Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 05 август 2014год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд,
Гражданска колегия, І отделение, 6 състав, в публично съдебно заседание на 20
май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖОРЖ ГИГОВ
При секретаря Антоанета Стефанова, като
разгледа докладваното от съдия Гигов гр.дело №16331/2012год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „Р./Б./”ЕАД против Р.П.Г. и Д.А.А. положителен установителен иск
с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 ГПК за признаване за установено,
че Р.П.Г. и Д.А.А. дължат просрочена главница в размер на 28 763.22лв., 3542.03лв.,
просрочена наказателна лихва,начислена за периода от 15.09.2010год. до
13.03.2012год.,вкл.,просрочена редовна лихва в размер на 4 955.08лв., начислена
за периода от 15.09.2010год. до 20.02.2012год. ,вкл., заедно със законната
лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението – 14.03.2012год. до
окончателното плащане на главницата, съгласно издадените заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело №13030/2012год.,по
описа на СРС. Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят и всички разноски
по настоящото производство,вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 1195лв.
В исковата молба се посочва,че с договор за банков кредит № 199 064 от
30.11.2007год.”Р./Б./”ЕАД/банката/ отпуснала на кредитополучателя Н. В. Н. кредит в
размер на 40 600лв., с краен срок на погасяване на кредита –
15.11.2014год.,съгласно чл.1.5 от договора.
Съгласно чл.1.2 от договора,кредитът е
отпуснат с цел оборотни средства за дейността на „Т.Т.”ЕООД.Датата на първото
усвояване на кредита е 30.11.2007год.От чл.6 от договора ставало ясно,че
ответниците Д.А.А. и Р.П.Г. са поели солидарно задължение да изплащат всички
задължения на кредитополучателя по договор за банков кредит №199064 от
30.11.2007год.,при условията,размера и сроковете определени в договора за
кредит.
Поради неплащане изцяло или частично,на
което и да е парично задължение по договор за банков кредит №199064 от
30.11.2007год. в продължение на повече от 90 дни от падежа на това
задължение,съгласно чл.10 от договора,банката е упражнила правото си да направи
всички суми по кредита предсрочно изискуеми на 21.02.2012год., като не е
необходимо банката да уведомява кредитополучателя и солидарните длъжници за
предсрочната изискуемост.На 21.02.2012год. е осчетоводена предсрочна изискуемост
на вземанията на банката по договора за кредит.
Банката предприела действия по
принудително събиране на вземанията си – подала в съда заявление за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ –извлечение от счетоводните книги
на банката/ по чл.417,т.2 ГПК/ - удостоверяващо наличието и размера на
подлежащи на изпълнение задължения на ответниците, като впоследствие било
образувано частно гр.д.№13030/2012год., по описа на СРС и били издадени
изпълнителен лист, но срещу него било подадено възражение от ответниците,т.е.
оспорват претендираното от банката право.
С депозирано писмено становище от 24.04.2013год.
ищцовата страна посочва,че правопогасяващите юридически факти по отношение на
процесното вземане могат да бъдат съобразявани само ако са настъпили до датата на издаване на заповедта за
изпълнение.Настъпването на предсрочната изискуемост автоматично, без да е
необходимо специално писмено изявление на банката до ответниците, е несъмнено
законно допустима хипотеза, която е в рамките на договорната автономия и не
противоречи на императивни правни норми.поради неплащане изцяло или частично на
парични задължения по договор за банков кредит №199064 от 30.11.2007год., на
редица падежи в продължение на повече от 90 дни от деня на падежа на всяко
задължение,съгласно чл.10 от договора банката е упражнила правото си да направи
всички суми по кредита предсрочно изискуеми на 21.02.2012год.В случая договора за банков кредит поражда солидарна
отговорност на длъжниците,при която те дължат една и съща престация и може да
се иска изпълнението от всеки съдлъжник.
Ответниците –Р.П.Г. и Д.А.А. оспорват изцяло
исковата претенция, по основание и размер.
Счита се,че кредиторът не може да се
позовава на някаква автоматична предсрочна изискуемост, за която не било
необходимо действие от страна на банката за обявяването на кредита за
предсрочно изискуем и кредиторът е бил длъжен да се съобрази с изискването на
чл.60,ал.2 ЗКИ относно обявяването на кредита за предсрочно изискуем,което не
било направено.
От четиримата съдлъжници по договор за
кредит Р.П., Д.А. и П. М.-кредитополучател и кредитоискател е Н. Н., като
единствено последният е свързан с реално усвояване на средствата по искания
кредит, а именно 40 600лв.за
оборотни средства на „Т.Т.”ООД, което кредитора признава с исковата молба. Останалите
не се намират нито в родствени, нито в
търговски или други отношения с лицето или дружеството.Счита се,че вземането не е възникнало, не е
изискуемо,конкретния размер на дължимите суми спрямо всеки един от съдлъжниците
не е конкретно определен. Ответницата А. претендира присъждане на разноски.
След преценка доводите на страните и
доказателствата по делото, с оглед разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Представен е договор за банков кредит
№199064/30.11.2007год., сключен между „Р./Б./”ЕАД и Н. В. Н.-кредитополучател, Д.А.А.-солидарен длъжник Р.П.Г.-солидарен
длъжник и П. Н. М.-солидарен
длъжник,като банката е предоставила на кредитополучателя, по негова искане
кредит в размер на 40 600лв. с цел оборотни средства за дейността на „Т.Т.”ЕООД,
годишен лихвен процент – 13.9% с краен срок на погасяване – 15.11.2014год.
С чл.6 от същият договор е предвидено,че
солидарният длъжник се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя/ при
условията на чл.121 и следващите от ЗЗД/
за плащането на всички дължими към банката суми по договора и последващо
сключени анекси към договора,вкл., главница ,лихва,комисионни,такси, евентуална
наказателна лихва и разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.10 от същият
договор при неплащане от страна на кредитополучателя/солидарния длъжник изцяло
или частично, на което и да е парично задължение в продължение на 90 дни от
падежа на това задължение, считано от 91-ия ден кредитът/непогасената
главница,ведно с дължимите такси,разноски,лихви и наказателна лихва/ става
автоматично предсрочно изискуем,като банката не уведомява
кредитополучателя/солидарния длъжник за настъпилата автоматична предсрочна
изискуемост.
Представени са общите условия/ОУ/ на „Р. /Б./”ЕАД
за предоставяне на микрокредити, извлечение от счетоводните книги на банката от
14.03.2012год.
Представено е уведомление от банката до
ответницата А.,че като поръчител към дата 10.10.2013год. има неплатени
задължения към банката и в срок до 11.11.2013год. има възможност да уговори
индивидуален план за погасяване на задълженията в противен случай кредитът ще
бъде прехвърлен към Агенция за събиране на вземания.
Съгласно заключението на вещото лице П. по
извършената съдебно-счетоводна експертиза/ССЕ/,при направената проверка било
установено,че 30.11.2007год. е датата на
първото усвояване на сумата по договор №199064 от 30.11.2007год. в размер на
40 600.00лв.
На
същата дата клиентът, усвоява сума в размер на 22701.20лв. с реф.номер „S. B. N. N. *******”,такса за превод в размер на 3.00лв. с реф.номер” ***** AAV I. P. CO”,удържани са такса за откриване на разплащателна
сметка,обслужваща кредита в размер на 5.00лв. с реф.номер „F. O. C. A.”,такса за разглеждане на документи за кредит с реф.
номер „N.OF S.C.”, комисионна за управление в размер на 812.00лв. и
застраховка по кредита е с реф. Номер „********”.След всички удръжки на 30.11.2007год., клиентът
тегли на каса на 03.12.2007год., сума в размер на 1026.00лв. с реф.номер „******* CASH WITHDRAWAL”,на 04.12.2007год. сума в размер на 1500.00лв. с
реф.номер „0077 KSD CASH WITNDRAWAL” на 11.12.2007год.,извършва
безкасов превод в размер на 300.50лв., с реф. Номер „***********”.На 12.12.2007год., последно изтегля на каса сума в
размер на 4004.00лв. с реф.номер „******** WITHDRAWAL”.
При извършената проверка експертизата е
установила,че към 14.03.2012год./датата на подаване на заявление за
изпълнителен лист/, е имало просрочени задължения, които са за падежни дати,както
са показани в заключението на вещото лице.
Размерът на непогасените задължения на
длъжниците към 14.03.2012год./дата на подаване на заявление за изпълнителен
лист/ е изискуема главница -28 763.22лв.,изискуема редовна лихва начислена
за периода от 15.09.2010год. до 20.02.2012год.,вкл.-4955.08лв.,изискуема
наказателна лихва начислена за периода 15.09.2010год. до
13.03.2012год.вкл.-3542.03лв. или всичко непогасени задължения –
37 260.33лв.,съдебни такси – 2% ДТ – 745.21лв.или общо 38 005.54лв. Общият
размер на изискуемите задължения и начислените такси към 14.03.2012год./дата на
подаване на заявление за изпълнителен лист/ -38 005.54лв. броят на дните
просрочие към датата на подаване на заявлението за изпълнителен лист и към
датата на подаване а исковата молба е както следва: брой дни просрочие от
15.09.2010год. до 14.03.2012год. – 546 дни брой дни на просрочие и брой дни на
просрочие от 15.09.2010год. до 03.12.2012год./дата на подаване на искова
молба/-810 дни.Съдът възприема заключението на вещото лице по ССЕ за изготвено
компетентно.
Към настоящото дело е приложено – частно
гр.дело №13030/2012год., по описа на СРС, Първо гр.отд., 25 състав, по което
е постановено разпореждане обективирано
в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 27.03.2012год., в полза на „Р./Б./”ЕАД,като длъжниците – Н. В.Н., Д. А.А.,Р.П.Г.
и П. Н.М. да заплатят солидарно на кредитора – „Р./Б./ЕАД сумата от
28 763.22лв.,главница по договор за банков кредит, ведно със законната
лихва за периода от 14.03.2012год. до изплащането на вземането,редовна в размер
на4955.08лв. за периода от 15.09.2010год. до 20.02.2012год.,наказателна лихва в
размер на 3542.03лв.,за периода от 15.09.2010год. до 13.03.2012год. и 1567.21лв.разноски
по делото, а именно 745.21лв.,държавна такса и 822лв., юрисконсултско възнаграждение
и е издаден изпълнителен лист на 27.03.2012год.
Приложението на разпоредбата на чл422 ГПК е
обусловено от наличието на възражения от
страна на длъжниците и в случая такива възражения по чл.414 ГПК са налице/ възражение
вх.№3118634/04.05.2012год. на Д.А.А. и възражение вх.№3118635/04.05.2012год. на
Р.П.Г. /.
С разпореждане от 18.10.2012год.,СРС е
разпоредил да се уведоми заявителя,че Р.Г. и Д.А.,че са възразили срещу
издадената заповед за изпълнение и му е указано,че в едномесечен срок от
връчване на съобщението, че може да предяви иск по общия ред относно
претендираните вземания,като довнесе дължимата държавна такса и в рамките на
едномесечния срок от банката е депозирана искова молба в СГС на 04.12.2012год.
Разпоредбата на чл.422,ал.1 ГПК е специална процесуална норма
относима към заповедното производство, с която се предоставя правото на
кредитора на установителен иск за съществуване на вземането.
При възникнал спор между страните,всяка от
тях следва да докаже твърдените факти и обстоятелства, от които извлича изгодни
за себе си правни последици.
С исковата претенция по чл.422,ал.1 във вр.
чл.415,ал.1 ГПК следва да се установи със сила на пресъдено нещо съществуването
на вземането,тъй като подаденото възражение възпрепятства влизането й в
сила.Налице е правен интерес от предявяване на иска,същият е предявен в срока
по чл.415,ал.1 ГПК,довнесена е дължимата държавна такса,поради което е
допустим.
В настоящото производство в тежест на ищеца
е да докаже,че е кредитор, на което ответниците
разполагат с възможността да противопоставят с всички допустими процесуални
средства за защита срещу кредитора своите възражения за оспорване на
изпълняемото право.
В разглеждания случай и двамата ответници имат качеството на
солидарни длъжници по процесния договор за банков кредит от 30.11.2007год.
и не се съдържат в материалите по
заповедното производство, документи, от които да се установява,че двамата
длъжници са били поканени от банката преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение,като кредиторът трябва да е уведомил длъжниците за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита/т.18 от Тълкувателно
решение № от 18.06.2014год.,по тълк.дело
№4/2014год., ОСГТК на ВКС/.
Предвид на изложеното са неоснователни
доводите на банката-ищец,че не е било необходимо да уведомява кредитополучателя
и солидарните длъжници, с оглед позоваването
чл.10 от договора за банков кредит. Неизпълнението на това задължение от
страна на ищцовата страна е основание
исковата претенция по чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 ГПК да бъде отхвърлена
изцяло, като неоснователна и недоказана, тъй като независимо,че в договора е
уговорена предсрочна изискуемост,правото на кредитора може да бъде упражнено
пред заповедния съд, ако преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК, в случая преди 14.03.2012год.ако кредиторът-ищец
беше уведомил ответниците-длъжници за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита,което не е направено,поради което не е настъпила изискуемостта на
вземането произтичащо от процесния договор за банков кредит.
Представеното по настоящото дело уведомление
до ответницата Д.А. е от 10.10.2013год.и е
ирелевентно за производството, тъй както е след завеждане пред СРС
на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение -14 03.2013год.Това уведомление няма безспорни доказателства,че е връчено на А., и
същото уведомление е нередовно, тъй като е адресирано до А.,като поръчител,
какъвто тя не е по договора за банков кредит, а има качеството на солидарен съдлъжник и се е задължила за отговаря по
същият начин и в същия обем,както и
главния длъжник-кредитополучателя.,т.е. няма качеството на поръчител.
С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.3 ГПК ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответницата А. сумата
1920 с начислен ДДС, възнаграждение за един адвокат.
Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно,с оглед фактическата и правна
сложност на правния спор ,касае се
реално договорено и платено възнаграждение, съгласно договор за правна
защита и съдействие от 06.11.2013год.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск с правно основание
чл.422,ал.1 във вр.чл.415,ал.1 ГПК от „Р./Б./”ЕАД, ЕИК *********,гр.С.,район С.,ул.”Н. В.Г.”**** против Р.П.Г.,
ЕГН-**********,*** и Д.А.А., ЕГН-**********,***,
за признаване за установено, че Р.П.Г., ЕГН-**********,*** и Д.А.А., ЕГНІ**********
***,че в качеството има на солидарни
длъжници дължат на „Р./Б.”ЕАД, ЕИК*********, гр.С.,район”С.”,ул.”Н. В.Г.”**** просрочена главница в размер на
28 763.22лв.,3542.03лв.,просрочена наказателна лихва, начислена за периода
от 15.09.2010год. до 13.03.2012год., включително,
просрочена редовна лихва в размер на сумата 4955.08лв., начислена за периода от
15.09.2010год. до 20.02.2012год., включително, заедно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението – 14.03.2012год. до
окончателното плащане на главницата, съгласно издадените заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело №13030/2012год.,
поописа на СРС,Първо гражданско отделение, 25 състав, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА
на основание чл.78,ал.3 ГПК „Р./Б.”ЕАД,
ЕИК *********,гр.С., район”С.”, ул.”Н. В.Г.”**** да заплати
на Д.А.А., ЕГН-**********,*** сумата 1920лв.,с начислен ДДС, възнаграждение за
един адвокат.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от получаване на
съобщенията от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: