№ 13902
гр. София, 12.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110118191 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
следните лица да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва:
В. В. С.: сумата от 84.82 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2018г. до м. 03.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 34,
находящ се в гр. София, ж. к. „Надежда 4“, бл. 401, вх. А, ет. 9, сумата от 18.67 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2019г. до 18.03.2022г., сумата от 10.01 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 02.2019г. до м. 03.2020г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 2.35 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.03.2019г. до 18.03.2022г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 05.04.2022г. до окончателно изплащане на
задължението;
Р. А. Ц. : сумата от 84.82 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2018г. до м. 03.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 34,
находящ се в гр. София, ж. к. „Надежда 4“, бл. 401, вх. А, ет. 9, сумата от 18.67 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2019г. до 18.03.2022г., сумата от 10.01 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 02.2019г. до м. 03.2020г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 2.35 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.03.2019г. до 18.03.2022г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 05.04.2022г. до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
правоотношение, възникнало между него и ответниците въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот
1
топлинна енергия, като потребителите не изпълнили насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово
разпределение. Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2014г., в
сила от м. 03.2014г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 30-
дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача,
като законна мораторна лихва се начислява след изтичане на 30- дневен срок, считано от
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че
поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения клиентите
изпаднали в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД
претендира присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания, както и
разноски.
В законоустановения едномесечен срок са постъпили отговори на исковата молба по
чл. 131 ГПК от ответниците с твърдения, че признвават възникването на процесните
вземания, както и че след образуване на делото всеки от тях е заплатил претендираните от
него суми. Считат поради това, че по арг. от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК в тяхна
тежест не следва да бъде възлагана отговорността за разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, респ.
праводателя му, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да
доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е
възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на
задължението на „Топлофикация София“ ЕАД да предостави съответното количество
топлоенергия до имота.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава за погасяването му, както и
вредата от неточното в темпорално отношение изпълнение на главното задължение,
изразяваща се в пропусната полза от ползването на съответния паричен ресурс и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
В случая ответниците са заплатили предявените по делото вземания за главници и за
обезщетения за забава, както и законната лихва, изтекла за периода от подаване на исковата
молба до датите на плащанията, като последните са потвърдени от ищеца, а и се установяват
от представенте към всеки от отговорите на исковата молба платежни нареждания,
приложени на л. 66 и л. 68 от делото и надлежно приобщени като писмени доказателства.
Извършеното извънсъдебно погасяване на процесните задължения представлява по
правната си същност конклудентно признание на неизгодно за ответниците обстоятелство-
съществуването на главен и на акцесорен дълг, възникнали на поддържаното в исковата
молба основание и в посочените в същата размери. А признанието на неизгодни за страната
факти представлява едно от най- надеждните и достоверни доказателства в българския
граждански процес, което, преценено по реда на чл. 175 ГПК- в съвкупност с всички
събрани по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, дава основание на съда
да приеме за установено, че изброените по- горе предпоставки за основателност на исковете
2
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са
осъществени. С оглед на това съдът приема за надлежно установени всички юридически
факти, включени във фактическите състави, пораждащи процесните вземания за главница и
за обезщетение за забава.
Наред с горното, с оглед конкретните твърдения и доводи в отговорите на исковата
молба с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като
безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени всички пораждащи
спорното материално право обстоятелства.
По делото не се спори относно датите на извършените плащания- на 07.02.2023г. и на
21.02.2023г.- след образуване на производството, поради което и при съобразяване на
правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно което съдът взема предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, предявените искове
следва да бъдат отхвърлени в цялост поради погасяване чрез плащане на задълженията,
техен предмет.
При този изход на спора пред настоящата инстанция и при съобразяване на момента на
извършване на плащанията разноски се следват единствено на ищеца, доколкото в случая
неоснователността на исковете му се дължи на осъщественото в хода на процеса плащане, т.
е. към момента на предявяване на претенциите ищецът е бил носител на изискуеми парични
вземания от ответниците, които последните е следвало да погасят преди това, но не са
сторили, поради което с поведението си са дали повод за завеждане на делото срещу тях.
Ирелевантно при преценката за разпределянето на отговорността за разноските е
обстоятелството, че задълженията са възникнали в правната сфера на техни наследодатели,
доколкото със смъртта на същите и настъпилото в резултат наследствено правоприемство
тези задължения са преминали към правните сфери на ответниците, наред с включените в
съответното наследство права, за погасяването, респ. упражняването на които гражданският
закон не предвижда необходимост от отправяне на нарочна покана, освен в хипотезата на
чл. 84, ал. 1, изр. второ ЗЗД, каквато настоящата не е. Още повече, че последната има
отношение към момента на поставяне в забава, но не и към момента на настъпване на
изискуемостта на задълженията.
Установява се, че с плащането в хода на процеса на сумата от общо 150.00 лева
ответницата Р. Ц. е погсила както задълженията, предмет на исковете, така и припадащата й
се част от заплатената от ищеца държавна такса с размер на частта от 25.00 лева, поради
което Р. Ц. следва да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца единствено съответната част
от следващото се на последния юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в
минимален размер от 100.00 лева съобразно нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37
ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, която част
възлиза на сумата от 50.00 лева.
Ответникът В. С., от своя страна, следва да бъде осъден да заплати в полза на
топлофикационното дружество сумата от общо 75.00 лева, включваща припадащите му се
части от заплатената от дружеството държавна такса, както и от следващото му се и
определено от съда юрисконсултско възнаграждение, доколкото съгласно данните в
представеното от този ответник платежно нареждане, а и твърденията му, същият е погасил
единствено вземанията, предмет на исковете, въпреки че по изложените вече съображения
дължи и сторените от ищеца разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на следните лица да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, следните суми:
В. В. С., ЕГН **********: сумата от 84.82 лева, представляваща цена на потребена в
периода от м. 05.2018г. до м. 03.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 34, находящ се в гр. София, ж. к. „Надежда 4“, бл. 401, вх. А, ет. 9, сумата от 18.67 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2019г. до 18.03.2022г., сумата от 10.01 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 02.2019г. до м. 03.2020г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 2.35 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.03.2019г. до 18.03.2022г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 05.04.2022г. до окончателно изплащане на
задължението;
Р. А. Ц., ЕГН ********** : сумата от 84.82 лева, представляваща цена на потребена в
периода от м. 05.2018г. до м. 03.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 34, находящ се в гр. София, ж. к. „Надежда 4“, бл. 401, вх. А, ет. 9, сумата от 18.67 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2019г. до 18.03.2022г., сумата от 10.01 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 02.2019г. до м. 03.2020г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 2.35 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.03.2019г. до 18.03.2022г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 05.04.2022г. до окончателно изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Р. А. Ц., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 50.00 лева, представляваща юрисконсултско възнагарждение за
настоящото производство.
ОСЪЖДА В. В. С., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 75.00 лева, представляваща разноски за настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач „Техем сървисис“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4