Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.Ловеч, 10.12.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, граждански състав, в публично съдебно заседание на дванайсети
ноември през две хиляди и деветнайсета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
секретар ЦВЕТОМИРА БАЕВА, като разгледа докладваното от съдия Ангелова в.гр. д.№ 553/2019г., за да се произнесе,
съобрази:
Производство
с правно основание чл.258 и сл. от ГПК и Закон за енергетиката.
С Решение № 332/16.07.2019г.,
пост.по гр.д.№ 183/2019г. РС-Ловеч е признал
за установено по отношение на „Т*** К***"ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.*****-1302, район „*****", ул.„**** ****"****,ет.***, представлявано от Г. Н.
К. и „Ч**** ****БЪЛГАРИЯ"АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
в гр.*****-1784, район „*****", бул.„******"№**** блок „******",
представлявано от Т. П., П.Х. и В.Л.С., на осн. чл.124 от ГПК, че на "*****"ЕООД
с ЕИК ****,със седалище и адрес на управление в гр.****,пл."****"№***,
представлявано от А.М.Д., през периода от 01.04.2018г. до 30.04.2018г., не е
доставена измерена активна електрическа енергия в размер на 8.74700 MWh на
стойност 769.74 лв., както и че не дължи общата фактурна стойност по ф-ра №
**********/30.04.2018г. или не дължи разликата над сумата 629,81 лева,
представляващ действителната стойност на консумираната електрическа
енергия за 4625 кв.ч. до сумата в размер
на 1813.40 лв. с включен ДДС, по посочената фактура. „*****”ЕООД и „****
България”АД са осъдени да заплатят на „*****”ЕООД сумата
380,22лв., представляващи деловодни разноски съобразно признатата за
недължима сума. „*****"ЕООД е осъдено да заплати на „***** България"АД, сумата 111,14лв., представляваща
деловодни разноски съобразно признатата за дължима сума.
Постъпила е
жалба от "***** България" АД с ЕИК *****, със седалище
в гр. ****,бул. „*****" № ***, **** община, р-н „****” **** 1784, *****,
чрез Л.Т.-юрисконсулт. Обжалва решението в частта,в която са уважени
предявените против дружеството искове,като счита,че е недопустимо. Развива, че
решението е постановено срещу страна без пасивна процесуална легитимация. Още в
писмения отговор са посочили,че „***** България”АД не е издател на процесната
фактура и е недопустимо да се завежда иск срещу него,с претенция,че сумата по
фактурата не е дължима. ”**** България”АД не претендира плащане на тази сума,
тя не е дължима на него, затова счита,че дружеството не притежава пасивна
процесуално-правна легитимация да бъде ответник по иска. Твърди,че съдът се е
произнесъл по недопустим иск, поради което решението следва да се обезсили. Не
е съобразена цитираната от ответника съдебна практика за това, че за ищеца не
съществува правен интерес от водене на отрицателен установителен иск срещу „****
България”АД,която цитира отново.
Като следващ
аргумент за неправилността на решението сочи,че с него им се вменява
отговорност за това,че „******”ЕООД е сторнирало сумата само в частта
„разпределение на ел.енергия”,а не и в тази за „снабдяване с ел.енергия”.
Обяснява,че „***** България”АД няма абсолютно никакво отношение към това как
търговецът „*****”ЕООД си е изчислил сумата за снабдяване с ел.енергия,тъй като
дружеството не е снабдител на ел.енергия. В съответствие на §17 от ПЗР на ЗЕ
дейностите, свързани с разпределение на ел.енергия и оперативното управление на
разпределителните мрежи са отделени юридически и организационно от дейностите
по снабдяване с ел.енергия. Дружеството не притежава лицензия за търговия с
ел.енергия,а само и единствено за разпределение,съгласно издадената им лицензия
от ДКЕВР за срок от 35 години. Също така няма за предмет на дейност продажба и
снабдяване с ел.енергия. Дружеството не е продавач и не е снабдител на
ел.енергия,не е издател на фактури за консумирана енергия,не изчислява размера
на дължимите суми и не претендира заплащането им, на него не се дължи
процесната сума за консумираната от ищеца електрическа енергия.
Сочи,че спорът
е по правоотношението клиент и търговец, за което „***** България”АД е трето
неучастващо лице. Дружеството не получава никаква част от сумата за снабдяване
с електрическа енергия и дори косвено не носи отговорност как я е определил
търговецът. Има отношение само към разпределението на електрическа енергията и
затова в тази част е извършила съответната корекция в отношенията си с
търговеца „*****”ЕООД. Какви корекции е извършил последният в отношенията си
със своя клиент „*****”ЕООД,дружеството няма как да знае и да отговаря.
По изложените
съображения моли решението да се отмени в обжалваната част и се постанови друго
за отхвърляна на исковете срещу „***** България”АД изцяло.
В срока по
чл.263 от ГПК е постъпил отговор от „****”ЕООД с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление в гр.****,пл.”****”, представлявано от управителя А.М.Д.,чрез
пълномощник адв.С.Г.-ЛАК. Счита жалбата за неоснователна и моли да се остави
без уважение. Излага,че в процеса в тежест на ответниците е било да докажат,че
действително му е доставена описаната електрическа енергия-по количество, вид и
единична цена,за посочения месец. Това не е сторено от ответниците,въпреки
дадените указания от съда. Определя като необосновани възраженията за
недопустимост на иска поради липса на пасивна процесуална легитимация на „Ч*** ****
България”АД. Не споделя твърдението,че
отговаря само за дейността по разпределение на енергията и не е
доставчик. Акцентира,че търговците на електроенергия на свободния пазар,какъвто
е и „Т****К***”ЕООД, издават фактурите си за заплащане на консумирана
електроенергия, въз основа на данните, които се подават чрез извършените
измервания на изразходеното по вид и количество енергия.
Изцяло споделя
мотивите на РС-Ловеч и моли да се потвърди обжалваното решение. Няма
доказателствени искания.
Другият
въззиваем „Т*** К****”ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.*****-1302, р-н „****",ул******"**,ет.**, представлявано от Г.Н.К.,
не изпраща отговор. Представителят се явява в съдебно заседание и в пледоарията
по същество излага мотиви за липса на основание за търсене на солидарна
отговорност на дружеството,заедно с мрежовия оператор за процесните суми.
Твърди,че вина за надвзетата сума има „Ч**Р***”АД, от където са изпратени
неточни данни за реалната консумация на клиента и които не са корегирани в
следващия отчетен период. От своя страна „Т**К***”ЕООД е направила всички
разходи за закупуването и доставката на тази енергия на клиента. Дружеството няма
собствени средства за търговско измерване, те са собственост на ”Ч*** Р****”АД.
Грешките от техните данни, фактически рефлектират пряко върху търговеца. Сочи,че
тази надчислена енергия е реално заплатена от тях.
В съдебно
заседание страните се представляват от пълномощниците, които потвърждават вече
заявените позиции.
От
събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.№183/2019г. на РС-Ловеч
и становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема
за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се
произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната
жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на
чл.262, във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна.
Своевременно е постъпил и отговорът на въззивната жалба.
При проверката си по реда на
чл.270 от ГПК въззивната инстанция не
открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост
на първоинстанционното решение. С оглед на това следва да се премине към
проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното
решение.
По същество.
