№ 260014
гр.Дулово, 11.09.2020 г.
Районен съд -
Дулово, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и осми май две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Емил Николаев
при участието на
секретаря Росица Радева, като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 283 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.422 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по повод предявена искова молба от „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД - гр. София срещу М.С.С., с ЕГН **********,***.
Претендира да
бъде признато от съда в отношенията между страните, че в полза на дружеството
ищец съществува вземане против ответника в размер на 2 288.00 лв. /две хиляди
двеста осемдесет и осем лева/, представляваща главница по Договор за
потребителски паричен кредит PLUS-14295355/22.12.2016 г., сключен между
ответника М.С. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
01.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 949.84
лв./деветстотин четиридесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/,
представляваща договорна лихва дължима за периода от 20.02.2017 г. до
20.01.2019 г., сума от 532.28 лв. /петстотин тридесет и два лева и двадесет и
осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 21.02.2017 г.
до 01.02.2019 г., като вземанията са
прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 27.07.2017 г. и Приложение №
1/21.08.2017 г. към него, сключен между
ищеца и заемателя – цедент. Претендират
се и разноските в заповедното и исковото производства.
Излага се, че на
22.12.2016 г. ответникът сключил договор за потребителски кредит с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в
качеството му на заемодател с № PLUS – 14295355 за сумата от 2 288 лв. с
включена застрахователна премия, която следвало да се изплати на 24 равни
месечни погасителни вноски, всяка една по 134.91 лв. Предвид
неизпълнението на ответника по договора за заем по инициатива на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД било учредено заповедно производство по
образуваното ч. гр. д. № 66/2019 г. по описа на РС-Дулово, по което в полза на
ищеца е издадена на 05.02.2019 г. Заповед за изпълнение № 32 по чл. 410 от ГПК.
Заповедта била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и на заявителя било
указано от заповедния съд, че следва да предяви установителни искове в
едномесечен срок, което било изпълнено. Моли се за уважаване на исковете и се
претендират разноски в двете производства. Представя списък на разноските по
чл. 80 от ГПК.
С Определение от
23.10.2019 г. на ответника бил назначен особен представител – адв. С.С. от САК,
като препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били връчени на
особения представител. В законноустановения срок постъпил писмен отговор от
него, в който сочи, че исковете са допустими, но неоснователни, тъй като процесния договор за потребителски кредит бил
сключен в нарушение на ЗПК. Моли за отхвърляне на предявените искове. Представя
писмена защита, в която излага допълнителни съображения за неоснователност на
исковите претенции. Сочи, че ответникът не бил надлежно уведомен за извършената
цесия и че от уведомлението на същата не ставало ясно какъв е размерът на
задължението.
В съдебно
заседание за ищеца не се явява представител, депозирано е становище по хода на
делото, като се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Моли се за
уважаване изцяло на предявените искове, като се излага, че същите са
основателни.
В съдебно
заседание за ответника се явява особения представител – адв. С.С. от САК, като
в съдебните прения се сочи, че исковете са изцяло неоснователни и недоказани по
техните размери и следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе
предвид събраните доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното: Видно от приложеното ч. гр. д.
№ 66/2019 г. на РС-Дулово, по заявление по чл.410 от ГПК, подадено от ищеца –
заявител, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
32/05.02.2019 г. за сумата от 2 288.00
лв. главница по договор за потребителски паричен кредит, сума от 949.84 лв.
договорна лихва от 20.02.2017 г. до 20.01.2019 г., сума от 532.28 лв. –
обезщетение за забава за периода от 21.02.2017 г. до 01.02.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението –
01.02.2019 г. до окончателното му изплащане, както и разноски в размер общо на
225.40 лв. Заповедта била връчена на основание чл.47 от ГПК, поради
ненамирането на ответника и по указания на съда заявителя внесъл искова молба,
по която е образувано настоящото производство.
Между страните
по делото не се спори, а и видно от сключения между БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата Договор
за потребителски паричен кредит № PLUS - 14295355 от 22.12.2016 г., заемателят
дал на ответника кредит в общ размер на 2 288.00 лв. с включена застрахователна
премия. Срокът на кредита бил 24 месечни вноски, като следвало да се изплаща
вноска в размер на 134.91 лв. В договора
били посочени конкретните дати на всяка от погасителните вноски и техния
размер. Лихвеният процент по заема бил фиксиран на 33.03 %, а годишният процент
на разходите - 42.87 %. Общата дължима
сума, която заемателят следвало да върне, била 3 237.84 лв. Не се оспорва от страните, че сумата е реално
усвоена от ответника.
По делото е
представен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
27.07.2017 г., сключен между БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, Допълнително
споразумение от 21.08.2017 г., писмено потвърждение за извършена продажба на
вземания от 21.08.2017 г., както и Приложение № 1, в което фигурира и вземането
срещу длъжника. Цесионерът се задължил от името на цедента и за своя сметка да
изпраща писмени уведомления до длъжниците за цесията. Такова уведомление е
приложено към исковата молба и е връчено лично на ответника срещу подпис на
07.09.2019 г./лист 29 от делото/.
За изясняване на
фактическата обстановка по делото била допусната и назначена съдебно -
счетоводна експертиза. От заключението на същата, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно изготвено,
се установява, че главницата по кредита
е 2 288.00 лв, договорната лихва е 949.84 лв., а дължимата лихва за забава е
413.30 лв.
От
доказателствата по делото се установява, че по банкова сметка ***00 лв., съгласно
уговореното в договора, а застрахователната премия от 288.00 лв. е преведена на
застрахователя. Всички 24 вноски са падежирали към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 01.02.2019 г. Размерът на задължението към тази
дата е 2 288 лв. – главница и 949.84 лв. - договорна лихва, а лихвата за забава
е 413.30 лв.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като
обосновава следните правни изводи:
По допустимостта
на исковете: Налице е правен интерес от водене на настоящото производство,
предвид наличие на образувано заповедно производство, по което заповедта е
връчена на длъжника по чл.47 от ГПК и даване от съда на указания на заявителя
да предяви исковете за вземанията си по
заповедта. Така също по делото са налице доказателства, че ищецът е носител на
вземането спрямо ответника, произтичащо от придобиване на ищеца на вземане от
друг кредитор в посочените в исковата молба размери за главница и лихви.
По
основателността на исковете по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с
9 от ЗПК: Предмет на исковете е установяване съществуване на вземанията по
издадената заповед за изпълнение, като успешното им провеждане предполага
установяване дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. Или
в тежест на ищцовото дружество е да установи при условията на пълно и главно
доказване, факта на съществуване на валидна облигационна връзка между БНП „Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Т.Х.Х., усвояване на кредита и факта на настъпила
изискуемост на вземането, както и размера на претендираното вземане по неговите
отделни пера. Ищецът следва да установи и че между цедента и цесионера е сключен валиден договор за цесия, по силата
на който на ищеца са били прехвърлени вземанията по договор за кредит с
ответника, заедно с привилегиите и обезпеченията, както и че цесията е била
съобщена на длъжника от надлежна страна.
В конкретния
случай страните не спорят относно валидността на договора за кредит и основанието
на дълга. От представените доказателства се установи безспорно, че между
страните е бил сключен договор за потребителски кредит PLUS № 14295355 от
22.12.2016 г., като по силата на този договор ищецът предоставил на ответника
сума в размер на 2 288.00 лв., като от тази сума реално преведена по банковата
сметка на лицето и усвоена от него е сума в размер на 2 000 лв., а 288.00 лв., представляваща
застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“, е включена в
общия размер на кредита, но е преведена директно на застрахователя „Кардиф Животозастраховане Клон България“
КЧТ. Поради това и съдът намира, че
между ответника и БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е възниквала облигационна
връзка. Съдът намира също, че е доказано надлежното уведомяване за цесията, тъй
като ответникът е уведомен лично за нея на 07.09.2019 г. и за размера на
дълга към 24.08.2017 г.
Доколкото към
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК са падежирали всички
погасителни вноски, то не следва да се изследва въпроса за настъпване на
предсрочна изискуемост. По отношение на размера на претендираните вземания
съдът намира, че същите следва да се присъдят в размерите, установени по
назначената счетоводна експертиза, която се кредитира от съда като обоснована и
компетентно изготвена.
От главницата не
е погасена нито една част, като към момента неиздължената част от нея е за
сумата 2 288.00лв., поради което същата следва да се уважи в този размер, ведно
със законната лихва, договорната лихва следва да се уважи в размер на 949.84
лв., а лихвата за забава следва да се уважи в размер на 413.30 лв., доколкото
към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК експертизата я е
изчислила в по-нисък размер от претендирания – 532.28 лв.
По отношение
разноските в производството: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото,
разноските, направени от ищеца, следва да се възложат в тежест на ответника,
съразмерно с уважената част от иска. Представен е списък за разноски по чл.80
от ГПК от страна на процесуалния представител на ищеца, в който са описани
разходи в общ размер от 1 010.80 лв.
Реално
направените от ищеца разходи по заповедното и исковото производство са в общ
размер от 1 150.80 лв. /225.40 лв.+925.40/, които ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца.
За претендираните разноски в размер на 60.00
лева – разноски за връчване на книжа чрез ЧСИ: в настоящото производство не
бяха представени доказателства от ищеца, че същите са действително направени,
поради което съдът намира, че не следва да ги присъжда.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК,
в отношенията между страните, че М.С.С., с ЕГН **********,***, дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис - сграда Лабиринт,
етаж 2, офис 4, представлявано от изпълнителните директори Николина Тодорова
Станчева и Мартин Деспов Деспов, сумата от 2 288.00 лв. (две хиляди двеста
осемдесет и осем лева), представляваща главница по Договор за потребителски
паричен кредит PLUS № 14295355 от 22.12.2016 г., сключен между “БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с ЕИК ********* и ответника, ведно със законната лихва
върху вземането, считано от 01.02.2019 г. – датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на сумата, сумата от 949.84 лв. (деветстотин
четиридесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща
договорна лихва за периода от 20.02.2017 г. до 20.01.2019г., както и сумата от
413.30лв. (четиристотин и тринадесет лева и тридесет стотинки), представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 21.02.2017г. до 01.02.2019 г., които
вземания са прехвърлени от “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на ищеца с
Приложение № 1/21.08.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017 г. и за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
32/05.02.2019 г. по ч. гр. д. № 66/2019 г. по описа на РС-Дулово, като ОТХВЪРЛЯ
иска за мораторна лихва за забава до пълния предявен размер от 532.28 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.С.С., с ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“, № 25, офис - сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, разноски по заповедното производство в размер
на 225.40 лв. (двеста двадесет и пет лева и четиридесет стотинки) и разноски в
исковото производство в размер на 925.40лв. (деветстотин двадесет и пет лева и
четиридесет стотинки).
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Силистренският окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: