Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260288
гр.
Пловдив, 29.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично
съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при
участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията
АНД № 3681/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
/НП/ № 497716-F533927/02.03.2020 г. на директор на дирекция „Обслужване“ в ТД
на НАП Пловдив, с което на „Индустриален въжен достъп, обучение и обслужване в
открито море - Иратос“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. П., ул. „***.“ № *, ет. *, представлявано от Л. Б. М., на основание чл. 180,
ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 180, ал. 2 вр. ал.
1 вр. чл. 102, ал. 3, т. 1 вр. чл. 86, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Дружеството жалбоподател моли да бъде
отменено обжалваното НП. Аргументите за това са свързани със съществено
нарушаване на процесуалните правила, което е ограничило правата на
жалбоподателя и е свързано с датата на установяване и извършване на
нарушението, мястото на извършване на нарушението, множеството съставени актове
и различните разпореждания по тях от страна на наказващия орган, както и
наличието на основание по чл. 28 от ЗАНН за квалифициране на случая като
маловажен.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив,
чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и
законосъобразно. Обсъжда аргументите от жалбата за незаконосъобразност на
обжалваното НП. Приема, че нарушението е доказано.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.
От
фактическа страна съдът установи следното:
При извършена проверка от служители на
ТД на НАП гр. Пловдив било констатирано, че дружеството жалбоподател в
качеството на данъчнозадължено лице по чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, установено на
територията на страната, получава услуги с място на изпълнение на територията
на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по
чл. 82, ал. 2 от ЗДДС.
В хода на проверката проверяващите
констатирали, че дружеството не е подало заявление за регистрация по ЗДДС по
чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС в ТД на НАП гр. Пловдив в 7-дневен срок преди датата, на
която данъкът за доставката е станал изискуем /датата на авансово плащане или
датата на данъчното събитие/, като данъчната основа на получената услуга
подлежи на облагане с данък. Т.е. дружеството не е подало заявление за
регистрация по редна на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС не по-късно от 17.01.2018 г.
включително, а подало заявление за регистрация на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС на 17.10.2019 г. с вх. № 163911902530432. Предвид това е било регистрирано
на 06.11.2019 г. с връчването на Акт за регистрация по ЗДДС № 160421902728420/31.10.2019
г..
За периода от 22.01.2018 г. /датата,
следваща датата, до която е следвало да бъде издаден акт за регистрация по
ЗДДС, ако лицето е подало заявление в срок/, до 05.11.2019 г., която дата
предхожда датата, на която е било регистрирано лицето, същото е следвало да
начислява ДДС за получени доставки на услуги /облагаеми доставки/ на
територията на страната, за които данъкът е изискуем от получателя на
доставката.
В хода на проверката е установено от
държавните служители, че за данъчен период 01.04.2019 г. – 30.04.2019 г.
жалбоподателят е получил услуги с място на изпълнение на територията на
страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл.
82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. За тези услуги е установено, че са на стойност 1058,31
лв. и е изискуем ДДС в размер на 176,39 лв., както е и отразено в АУАН и НП.
Констатирано е, че нарушението е извършено на 15.03.2018 г. За констатиране на
горните обстоятелства е съставен протокол № **********/16.12.2019 г.
Нарушението е извършено на 15.05.2019 г.
и установено на 16.12.2019 г. в хода на извършване на проверката.
Въз основа на резултатите от проверката
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F533927/13.01.2020
г. за нарушение на чл. чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 102, ал. 3, т. 1 вр.
чл. 86, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Актът е съставен в
присъствието на свидетел и оправомощен представител на дружеството. Подадено е възражение
от дружеството против съставени актове, включително и процесния.
За извършеното нарушение било издадено
обжалваното НП, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. за същото нарушение на основание чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелката М.А. - актосъставител, както и от
приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени
доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително
АУАН, възражение, пълномощно с рег. № 6105 от 13.09.2007 г. по описа на С. Й. –
нотариус в района на Районен съд Пловдив, пълномощно с рег. № 1958/16.10.2019
г. по описа на И. И.– нотариус в района на Районен съд Пловдив, протокол №
**********/16.12.2019 г. и оправомощителна заповед.
Разпитана в съдебно заседание
свидетелката потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В
допълнение изяснява, че от страна на приходната агенция е изпратено до
дружеството искане за предоставяне на документи лично от нея, от които е
констатирала, че е имало основание за регистрация по ЗДДС на основание чл. 97а
от ЗДДС на по-ранен етап.
Показанията ѝ съдът намира за обективни,
логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с отразеното в АУАН и приетите по
делото писмени доказателства, като съставените протоколи и извлечението по
банкова сметка, ***.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП не са спазени всички изисквания, визирани в разпоредбите на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН относно задължително съдържание на актовете. Констатираха
се нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са
съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и
самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Нито в акта, нито в НП е посочено в
какво се изразява конкретното нарушение, не е конкретизирана получената услуга
и не е дадена коректната правна квалификация на нарушението въз основа на
обстоятелствената част на актовете.
Както актосъставителят, така и
наказващият орган не са посочени всички релевантни около нарушението
обстоятелства, които подлежат на установяване в производството и които следва
да бъдат посочени от сезиращите органи, за да могат да бъдат проверени в
процеса по проверка и налагане на санкция. В този смисъл нито в акта, нито в
постановлението е посочено кое е онова данъчно събитие, с неговите индивидуализиращи
характеристики, което е породило задължението за начисляване на ДДС и за
регистрирането на нарушителя по реда на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС.
Актосъставителят и наказващият орган са се ограничили само до посочване на
характера на данъчното събитие – доставка на услуга, размера на стойността на
услугата, без дори и да посочат обща характеристика на доставчика на услугата. въз
основа на това описание не може да бъде извършена преценка дали тези доставки
касаят доставка на услуги, използвани за целите на извършваните от
регистрираното лице облагаеми доставки, с или без право на приспадане на
данъчен кредит, съгласно чл. 69 или ч. 70, ал. 4 от ЗДДС. Не е посочено дали
сумата касае една извършена/предоставен услуга или няколко, защото това е
съществено за правилното ангажиране на отговорността на данъчнозадължените лица
съобразно правилото на чл. 18 от ЗАНН за самостоятелна
административнонаказателна отговорност на всяко установено нарушение.
При преценката за пълнота и коректно на
фактическите рамки на нарушението следва да се вземат предвид и задължителните
разрешения на ППВС № 1/1953 г., съгласно
което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден
правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на
всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както
и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за
наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт,
а не да се извлича от доказателствата по делото.
В чл. 9 – чл. 11 от ЗДДС са уредени
случаите, когато е налице доставка на услуга по смисъла на данъчното
законодателство. При липса на каквото и да е изложение на факти в АУАН и НП не
става ясно дали в конкретния случай действително са били налице доставки на
услуги на сочената стойност и дали не са били налице изключенията на чл. 10,
10а, 10б от ЗДДС, в които законът макар да е налице разместване на блага
приема, че доставка за нуждите на ЗДДС изобщо не е извършена.
При липса на изложение на каквито и да
било факти няма как да бъде проверено и дали получените доставки действително
са били облагаеми по смисъла на чл. 12 от ЗДДС и дали в зависимост от
конкретния вид и предмет на доставката тя не е с нулева ставка по смисъла на
чл. 28- 37 от ЗДДС или е освободена доставка по смисъла на чл. 38-50 от ЗДДС.
При липса на изложение на каквито и да
било факти няма как да бъде проверено и дали доставката е с място на изпълнение
в страната или в чужбина. В случая нарушението е особено съществено, доколкото хипотетично
са възможни различни места на изпълнение на доставката в зависимост от
конкретния й предмет (ресторантьорски услуги, дистанционна продажба,
транспортна услуга и др.)
Наличието на нарушение за неначисляване
в срок на ДДС е обусловено именно от установяването на осъществена услуга, по
която е извършено дължимото действие, съответно е заплатена. Следователно по
необходимост се изисква актосъставителят да е установил каква е била
предоставяната услуга, кой е бил контрахентът на нарушителя, кога е била
предоставена услугата и каква е нейната стойност. Без посочване на тези
обстоятелства нарушителят би бил поставен е неравностойно положение да се
защитава по неизвестни му факти. Така именно нито в АУАН, нито НП е отразен кой
е контрахентът на нарушителя, каква е услугата и кога точно е предоставена.
Както вече се посочи, съществува посочване на обща стойност и това, че
представлява услуга, но това са крайно недостатъчни обстоятелства, за да бъде
проверено от съда чрез способите на доказване, че такава услуга е осъществена,
а оттам и да се прецени извършено ли е нарушение. Затова е следвало в
съществените за преписката актове да бъде отразено поне кое е било дружеството,
предоставило услугата на жалбоподателя и нейното естество, за да може
последният да се защити най-пълноценно. В този контекст съдът не счита, че може
да приеме за установен контрахентът на нарушителя от прочита на
доказателствата, доколкото това би излязло извън обвинителните предели на АУАН
и би се стигнало до дописване на фактическата му обстановка. Отделно от това,
такова действие би представлявало тълкуване на волята на актосъставителя, което
не недопустимо на този етап от производството и по отношение на този акт.
Независимо от изложеното съдът намира за
съществени тези обстоятелства, по причината че нарушителят е получател на
услуга, а това е изключителна хипотеза на задължение за начисляване на ДДС. По
тази причина следва стриктно да се спазват правилата за посочване на
обстоятелствата, около които е извършено нарушението и не може да бъде
пренебрегнато обстоятелството, че услугата не може да бъде несъмнено и
безспорно определена от всички възможни получени услуги за същия данъчен
период. Затова и съдът се намира в хипотеза на неизпълнение на задълженията на
органите на административнонаказателното производство по отразяване на всички
обстоятелства около извършване на нарушението, като задължителен реквизит по
чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. По тази причина и на това основание прие НП за незаконосъобразно,
доколкото същото представлява неотстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила, което е ограничило от самото начало на процеса правата на дружеството
жалбоподател. Правилно е определено наказанието, като е приложена коректно
санкционната норма и размера на имуществената санкция, който е фиксиран от
законодателя с посочване на неговия минимум, на който е определена и
настоящата. Не са налице основания за прилагане на института на „маловажния
случай“, тъй като фактите по конкретното нарушение не разкриват по-ниска степен
на обществена опасност на деянието или дееца в сравнение с обикновените случаи
от същия вид. Неоснователни са и възраженията за некоректно посочване на датата
и мястото на нарушението. Напротив, същите са посочени и именно поради това не
е допуснато никакво нарушение, свързано с тях. Друг е въпросът дали отговарят
на действителната обстановка. По повод на последното нито се твърди от
жалбоподателя, нито се ангажираха доказателства, нито се установи от съда
времето и мястото на нарушението да е различно от посоченото в НП и АУАН,
поради което и не се възприе посоченото възражение.
Въпреки че се установиха съществени
нарушения на процесуалните, които обуславят незаконосъобразността на
обжалваното постановление, съдът счита, че следва да бъде изложено, че
нарушението се установява от обективна и субективна страна. Авторството и
неначисляването на данък в размер на 176,39 лв. чрез неиздаването на протокол
по чл. 117 от ЗДДС, невключването в дневника за продажби и непосочването в
справката-декларация за ДДС в срок до 14-о число на месеца, следващ съответния
данъчен период се установява от приложените по делото писмени доказателства,
потвърдени от показанията на актосъставителя. Доколкото нарушителят е
юридическо лице субективната страна на деянието не следва да бъде обсъждана
поради обективния характер на отговорността му. Това обаче не може да промени
установените нарушения и незаконосъобразността на наказателното постановление.
С оглед на
изложеното съдът приема, че са налице основанията за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, тъй като не е съобразено с процесуалния и
материалния закон, в който смисъл е и решението му.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 497716-F533927/02.03.2020 г. на директор на
дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Индустриален въжен
достъп, обучение и обслужване в открито море - Иратос“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ № *, ет. *, представлявано от Л.
Б. М., на основание чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
за нарушение на чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 102, ал. 3, т. 1 вр. чл. 86,
ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на АПК на касационните основания по НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Е. А.