Р Е Ш Е Н И Е
№5381/19.12.2012г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХХV-ТИ СЪСТАВ на 21.12.2012 година , в
публично заседание , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ КОЛЕВА
при
секретар : В.Б. като разгледа докладваното от
съдията, гр.дело № 2337 по описа за 2012 г. за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е образувано по искова молба от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД срещу С.И.Е.
с ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във
вр.чл.79 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД,.
В
исковата молба ищецът БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД излага, че са подали
заявление по реда на чл. 410 за издаване заповед за изпълнение, която е била
възразена от длъжника в законоустановения срок и така основава правния си
интерес от завеждане на настоящия иск. Излагат, че ответникът С.И.Е. с ЕГН **********
е сключил договор за потребителски Договор за потребителски паричен кредит на
29.08.2008 г. в размер на 2200 лева. Длъжникът е заплатил 9 месечни вноски и
след това е спрял плащанията на вноските по кредита. Така на 14.11.2011г.
ищецът- заявител е подал заявление пред ВРС за издаване на заповед за
изпълнение, било образувано ч. гр. дело № 17851/2011г., била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение, но в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът-
ответник в настоящото производство е депозирал възражение относно задължението
си. Така ищцовата страна обосновава правния си интерес от предявяване на
настоящата искова претенция.
Ищецът моли съда да постанови решение, с
което на основание чл. 422 от ГПК да приеме за установено, че ответникът по
делото дължи на ищеца сумата от 1217,29лева, представляваща главница по кредита,
сума в размер 247,43лева-представляваща надбавка по чл.4 от договора;
242,16лева, представлявща обезщетение за забава на основание чл. 33 от ЗПК за
времето от 10.12.2009г. до 14 ноември 2011г., датата на подаване на заявлението
по реда на чл. 410 от ГПК, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
до окончателното изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски както
по заповедното производство в размер на 34,14лева- държавна такса и
юрисконсулстко възнаграждание в размер на 100лева, ведно със сторените по
исковото производство разноски 34,14лева- държавна такса и юрисконсулстко
възнаграждание в размер на 100лева.
В
законоустанановения срок по реда на чл. 131 от ГПК е бил изпратен препис от
исковата молба до ответника, но същия не е подал писмен отговор.
Пълномощникът на ищеца поддържа всички искания. Иска от съда да
постанови неприсъствено решение.
В хода на делото се събраха доказателства.
При така
установеното съдът намира следното :
Искането за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 и
чл.239 от ГПК е основателно. Налице са предвидените в закона кумулативни
предпоставки за постановяването му : 1. ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба; 2. ответникът не се е явил в първото по заседание по
делото и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; 3. ищецът
е поискал постановяване на неприсъствено решение; 4. на страните са указани
последиците от неспазване на срокове и неявяване в заседание; 5. искът е
вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства.
Така, на 29.05.2012г. на тъст на ответника е бил връчен препис от
исковата молба и доказателства. Със съобщение и разпореждане са й били указани последиците от неподаване на отговор
и е бил предупреден за последиците от неявяване в съдебно заседание. Въпреки
указанията ответникът не е депозирал писмен отговор и на проведените съдебни
заседания не се е явил и не е бил представляван; не е направил и искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Съгласно чл.239,
ал.2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира.
Предвид
изложеното и с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства за наличие на възникнали облигационни отношения по силата на Договор
за потребителски паричен кредит на 29.08.2008 г. в размер на 2200 лева, наличие на
задължение на длъжника в размер на 1217,29лева, представляваща главница по
кредита, сума в размер 247,43лева-представляваща надбавка по чл.4 от договора;
242,16лева, представлявща обезщетение за забава на основание чл. 33 от ЗПК за
времето от 10.12.2009г. до 14 ноември 2011г., датата на подаване на заявлението
по реда на чл. 410 от ГПК, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
до окончателното изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски както
по заповедното производство в размер на 34,14лева- държавна такса и
юрисконсулстко възнаграждание в размер на 100лева, ведно със сторените по
исковото производство разноски 34,14лева- държавна такса и юрисконсулстко
възнаграждание в размер на 100лева, липсата на данни ответникът-
кредитополучател да е изпълнил изцяло или частично дължимото, съдът намира
предявените искове за вероятно основателни и следва исковете да бъдат уважени в
предявените размери.
На основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него
разноски – 182,51 лева- представляваща държавна такса в размер на 82,51лева и
100 лева процесуално представителство..
По изложените
съображения и на осн.чл.239 ГПК, Варненският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.И.Е. ***, че вземането на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, община
Младост, жк” Младост
ОСЪЖДА С.И.Е. *** ДА ЗАПЛАТИ на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, община Младост, жк”
Младост
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ЗАЩИТАТА МОЖЕ ДА СЕ ОСЪЩЕСТВИ ПО РЕДА НА ОТМЯНАТА ПО ЧЛ.240АЛ.1 ОТ ГПК.
След влизане на Решението в сила, заверен препис от него ведно с приложеното частно гр. дело № 17851/2011 г. по описа на ВРС VІІ състав да се върнат на титуляра на VІІ състав .
ПРЕПИС от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :