Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 07.10.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 1884 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Производството по делото е образувано, след
като с Определение на Окръжен съд – Кюстендил, постановено по т.д. № 56 от
описа на съда за 2018 г., исковете с правно основание чл.79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
327 и сл. от ТЗ, както и чл. 135 ЗЗД, на „Мак“ ООД против „Виктори Индъстри“
ЕООД и „Дандания“ ЕООД, предявени с обща искова молба са разделени, като на
основание чл. 118, ал. 2 от ГПК на Районен съд – Кюстендил е изпратен за разглеждане
единствено искът с правно основание чл. 135 от ЗЗД.
В исковата молба се сочи, че през 2013 г.
ищцовото дружество доставило на ответника „Виктори Индъстри“
ЕООД въглища на общата стойност 60 480 лева. За
извършените доставки били изготвени съответни фактури. Към настоящия
момент този дълг не бил погасен, като вземането е предмет на иск с правно основание
чл.79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327 и сл. от ТЗ пред Окръжен съд –
Кюстендил по т.д. № 56 от описа на съда за 2018 г.
От своя страна ответникът „Виктори Индъстри“ ЕООД на
02.12.2014 г. и на 28.04.2015 г. отчуждило всичките си недвижими имоти
чрез прехвърлянето им на свързно с последното към
онзи момент лице - „ДАНДАНИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********. Свързаността
произтичала от това, че към датата на отчуждителните сделки дружеството
„Виктори Инъстри“ ЕООД се управлявло и представлявало от Ю. Й.А.,
ЕГН: **********, а ответникът „ДАНДАНИЯ“ ЕООД - от лицето Д. П. Л., ЕГН: **********, като
управителите на двете дружества живеели на семейни начала и имали дете от
съжителството си. Те живеели на
съпружески начала и към настоящия момент. И двамата имали постоянен адрес,
идентичен са адреса на управление на „ДАНДАНИЯ“ ЕООД,
който имот бил собственост на Ю. Й. А. С разпоредителните си действия от 02,12.2014г.
ответникът „Виктори Инъстри“ ЕООД прехвърлил на сързаното с него
„Дандания“ ЕООД следните недвижими имоти:
1. С нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 107, том II, рег. № 3712,
нот. дело № 266/2014г. - Сграда (пивница), построена
в УПИ III (урегулиран
поземлен имот парцел трети в квартал 2 (две) по плана на с.
Четирци, общ. Невестино, обл. Кюстендил, одобрен със Заповед № 113 от
2. С нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 106, том II, рег. № 3708,
нот. дело № 265/2014г. - УПИ III (урегулиран поземлен имот парцел трети), в квартал 2
(две) по плана на с. Четирци, общ. Невестино, обл. Кюстендил, одобрен със
Заповед № ИЗ от
С така извършените прехвърляния,
предвид знанието у управителя на ответника „Виктори Индъстри“ ЕООД
към онзи момент за наличието на основателни претенции от страна на ищеца,
останали неудовлетворени, било извършено умишлено прехвърляне на активи с
цел да не може да посрещне адекватно отговорността си спрямо ищеца. В следствие
на това едноличният собственик и управител на същото - Ю. Й.А. го е
прехвърлил на лицето С. В. С., ЕГН: **********, който към настоящия момент бил собственик
и управител на ответника, което обстоятелство било вписано в Търговския
регистър на 05.02.2015 г.
Поради изложеното се иска на основание чл. 135 ЗЗД съдът да обяви за недействителни по
отношение на „МАГ“ ООД, ЕИК: ********* следните сделки, извършени от ответниците „Виктори
Индъстри“ ЕООД и „ДАНДАНИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********: за покупко-продажба на недвижим имот,
за което е съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 107, том II, рег.
№ 3712, нот. дело № 266/2014 г. - Сграда
(пивница),
построена в УПИ III (урегулиран
поземлен имот парцел трети в квартал 2 (две) по плана на с.
Четирци, общ. Невестино, обл. Кюстендил, одобрен със Заповед № 113 от
Претендират се и направените по делото
разноски.
Обстоятелства, от които произтичат
възраженията на ответника:
В законоустановения срок ответната страна „ДАНДАНИЯ“
ЕООД е депозирало писмен отговор, в който е
посочено, че исковете са допустими, но неоснователни. Твърди, че сделките за покупко-продажба на процесните
недвижими имоти са осъществени добросъвестно, без неговият
управител да е знаела, че ответникът по настоящото
дело „ВИКТОРИ ИНДЪСТРИ“ ЕООД дължи каквито и да било
суми на „МАГ“ООД. Не е оспорено обстоятелството, че Ю. Й.А.
и Д.П.Л. имат родена от
съвместното си съжителство дъщеря, но се сочи, че от
Възразява срещу всички наведени твърдения и
посочени обстоятелства, на които се основава искът с
правно основание чл.135 ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното „ВИКТОРИ
ИНДЪСТРИ“ ЕООД не е депозирало писмен отговор. Прилагането на съобщението към делото след залепване на уведомление по чл.
50, ал. 4 ГПК е поставило началото на срока за отговор на исковата молба –
05.02.2019 г., тъй като особен представител не следва да се назначава – така Определение
№ 309 от 24.04.2014 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 1596/2014 г., IV г. о., ГК.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца, а ответната страна „ДАНДАНИЯ“ ЕООД я оспорва. Ответното „ВИКТОРИ ИНДЪСТРИ“ ЕООД не
изразява становище по иска.
Съдът, след като взе
предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е било спорно, че през 2013
г. ищцовото дружество доставило на ответника „Виктори
Индъстри“ ЕООД въглища на общата стойност 60 480 лева, който дълг
понастоящем не бил погасен, а вземането е предмет на иск с правно основание
чл.79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327 и сл. от ТЗ пред Окръжен съд –
Кюстендил по т.д. № 56 от описа на съда за 2018 г., (от което настоящото е
отделено).
Установява се от приложените писмени документи, че
„Виктори Индъстри“ ЕООД на 02.12.2014 г. и на 28.04.2015 г.
прехвърлило на „ДАНДАНИЯ“ ЕООД, ЕИК: ********* следните
недвижими имоти:
1. С нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 107, том II, рег. № 3712,
нот. дело № 266/2014г. - Сграда (пивница), построена
в УПИ III (урегулиран
поземлен имот парцел трети в квартал 2 (две) по плана на с.
Четирци, общ. Невестино, обл. Кюстендил, одобрен със Заповед № 113 от
2. С нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 106, том II, рег. № 3708,
нот. дело № 265/2014г. - УПИ III (урегулиран поземлен имот парцел трети), в квартал 2
(две) по плана на с. Четирци, общ. Невестино, обл. Кюстендил, одобрен със
Заповед № ИЗ от
В хода на производството не бе оспорено и твърдението,
че към датата на отчуждителните сделки дружеството „Виктори
Инъстри“ ЕООД се управлявало и представлявало от Ю. Й.А.,
ЕГН: **********, а ответникът „ДАНДАНИЯ“ ЕООД - от лицето Д.П.Л.,
ЕГН: **********. В т.см. са и записите в Търговския регистър, според служебната
справка за това.
От приложените справки за постоянен и настоящ адрес се
установява, че Ю. Й.А., ЕГН: ********** и Д.П.Л.,
ЕГН: ********** имат идентичен постоянен и настоящ адрес. Те имат и дъщеря,
родена от съвместното им съжителство на 20.12.1997 г., което обстоятелство е
вписано в приложеното удостоверение за семейно положение, съпруга и деца.
Събрани са и гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетелите И. Г. Т., Ф. В. П. и Ц.
К. Н..
Свидетелят Т. сочи, че през 2015 г. е виждал Ю. Й.А. на ул. „Николой Гебрев” пред 18-ти блок, като
последният му казал, че се прибира вкъщи.
Свидетелят Ф. П. е съседка на Д.Л.. Твърди, че
тя живее при майката си от
Свидетелят Ц. Н. е майка на Д.Л.. Твърди, че тя
живее с нея в гр. Радомир от много години, от
От приложеното и неоспорено от страните
заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице А. Т. се
установява, че сумите по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
107, том II, рег.
№ 3712, нот. дело № 266/2014г. и нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 106, том II, рег. № 3708,
нот. дело № 265/2014г., са заплатени в брой и са отразени в счетоводно при
купувача и продавача.
При така безспорно установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
По допустимостта на „Павловия иск“:
1. Правен
интерес. Наличието на правен интерес от предявяването на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е
обосновано от ищеца в качеството му на кредитор на ответника „Виктори Индъстри“ ЕООД, чиито
действия - разпоредителни възмездни сделки, обективирани в нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 107, том II, рег. № 3712,
нот. дело № 266/2014г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
106, том II, рег.
№ 3708, нот. дело № 265/2014г. -
го увреждат.
