РЕШЕНИЕ
№ 1768
гр. Варна, 18.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20243110110191 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: * срещу Ц. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес * първоначално
обективно кумулативно съединени положителни специални установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено
нещо, че ответницата дължи на ищеца следните суми:
- сумата от 411.82 лева /четиристотин и единадесет лева и осемдесет и две
стотинки/, представляваща неплатен остатък от главница за ползвани и неплатени В и К
услуги по партида с абонатен № *, дължима за периода от 07.10.2020 г. до 12.09.2023 г., за
обект-имот, находящ се в *;
- сумата от 78.87 лева /седемдесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от 09.12.2020 г. до 12.10.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 16.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 6283/17.10.2023 г. по ч. гр. д. № 13329 по описа за 2023 г. на РС-
Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение, която е връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящия иск. Сочи
се, че ищецът като оператор на В и К услуги реално е доставил на ответницата в качеството
им на потребител, имайки предвид, че са собственици на процесния водоснабден недвижим
имот, такива в посоченото отчетено количество. Моли се за уважаване на предявените
искове поради изложените аргументи. Претендират се и сторените в исковото и заповедното
производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата, в който се
излагат съображения за неоснователност на предявените искове както по основание, така и
1
по размер.
Ответницата, чрез назначения от съда особен представител, оспорва твърденията на
ищеца, които могат да бъдат обобщени, както следва: 1./ оспорва, че отвецницата дължи
претендираните суми; 2./ оспорва качеството „потребител на ВиК услуги“ на ответницата;
3./ Твърди, че цитираните от ищеца фактури не установяват съществуващо вземане и че не
са представени нито в заповедното, нито в исковото производство, не са довеждани до
знанието на ответницата и тя не ги е приемала 4./ оспорва сумите във фактурите, твърдейки
,че са определени произволно; 5./ Твърди, че вземанията са погасени чрез плащане, ако се
установи, че са възникнали; 6./ прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на всички процесни суми, за които се установи, че са възникнали и същите към
датата на депозиране на отговора не са погасени чрез плащане, възникнали в период
предхождащ с повече от 3 години датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
По същество се моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез
юрк. П. В. поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез назначения по реда
на чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. Г. А. поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
На 16.10.2023 г. ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение, в резултат на което е образувано ч. гр. д. №
13329 по описа за 2023 г. на РС-Варна. С разпореждане на съда такава е издадена с №
6283/17.10.2023 г. за процесните вземания. Изпълнителното основание е редовно връчено на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като ищецът в преклузивния едномесечен срок в
изпълнение на съдебните указания е упражнил правото си на иск, като е сезирал настоящия
съдебен състав с искане за приемане за установено в отношенията между страните, че е
титуляр на накърненото субективно материално притезателно право на парично вземане
спрямо ответника, обективирано в заповедта по чл. 410 от ГПК.
За да бъде ангажирана отговорността на потребителя-ответник, кредиторът-ищец
следва да установи, че ответницата е потребител на В и К услуги, с който е учредена
облигационна връзка с предмет покупко-продажба на В и К услуги; изправността си по
възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по
партида с посочения абонатен номер, а именно доставяне на количеството потребени, но
незаплатени услуги в отчетените количества; изискуемостта на вземанията за главница и
размера на претендираните суми. Ищецът следва да докаже и претенцията си за заплащане
на обезщетение за забава по основание и размер.
В тежест на ответницата е да проведе насрещно доказване по тези факти, а при
установяване на горното от ищеца – да докаже, че е изпълнила договорните си задължения,
както и да докаже своите възражения.
Относно твърдението за липса на облигационна връзка между ищеца и ответника,
настоящият съдебен състав приема, че нормативният акт, който регулира обществените
отношения във връзка с възникването, изпълнението и прекратяването на облигационната
връзка между операторите на ВиК услуги и потребителите на същите, е Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/ и Общите условия на
оператора. Последните са задължителни за ответника, доколкото на основание чл. 8, ал. 3 от
посочената наредба, същите са обнародвани в централен ежедневник, изтекъл е 30-дневния
срок от обнародването им и не са ангажирани доказателства потребителят да е упражнил
правото си по ал. 4 от цитираната разпоредба, а именно – да направи пред съответния
оператор заявление, в което да предложи различни условия, които се отразяват в писмени
споразумения.
2
В конкретния случай не е спорно между страните, че процесният имот е водоснабден
и присъединен към канализационната мрежа на града. Не се спори и относно, това че
ищецът е оператор на ВиК услуги. От представения справка за недобора по партида с
абонатен номер * /л. 22/; справка за облога и плащания на частен абонат /л. 23/; история на
плащания за абонат № *; справка от НБД „Население /л. 48/; справка по лице от СВ-гр. В. за
периода от 01.01.1993 г. до 02.10.2023 г. /л. 25/ се установява, че в качеството й на титуляр на
аб. № *, живуща на адреса в * и собственик на водоснабдения имот, ответницата е била
посочена, като потребител. Това е в пълен унисон с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия и чл.
3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, в които е прието, че
потребители на услугите ВиК са собствениците и/или позлвателите на водоснабдявани
имоти.
Следва да бъде отбелязано за пълнота на изложението, че простото отричане на
факта, че ответникът е потребител на ВиК услуги, не е достатъчно за опровергаване на
пасивната материална легитимация. От страна на ответника не са наведени твърдения и
съответно ангажирани доказателства за закриване на откритата на негово име партида за
този имот, за отчуждаване на правото на собственост, респективно за учредяване на право
на ползване в позла на друго лице, факти които по несъмнен начин биха отрекли
твърденията на ищеца. В конкретния случай през процесния отчетен период ползвател на
имота е бил именно ответникът.
Договорът за предоставяне на ВиК услуги е нефорамален. За съществуването на
същия писмената форма не е елемент от фактическия състав при сключването му. В
конкретния случай облигационното правоотношение е учредено по силата на общите
правила за поведение, обективирани в разпоредбите на Наредба № 4, които са
инкорпорирани и в Общите условия на оператора.
Ето защо съдът приема, че между страните е учредено валидно облигационно
правоотношение с предмет предоставяне на В и К услуги срещу съответната цена.
Изправността на ищцовото дружество, т.е. реалността на отчетените и доставени
количества ВиК услуги в периода от 07.10.2020 г. до 12.09.2023 г. се констатира от по
несъмнен начин от представения опис на отчети на абонат № * от таблет , модул, самоотчет
/л. 27/. Представения опис по своята правна същност е частен документ, който
материализира неизгодни за издателя му /ответника/ факти, а именно ползваните ВиК
услуги за отчетния период, поради което се ползва освен с формална, но и с материална
доказателствена сила. От своя страна, частните документи нямат обвързваща съда
материалнодоказателствена сила, но в настоящия казус операторът в подкрепа на своите
твърдения за предоставените ВиК услуги в заявените количества е представил и справка за
недобора на частен абонат № *, чието съдържание кореспондира със отбелязванията в
електронния карнет.
С оглед горното съдът приема за доказан факта, че дружеството-ищец е предоставило
ВиК услуги по фактури за периода от 07.10.2020 г. до 12.09.2023 г. в претендираните
количества, като за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност.
За доказване размера на исковата претенция по искане на оператора е назначена и
изслушана Съдебно-счетоводна експертиза. Съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице, доколкото същото е пълно, ясно, обективно, компетентно дадено и неоспорено
от страните. Видно от заключението общият размер на дължимата сума за отчетния периода
от 07.10.2020 г. до 12.09.2023 г. по издадените фактури за периода от 09.11.2020 г. до
14.09.2023 г. е 411.82 лева, а начислената моратона лихва върху главниците, считано от
падежа на всяка фактура до 12.10.2023 г. възлиза общо на 78.87 лева, като към датата на
приключване на устните състезания пред настоящия съдебен състав ответникът е
удовлетворил част от предявените граждански притезания. Непогасената главница възлиза
на 169.45 лева и е по фактури за периода от 13.05.2022 г. до 14.09.2023 г., издадени за
отчетния период от 06.04.2022 г. до 12.09.2023 г., а непогасената мораторна лихва, начислена
считано от падежа на всяка неудовлетворена фактура до 12.10.2023 г. е в размер на 12.39
лева.
Крайният извод на съда е за основателност на предявения иск за главница касателно
3
отчетния период от 06.04.2022 г. до 12.09.2023 г., чийто размер възлиза на 169.45 лева по
фактури издадени в периода от 13.05.2022 г. до 14.09.2023 г. Основателността на главното
вземане, обуславя дължимостта и на акецесорното за обезщетение за забава, съизмеримо със
законната лихва. Т.е. следва да се присъди и мораторната лихва върху непогасената
главница, считано от датата на падежа на всяка фактура до датата на сезиране на съда, чийто
размер възлиза на 12.39 лева, както и законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 16.10.2023 г. до окончателното погасяване на главницата, което
обуславя отхвърляневто на исковете за разликата до предявените размери от 411.82 лева –
главница и 78.87 лева – мораторна лихва, като неоснователни.
Релевираното възражение за изтекла в полза на ответника погасителна даност по арг.
от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД е несъстоятелно. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността почва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземаното за цената на ВиК услуги
става изискуемо след изтичане на 30-дневния срок от датата на фактуриране по арг. от чл.
33, ал. 2 от ОУ на оператора. Съгласно чл. 116, б. „б“ от ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. В конркетния случай исковете са
предявени на 16.10.2023 г., т.е. вземанията, които са станали изискуеми преди 16.10.2020 г.
са погасени по давност, което обуславя несъстоятелността на възражението на ответника,
имайки предвид, че вземанията на ищеца за най-ранния отчетен период, а именно 07.10.2020
г. – 05.11.2020 г., за който е издадена фактура с дата 09.11.2020 г., са станали изискуеми на
09.12.2020 г., като давностният срок, изтичащ на 09.12.2023 г. е прекъснат с депозиране на
заялвението по чл. 410 от ГПК по арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК на 16.10.2023 г.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да
се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от
предявените искове, чийто общ размер възлиза на 389.11 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски сторени в хода на настоящото исково произовдство, включващи
държавна такса, депозит за вещо лице и особен представител, юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, определен от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ и разноски, сторени в
заповедното производство, съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС – за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че Ц. Х. Ц., ЕГН
********** дължи на „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *, сумите, както следва:
1./ сумата от 169.45 лева, представляваща главница дължима за отчетния период от
06.04.2022 г. до 12.09.2023 г., с период на фактуриране от 13.05.2022 г. до 14.09.2023 г., за
реално доставени, ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен № *, за обект –
имот, находящ се в *;
2./ сумата от 12.39 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 169.45
лева, дължима за периода от падежа на всяка непогасена фактура до 12.10.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
16.10.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 6283/17.10.2023 г. по ч. гр. д. № 13329 по описа за 2023 г. на РС-
Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ, предявените от „В. и к. – В.” ООД, ЕИК * против Ц. Х. Ц., ЕГН
********** обективно кумулативно съединени специални положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните със
4
сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
1./ сумата в размер на 242.37 лева, представляваща разликата над уважения размер от
169.45 лева до предявения размер от 411.82 лева - сбор от главници за отчетния период от
07.10.2020 г. до 06.04.2022 г., с период на фактуриране от 09.11.2020 г. до 13.05.2022 г., за
реално доставени и потребени ВиК услуги по партида с абонатен № *, за обект на
потребление, находящ с в * и
2./ сумата в размер на 66.48 лева, представляваща разликата над уважения размер от
12.39 лева до предявения размер от 78.87 лева - мораторна лихва, начислена върху
отхвърлената главница от 242.37 лева за периода от падежа на всяка фактура до 12.10.2023
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 16.10.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 6283/17.10.2023 г. по ч. гр. д. № 13329 по описа за
2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС, Ц. Х. Ц., ЕГН ********** да заплати на „В. и к. – В.” ООД, ЕИК * сумата
в общ размер на 389.11 лева, представляваща сторени в хода на настоящото исково
произовдство и в производството по ч. гр. д. № 13329 по описа за 2023 г. на РС-Варна
съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5