1, точка 27г от ДР на
ЗЕ и това е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за
собствено ползване. ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената с качеството
на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване
върху електроснабдения имот, но допуска при това правоотношение клиент
на доставената електроенергия да е друг правен субект – онзи, който ползва
електроснабдения имот със съгласието на собственика, респективно с
титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за
продажба на електрическа енергия за същия имот.
По делото не са налице данни кога ответното дружество е вписало като
титуляр на партидата на процесния имот „***“ ЕООД, но от представените
писмени доказателства се установява, че ответницата С. е придобила имота
през 2005 г., а „***“ ЕООД е имал сключен срочен договор за наем /за две
години/ със С.. При това положение следва извод, че между ответницата и
ищеца "***" АД е съществувала облигационна връзка по силата на договор за
доставка и продажба на електроенергия, сключен при публично известните
Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „*** ”
АД, одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Обстоятелството, че
на 19.05.2023 г. ответницата С. е сключила договор с ищцовото дружество за
доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция не
влияе върху съществуващите до този момент правоотношения между
страните.
Част от задължителните елементи от съдържанието на договора за
доставка на електрическа енергия са правата и задълженията на двете страни,
които са разписани в ОУ. Съгласно член 17, точка 3 от ОУДПЕЕ на "***" АД/
потребителят има задължението да съобщава в 30-дневен срок в писмена
форма за всяка промяна в данните по член 12, алинея 1 от ОУ, както и за
4
промени свързани със собствеността. Последица от неизпълнението на това
задължение е, че отговорността за заплащане на консумираната
електроенергия остава да тежи върху собственика на имота, което обуславя
интереса на собственика на имота своевременно да уведоми доставчика на
енергийна услуга за всяка промяна. Действително, така би могло да се стигне
до погасяване на чуждо парично задължение, което да бъде основание за
претендиране на обезщетение за неоснователно обогатяване между
собственика на имота и наемателя, но това правоотношение е извън предмета
на договорната отговорност по настоящия спор.
Няма спор между страните, че в периода 01.02.2023 г. – 22.05.2023 г.
ищецът в качеството на краен снабдител по смисъла на член 94а от ЗЕ е
доставил електроенергия в посочения по-горе имот, както и какъв е размерът
на дължимата сума, която в хода на производството пред първата инстанция е
заплатена от ответницата, което обстоятелство е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
решението на Районен съд – Варна следва да бъде отменено и вместо него
да се постанови друго, с което искът да бъде уважен.
По разноските
С оглед изхода на спора на въззиваемото дружество на основание член
78, алинея 1 от ГПК следва да бъдат присъдени разноски за въззивната
инстанция, които съобразно представеният списък по член 80 от ГПК са в
размер на 530 лева за адвокатско възнаграждение и за държавна такса за
въззивното обжалване.
Също така на въззивника се дължат и сторените пред първата инстанция
разноски, които са общо в размер на 705 лева съгласно представен списък по
член 80 от ГПК и доказателства за извършването им.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 257 от 22.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 12227
по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и шести състав, и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Г.
5
С. ЕГН ********** с адрес в *** дължи на „***“ АД ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление в ***, следните суми: 219,89 /двеста и деветнадесет
0,89/ лева, представляваща главница за незаплатена ел. енергия и мрежови
услуги по подробно описани в заявлението фактури, издадени в периода
14.03.2023 г. – 15.06.2023 г., за обект на потребление с абонатен № *** и
клиентски № ***, находящ се в ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /10.07.2023
г./ до окончателното й изплащане, както и сумата 5,38 /пет 0,38/ лева,
представляваща обезщетение за забава от падежа на всяка фактура до
30.06.2023 г., за които суми е издадена заповед № 4085 от 12.07.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 8830/2023
г. по описа на ВРС, ХLVІ състав, на основание член 422 във връзка с член 415
от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Г. С. ЕГН ********** с адрес в ***да заплати на „***“ АД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, сумата от 1 235 /хиляда
двеста тридесет и пет/ лева, представляваща извършени разноски пред двете
инстанции, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея
2, точка 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6