РЕШЕНИЕ
№…110
гр. Самоков, 11.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
септември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина
Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 696 по описа на съда за
Д.С.А. *** е
предявил срещу „ЧЕЗ Електро България” АД,
гр. София следните искове: иск за задължаване на ответника да изпълни
договорното си задължение към ищеца за осигуряване възстановяване на
снабдяването с електрическа енергия на имот с административен адрес гр.
Самоков, ул. „Люляк“ № 4, както и искове
за установяване по отношение на ответника, че не съществуват негови вземания
към ищеца за заплащане на сумата 2433,89 лв., представляваща цена на доставена
в имота на горепосочения адрес електрическа
енергия за периода от 01.04.2008 г. до 30.03.2012 г. и за заплащане на
сумата 1673,31 лв., представляваща лихва за забава върху горепосочената
главница за период от месец април
Твърди се в исковата молба, че
ищецът е клиент на ответното дружество с
клиентски № 300128534003 и че по силата на съществуващото между тях
правоотношение ответното дружество доставяло електрическа енергия в собствен на
ищеца по наследство имот, представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда,
находяща се на адрес гр. Самоков, ул. „Люляк“ № 4. Във фактура, издадена от
ответното дружество на 30.03.2012 г. било посочено, че освен дължимата за
последния отчетен период електрическа енергия ищецът дължи и сумите 2363,64 лв.
за стари задължения и 434,27 лв. за неустойки за просрочени плащания към същата
дата. Ответникът прекъснал електроснабдяването на имота на ищеца през месец
април
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е представил отговор на исковата молба, в който предявените
отрицателни установителни искове са оспорени като недопустими и неоснователни.
Срещу допустимостта на исковете
ответникът е изложил съображения за липса на правен интерес у ищеца от
предявяването им, като излага доводи в тази връзка, че позоваването на
погасителна давност е средство за защита на длъжника по предявен срещу него иск
или по предприето срещу него принудително изпълнение за вземането, но не и
основание за отрицателен установителен иск срещу кредитора.
По същество срещу основателността
на отрицателните установителни искове са изложени и съображения, че
погасителната давност, ако бъде приложена въз основа на надлежно направено
възражение, погасява единствено правото на принудително изпълнение на
вземането, но не и самото вземане. Тези съображения основават твърдението на
ответника, че вземанията му не са погасени, а съществуват и се основават на
доставката на електрическа енергия в имота на ищеца в процесния период.
Оспорва се и твърдението на ищеца
за погасяване по давност на вземането за лихви за забава, като се излагат
правни съображения, основани на разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД и се твърди, че
дори главното вземане да е погасено по давност, не е погасено по давност
вземането за лихви за период от три
години до предявяване на иска на 26.06.2017 г.
В тази връзка в срока по чл. 211,
ал. 1 от ГПК ответникът е предявил срещу ищеца насрещен иск за заплащане на сумата
743,14 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва за забава за периода от 26.06.2014 г. до 26.06.2017 г. върху неплатената главница, предмет на
първоначалния отрицателен установителен иск, както и за заплащане на законна
лихва върху главницата от предявяване на насрещния иск до датата на плащане или
до датата на влизане в сила на съдебното решение по насрещния иск, в зависимост
от това кое обстоятелство настъпи първо.
С влязло в сила като необжалвано
от страните определение от 04.05.2018 г. е оставено без разглеждане предявеното
от ответника с насрещната искова молба искане ищецът да бъде осъден да заплати
на ответника законната лихва върху процесната главница – предмет на
първоначалния отрицателен установителен иск за период от предявяване на
насрещния иск до датата на плащане или до датата на влизане в сила на съдебното
решение по насрещния иск, в зависимост от това кое обстоятелство настъпи първо
и в частта му по това искане производството по делото е прекратено. Предявеният
от ответника с насрещната искова молба иск за заплащане на сумата 743,14 лв.
като обезщетение за забава върху неплатената главница за периода от 26.06.2014
г. до 26.06.2017 г. е приет за допустим и производството по него е останало
висящо. По изложените в същото определение съображения съдът е счел за
безпредметно на първоначалния ищец – ответник по насрещния иск да се осигури
възможност за представяне на писмен отговор по този иск преди насрочване на
делото в открито съдебно заседание.
Пред съда ищецът се представлява
от пълномощника си адв. Сн. Оцетова, която заявява, че поддържа предявените
искове и оспорва насрещния иск.
Ответникът се представлява от
юрк. Ст. Михайлова, която оспорва първоначалните искове по съображенията,
изложени в отговора на исковата молба и поддържа предявения насрещен иск.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С протоколно определение в с. з.
на 09.07.2018 г. са приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че между ищеца Д.С.А. *** и ответника „ЧЕЗ Електро
България” АД, гр. София съществува и не е прекратено и към настоящия момент
правоотношение за доставка на електрическа енергия за битови нужди в собствено
на ищеца жилище, находящо се на адрес гр. Самоков, ул. „Люляк” № 4, по което
ищецът е с клиентски номер 300128534003.
Към исковата молба е приложена и
е приета като доказателство по делото издадена от ответното дружество фактура №
**********/30.03.2012 г., в която е посочено, че цената на електрическата
енергия, доставена за ищеца с клиентски номер 300128534003 в периода от
01.03.2012 г. до 20.03.2012 г., е 70,25 лв. и срокът за плащането й е от
30.03.2012 г. до 12.04.2012 г., а сумата за плащане за минали периоди е 2363,64
лв.
В хода на делото от ответника са
представени и са приети като доказателства по делото 25 бр. справки към
фактури, издадени от ответното дружество в периода от 10.05.2008 г. до
30.04.2010 г., както и 22 бр. фактури, издадени от същото дружество в периода
от 11.06.2010 г. до 04.03.2012 г. От тях е видно, че в периода от 01.04.2008 г.
до 29.02.2012 г. ответникът е доставял на ищеца електрическа енергия за
горепосочения обект, а общата величина на нейната цена, получена като
аритметически сбор от сумите за плащане по всяка от фактурите поотделно, е
2363,64 лв. за този период. Във всяка от така издадените фактури е посочен срок за плащане на сумата по нея,
последният от които – по ф-ра № **********/04.03.2012 г. е изтекъл на
20.03.2012 г.
Не са оспорени от ответника и
изложените в исковата молба твърдения, че поради неплащане на цената на
електрическата енергия съгласно гореобсъдените фактури ответникът прекъснал
снабдяването на имота на ищеца с електрическа енергия през месец април
Установява се от констативен
протокол № 3895482/09.07.2018 г., подписан и от ищеца, както и от констативен
протокол № 4048598/17.09.2018 г., че към посочените дати на съставяне на
протоколите електроснабдяването на имота на ищеца е възстановено – факт, който
не е оспорен от ищеца в настоящото производство.
При така установените факти, правните изводи на съда са следните:
Относно предмета на исковете:
Ищецът е предявил срещу ответника
следните обективно съединени искове: 1/. Иск с правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД за осъждане на ответника да изпълни договорното си задължение към ищеца
да осигури възстановяване на снабдяването с електрическа енергия на имот с
административен адрес гр. Самоков, ул. „Люляк“ № 4; 2/. Отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване, че ищецът не дължи
на ответника сумата 2433,89 лв., представляваща цена на доставена електрическа
енергия за период от 01.04.2008 г. до 30.03.2012 г. в електроснабден имот,
находящ се на адрес гр. Самоков, ул. „Люляк” № 4 и 3/. Отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване, че
ищецът не дължи на ответника сумата 1673,31 лв., представляваща сбора на лихви
за забава върху горепосочената главница, дължима за период от м. април
От съдържанието на представената
в с. з. на 09.07.2018 г. уточнителна молба на ищеца, касаеща отрицателния
установителен иск за недължимост на цена на доставена електрическа енергия, се
установява, че с тази молба ищецът по същество поддържа твърдението си в
исковата молба за недължимост на цената на електрическа енергия, доставена в
електроснабден имот на адрес гр. Самоков, ул. „Люляк“ № 4 в периода от
01.04.2008 г. до 30.03.2012 г. Вярно е, че съгласно уточнителната молба сумата на
вземанията – предмет на този иск е по-малка (посочена е в нея като 2249,12 лв.)
от заявената с исковата молба (2433,89 лв.), но с оглед детайлизацията в тази
молба на сумите по отделните фактури, които формират спорното вземане, се
констатира следното:
Първо, аритметическият сбор от
сумите по отделните фактури, посочени и подробно описани в уточняващата молба
като издадени в периода от 05.06.2008 г. (ф-ра № **********) до 04.03.2012 г.
(ф-ра № **********), не е 2249,12 лв., както е посочил ищецът в тази молба, а
2363,64 лв.
Второ, в уточнителната молба са
описани само фактурите, респ. справки от фактури, представени от ответника по
делото – общо 47 на брой, като в тази молба ищецът не е посочил представената
от самия него с исковата молба ф-ра № **********/30.03.2012 г., издадена по
същия клиентски номер за консумирана електрическа енергия за периода от
01.03.2012 г. до 20.03.2012 г. на обща стойност 70,25 лв. Периодът по тази
фактура също изцяло попада в процесния, заявен с исковата молба, който не е
променен с уточнителната молба (вж. в тази насока и изявлението на пълномощника
на ищеца в с. з. на 09.07.2018 г.), но сумата по нея е останала извън сбора от
сумите по останалите фактури за периода. Ако към сумата 2363,64 лв. –
действителен аритметически сбор на сумите по фактури, издадени за консумирана
електрическа енергия в периода от 01.04.2008 г. до 29.02.2012 г., се прибави и
сумата 70,25 лв. по фактурата, издадена за консумирана електрическа енергия в
период 01.03.2012 г. – 20.03.2012 г., се получава именно сумата 2433,89 лв.,
каквато е посочена в исковата молба като обща стойност на процесните вземания,
предмет на отрицателния установителен иск за недължимост на главницата.
Изложеното обосновава извод, че в
стремеж за прегледност на претенцията по предявения отрицателен установителен
иск за несъществуване на главното вземане за цена на електрическа енергия в
периода от 01.04.2008 г. до 30.03.2012 г. до електроснабден имот на ищеца в гр.
Самоков, ул. „Люляк” № 4 и без указания на съда за отстраняване на нередовност
на исковата молба в тази насока, ищецът е допуснал в уточнителната молба аритметически
грешки относно размера на оспореното вземане и фактически пропуски относно
елементите, от които то е формирано (суми по отделни фактури) и тези грешки и
пропуски са се отразили на общия размер на това вземане съгласно тази молба.
При положение обаче, че както в уточнителната молба, така и с оглед изричното
изявление на пълномощника на ищеца пред съда, че периодът, за който се отнася
твърдяното като погасено по давност вземане, е непроменен в хода на делото,
съдът намира, че т. нар. „уточнителна молба”, представена в с. з. на 09.07.2018
г. не представлява нито уточнение на претенцията по пера, каквото съдът не е
указвал на ищеца, нито представлява същинско намаляване на претенцията по
размер, а единствено може да се възприеме като детайлизация на значителна част
от елементите, които я формират – с оглед новопредставени от ответника писмени
доказателства.
По всички изложени съображения
съдът намира, че и след депозирането на уточнителната молба от пълномощника на
ищеца в с. з. на 09.07.2018 г., е останал сезиран с иск за установяване по
отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 2433,89 лв.,
представляваща цена на електрическа енергия, доставена на ответника с клиентски
номер 300128534003 в собствения му електроснабден имот с адрес гр. Самоков, ул.
„Люляк” № 4 в периода от 01.04.2008 г. до 30.03.2012 г.
Ответникът е предявил срещу ищеца
насрещен иск с правно основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата 743,14 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
в размер на законната лихва за забава за периода от 26.06.2014 г. до 26.06.2017
г. върху главница от 2433,89 лв., представляваща цена на доставена на ищеца
електрическа енергия в период 01.04.2008 г. – 30.03.2012 г.
Относно допустимостта на
исковете:
Предявеният от първоначалния ищец
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, както и предявеният от ответника
срещу ищеца насрещен иск с правно основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, са на общо основание допустими.
Допустимостта на предявените от първоначалния
ищец отрицателни установителни искове се обосновава от доказаните по делото
твърдения на ищеца за наличие на правен интерес у него от предявяването им и за
надлежна процесуална легитимация на страните по тях. Безспорно е установено по
делото, че в процесния период между ищеца и ответника е съществувало облигационно
правоотношение за доставка на електрическа енергия за битови нужди на ищеца с
клиентски номер 300128534003 в негово собствено жилище, находящо се на адрес
гр. Самоков, ул. „Люляк” № 4. Издавайки приетите като доказателства по делото фактури
за доставката на електрическа енергия на ищеца по силата на това правоотношение
в процесния период, ответникът извънпроцесуално е обективирал твърдение за
наличие в негова полза на процесните вземания, а ищецът е оспорил
съществуването на вземанията поради погасяването им по давност. Всички тези
обстоятелства ясно очертават наличието на правен спор между страните и
процесуалната им легитимация по иск за несъществуването на главното вземане на
ответника за цена на електрическа енергия, доставена на ищеца в процесния
период от 01.04.2008 г. до 30.03.2012 г. и на вземането за лихва за забава
върху главното вземане в период от м. април
По основателността на исковете:
Искът на първоначалния ищец с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да изпълни
договорното си задължение към него да осигури възстановяване на снабдяването с
електрическа енергия на имот с административен адрес гр. Самоков, ул. „Люляк“ №
4, е неоснователен.
Установява се от гореобсъдените
констативни протоколи от 09.07.2018 г. и от 17.09.2018 г., че материалният
интерес на ищеца по този иск е напълно удовлетворен. Ответникът е възстановил
доставянето на електрическа енергия в имота на ищеца в хода на делото, което
обстоятелство следва да бъде взето предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3
от ГПК при преценка дали спорното право, като неудовлетворено, подлежи на
принудително изпълнение. В тази връзка следва да се отбележи, че фактическото
основание за възстановяване на електроснабдяването в имота на ищеца е без
правно значение. Към датата на приключване на устните състезания ответникът
доставя електрическа енергия в имота на ищеца, поради което осъждането му да
стори това е безпредметно от материално-правна гледна точка. Затова този иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предявените от първоначалния ищец
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, са
основателни.
По силата на валидно възникнало
между ищеца и ответното дружество облигационно правоотношение за продажба на
електрическа енергия за клиентски номер 300128534003 в електроснабден имот на
адрес гр. Самоков, ул. „Люляк” № 4, в периода от 01.04.2008 г. до 30.03.2012 г.
ответникът е доставял електрическа енергия в имота и за него е възникнало
вземане за цената на така доставената електрическа енергия в общ размер 2433,89
лв.
Процесното вземане за цена на
електрическата енергия е формирано като сбор от вземания за цената й в
посочения период, посочени в отделни фактури. Поради това тези вземания са с
предмет периодични плащания по смисъла на ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Те
имат общ правопораждащ юридически факт – договор за продажба на електрическа
енергия при общи условия, падежът им настъпва през предварително определени
интервали от време съгласно чл. 19, ал. 1 от представените Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД, а
размерите на плащанията са определяеми, без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви. Ето защо срокът за погасяване по давност на
тези вземания е 3-годишен съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД.
В случая сроковете за плащане по
фактурите са изтекли на посочените в тях дати, като най-късно – на 12.04.2012
г. – е изтекъл срокът за плащане по последната от фактурите, издадени за
консумираната електрическа енергия в имота на ищеца в периода 01.04.2008 г. –
30.03.2012 г., а именно – по ф-ра № **********/30.03.2012 г.
Следователно тригодишните срокове
по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД са изтекли най-късно на 12.04.2015 г. – относно
вземането по последната фактура (издадена на 30.03.2012 г.). Ищецът се е
позовал на погасяването на вземанията по давност – както извънсъдебно с писмо
от 24.02.2017 г. (по което ответникът е изготвил отговор на 23.03.2017 г.),
така и съдебно – с предявяване на исковете. Съгласно чл. 120 от ЗЗД тези
изявления на ищеца са необходими за настъпване на материално-правния ефект на
погасителната давност, но този ефект е настъпил от датата на изтичане на
3-годишните срокове за погасяване на вземанията, считано от настъпване на
тяхната изискуемост, т. е. най-късно от 12.04.2015 г. Предявяването на иска не
е прекъснало погасителната давност, защото изтекла давност не подлежи на
спиране и прекъсване. Това впрочем подкрепя и изложения по-горе извод на съда за
момента, от който е настъпил материално-правният ефект на погасителната давност
за процесните вземания.
По съвкупността от изложените
съображения срокът на погасителната давност за тези задължения е изтекъл
най-късно на 12.04.2015 г. и по делото не се установяват обстоятелства,
съставляващи основания за спиране или прекъсване на погасителната давност до
нейното изтичане.
Неоснователни са доводите на
ответника за неоснователност на исковете, обосновани със сочените правни
последици на погасителната давност – че изтичането й няма за последица
погасяване на самите процесни вземания /чието съществуване било предмет на
настоящите искове/, а само на възможността за осъществяване на тяхното
принудително изпълнение. Настоящият съдебен състав не подлага на съмнение
теоретическата вярност на това съждение, но счита, че то има съвсем различни
практически измерения, най-същественото от които е, че при изпълнение на
погасено по давност вземане длъжникът няма право да претендира обратно
платеното – независимо дали е знаел, че давността е изтекла /чл. 118 от ЗЗД/.
Очевидно е, че тази хипотеза е твърде далеч от конкретиката на спора между
страните. Предмет на този спор е съществуването на правно задължение /чл. 124,
ал. 1 от ГПК/. С изтичане на погасителната давност задължението изгубва
юридическия си характер, тъй като не може да бъде изпълнено с присъщите на
правото средства на държавната принуда и се трансформира в т. нар. „естествено”
задължение. Съдът има обща правораздавателна компетентност да се произнася със
сила на пресъдено нещо относно съществуването на правни задължения, а не на
естествени такива. В тази връзка, поради това изтеклата погасителна давност за
задълженията може да бъде предмет не само на възражение на длъжника срещу
предявен срещу него осъдителен иск за изпълнение на това задължение, а и да
бъде основание на отрицателен установителен иск за несъществуването на това
задължение. Затова, след като по изложените съображения в конкретния случай за
вземанията на ответника за заплащане на цената на електрическа енергия в
периода 01.04.2008 г. до 30.03.2012 г. е изтекла погасителна давност, с
изтичането й те са престанали да бъдат правни задължения и искът за
установяване на тяхното несъществуване е основателен.
Основателен е и искът за
установяване на несъществуването на задължения на ищеца за заплащане на лихва
за забава в размер 1673,31 лв. за период с начални моменти от датите на
падежите по процесните фактури и общ краен момент 25.05.2017 г., дължима върху
главницата от 2433,89 лв. по тези фактури. Съгласно чл. 119 от ЗЗД с
погасяването на главното задължение се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, каквото е именно задължението за лихва за забава, дори и
давността за тях да не е изтекла. Следователно задължението за лихва за забава
за период до 12.04.2015 г. – най-късния възможен момент за погасяване по
давност на вземанията на ответника за главница – също е погасено по давност на
тази дата, а след нея такова задължение не е възникнало. Процесното задължение
има своето действително естество на обезщетение за забавено изпълнение, поради
което представлява лихва за забава в размер на законната лихва, а не е
уговорено между страните като неустойка, поради което за погасяването му по
давност не намира приложение разпоредбата на чл. 114, ал. 4 от ЗЗД.
По вече изложените съображения за
погасяването по давност на лихвите за забава върху погасената по давност
главница, насрещният иск на ответника за заплащане на сумата 743,14 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за
периода от 26.06.2014 г. до 26.06.2017 г. върху главницата от 2433,89 лв.,
представляваща цена на доставена на ищеца електрическа енергия в периода от 01.04.2008
г. до 30.03.2012 г., е неоснователен и следва да бъде изцяло отхвърлен.
По разноските.
С оглед изхода на делото и
направеното от ищеца искане за присъждане на разноски ответникът следва да му
заплати разноски в общ размер 554,29 лв., от които 194,29 лв. са внесена
държавна такса по всички предявени искове, а 360 лв. са платено адвокатско
възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Независимо от обстоятелството, че първоначалният осъдителен иск е отхвърлен,
ответникът е дал повод за завеждането му, поради което и по арг. от чл. 78, ал.
2 от ГПК разноските и по този иск – за внесена държавна такса и платено
адвокатско възнаграждение, не следва да останат в тежест на ищеца, а следва да
се понесат от ответника. По същите съображения ответникът няма право на
разноски за юрисконсултско възнаграждение по отхвърления първоначален
осъдителен иск.
На ответника не следва да се
присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение и по насрещния иск с оглед
неговата неоснователност, обосновала отхвърлянето му.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявени от Д.С.А., ЕГН **********, с адрес ***
срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“
№ 159, бл. БенчМарк Бизнес Център, че не
съществуват вземания на „ЧЕЗ Електро България“ АД, гр. София срещу Д.С.А. ***,
с клиентски номер 300128534003, за сумата 2433,89 лв., представляваща цена на
доставена електрическа енергия за периода от 01.04.2008 г. до 30.03.2012 г. в
електроснабден имот, находящ се на адрес гр. Самоков, ул. „Люляк” № 4 и за
сумата 1673,31 лв., представляваща сбора на лихви за забава върху
горепосочената главница, дължими за период от м. април 2008 г. до 25.05.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.С.А., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу „ЧЕЗ Електро
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. БенчМарк Бизнес Център, иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на „ЧЕЗ Електро България“ АД, гр.
София да изпълни договорното си задължение към Д.С.А., с клиентски номер
300128534003 да осигури възстановяване на снабдяването с електрическа енергия
на имот с административен адрес гр. Самоков, ул. „Люляк“ № 4.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ЧЕЗ Електро България“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 159, бл. БенчМарк Бизнес Център, срещу Д.С.А., ЕГН **********, с адрес ***, насрещен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 743,14
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
за забава за период от 26.06.2014 г. до 26.06.2017 г. върху главница от 2433,89
лв., представляваща цена на доставена на Д.С.А. ***, с клиентски номер
300128534003, електрическа енергия в период 01.04.2008 г. – 30.03.2012 г.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ
Електро България“ АД да заплати на Д.С.А., сумата 554,29 лв. за разноски по
делото за внесена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: