№ 7181
гр. С, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110143625 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от П. Г. И., М. Г. И., Г. М. И., С. Г. И. и Х. И.
И., чрез адв. Н., срещу М. К. К., с която са предявени активно субективно съединени искове
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 67, ал. 1 ЗС, за признаване за установено, че
ограниченото вещно право на строеж, учредено в полза на М. К. К., е погасено по давност
поради неупражняването му в продължение на пет години, по отношение на следните
обекти: 1/ Ателие № 7, находящо се в гр.С, бул. „Г С *, на шести терасовиден етаж на
сградата, вход „Б”, със застроена площ от 71,01 кв.м., състоящо се от: ателие с кът за спане,
чайна с кът за храна, баня - тоалетна и тераса, при съседи: коридор; апартамент № 55 от вход
„Б“, двор и апартамент № ******, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата, която се предвижда да се изгради като жилищна сграда, състояща се от мазета,
гаражи, магазини, седем жилищни етажа и ателиета, находяща се в УПИ IV ******* в кв. 49
- Б, местност ******, цялото с площ от 944 кв.м., представляваща поземлен имот с
идентификатор **********, с адрес: гр.С, район „И, ж.к. „С Т ул. З” № 35, с площ от 962
кв.м., с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), при съседи на
поземления имот: поземлени имоти с идентификатори: ********************; 2/
Паркомясто № 4, находящо се на сутеренния етаж на сградата на кота „- 2,60” метра, с
площ от 23,10 кв.м., при съседи: подземна улица; паркомясто № 3, двор и паркомясто № 5,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, която се предвижда да се
изгради като жилищна сграда, състояща се от мазета, гаражи, магазини, седем жилищни
етажа и ателиета, находяща се в УПИ IV ******* в кв. 49 - Б, местност ******, цялото с
площ от 944 кв.м., представляваща поземлен имот с идентификатор **********, с адрес:
гр.С, район „И, ж.к. „С Т ул. З” № 35, с площ от 962 кв.м., с начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 метра), при съседи на поземления имот: поземлени имоти с
идентификатори: ********************; 3/ Паркомясто № 3, находящо се на сутеренния
етаж на сградата на кота „-2,60”, с площ от 30,88 кв.м., при съседи: подземна улица;
паркомясто № 2, двор и паркомясто № 4, заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата, която се предвижда да се изгради като жилищна сграда, състояща се от
1
мазета, гаражи, магазини, седем жилищни етажа и ателиета, находяща се в УПИ IV *******
в кв. 49 - Б, местност ******, цялото с площ от 944 кв.м., представляваща поземлен имот с
идентификатор **********, с адрес: гр.С, район „И, ж.к. „С Т ул. З” № 35, с площ от 962
кв.м., с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), при съседи на
поземления имот: поземлени имоти с идентификатори: ********** **********;
************* ********* ************* 4/ Апартамент № 17, находящ се в гр.С, бул. „Г С
*, на четвърти жилищен етаж, вход „А”, със застроена площ 65,60 кв.м., състоящ се от:
антре, дневна с кухненски бокс, спалня, баня - тоалетна, склад и балкон, при съседи на
апартамента: коридор; стълбищна площадка на вход „А“, двор, стълбищна площадка на вход
„Б“, асансьорна шахта на вход „Б“ и апартамент № 18 от вход „А“, заедно с мазе № 3,
находящо се в сутерена на кота „-2,60” метра, във вход „А”, със застроена площ от 3,61 кв.м.,
при съседи на мазето: коридор; мазе № 4 от вход „А”; двор; мазе № 2 от вход „А”, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата, която се предвижда да се изгради
като жилищна сграда, състояща се от мазета, гаражи, магазини, седем жилищни етажа и
ателиета, находяща се в УПИ IV ******* в кв. 49 - Б, местност ******, цялото с площ от 944
кв.м., представляваща поземлен имот с идентификатор **********, с адрес: гр.С, район „И,
ж.к. „С Т ул. З” № 35, с площ от 962 кв.м., с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 метра), при съседи на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори: **********
**********; ************* ********* 68134.1201.144.
Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че
притежават в съсобственост недвижим имот, представляващ УПИ IV *******, кв. 49 - Б,
местност ******, с площ от 943 кв.м. по влезлия в сила план на гр. С, при съседи на имота:
улица Г С“, улица З“, УПИ V - 535 и УПИ III - ********** съответно представляващ
поземлен имот с идентификатор **********, с адрес: гр. С, район „*****, ж.к. „С Т, ул. З“
№ 35, с площ от 962 кв.м. Сочат, че недвижимият имот, представляващ УПИ IV *******, кв.
49 – Б, е образуван от обединяването на следните имоти: УПИ IV - 539, 540 кв. 49 – Б и УПИ
VI - 538 кв. 49 – Б по плана на гр. С, местност „З ф“ (*****), съгласно предварителен
договор от 23.03.2006 г., нотариално заверен с peг. № 643/24.03.2006 г. Поддържат, че
ищците П. Г. И., М. Г. И. и Г. М. И. са придобили права върху ½ идеална част от процесния
имот по силата на наследствено правоприемство от Т П Г и К И Г. Ищцата С. Г. И. е
придобила право на собственост върху ½ идеална част от процесния недвижим имот по
силата на сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 88, том LLLII, дело № 30936/1993 г.,
като посочената част от имота била придобита в режим на съпружеска имуществена
общност, с оглед наличието на сключен граждански брак между С. Г. И. и ищеца Х. И. И..
Ищците сочат, че по силата на Нотариален акт № 168, том XXLI, дело № 7076/2007 г., са
учредели право на строеж върху процесния недвижим имот в полза на *****************“
ЕООД, с променено наименование - „Вален“ ЕООД. Твърдят, че по силата на Нотариален
акт № 98, том CCXLIII, дело № 65793/2008 г., Нотариален акт № 110, том CCXLIII, дело №
65896/2008 г., Нотариален акт № 139, том CCXLIII, дело № 65821/2008 г., Нотариален акт №
160, том CCXLIII, дело № 66189/2008 г., ответницата М. К. К. е закупила от
*****************“ ЕООД правото на строеж върху следните самостоятелни обекти в
сградата, за която е предвидено да бъде построена в поземления имот, както следва: 1/
Ателие № 7, находящо се в гр. С, бул. „Г С *, на шести терасовиден етаж на сградата, вход
„Б”, със застроена площ от 71,01 кв.м., състоящо се от: ателие с кът за спане, чайна с кът за
храна, баня - тоалетна и тераса, при съседи: коридор; апартамент № 55 от вход „Б“, двор и
апартамент № ******, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата,
която се предвижда да се изгради като жилищна сграда, състояща се от мазета, гаражи,
магазини, седем жилищни етажа и ателиета, находяща се в УПИ IV ******* в кв. 49 - Б,
местност ******, цялото с площ от 944 кв.м., представляваща поземлен имот с
идентификатор **********, с адрес: гр.С, район „И, ж.к. „С Т ул. З” № 35, с площ от 962
2
кв.м., с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), при съседи на
поземления имот: поземлени имоти с идентификатори: ********** **********;
************* ********* ************* 2/ Паркомясто № 4, находящо се на сутеренния
етаж на сградата на кота „- 2,60” метра, с площ от 23,10 кв.м., при съседи: подземна улица;
паркомясто № 3, двор и паркомясто № 5, заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата, която се предвижда да се изгради като жилищна сграда, състояща се от
мазета, гаражи, магазини, седем жилищни етажа и ателиета, находяща се в УПИ IV *******
в кв. 49 - Б, местност ******, цялото с площ от 944 кв.м., представляваща поземлен имот с
идентификатор **********, с адрес: гр.С, район „И, ж.к. „С Т ул. З” № 35, с площ от 962
кв.м., с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), при съседи на
поземления имот: поземлени имоти с идентификатори: ********** **********;
************* ********* ************* 3/ Паркомясто № 3, находящо се на сутеренния
етаж на сградата на кота „-2,60”, с площ от 30,88 кв.м., при съседи: подземна улица;
паркомясто № 2, двор и паркомясто № 4, заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата, която се предвижда да се изгради като жилищна сграда, състояща се от
мазета, гаражи, магазини, седем жилищни етажа и ателиета, находяща се в УПИ IV *******
в кв. 49 - Б, местност ******, цялото с площ от 944 кв.м., представляваща поземлен имот с
идентификатор **********, с адрес: гр.С, район „И, ж.к. „С Т ул. З” № 35, с площ от 962
кв.м., с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), при съседи на
поземления имот: поземлени имоти с идентификатори: ********** **********;
************* ********* ************* 4/ Апартамент № 17, находящ се в гр.С, бул. „Г С
*, на четвърти жилищен етаж, вход „А”, със застроена площ 65,60 кв.м., състоящ се от:
антре, дневна с кухненски бокс, спалня, баня - тоалетна, склад и балкон, при съседи на
апартамента: коридор; стълбищна площадка на вход „А“, двор, стълбищна площадка на вход
„Б“, асансьорна шахта на вход „Б“ и апартамент № 18 от вход „А“, заедно с мазе № 3,
находящо се в сутерена на кота „-2,60” метра, във вход „А”, със застроена площ от 3,61 кв.м.,
при съседи на мазето: коридор; мазе № 4 от вход „А”; двор; мазе № 2 от вход „А”, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата, която се предвижда да се изгради
като жилищна сграда, състояща се от мазета, гаражи, магазини, седем жилищни етажа и
ателиета, находяща се в УПИ IV ******* в кв. 49 - Б, местност ******, цялото с площ от 944
кв.м., представляваща поземлен имот с идентификатор **********, с адрес: гр.С, район „И,
ж.к. „С Т ул. З” № 35, с площ от 962 кв.м., с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 метра), при съседи на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори: **********
**********; ************* ********* 68134.1201.144.
На следващо място ищците твърдят, че до настоящия момент ответницата М. К. К. не
е упражнила правото си на строеж върху посочените обекти, поради което считат, че същото
е погасено по давност на основание чл. 67, ал. 1 ЗС. Поддържат, че ответницата твърди, че е
носител на правото на строеж и не желае да се откаже от същото. В тази връзка твърдят, че
докато не бъде съдебно установено, че правото на строеж на ответницата е погасено по
давност, са лишени от възможността да упражняват правото си на собственост спрямо
процесния имот, доколкото е налице невъзможност да предприемат действия във връзка с
учредяване на право на строеж в полза на строителен инвеститор, чрез който да построят
сграда в имота. Ето защо молят съда да признае за установено, че правото на строеж на
ответницата М. К. К. по отношение на процесните обекти, представляващи Ателие № 7,
Паркомясто № 4, Паркомясто № 3, Апартамент № 17, заедно с мазе № 3, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата, която се предвижда да се изгради
като жилищна сграда, състояща се от мазета, гаражи, магазини, седем жилищни етажа и
ателиета, находяща се в УПИ IV ******* в кв. 49 - Б, местност ******, цялото с площ от 944
кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор **********, с адрес: гр.С, район „И,
ж.к. „С Т ул. З” № 35, е погасено по давност, доколкото не е упражнено в рамките на
законоустановения петгодишен давностен срок. Претендират разноски.
3
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез адв. Б., е подала отговор на исковата молба.
Счита, че предявеният иск е недопустим, поради липсата на правен интерес, доколкото
ищците били учредели право на строеж в полза на *****************“ ЕООД, което
следвало да проектира и построи жилищна сграда на седем етажа с РЗП от 6141 кв.м.,
съгласно виза за проучване и проектиране, издадена въз основа на Заповед № РД-09-
293/18.11.2005 г. на Столична община, район „***** и одобрен идеен архитектурен проект. В
тази връзка сочи, че правото на строеж е възникнало в полза на *****************“ ЕООД
като единно ограничено право за построяване на посочената жилищна сграда, съответно
ищците нямали правен интерес от предявяване на настоящия иск срещу нея, доколкото
същата е придобила от първоначалния приобретател *****************“ ЕООД, с
променено наименование „Вален“ ЕООД, по силата на договор за покупко-продажба
правото на строеж за отделни обекти в жилищната сграда, за изграждането на която
учреденото право на строеж се погасявало в цялост при неупражняването му в петгодишния
давностен срок. Излага доводи, че на 17.07.2006 г. във връзка с изграждането на процесната
жилищна сграда е съставен Протокол – образец № 2 за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежа. С договор от 30.01.2008 г., сключен
между възложителя „Вален“ ЕООД и строителя „С П бил определен срок за изпълнение до
25.10.2011 г., като съгласно подписания анекс към договора от 30.01.2008 г., срокът за
изпълнение на СМР бил удължен до 30.10.2023 г. През лятото на 2008 г. строителството
било спряно с оглед настъпилата финансова криза, като бил съставен Акт – образец № 7 за
приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция от
07.05.2009 г., съгласно който строителната конструкция по нива и елементи била изпълнена
до ниво „кота 0,00“. Ответницата твърди, че с оглед спирането на строителството е поискала
да й бъде прехвърлено правото на строеж за обектите, предмет на подписаните от нея
предварителни договори. В тази връзка „Вален“ ЕООД й прехвърлило правото на строеж
върху следните самостоятелни обекти: Ателие № 7, находящо се във вход „Б“ в сградата, на
шести терасовиден етаж, с площ от 71,01 кв.м., ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата; Паркомясто № 4, находящо се на сутеренния етаж на сградата на
като „-2,60“, с площ от 23,10 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата; Паркомясто № 3, находящо се на сутеренния етаж на сградата на кота „-2,60“ кв.м.,
с площ от 30,88 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата;
Апартамент № 17, находящ се във вход „А“ на сградата, на етаж № 4, с площ от 65,60 кв.м.,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата. Твърди, че съгласно
сключени със „С П договори за строителство от 20.05.2005 г., 16.01.2007 г. и 11.12.2007 г.,
дружеството е следвало да изгради до степен на пълно завършване и да й предаде описаните
обекти в срок от 24 месеца от издаване на разрешение за строеж, като до настоящия момент
заплатила общо 33 361 евро, които „С П вложило в строителството на сградата. Сочи, че по
искане на собствениците в жилищната сграда, на основание чл. 153, ал. 2 ЗУТ, със Заповед
№ РД-08-50-1068/29.07.2011 г. на Главния архитект на Столична община е било презаверено
Разрешение за строеж № 361/19.05.2006г. С Нотариален акт № 76, том I, дело № 66/2011 г.,
„Вален“ ЕООД е прехвърлило в полза на „***************** ООД правото си на строеж за
изграждане на жилищна сграда с гаражи, кафе-аперитив, магазини, ателиета и подземни
гаражи, със ЗП от 617,18 кв.м. и с обща РЗП от 6141 кв.м., която следвало да бъде изградена
в процесния поземлен имот срещу задължението на приобретателя да построи за своя
сметка, лично или чрез трето лице обектите, предмет на учреденото право на строеж. По
силата на Заповед № РА51-233/07.11.2018 г. на Главния архитект на Столична община, по
искане на „***************** ООД и заинтересованите лица, било презаверено повторно
издаденото Разрешение за строеж № 361/19.05.2006 г. Излага доводи, че през 2012 г. ищецът
Х. И., в лично качество и като пълномощник на останалите съсобственици, е внесъл за
одобрение технически инвестиционен проект за изграждане на жилищна сграда с гаражи,
магазини, ателиета и ПГ в процесния поземлен имот, по който е била образувана
4
административна преписка с вх. № АП-94-В-21/06 от 02.02.2012 г. В тази връзка, с писмо с
обратна разписка, НАГ – Столична община уведомило Х. И. и „***************** ООД за
резултатите от служебната проверка, като посочените лица били уведомени за липсващи
документи по преписката, както и за липсата на подписи на всички собственици на дворното
място и на носителите на ограничени вещни права. От писмо на НАГ – Столична община от
13.01.2021 г., адресирано до „***************** ООД, се установило, че на 30.12.2020 г.
дружеството е внесло за одобрение технически инвестиционен проект за „Жилищна сграда
на М-5+А, М+6+А с гаражи, кафе-аперитив, магазини, ателиета и ПГ“ в УПИ IV******* от
квартал 49-Б, местност „Зона В-17“, район „***** – Столична община. След проверка на
внесената документация от Дирекция „Общински строителен контрол“ били установени
редица нарушения и несъответствия, сред които и несъответствие на внесения технически
инвестиционен проект с одобрения при условията на чл. 142, ал. 2 ЗУТ на 16.05.2006 г.
идеен инвестиционен проект, въз основа на който е било издадено Разрешение за строеж №
361/19.05.2006 г. От съставения Констативен протокол на 24.04.2019 г. за степен на
завършеност на строежа на процесната жилищна сграда, презаверен с „Важи и днес“ на
10.08.2021 г., се установявало, че за обекта имало съставени Протокол от 17.07.2006 г. за
откриване на строителната площадка и определянето на строителната линия; Акт образец №
7 за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция,
съставени на 15.04.2009 г. и на 07.05.2009 г., и за изпълнени строително-монтажни работи
със степен на завършеност „до нулев цикъл“. Ответницата твърди, че строителството на
сградата е било възобновено през месец септември 2021 г. Излага доводи, че строителството
е било забавено по причини, свързани с недобросъвестното поведение на ищците –
собственици на поземления имот. Сочи, че давностният срок по чл. 67 ЗС започвал да тече
от фактическата възможност за реализиране на правото на строеж, свързана с осигуряване
на необходимите строителни книжа. Твърди, че към настоящия момент все още не са
одобрени в цялост всички строителни книжа за изграждането на процесната сграда. Сочи, че
строителството на процесната сграда е било преустановено през лятото на 2008 г. и е било
възстановено през есента на 2021 г., поради което придобитото от нея право на строеж на
17.12.2008 г. не е погасено в полза на собствениците на земята. Поддържа, че началото на
давностния срок за прехвърленото в нейна полза право на строеж за посочените обекти бил
считано от месец септември 2021 г. Сочи, че е придобила правото на строеж върху
посочените обекти, след като строителството е било спряно, като към посочения момент
извършените СМР са били със степен на завършеност „до нулев цикъл“. Отбелязва, че след
изпълнение на „нулев цикъл“ строителството не може да продължи без да бъдат одобрени в
цялост всички строителни книжа. Поддържа, че недобросъвестното поведение на ищците е
причина за забавяне на строителството. Моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. При условията на евентуалност, на основание чл. 72 ЗС, моли
съда да осъди насрещните страни да й заплатят стойността на извършените подобрения в
процесния имот. Претендира разноски.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответницата М. К. К., чрез адв. Б., е предявила в
условията на евентуалност обективно кумулативно съединени насрещни частични
искове по чл. 72, ал. 1 ЗС за осъждане на П. Г. И., М. Г. И., Г. М. И., С. Г. И. и Х. И. И. да й
заплатят сумата от 27 050 евро - частично вземане от общо дължимото в размер на 33 361
евро, представляващо стойност на извършените от М. К. К. подобрения в процесния
недвижим имот - УПИ IV *******, кв. 49 - Б, местност - Зона Б - 17, с площ от 943 кв.м. по
влезлия в сила план на гр. С, представляващ поземлен имот с идентификатор **********, с
адрес: гр. С, район „*****, ж.к. „С Т, ул. З“ № 35, с площ от 962 кв.м., изразяващи се в
заплатените от М. К. К. парични суми, предназначени и вложени за закупуване на материали
и за заплащане на труд по изграждане на обектите – предмет на учреденото в нейна полза
право на строеж, претендирани от ответниците по насрещните искове, както следва: от П. Г.
И. – 7226,78 евро – частично вземане от общо дължимото в размер на 8912,84 евро, от М. Г.
5
И. - 7226,78 евро – частично вземане от общо дължимото в размер на 8912,84 евро; от Г. М.
И. – 2890,53 евро – частично вземане от общо дължимото в размер на 3564,92 евро, както и
9705,91 евро - частично вземане от общо дължимото в размер на 11 970,40 евро, което
следва да й бъде заплатено от С. Г. И. и Х. И. И. при условията на солидарност.
М. К. К. твърди, че е добросъвестен владелец по отношение на учреденото в нейна
полза право на строеж за процесните обекти: Ателие № 7, Паркомясто № 4, Паркомясто № 3,
Апартамент № 17, заедно с мазе № 3, ведно със съответните идеални части от общите части
на сградата, както и че по силата на сключени със „С П договори за строителство от
20.05.2005 г., 16.01.2007 г. и 11.12.2007 г., дружеството е следвало да изгради до степен на
пълно завършване и да й предаде описаните обекти в срок от 24 месеца от издаване на
разрешение за строеж. В тази връзка сочи, че е извършила разходи на обща стойност от 33
361 евро, който са вложени в строителството на процесната сграда, която е следвало да бъде
изградена в поземления имот на ищците. Сочи, че извършените подобрения в процесния
недвижим имот представляват стойност на заплатените от нея в полза на „С П парични
вноски, предназначени и вложени за закупуване на материали и за заплащане на труд по
изграждане на обектите – предмет на учреденото в нейна полза право на строеж. Твърди, че
сумата в общ размер на 33 361 евро е сбор от заплатените от нея вноски за изграждането на
Ателие № 7, в размер на 16 029 евро, 14 776 евро за Апартамент № 17, и по 1278 евро за
Паркоместа № 3 и № 4. Счита, че стойността на дължимите от ответниците по насрещните
искове вземания за подобренията в процесния поземлен имот следва да бъде определена
съобразно припадащия се дял на всеки от тях в съсобствеността. В тази връзка, моли съда да
осъди ответниците да й заплатят стойността на извършените подобрения в имота.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците по насрещните осъдителни искове – П. Г. И., М. Г.
И., Г. М. И., С. Г. И. и Х. И. И., чрез адв. Н., са подали отговор на исковата молба, с който
изразяват доводи за неоснователност на предявените искове по основание и размер.
Оспорват представените договори за строителство от 20.05.2005 г., 16.01.2007 г. и 11.12.2007
г., сключени между М. К. и „С П, както и представените по делото квитанции за платени
суми. Поддържат, че „С П не е извършвало никакви строителни-монтажни дейности за
изграждането на жилищна сграда в процесния поземлен имот. Оспорват наличието на
основания за ангажиране на отговорността им за възстановяване на суми, които М. К. е
заплатила в полза на трето лице, което не е използвало получените средства за изграждане
на обектите в сградата, за които ищцата по насрещните искове разполага с право на строеж.
Твърдят, че претенциите са погасени по давност. Молят съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани. Претендират разноски.
На следващо място, ответницата М. К. К. е предявила по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК
срещу П. Г. И., М. Г. И., Г. М. И., С. Г. И. и Х. И. И. установителен иск по чл. 124, ал. 1
ГПК вр. чл. 67 ЗС, по силата на който претендира да бъде признато за установено по
отношение на ответниците по насрещния иск, че правото й на строеж за процесните обекти,
представляващи Ателие № 7, Паркомясто № 4, Паркомясто № 3, Апартамент № 17, заедно с
мазе № 3, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, която се
предвижда да се изгради като жилищна сграда, състояща се от мазета, гаражи, магазини,
седем жилищни етажа и ателиета, находяща се в УПИ IV ******* в кв. 49 - Б, местност
******, цялото с площ от 944 кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор
**********, с адрес: гр.С, район „И, ж.к. „С Т ул. З” № 35, не е погасено по давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците по насрещния установителен иск – П. Г. И., М. Г.
И., Г. М. И., С. Г. И. и Х. И. И., чрез адв. Н., са подали отговор на исковата молба, с който
изразяват доводи за недопустимост на насрещния иск за признаване за установено, че
правото на строеж на М. К. К. за процесните обекти не е погасено по давност. Оспорват
твърденията на ищцата по насрещния иск относно наличието на основания за спиране на
срока за упражняване на правото на строеж, поради което считат, че същият не следва да
6
бъде удължен със срока, в рамките на който строителството е било спряно. Намират за
неоснователно твърдението на ищцата по насрещния иск, че срокът за упражняване на
правото й на строеж е започнал да тече, считано от 2021 г. Твърдят, че разпоредбата на чл.
67 ЗС намира приложение както в хипотезата на учредено право на строеж за цялата сграда
в полза на един правен субект, така и когато същият прехвърли в полза на трети лица
правото на строеж за отделни обекти. Излагат доводи, че срокът за упражняване на правото
на строеж е започнал да тече на 07.03.2007 г. и е изтекъл на 07.03.2012 г. Оспорват
твърденията на ищцата по насрещния иск относно допуснато недобросъвестно поведение от
тяхна страна, имащо за последица забавянето на строителния процес. Поддържат, че правото
на строеж в полза на ищцата по насрещния иск е погасено по давност. Молят съда да
отхвърли предявения насрещен иск като неоснователен и недоказан. Претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото е приет нотариален акт за собственост, издаден
по Закона за издаване на нотариални актове за собственост върху общински места, дадени
или заети за жилища на бездомници (отм.) № 183, том XI, нот. дело № 2080/1930 г. на I
нотариус при Софийски окръжен съд, по силата на който Цена и М П С придобили право на
собственост върху дворно място, находящо се в гр. С, местността „З ф“, парцел № V от
квартал № 830 с площ от 382 кв.м. Видно от спогодителен протокол от 29.10.1973 г. по гр. д.
№ 1622/1973 г. по описа на Софийски градски съд, П А Г и П. А Г в качеството на
наследници на Ц П С са придобили право на собственост върху по ½ ид. ч. от описания
недвижим имот, находящ се в гр. С, ул. З“ № 35.
Като писмено доказателство по делото е представено удостоверение за наследници №
1095/30.11.1995 г., съгласно което приобретателката Ц П С е починала на 09.03.1942 г., като
нейният наследник П А Г е починал през 1994 г., като след смъртта си е оставил за законни
наследници В С Г (съпруга) и Е П Г (дъщеря), а наследникът П. А Г е починал през 1974 г.,
като след смъртта си е оставил за законни наследници К И Г (съпруга) и Т П Г (дъщеря).
Видно от удостоверение наследници № РИЛ22-УГ01-986/25.02.2022 г. Т П Г е
починала на 02.11.2009 г., като след смъртта си е оставила за законни наследници ищците Г.
