№ 13931
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20241110129695 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. И. М., чрез адв. Г. В.,
срещу „СКА Вижън КМ“ ООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени
искове, както следва: иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 684,89 лева (след допуснато от съда изменение на
размера на иска в проведеното на 18.06.2025 г. открито съдебно заседание), представляваща
неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.12.2023 г. до 20.12.2023 г. с
включени 97,56 лева – обезщетение за първите три работни дни от временната
неработоспособност, което е за сметка на ответника-осигурител, а именно за периода от
21.12.2023 г. до 23.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл.
224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 185,80 лева
(след допуснато от съда изменение на размера на иска в проведеното на 18.06.2025 г.
открито съдебно заседание), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 4,33 дни за 2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 06.11.2023 г. между страните бил сключен трудов
договор със срок за изпитване в полза на работодателя, по силата на който ищецът приел да
изпълнява длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил“ в ответното дружество с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лева и допълнително възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит в размер на 7,20 %. Със заповед № 731/05.01.2024 г., в
срока за изпитване, работодателят прекратил едностранно трудовото правоотношение с
ищеца, считано от 08.01.2024 г. Въпреки това дължимото трудово възнаграждение за месец
декември, обезщетението за временна неработоспособност за първите три дни, както и
1
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 4,33 дни за 2023 г. не били
заплатени от работодателя. След прекратяване на трудовото правоотношение между
страните ищецът отишъл в офиса на ответното дружество, за да получи дължимите му суми
и да бъде оформена трудовата му книжка, но не бил допуснат. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените
по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „СКА Вижън КМ“
ООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез
управителя С. А. Представителят признава изцяло предявените искове, като дори твърди, че
дължимите към ищеца вземания били в нетен размер от 870,69 лева. Изразява готовност за
незабавното им изплащане. Оспорва обаче твърденията в исковата молба, че И. М. се бил
явил в офиса на ответното дружество, но не бил допуснат. Възразява, че доколкото от страна
на служителя нямало представено писмено искане трудовото му възнаграждение да бъде
превеждано по негова банкова сметка, единственият начин за получаване на дължимите
суми било личното му явяване в офиса на дружеството. За последното до ищеца били
изпратени три покани, които обаче служителят отказал да получи. В тази връзка твърди, че с
поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и е признал предявените
искове, поради което на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските следвало да бъдат възложени
в тежест на ищеца. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът И. И. М., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. В.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. Депозира
писмена молба, в която моли съда да уважи предявените искове като основателни и
доказани. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80
ГПК.
В съдебно заседание ответникът „СКА Вижън КМ“ ООД, редовно призован, се
представлява от управителя С. А. Процесуалният представител поддържа отговора на
исковата молба, както и своя молба от 16.06.2025 г. В хода на устните състезания поддържа
направеното признание на предявените искове и изразява становище, че не бил давал повод
за завеждане на делото. Многократно се опитвал да се свърже с ищеца, за да си получи
трудовото възнаграждение, но без резултат. Липсвала нарочна декларация от служителя,
поради което изплащането не можело да бъде осъществено и по банков път. Ето защо моли в
полза на ищеца да не бъдат присъждани разноски.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Страните не спорят по фактите по делото. Нещо повече, ответникът изрично е признал
предявените искове, като дори е представил доказателства, че дължимите суми са в размер,
по-голям от претендирания. Признатите от ответника суми са потвърдени от процесуалния
представител на ищеца, като в тази връзка следва да бъде направено едно уточнение.
2
Съгласно представената от ответника ведомост за месец декември 2023 г. дължимото
трудово възнаграждение в нетен размер от 684,89 лева включвало и обезщетението за
първите три работни дни от временната неработоспособност, което е за сметка на ответника-
осигурител, за периода от 21.12.2023 г. до 23.12.2023 г. в размер на 97,55 лева (по-голям от
претендирания от ищеца). Доколкото ищецът не е оспорил тези размери и е привел
претенциите си в съответствие с тях, съдът приема, че искът по чл. 128, т. 2 КТ за сумата в
размер на 684,89 лева включва и първоначално предявената като самостоятелна претенция
по чл. 162, ал. 3 КТ, вр. чл. 40, ал. 5 КСО.
