РЕШЕНИЕ
№ 11001
гр. София, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110142813 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Инса България“ ЕООД срещу „Уиз Еър
Унгария Црт.“ чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ КЧТ, с която е предявен
установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91, за сумата от 250 евро, представляваща прехвърлено чрез цесия
вземане за обезщетение на пътника Моско Иванов за отмяна на полет № W 64525 по
дестинация гр. Варна – гр. Прага, който е трябвало да пристигне до крайната дестинация на
19.12.2020 г., ведно със законната лихва от 18.03.2021 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 15742/2021 г. по описа на СРС, 175-
ти състав.
Ищецът твърди, че Моско Иванов е закупил билет с дестинация Варна – Прага, като
полетът е следвало да пристигне до крайната дестинация на 19.12.2020 г. в 07:35 ч. Твърди
се, че полетът е бил отменен, за което пътникът не е получил надлежно уведомление
съгласно правилата на Регламент 261/2004. Излага, че на 18.12.2020 г. Моско Иванов чрез
„Инса България“ ЕООД е изпратил съобщение до ответника, с което е претендирал
обезщетение. Поддържа, че на 16.12.2020 г. е сключен договор за цесия, по силата на който
Моско Иванов е прехвърлил на настоящия ищец вземането си към „Уиз Еър Унгария“ Црт,
като упълномощил цесионера да уведоми настоящия ответник за извършеното прехвърляне.
Сочи, че на 18.12.2020 г. ответникът е уведомен за сключената цесия, като му е даден и 7-
дневен срок за доброволно изпълнение. Излага още, че съгласно Регламент № 261/2004 при
отменен или закъснял полет пътникът има право на обезщетение. Поддържа, че Моско
Иванов е сключил договор за превоз на пътници, купувайки си самолетен билет. Твърди, че
при полет с дистанция до 1500 км. се дължи обезщетение в размер на 250 евро. В
заключение излага, че ответникът е уведомен за цесията, като сочи, че това се е случило
най-късно с получаването на исковата молба, в който смисъл била и съдебната практика.
1
Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск. Признава, че Моско Иванов е закупил самолетен билет за полет
W64525 с дестинация Варна – Прага, назначен за изпълнение на 19.12.2020 г. Излага
твърдения, че поради разрастналата се ковид-19 пандемия в края на месец ноември 2020 г.,
държавите-членки на ЕС приели различни изисквания за влизане на тяхна територия.
Поддържа, че ответното дружество е направило множество отмени на планувани полети,
включително и този на ищеца, който полет бил отменен на 03.12.2020 г. Твърди, че е
изпратил съобщение в този смисъл до регистрирания имейл адрес на пътника Моско Иванов,
като в тази връзка представя извлечение от вътрешната система. Поддържа, че отмяната на
полета е направена по решение на авиокомпанията, както и че съобщението за отмяна е
изпратено 14 дни преди полета, като в тази връзка сочи, че ако превозвачът е информирал
пътника за отмяната минимум две седмици преди началото на полета, то пътниците нямат
право на обезщетение. В заключение излага, че изпратените имейли от страна на ищеца не
са получени от ответното дружество, т.к. имейл-адресите, до които са изпратени, били
невалидни. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и разгледа материалите и събраните
по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа страна
следното:
По така предявените искове, в доказателствена тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на валидно
правоотношение между страните по договор за въздушен превоз на пътници, по което има
качеството на пътник; явяването си на регистрационното гише в съответствие с указанията
на превозвача за извършване на превоза; размерът на претендираното обезщетение, както и
изпадането на ответника в забава за плащането на дълга. С оглед релевираното възражение
за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възражението си, че е уведомил
пътника за отменения полет 2 седмици преди началната дата на полета.
С обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства:
наличието на валидно правоотношение между страните по договор за въздушен превоз на
пътници, по което Моско Иванов има качеството на пътник; че полет № W64525 с
дестинация Варна-Прага, който е трябвало да пристигне на 19.12.20 г. в 07:35 ч. е бил
отменен от страна на ответното дружество; размерът на претендираното обезщетение.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от представените от
ищеца писмени доказателства – електронен билет, от който се установява, че Моско Иванов
е закупил билет за полет с номер W64525, с дата на изпълнение 19.12.2020г., както и че
полетът е отменен.