Ищецът „М**”ЕООД
е сключил с отв.„Т*** К***”ЕООД комбиниран договор за покупко-продажба на
електрическа енергия и членство в балансираща група и мрежови услуги,по реда на
чл.100,ал.1 от ЗЕнергетиката. Договорът е сключен на 31.08.2017г.и е със срок
на действие до 30.06.2018г. Продавачът „Т*** К****”ЕООД има ангажимент да
продава на купувача „М****”ЕООД потребената измерена нетна активна електрическа
енергия,при уточнените в чл.2 период на доставка,прогнозно количество и
договорна цена. Съгласно чл.4 купувачът,като краен клиент със средство за търговско
измерване (СТИ), използващо СТП съгласно действащите ПТЕЕ, заплаща на продавача
и стойността на мрежовите услужи,предоставяни в обектите на купувача от
лицензирания мрежови оператор,с който продавачът има сключен Рамков договор. В
чл.5 е предвидено,че купувачът заплаща на продавача и дължимите суми,определени
от лицензирания мрежови оператор в следствие на неизмерване,непълно или неточно
измерване,определени по реда на ПИКЕЕ. Измерването на доставените количества
електрическа енергия се осъществява от лицензираните собственици на системи за
търговско измерване,в съответствие с изискванията на ПТЕЕ и Правилата за
измерване (чл.14) Страните се
съгласяват,че извлеченията от валидираните измерени стойности (извлеченията за
сетълмент в обекта/те на доставка от Приложението), които представляват
измерените доставени количества за съответния период,предоставени от ЕСО и/или
МО на продавача,като координатор на балансираща група за купувача, са основен
документ, удостоверяващ количествата електрическа енергия,предмет на
договорните им отношения. Фактурирането на измерените месечни количества
електрическа енергия се извършва с данъчни електронни фактури,а окончателната
фактура се издава в началото на следващия календарен месец,след като мрежовият
оператор на купувача е предоставил на
продавача извлечение за данните за измерените доставени количества от продавача
и измереното потребено през месеца на доставка количество активна електрическа
енергия от купувача. Страните са регламентирали и случаите при оспорване на
данните по издадена фактура-съгл.чл.16 оспорващата страна е длъжна да представи
писмено обяснение за основанието да оспорва,като също и да плати фактурираната
сума,не по-късно от датата на падежа. При констатации за грешка надплатената
сума следва да бъде върната в срок от 10 дни след констатацията. Оспорването на
фактурата,обаче,не е основание за неплащане на сумата. Също в чл.18 е
предвидено,че ако след плащането по издадена от продавача фактура се
установи,че реалното потребление е различно от фактурираното,страните следва да
предприемат незабавни мерки за поправка на фактурираното количество и
привеждане на вече платената сума в съответствие с реално дължимата. В случай,че купувачът се
противопостави на предоставените от неговия мрежови оператор измерени
количества, продавачът дължи съдействие при оспорването и поправката на
измерените количества(чл.21). Договорът е подписан от представителите на двете
дружества.
От своя страна
ответниците са обвързани с Рамков договор за уреждане на финансовите взаимоотношения,касаещи
мрежовите услуги за крайни клиенти,сключили комбиниран договор по чл.11,т.10 т
ПТЕЕ с търговец на електрическа енергия, по реда на чл.11,т.13,във вр.с чл.23 от
ПТЕЕ,където „Ч** Р*** България”АД е мрежови оператор,а „Т*** К***”ЕООД- търговец.
Договорът е сключен на 11.01.2016г. и е със срок на действие до края на
календарната година, за която е сключен. Има за предмет регламентиране на отношенията във връзка със заплащането от
търговеца на мрежови услуги за крайни потребители,с което последният е сключил
комбиниран договор по реда на чл.11,т.10 от ПТЕЕ. Търговецът заплаща на
мрежовия оператор ежемесечно дължимите суми за мрежови услуги на
клиентите,описани в Приложение №1, което е неразделна част от договора.
Предвидено е, че отношенията на мрежовия оператор и клиентите-в качеството им
на ползватели на електроразпределителната система, извън този договор,се
уреждат сключените договори за достъп и пренос, Общите условия за достъп и
пренос на „Ч** Р*** България”АД. Основен ангажимент на търговеца ,съгласно
чл.6, е да заплаща на мрежовия оператор дължимите суми за всички мрежови
услуги,вкл.за балансиране на електроенергийната система за разпределение,за
съответния отчетен период, дължими от търговеца,по утвърдените от КЕВР цени,дължимите
суми за мрежови услуги се определят
на база потребените от клиентите
количества електрическа енергия и на база предоставената мощност на обектите. Потребените
от клиентите количества електрическа енергия се определят въз основа на данни
за измерените количества от показанията на средствата за търговско
измерване,които са собственост на мрежовия оператор. Търговецът заплаща на
мрежовия оператор и дължимите от клиентите суми за използваните и отдадените
количества реактивна електрическа енергия,определени,съгласно Наредба
№1/18.03.2013г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Търговецът
дължи плащане също и на дължимите от неговия клиент суми в следствие на
неизмерване,непълно или неточно измерване,определени по реда на ПИКЕЕ. В тези случаи мрежовия
оператор предоставя на търговеца необходимата допълнителна
информация-съставените констативни протоколи. Мрежовият оператор издава фактура
в последния ден на месеца,за който се отнася,за дължимите суми за мрежови
услуги.По същия начин и срок се издава и фактурата за начислените в следствие
на установено неизмерване,непълно или неточно измерване,определени по реда на
ПИКЕЕ.Търговецът има ангажимент да заплати сумите по банков път. Договорът е
подписан от представителите на двете дружества.