Основният спорен по делото въпрос е изпаднал ли е ответникът в забава по отношение
на дължимите суми. В тази връзка се твърди, че ищецът бил канен многократно, но така и
не се явил да си получи трудовото възнаграждение. Служителят от своя страна възразява, че
е посетил офиса на ответното дружество, но не бил допуснат от служители на работодателя.
И двете страни ангажираха доказателства за установяване на твърдените факти. Съгласно чл.
4 от процесния трудов договор възнагражденията се изплащали еднократно – всеки месец до
25-о число на следващия месец за предходния. А разпоредбата на чл. 228, ал. 3 КТ
предвижда, че обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ следвало да бъде изплатено не по-късно от
последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено. След
изтичане на този срок работодателят дължал обезщетението заедно със законната лихва.
Следователно, и за двете процесни вземания е определен срок за изплащането им, след
изтичането на който работодателят е изпаднал в забава. Същият може да се освободи от
последиците на собствената си забава само ако докаже, че служителят-кредитор на свой ред
е изпаднал в забава като неоправдано не е приел предложеното му от работодателя-длъжник
изпълнение или не е дал необходимото съдействие, без което длъжникът не бил могъл да
изпълни задължението си – чл. 95 ЗЗД. Забавата на кредитора не освобождава длъжника от
задължението му, но го освобождава от последиците на неговата забава. В съдебната
практика се приема, че за да е налице първата хипотеза на чл. 95 ЗЗД, следва изпълнението
на длъжника да е поставено в зависимост от определено действие на кредитора, без
осъществяването на което е невъзможно да бъде изпълнено. Втората хипотеза предполага
предлагане на изпълнение от страна на длъжника и неоснователното му неприемане от
кредитора. Когато дължимата престация е парична, кредиторът изпада в забава, ако е отказал
получаването й, но за да се освободи длъжникът от задължението си, след като счита, че
кредиторът е изпаднал в забава, задължително следва да осъществи изпълнение на
паричната престация. Пари, ценни книги и ценности трябва да бъдат оставени в банка по
местоизпълнението – арг. чл. 97, ал. 1 ЗЗД. В този случай, за да се освободи от задължението
си, длъжникът следва да уведоми кредитора. Паричното задължение като носимо обуславя
определено поведение на длъжника, което го освобождава от него, а именно – внасянето на
парите в банка по местоизпълнението, с оглед възможността за депозиране на пари в полза
на лице, различно от вносителя, и уведомяване на кредитора за това. Само тогава и при
липса на изпълнение от насрещната страна е налице възможност за прилагане на чл. 96, ал. 1
ЗЗД. Т. е. освобождаването от последиците на забавата следва да се осъществи по правилото
3
на чл. 97, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Дадено поведение на кредитора би могло да бъде квалифицирано
като кредиторова забава, имаща за последица саниране на забавата на длъжника по смисъла
на чл. 95 ЗЗД, ако длъжникът би представил доказателства, че освен предложението,
действително е предприел каквито и да било действия по чл. 97, ал. 1, предл. 2 ЗЗД,
включително и чрез удостоверяване на откази на банки за открИ.е на сметка в полза на трето
лице (вж. Решение № 197 от 18.02.2014 г. по т. д. № 666/2012 г., І Т.О., ВКС, Решение № 28
от 14.03.2009 г. по т. д. № 497/2008 г., І Т.О., ВКС, Решение № 29 от 13.04.2011 г. по т. д. №
396/2010 г., І Т.О., ВКС). В настоящия случай ответникът се е позовал на забавата на самия
служител-кредитор, който не се е явил да получи трудовото си възнаграждение, но по делото
няма данни, а и твърдения, че ответното дружество е предприело каквито и да било
действия по чл. 97, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. При съобразяване на цитираната по-горе съдебна
практика следва да бъде прието, че ответното дружество не е освободено от собствената си
забава и дължи законната лихва върху претендираните главници от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
С оглед изложеното предявените искове по чл. 128, т. 2 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ се
явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени изцяло, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
дължимите суми.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като е представил списък по чл. 80
ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че ответното дружество е дало повод за завеждане
на настоящото производство и не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2
ГПК. Съгласно същата, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Безспорно е, че
работодателят е признал предявените искове. Не е налице обаче първата предпоставка – да
не е дал повод за завеждане на делото. Както беше посочено по-горе, и двете вземания са с
отнапред определен падеж и не са били заплатени в срок. Няма данни по делото ответното
дружество да е предприело каквито и да било действия по чл. 97, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, за да се
освободи от задължението си. Нещо повече, въпреки изразената от ответника готовност да
заплати процесните суми, това така и не се случи и в хода на производството. Молбата с
банковата сметка на ищеца е подадена в съда на 02.09.2024 г. След изрични указания на съда
същата беше потвърдена с нова молба от 04.06.2025 г. Въпреки това до приключване на
устните състезания (14.07.2025 г.) задълженията не бяха погасени. С оглед изложеното съдът
намира, че ищецът има право на присъждане на направените разноски и не може да бъде
приложена хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
В отговора на исковата молба е направено възражение за прекомерност на заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
4
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 ЗА. А чл. 36, ал. 2 ЗА препраща към Наредба № 1 от
09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. От друга страна, в най-новата съдебна практика на Върховния касационен
съд се приема, че след постановеното Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024
година по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу „Застрахователно акционерно
дружество Армеец“ АД) съдът не е обвързан императивно от фиксираните в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. С оглед задължителния
характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените в Наредба № 1
от 09.07.2004 г. минимални размери не са задължителни при определяне размера на
хонорара за правна услуга, включително в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при заварени
правоотношения между клиент и адвокат поради тяхната нищожност като нарушаващи
забраната на чл. 101, § 1 ДФЕС (вж. Определение № 563 от 11.03.2024 г. по ч. т. д. №
188/2024 г., II т. о., ВКС, Определение № 1079 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 4232/2022 г., ІІІ г.
о., ВКС). Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване на вида на спора,
материалния интерес, вида и количеството на действително извършена работа и най-вече –
фактическата и правна сложност на делото (вж. Определение № 50025 от 18.03.2024 г. по т.
д. № 1559/2022 г., ІІ т. о., ВКС,Определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023
г., ІV г. о., ВКС). Съдът, като съобрази обстоятелството, че по настоящото производство бяха
проведени две съдебни заседания, със събиране на допълнителни писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, и като взе предвид, че действителната правна и
фактическа сложност на делото малка с оглед направеното от ответника признание на
предявените искове, намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева вместо поисканите 700 лева.
Предвид изложеното, с оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът „СКА Вижън КМ“ ООД следва да бъде осъден да заплати на ищеца И. И.
М. сумата в размер на 400 лева, представляваща направените по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Софийски районен съд
дължимата държавна такса за образуване на настоящото производство в размер на 100 лева.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СКА Вижън КМ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя
С. К. А., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане“, ул. „Средна
гора“ № 102, да заплати на И. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София,
АДРЕС, както следва: по иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ сумата 684,89
(шестстотин осемдесет и четири лева и 89 ст.) лева, представляваща неизплатено нетно
5
трудово възнаграждение за периода от 01.12.2023 г. до 20.12.2023 г. с включени 97,56 лева –
обезщетение за първите три работни дни от временната неработоспособност, което е за
сметка на ответника-осигурител, а именно за периода от 21.12.2023 г. до 23.12.2023 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.05.2024 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума; и по иска с правно основание чл. 224, ал. 1
КТ сумата 185,80 (сто осемдесет и пет лева и 80 ст.) лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 4,33 дни за 2023 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 23.05.2024 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „СКА Вижън КМ“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя С. К. А., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Възраждане“, ул. „Средна гора“ № 102, да заплати на И. И. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, сумата 400 (четиристотин) лева, представляваща
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „СКА Вижън КМ“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя С. К. А., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Възраждане“, ул. „Средна гора“ № 102, да заплати по сметка на Софийски
районен съд дължимата държавна такса за образуване на настоящото производство в
размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6