Р Е Ш Е Н И Е
№ 260039 12.02.2021 г. гр.***
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ - ми състав
в
публично заседание, проведено на двадесет и
девети януари две хиляди двадесет и първа година
в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар:
Павлина Георгиева
като
разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов гр.д. № 3128 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на А.Д.Д. *** , с която са предявени кумулативно обективно съединени
осъдителни искове за присъждане на сумите съответно от 25 100 лв.,
съставляваща обезщетение за причинени й от непозволено увреждане неимуществени
вреди, както и от 5 601,70 лв., съставляваща обезщетение за причинени й от
същото непозволено увреждане имуществени вреди.
Ищцата твърди, че на 20.10.2017 г. около 14:50 часа, при придвижването си
пеша по източния тротоар на ***”, след пресечката с ***, вървейки към ***, в
района пред дом № 22 пропаднала с десния си крак поради липсата на тротоарни
плочки, залитнала и паднала на земята на лявата си страна. Мястото от тротоара без плочки не било
обезопасено и обозначено.
При падането си на земята А.Д.Д. изпитала остра,
нетърпима болка в областта на бедрото на левия крак, и не успяла да стане. Очевидец
на случилото се потърсил помощ от съпруга на ищцата, който бързо се отзовал на мястото на инцидента и се
обадил по мобилния си телефон на спешен център към болнично заведение, където
ищцата била откарана и приета по спешност. През цялото време ищцата изпитвала
силни болки в областта на лявото бедро.
След
проведените медицински прегледи било установено, че А.Д.Д.
е получила счупване на лявата тазобедрена става в областта на шийката, което
наложило оперативна интервенция за смяна на ставата, извършена на 23.10.2017 г.
Твърди се, че
след операцията ищцата била в безпомощно състояние, продължавала да изпитва
силни болки, била обездвижена, приемала множество медикаменти, не можела да
извършва никакви движения с левия си крак. Следоперативното възстановяване
протичало бавно, поради което А.Д.Д. престояла в ортопедично
отделение на болницата 13 дни, а от там веднага постъпила в отделението по физикална и рехабилитационна
медицина, където престояла до 08.11.2017 г. за възстановяване и раздвижване,
и приучване за придвижване с патерици.
Възстановяването
продължило в домашни условия, като в ежедневното си обслужване ищцата имала
нужда от чужда помощ, включително и за личната си хигиена. Продължавала да
изпитва силни болки в левия крак във връзка с което ежедневно приемала обезболяващи
медикаменти и противосъсирващи кръвта медикаменти;
придвижвала се с проходилка през първия месец след
операцията, а през следващите 3 месеца с патерици, и в последствие с бастун.
Твърди се, че
в резултат на травмата се влошило и психическото състояние на ищцата, като тя
станала нервна и депресивна, затворила се в себе си, изпаднала в социална
изолация и не желаела да общува с близки и познати; чувствала се несигурна при
придвижването си и се страхувала да не падне, понижило се самочувствието й,
т.к. не можела да извършва сама елементарни действия от ежедневието си,
наложило се да приема успокоителни медикаменти.
Ищцата твърди, че през м.ІІ и м.ІІІ.2018 г. е посещавала няколко пъти
седмично болнично заведение за рехабилитация, а от 25.05.2018 г. до 04.06.2018
г. е преминала рехабилитационен курс в специализирано болнично заведение за
физиотерапия и рехабилитация. Подобен
рехабилитационен курс в специализирано болично заведение за физиотерапия
и рехабилитация преминала и завършила и в периода от 10.05.2019 г. до
20.05.2019 г. Твърди, че и през 2020 г. продължава да има нужда от лечение,
т.к. все още периодично изпитва болки в левия крак, чиито движения са
ограничени, поради което изпитва затруднения в придвижването си.
Ищцата твърди, че в резултат на травмата си е претърпяла неимуществени
вреди, т.к. е изпитала значителни болки и страдания, за репарирането на които
претендира присъждането на обезщетение в размер на 25 100 лв.
Освен това твърди, че е претърпяла и имуществени вреди, т.к. във връзка с
болничното си лечение и възстановяването си е заплатила за медицински услуги,
помощни средства, консумативи и лекарства общата сума от 5 601,70 лв . Претендира
присъждане на обезщетение в размер на 5 601,70 лв. за пертърпените от нея
имуществени вреди.
Ищцата твърди, че материално-правно легитимиран да отговаря по предявените
искове е Община *** , т.к. именно общината, чрез своите служители има
нормативно задължение да поддържа пешеходните тротоари на територията на Община
*** .
Претендира се уважаване на предявените искове и присъждане на законната
лихва за забава върху главниците-обезщетения, считано от датата на
увреждането-20.10.2017 г. до окончателното им изплащане, както и на сторените
съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок ответникът е представил отговор на исковата молба,
с който е оспорил исковете като неоснователни.
Оспорени са твърденията, че счупването на лявата тазобедрена става на
ищцата е станало по твърдения в исковата молба начин.
Оспорена е доказателствената стойност на представените снимки и констативен
протокол на нотариус Стефка Чавдарова.
Възразява се относно началната дата на лихвата за забава върху
обезщетението за имуществени вреди, т.к. самите разходи били направени на други
дати след 20.10.2017 г.
Оспорва се претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за
разходите, които ищцата е направила за избор на стая при престоите си в
специализираното болнично заведение за физиотерапия и рехабилитация, т.к.
същите не са пряка последица от увреждането.
Претендира се отхвърляне на исковете и присъждането на разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно
заседание ищцата се явява лично и се представлява от пълномощник-адвокат, чрез
когото поддържа предявените искове и пледира за уважаването им, както и за
присъждането на направените от нея разноски.
Ответната община
се представлява от пълномощник-юрисконсулт, чрез когото оспорва предявените искове
и пледира за отхвърлянето им, както и за присъждането на разноски –
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните
по делото доказателства и като взе предвид становищата
на страните, съдът приема за установени
от
фактическа страна следните обстоятелства:
От събраните
по почин на ищцата гласни доказателства - показанията на свидетелите Н.К., Ж.Т.
и Д.Д. се установява, че в ранния следобед на 20.10.2017
г., при ясно и слънчево време, при придвижването си пеша по
източния тротоар на ***” в посока към ***, в района пред дом № 22, А.Д.Д. е пропаднала
с десния си крак поради липсата на тротоарни плочки, залитнала е и е паднала на
земята на лявата си страна. Участъкът от
тротоара без плочки не бил обезопасен и обозначен, бил обрасъл с трева и нямало
възможност да бъде забелязано наличието на неравности по тротоара. След
падането си ищцата останала на земята, т.к. не била в състояние да стане,
защото изпитвала силна болка в областта на бедрото. Била пребледняла, стенела и
охкала от болка. На помощ й се притекли свидетелките К., Т. и друг случаен минувач,
които помогнали на А.Д. да стане от земята и да седне на предоставено и от К.
столче. Ищцата помолила свидетелите да повикат съпруга й, който работел в
магазин наблизо. След пристигането на свидетеля Д., той се обадил по мобилния
си телефон в болница “Тракия”, откъдето го уведомили, че ще следва да откара
пострадалата в спешния център на болницата. С помощта на притеклите се на помощ
минувачи, т.к. не била в състояние да се движи сама, чрез дърпане на тялото
ищцата била настанена да легне на задната седалка на автомобила на свидетеля Д..
През цялото време А.Д. изпитвала силни болки, стенела, а левият й крак висял.
От показанията на свидетелите Д. и П.К., и от приетите по почин на ищцата
писмени доказателства се установява, че след транспортирането й до болница
„Тракия“ ищцата била приета за лечение, т.к. чрез рентгенография било
установено счупване на шийката на тазобедрената й става. А.Д. била настанена в
„Ортопедично отделение“ на болницата, и т.к. продължавала да изпитва силни
болки, й били дадени обезболяващи и
успокоителни медикаменти. Два дни била неподвижна на легло, без да е в
състояние да става, след което на 23.10.2017 г. била оперирана и счупената
става била подменена с изкуствена безциментна става. След операцията ищцата била
в много тежко състояние, оплаквала се, че я боли, приемала множество
медикаменти – някои през устата, други през поставена й система за вливане, а трети
- против съсирване на кръвта - чрез поставяне на инжекции в корема.
Раздвижването й не се осъществило по план през първия ден след операцията, т.к.
й се виел свят и губела равновесие. Едва на третия ден след операцията успяла
да стане и да направи няколко крачки. Ищцата непрекъснато се оплаквала, че не
може да спи. Раздвижването й в „Ортопедично отделение“ продължило десет дни,
след което на 01.11.2017 г. била преместена в отделението по физиотерапия и
рехабилитация на болницата, където продължило приучването й за движение.
Продължила да приема обезболяващи и противо-съсирващи
кръвта медикаменти. Раздвижването било трудно, на няколко пъти А.Д. залитала и
имало опасност да падне, а тя много се притеснявала от това, т.к. лекарите я
били предупредили, че при падане ставата може отново да се счупи, което ще
наложи нова операция. От болницата ищцата била изписана на 08.11.2017 г. и
възстановяването й продължило в домашни условия, където се наложило за обгрижването си А.Д. изцяло да разчита на помощта на своя
съпруг – св.Д., включително за личната си хигиена. В следващите 6 - 7 месеца
продължила да изпитва силни болки, заради които вечер не можела да спи, както и
да приема обезболяващи и други медикаменти. Придвижвала се трудно, като първоначално
използвала проходилка за около месец, след това още
2-3 месеца се придвижвала с две патерици, впоследствие - с една патерица, а
понастоящем използвала бастун. Продължила постоянно да се страхува да не падне,
за да не се наложи нова операция. След травмата се влошило значително
психическото състояние на А.Д.. По природа била жизнен, енергичен и социален
човек, а след операцията се затворила в себе си, не желаела да общува с близки
и роднини, с изключение на съпруга си. Била отчаяна и се притеснявала, че ще
остане инвалид; тежало й, че трябва да разчита на чужда помощ. Ограничила
значително контактите със сестра си и внучката си, т.к. не желаела да я виждат
и запомнят в това й състояние.
От показанията на свидетелите Д. и К., както и от приетите по почин на
ищцата писмени доказателства се установява, че след изписването й от болницата А.Д.
е ходила допълнително на рехабилитация- първоначално в медицински заведения в
гр.*** , а впоследствие и в специализирано болично заведение за физиотерапия и
рехабилитация в гр.**. Подобни рехабилитационни курсове ищцата преминала и през
2018 г. и 2019 г. за периоди от по десет дни. След изтичането на 6 месеца след
операцията продължавала да изпитва болки, които обаче не били толкова
интензивни и се разредили във времето, но продължила да приема обезболяващи и
успокоителни медикаменти.
От приетите по почин на ищцата писмени доказателства и от заключението на
съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/, което съдът кредитира като обективно,
компетентно, пълно и обосновано, се установява, че при препъване и падане на
20.10.2017 г. А.Д.Д.
е получила счупване на лявата бедрена шийка. Счупването е било получено по
механизма на падане от собствен ръст с енергийно травмиране на зоната на таза в
твърда повърхност. Лечението, което е било осъществено, е било оперативно, с ендопротезиране на лява тазобедрена става, последваща
рехабилитация в специализирано заведение и в домашни условия и постепенно
прохождане с помощни средства и по-късно без тях, до изглаждане и балансиране
на походката. Нормалният период за възстановяване след ендопротезиране
с механично закрепена ендопротеза, при оперативно
лечение само три дни след травмата бил 6-7 месеца, а предвид възрастта на
ищцата можело да се увеличи до 8-10 месеца максимум. Изхождайки от този
стандарт и при липса на усложнения възстановителния период можело да се
определи в разширен диапазон като 10-12 месечен. На възраст от 63 г.
възстановяването след счупване на бедрената шийка, лекувана оперативно с
имплантиране на изкуствена става, би трябвало да е напълно. При извършен
преглед вещото лице е установило, че движенията на лявата тазобедрена става са
относително ограничени спрямо тези на дясната – флексия -100 градуса, при 120
градуса норма; екстензия- пълна; вътрешна ротация –
15 градуса, при 30 градуса норма; вътрешна ротация – 5-7 градуса, при норма от
15 градуса; абдукция – 20 градуса, съответно на
нормата; аддукция - 15 градуса, съответно на нормата.