В двата
договора страните са регламентирали дефинициите на основни термини,свързани с
договорните им отношения. От тях относими към спора са- „Мрежови оператор”-лицензирано
дружество,което осъществява разпределение на електрическа енергия по съответна
електроразпределителна мрежа и отговаря за функционирането и поддръжката й;
„Мрежови услуги”-са тези за достъп до електропреносната и
електроразпределителна мрежа и пренос на електрическа енергия през
тях,утвърдени от КЕВР добавки за съответния ценови период,както и
други,определени от КЕВР.
Не се спори,че
продавачът „Т*** К****”ЕООД е издал на 30.04.2018г. фактура №********** за
доставена на ищеца-купувач измерена активна електрическа енергия в количество
от 8.74700 MWh за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2018г., на стойност 1813.40
лв., с включен ДДС. Сумата представлява
сбор от дължимата за снабдяване и разпределение на електрическа енергия.
От своя страна
купувачът „М****”ЕООД твърди, че не е изразходил посоченото количество
електрическа енергия и не дължи сумата по фактурата. Сочи,че през отчетния
период в обекта не е извършвана никаква дейност, от която да се формира този
разход.
Ответникът „Т***
К***”ЕООД изразява позиция,че фактурата е издадена на база на измерените
количества електрическа енергия,определено чрез стандартизиран товаров
профил,интегриран за периода на сетълмент. Позовава се на чл.89 от ПТЕЕ И
ПИКЕ,в които е предвидено,че точността на измерените количества електрическа
енергия в обектите на „М****”ЕООД,е отговорност изцяло на „Ч*** Р****”АД.
Ответникът „Ч***
Р****”АД оспорва надлежната си процесуална легитимация,като твърди,че не е
страна по комбинирания договор, не е издател на процесната фактура и е трето
лице на процесното правоотношение по покупко-продажба на електрическа енергия.
По делото е
ангажирана съдебна експертиза, изготвена от в.л.М.Б.и Р.А.. След проверка
експертите установяват,че „М*****”ЕООД притежава
измервателно устройство-средство за търговско измерване с № 01731037, трифазно,
двутарифно , тип ZE 310 D0.16C002, произведено
Експертите
обясняват,че за периода на процесния договор показания са отчитани по идентификатор 32ZI030022881865 ,като
измерените стойности представляват количеството електрическа енергия,което е
определено чрез стандартизиран товаров профил,интегриран за периода сетълмент.
Разясняват,че количеството електрическа енергия ,измерено от мрежовия оператор
се подава по електронен път на доставчика на активна електрическа енергия за
всеки клиент от групата като справка табличен вид по дни и часова (товаров
профил) доставчикът получава прогнозни
данни в началото на всеки месец,следващ отчетния период. Въз основа на
тези данни и на сключения комбиниран
договор за покупко-продажба и членство в балансираща група и мрежови
услуги, „Т** ***ЕООД издава фактура за снабдяване и разпределение на
електрическа енергия.В случая показанията на процесната фактура №**********/30.04.2018г.-
8.74700 MWh - 1813.40 лв., с ДДС, са относими към фактура №
3186911/30.04.2018г.,издадена от разпределителя на електрическа енергия на „Т****
К***”ЕООД. Процесната фактура е осчетоводена и отразена по дебита на сметка
411- Клиенти 71 и по кредита на сметка 702-Приходи от продажба на стоки(ел.енергия)
и 4532-начислен данък за продажбите. Ищецът е платил сумата по фактурата на 13.02.2019г.
В приложената към фактурата справка доставчикът е описал два периода с
консумирана енергия 8.74700 MWh- от 03.04.2018г. до 30.04.2018г. – 4122квтч. И
от 02.03.2018г.-02.04.2018г.- 4625квтч.
Експертите са
установили,че през следващия отчетен период „Ч***Р**** България“АД е издал
кредитно известие № **********/31.05.2018г. (с приложение) към описаната
по-горе фактура №:**********/30.04.2018г. за 4122квтч. и достъп до
разпределителната мрежа за 28 дни с основание- „корекция на въведени прогнозни
показания”. Приложението към кредитното известие показва, че идентификационен
номер 32Z1030022881865, обект на потребление на ищеца „М****”ЕООД, за периода
от 03.04.2018г. до 30.04.2018г. попада в справката с корекция от 4122 KWh. за 28
дни. Ответникът „Т***К****”ЕООД на свой ред също издава кредитно известие №
**********/31.05.2018г. към фактура № **********/30.04.2018г. за 4122 квтч. и
достъп до разпределителната мрежа за 28 дни на стойност - 207.73лв., касаещо
намаление на фактурираните 8.74700 MWh с 4.12200 MWh., в частта-разпределителни
услуги. Така реалното количество електрическа енергия след корекцията е 4625
KWh /8747 - 4122/. Счетоводните записвания са направени по партидата на „М****"
ЕООД. Те са аналогични, но със знак минус, а с оглед направеното плащане по фактура
№ **********/30.04.2018г., сумата 207.73лв. е върната на ищеца на 14.02.2019г.
Експертите
обясняват,че стойността на 4625 MWh електрическа енергия след направената
корекция,се формира от два компонента-снабдяване и разпределение. „Снабдяването”
включва измерената ективна електрическа енергия,задължение към обществото и
акциз. „Р****” включва достъп до разпределителната мрежа за предоставена
мощност, достъп до електропреносната мрежа,пренос през разпределителната мрежа
НН и пренос през електропреносната мрежа. Сборът на двата компонента формира
данъчната основа,върху която се начислява ДДС и окончателната сума за плащане.
Съгласно утвърдения от КЕВР метод за ценообразуване,стойността на 4625 KWh
електрическа енергия,е 975.86лв. (в.л.са представили подробна справка).
В съдебно
заседание експертът А. е извършила преизчислението в резултат от разликата в
прогнозните киловати-от общата платена сума 1813.40лв.е приспаднала сумата за
корекция-207.73лв.,като се получава цената на действително потребената
електрическа енергия от купувача-975.86лв. и остатъкът,който се явява реално
надплатената сума, е в размер на 629,81лв.
Съставът
приема експертизата,като обективна и
компетентна и гради изводите си на заключенията й.
При така
установената фактическа обстановка,съдът намира,че е сезиран с иск с правно
основание чл.124 от ГПК-отрицателен установителен иск,с който се цели да се
установи,че на клиента „М***”ЕООД не е била доставена,съответно не е реално потребена
на електрическа енергия в размер на 8.74700 KWh на стойност 769.74лв.,за
периода 01.04.2018г.-30.04.2018г.,с оглед на което и да се установи,че не дължи
общата стойност на фактура № **********/30.04.2018г.,в размер на 1813.40лв.,с
ДДС.
С оглед
особеностите на избрания от ищеца начин за защита, в негова тежест е да
докаже,че е собственик на търговския обект,за който се отнася твърдението за
потребление в горните количества. Това обстоятелство не се оспорва от
страните,а и заключението на съдебната експертиза потвърди, че ищецът е
регистриран като абонат на същия с съответен уникален идентификационен номер.
В тежест на
ответниците е да докажат наличието на основание за начисляване на посоченото
във фактурата количество доставена
електрическа енергия, съотв.дължимост на цялата сума по фактурата.
Ответникът „Ч***
Р****”АД възразява,че претенцията спрямо него е недопустима, с аргумент,че не е
страна по комбинирания договор, не издава оспорваната фактура, няма отношение
към търговията с електрическа енергия, а само с разпределението й.
Съставът,като
съобрази изложените от ищеца основания,също и двата договора, регламентиращи
отношенията между страните, намира, че искът е допустим срещу този ответник. Тук
следва да се отчетат разясненията на вещите лица по съдебната експертиза за
начина на отчитане и формиране на стойността на потребената електрическа
енергия. Установи се,че с оглед въведения стандартизиран товаров профил
интегриран за периода на сетълмент отв.„Ч*** Р****”АД има съществена роля като
мрежови оператор, който измерва количеството потребена електрическа енергия и
подава прогнозните данни.Това е установено както в Комбинирания
договор-чл.14,така и в Рамковия-чл.6,ал.2. Въз основа на измерванията на
мрежовия оператор търговецът-отв.”Т*** К***”ЕООД, фактурира стойност на
снабдяване и разпределение на електрическа енергия. Или- макар и да не участва
пряко в комбинирания договор, отв.”Ч*** Р****”АД има съществена роля в
отчитането на компонентите от стойността на предоставяната с Комбинирания
договор услуга. Затова съдът споделя избора на ищеца да ангажира в настоящия
процес и мрежовия оператор,като установи
и по отношение на него липсата на основание да се фактурира доставка в
посочения във фактурата обем от 8.74700 KWh.
Процесуалната
легитимация на отв.”Т*** К***”ЕООД произтича от сключения Комбиниран
договор,като продавач-мрежови оператор на електрическа енергия.
По същество.
Съставът
намира,че претенцията на ищеца е частично основателна. С ангажираната съдебната
експертиза по категоричен начин се обоснова,че е налице неточност в отчетеното за
м.април 2018г. потребление на „М***”ЕООД. Доказа се,че реално е доставена,
съответно-потребена от клиента електрическа енергия от 4625 KWh. Налице е
несъответствие между прогнозните данни и реалното потребление в обема на 4122
KWh. Стойността на потребената енергия съобразно методиката за ценообразуване
на КЕВР, е 975.86лв. Тази сума следва да се приспадне от общо платената
1813.40лв.,с остатък от 837,54лв. От нея следва да се приспадне сумата 207.73лв.,с
която мрежовия оператор е извършил корекция на прогнозните показания по
отношение на компонента „разпределение”. Остатъкът, който се явява недължимо
платен,е в размер на 629.81лв. С оглед на това следва да се признае за
установено,че за периода 01.04.2018г.-30.04.2018г., от фактурираното общо
количество от 8.74700 KWh, на клиента „М****”ЕООД не е била реално доставена електрическа
енергия в обем на 4122 KWh,с оглед на което от платената по фактура №
**********/30.04.2018г., сума в размер на 1813.40лв., с ДДС, не се дължи сумата
629.81лв., при съобразяване на извършената корекция в стойността на
разпределителните услуги.
Възражението на
„Т*** К****”ЕООД за неправилно ангажиране на солидарната им отговорност с „Ч***
Р****е”АД е неоснователно. Подобна обвързаност не е постановявана от
първоинстанционния съд.Това не е и възможно,с оглед характера на предявения
иск,а именно установителен,с който съдът установява съществуването
/несъществуването на правото, без да постановява изпълнението му (правна последица
от осъдителен иск). Както се посочи по-горе ищецът има правен интерес да
установи по отношение на търговеца, наред с мрежовия оператор, количеството
недоставена електрическа енергия, съответно недължима сума по издадената
фактура. Макар и отношенията между тримата да са регламентирани в отделни
договори, установи се,че покупко-продажбата и отчитането на потребената
електрическа енергия, са обусловени от дейността и на „Т*** К***”ЕООД и на „Ч**
Р***”АД. Касае се за съвместна дейност, при съществена роля на всеки от
ответниците в отделните етапи, поради което допуснатата грешка в измереното
количество, рефлектираща върху правоотношенията както по Рамковия, така и по
Комбинирания договори, следва да се установи спрямо двамата.
По изложените
съображения обжалваното Решение №332/16.07.2019г.,пост.по гр.д.№183/2019г.на
РС-Ловеч следва да се потвърди изцяло.
Разноски за
настоящата инстанция не са претендирани от въззиваемия „М****”ЕООД,поради което
не следва да се присъждат.
По
изложените съображения и на основание чл.272 от ГПК, ОС-Ловеч
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 332/16.07.2019г.,по гр.д.№ 183/2019г. по описа на РС-Ловеч, като
правилно и законосъобразно.
С оглед цената на иска и по арг.от чл.280,ал.3,т.1 от ГПК,решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.