Определение по дело №1192/2019 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 38
Дата: 9 януари 2020 г.
Съдия: Елена Иванова Стоилова
Дело: 20193130101192
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 август 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

              / 09.01.2020 год. , гр.Провадия

 

   Провадийският районен съд, на девети януари, две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:

                                      

                                                                      Районен съдия: Елена Стоилова

 

разгледа гражданско дело № 1192 по описа на съда за 2019 година, установи:

Производството образуването по искова молба от Н.Т.И., с ЕГН**********, с адрес *** срещу община Провадия,

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, на основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

   Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:

Ищецът твърди, че е собственик на имот, находящ се в землището на гр.Провадия, в местност „Разбоя“, съставляващ имот с идентификатор № 58503.12.39 при граници имоти с идентификатори No 58503.12.64, 58503.12.40, 58503.12.41, 58503.12.38, 58503.12.37, 58503.12.36.

Ищецът твърди, че е закупил имота от наследниците на Еню Ников Ганев през 2009г.. Първоначално имотът не бил в регулация.  В последствие имот е бил изваден от чертите на регулационния план и бил е включен в плана за земеразделяне на земеделска земя и към момента на подаване на исковата молба представлява земеделска земя в землището на гр.Провадия, записана като земя по чл.19 ЗСПЗЗ.

Ищецът твърди, че владее имота от 2009г., вече 10 години напълно необезпокоявано.

Иска да бъде прието за установено по отношение на ответника, че той е собственик на процесния имот въз основа на придобивна давност.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник по делото.

В него той излага, че исковата молба е допустима, но неоснователна.

Твърди, че представения акт за собственост на Еню Ганев е за имот, находящ се в м-ст Разбоя, а имота посочен от ищеца е за имот, находящ се в м-ст Фазанарията.

Ищецът не сочел доказателства за наличие на правна сделка между него и Еню Ганев.

Не сочел доказателства, коя е началната дата на установеното от него владение, поради, което отвентикът счита, че 10-годишния давностен срок по чл.79, ал.1 от ЗС не е изтекъл.

Ответникът твърди, че ищецът не е демонстрирал владението си върху имота спрямо него.

Твърди, че предвид разпоредбата чл.5, ал.2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила /22.11.1997 г./. и то при положение, че реституционното производство, образувано по заявлението за възстановяване на собствеността е приключило окончателно.

Земеделската земя по чл. 19 ЗСПЗЗ се формира след приключване процедурата по възстановяване собствеността върху земеделските земи на всички правоимащи субекти физически и юридически лица държавата и общините.

Всички останали земеделски земи, които не принадлежат на граждани, юридически лица и държавата, са общинска собственост по силата на чл. 25. ал. 1 ЗСПЗЗ. По отношение на тези земи е наложен мораториума с $ 1 ЗИД на ЗС за придобиването им по давност.По силата на чл. 86 от ЗС в редакцията към ДВ бр. 14 от 19.02.1988г., действала до 1996г./. съществува законова забрана за придобиване по давност на държавна, респктивно общинска собственост. От 01.06.1996г. по аргумент на противното на забраната на чл.86 от ЗС. редакция ДВ. бр. 33/1996г. следва, че може да се придобива частта държавна и общинска собственост. На основание § 1 от ЗД на ЗС /ДВ бр. 46/2006г., в сила от 01.06.2006г.; изм. бр. 105/2006г.: изм. бр. 113/2007г.. в сила от 31.12.2007г.: изм. бр. 109/2008г.. в сила от 31.12.2008г., бр. 105 от 2011 г.. в сила от 31.12.2011 г.. ДВ. бр. 107 от 2014 г.. в сила от 31.12.2014 г./ е наложен мораториум за придобиване на държавни или общински имоти по давност, като давността спира да тече считано от 31.05.2006г. до 31.12.2017г. Следователно давността на ищеца е започнала да тече от 1989г до 1997г.. когато е била прекъсната и започнал да тече нов срок за придобиване по давност, след това е спряна на 31.05.2006г. за период до 31.12.2017г. и не е изтекла в срок до подаване на исковата молба в съда, нито до момента на подаване на отговора.

Иска се отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

Правна квалификация на предявените искове:

Предявеният с исковата молба е установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за установяване в отношенията между страните, че ищеца е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност през периода 2009г. – 2019г. – предявяване на исковата молба на процесния недвижим имот.

Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

 Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже, че е изтекла в негова полза придобивна давност върху претендирания имот – факта на владението на процесния имот, периода на владението, намерението за своене на процесния имот, факта, че владението е било постоянно, явно и непрекъснато в периода 2009г. – 2019г. до подаване на исковата молба.

Съдът на основани чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ответника, че следва да установи положителните факти, на които се позовава – забраната за придобиване на процесния имот по давност, поради факта, че той е общинска собственост на основанията посочени в отговора на исковата молба.

Съдът на основание чл.146, ал.2 от ГПК намира, че няма факти, за които страните не сочат доказателства.

Съдът на основание чл.140 от ГПК следва да се произнесе по допускане на доказателствата.

Следва да бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на спора.  На ищеца следа да се допуснат до разпит исканите двама свидетели.      

Водим от горното и на основание чл.140 ал.1 и ал. 3 от ГПК, Провадийският районен съд

                          

О П Р Е Д Е Л И :

 

   НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.02.2020 год. от 11:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ДОПУСКА приложените към исковата молбата писмени доказателства.

ДОПУСКА на ищеца двама свидетели при режим на водене за насроченото съдебно заседание.

НАПЪТСТВА страните към сключването на съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

   ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на страните, а на ищеца и от отговора.

Определението не подлежи на обжалване. 

 

                                                                          

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………….