С оглед на измерванията вещото лице сочи, че дори три години след травмата максимумът
в движението не е бил постигнат, като този дефицит ще остане и за в
бъдеще. Извършените от ищцата разходи за
медицински изделия, помощни средства, лекарствени продукти, консултативни
прегледи, рентгенографии и за проведената
специализирана рехабилитация в гр.** от 21.05.2018 г. до 31.05.2018 г. били
регламентирани и нужни за лечението на ендопротезираната
лява тазобедрена става на ищцата. Таксите заплатени за избор на стая, в общ
размер от 230 лв., нямали връзка с търсения ефект от рехабилитационните
мероприятия, а заплащанията са били направени, за да може ищцата да ползва стая
със съпруга си. От разходите за медикаменти, в общ размер от 5 601,70 лв.,
сумата в общ размер от 65,59 лв. касаела закупуване на медикаменти, които не
били свързани с лечението на травмата, а се отнасяли до неврологична или
депресивна симптоматика, или за лечение на остеоартрит.
От заключението на съдебно-техническата експертиза /СТЕ/, което съдът
кредитира като обективно, компетентно, пълно и обосновано, се установява, че на
източния тротоар към уличното платно на ул***в гр.***
до сградата с административен адрес № 22
на същата улица липсва тротоарна настилка – има отломки от бетон, а бордюрите
са изкъртени и на две места разбити, за да се оттича водата от водосточните
тръби, като такова е било състоянието и към 20.10.2017 г. На посоченото място
има тротоар с разрушена настилка, която изисква повишено внимание от
пешеходците, а свободното оттичане на водосточните тръби на съществуващата
сграда върху тротоара, дори и при наличието на добра настилка, създават през
зимата условия за заледявания, както и за повреди по нея/разрушаването й от
течащите води. За периода от началото на м.Х.2017 г. до м.ХІ.2020 г. няма
извършвани никакви строително-монтажни работи, които биха променили състоянието
на тротоара.
От показанията на свидетелите К. и Т. се установява, че от около 10-12
години източния тротоар пред сградата на ул***№ 22 е
с нарушена настилка, като на мястото, където е паднала ищцата, са падали и
други пешеходци.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, в това число и
показанията на свидетелите Д. и К., които
цени при условията на чл.172 от ГПК с оглед възможната им
заинтересованост от изхода на делото, т.к. всички свидетелски показания са
логични, последователни, без вътрешни противоречия и противоречия помежду си,
подкрепят се в съответните им части от събраните по делото писмени
доказателства и приетите заключения на СМЕ и СТЕ.
Съдът не обсъжда сред доказателствата представения от ищцата и приет
констативен протокол от
19.12.2017 г., акт №135, том
II, рег.№ 5370 на нотариус Стефка Чавдарова, рег.№381, с район на действие РС-***
, с неразделна част 6 броя цветни снимки
с отбелязана върху тях дата 26.10.2017 г., т.к. счита, че протоколът съставлява негодно
доказателствено средство, защото удостоверените в него факти не попадат в
нормативно признатата удостоверителна компетентност на нотариусите.
При
така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Предявените кумулативно обективно
съединени искове са с правни основания по чл.49 от Закона задълженията и
договорите /ЗЗД/, като съдът ги намира за
допустими, т.к. са предявени от лице с право на иск, срещу надлежен ответник и
при наличието на правен интерес за ищцата.
Разгледани
по същество съдът намира иска за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за изцяло основателен, а иска за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди за частично основателен, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността е обективна, тъй като не произтича
от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата и има
гаранционно-обезпечителен характер.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо да са налице
следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа, осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи /деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка
между деянието и вредата, противоправност и вина/.
Вредите следва да са причинени от изпълнителя при или
по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение
на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него.
В случая от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че на 20.10.2017 г. А.Д.Д. е
претърпяла инцидент, при който вследствие на падане на земята си е счупила
шийката на лявата тазобедрена става. Причината за падането й е била залитане
вследствие на пропадането на десния й крак в несигнализиран и необезопасен
участък от източния тротоар на ***, намиращ се пред сградата с административен
адрес № 22, който е бил с липсваща настилка. За лечение на увреждането на
здравето си А.Д. е претърпяла оперативна медицинска интервенция за подмяна на
увредената става с изкуствена такава, а възстановителния процес е продължил
около година, в рамките на който тя е приемала множество медикаменти и
няколкократно е извършвала дейности по рехабилитация и физиотерапия. В резултат
на травмата и по повод на лечението и възстановяването си тя е изпитала
значителни болки и страдания, които са били по-интензивни в първите 6 месеца,
както и значителни емоционални и психологически страдания. Освен това отново
във връзка с лечението и възстановяването си се е наложило тя да заплати медицински услуги, помощни средства, консумативи и лекарства.
Деянието, което е в пряка причинно – следствена връзка
с увреждането на здравето на ищцата, се изразява в бездействието на съответните
лица, които е следвало да отговарят за поддръжката на тротоара и отстраняването
на повредите по неговата настилка.
Основният правно-значим въпрос е дали това са лица, на
които Община *** е възложила тази
дейност по поддръжка и ремонт.
В исковата си молба ищцата обосновава отговорността на
Община *** с твърдения, че именно
общината чрез свои служители има нормативното задължение да поддържа
пешеходните тротоари на своята територията в подходящо за ползване от
гражданите състояние, а ако са налице несъответствия с нормативните
изисквания-да ги сигнализира и отстранява. Според ищцата това нормативно
задължение произтича от разпоредбата на чл.31 от Закона за пътищата /ЗП/,
съобразно който поддържането на
общинските пътища е задължение на общината, а съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона
за общинската собственост /ЗОбС/ и чл. 3 и чл. 8, ал.
3 от ЗП, съгласно които общинските пътища са публична общинска собственост,
чието право на собственост се разпростира върху всички основни елементи на
пътя, в т.ч. върху обхвата на пътя, включващ „земното платно", част от
което е тротоарът.
В случая това твърдение на ищцата е неоснователно,
т.к. съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 т.1 от ЗП този закон не се прилага за улиците в населените места и селищните образувания, с
изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от републикански или
общински пътища.
Съгласно
чл.3, ал.1 от ЗП пътищата са републикански и местни, а съгласно ал.3 на същата
норма местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение
и са свързани с републиканските пътища или с улиците.
Чл.3, ал.4
от ЗП предвижда, че списъците с републиканските и общинските пътища и промените
в тях се утвърждава от Министерския съвет, по предложение на министъра на
регионалното развитие и благоустройството, а съгласно действащия списък на
общинските пътища, одобрен с решение № 236 на МС от 13.04.2007 г., изменян и
допълван с последващи решения на МС №№№ 155 от 2009 г., № 301 и 677 от 2011 г.,
№ 807, 871 и 1016 от 2012 г., № 340 и 646 от 2014 г., № 110, 852 и 1031 от 2015
г., № 148, 255, 315, 745, 869, 957 и 1030 от 2016 г., № 68, 374, 545 и 646 от 2017
г., № 45 и 353 от 2018 г., № 359 от 2019 г. и № 20/2020 г., улица ***в гр.*** не е утвърдена като общински път или част от
него.
Нормативното задължение на Община *** да поддържа тротоара на улица ***обаче произтича от разпоредбите
на чл.2, ал.1 т.1 от ЗОбС, § 7, ал.1 т.4 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, които определят улиците в селищата /населените места/ за общинска собственост, както и от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и
издадената по реда на чл.3, ал.3 от ЗДвП Наредба №1 за организиране на движението по
пътищата от 17.01.2001 г., които
нормативни актове се прилагат за организиране на движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, а такива представляват и улиците в населените места.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат
изправни, а съгласно §6, т.1 от ДР на ЗДвП пътят включва и земните площи и съоръжения,
предназначени или обикновено използвани за движение на пешеходци.
Стопанисването на пътищата, респ. тяхната поддръжка,
се извършва от собственика им или от трети лица, на които той е възложил тези
дейности.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че А.Д. е пострадала от бездействието на лица, на които Община
*** е възложила
да стопанисват и поддържат общинските тротоари в състояние, годно за ползване.
В резултат
на това бездействие на ищцата
са били причинени вреди – неимуществени и имуществени.
Налице е противоправност
на увреждащото деяние, т.к. лицата,
на които общината е възложила изпълнението на тези функции, не са изпълнили свое нормативно задължение
да поддържат пешеходните тротоари на територията на Община
*** , в частност източния тротоар на ***,
в подходящо за ползване от гражданите състояние, а при възникнали
препятствия, да ги сигнализират
и обезопасят своевременно.
Налице е причинно-следствена
връзка между протиправното
бездействие и претърпените от А.Д.
вреди, които с едно изключение, са пряка и непосредствена последица от деянието.
Съдът приема, че в резултат
на протиправното бездействие на лицата,
на които общината е възложила изпълнението на функциите по поддръжка изправността на тротоарите, е настъпило увреждането на здравето на А.Д.Д., в следствие
на което тя е изпитала физически болки и
страдания, и емоционални и психически страдания, т.е.
били са и причинени неимущесдтвени вреди, които
подлежат на обезвреда.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Утвърденото в съдебната практика
разбиране е, че справедливостта не е абстрактна категория, а преценката следва
да се прави във всеки конкретен случай въз основа на всички обстоятелства,
имащи значение за размера на вредите. Такива обстоятелства представляват
характера и степента на засягане на здравето и физическата цялост на
пострадалия, последващото допълнително влошаване на
здравословното му състояние, броя на травматичните увреждания, силата,
интензитета, продължителността на претърпените болки, страдания, неудобства, и
други, в това число икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането, която има значение за обществено-оправданата мярка за
справедливост.
В настоящия
случай съдът намира, че на ищцата, която е била в една напреднала възраст – 63
години/ е било причинено сериозно физическо увреждане – счупване на шийката на
лява тазобедрена става, което с оглед на медико-биологичните си характеристики
има характера на средна телесна повреда по чл.129 от НК, т.к. е причинило
трайно затрудняване движението на левия долен крайник на пострадалата; в резултат на това увреждане
се е наложило по оперативен път да бъде сменена тазобедрената й става с
изкуствена; това увреждане и лечението му са свързани с продължително физическо
и емоционално и психическо страдание; ищцата е търпяла редица неудобства в процеса
на лечение и възстановяване, нарушен е бил нормалния й ритъм на живот, като
продължава да търпи неудобства и към настоящия момент. Оздравителният период е
продължил около 10-12 месеца, в първите 6 от които А.Д. е изпитвала значителни
по сила и интензитет физически болки, а след този период продължава да търпи
неудобства, свързани с наличен дефицит на движенията в лявата тазобедрена
става, променена походка, болки при лошо време, които ще следва да търпи и
занапред.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че справедливото обезщетение
за претърпените от ищцата неимуществени вреди съответства на претендирания с
исковата молба размер от 25 100 лв., поради което следва да й бъде присъдено
обезщетение от 25 100 лв. за причинените й неимуществени вреди, като
предявеният иск бъде уважен изцяло като основателен и доказан.
Досежно исковата претенция, касаеща присъждане на обезщетение за
имуществени вреди, съдът намира иска за частично основателен.
Както бе отбелязано по-горе в мотивите, на обезвреда подлежат не всички
вреди от непозволеното увреждане, а само тези, които са пряка и непосредствена
последица от него. Такава последица вредата съставлява само ако закономерно
произтича от деянието. В този смисъл съдът намира, че всички направени от
ищцата разходи за закупуване на
медицински изделия, на помощни средства, на лекарствени продукти, за
консултативни прегледи, за рентгенографии и за
проведената специализирана рехабилитация в гр.**, с изключение на платените от
нея суми за избор на стая, представляват имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от противоправното деяние, за което ответната община
отговаря като възложител. С оглед на събраните гласни доказателства за
влошеното емоционално и психическо състояние на ищцата в следствие на травмата,
както и за състоянието й непосредствено след операцията, съдът намира, че и
сторените от нея разходи за закупуване на лекарства, отнасящи се до
неврологична или депресивна симптоматика, или за лечение на остеоартрит,
също представляват подлежащи на репариране имуществени вреди. Вреди, които не
представляват пряка и непосредствена последица от увреждането, са направените от
ищцата разходи в общ размер от 230 лв. за избор на стая при периодите й на престой
в специализираното болнично заведение за рехабилитация в гр.** през 2018 г. и
2019 г., т.к. тези разходи нямат връзка с търсения ефект от рехабилитационните
мероприятия, а заплащанията са били направени, за да може ищцата да ползва стая
със съпруга си. В тази връзка следва да се има предвид, че към м.май 2018 г.
процесът на възстановяване на ищцата е бил в етап, при който тя не се е
нуждаела непременно от чужда помощ за обслужването си, като на още по-силно
основание това важи към м.май 2019 г. По тези съображения няма как да се
приеме, че платените такси за избор на стая са пряка и непосредствена последица
от увреждането на ищцата, т.е. те не подлежат на репариране по реда на чл.45 от ЗЗД, съответно по реда на чл.49 от ЗЗД.
Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен до размера от 5371,70 лв., а
за разликата до пълния си предявен размер от 5601,70 лв. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
С оглед съдържащата се претенция в исковата молба и на основание чл.84,
ал.3 от ЗЗД определените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди
следва да се присъдят ведно със законната лихва считано от датата на
увреждането – 20.10.2017 г. до окончателното им изплащане.
Относно
разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК всяка от
страните има право на разноски съразмерно на уважената/отхвърлената част от
исковете.
С оглед на представените от ищеца доказателства за направени
съдебно-деловодни разходи общо от 3 468,10 лв., в негова полза следва да
се присъдят разноски в размер на 3 433,42 лв.
Тъй като Община *** е била
представлявана от юрисконсулт, на основание чл.78, ал.8 от ГПК има право на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът определя същото в размер на 300 лв., като взема предвид разпоредбата
на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, материалния
интерес по делото, и фактическата и правна сложност на делото, която счита за
съответна обичайната за дела т подобен
предмет.
Поради това с оглед на отхвърлената част от иска в полза на Община *** следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер от 3 лв.
Водим от
изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.49 от Закона за задълженията и
договорите Община *** , ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление:
гр.*** , бул.“Цар Симеон Велики“ № 107, представлявана от кмета Живко Веселинов
Тодоров да заплати на А.Д.Д., ЕГН – **********, адрес *** сумата от 25 100 лв. / двадесет и пет хиляди и сто лева/,
представляваща обезщетение за причинените й от непозволено увреждане на
20.10.2017 г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху
нея, считано от 20.10.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание
чл.49 от Закона за задълженията и договорите Община
*** , ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.*** , бул.“Цар
Симеон Велики“ № 107, представлявана от кмета Живко Веселинов Тодоров да заплати на А.Д.Д.,
ЕГН – **********, адрес *** сумата от 5371,70 лв. / пет хиляди триста седемдесет и един лева и
седемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за причинените й от
непозволено увреждане на 20.10.2017 г. имуществени вреди, ведно със законната
лихва за забава върху нея, считано от 20.10.2017 г. до окончателното й
изплащане, а ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен за разликата до пълния му предявен размер от 5 601,70 лв. /пет хиляди шестстотин и един лева и седемдесет
стотинки/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от Граждански процесуален
кодекс Община *** , ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.***
, бул.“Цар Симеон Велики“ № 107, представлявана от кмета Живко Веселинов
Тодоров да заплати на А.Д.Д., ЕГН – **********, адрес *** сумата от 3 433,42 лв. /три хиляди четиристотин тридесет и три лева и четиридесет и две ст./ - съдебно-деловодни разноски по съразмерност на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от Граждански
процесуален кодекс А.Д.Д., ЕГН – **********, адрес *** да заплати на Община *** , ЕИК №
*********, със седалище и адрес на управление: гр.*** , бул.“Цар Симеон Велики“
№ 107, представлявана от кмета Живко Веселинов Тодоров сумата от 3 лв. / три лева/ - съдебно-деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение по съразмерност на отхвърлената част
от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
/Ат.Атанасов/