Решение по дело №2328/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 137
Дата: 7 май 2020 г. (в сила от 2 юни 2020 г.)
Съдия: Ирена Василева Рабаджиева
Дело: 20194310102328
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2019 г.

Съдържание на акта

                        Р    Е    Ш    Е   Н    И    Е

                                                       

                                           гр.Ловеч, 07.05.2020 г.

                 

                             В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

             

при секретаря………ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА……..…….…………...и в присъствието на

прокурора………………………..………..………………………...като разгледа докладваното от

съдията  гр.дело № 2328 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази:

             Отрицателен установителен иск с правно основание по чл.439 от ГПК вр.чл.124, ал.1 от ГПК.

             Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от  И.И. ***, чрез адвокат К.Д., срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, съд.адрес: гр.София, кв.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков Казанджията”№6, сграда „Матрикс Тауър”, ет.6.

             Ищцата излага в исковата молба, че по молба от 13.03.2009г. на взискателя „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД е образувано изпълнително дело № 133/2009г. при ДСИ към РС гр. Ловеч. Предмет на изпълнителното дело е задължението на длъжника И.И.И., обективирано в изпълнителен лист от 22.01.2009 г., издаден въз основа на Заповед № 25/19.01.2009г. по ч.гр.д. № 45/2009 г. на РС - гр. Ловеч.  Сочи, че взискателят е поискал справки за имуществото на длъжника и налагане на възбрани и запори. Със запорно съобщение от 17.03.2009 г. е наложил запор на трудовото възнаграждение на ищцата при дружество „Спарки Елтос” АД, като в същото на 31.03.2009 г. е отразено, че работникът И.И. е освободена от работа. Твърди, че след 13.03.2009 г., когато взискателят заедно с образуването на изпълнителното дело по изпълнителен лист от 22.01.2009г. е поискал валидно изпълнително действие - налагане на запори върху движимо имущество и трудово възнаграждение и възбрана на недвижима собственост, нямало последващи искания за изпълнителни действия, поради което ищцата счита, че изп.дело № 133/2009 г.по описа на ДСИ при СИС на РС - Ловеч е прекратено на 13.03.2011 г., на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК, по силата на закона.

             Ищецът посочва, че с влязло в сила Решение № 456/21.10.2019 г. по гр.д.№ 492/2019 г., РС – Ловеч е признал за установено в отношенията между страните, че сумите по изпълнителен лист от 22.01.2009 г. по ч.гр.д.№ 45/2009 г. по описа на РС – Ловеч са погасени по давност.

             Твърди се, че с молба от 06.07.2011г. същият взискател – „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД е поискал присъединяване на задълженията, обективирани в  изпълнителен лист от 08.02.2011г., издаден на основание Заповед № 96/3.02.2011г по ч. гр.д. № 2322/2010г. на РС гр. Ловеч, като предмет на това задължение е друг кредит: главница по договор за потребителски кредит - 1042.76 (хиляда и четиридесет и два и седемдесет и шест) лв., договорна лихва - 136.74 (сто тридесет и шест и седемдесет и четири)лв., наказателна лихва - 11.53 (единадесет и петдесет и три)лв., законова лихва от 03.12.2010г. до окончателното изплащане на задължението и разноски в размер общо на 145 (сто четиридесет и пет) лв. С тази молба взискателят не бил поискал изпълнителни действия.

              Ищцата изтъква, че без да съобрази настъпилото на 13.03.2011г. прекратяване на изп. д. № 133/2009г, държавният изпълнител е присъединил новообразуваното дело към вече прекратеното, без да има процесуална възможност, поради прекратяването, като от този момент нататък двете задължения са обединени и вече се търсели като обща сума от длъжника и то в рамките на прекратеното изпълнително дело № 133/2009 г. Намира за правно ирелевантно искането на взискателя от 22.07.2015 г. за налагане на запор на банковите сметки на ищцата в „ОББ“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и „Юробанк България“ АД, като по същата причина без правно значение са и всички останали същински и несъщински изпълнителни действия.    

