Р Е Ш Е Н И Е
№ III-308, 03.09.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен
състав в открито заседание на двадесет и пети август
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Кремена Лазарова
мл. съдия
Красен Вълев
при секретаря Жанета Граматикова, като
разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев в.гр.д.№ 1449 по описа за 2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение
№ 35 от 14.02.2020 г. по гр.д. №437/2019 г. на Айтоския районен съд е признато
за установено в отношенията между ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж,
рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, с ЕИК
*********, вписан в ТР при АВ, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Димитър Димитров –
зам. управител, чрез юр. Николета Матева и ответника Х.А.К. с ЕГН ********** от
гр. А., ул. М. № ***, че ответникът Х.А.К. с ЕГН ********** от гр. А., ул. М. №
***, дължи на ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. № *********,
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, с ЕИК *********, вписан в
ТР при АВ, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сгр.14, представлявано от Димитър Димитров – зам. управител, чрез
юр. Николета Матева, сумата от 1 058, 75 лева главница по договор от 12.01.2017
г. сключен за потребителски паричен кредит PLUS-14405720, за което е издадена
заповед № 175 от 25.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
324/2019 г. на РС-Айтос.
С
решението е отхвърлен предявения иск в останалата част - за разликата над
уважената главница от 1 058, 75 лева до претендираната главница от 3 068, 27
лева и за претендираните лихви – 1 773, 28 лева възнаградителна лихва и 213, 07
лева мораторна лихва за периода от 05.07.2018 г. до 11.03.2019 г., а Х.А.К. е осъден да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. Париж, рег. № *********, сумата от 82, 46 лева съдебно деловодни разноски
в заповедното и исковото производство съобразно уважената част от исковите
претенции.
Постъпила
е въззивна жалба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, с която се обжалва
първоинстанционното решение като неправилно. Излагат се съображения, че
съгласно чл. 22 от ЗПК договорът е недействителен, когато не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, като се твърди, че в процесния
случай тази хипотеза не е налице. С оглед изискването за отделно посочване на
главница и лихва за всяка погасителната вноска по чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК
се сочи, че това задължение се тълкува систематично с нормата на чл. 11, ал. 3
от ЗПК. Твърди се, че приложима е хипотезата на т. 11, а не на т. 12 и се
излага практика в посочения смисъл.
Иска се отмяна на
решението в отхвърлителната част и постановяване на ново, с което искът по чл.
422 от ГПК да бъде уважен изцяло.
Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени на
основание чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от
ответната страна по жалбата Х.А.К..
Бургаският окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Депозираната въззивна жалба е допустима -
подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията
на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
Предмет на въззивно обжалване е Решение № 35 от 14.02.2020 г. по гр.д. №437/2019 г. на Айтоския районен съд в отхвърлнителната му част.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение е допустимо и валидно, доколкото е постановено от надлежен
съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.
Пред Районен съд-Айтос е депозирано заявление
за издаване за заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България, с ЕИК ********* срещу Х.А.К. с ЕГН ********** за сумите,
произтичащи от договор за потребителски кредит с номер PLUS-14405720 от 12.01.2017 г., а именно 3068.27 лева –главница, 1773.28 лева-
възнаградителна лихва за периода от 05.06.2018 г. до 05.02.2021 г., 213.07
лева- мораторна лихва за периода от 05.07.2018 г. до 11.03.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението- 22.03.2019 г. до
окончателното плащане на вземането, както и разноски по делото- 101.09 лева
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Издадена е Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №175 от 25.03.2019 г по
ч.гр.д. №324/2019 по описа на РС-Айтос за претендираните суми. Длъжникът е
подал в срок възражение по чл. 414, като на заявителя му е указана възможността
в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си.
Производството по гр.д. №437/2019 г. на
Районен съд- Айтос е образувано по искова молба по реда на чл.422 от ГПК – за
признаване за установено дължимостта на вземания, произтичащи от договор за
потребителски кредит № PLUS-14405720 от 12.01.2017 г., сключен между БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. и ответника Х.А.К. за сумите, заявени със заявление по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 324/2019 г. на РС-Айтос.
Видно от приложения договор за потребителски
паричен кредит PLUS-14405720 от 12.01.2017 г./л.
13-18 от делото на АРС/ между ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж,
рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, с ЕИК
*********/ същият правоприемник на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК
*********/ и ответника Х.А.К. с ЕГН ********** е налице заемно правоотношение,
като ответникът е получил паричен кредит в размер на 3500 лева, като следва да
върне 7812 лева на 48 погасителни вноски, всяка от които в размер на 162.75
лева. Посочен е и размер на застрахователна премия за застраховка „Защита на
плащанията“ в размер на 940.80 лева. Определен е лихвен процент от 36.63 % и
ГПР от 45.71%. Инкорпориран в договора е
погасителен план, съдържащ номер на вноската, размер на вноската, падежна дата
и оставаща главница в лева.
