№ 1901
гр. Варна, 15.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. П.ва
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Марина К. Семова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500809 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 16621/28.02.2024г.
по регистратурата на ВРС, подадена от И. В. Л., ЕГН **********, чрез процесуалния му
представител срещу Решение № 492/16.02.2024г. постановено по гр.д. № 13289/2022г. по
описа на ВРС, 51-ви състав, с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от жалбоподателя иск с
правно основание чл.79, вр.чл.82 и чл.52 от ЗЗД за осъждане на ответника „........" АД, ЕИК
..... да му заплати сумата от 5250 лева, частичен иск от 10500 лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство и нарушен
сън в резултат на неизпълнение от страна на „........" АД, на чл.2 от Договор № 2......... от
27.06.2022г. за откриване и водене на банкова сметка и предоставяне на платежни услуги,
сключен между страните, довели до невъзможността И. В. Л. през периода 22.09.2022г. -
28.09.2022г. да разполага със собствените си парични средства в размер на 655,41 лева,
ведно със законната лихва върху сумата считано от 22.09.2022г. – деня на неизпълнение на
договорно задължение до окончателното изплащане на задължението и жалбоподателят е
ОСЪДЕН да заплати на „........" АД сумата от 150 лева – разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Въззивникът И. Л., чрез процесуалния си представител заявява становище за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Поддържа
заявените твърдения, че банката ответник не е изпълнила задължението си по чл.2 от
сключения с него договор за опазване на паричните му средства по откритата при ответника
разплащателна сметка, което счита за установено от ангажираните доказателства. Счита, че е
налице причинно следствена връзка между претърпените от него неимуществени вреди –
притеснения и безсъние в следствие на допуснатата от банката незаконна транзакция и
изтеглената сума от сметката му и неизпълнението на договорното задължение на банката да
1
съхранява средствата му. На това основание намира крайния извод на съда за
неоснователност на исковата му претенция за неправилен и моли обжалваното решение да
бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен. Претендира и за присъждане на съдебно-
деловодните разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – “........“ АД, чрез процесуалния й представител. Счита подадената
въззивна жалба за изцяло неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за
правилно и законосъобразно, постановено след обстоен анализ на събраните по делото
доказателства. Оспорва да е налице неизпълнение на договорно задължение на банката по
договора за разплащателната сметка сключен с ищеца във връзка с наредената на
22.09.2022г. транзакция, тъй като макар да са използвани данни на дебитната карта на
ищеца, непосредствено след уведомяване на банката от потребителя картата е била
блокирана и това е възпрепятствало използването на авоарите на клиента. В рамките на
срока за осчетоводяване на трансакцията от страна на търговеца, сумата е била възстановена
по разплащателната сметка на клиента. Посочва, че неразрешената от ищеца трансакция не е
резултат от избор на ненадежден софтуерен продукт, нито по непредприемане на мерки за
усъвършенстване на системата за сигурност на банката, а се касае за неправомерно ползване
на данни налични върху лицевата и задната част на пластиката, които следва да са известни
само на титуляра на същата и който следва да полага дължимата грижа за запазването им от
трети лица. На това основание счита, че не е налице основание за ангажиране отговорността
на банката за евентуално претърпени от ищеца негативни преживявания доколкото не е
налице твърдяното договорно неизпълнение. Моли първоинстанционното решение да бъде
изцяло потвърдено и да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивната
съдебна инстанция.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 от
ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Страните се
представляват от процесуални представители с права за въззивна инстанция. Легитимацията
на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение.
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са направени
доказателствени искания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 16621/28.02.2024г. по
регистратурата на ВРС, подадена от И. В. Л., ЕГН **********, чрез процесуалния му
2
представител срещу Решение № 492/16.02.2024г. постановено по гр.д. № 13289/2022г. по
описа на ВРС, 51-ви състав.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 809/2024г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 29.05.2024г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват
страните чрез пълномощниците им, ведно с препис от настоящото определение, а на
въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3