С оглед гореизложеното, по делото е установено обстоятелството, че праводателят на
ищеца е бил пътник по договор за въздушен превоз на пътници, сключен с ответното
дружество, с начална точка на превоза – страна-членка на Европейския съюз, че полетът е
бил отменен от ответника, както и че разстоянието между началната и крайната точка на
пътуването е в минималния предвиден в Регламента размер. С оглед отмяната на полета още
преди датата на неговото извършване, в случая е без правно значение дали пътникът се е
явил на летището в съответния ден или е разбрал за отмяната преди това.
Относно прехвърлянето на процесното вземане, това обстоятелство се установява от
приетия по делото Договор за цесия от 16.12.2020г., по силата на който Моско Иванов е
прехвърлил на „Инса България“ ЕООД вземането си към „Уиз Еър Унгария Црт.“ за
2
обезщетение вследствие на отмяната на полет W64525. По делото е представено
уведомление за цесия до ответника, изхождащо от Моско Иванов. Ответникът оспорва
получаването на уведомлението с твърдения, че електронните адреси, на които то е
изпратено са невалидни. Въпреки дадените от съда указания на ищеца по реда на чл. 146, ал.
2 ГПК, ищецът не е ангажирал доказателства за надлежно връчване на уведомлението на
ответника по електронен път или по друг начин. Независимо от това, изходящото от
цедента уведомление е приложено към исковата молба и е връчено на ответника в хода на
процеса. Съгласно последователната съдебна практика /Решение № 78 от 9.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о., ТК/, приложеното към исковата молба и връчено заедно с нея
уведомление за цесия съставлява надлежно връчване по смисъла на чл. 99, ал. 4 ГПК и съдът
е длъжен да зачете неговото действие съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Както е изяснено с
Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, тази постановка е
валидна както в исковото производство по осъдителен иск, така и в това по специалния
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК.
Предвид гореизложеното, налице е и валидно правоприемство по договор за цесия на
процесното вземане между пътника Моско Иванов и ищцовото дружество „Инса България“
ЕООД, като ответникът е надлежно уведомен за цесията.
Както беше посочено, в тежест на ответника е да докаже възражението си, че е
уведомил пътника за отмяната на полета своевременно /поне 2 седмици преди датата на
полета/. В тази насока с писмена молба ответникът е представил електронно съобщение до
Моско Иванов, с което го уведомява, че полетът по резервационния код е отменен. От
приетото извлечение от електронната система на ответника се установява, че съобщението е
изпратено на електронен адрес ************@***.** на 03.12.2020г. От така ангажираните
писмени доказателства, обаче, не се установява получаването на съобщението на този
електронен адрес, нито твърдението на ответника, че адресът ************@***.** е бил
посочен от Моско Иванов като адрес за контакт с него. Видно от съдържанието на договора
за цесия и уведомлението за цесия, електронният адрес на пътника е *********@***.**.
Въпреки дадените от съда указания на ответника по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи
доказателства в подкрепа на възражението си за уведомяване на пътника за отмяната най-
малко 2 седмици преди датата на полета, ответникът не е ангажирал други доказателства в
тази насока. Ето защо съдът намира за недоказано възражението на ответника за
своевременно уведомяване за отмяната на полета.
При кумулативното наличие на всички предпоставки за възникване правото на ищеца
за заплащане на обезщетение и при липса на своевременно уведомяване за отмяната на
полета, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. В заповедното
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 25 лева и за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, платени изцяло, или общо 325 лева, които
следва да му бъдат присъдени. В исковото производство ищецът е сторил разноски за
държавна такса в размер на 25 лева, както и за адвокатско възнаграждение в размер на 360
лева с ДДС, платени изцяло или общо 385 лева, които следва да му бъдат присъдени.
Релевираното от ответника възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения е
неоснователно, тъй като същите са в минимален размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, че „Уиз Еър Унгария Црт.“ чрез „Уиз
Еър Унгария Црт. – клон България“ КЧТ, с ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр.
С, зона „Летище С“, сграда ИВТ, дължи на „Инса България“ ЕООД, с ЕИК: , със седалище и
адрес на управление: гр. С, бул. „С ш“ № , ет. , сумата от 250 евро, представляваща
прехвърлено чрез цесия вземане за обезщетение на пътника М И за отмяна на полет № W
64525 по дестинация гр. В – гр. П, който е трябвало да пристигне до крайната дестинация на
19.12.2020 г., ведно със законната лихва от 18.03.2021 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 15742/2021 г. по описа на СРС, 175-
ти състав.
ОСЪЖДА „Уиз Еър Унгария Црт.“ чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“
КЧТ да заплати на „Инса България“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 325
лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 385 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4