              Посочва, че с договор от 31.01.2018 г. „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД продала вземанията си по изпълнителен лист от 22.01.2009 г. и по изпълнителен лист от 08.02.2011 г. на ответника по делото „ЕОС Матрикс" ЕООД, без да има данни извършената цесия да е съобщена на длъжника по реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД. С молба от 07.08.2018г. новият кредитор е поискал конституирането си в изпълнително дело № 133/2009г. при ДСИ гр. Ловеч, а в последствие с молба от 12.12.2018 г. ответното дружество е поискало на основание чл.427, ал. 5 ГПК изпълнителното дело да бъде предадено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ Велислав Петров рег. № 879 при КЧСИ, който продължил принудителното изпълнение, образувайки изп. дело № 165/2019г., въпреки настъпилото според ищцата прекратяване по право на изп. д № 133/2009г. Наложени били редица запори на банкови сметки на длъжницата, съответно в „Централна кооперативна банка“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, както и запор върху трудовото й възнаграждение.

              Въз основа на изложеното, ищцата навежда правни доводи, че главното задължение, обективирано в изпълнителен лист от 08.02.2011 г. – главница в размер на 1042.76 лева е погасено по давност и като правна последица са погасени всички акцесорни, следващи главното задължение и това е така, защото след предявяването на молбата за образуване на изп.дело № 133/2009 г. при ДСИ към ЛРС, с която са поискани валидни изпълнителни действия, кредиторът е бездействал повече от две години и делото е прекратено.Счита че са без правно значение подадената молба от 06.07.2011 г. за присъединяване на процесното вземане по изп.лист от 08.02.2011 г., както и извършените последващи действия от съдебния изпълнител, доколкото същите не почиват на съществуващо и валидно изпълнително производство.

             Ищцата посочва, че в конкретния случай искането за налагане на запор върху трудовото възнаграждение при „Спарки Елтос”АД, от 13.03.2009 г. се явява последното предприето валидно изпълнително действие по изп.дело №133/2009 г. при ДСИ Л.Тинкова, тъй като в последствие не са искани нови действия за период по-дълъг от две години и поради тази причина цитираното изп.дело е прекратено по силата на закона на 13.03.2011 г. Отбелязва, че принципно присъединяването на задължението по изпълнителен лист от 08.02.2011 г. е действие, което би прекъснало погасителната давност, но намира, че в конкретния случай то е невалидно, поради липса на процесуално отношение между страните и липсата на правомощия на ДСИ да действа в рамките на прекратеното изп.дело.

             В петитумната част на ИМ е отправено  ИСКАНЕ съдът да постанови решение,с което да приеме за установено в отношенията между страните, че сумата от 1042.76 лв., представляваща главното задължение по изпълнителен лист от 08.02.2011 г., е погасена по давност, както и сумите за договорна лихва в размер на 136.74 лв., наказателна лихва в размер на 11.53 лв., законова лихва от 03.12.2010 г. до окончателното изплащане на задължението и вземанията за разноски в размер общо на 145 лв., представляващи акцесорни задължения по изпълнителен лист от 08.02.2011 г. също са погасени по давност.

             Претендирани са и сторените по делото разноски.

             В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът „ЕОС Матрикс”ЕООД, чрез пълномощника – юрисконсулт Петя Кантарска е депозирал писмен отговор. Оспорва като неоснователни твърденията на ищеца, че процесното вземане е погасено по давност, тъй като няма поискани и извършвани изпълнителни действия, поради което моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Позовава се на Постановление №3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, като навежда довод, че давност не е текла от датата на образуване на изпълнително производство до 26.06.2015 г. – датата на постановяване на ТР №2 от 2013 г. на ОСГТК. Алтернативно, счита, че следва да се държи сметка и за това, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Излага, че плащането на погасено по давност вземане е дължимо плащане и представлява погасяване на съществуващо задължение, и то на съществуващо такова, което е съществувало и преди изтичане на давностния срок.          

                В хода на процеса ищцата И.И.И. не взема лично участие. Представлява се от адв. Д., който поддържа предявения иск и моли същия да бъде уважен. Подробни фактически и правни доводи са развити в писмена защита.