М. И. (съпруг), П. Г. И. (син) и М. Г. И. (дъщеря).
Съгласно удостоверение наследници № РИЛ22-УГ01-987/25.02.2022 г. К И Г е
починала на 06.10.2014 г., като след смъртта си лицето е оставило за законни наследници
ищците П. Г. И. и М. Г. И..
Като писмено доказателство е приет договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане от 08.12.1993 г., обективиран в Нотариален акт № 88, том
LLLII, дело № 30936/1993 г. на I Нотариус при Софийска нотариална служба към Софийски
районен съд, съгласно който Г. И. Божилов е прехвърлил правото на собственост върху на ½
ид. ч. от дворно място, находящо се в гр. С, ул. З“ № 203 с нов № 39, съставляващо имот с
пл. № 540 от кв. № 49, на ищцата С. Г. И.. Видно от представеното по делото удостоверение
за граждански брак към момента на сключване на сделката приобретателката И. е била в
брак с ищеца Х. И. И..
На 20.05.2005 г. между М. К. К. и „С П бил подписан предварителен договор за
покупко-продажба на право на строеж, по силата на който посоченото дружество се
задължило да изгради и продаде на М. К. следния недвижим имот, а именно: Апартамент №
56, находящ се в гр. С, бул. Г С“ № 1 и ул. З“ № *********, на шести жилищен етаж, вх. „Б“,
със застроена площ по идеен проект от 57,46 кв.м., заедно с мазе, ведно с припадащите се
идеални части по предварителната проекто-сметна документация от общите части на
сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот,
7
върху който се предвиждало да се изгради жилищен блок с два входа, партерен етаж, шест
жилищни етажа и подпокривен етаж, УПИ IV, кв. 49-Б, местност „************“ по плана
на гр. С, за сумата от *********вро с вкл. ДДС. Съгласно чл. 2 страните се съгласили цената
по договора да бъде платена, както следва: при подписване на договора сумата от 3 174 евро,
а останалата част с банков кредит при завършването на различни етапи от строежа, подробно
описани в договора.
От представените по делото квитанции към приходен касов ордер № 19 и № 21 от
20.05.2005 г., се установява, че М. К. К. е заплатила в полза на „С П сумата в общ размер на
3174 евро относно „Договор за продажба С 1, ап. 56, а впоследствие видно от квитанции към
приходен касов ордер № 79 от 09.06.2006 г. и № 24 от 31.01.2008 г., М. К. К. е заплатила в
полза на „С П допълнително сумата в общ размер на 9681 евро (7335+2346) относно „вноска
по договор ап. 56 С 1, ап. 56“.
Като писмено доказателство по делото е приет предварителен договор от 23.03.2006 г.,
с който В В Ка, С Г К Н В К Д М Г., М Г. Г., В С С Г. С Д, С. Г. И., С Г Л Т П Г К И Г и Е П
М в качеството на съсобственици на УПИ IV ************ от кв. 49 „б“ нов (830 стар), са се
задължили да предприемат необходимите действия по обединяване на имотите в един общ
УПИ.
Като писмено доказателство по делото е прието Разрешение за строеж №
361/19.05.2006 г., с което е дадено разрешение за строеж за обект „Жилищна сграда на
М+5+А, М+6+А, с гаражи, кафе-аперетив, магазини, ателиета и П.Г.“ в УПИ IV ******* в
кв. 49 – б по плана на гр. С, местността „Зона В – 17“, ул. „Ген. С“, ул. З“, с възложители К И
Г, Т П Г М Г. Г., Г. С Д, В С С, Н В К
На 16.01.2007 г. между М. К. К. и „С П бил подписан предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот и договор за строителна услуга, по силата на който
посоченото дружество се задължило да изгради и продаде на М. К. следния недвижим имот,
а именно: Апартамент № 17, находящ се в гр. С, бул. Г С“ № 1 и ул. З“, на четвърти
жилищен етаж, вх. „А“, със застроена площ по идеен проект от 65,59 кв.м., заедно с мазе,
ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части
от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, върху който се предвиждало да се
изгради жилищна сграда, състояща се от мазета, гаражи, офиси, четири жилищни етажа и
подпокривен етаж, находяща се в УПИ IV – ************, кв. 49-Б, местност „***** по
плана на гр. С, за сумата от 36 400 евро с вкл. ДДС. Съгласно чл. 2 страните се съгласили
цената по договора да бъде платена, както следва: при подписване на договора сумата от
1000 евро; до 08.02.2007 г. – 10 000 евро, а останалата сума от 25 400 евро – при достигане
на кота „било“ на сградата.
От представените по делото квитанции към приходен касов ордер № 5, 12, 27 и № 51 се
установява, че в периода 05.01.2007 г. – 19.12.2008 г. М. К. К. е заплатила в полза на „С П
сумата в общ размер на 13 776 евро относно „вноска по договор за ап. 17 С 1“.
Като писмено доказателство по делото е приет договор за учредяване на право на
строеж от 07.03.2007 г., обективиран в Нотариален акт № 26, том I, нот. дело № 25/2007 г. по
описа на нотариус А Д, по силата на който К И Г Т П Г С Г К К Г К В Г К Н В К Е П М, В С
С Д М Г., М Г. Г., Г. С Д С. Г. И., Х. И. И., Сашка Г. Л С С Л, в качеството на съсобственици
на УПИ IV-************ от квартал „49 – Б“ по плана на гр. С, местността „*****“,
представляващ поземлен имот с идентификатор **********, при съседи на имота: ул. „Ген.
С“, ул. З“, УПИ-535, УПИ III-********** учредили в полза на *****************“ ЕООД, с
променено наименование „В ЕООД, право на строеж върху описания поземлен имот за
построяване на жилищна сграда на седем етажа, срещу задължението на дружеството да
проектира и построи за своя сметка, със свои материали в полза на учредителите всички
обекти в проектираната за негова сметка сграда, като учредителите са дали съгласие
*****************“ ЕООД да продава свободно и при цена, каквато реши, правото на
8
строеж за обектите в сградата, извън обектите, за които учредителите са запазили правото на
строеж, описани подробно в пункт първи от договора.
На 11.12.2007 г. между М. К. К., в качеството й на купувач (възложител), „С П, в
качеството на строител (изпълнител) и *****************“ ЕООД, в качеството на
продавач, бил подписан предварителен договор за покупко-продажба и построяване на
недвижим имот, по силата на който *****************“ ЕООД, чрез управителя си В Ч, се
задължило да продаде (прехвърли) в предвидената от закона форма на нотариален акт, а „С
П да построи на купувача следния недвижим имот, находящ се в гр. С, ул. „Ген. С“ № 1, а
именно: Паркомясто № 3, с площ от 30,88 кв.м., ведно с припадащите се идеални части от
общите части на сградата, върху урегулиран поземлен имот УПИ IV – ************, кв. 49-
Б, местност „***** по плана на гр. С, върху който се предвиждало да се изгради жилищна
сграда, състояща се от мазета, гаражи, магазини със шест жилищни етажа и ателиета, цялата
с площ от 944 кв.м., за сумата от 5000 евро с вкл. ДДС. Съгласно чл. 2 страните се съгласили
цената по договора да бъде платена, както следва: при подписване на договора сумата от
1278 евро; до 28.05.2008 г. – 1861 евро, а останалата сума от 1861 евро – при заверка на кота
„било“ на сградата.
От представената по делото квитанция към приходен касов ордер № 12 от 11.12.2007 г.
се установява, че М. К. К. е заплатила в полза на „С П сумата в размер на 1278 евро относно
„пл. по договор за ПМ3 на С 1“.
На 11.12.2007 г. между М. К. К., в качеството й на купувач (възложител), „С П, в
качеството на строител (изпълнител) и ********** ЕООД (с ново наименование „В ЕООД),
в качеството на продавач, бил подписан предварителен договор за покупко-продажба и
построяване на недвижим имот, по силата на който *****************“ ЕООД, чрез
управителя си В Ч, се задължило да продаде (прехвърли) в предвидената от закона форма на
нотариален акт, а „С П да построи на купувача следния недвижим имот, находящ се в гр. С,
ул. „Ген. С“ № 1, а именно: Паркомясто № 4, с площ от 23,10 кв.м., ведно с припадащите се
идеални части от общите части на сградата, върху урегулиран поземлен имот УПИ IV –
************, кв. 49-Б, местност „***** по плана на гр. С, върху който се предвиждало да се
изгради жилищна сграда, състояща се от мазета, гаражи, магазини със шест жилищни етажа
и ателиета, цялата с площ от 944 кв.м., за сумата от 5000 евро с вкл. ДДС. Съгласно чл. 2
страните се съгласили цената по договора да бъде платена, както следва: при подписване на
договора сумата от 1278 евро; до 28.05.2008 г. – 1861 евро, а останалата сума от 1861 евро –
при заверка на кота „било“ на сградата.
От представената по делото квитанция към приходен касов ордер № 13 от 11.12.2007 г.
се установява, че М. К. К. е заплатила в полза на „С П сумата в размер на 1278 евро относно
„плащане по договор за ПМ4 на С 1“.
От представения по делото Нотариален акт № 40, том III, рег. № 8359, дело № 416 от
17.12.2008 г. по описа на нотариус А Д (л.25), се установява, че на посочената дата „В ЕООД
е продало на М. К. К. правото на строеж за построяване на самостоятелен обект,
представляващ жилище – апартамент № 17, във вход „А“, четвърти жилищен етаж, с площ
от 65,60 кв.м., заедно с мазе № 3 в жилищната сграда на седем етажа /М+6+А/ със застроена
площ на сградата 617.18 кв.м. и обща РЗП 6141 кв.м., съгласно виза за проучване и
проектиране със заповед № РД-09-293/18.11.2005 г. на СО, район „***** и одобрен
архитектурен проект с протокол от 16.05.2006 г. на СО, ДАГ С в УПИ IV-************ от
кв. 49 „б“ по плана на гр. С, местност ****** при съседи на имота: ул. „Ген С“, ул. З“, УПИ
V-535; УПИ III ***********.
От представения по делото Нотариален акт № 41, том III, рег. № 8361, дело № 417 от
17.12.2008 г. по описа на нотариус А Д (л.26), се установява, че на посочената дата „В ЕООД
е продало на М. К. К. правото на строеж за построяване на самостоятелен обект,
представляващ паркомясто № 3, находящо се на сутеренния етаж на сградата на кота „-
9
2.60“, с площ от 30,88 кв.м., в жилищната сграда на седем етажа /М+6+А/ със застроена
площ на сградата 617.18 кв.м. и обща РЗП 6141 кв.м., съгласно виза за проучване и
проектиране със заповед № РД-09-293/18.11.2005 г. на СО, район „***** и одобрен
архитектурен проект с протокол от 16.05.2006 г. на СО, ДАГ С в УПИ IV-************ от
кв. 49 „б“ по плана на гр. С, местност ****** при съседи на имота: ул. „Ген С“, ул. З“, УПИ
V-535; УПИ III ***********.
От представения по делото Нотариален акт № 42, том III, рег. № 8364, дело № 418 от
17.12.2008 г. по описа на нотариус А Д (л.27), се установява, че на посочената дата „В ЕООД
е продало на М. К. К. правото на строеж за построяване на самостоятелен обект,
представляващ ателие № 7, във вход „Б“, находящо се на шести терасовиден етаж, с площ от
71,01 кв.м., в жилищната сграда на седем етажа /М+6+А/ със застроена площ на сградата
617.18 кв.м. и обща РЗП 6141 кв.м., съгласно виза за проучване и проектиране със заповед №
РД-09-293/18.11.2005 г. на СО, район „***** и одобрен архитектурен проект с протокол от
16.05.2006 г. на СО, ДАГ С в УПИ IV-************ от кв. 49 „б“ по плана на гр. С, местност
****** при съседи на имота: ул. „Ген С“, ул. З“, УПИ V-535; УПИ III ***********.
От представения по делото Нотариален акт № 43, том III, рег. № 8374, дело № 419 от
17.12.2008 г. по описа на нотариус А Д (л.28), се установява, че на посочената дата „В ЕООД
е продало на М. К. К. правото на строеж за построяване на самостоятелен обект,
представляващ паркомясто № 4, находящо се на сутеренния етаж на сградата на кота „-
2.60“, с площ от 23,10 кв.м., в жилищната сграда на седем етажа /М+6+А/ със застроена
площ на сградата 617.18 кв.м. и обща РЗП 6141 кв.м., съгласно виза за проучване и
проектиране със заповед № РД-09-293/18.11.2005 г. на СО, район „***** и одобрен
архитектурен проект с протокол от 16.05.2006 г. на СО, ДАГ С в УПИ IV-************ от
кв. 49 „б“ по плана на гр. С, местност ****** при съседи на имота: ул. „Ген С“, ул. З“, УПИ
V-535; УПИ III ***********.
На 18.12.2008 г. между М. К. К., в качеството й на купувач (възложител), „С П, в
качеството на изпълнител и „В ЕООД, в качеството на продавач, бил подписан Анекс № 1
към предварителния договор от 16.01.2007 г., по силата на който „В ЕООД, представлявано
от неговия управител В Ч, като продавач приело всички права и задължения на продавача от
подписания договор, а „С П, представлявано от неговия управител И Н, като изпълнител
приело всички поети задължения за строителство и довършителни работи в подписания
договор. Съгласно чл. 3 от анекса, срокът за предаване на обекта с разрешение за ползване
бил 30.07.2010 г.
На 18.12.2008 г. между М. К. К., в качеството й на купувач (възложител), „С П, в
качеството на изпълнител и „В ЕООД, в качеството на продавач, бил подписан Анекс № 1
към предварителния договор от 11.12.2007 г., по силата на който страните се споразумели
следното: *****************“ ЕООД е променило името на дружеството на „В ЕООД.
Съгласно чл. 2 от анекса, срокът за предаване на обекта с разрешение за ползване бил
30.07.2010 г.
Като писмено доказателство по делото е приет Акт за установяване състоянието на
строежа при спиране на строителството от 19.05.2011 г. (л.194-195), подписан от
представители на: „С П, „С ******* ЕООД, „Стилстрой 2000“ ООД, Технически контрол по
част „Конструкции“, както и от Х. И. И., в качеството му на представител на собствениците
на урегулирания поземлен имот, в който е отразено, че поради несъгласувани проекти във
фаза „Технически проект“ и изтичане на 5-годишния срок за издаване на „Разрешение за
строеж“ на фаза „Идеен проект“ на 18.05.2011 г. се спира строителството, за да бъде сменен
строителят „С П.
От представения по делото Нотариален акт за прехвърляне право на строеж срещу
задължение за извършване на строителство № 76, том I, рег. № 4560, дело № 66 от 19.05.2011
г., се установява, че на посочената дата „В ЕООД прехвърлило на „***************** ООД
10
правото на строеж за описаните по – долу обекти срещу задължението последното
дружество да построи за своя сметка, лично или чрез трето лице, обектите на учредителите
на правото на строеж, подробно описани в Нотариален акт № 26, том I, рег. № 662, дело №
25/2007 г., а именно: Апартамент № 2, със застроена площ от 65,60 кв.м., Апартамент № 4,
със застроена площ от 48,30 кв.м., Апартамент № 5, със застроена площ от 54,42 кв.м.,
Апартамент № 6, със застроена площ от 54,65 кв.м., Апартамент № 10, със застроена площ
от 60,60 кв.м., Апартамент № 11, със застроена площ от 54,65 кв.м., Апартамент № 15, със
застроена площ от 60,60 кв.м., Апартамент № 16, със застроена площ от 54,65 кв.м.,
Апартамент № 21, със застроена площ от 54,65 кв.м., Апартамент № 26, със застроена площ
от 54,65 кв.м., Апартамент № 35, със застроена площ от 87,26 кв.м., Апартамент № 36, със
застроена площ от 57,39 кв.м., Апартамент № 37, със застроена площ от 95,45 кв.м.,
Апартамент № 43, със застроена площ от 87,26 кв.м., Апартамент № 52, със застроена площ
от 87,26 кв.м., Ателие № 5, със застроена площ от 35,77 кв.м., Ателие № 6, със застроена
площ от 45,81 кв.м., Ателие № 8, със застроена площ от 95,12 кв.м., Ателие № 9, със
застроена площ от 45,12 кв.м., Гараж № 1, със застроена площ от 23,75 кв.м., Гараж № 2, със
застроена площ от 18,17 кв.м., Гараж № 5, със застроена площ от 20,07 кв.м., Гараж № 9, със
застроена площ от 20,92 кв.м., Паркомясто №1, със застроена площ от 24,21 кв.м.,
Паркомясто № 5, със застроена площ от 18,63 кв.м., Паркомясто № 6, със застроена площ от
20,88 кв.м. и Подземен гараж № 6, със застроена площ от 19,58 кв.м.
Видно от Заповед № РД-09-50-1068/28.07.2011 г. на главния архитект на Столична
община издаденото разрешение за строеж на процесната сграда е презаверено на основание
чл. 153, ал. 3 ЗУТ.
Като писмено доказателство по делото е прието писмо от 23.05.2012 г. от Столична
община, направление „Архитектура и градоустройство“ до Х. И. и „*****************
ООД, в което е посочено, че: 1. Следва да се представят всички документи за собственост на
собствениците на дворното място и на обекти в сградата-носители на ограничени вещни
права. Чертежите не са подписани от всички, съгласно чл. 139, ал. 3 ЗУТ; 2. В нотариално
заверената декларация от „***************** ООД са декларирани собствениците на
обекти в сградата, от тях: М Й О С „А Б ООД, Т П М. К. и „Е П Е – не са подписали
чертежите.
Като писмено доказателство по делото е представена Заповед № РА51- 233/07.11.2018 г.
на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 153, ал. 3 ЗУТ
издаденото разрешение за строеж на процесната сграда е презаверено.
Като писмено доказателство по делото е приет констативен протокол за степен за
завършеност на строеж, издаден на основание чл. 12, ал. 1 от Приложение № 2 от Закона за
местните данъци и такси от 24.04.2019 г., съгласно който в поземлен имот с идентификатор
********** се изпълнява строеж „Жилищна сграда на М+5+А, М+6+А, с гаражи, кафе-
аперетив, магазини, ателиета и П.Г.“ съгласно Разрешение за строеж № 361/19.05.2006 г. и
Заповед № РА51-233/07.11.2018 г. на главния архитект на Столична община на основание чл.
153, ал. 3 ЗУТ, като към датата на проверката строежът е изпълнен до „нулев цикъл“ по
смисъла на чл. 12, ал. 1 от Приложение № 2 ЗМДТ. Върху представения протокол е отразено,
че същият важи и към 08.06.2020 г. и 10.08.2021 г.
Като писмено доказателство по делото е приет констативен протокол за степен за
завършеност на строеж от 24.11.2022 г., съгласно който в поземлен имот с идентификатор
********** се изпълнява строеж „Жилищна сграда на М+5+А, М+6+А, с гаражи, кафе-
аперетив, магазини, ателиета и П.Г.“ съгласно Разрешение за строеж № 361/19.05.2006 г. и
Заповед № РА51-233/07.11.2018 г. на главния архитект на Столична община на основание чл.
153, ал. 3 ЗУТ, като към датата на проверката „се налива бетон на плоча на 3-ти етаж вход А
и армиране на шайби, колони и стълбища; между 3 и 4 плочи във вход Б по смисъла на чл.
12, ал. 1 от Приложение № 2 към ЗМДТ“.
11
Като писмено доказателство по делото е приет Акт за приемане на извършените СМР
по нива и елементи на строителната конструкция от 27.01.2023 г., в които след извършен
преглед е установено, че са извършени следните видове строителни и монтажни работи –
изпълнени са армировъчни работи за ст.б. плоча, на к.+15.18, като въз основа на тези
констатации е разрешено полагане на бетон клас В30 за ст.б. плоча, на к.+15.18.
Като писмено доказателство по делото е приет констативен протокол за степен за
завършеност на строеж, издаден на основание чл. 12, ал. 1, т.1 и т. 2 от Приложение № 2 от
Закона за местните данъци и такси от 07.03.2023 г., съгласно който в поземлен имот с
идентификатор ********** се изпълнява строеж „Жилищна сграда на М+5+А, М+6+А, с
гаражи, кафе-аперетив, магазини, ателиета и П.Г.“ съгласно Разрешение за строеж №
361/19.05.2006 г. и Заповед № РА51-233/07.11.2018 г. на главния архитект на Столична
община на основание чл. 153, ал. 3 ЗУТ, като към датата на проверката строежът е изпълнен
до 5-та плоча и се изпълнява кофраж за 6-та плоча. В документа е отбелязано, че степента на
завършеност съгласно чл. 12, ал. 1 от Приложение № 2 ЗМДТ е на ниво от нулев цикъл до
ниво груб строеж.
Като писмено доказателство по делото е прието Удостоверение № 32 от 05.04.2024г. за
степен на завършеност на основание чл.181 от ЗУТ, с което се удостоверява, че:
конструкцията на строежа е изпълнена изцяло, изпълнени са стоманобетоновите елементи и
покрива на сградата, изпълнени са ограждащите стени, извършват се вътрешни
довършителни работи, а строежът отговаря на изискванията за завършен етап „груб строеж“
съгласно §5, т.46 от ЗУТ.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, се установява следната хронология в изпълнението на
сградата:
- на 16.05.2006г. са одобрени инвестиционни проекти, във фаза идеен проект, за
процесната сграда „Жилищна сграда на М+5+А, М+6+А, с гаражи, кафе-аперитив, магазини,
ателиета и подземни гаражи“;
- на 19.05.2006г. е издадено Разрешение за строеж № 361, влязло в сила на 26.06.2006г.
Издадено е на името на К И Г Т П Г М Г. Г., Г. С Д, В С С и Н В К Д М Г., Евгения Петрова
Мурйо, В В Ка, С Г К С. Г. И. и Сшака Г. Лазарова. За издаване на Разрешението за строеж е
изготвен и внесен Комплексен доклад от „Стройгарант-2005“ ЕООД с лиценз за
осъществяване на строителен надзор;
- на 17.07.2006г. е изготвен и подписан Протокол/Образец 2 за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. Това е и началната дата, на
която започва строителството на обекта;
- на 20.07.2006г. е заверена Заповедната книга за обекта с №14;
- на 07.03.2007г. е изготвен и подписан Нотариален акт за учредяване право на строеж
№26, том I, рег.№662, дело №25 на нотариус А Д, рег.№404, с който всички собственици на
имота, включително и ищците по настоящото дело от една страна и *****************“
ЕООД /по-късно преименувано във „В ЕООД/ от друга страна, учредяват взаимно, безсрочно
и без доплащане и си запазват правото на строеж върху собствения си поземлен имот, по
силата на което за отделните собственици да се построят индивидуални обекти подробно
обяснени и намиращи се в проектирана жилищна сграда на седем етажа /М+6+А/ със
застроена площ 617,18кв.м., съгласно одобрен архитектурен проект с протокол от
16.05.2006г. на СО, ДАГ. За изготвянето на нотариалния акт на 23.03.2006г. е сключено
предварително споразумение между страните, в което са договорени параметрите във връзка
с учредяването правото на строеж. Във връзка с учреденото право на строеж, относно
процесните недвижими имоти са съставени описаните по – горе нотариални актове от
12
17.12.2008 г., по силата на които „В ЕООД продава на М. К. К. правото на строеж за
построяването на процесните Апартамент № 17, заедно с мазе № 3, Паркомясто № 3, Ателие
№ 7, Паркомясто № 4;
- на 15.04.2009г. е изготвен и подписан Акт/Образец 7 за приемане на извършени СМР
по нива и елементи на строителната конструкция, с който се удостоверява изпълнението на
кофраж, полета и греди, стълбищни рамена и площадки на кота 0,00 на вход „А“;
- на 07.05.2009г. е изготвен и подписан Акт/Образец 7 за приемане на извършени СМР
по нива и елементи на строителната конструкция, с който се удостоверява изпълнението на
армировка, полета и греди, стълбищни рамена и площадки на кота 0,00 на вход „А“;
- на 19.05.2011г. е изготвен и подписан Акт/Образец 10 за установяване състоянието на
строежа при спиране на строителството, с който се удостоверява, че към тази дата на обекта
са изпълнени следните СМР: Направен е изкоп на кота -4,35м с изключение на оси 14,16, 17,
18 между оси А и Д и рампата; Изпълнени са фундаментна плоча от -4,25м до -3,45м,
вертикалните носещи елементи от кота -3,45м. до коти -0,25м, +0,35м, +0,49м, +0,64м,
+0,84м, +1,09м, +0,99м и частично стоманобетонова плоча между оси А и К и между оси 1 и
10, между оси Е и К от ос 1 до ос 20. С акта се установява, че не е завършена цялата плоча
на кота 0,00 /ниво терен/ и не е завършен подхода;
- на 28.07.2011г. е издадена Заповед РА-09-1068/28.07.2011г. на НАГ – СО, с която се
презаверява издаденото Разрешение за строеж №361/19.05.2006г. Издадената заповед е във
връзка с подадена молба в НАГ-СО с вх.рег.№АП-94-В-21/06/05.05.2011г. от Х. И. И.;
- на 06.10.2011г. е подадено Заявление за съгласуване на инвестиционни проекти във
фаза технически проект, внесено от „***************** ООД, заведено с № АП-94-В-
21/06.10.2011г. Установени са няколко неточности в проектите, за което на 30.11.2011г. е
изпратено писмо от ДАГ-СО до Х. И.;
- на 07.11.2018г. е издадена Заповед РА51-233/07.11.2018г. на НАГ – СО, с която отново
се презаверява издаденото Разрешение за строеж №361/19.05.2006г. Заповедта е влязла в
сила на 21.01.2019г.;
- на 24.04.2019г. е изготвен и подписан Констативен протокол от служители на район
„***** – СО, в който се удостоверява, че сградата е изпълнена до ниво „нулев цикъл“, което
включва изпълнението на фундаментите и подземните нива на сградата и плоча на кота
нула;
- на 24.04.2020г. е сключен ДОГОВОР между „***************** ООД, като
Възложител и „А и Х БИЛДИНГ“ ЕООД, като Изпълнител, с който изпълнителя приема да
изпълни изцяло строителството на жилищната сграда в имота, както и да се подготвят
документите за подписване на Акт/Образец 15. В договора е записано, че към момента на
сключването е изграден сутерена на сградата, както и стоманобетонните стени и колони на
кота 0,00;
- на 19.04.2022г. е изготвен и подписан Акт/Образец 12 за установяване на всички
видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на
проекта, с който се удостоверява, че са изпълнени кофраж, армировка и полагане на бетон на
плоча на кота +3,95м. Това е първата етажна плоча над ниво на кота терен /след нулев
цикъл/ и реално са първите извършени СМР след подновяване на работата на обекта;
- на 11.07.2022г. е изготвен и подписан Констативен акт/Образец 3 за установяване
съответствието на строежа с издадените строителни книжа и за това, че подробния
устройствен план е приложен по отношение на застрояването, с което се удостоверява, че
СМР по фундамента са завършени и отговарят на издадените строителни книжа;
- на 26.09.2023г. е изготвен и подписан АКТ/Образец 14, с който се удостоверява
изпълнението на конструкцията на сградата;
13
- на 05.04.2024г. е издадено Удостоверение №32 за степен на завършеност на основание
чл.181 от ЗУТ, с който се удостоверява, че конструкцията на строежа е изпълнена изцяло,
изпълнени са стоманобетоновите елементи и покрива на сградата. Изпълнени са
ограждащите стени. Извършват се вътрешни довършителни работи. Строежът отговаря на
изискванията за завършен етап „груб строеж“ съгласно §5, т.46 от ЗУТ. Пазарната стойност
на имота без извършените СМР е в размер на 5 223 872,00 лв., а с извършените СМР по
строителство на сградата е в размер на 16 730 135,00 лв.
След извършен на 20.03.2025 г. оглед на място, вещото лице инж. Т. установява, че
състоянието на сградата е следното: с изцяло изпълнена носеща конструкция с подземни
нива и покрив. Завършени ограждащи и преградни стени с тухлен зид, което отговаря на
изискването за завършеност „груб строеж“. Покривът е завършен изцяло с покритие с
битумни керемиди; монтирана е външната дограма на цялата сграда с PVC профил и
стъклопакет; изпълнени трасета на Електро инсталация, на В и К инсталация, на
отоплителна инсталация, на слаботокова инсталация; в общите части са изпълнени
вътрешни гипсови мазилки, машинно положени; в отделните самостоятелни обекти са
изпълнени вътрешни гипсови мазилки по стени и тавани; терасите и балкони са с положени
хидроизолации и изпълнени подови замазки; на част от сградата е изпълнен пакет външна
топлоизолация с мазилка и продължава изпълнението на следващите фасади с монтирано
скеле за изпълнението; изпълнена е бетонова рампа към подземните гаражи и площадка с
бетонова настилка във вътрешния двор. Състоянието на Апартамент № 17 е, както следва:
монтирана цялостно външна дограма, изпълнени преградни стени без завършващи мазилки,
положена хидроизолация и топло изолация на балкон; подовете и таваните в стаите са до
ниво бетонова конструкция; положени са кабели на електроинсталацията, и тръби на В и К
инсталацията. Състоянието на Ателие № 7 е, както следва: монтирана цялостно външна
дограма, изпълнени преградни стени с тухлен зид; изпълнена гипсова мазилка по стени и
тавани; положени кабели на електроинсталация и за слаботокова инсталация, тръби за В и К
инсталация и тръби за отоплителна инсталация; терасата е с изпълнена хидроизолация,
задигната по борда и циментова замазка върху нея.
В заключение вещото лице изяснява, че строителството на обекта е започнало на
17.07.2006г. с откриване на строителната площадка. На 19.05.2011г. строителството е спряно,
като е изготвен и подписан АКТ/Образец 10 за установяване състоянието на обекта при
спирането. След спирането на строителството се представени проекти във фаза „технически
проект“ за одобрение от Столична община. На 28.07.2011г. е издадена Заповед РА-09-
1068/28.07.2011г. на НАГ – СО, с която се презаверява издаденото разрешение за строеж. На
07.11.2018г. е издадена Заповед РА51-233/07.11.2018г. на НАГ – СО, с която отново се
презаверява издаденото разрешение за строеж. Работата по обекта е продължила през 2022г.,
като на 19.04.2022г. е изготвен и подписан АКТ/Образец 12 за установяване на всички
видове СМР, подлежащи на закриване, с който се удостоверява, че е изпълнена плоча на
кота +3,95м. В периода от датата на спиране 19.05.2011г. до 19.04.2022г. в обекта е
довършена плочата на ниво терен за достигане степен „нулев цикъл“, като са изпълнени и
стоманобетонови стени и колони над тази кота. За това строителство няма представени
Актове/Образец 7 за приемане на нива и елементи на конструкцията, както и няма
Акт/Образец 11 за установяване състоянието на обекта при продължаване на строителството.
Няма посочена причина за спирането на строителството, като технически строителството на
процесните Ателие №7, Апартамент №17 и Паркоместа №3 и №4 е било възможно след
подновяване на строителството на 19.04.2022г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По първоначално предявените активно субективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 67, ал. 1 ЗС:
14
Правото на собственост представлява абсолютно сложно субективно право, чийто
титуляр притежава отделни вещни правомощия по отношение обекта на правото на
собственост - вещта, а именно да владее, да ползва (вкл. да извлича естествените и
гражданските плодове, които тя дава) и да се разпорежда с нея. Носителят на това сложно
субективно право може да го отчужди изцяло - при т.нар. транслативна сукцесия
(прехвърлително правоприемство) или да прехвърли само част от включените в неговото
предметно съдържание вещни правомощия - при т. нар. конститутивна сукцесия
(учредително правоприемство), като по този начин съответно се ограничават вещните
правомощия на собственика, който е длъжен да търпи фактическата власт, която ще
упражнява лицето, на което е учредено ограничено вещно право - напр. при учредяване на
вещно право на ползване по чл. 56, ал. 1 ЗС или при учредяване на право на строеж по чл.
63, ал. 1 ЗС.
Суперфициарното право се учредява от собственика на земята на деривативно правно
основание (въз основа на сключен в съответната форма за действителност договор или с
административен акт), вследствие на което възниква учредително правоприемство
(конститутивна сукцесия), като приобретателят може да построи сграда върху чужда земя и
след достигането й до степен на завършеност "груб строеж" - съобразно обема на
уговореното суперфициарно право, да стане собственик на новата недвижима вещ (на
сградата). Тъй като при учредителното правоприемство се достига до ограничаването на
абсолютното право на собственост, законодателят е уредил прекратителни и давностни
срокове, до изтичането на които то може да бъде упражнено, респ. при изтичането на които
учреденото ограничено вещно правомощие да се погаси.
Съгласно императивната разпоредба, уредена в чл. 67, ал. 1 ЗС, правото да се построи
сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се
упражни в продължение на 5 години.
Неоснователен е поддържаният от процесуалния представител на ответника правен
довод за липса на една от абсолютните положителни процесуални предпоставки,
обуславящи възникването и съществуването на правото на иск - правния интерес.
Процесуалната легитимация на страните произтича от наведените от ищеца твърдения в
исковата молба. Активно процесуално легитимиран да предяви иска по чл. 67 от ЗС е всеки,
който твърди да е собственик (респективно съсобственик), учредил право на строеж върху
собствения си имот, а процесуално легитимиран ответник по иска е лицето, в чиято полза е
било надлежно учредено (или прехвърлено) право на строеж, което не е било реализирано.
Обикновените съсобственици на поземления имот, учредили право на строеж върху него, в
хипотезата на чл. 67 от ЗС могат да упражняват поотделно правата си, породени от
погасяването на учреденото право на строеж по давност. Те не са задължителни другари в
производството по този иск. Още повече, че давността не се прилага служебно, а по
възражение на правоимащия, което собственикът на терена не е длъжен да упражни, и няма
пречка някои от съсобствениците на терена да решат да упражнят правото си, а други – да не
го упражняват. Ето защо, няма пречка искът да бъде предявен само от част от
съсобствениците на терена (в този смисъл е Решение № 96/09.05.2013 г. по гр. д. № 878/2012
г. на ВКС). Всеки съсобственик може да упражни правото си да релевира възражение по чл.
67 от ЗС за погасяване по давност на правото на строеж, обременяващо имота му.
Същевременно, нормата на чл. 67 от ЗС касае учредено право на строеж върху чужд имот.
Правото на собственост включва в правомощията на собственика и правото да застрои
имота си и да стане собственик на построеното, като това правомощие на собственика е
безсрочно и не се погасява по давност. Като са поискали от съда със сила на пресъдено нещо
да бъде установено, че прехвърленото на ответника право на строеж е погасено по давност,
ищците са сезирали съда да даде защита на накърненото им право на собственост - арг. чл. 2
ГПК, като се отрече със сила на пресъдено нещо съществуването на ограничаващото им
пълното господство върху земята вещно правомощие - да се изгради върху чужда земя
15
сграда, респ. обособени обекти в нея, по отношение на които ответникът да придобие
правото на собственост. Следователно, ищците са предявили отрицателен установителен иск
за установяване несъществуването на спорното материално право поради неговото
погасяване с изтичане на уредената в чл. 67, ал. 1 ЗС петгодишна погасителна давност от
учредяването на суперфициарното право. Предвид изложеното съдът приема, че исковете по
чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 67 ЗС са допустими.
По предявените отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 67 ЗС
за признаване за установено, че правото на стоеж на посочените самостоятелни обекти,
находящи се в описаната сграда е погасено по давност, в тежест на ищците е да докажат
правен интерес от предявяване на исковете (като условие за допустимост), а в тежест на
ответника - да докаже възникването и съществуването на претендираното от него и
оспорено от ищците субективно право, евентуално - че правото е реализирано или че
считано от началото на периода, с който законът свърза изтичането му по давност, са били
налице основания за спиране или прекъсване течението на давността по смисъла на чл. 115 и
чл. 116 ЗЗД.
Съгласно задължителните за провоприлагащите органи тълкувателни разяснения,
дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 4.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2011 г.,
ОСГК, смисълът на понятието "упражняване на правото на строеж", употребено в чл. 67 ЗС,
когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество
самостоятелни обекти, включително и при последващо прехвърляне на правото на строеж на
други лица, е изграждането на грубия строеж на сградата или съответния етап, за който е
издадено разрешението за строеж. Собственост върху сграда, построена въз основа на
учредено право на строеж, може да възникне само ако тя е обособена като вещ, съдържаща
минимални признаци за самостоятелност, за да може да бъде годен обект на вещни права
според изискванията на съответните строителни норми. От достигането на сградата до
стадий "груб строеж" (карабина) се счита, че е възникнал обектът на суперфициарна
собственост. Дотогава строежът представлява недвижим имот по смисъла на чл. 110 ЗС като
част от незавършена сграда, която е прикрепена към земята, но не е отделен обект на
собственост и правото на строеж все още не е упражнено.
Правото на строеж е единно право, поради което то се упражнява не когато са
построени отделните обекти - гаражи, магазини, апартаменти, офиси и др., а при
завършването на цялата сграда в груб строеж. В този момент се придобива и собствеността
върху обектите, за които носители на правото на строеж са различни лица, защото са
изградени и общите части. Изключение от това правило е допустимо, само когато
разрешението за строеж е издадено за отделни етапи (части) на строежите, които могат да се
изпълняват и ползват самостоятелно, а за жилищните сгради и за отделни етажи от сградата
- при условие, че се завърши архитектурно-пространственото и фасадното оформяне на
всеки етап от строителството.
С оглед на изложеното правото на строеж по смисъла на чл. 67 ЗС е упражнено при
изграждане на сградата в груб строеж, както при учредено право на строеж за цялата сграда
на един правен субект, така и когато той го прехвърли за отделни обекти на трети лица.
В съвременните условия се е наложила практиката собственикът на земята да сключва
договор за учредяване на право на строеж за част от предвидените за изграждане обекти в
бъдещата сграда със строител-предприемач, който поема задължение да я построи и въведе в
експлоатация. Самостоятелно основание за прекратяване на правото на строеж е
погасяването му по давност. Собственикът на земята може, без да разваля договора, направо
да се позове на давността като предяви иск за собственост срещу суперфициаря, на когото
той е отстъпил правото на строеж, ако в петгодишния срок от учредяването му, сградата не е
завършена до покрив. При уважаването на иска правото на строеж като погасено по давност
ще се върне в патримониума на собственика на земята и той ще придобие и подобренията
16
върху нея - изградените обекти или етажи, защото правото на строеж, сключено по единен
договор със собственика на земята, не може да бъде упражнено частично. Ако в
петгодишния срок сградата не е завършена до покрив, правото на строеж ще се погаси по
давност изцяло, а не само за незавършените обекти.
Последващото прехвърляне на правото на строеж от суперфициаря на трето лице не
обвързва собствениците на земята и по отношение на приобретателя не започва да тече нов
срок за упражняване на правото на строеж, защото той не може да има повече права от своя
праводател. Петгодишният давностен срок по чл. 67 ЗС тече от един и същи момент както за
първоначалния титуляр на учреденото право на строеж, така и за лицата, на които той
впоследствие прехвърля това право за отделни обекти в сградата.
Изводът е, че давностният срок по чл. 67 ЗС започва да тече от момента, в който
договорът за учредяването на правото на строеж породи действие, независимо от всякакви
последващи прехвърляния.
Неоснователни са правните доводи на ответницата, обективирани в отговора на
исковата молба, че по отношение на нея давностният срок е започнал да тече след
възобновяване на строителството в края на 2021 г., доколкото е придобила правото на
строеж за отделни обекти в процесната сграда през м.12.2008 г., когато строителството било
спряно. От приетите доказателства по делото и в частност от Нотариален акт за учредяване
право на строеж № 26/07.03.2007 г., се установява, че ищците са учредили право на строеж в
своя полза за определени обекти, както и че са учредили право на строеж в полза на
*****************“ ЕООД, с променено наименование „В ЕООД, по отношение на
съсобствения им УПИ IV-************ от кв. 49 „б“ по плана на гр. С, местност „Зона В-
17“ с площ от 943 кв.м. (с изключение на обектите, за които съсобствениците са си запазили
правото на строеж), срещу което титулярът на ограниченото вещно право на строеж
*****************“ ЕООД се е задължил да построи цялата сграда, включително обектите,
за които съсобствениците на терена са си запазили правото на строеж, в 24-месечен срок от
сключване на договора. В процесния случай на титуляра на правото на строеж върху
сградата *****************“ ЕООД е учредено право на строеж върху цялата сграда (без
определени обекти, върху които съсобствениците на земята взаимно са си учредили право на
строеж), като *****************“ ЕООД се е задължил да построи цялата сграда – лично
или чрез подизпълнител. Следователно в процесния случай носителят на право на строеж за
построяване на сградата, макар че не е бил титуляр на правото за всички имоти, е имал
пълната възможност, но и задължение към датата на сключване на договора да започне да
упражнява правото си на строеж. Поради това уреденият в чл. 67, ал. 1 ЗС давностен срок
започва да тече от датата на сключване на договора за учредяване на право на строеж,
обективиран в Нотариален акт № 26, том I, нот. дело № 25/2007 г. по описа на нотариус А Д,
а именно от 07.03.2007 г.
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 4.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2011
г., ОСГК, когато правото на строеж се учредява с договор между страните, от момента на
сключването му или от момента, в който те са уговорили, че ще породи действие, започва да
тече и срокът за упражняването му. Учредителят на правото следва да съдейства на
суперфициаря за изпълнението на договора. Ако собствениците на земята нямат (поради
състоянието на имота) и не са поели задължение да извършат някакви фактически или
правни действия, всички необходими действия за започването на строежа трябва да бъдат
извършени от суперфициаря. Ако според естеството на учредените права в договора
суперфициарят не може да предприеме някое от необходимите действия по реда на ЗУТ без
съдействието на собствениците на земята, или ако някой от тях недобросъвестно се
противопостави на предприети от суперфициаря действия, собствениците на земята не
могат да се позоват на забавянето на строежа по тази причина, тъй като никой не може да
черпи права от своята недобросъвестност. Ако строителството се забави по други обективни
17
причини, които не са свързани с недобросъвестно поведение на собственика на земята и с
неизпълнение на задълженията на суперфициаря, като например съдебни спорове с трети
лица по повод на издадените разрешения на строеж, през времетраенето им срокът по чл. 67
ЗС също няма да тече. Ако собствениците на земята (или дори някои от тях)
недобросъвестно са създавали пречки за реализирането на правото на строеж, те не могат да
се ползват от своята недобросъвестност. Ето защо и доколкото ответницата извежда своето
право на строеж от правото на строеж на своя прехвърлител „В ЕООД (с предишно
наименование *****************“ ЕООД), тя е обвързана от изтеклия давностен срок на
праводателя си, тъй като прехвърлянето на правото на строеж от един суперфициар на друг
не спира и не прекъсва давностния срок и по отношение на приобретателя не започва да
тече нов срок за упражняване на правото на строеж. Следователно давностният срок по чл.
67 ЗС за упражняване на правото на строеж изтича в един и същи момент както за „В ЕООД
(с предишно наименование *****************“ ЕООД), така и за ответницата М. К. К..
На следващо място, константна е съдебната практика, че срокът от пет години, в който
следва да се упражни правото на строеж, за да не се погаси в полза на собственика на
земята, е давностен. От определянето на срока по чл. 67, ал. 1 ЗС като давностен следва, че
неспазването му не води автоматично до погасяване на правото на строеж и съдът не може
служебно да приложи давността - чл. 120 ЗЗД; собственикът на земята не може да се позове
на давността, след като правото на строеж вече е реализирано - чл. 118 ЗЗД; срокът може да
бъде прекъсван и спиран на предвидените в чл. 115 и 116 ЗЗД основания.
В правната литература е възприето разбирането, че: „ако суперфициарът започне да
строи, но след това прекъсне извършването на строежа, с това той е прекъснал и
течението на петгодишния срок по чл. 67 ЗС. От преустановяване на започнатото
строителство ще започне да тече нов петгодишен срок, както при прекъсването на
обикновената погасителна давност. Ако тепърва изтекат пет години, без да се възобнови
строителството, правото на строеж ще се погаси“ (Василев, Л., Българско вещно право.
С.: 1995, Университетско издателство „Св. Климент Охридски, с. 502). Ето защо в
конкретния случай настоящият съдебен състав приема, че започналият да тече на 07.03.2007
г. давностен срок е бил прекъснат на 19.05.2011 г., когато е бил съставен Акт за установяване
състоянието на строежа при спиране на строителството (л.194-195), подписан от
представители на: „С П, „С ******* ЕООД, „Стилстрой 2000“ ООД, Технически контрол по
част „Конструкции“, както и от Х. И. И., в качеството му на представител на собствениците
на урегулирания поземлен имот. От цитирания акт образец № 10 се установява, че поради
несъгласувани проекти във фаза „Технически проект“ и изтичане на 5-годишния срок за
издаване на „Разрешение за строеж“ на фаза „Идеен проект“ строителството е било спряно,
за да бъде сменен строителят „С П. По отношение на Акт обр. 10, съставянето му е
регламентирано в чл. 7, ал. 3, т. 10 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството, според която разпоредба, акт за установяване
състоянието на строежа при спиране на строителството (Приложение № 10) - се съставя от
възложителя, строителя, проектантите по съответните части на изпълненото строителство,
технически правоспособните физически лица по съответните части за изпълненото
строителство към лицето, упражняващо строителен надзор, и лицето, упражняващо
технически контрол за част "Конструктивна" при спиране на строителството поради:
искания за изменения в проектите; неизпълнение на задълженията на някоя от страните по
договора; забавяне доставката на машини и съоръжения; неблагоприятни геоложки условия;
смяна на някои от следните участници в строителството: възложител, строител и лице,
упражняващо строителен надзор; спиране на строителството по предвидения в ЗУТ ред или
по друга причина; актът трябва да съдържа точни данни за състоянието на строежа, за
извършените видове строителни и монтажни работи, за доставените материали, инвентар,
съоръжения и др., за извършени работи, които подлежат на премахване, за необходимите
работи за осигуряване на здравината и пространствената устойчивост при консервиране на
18
строежа, за необходимите допълнителни проекти, експертизи и др. и сроковете за
представянето им, за необходимите материали и съоръжения, за необходимите промени в
доставката на машини и съоръжения, както и други изисквания и мерки за замразяване на
строителството. Съгласно чл. 1, ал. 4 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството, съставените и оформени съгласно изискванията на
тази наредба актове и протоколи, имат доказателствена сила при установяване на
обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация
(приемане) на строежите. Акт обр. 10 се издава на основание чл. 170 от ЗУТ, съгласно която
разпоредба, всички обстоятелства, свързани със строежа, като предаване и приемане на
строителната площадка, строителни и монтажни работи, подлежащи на закриване,
междинни и заключителни актове за приемане и предаване на строителни и монтажни
работи и други, се документират от представителите на страните по сключените договори.
Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, който е
предвиден в чл. 7, ал. 3, т. 10 от Наредба № 3/2003 г. е с обвързваща участниците в
строителството доказателствена сила съгласно чл. 1, ал. 4 от същата наредба относно
обстоятелствата, свързани с изпълнение на строежа, т. е. относно съдържанието му
(Определение № 227 от 22.03.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 72/2012 г., IV г. о., ГК).
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че работата по обекта е продължила през
2022 г., като за това строителство няма представени Актове/Образец 7 за приемане на нива и
елементи на конструкцията, както и няма Акт/Образец 11 за установяване състоянието на
обекта при продължаване на строителството.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че от 19.05.2011 г. е започнал да тече
нов петгодишен срок, който е изтекъл на 19.05.2016 г. След 19.05.2011 г. не се установява
да са били налице обективни пречки по смисъла на цитираното горе тълкувателно решение,
които да не са резултат от неоправдано бездействие на ответника и да водят до препятстване
на възможността да се реализира учреденото право на строеж – видно от Заповед № РД-09-
50-1068/28.07.2011 г. и Заповед № РА51- 233/07.11.2018 г. на главния архитект на Столична
община издаденото разрешение за строеж на процесната сграда е било презаверено на
основание чл. 153, ал. 3 ЗУТ. Обстоятелството, че след 19.05.2011 г. до 2022 г. строителни
работи не са били извършвани, не води до прекъсване, нито до спиране на давностния срок,
тъй като това не е основание, предвидено в чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД за спиране или
прекъсване на давността (в този смисъл е Решение № 301 от 27.09.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1423/2009 г., I г. о., ГК).
Основният спорен между страните в производството въпрос е дали са били налице
обективни пречки по смисъла на цитираното горе тълкувателно решение, които да не са
резултат от неоправдано бездействие на ответника и да водят до препятстване на
възможността да се реализира учреденото право на строеж, респ. дали собствениците на
земята (или някои от тях) недобросъвестно са създавали пречки за реализирането на правото
на строеж. Така в отговора на исковата молба ответницата М. К. К., чрез процесуалния й
представител, поддържа, че предявеният иск е неоснователен, тъй като строителството било
забавено по причини, които били свързани с недобросъвестно поведение на ищците-
собственици на земята. Твърди, че собствениците на земята бездействали, като не
упражнили правата си по договора за суперфиция и по предварителния договор за строеж.
Настоящият съдебен състав приема, че тези възражения на ответницата са изцяло
неоснователни.
На първо място следва да се отбележи, че от събраните по делото доказателства по
никакъв начин не се установява собствениците на земята недобросъвестно да са създавали
пречки за реализирането на правото на строеж. В отговора на исковата молба ответницата се
19
позовава на писмо от 23.05.2012 г., изпратено от Столична община, направление
„Архитектура и градоустройство“ до Х. И. и „***************** ООД, в което е посочено,
че следва да се представят всички документи за собственост на собствениците на дворното
място и на обекти в сградата-носители на ограничени вещни права. В същото писмо, обаче,
изрично е посочено и обстоятелството, че чертежите не били подписани от всички, съгласно
чл. 139, ал. 3 ЗУТ, в това число и от М. К..
На следващо място, в случая е видно от Нотариален акт за учредяване право на строеж
№ 26/07.03.2007 г., че ищците са възложили всички действия по строителството на сградата
на суперфициаря *****************“ ЕООД (с ново наименование „В ЕООД). Както се
изясни, в т. 2 от цитираното ТР № 1 от 04.05.2012 г. по ТД 1/2011 г., ВКС, ОСГК, е посочено,
че ако собствениците на земята нямат и не са поели задължение да извършат някакви
фактически или правни действия, всички необходими действия за започването на строежа
трябва да бъдат извършени от суперфициаря и от момента на сключване на договора започва
да тече срокът за упражняване на правото на строеж. В процесния случай не само, че
ищците не са поемали задължения за извършване на действия по строителството, но и са
възложили всички действия по извършване на строителството на суперфициаря
*****************“ ЕООД (с ново наименование „В ЕООД), поради което на по-силно
основание следва да се приеме, че давностният срок за упражняване на правото на строеж е
започнал да тече от датата на сключване на договора. От доказателствата по делото не се
установява собствениците на земята да са оказвали пречки за упражняване на правото на
строеж на суперфициарите. От представените доказателства се установява, че протоколът за
откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво на строежа е
издаден на 17.07.2006 г., когато е и началната дата, на която е започнало строителството на
обекта. Видно от представените като доказателства по делото Заповед № РД-09-50-
1068/28.07.2011 г. и Заповед № РА51-233/07.11.2018 г. на Гл. архитект на Столична община
(л.86-87) съсобствениците на обекта и носители на право на строеж за определени обекти в
бъдещата сграда, са подали необходимите документи за презаверяване на разрешението за
строеж за процесната сграда. Следователно ищците са оказали необходимото съдействие за
упражняване на правото на строеж от страна на суперфициаря *****************“ ЕООД (с
ново наименование „В ЕООД). Ето защо няма основание да се приеме и че суперфициарят
не е могъл да упражни правото си на строеж поради виновни действия или бездействия на
собствениците на земята и суперфициарите на обекти на предходно ниво. Действително
ответницата не е могла да упражни своето право на строеж за самостоятелен обект поради
забавяне на строителството на предходните етапи, но в случая това забавяне не се дължи на
виновни действия и бездействия на собствениците на земята, а на действията на друг
суперфициар – „В ЕООД (продавач на правото на строеж на ответницата). Според т. 3 от
цитираното ТР № 1 от 29.03.2012 г. по ТД 1/2011 г., ВКС, ОСГК, срокът за упражняване на
правото на строеж за самостоятелен обект в сграда няма да тече само за суперфициаря,
който черпи правото си от собственика на земята, когато упражняването на правото на
строеж от суперфициаря зависи от извършването на фактически или правни действия от
собственика на земята или от действия на суперфициар с право на строеж за предходен
обект, без изграждането на който не може да се започне строителство на обекта на титуляра
на правото на строеж. В случай че суперфициарят извежда правата си от друг суперфициар,
за него срокът за упражняване на правото тече на общо основание съобразно общите
правила.
В случая ответницата извежда правото си на строеж не от собствениците на терена,
върху който се строи сградата, а от друг суперфициар – „В ЕООД, на чиито виновни
действия/бездействия се дължи забавянето на строителство на сградата. Следователно, в
процесния случай ответницата няма право да възразява, че срокът за упражняване на
правото на строеж не е започнал да тече, тъй като суперфициарят „В ЕООД, който
прехвърля правото на строеж на ответницата, не може да прехвърля повече права от тези, с
20
които разполага, тъй като прехвърлянето на право на строеж чрез договор за продажба е
производен способ за придобиване на право на строеж и ответницата придобива правото
такова, каквото е било в патримониума на нейния прехвърлител „В ЕООД, в това число с
изтеклия срок на давност към момента на прехвърляне на правото.
На следващо място във връзка с доводите в отговора на исковата молба, че
строителството на процесната сграда било преустановено поради разразилата се финансова
криза през 2008 г. и възобновено през 2021 г., се изясни, че спирането на строителните
работи след 19.05.2011 г. не води до прекъсване, нито до спиране на давностния срок, тъй
като това не е основание, предвидено в чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД за спиране или прекъсване
на давността. Приемането на противното би означавало да се допусне ограниченото вещно
право на строеж, което обременява имота на собственика, да съществува без да има
предвидимост дали ще бъде упражнено и в какъв срок, което не е целта на закона (в този
смисъл е Решение № 70 от 02.12.2020 г. по гр. д. № 4106/2019 г. на ІІ г. о. на ВКС). Още
повече в случая не се установява спирането на строителството за период от над 10 години да
се е дължало на недобросъвестно поведение на собствениците на земята. При преценката
налице ли е забавяне по причина извън поведението на суперфициаря следва да се съобрази
както характера на пречките, така и проявената от последния активност за преодоляването
им с оглед поетите по договора за суперфиция задължения. Тежестта за доказване на такива
обстоятелства е на носителя на правото на строеж.
На последно място, между страните е безспорно, а и от представените доказателства по
делото се установява, че към датата на подаване на исковата молба (11.08.2022 г.) сградата не
е била изградена до етап груб строеж, следователно и правото на строеж на ответницата все
още не е било упражнено по смисъла на чл. 67 ЗС вр. § 5 т. 46 от ДР на ЗУТ. Едва в хода на
производството на 26.09.2023 г. за сградата е бил издаден акт за приемане на конструкцията
/приложение № 14 към чл. 7, ал. 3, т. 14 (Образец 14), което сочи, че към този момент,
сградата е била завършена до степен „груб строеж“, а на 05.04.2023 г. е издадено
Удостоверение № 32 за степен на завършеност на основание чл. 181 ЗУТ, в което изрично е
посочено, че строежът отговаря на изискванията за завършен етап „груб строеж“.
Неоснователно е релевираното от ответницата в писмените бележки възражение, че
правният интерес на ищците е отпаднал, тъй като собственикът на земята не може да се
позове на давността, след като правото на строеж вече е реализирано – чл. 118 ЗЗД. От
доказателствата по делото несъмнено се установява, че към датата на подаване на исковата
молба (11.08.2022 г.) правото на строеж е било погасено, поради което собствениците на
земята са се позовали на давността преди да е упражнено правото на строеж. Суперфицията
се погасява в полза на собственика. С Тълкувателно решение № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС
се приема, че при уважаването на предявения от собственика на земята отрицателен
установителен иск по чл. 67 ЗС правото на строеж като погасено по давност ще се върне (в
смисъла на иманентно притежавано право или правомощие на собственика на терена) в
патримониума на собственика на земята. Погасяването на правото на строеж винаги е в
полза на собственика на земята. Ето защо и това възражение на ответницата е
неоснователно (в този смисъл е и Решение № 1523 от 14.03.2025 г. на СГС по в. гр. д. №
11571/2024 г.).
Предвид гореизложеното първоначално предявените активно субективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 67, ал. 1 ЗС се явяват
основателни и следва да се уважат изцяло.
Основателността на главните искове по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 67, ал. 1 ЗС е
процесуалното условие, при което са предявени насрещните искове с правно основание чл.
72, ал. 1 ЗС, поради което съдът дължи произнасяне по тях.
По насрещните искове с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС:
Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗС, добросъвестният владелец може да иска за
21
подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта
вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване
съдебното решение. Той може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е
направил за запазване на вещта (чл. 72, ал. 2 ЗС).
Отношенията във връзка с направени разноски и подобрения върху чужда вещ се
уреждат по различен начин в зависимост от качеството на субекта-подобрител – владелец
или държател, наличието или не на облигационна връзка със собственика, вида на вещта –
движима или недвижима, но почиват на принципа за недопустимост на неоснователното
обогатяване. От цитираните по – горе разпоредби е видно, също така, че правата, които има
владелецът зависят от вида на владението – добросъвестно (чл. 71 и чл. 72 от ЗС) или
недобросъвестно (чл. 73 и чл. 74 от ЗС).
Съгласно константната съдебна практика на Върховния касационен съд, ако владелецът
- подобрител прехвърли имота, правото на обезщетение за извършени подобрения не
преминава автоматично към приобретателя по силата на договора, тъй като по начало
ликвидацията на подобренията се извършва между собственика и подобрителя, освен ако
последният не е прехвърлил изрично вземането си на трето лице по реда за прехвърляне на
вземания, напр. чрез цесия (Решение №152 от 09.07.2013г по гр.д.№ 11/2013г. на I г.о.). В
същия смисъл е и Решение № 79 от 28.01.2021г по гр.д. № 4416/2019г. на ВКС, II г.о., което
разглежда хипотеза, идентична на настоящата. Приема се, че искът за подобрения,
извършени в недвижим имот при погасено право на строеж, следва да бъде предявен от онзи
от суперфициарните собственици - първоначален или последващ, който фактически е
извършил строителството, вложил е средства за тези подобрения и търпи обедняване,
доколкото не може да получи уговорената насрещна престация. Когато първоначалният
суперфициар - строител е извършил строежа и е прехвърлил чрез сделка правото на строеж
за конкретен обект, то новият суперфициар може да претендира увеличената стойност, само
ако това вземане му е цедирано по надлежния ред (в този смисъл са и Решение № 60089
от 06.07.2021 г. по гр. д. № 3938/2020 г. по описа на ВКС, II г.о., както и Решение № 79 от
28.01.2021 г. по гр. д. № 4416/2019 г. на ВКС, II г. о.).
Тази практика следва да намери приложение при разрешаване и на настоящия спор. В
частност от събраните по делото доказателства се установява единствено, че в периода от
20.05.2005 г. до 11.12.2007 г. М. К. К. е заплатила в полза на „С П сумата в общ размер на 33
361 евро на основание сключените с посоченото дружество в този период предварителни
договори за: покупко-продажба на право на строеж от 20.05.2005 г.; покупко-продажба на
недвижим имот и договор за строителна услуга от 16.01.2007 г.; покупко-продажба и
построяване на недвижим имот от 11.12.2007 г. Същевременно, от доказателствата по делото
се установява, че с договор за учредяване на право на строеж от 07.03.2007 г., обективиран в
Нотариален акт № 26, том I, нот. дело № 25/2007 г., собственици на процесния урегулиран
поземлен имот учредили в полза на *****************“ ЕООД, с променено наименование
„В ЕООД, право на строеж върху описания имот за построяване на жилищна сграда на седем
етажа, срещу задължението на дружеството да проектира и построи за своя сметка, със
свои материали в полза на учредителите всички обекти в проектираната за негова сметка
сграда, като учредителите са дали съгласие *****************“ ЕООД да продава свободно
и при цена, каквато реши, правото на строеж за обектите в сградата, извън обектите, за
които учредителите са запазили правото на строеж, описани подробно в пункт първи от
договора. Впоследствие чак на 17.12.2008 г. „В ЕООД продало на М. К. К. правото на
строеж за построяване на описаните самостоятелни обекти – апартамент № 17, паркомясто
№ 3, ателие № 7 и паркомясто № 4.
Като купувач на правото на строеж за четири конкретни обекта в изгражданата сграда
М. К. К. няма качеството на владелец и подобрител на поземления имот, върху който е било
учредено правото на строеж. Тя не е упражнявала фактическа власт върху имота, нито е
22
извършила фактическото подобряване чрез реализиране на строежа. Тя е сключила
описаните по - горе договори със „С П и договор за прехвърляне на правото на строеж със
суперфициаря „В ЕООД, на които е заплатила цена, но строително-монтажните работи, с
които е подобрен имотът на ищците и е увеличена стойността му, не са извършени от нея. За
да бъде осъществена тази гражданска отговорност срещу собствениците на „подобрения
недвижим имот“ от страна на последващият суперфициар (в случая М. К. К.) – то вземането
на строителя за подобренията следва да й е цедирано по надлежния за това ред на закона,
или същата – като последващ суперфициар, да е установила (доказала) в рамките на
исковото производство, че е налице встъпване в дълг (по договора за строителство), респ. е
поела задълженията на строителя по договора за строителство, поради което обедняването в
резултат на вложени средства и труд е за нейна сметка – в нейния патримониум, в която
насока е и цитираната по – горе практика на ВКС.
Не на последно място, от гореизложеното следва, че в периода от 20.05.2005 г. до
11.12.2007 г., когато М. К. К. е заплатила в полза на „С П сумата в общ размер на 33 361
евро, тя не е придобила право на строеж за четирите самостоятелни обекта, респ. не е била
владелец на ограниченото вещно право на основание, годно да я направи собственик на тези
самостоятелни обекти. Също така, по делото не се установява със заплатените от М. К. К.
дали са били финансирани СМР за процесния поземлен имот, дали и от кого са били
извършени, както и кога са били извършени – преди погасяване правото на строеж или след
това.
При съобразяване на константната практика на ВКС, обективирана в Решение №152 от
09.07.2013г по гр.д.№ 11/2013г. на I г.о., Решение № 79 от 28.01.2021г по гр.д. № 4416/2019г.
на ВКС, II г.о., Решение № 60089 от 06.07.2021 г. по гр. д. № 3938/2020 г. по описа на ВКС, II
г.о., както и Решение № 79 от 28.01.2021 г. по гр. д. № 4416/2019 г. на ВКС, II г. о., следва да
се приеме, че липсва корелативна връзка между обогатяването на собствениците на
земята, които на основание чл. 92 ЗС придобиват построеното върху земята си, и
обедняването на ищцата по насрещния иск - последващ суперфициар, която при заплатена
цена не може да получи уговорената насрещна престация по договора с първоначалния
суперфициар.
Предвид горните съображения и възприетата съдебна практика, то ищцата по
насрещния иск М. К. К. не е активно легитимирана да претендира от собствениците на
поземления имот обезщетение за подобрения, състоящи се в изграждане на обектите, за
които е сключила договори за придобиване на правото на строеж с първоначалния носител
на правото на строеж за изграждане на цялата сграда.
Ето защо предявените насрещни искове по чл. 72, ал. 1 ЗС следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни (в този смисъл е и Решение № 86 от 30.01.2025 г. на САС по в. гр. д. №
279/2023 г.).
По насрещния иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 67 ЗС:
В Определение № 2689 от 01.03.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 2014/2023 г. по описа
на СГС, ЧЖ, VI – „Б“, изрично е прието, че предметът на първоначалния и насрещния иск е
напълно идентичен. С тях се цели отричането, съответно установяването на правото на
строеж върху няколко обекта в сграда, за което от ищците по първоначалния иск се
поддържа, че е било придобито от М. К. К. през 2008 г., но погасено впоследствие поради
реализацията на фактическия състав на чл. 67 ЗС, а от ищцата по насрещния иск, че е било
придобито от нея през 2008 г. и съществува към датата на исковата молба, в т.ч. защото не е
погасено по давност. Със същото определение са дадени и задължителни за настоящия
съдебен състав указания, а именно, че ищцата по насрещния иск разполага с правен интерес
да търси защита по него до момента на окончателната преценка за допустимост на
първоначалния отрицателен установителен иск, като ако се прецени, че същият е допустим и
бъде разгледан по същество, то тогава вече ще е налице пречка, свързана с липса на правен
23
интерес от разглеждане на предявения насрещен иск и производството по него ще следва да
бъде прекратено.
Предвид подробно аргументираната по – горе преценка на настоящия съдебен състав
за допустимост на първоначалния отрицателен установителен иск, разгледан и по същество,
то следва да се приеме, че липсва правен интерес от разглеждане на предявения насрещен
положителен установителен иск и производството по него следва да бъде прекратено. В
този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, според която при съединяване на
отрицателен установителен иск за собственост с насрещен положителен установителен иск
за собственост за същата вещ предметът на правния спор е тъждествен и по двата иска –
правото на собственост на ответника върху процесния имот. В този смисъл са и
задължителните разяснения относно основанието на положителния и отрицателния
установителен иск за собственост, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по
тълк. д. № 4/2014 г. на ВКС, ОСГК, според които основанието на положителния
установителен иск за собственост е твърденият от ищеца юридически факт, от който според
него е възникнало правото му на собственост, а искането е да се признае съществуването на
това право на собственост, а основанието на отрицателния установителен иск за собственост
е неосъществяването на юридическите факти, от които според ответника е възникнало
правото му на собственост, а искането е да се установи, че това право не е възникнало и не
съществува. В случая предметът на правния спор е тъждествен и по двата иска – погасено
ли е по давност или не правото на строеж на М. К. К. върху спорните обекти, като и двата
иска имат за предмет все правото на строеж на ответника. В този случай насрещния иск е
процесуално недопустим (в този смисъл са Определение № 3718 от 23.07.2024 г. на ВКС по
гр. д. № 4340/2023 г., I г. о., ГК, Определение № 234 от 03.05.2012 г. по ч. гр. д. № 185/2012 г.
на ВКС, І г. о., Определение № 211 от 29.11.2019 г. по гр. д. № 3011/2019 г. на ВКС, І г. о.).
Ето защо производството по насрещния установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1, предл. 3 ГПК вр. чл. 67 ЗС следва да бъде прекратено.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски имат
единствено ищците по първоначално предявените искове, които са направили своевременно
искане за присъждането им и са представили доказателства за извършени такива. Съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК (л.302) ищците претендират и следва да им бъде
присъдена сумата от 542,51 лв., представляваща сбора от: сумата от 480,53 лв. – държавна
такса, 5,00 лв. – такса за издаване на съдебно удостоверение и 56,98 лв. – такса за вписване
на исковата молба в Агенция по вписванията.
Само за пълнота на изложеното и във връзка с представената на 04.04.2025 г. молба от
процесуалния представител на М. К. К., към която е приложен документ за заплатен по
банков път адвокатски хонорар, следва да се отбележи, че това доказателство е представено
несвоевременно, а именно след приключване на последното заседание в съответната съдебна
инстанция. До този момент трябва да са представени доказателствата за направените
разноски. Смисълът на този краен срок е: 1/ да не се създават доказателства след това с
оглед узнатия резултат по делото и 2/ да може другата страна да се запознае с искането и
доказателствата и евентуално да възрази по прекомерността им (чл. 78, ал. 5 ГПК). Въпросът
за разноските е част от състезателността на процеса, която следва да се развие до
приключване на последното заседание пред съответната инстанция, а за да стане това,
доказателствата за направените разноски следва да са представени пред съда до това
заседание (в този смисъл е Определение № 372 от 16.5.2012 г. по гр.д. 223/12 г., ВКС , ІV ГО
и др.).
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
24
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 67 ЗС, по
отношение на П. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „С Т******, ап. 2, М. Г. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С, ************* ап. 17, Г. М. И., ЕГН **********, с адрес:
гр. С, ж.к. „С Т******, ап. 2, С. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „О“ № ******* и
Х. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „О“ ****** че М. К. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. С, ул. С ******** не е титуляр на право на строеж за изграждане на следните
самостоятелни обекти – Ателие № 7, находящо се в гр.С, бул. „Г С *, на шести терасовиден
етаж на сградата, вход „Б”, със застроена площ от 71,01 кв.м., състоящо се от: ателие с кът за
спане, чайна с кът за храна, баня - тоалетна и тераса, при съседи: коридор; апартамент № 55
от вход „Б“, двор и апартамент № ******, заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата, която се предвижда да се изгради като жилищна сграда, състояща се от
мазета, гаражи, магазини, седем жилищни етажа и ателиета, находяща се в УПИ IV *******
в кв. 49 - Б, местност ******, цялото с площ от 944 кв.м., представляваща поземлен имот с
идентификатор **********, с адрес: гр.С, район „И, ж.к. „С Т ул. З” № 35, с площ от 962
кв.м., с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), при съседи на
поземления имот: поземлени имоти с идентификатори: ********** **********;
************* ********* ************* 2/ Паркомясто № 4, находящо се на сутеренния
етаж на сградата на кота „- 2,60” метра, с площ от 23,10 кв.м., при съседи: подземна улица;
паркомясто № 3, двор и паркомясто № 5, заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата, която се предвижда да се изгради като жилищна сграда, състояща се от
мазета, гаражи, магазини, седем жилищни етажа и ателиета, находяща се в УПИ IV *******
в кв. 49 - Б, местност ******, цялото с площ от 944 кв.м., представляваща поземлен имот с
идентификатор **********, с адрес: гр.С, район „И, ж.к. „С Т ул. З” № 35, с площ от 962
кв.м., с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), при съседи на
поземления имот: поземлени имоти с идентификатори: ********** **********;
************* ********* ************* 3/ Паркомясто № 3, находящо се на сутеренния
етаж на сградата на кота „-2,60”, с площ от 30,88 кв.м., при съседи: подземна улица;
паркомясто № 2, двор и паркомясто № 4, заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата, която се предвижда да се изгради като жилищна сграда, състояща се от
мазета, гаражи, магазини, седем жилищни етажа и ателиета, находяща се в УПИ IV *******
в кв. 49 - Б, местност ******, цялото с площ от 944 кв.м., представляваща поземлен имот с
идентификатор **********, с адрес: гр.С, район „И, ж.к. „С Т ул. З” № 35, с площ от 962
кв.м., с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), при съседи на
поземления имот: поземлени имоти с идентификатори: ********** **********;
************* ********* ************* 4/ Апартамент № 17, находящ се в гр.С, бул. „Г С
*, на четвърти жилищен етаж, вход „А”, със застроена площ 65,60 кв.м., състоящ се от:
антре, дневна с кухненски бокс, спалня, баня - тоалетна, склад и балкон, при съседи на
апартамента: коридор; стълбищна площадка на вход „А“, двор, стълбищна площадка на вход
„Б“, асансьорна шахта на вход „Б“ и апартамент № 18 от вход „А“, заедно с мазе № 3,
находящо се в сутерена на кота „-2,60” метра, във вход „А”, със застроена площ от 3,61 кв.м.,
при съседи на мазето: коридор; мазе № 4 от вход „А”; двор; мазе № 2 от вход „А”, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата, която се предвижда да се изгради
като жилищна сграда, състояща се от мазета, гаражи, магазини, седем жилищни етажа и
ателиета, находяща се в УПИ IV ******* в кв. 49 - Б, местност ******, цялото с площ от 944
кв.м., представляваща поземлен имот с идентификатор **********, с адрес: гр.С, район „И,
ж.к. „С Т ул. З” № 35, с площ от 962 кв.м., с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 метра), при съседи на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори: **********
**********; ************* ********* 68134.1201.144, което М. К. К. е закупила от
*****************“ ЕООД (с настоящо наименование „В ЕООД, с ЕИК *********) с
Нотариален акт № 40, том III, рег. № 8359, дело № 416 от 17.12.2008 г., Нотариален акт № 41,
25
том III, рег. № 8361, дело № 417 от 17.12.2008 г., Нотариален акт № 42, том III, рег. № 8364,
дело № 418 от 17.12.2008 г. и Нотариален акт № 43, том III, рег. № 8374, дело № 419 от
17.12.2008 г., поради погасяване на правото по давност с изтичане на петгодишен срок,
в рамките на който същото не е упражнено.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. С ********
срещу П. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „С Т******, ап. 2, насрещен осъдителен
иск с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС за заплащане на сумата от 7226,78 евро – частичен
иск от вземане в размер на 8912,84 евро, представляващо стойност на извършени
подобрения в недвижим имот - УПИ IV *******, кв. 49 - Б, местност ******, с площ от 943
кв.м. по влезлия в сила план на гр. С, представляващ поземлен имот с идентификатор
**********, с адрес: гр. С, район „*****, ж.к. „С Т, ул. З“ № 35, с площ от 962 кв.м.,
изразяващи се в заплатените от М. К. К. парични суми, предназначени и вложени за
закупуване на материали и за заплащане на труд по изграждане на обектите – предмет на
учреденото в нейна полза право на строеж, а именно Ателие № 7, Паркомясто № 4,
Апартамент № 17 и Паркомясто № 3.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. С ********
срещу М. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ************* ап. 17, насрещен осъдителен
иск с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС за заплащане на сумата от 7226,78 евро – частичен
иск от вземане в размер на 8912,84 евро, представляващо стойност на извършени
подобрения в недвижим имот - УПИ IV *******, кв. 49 - Б, местност ******, с площ от 943
кв.м. по влезлия в сила план на гр. С, представляващ поземлен имот с идентификатор
**********, с адрес: гр. С, район „*****, ж.к. „С Т, ул. З“ № 35, с площ от 962 кв.м.,
изразяващи се в заплатените от М. К. К. парични суми, предназначени и вложени за
закупуване на материали и за заплащане на труд по изграждане на обектите – предмет на
учреденото в нейна полза право на строеж, а именно Ателие № 7, Паркомясто № 4,
Апартамент № 17 и Паркомясто № 3.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. С ********
срещу Г. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „С Т******, ап. 2, насрещен
осъдителен иск с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС за заплащане на сумата от 2890,53 евро –
частичен иск от вземане в размер на 3564,92 евро, представляващо стойност на извършени
подобрения в недвижим имот - УПИ IV *******, кв. 49 - Б, местност ******, с площ от 943
кв.м. по влезлия в сила план на гр. С, представляващ поземлен имот с идентификатор
**********, с адрес: гр. С, район „*****, ж.к. „С Т, ул. З“ № 35, с площ от 962 кв.м.,
изразяващи се в заплатените от М. К. К. парични суми, предназначени и вложени за
закупуване на материали и за заплащане на труд по изграждане на обектите – предмет на
учреденото в нейна полза право на строеж, а именно Ателие № 7, Паркомясто № 4,
Апартамент № 17 и Паркомясто № 3.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. С ********
срещу С. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „О“ № ******* и Х. И. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ул. „О“ ****** насрещен осъдителен иск с правно основание чл.
72, ал. 1 ЗС, за заплащане в условията на солидарност на сумата от 9705,91 евро – частичен
иск от вземане в размер на 11 970,40 евро, представляващо стойност на извършени
подобрения в недвижим имот - УПИ IV *******, кв. 49 - Б, местност ******, с площ от 943
кв.м. по влезлия в сила план на гр. С, представляващ поземлен имот с идентификатор
**********, с адрес: гр. С, район „*****, ж.к. „С Т, ул. З“ № 35, с площ от 962 кв.м.,
изразяващи се в заплатените от М. К. К. парични суми, предназначени и вложени за
закупуване на материали и за заплащане на труд по изграждане на обектите – предмет на
учреденото в нейна полза право на строеж, а именно Ателие № 7, Паркомясто № 4,
Апартамент № 17 и Паркомясто № 3.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 43625/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 167
26
състав, в частта, в която е предявен от М. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. С
******** срещу П. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „С Т******, ап. 2, М. Г. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. Л Г *********, ап. 17, Г. М. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. С, ж.к. „С Т******, ап. 2, С. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „О“ № 121,
ет. 1, ап. 2 и Х. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „О“ № ******* насрещен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 67 ЗС, за признаване за установено по
отношение на ответниците по насрещния иск, че правото на строеж на М. К. К. за
процесните обекти, представляващи Ателие № 7, Паркомясто № 4, Паркомясто № 3,
Апартамент № 17, заедно с мазе № 3, ведно със съответните идеални части от общите части
на сградата, която се предвижда да се изгради като жилищна сграда, състояща се от мазета,
гаражи, магазини, седем жилищни етажа и ателиета, находяща се в УПИ IV ******* в кв. 49
- Б, местност ******, цялото с площ от 944 кв.м., представляващ поземлен имот с
идентификатор **********, с адрес: гр.С, район „И, ж.к. „С Т ул. З” № 35, не е погасено по
давност.
ОСЪЖДА М. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. С ******** да заплати на П. Г.
И., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „С Т******, ап. 2, М. Г. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. С, ж.к. Л Г *********, ап. 17, Г. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „С
Т******, ап. 2, С. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „О“ № 121, ет. 1, ап. 2 и Х. И. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „О“ № ******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
542,51 лв. – разноски по делото пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
27