2. Подсъдност на
делото. Съобразно правилата на разпоредбите на чл. 103 ГПК относно родовата
подсъдност и чл. 109 ГПК относно подсъдността по местонахождение на недвижимия/те
имот/и, делото е подсъдно на Районен съд - Кюстендил като първа инстанция.
Налице са процесуалните предпоставки относно
надлежното упражняване на правото на иск.
По основателността на „Павловия иск“:
Според законодателното решение на чл. 135 ЗЗД
кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е
знаел за увреждането - т. н. “Павлов
иск”. За основателността на подобна претенция законът изисква да бъдат
установени със средствата на ГПК: 1. Наличие на вземане; 2.Извършване на
действие, което уврежда кредитора (eventus damni ); 3. Знание за увреждане (
consilium fraudis ).
От събраните
по делото доказателства в случая се установява, че „Мак“ ООД
е титуляр на парично вземане от длъжника „Виктори Индъстри“ ЕООД, произтичащо от доставка на въглища, като дългът до този дълг не е бил погасен,
авземането е предмет на иск с правно основание чл.79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327
и сл. от ТЗ пред Окръжен съд – Кюстендил по т.д. № 56 от описа на
съда за 2018 г.
Не спорно в случая, че вземането на кредитора към
длъжника е налично и е възникнало преди
извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска. Допълнителна
проверка за това не се налага, доколкото съдът по Павловия иск не може да
проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен
ако вземането не е отречено с влязло в сила решение - Решение № 65/25.03.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 3800/2015 г., ГК, IV г. о.
Видно от доказателствата по делото – приложените
фактури и приемо-предвателни протоколи, вземанията на кредитора към длъжника
възлиза на сумата от 60480 лв., но са възникнали през 2013 г.
Длъжникът „Виктори Индъстри“ ЕООД е прехвърлил правото на собственост върху Сграда (пивница), построена в УПИ III (урегулиран поземлен имот парцел
трети в квартал 2 (две) по плана на с. Четирци, общ.
Невестино, обл. Кюстендил, одобрен със Заповед № 113 от
В резултат на възмездните сделки към 2014 г. е
намаляла възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на
длъжника.
Досежно материално-правната предпоставка по чл. 135
ал.2 изр.2 ЗЗД: Тя има субективен характер и установявяването й е в тежест на
ищеца. Уредената в чл. 135, ал. 2 ЗЗД презумпция обаче, може да
се тълкува разширително и е приложима и по отношение на лицето, с което
длъжникът се намира във фактическо съжителство (спр.Решение № 163/27.07.2011 г.
по гр. д. № 672/2010 г. на ВКС 3-то г. о.; Решение № 967/08.03.2010 г. по гр.
д. № ЗЗ36/2008 г. на 1-во г. о.; Решение 219/17.02.2010 г. по т. д. № 752/2009
г. на 2-ро т. о.), а оборването й е в тежест на
ответната страна.
Според приетото в Решение
№ 93/28.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 638/2016 г., ТК, II
т. о. длъжникът винаги знае за увреждането,
когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото
вземане. Когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането. Тук задълженията са възникнали през 2013
г., а сделките, предмет на делото, са сключени на 03.12.2014 г. Досежно това
дали съкотрагентът е знаел за наличните задължения за длъжника следва да се
вземе предвид, че страните по сделките са търговски дружества, а юридическото лице „знае“ за
увреждането, ако физическите лица от състава на управителните му органи знаят
за него – спр. Решение 1016-2004-ГО, както и 86-2017-IV-ГО. Към датата на отчуждителните сделки дружеството „Виктори Инъстри“ ЕООД се
управлявало и представлявало от Ю. Й.А., ЕГН: **********, а ответникът „ДАНДАНИЯ“ ЕООД - от
лицето Д.П.Л., ЕГН: **********.
От приложените справки за постоянен и настоящ адрес се установява, че Ю. Й.А., ЕГН: ********** и Д.П.Л., ЕГН: ********** имат идентичен постоянен и настоящ
адрес. Те имат и дъщеря, родена от съвместното им съжителство на 20.12.1997 г. Но
твърдението, че са разделени от 2012
г. не бе опровергано. В т.см. следва да се посочи, че наличието на фактическа степен на близост, каквото е съвместното живеене
на съпружески начала, само ако е доказано като факт, може само да залегне в
основата на фактически извод за наличие на знание. В случая подобни доказателства не са
ангажирани. С отговора на исковата молба е заявено съответно надлежно
оспорване на това правнорелевантно обстоятелство и в т.см. следва да се кредитират с
доверие показанията на свидетелите Филка Василева Паунова и Цвета Кирилова Н.