С исковата молба е приложен подробен
погасителен план/л. 26-31 от делото на АРС/, актуален към 08.05.2019 г.,
изготвен и подписан единствено от ищеца.
Приложена е покана от ищеца към ответника, с
която се обявява кредита за предсрочно изискуем/л. 32 от делото на АРС/.
Липсват данни как и дали тази покана е връчена на длъжника преди образуване на
делото.
По делото е изготвено и прието заключение по
назначената съдебно-счетоводна експертиза/л. 76-81 от делото на АРС/. Вещото
лице приема, че кредитът е усвоен в посочения размер от 3500 лева; общата сума,
платена от кредитополучателя по договора е в размер на 2441.25 лев; с
постъпилите плащания по кредит в общ размер на 2441.25 лева са погасени 15
вноски от общо 48 вноски по погасителния план; от постъпилите плащания са
погасени суми по пера: 549.33 лева за главница, 1597.92 лева за лихва и 294
лева за главница за застраховка; към 22.03.2019 г. размерът на задълженията на
длъжника са: 3068.27 лева- главница, 1773.28 лева възнаградителна лихва за
периода 05.06.2018 г. -05.02.2021 г. и 213 лв. мораторна лихва за периода
05.07.2018 г.- 11.03.2019 г.
Спорно е дали договорът за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т.11 и т. 12
от ЗПК. За да стигне до извода, че са
налице хипотезите на т. 11 и т.12, районният съд е приел, че не е изготвен
погасителен план към процесния договор за кредит, съдържащ разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент.
Разпоредбата на т. 11 на ал. 1 на чл. 11 от ЗПК изисква договора да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, а
разпоредбата на т. 12 изисква договорът да съдържа информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните
разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план
се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит.
Следва да се посочи, че т.11 и т.12 на ал. 1
на чл. 11 от ЗПК са въведени от законодателя в изпълнение на задължението му за
транспониране на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съветаот 23
април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Текстовете на т. 11 и т. 12 от националния
закон почти изцяло пресъздават тези на чл. 10, пар. 2, букви "з" и
"и" от директивата.
С Решение на СЕС от 9 ноември 2016 година по
дело C-42/15 (Home Credit Slovakia a.s. срещу Klára
Bíróová) е прието, че член 10, параграф 2, букви з) и и)
от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в срочния договор за
кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не
трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната
вноска е предназначена за погасяването на тази главница. Тези разпоредби,
тълкувани във връзка с член 22, параграф 1 от тази директива, не допускат
държавата членка да предвижда такова изискване в националната си правна уредба.
В процесния договор е инкорпориран
погасителен план/л. 13-14 от делото на АРС/, в който са посочени разбивки за 48
вноски, като за всяка вноска има данни за номер на вноската, размер на
вноската, падежна дата и оставаща главница в лева. Ето защо потребителският
договор съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, съобразно законовото изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11
от ЗПК. Изискването за посочване на последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, не е необходимо за процесното
правоотношения, доколкото лихвеният процент е фиксиран /36.63 % / и не са
налице различни лихвени проценти.
Съобразно член 10, параграф 2, буква и) и
параграф 3 от Директива 2008/48/ЕО, само при наличие на искане от потребителя -
което може да бъде направено през целия срок на действие на договора -
кредитодателят е длъжен безплатно да му предостави извлечение под формата на
погасителен план. Директивата не предвижда изискване договорът за кредит изначално
да съдържа подобно извлечение под формата на погасителен план. Такова изискване
не е предвидено и в националната правна уредба, доколкото ал. 3 на чл. 11
разяснява ал. 1, т. 12, в смисъл, че кредиторът предоставя на потребителя при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.
Ето защо липсата на погасителен план,
инкорпориран в договора, съдържащ
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, не може да влече
недействителност на договора на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 12
от ЗПК.
В исковата молба се твърди настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита на 05.07.2018 г. Това твърдение остава
недоказано в производството, доколкото в приложената по делото покана до
длъжника/ л. 32 от делото на АРС/ е с дата 16.11.2018 г., като от нея не е
видно дали същата изобщо е връчена на длъжника.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем
може да бъде извършено в хода на исковото производство, образувано по реда на
чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК. Изявлението на банката за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или
в отделен документ, който е представен като приложение към исковата молба. В
тези случаи изявлението поражда правни последици с връчването на препис от
исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице
и предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване
преимуществото на срока. Упражняването на това потестативно право на банката и
в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на
исковото производство представлява факт от значение за съществуването на
претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви, който
следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. При
положение, че правното основание на заявената претенция е договорът за кредит,
и поради това, че решението следва да отразява материалноправното положение
между страните по делото, каквото е то към момента на приключване на съдебното
дирене, липсва основание да се отрече настъпилата в хода на исковото
производство предсрочна изискуемост на кредита./ Решение №10 от 25.02.2020 г.
по т.д. №16/2019 г. на ВКС,II ТО/ В процесния
случай поканата е приложена към исковата молба и е връчена на длъжника на
27.05.2019г., като това е датата, на която съдът следва да приеме, че е
настъпила предсрочната изискуемост по процесния договор за кредит.
Съобразно постановките на Тълкувателно
решение № 3/2017 от 27.03.2019 г. по тълк. д. №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС размерът
на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. Ето защо въззивната инстанция съобразява настъпването в рамките на исковото
производство на правнорелвеантен факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК, а
именно настъпване на ефекта от преобразуващото право на кредитора да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Съобразявайки този факт исковата претенция за
главницата по договора в размер на 3068.27 лева се явява доказана по основание
и размер.
Съобразно същия тълкувателен акт на ВКС за
периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се
определя по действалия до този момент погасителен план. Ето защо за периода до 27.05.2019г.
на кредитора се дължи и възнаградителна лихва, съобразно погасителния план
за дванадесет падежирали до 27.05.2019
г. вноски, а именно вноски 16-27 от погасителния план. Дължимата възнаградителна
лихва, неплатена от ответника по падежирали до 27.05.2019г. погасителни
вноски, изчислена от съда, базирайки се
на приетата съдебно-счетоводна експертиза е в размер на 962,48 лева, до който
размер исковата претенция за 1773,28 лева е доказана по основание и размер.
Доколкото съдът отчита, че предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила на до
27.05.2019г, то претенцията за законна лихва за забава за периода 05.07.2018 г.
до 11.03.2019 г. е недоказана. Законна
лихва се дължи от датата на настъпване
на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на
предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този
момент погасителен план.
Поради
частично несъвпадение в изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част, с която са отхвърлени
предявените искове за разликата над уважената главница от 1 058, 75 лева до
претендираната главница от 3 068, 27 лева и за претендирана възнаградителна
лихва до размер на 962,48 лева, и да бъде призната за установена дължимостта на
сумите в отношенията между страните.
С оглед
изхода на спора следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане
на разноски съобразно представения списък и за уважената част от като на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество и сумата от 228,66 лева разноски за пред първата инстанция.
На основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 273 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество и разноски за въззивната инстанция
съразмерно на уважената част за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съобразно разпоредбите на чл. 78,
ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в общ размер от 106,14 лева.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 35 от
14.02.2020 г. по гр.д. №437/2019 г. на Айтоския районен съд, в частта с която
са отхвърлени предявените искове за разликата над уважената главница от 1 058,
75 лева до претендираната главница от 3 068, 27 лева и за претендираната
възнаградителна лихва до размера на 962,48 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
в
отношенията между ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. №
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, с ЕИК
*********, вписан в ТР при АВ, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Димитър Димитров –
зам. управител, чрез юр. Николета Матева и ответника Х.А.К. с ЕГН ********** от
гр. А., ул. М. № ***, че ответникът Х.А.К.
с ЕГН ********** от гр. А., ул. М. № ***, дължи на ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. №
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, с ЕИК
*********, вписан в ТР при АВ, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Димитър Димитров –
зам. управител, чрез юр. Николета Матева сумата
от 2009,52 лева- главница по договор
от 12.01.2017 г. сключен за потребителски паричен кредит PLUS-14405720 и сумата
от 962, 48 лева-възнаградителна лихва за периода от 05.06.2018 г. до 05.05.2019
г.,за които е издадена заповед № 175 от 25.03.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 324/2019 г. на РС-Айтос.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 35 от
14.02.2020 г. по гр.д. №437/2019 г. на Айтоския районен съд в останалата част.
ОСЪЖДА Х.А.К. с ЕГН ********** от
гр. А., ул. М. № ***, да заплати на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, с ЕИК *********, вписан в ТР при АВ, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сгр.14, представлявано от Димитър Димитров – зам. управител, чрез юр. Николета
Матева, сумата от 228,66 лева - разноски
в заповедното и първоинстанционното производство съобразно уважената част от
исковите претенции, както и сумата от 106,14 лева - разноски за въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.