             Ответникът „Еос Матрикс”ЕООД, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

             Съдът, като обсъди доводите на страните, приложените към делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщеното към материалите по делото  изп.дело № 133/2009 г. по описа на ДСИ при РС – Ловеч се установява, че същото е образувано по молба от 13.03.2009 г. на взискателя „Обединена българска банка“ АД срещу длъжник - ищцата И.И.И., на основание приложен Изпълнителен лист от 22.01.2009 г., издаден въз основа на Заповед по чл. 417 от ГПК № 25/19.01.2009 г. по ч.гр.дело № 45/2009 г. на РС-Ловеч, за следните суми: 6574.09 лева – главница, произтичаща от неиздължен банков кредит, 264.64 лева – договорна лихва от 05.09.2008 г. до 12.01.2009 г., 3.47 лева – наказателна лихва за просрочени главници от 06.09.2008 г. до 12.01.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 551.16 лева – разноски по делото.

В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е отправил искане за налагане на възбрани и запори върху имущество на длъжника, съгласно резултата от извършени за тази цел справки за имущественото му състояние, както и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Спарки Елтос“ АД-Ловеч. Установява се, че на 17.03.2009 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, невръчена с отбелязване от връчителя, че цялото семейство е в Испания. На същата дата е изпратено и Запорно съобщение до трето лице – „Спарки Елтос“ АД за наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, но съобщението е върнато с отразяване, че лицето е освободено от дружеството със заповед № 5289 от 03.09.2007 г.

По изп.дело е налична молба от 25.08.2009 г., с която взискателят е поискал налагане на ограничителна мярка по чл. 76 от ЗБДС  спрямо длъжника, като такава мярка е била наложена със Заповед № 3043/09.10.2009 г. на Директора на ОДП-Ловеч и със същата е наложена забрана за напускане на страната, респ. да не се издава паспорт и заместващите го документи за преминаване на държавната граница.

По изпълнителното дело са изисквани и постъпвали справки за имущественото състояние на длъжника, за което взискателят е уведомен. Няма данни обаче след 13.03.2009 г., когато изп.дело е образувано, взискателят да е правил искане за извършване на изпълнителни действия.

 Установява се, че с молба от 06.07.2011 г., взискателят „Обединена българска банка“ АД, е поискал на основание чл. 456 от ГПК да бъде приет за присъединен взискател по изп.дело № 133/2009 г. на ДСИ при РС-Ловеч за вземане от длъжника И.И., като е представил Изпълнителен лист от 08.02.2011 г., издаден на основание Заповед по чл. 417 от ГПК № 96/03.02.2011 г. по ч.гр.д. № 2322/2010 г. на РС-Ловеч, за присъдени суми по друг неиздължен банков кредит, а именно: 1042.76 лева – главница, 136.74 лева – договорна лихва, 11.53 лева – наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 03.12.2010 г. до окончателното изплащане на вземането и 145.00 лева – разноски в производството. В тази молба не са посочени изпълнителни способи.

Страните не спорят, че съдебният изпълнил е уважил молбата за присъединяване, като задълженията по двата изпълнителни листа са обединени по първоначално образуваното изп.дело № 133/2009 г., което се установява от Покана за доброволно изпълнение до длъжника с дата 18.07.2011 г. 

Установява се, че с молба вх.№ 2160/22.07.2015 г. , подадена по изп.дело № 133/2009 г., взискателят„Обединена българска банка“ АД взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия чрез налагане на запор на банкови сметки на ищцата. В тази връзка съдебният изпълнител е предприел конкретни действия по изпълнението, като до различни банкови институции са изпратени запорни съобщения за налагане на запор върху банкови сметки, открити на името на длъжника.

             На 31.01.2018 г. между „Обединена българска банка”АД и ответника „ЕОС Матрикс”ЕООД е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който „Обединена българска банка”АД като цедент е прехвърлил вземанията си по сключения с ищцата договора за кредит на ответника „ЕОС Матрикс”ЕООД, като цесионер. По молба от цесионера от 31.08.2018 г.  ЕОС Матрикс”ЕООД е конституран като нов взискател по изп.дело №133/2009 г., съгласно чл.429 от ГПК.

Установява се, че въз основа  на молба от 18.12.2018 г. от новия взискател  – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, изп.дело № 133/2009 г. по описа на ДСИ при РС-Ловеч е изпратено за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ Велислав Петров, като е преобразувано под № 165/2019 г. по неговия опис. С молба от 30.01.2019 г. до ЧСИ В.Петров, ищцата е заявила, че всеки месец ще внася доброволно по 150.00 лева по изп.дело № 165/2019 г.

