Р
Е Ш Е
Н И Е №
2650
гр. Пловдив, 27.07.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно заседание на двадесет
и седми юли през две хиляди и двадесета година
Председател: Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 380 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по иск по чл. 248 вр. чл. 249 от ЗЗД от И.В.Ц. с ЕГН **********,***, против В.П.Б. с ЕГН **********, и Г.Н.Б. с
ЕГН ********** *** за осъждане ответниците да
опразнят и предадат на ищцата недвижим имот представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор 56784.506.415.1.2 по КККР одобрени със Заповед
РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК с адрес на имота – гр. ***, ул. „***“ № *,
ет. *, находящ се в сграда № *, разположена в поземлен
имот с идентификатор 56784.506.415, предназначение на самостоятелния обект –
жилище. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик
на имота. Заявява се, че през месец януари ***г. същата е допуснала дъщеря й В.П.Б.
и съпруга й Г.Н.Б. да ползват съвместно с нея за неопределено време жилището
безвъзмездно. Отношенията им са влошени. На ***същата поканила ответниците чрез уведомление връчено им на от ЧСИ ***рег. №
***да освободят гореописания недвижим имот в едномесечен срок. Това не е
сторено до датата на подаване на исковата молба в съда - 10.01.2020 г.
В предоставения срок за отговор ответниците оспорват иска. Заявяват, че ответницата Б. винаги е живяла в жилището като в свой дом,
тъй като е дъщеря и единствен законен наследник /низходяща/ на ищцата, а
съпругът й заживял в него след сключването на брака им през ***г. Пред трети
лица ищцата винаги е твърдяла, че жилището ще остане за дъщеря й и, че
последната винаги ще има право да го ползва докато майка й е жива. След
сключването на брака им ответниците живеят в жилището
по настояване на самата ищца, за да не бъде сама с оглед, на което твърдят, че им е учредено право на
ползване върху вещта по неформален начин, което вещно право те са придобили по
давност, с оглед на което молят съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеният НА № *, том *, дело № ***е видно, че ищцата е придобила през
1974 г. правото на собственост върху заявения имот.
От представеното уведомление (лист 6 и 7 от делото ) е видно, че на ***на ответниците е връчена покана
от ЧСИ ***за освобождаване на жилището в едномесечен срок от връчването.
От показанията на свидетелите С. и М.и
К.се установява, че страните живеят в едно жилище, което е на ищцата. В.живее
там откакто се е родила, с изключение на една година, а мъжът й откакто са
сключили граждански брак към ***г. Ищцата има претенции към тях да напуснат
жилището защото се опасява, че ще й бъде отнето от тях по някакъв начин. В. го
счита като родно жилище, защото е живяла там. Изпратила е покана за напускането
на тази къща.
От показанията на свидетелката К.се установява,
че ищцата никога не е искала да живее с някого, а е искала да е сама, за да
може да се чувства по-свободно. Не знам да е искала да прехвърля жилището си на
някого. Дава жилището под наем. Приела е семейството на дъщеря си за малко, за
да си оправят жилището и да излязат.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Не се спори по делото, а и от събраните доказателства се установява, че ищцата
е собственик на имота и тя е допуснала ответниците да
живеят в него около ***г.и те живеят и към момента там, както и, че е оправила
покана към тях да го освободят.
С оглед на това съдът приема за безспорно
по делото, че се касае
за договор за послужване, при който ищецът
е предоставил на ответниците за безсрочно и безвъзмездно ползване описания по-горе недвижим имот, който е неформален. Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 2 от ЗЗД, ако времето или целта
на ползването не са определени
с договора, заемодателят може всякога да
поиска връщането на вещта.
Тъй като по делото се установява, от събраните писмени и гласни
доказателства, че Ц. е отправила покана до дъщеря й и съпругът й да освободят
жилището следва да се приеме, че от момента на получаване на същата ***и изтичане на предоставеният им едномесечен
срок -***нататък последните ползват предоставеното им жилище без правно
основание и дължат връщането му на
ищеца.
Предвид изложеното, съдът намира че иска е основателен и доказан и следва да се уважи.
Възражението за неформално учредяване на право на ползване върху имота от
ищцата на ответницата се приема като неоснователно от съда, тъй като по делото
не се доказа наличието на такова намерение у собственичката на имота, а от
друга доколкото закона предвижда изрична форма на тази сделка, следва да се
приеме, че липсата и води до недействителност на евентуално такова изявление.
Предвид изхода на делото на ищеца следва да се присъдят притендираните
от него разноски в размер от 30 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.П.Б.
с ЕГН **********, и Г.Н.Б. с ЕГН ********** *** по иска с правно основане чл. 249 от ЗЗД да предадат
държането на заетата им за
послужване вещ, САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
56784.506.415.1.2 по КККР одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на
АГКК с адрес на имота – гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, находящ
се в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.506.415,
предназначение на самостоятелния обект – жилище , на И.В.Ц. с ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА В.П.Б.
с ЕГН **********, и Г.Н.Б. с ЕГН ********** *** да заплатят на И.В.Ц. с ЕГН **********,***
сумата от 430 лв.(четиристотин и тридесет лева) за разноски за производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ Димитрина Тенева
Вярно с оригинала: Ц.В.