(като показанията на последната, въпреки близката степен на родство с г-жа Л.
се ценят с доверие, доколкото не са опровергани от другите доказателства по
делото), които сочат, че почти 10 години Д.П.Л. и Ю. Й.А.,
не живеят съвместно и не поддържат никакви контакти. Съдържанието им в този
смисъл не бе опровергано от показанията на свидетеля Тодоров, т.к. той сочи, че преди
5-6 г. е видял веднъж Ю. А. пред блок в гр. Перник, който му заявил, че се
прибира у дома, където обаче не са ангажирани доказателства да е живяла и живее
понастоящем Д.Л., още повече в условията на фактическо съжителство по см. на СК
с посоченото лице.
Обстоятелството, че представителите на ответниците имат общо дете и идентичен
постоянен и настоящ адрес също не е достатъчно да установи знание за увреждане
и докаже намерение и цел за увреждане. Не са ангажирани доказателства дали те
са полагали общи грижи и евентуално да са издържали съвместно детето си към
03.12.2014 г., дали са имали отношения като семейство и дали са имали общо
домакинство. В т.см. липсата на фактическа близост между тях още от 2012 г., за
което са събрани гласни доказателства предполага невъзможност за знание за
увреждане, респ. цел за увреждане. Респ. може да се приеме, че извън безспорно
установените факти, че управителите на ответните дружества са родители на
общото им дете, няма никакви доказателства, дори косвени, че към 03.12.2014 г.,
когато са извършени сделките в нотариална форма, те са живеели в едно жилище, в
общо домакинство и са имали фактически отношения като между съпрузи. Не може да
бъде индиция в противен смисъл и приложеното удостоверение на постоянен и
настоящ адрес на лицата, доколкото не отразява фактически съществуващото
положение. Нещо повече, събраните гласни доказателства средства чрез разпита на
св. Паунова и Н. сочат именно, че в продължение на повече от 10 г. постоянният
и настоящ адрес на Д.е в гр. Радомир. Тук следва се вземе предвид и
заключението по допусната СчЕ, според което сумите по нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 107, том II, рег. № 3712,
нот. дело № 266/2014г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
106, том II, рег.
№ 3708, нот. дело № 265/2014г., са заплатени в брой и са
отразени в счетоводно при купувача и продавача, респ. сделките са възмезни и
средствата по тях са били заплатени, като освен това са отразени надлежно в
счетоводните регистри на дружествата. И доколкото не бе проявена доказателствена
активност за събиране на доказателства относно съществуването на фактическа
близост в отношенията между двамата представители на ответниците-страни по
атакуваните сделки към момента на извършването им, а само предположение за
такава не може да обоснове разширяване на приложното поле на презумпцията по чл.
135, ал.2 ЗЗД, то се налага
извод, че исковата претенция е неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
С оглед изхода от делото и на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника „Дандания“ ЕООД се следват деловодни разноски,
но доказателства за сторени такива, вкл. касаещи заплатено адвокатско
възнаграждение, не са ангажирани. Договорът за правна помощ на л. 103 от делото
не съдържа конкретни уговорки относно срока и начина на плащане на
възнаграждението, нито отбелязване за плащане в брой на част или на цялото
възнаграждение. Не са представени и доказателства възнаграждението да е
преведено на процесуалния представител по банков път до приключване на устните
състезания. В т.см. няма законово основание за присъждане на разноски по реда на
чл. 78 ГПК. Така Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т.д.№6/2012г. на
ОСГТК на ВКС.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ исковата претенция за обявяване на
недействителни по отношение на „МАГ“
ООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: *********, представлявано от управителя Илин
Росенов Карипов, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Студентски, бул. „Андрей Ляпчев“ №1, следните
сделки, извършени от ответниците „Виктори
Индъстри“ ЕООД вписано в ТР при АВ с
ЕИК *********, представлявано от управителя Стойчо Владимиров Стойчев, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Благой Гебрев“ № 16, вх. Г, ет.
1, ап. 2 и „ДАНДАНИЯ“ ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: *********, представлявано от управителя Д.П.Л., със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „Благой Гебрев“ № 16, вх. Г, ет. 1, ап. 2: за покупко-продажба на недвижим
имот, за което е съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 107, том II, рег.
№ 3712, нот. дело № 266/2014 г. - Сграда
(пивница),
построена в УПИ III (урегулиран
поземлен имот парцел трети в квартал 2 (две) по плана на с.
Четирци, общ. Невестино, обл. Кюстендил, одобрен със Заповед № 113 от
Решението може да се
обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.