По предявен от длъжника И.И. отрицателен установителен иск с основание по чл.439, ал.1 от ГПК, пред РС – Ловеч е било образувано гр.дело № 492/2019 г. с ответник – „ЕОС Матрикс”ЕООД. С Решение № 456 от 21.10.2019 г, постановено по посоченото гр.дело, съдът е  признал за установено че ищцата И.И. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, поради погасяването им по давност, вземания за суми, както следва: 6574.09 лв. - главница, 6943.51 лв. - лихва върху посочената главница за периода от 13.01.2009 г. до 26.02.2019 г.; 3.47 лв. - наказателна лихва за просрочени главници от 06.09.2008 г. до 12.01.2009 г.; 264.64 лв. - договорна лихва от 05.09.2008 г. до 12.01.2009 г. и 551.16 лв. - разноски по делото, за които суми е издаден Изпълнителен лист от 22.01.2009 г. по ч.гр.дело № 45/2009 г. по описа на Районен съд-Ловеч и образувано  изп. дело № 133/2009 г. по описа на ДСИ при РС-Ловеч, последното преобразувано в изп.дело № 165/2019 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, рег.№ 879 при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Ловеч. Съдебното решение е добило законна сила на 12.11.2019 г.

             При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

             Предявен е  отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл.439 от ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК – за установяване по отношение на ответника „ЕОС Матрикс”ЕООД, че ищцата И.И.И., не дължи сумите по изпълнителен лист от 08.02.2011 г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед № 96/03.02.2011 г. по ч.гр.д.№ 2322 по описа на РС – Ловеч.

           Разпоредбата на чл.439 от ГПК урежда защитата на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание, като законодателят е предвидил, че защитата на длъжника може да се основава единствено на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай, за успешното провеждане на иска ищецът следва да докаже възраженията си за липса на търсените задължения, поради погасяването им по давност, настъпила след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Налице е висящ изпълнителен процес за събиране на вземането, като е установено безспорно, че по молба на взискателя изп.дело №133/2009 г. по описа на СИС при РС - Ловеч е било изпратено по реда на чл.427 от ГПК за продължаване на изп.действия от ЧСИ рег. № 879 при КЧСИ Велислав Петровт, като към настоящия момент е висящо изп.дело №165/2019 г. по описа на ЧСИ В.Петров за събиране на процесното вземане. Горното  се явява достатъчно основание за пораждане на правен интерес у ищцата, от предявяване на иска по чл.439 от ГПК, която твърди, че задължението, което е предмет на висящото изпълнително дело, е погасено поради изтекла погасителна давност.

             Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда нов срок. Според разпоредбата на чл.116, б.”в” от ЗЗД,  давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, като нормата на чл.117 от ЗЗД предвижда, че от прекъсване на давността започва да тече нова давност.

             В мотивите на т.10 на Тълкувателно решение №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителни действия, прекъсващи давността, в т.ч. и насочването на изпълнението чрез налагане на запор. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др, назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

С цитираното ТР №2/2013 г. е обявено за изгубило силата си Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр.д.№ 3/80 г. на Пленума на ВС, според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно вземането. Дадено е разрешение, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Наред с това, е възприето разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона. Съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, но този акт, като този акт има само декларативно действие, но не и конститутивно такова  Законовата последица от прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е, че всички процесуални действия, извършвани от взискателя и от съдебния изпълнител в това число несъщински и същински изпълнителни действия, които принципно биха довели до прекъсване на погасителната давност, няма да бъдат валидни, те се обезсилват по право и губят с обратна сила своето процесуално и материално значение. В този смисъл Решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о. на ВКС; Решение № 325 от 13.01.2015 г. по гр. д. № 2783/2015 г., III г. о. на ВКС.

             От приложеното копие на изп.дело № 133/2009 г. по описа на СИС при РС - Ловеч се установява, че същото е образувано на 13.03.2009 г. по молба на „Обединена българска банка”АД, към която е приложен изпълнителния лист от 22.01.2009 г, издаден по ч.гр.д.№ 45/2009 г. След образуване на изп.дело са извършени справки за имущественото състояние на длъжника. Самото образуване на изп.дело, изискването на справки и самото им осъществяване не съставляват действия по изпълнението и не прекъсват давността, доколкото нямат характера на действия, изграждащи конкретен изпълнителен способ по смисъла на ТР №№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.  На 17.03.2009 г. до длъжника е изпратена Покана за доброволно изпълнение,  което на свой ред също не съставлява изпълнително действие и не прекъсва давността  съгласно разясненията на цитираното тълкувателно решение. Видно е, че с молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е поискал да бъдат възбранени всички недвижими имоти, да бъде наложен запор върху всички МПС, които длъжникът притежава, както и да се наложи запор върху трудовото му възнаграждение, дължимо от „Спарки Елтос”АД – гр.Ловеч. Поисканите изпълнителни действия, обективирани в посочената молбата за образуване на изпълнителното дело от 13.03.2009 г. в случая са поставили началото на 2 – годишния срок по чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК, след изтичането на който изпълнителното производство се прекратява по право поради перемция, в случаите, в които взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия. Както е установено и с влязлото в сила решение по гр.дело № 492/2019 г. по описа на ЛРС, изпълнителното производство по изп.дело №133/2009 г. е прекратено поради перемпция, като прекратяването е настъпило по силата на закона на 13.03.2011 г, макар в случая съдебният изпълнител не е издал изричен формален акт за прекратяване на изп.дело. По делото не са ангажирани доказателства, които да установяват, че след образуване на изпълнителното дело  съдебният изпълнител е предприел валидни действия по прилагане на конкретен изпълнителен способ. Налагането на ограничителни мерки по чл.76, т.3 от ЗБДС не е измежду уредените в Част V, дял ІІ от ГПК начини за изпълнение. Тези мерки са с административен характер и нямат характер на изпълнителни действия, поради което не пораждат като своя последица прекъсване на давността.

              Подаването на молби от взискателя след настъпилата на 13.03.2011 г. перемпция с посочване на изпълнителни способи, както и извършването на последващи действия от съдебния изпълнител са ирелевантни и не са породили правни последици. Процесуални действия могат да се извършват валидно само по едно висящо изпълнително производство, а в случая производството е прекратено като перемирано, с оглед на което съдът приема, че предприетите по делото действия след горепосочената дата не почиват на съществуващо и валидно правоотношение с органа по принудително изпълнение, поради което не са довели до прекъсване на давността.

             Подадената от взискателя”Обединена българска банка”АД молба от 06.07.2011 г. за събиране в рамките на изп.производство с искане на основание чл.456 от ГПК Банката да бъде приета за присъединен взискател по изп.дело № 133/2009 г. по описа н ДСИ при РС – Ловеч за вземане от същия длъжник не е валидно изпълнително действие, тъй като е извършено след прекратяването на изпълнителното производство на 13.03.2011 г. по силата на закона. Поради това същото не е довело до прекъсване на давността. Наред с това, съдът съобразява също, че в молбата на взискателя не се съдържат искания за прилагане на конкретен изпълнителен способ и няма искане за валидно изпълнително действие, поради което и с оглед постановката на т.10 от ТР №2/2015 г. на ОСГТК на ВКС същата не би могла да предизвика като последица прекъсване на давността.

             Извършени след прекратяване на изпълнителното дело по перемция  са и искането на взискателя за налагане на запор на банкови сметки на ищцата с молба вх.№ 2160/22.07.2015 г. по изп.дело № 133/2009 г., както и подаването на молба от ищцата от 30.01.2019 г. с която е заявила, че всеки месец ще внася доброволно по 150.00 лева по изп.дело № 165/2019 г. на ЧСИ В.Петров /преобразувано от изп.дело № 133/2009 г. на ДСИ при РС-Ловеч/. И тъй като тези действия са предприети по едно вече прекратено производство, то съдът намира, че те не могат да се приемат за валидни изпълнителни действия, респективно - не са довели до прекъсване на давността. След като давността за процесните вземания не е била прекъсвана в нито един момент с валидно изпълнително действие по висящо изпълнително производство, за начало на давността следва да се зачете датата на постановяване на Заповедта за изпълнение 03.02.2011 г. Следователно, 5-годишната погасителна давност за вземанията е изтекла на 03.02.2016 год., т.е. още преди сезирането на ЧСИ Велислав Петров и преобразуване на изп.дело № 133/2009 г. в изп.дело № 165/2019 г.

             Съдът не споделя доводите на ответника, че по въпроса за давността следва да се съобрази Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС. С разрешението по т.10 от  Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посоченото ППВС е обявено за изгубило сила. Изоставено е разбирането, че давността не тече във висящия изпълнителен процес, включително по отношение на изпълнителни дела, образувани преди 26.05.2015 г. - датата на постановяване на ТР №2 / 2013 г. на ОСГТК. След като е прието друго задължително тълкуване на закона  /л. 130 ал. 2 от ЗСВ/, същото следва да бъде съобразено при разрешаване на правния спор, като съдът е задължен да приложи разпоредбата в смисъла, определен в тълкувателния акт. С посоченото тълкувателно решение е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл.116, б.”б” от ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116, б.”в” от ЗЗД са уредени по различен начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116, б.”в” относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116, б.”в” от ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Двността, съгласно чл.116, б.”в” от ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР № 2 / 2013 г. на на ОСГТК, се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, а по делото е безспорно установено, че такива действия са предприети от ответника след като изпълнителното производство по изп.дело № 133/2009 г. вече е било прекратено по право, което е станало на 13.03.2011 г., с оглед на което не се явяват действия с характер да прекъснат давността.

               Съобразявайки всичко изложено дотук, съдът счита, че предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, за недължимост на описаните в исковата молба вземания по изпълнителен лист от 08.02.2011 г, се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

 Съгласно чл. 119 от ЗЗД, погасяването по давност на главното вземане има за последица погасяване и на произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.Следователно, с оглед акцесорния му характер, на основание цитираната разпоредба, погасено по давност се явява и вземането на ответника в размер на сумата136.74 лв, представляващо договорна за периода от 01.03.2010 г. до 02.12.2010 г, както и претендираното вземане за  наказателна лихва в размер на 11.53 лв, начислена за периода от 02.03.2010 г. до 02.12.2010 г.

             При този изход на процеса и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът ще следва да заплати на ищцата направените разноски по делото, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, а именно: 55.00 лв. - внесена държавна такса и 500.00 лв. – адвокатски хонорар съгласно Договор за правна защита и съдействие от 27.11.2019 г.

            В отговор на направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатения от ищцата адвокатски хонорар, съдът счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съобразявайки, че делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, в което са събрани само писмени доказателства, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да се намали до минималния размер от 313.44 лв, определен на база материалния интерес по правилата на чл. 7 ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това положение в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в общ размер от 368.44 лева.

Предвид изхода на процеса, следва да бъде отхвърлено искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

                                          Р     Е     Ш     И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от И.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 във връзка с чл. 124 ал. 1 от ГПК, че И.И.И. не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, район „Витоша“, кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 6, сграда „Матрикс Тауър“, етаж 4-6, поради погасяването им по давност, вземания за суми, както следва: 1042.76 лв. (хиляда четиридесет и два лева и 76) –  главница, 136.74 лв. (сто тридесет и шест лева и 74ст) – договорна лихва; 11.53лв. единадесет лева и 53ст) - наказателна лихва, ведно със законната лихва от 08.12.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, както и вземанията за разноски в размер на 145.00 лв. (сто четиридесет и пет лева), представляващи акцесорни задължения по изпълнителен лист от 08.02.2011 г, за които суми е издаден Изпълнителен лист от 08.02.2011 г. по ч.гр.дело № 2322/2011 г. по описа на Районен съд-Ловеч и образувано  изп. дело № 133/2009 г. по описа на ДСИ при РС-Ловеч, последното преобразувано в изп.дело № 165/2019 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, рег.№ 879 при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Ловеч.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с горните данни, да заплати на И.И.И., с горните данни, сумата от 368.44 лв. /триста шестдесет и осем лева и 44ст /, представляваща разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ искането на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните по делото.

 

 

                                  

                                                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ: