РЕШЕНИЕ
№
................/03.06.2019 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 4688
по описа на съда за
2018 г.,
за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от М.И.П., ЕГН **********, И.П.П., ЕГН ********** и Д.П.П.,
ЕГН **********, и трите с адрес:
***, срещу Етажна собственост на сграда, находяща се гр. *, иск с правно основание
чл. 40, ал.
1 от ЗУЕС за отмяна на
решението, прието на проведеното на 07.03.2018 г. Общо събрание на етажната
собственост, за извеждане на ищците
от собствения им апартамент № *, находящ се в гр.
*за срок от 1 година и 6 месеца.
В исковата си
молба ищците М.И.П., И.П.П.
и Д.П.П. излагат, че на 07.03.2018 г. се е провело Общо събрание
на Етажната собственост в гр. * на което
е било взето решение от представляващите
86.786% ид. ч. от
общите части на сградата за
извеждането им от собствения им
апартамент № 3 за срок 1 година и 6 месеца. Като причина за взетото решение е посочено – системни нарушения на Правилника
за вътрешния ред от тяхна
страна, както и неспазване на хигиенните
норми, тъй като те хранили
котки пред входа на блока.
Посочват, че не е ясно
в какво се състои това системно
нарушение. Поддръжат, че
изложените твърдения в протокола от Общото
събрание са абсолютно неверни. Считат, че шумът, който
вдига семейството им не е по-голям
и по-различен от нормалния за всяко
друго семейство в блока. Твърдят, че за котките, на които
дават храна, има обособено за
това място пред блока. По изложените съображения в исковата молба молят предявеният иск да бъде
уважен. Претендират разноски.
Ответникът
Етажна на сграда, находяща се в гр. * е депозирал отговор
на исковата молба в срока по
чл. 131, ал.
1 ГПК, чрез процесуалният
му представител – юрк. Т.С.. Поддържа становище за неоснователност
на предявения иск. Оспорва изцяло изложените
в исковата молба твърденията на ищците като неотговарящи
на действителността.
Излага, че на 24.01.2018 г. е проведено Общо събрание на
етажната собственост, на което е взето
решение управителят на етажната собственост
да отправи писмено предупреждение на ищците, с което
да им се
даде 30-дневен срок за предприемане на съответни мерки
за отстраняване на системните нарушения
от тяхна страна на Правилника
за вътрешния ред и добрите нрави,
изразяващи се във вдигането на
силен шум – денонощно, викове, тропане, хвърляне на храна през
терасата, хранене на котки пред
входа на сградата. На същото събрание
е взето и решение при неспазване на предупреждението да се насрочи
ново Общо събрание с точка от дневния ред
– приемане на решение за извеждане
на ищците от сградата. Излага, че предупреждението
е разлепено на входната врата на апартамента им на 30.01.2018 г. Предвид неспазването му, на 07.03.2018 г. е проведено ново Общо събрание в етажната собственост, на което в т. 2 от дневния ред
е взето единодушно решение с кворум 86.786 % ид. ч. от
общите части на сградата ищците
да бъдат изведени от жилището
си за срок
от 1 година и 6 месеца. Поддържа, че през последните две години те са
вдигали шум в късните часове на нощта и ранните
часове на сутринта, като са били уведомявани
от другите собственици, че пречат и по този
начин не може да се
спи и живее спокойно. Посочва, че срещу тях са подавани
множество сигнали до органите на
МВР и Дирекция „Национална система 112“. По изложените съображения
моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
В о.с.з. ищците се
представляват от адв. И.Р. и адв. Х.Д., които поддържат становището изразено в
исковата молба.
Ответникът, чрез адв. Т.С., поддържа
отговора и доразвива доводите си с писмена защита.
Съдът, след като взе
предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
По делото страните не са спорили, че сграда, находяща се на адрес гр. * се управлява в режим
на етажна собственост, както и че управител на ЕС е „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр. Варна.
С доклада по делото е обявено за безспорно на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, че ищците са
собственици на самостоятелен
обект в сградата,
а именно – на апартамент № *, находящ се на ет.
*, както и че
единодушно е прието атакуваното решение на проведеното на 07.03.2018 г. Общо събрание на етажната
собственост, при кворум 86.786 % ид. ч. от общите
части на сградата. Последното обстоятелство се
установява и от т.2 на представения протокол за проведеното на
07.03.2018 г. ОС (л.4-6), видно от който присъстващите етажни
собственици единодушно са гласували позитивно за изваждането на М.И.П., И.П.П.
и Д.П.П. от жилището им – ап. № 3, за срок от една година и шест
месеца, поради системно нарушаване на Правилника за вътрешния ред на основание
чл. 17, ал.2, т.2 от ЗУЕС, във вр. чл. 45, ал.2 от ЗС
вр. чл. 11, ал.1, т.10, б. „е“ от ЗУЕС. В протокола е
уточнено, че нарушенията на ищците се изразяват в системно неплащане на месечни
режийни разходи, денонощно вдигане на силен шум с викове и тропане в късни
часове в нарушение на чл. 29 от Правилника, както и хранене на котки пред
входа, водещо до замърсяване.
Към доказателствата по делото е приобщен и протокол от предходно ОС на процесната ЕС от дата 24.01.2018 г. (л. 22-26), в който като т.3 от дневния ред етажните собственици са
поставили за обсъждане текущи проблеми във входа. От текста на протокола е
видно, че при обсъждането всички шестима присъстващи са се оплакали от това, че
ищците, като собственици, обитатели и ползватели на ап.3 в сградата системно
нарушават правилника през последните две години с денонощно вдигане на силен
шум, тропане, хвърляне на храна през терасата, хранене на котки пред входа. Във
връзка с това присъстващите единодушно са приели, че управителят на ЕС –
„Домоуправител България“ ООД следва да предупреди ищците да преустановят
нарушенията на правилника в тридесетдневен срок, а при неизпълнение да се
насрочи ОС с точка от дневния ред за изваждането им от ЕС.
На л. 27 от делото е приложено писмено предупреждение от 30.01.2019 г. подписано
от управителя на ЕС и свидетел, с което ищците М.И.П., И.П.П. и Д.П.П., в изпълнение на процедурата по чл. 45 от ЗС са предупредени в
тридесетдневен срок да предприемат мерки за отстраняване на системните
нарушения на правилника – денонощно вдигане на силен шум – викове, тропане,
хвърляне на храна през терасата и хранене на котки пред входа.
Към доказателствата по делото е приложен Правилник за вътрешния ред в
етажната собственост находяща се в гр. * (л. 65-72). С чл. 29 от Правилника е забранено свиренето, пеенето, шумния говор и
увеселения, използването на озвучителни системи, на перални и съдомиялни машини, извършването на производствени дейности
и ремонтни работи, които нарушават спокойствието на останалите обитатели, във
времето от 22 до 8 ч. сутринта и от 14 до 16 ч. следобед. В изр. второ е
предвидено изключение от забраните само с разрешение на управителния съвет или
управителя на ЕС.
Във връзка с издаденото на ответника съдебно удостоверение, по делото е
приобщено писмо от Началника на Районен център 112 – *към Дирекция „Национален телефон 112 - МВР“, съдържащо справка относно
постъпили сигнали за създаден шум извън разрешените часове на адрес гр. *, подадени в периода 01.01.2018 г. – 31.11.2018 г. Към писмото е приложен
компакт-диск с електронни досиета и аудиозаписи на
сигналите, които са възпроизведени на графичен носител посредством приетата
СТЕ, изготвена от вещото лице В.В., чието неоспорено
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Видно от
графично снетото съдържание на осемте аудиофайла за постъпили сигнали, пет от
тях касаят адреса на процесната ЕС гр. *, а именно: „audio.wav“, „*********.wav“, „*********.wav“, „*********.wav“ и „182343977.wav“, като останалите се отнасят за силен шум идващ от други адреси, находящи се на същата улица. Четири от относимите
пет сигнала визират оплаквания на живущи в процесната
ЕС, за това, че в малките часове на нощта три жени вдигат силен шум от
апартамент № 3, на трети етаж от сградата, посредством тропане, хвърляне,
викане и крещене. От текстовото възпроизвеждане на аудиофайл „*********.wav“ се установява, че съдържа последващо обаждане
от лицето *, с което последната е уведомила
дежурния оператор на телефон 112, че ищците
са спрели да викат, тъй като явно са разбрали за предходното ѝ обаждане в
полицията. Възпроизведените от вещото лице на хартиен носител дванадесет бр. електронни
досиета на сигнали подадени към телефон 112 сочат, че пет от тях (л. 116 – 117, 119, 120, 121,
122) касаят процесния адрес - ул. „* и се основават на оплаквания за семейни скандали и силен шум, създавани от
майка и двете ѝ дъщери, обитаващи ап. * на третия етаж. Сигналите са подавани в късните
часове на 06.05.2018 г., 25.07.2018 г. и малките часове на 25.05.2018 г.
Видно от писмо (л.84) и удостоверение, ведно с копия от информационните
карти за дейността на наряда, постъпили от началника на Първо РУ – гр. * на дати 29.03.2019 г. в 02:50 ч., 24.05.2019 г. в
01:20 ч. и 25.07.2018 г. в. 23:26 ч., в ОДЧ са постъпили сигнали за истерични
викове и семейни скандали от ап. № *. В официалните документи е отразено, че по два от сигналите не са
констатирани нарушения на обществения ред, а при третия автопатрулът
е бил отзован поради отпаднала необходимост.
По делото страните са ангажирали
и гласни доказателства посредством разпита на водените от ищеца свидетели * и * Н. и на ответника – * и *.
Свидетелката * сочи, че нейния съпруг е построил сградата на процесната
ЕС и покрай строежа ѝ познава ищците от около десет
години. Излага, че първоначално М.П. била домоуправител на блока и събирала
пари за ремонти, за извършването на които свидетелката изпращала работници. Преди
три-четири години обаче ищцата ѝ се оплакала, че етажните собственици не
искат да плащат и се налагало да отделя от собствените си средства. Свидетелят
сочи, че М. вече не събира пари за входа. Поддържа, че ищцата е в конфликт с
двама-трима от етажните собственици по повод на това, че тя и дъщерите ѝ
хранели котките пред блока, а с един от тях имала спор и във връзка с
апартамента на първия етаж, който тя му била продала. Твърди, че не е виждала ищците
да хвърлят през балкона храна за котките. Знае, че ищците имат проблеми за
това, че са вдигали шум.
Свидетелят Н. излага, че е колега
на М.П. в „*“ и че ищцата му била споменавала за спор със съседите. Показанията на
свидетелят не съдържат други относими за спора данни.
От показанията на * се установява, че същият живее в процесната ЕС
от три години, през които ищците, живущи в ап. *, почти всеки ден викат, крещят, карат се и хлопат, най-вече нощем. Говорено било многократно с М.,
но тя отговаряла, че това не е техен проблем и не ги засяга. Излага, че други
съседи са викали полиция, а кварталният също бил уведомен. При идването на
полицаите ищците не им отваряли. Свидетелят снимал ищците като хвърлят храна на
котките, които били десетина –
петнадесет.
Другият разпитан по искане на
ответника свидетел * посочва, че живее в ЕС от 2008
г., в апартамент, който закупил от ищците. Излага, че през първата година
нямало проблеми. След това се появили скандали между ищците, на които обаче
свидетелят не обръщал внимание. Поддържа, че през последните четири години
ищците започнали по четири-пет пъти в седмицата да вдигат семейни скандали с блъскане
на вратите през нощта. Скандалите били по различно време, можело да започнат от
обяд и да завършат в седем вечерта и да започнат наново в полунощ до сутринта.
Излага, че по-предната вечер ищците викали и крещяли от полунощ до два-три часа, а предната вечер
хлопали и блъскали от 23:30 часа до към 00:30 часа. Излага, че многократно е
викал полиция, но самите полицаи казвали, че нищо не могат да направят, а
кварталният инспектор не приел жалбата на свидетеля и го насочил към районния
съд. Твърди, че през лятото на 2018 г. излязъл на квартира, защото работните му
ангажименти не позволявали да има безсънни нощи заради скандалите. Живущите
започнали да правят събрания, защото никой не може да спи. На събранията
присъствала и майката М.П., но безрезултатно. Поддържа, че ищците хранят
десетина котки, на които хвърлят храна отгоре. Излага, че е виждал и минувачи
да дават храна на котките, но основно ищците правели това.
Така установената фактическа
обстановка, налага следните правни изводи:
Искът е предявен
в предвидения от закона преклузивен тридесет дневен
срок, тъй като ОС, на което е взето атакуваното решение е проведено на 07.03.2019
г., а видно от деловодното отразяване исковата молба е постъпила в съда на
29.03.2018 г. Съответно искът е допустим и следва да бъде разгледан
от съда по
същество.
С доклада по делото искът е квалифициран само по чл. 40
от ЗУЕС, при действителна правна квалификация чл. 46 от ЗС вр.
чл. 40 от ЗУЕС, което обстоятелство не се отразява в разпределението на доказателствената тежест между страните. Съгласно чл. 45 от
ЗС собственикът на етаж или
на част от етаж се изважда от сградата по решение на общото събрание за срок до
три години: а) ако използува или допуска да се използуват неговите помещения по начин, който излага
сградата на опасност от пожар или от значителни повреди, и б) ако систематически
нарушава правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред в
сградата или добрите нрави. Общото събрание може да вземе решение за изваждане
само след като собственикът е бил предупреден писмено от управителя, че ще бъде
изваден от имота и ако и след това предупреждение не е прекратил нарушението.
Ако отнесем горното към изложените в атакуваното решение
твърдения за системно нарушаване на правилника от ищците, в тяхна тежест
е да докажат, 1) че
са собственици
на самостоятелен обект апартамент № 3 в
сграда в режим на етажна собственост,
находяща се в гр. *, ул.
„*, както и *) че е прието атакуваното решение на ОС проведено на 07.03.2018 г. В тежест на ответника е
да установи в условията на пълно
и главно доказване, 3) че атакуваното
решение е взето валидно при съответния
кворум и мнозинство, като преди това ищците са били предупредени писмено да преустанови
нарушенията,
както и да установи, 4) че са налице твърдените
системни нарушения на Правилника за
вътрешния ред на етажната собственост
и добрите нрави от страна на
ищците.
С исковата молба не са въведени твърдения за процедурни нарушения при
свикването на ОС, вземането на атакуваното решение или приемането на Правилника
за вътрешния ред, поради което съдът приема, че с оглед диспозитивното
начало, а и от
установеното по-горе от фактическа
страна, по безспорен начин се доказва наличието на разпределените
в доказателствена тежест на страните правно релевантни факти по пункт едно до три, които освен това не
са били и спорни.
Спорни по делото са
твърденията на ответника относно
наличието на извършени от ищците нарушения на правилника,
които са годни да обосноват извеждането им от жилището за срок от година и шест
месеца, които съдът намира за недоказани по следните съображения:
Доказателствената съвкупност
установява по несъмнен начин, че през последните години и най-вече през 2018 г.
ищците са извършвали нарушения на чл. 29 от приетия по делото и неоспорен
Правилник за вътрешния ред на ЕС изразяващи се в нарушаване на спокойствието на
останалите обитатели в сградата, във времето от 22 до 8 ч. сутринта и от 14 до
16 ч. следобед. Голямата част от твърденията на ответната етажна собственост за
възникнали семейно скандали на недопустимо висок глас между ищците, придружени с
тропане и хлопане се доказват от показанията на Исмаилов и Проданов. Казаното
от свидетелите следва да се кредитира при условията на чл. 172 от ГПК,
доколкото лицата са етажни собственици поддържащи правилността на атакуваното от
ищците решение на ОС, т.е. налице е антагонизъм в позициите на ищците и
свидетелите именно относно предмета на съдебния спор. Наред с това свидетелите собствено
сочат, че са подавали оплаквания срещу ищците в полицията. От друга страна
последните две обстоятелства не могат сами по себе си да обосноват негодност на
коментираните показания поради заинтересованост, още повече, че преди разпита свидетелите
са били предупредени от съда за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, а и
казаното от тях се подкрепя от писмените доказателства постъпили от органите на
МВР – писма, удостоверение, копия от електронни картони на подадени сигнали на
телефон *, информационни карти и докладна записка от нарядите на автопатрули.
Всички тези документи са официални по своя характер, доколкото са съставени от
длъжностни лица в кръга на службата им и удостоверяват, че органите на реда са
били сезирани неколкократно от различни етажни
собственици в сградата
ул. „* за това, че съседите
им от ап. 3 на третия етаж нарушават обществения
ред в късните часове на нощта. Макар от писмените доказателства да е видно, че полицаите
изпратени на място по сигналите за семейни скандали между ищците не са
установявали нарушения, то самия факт, че неколкократно
са подавани оплаквания по телефон 112 от различни живущи в ЕС сочи за наличието
на твърдените от ответната ЕС проблеми. Фактът, че такива не са установявани от
дошлите автопатрули се обяснява с обстоятелството, че
периодът от подаването на сигнала до пристигането на полицаите на място е достатъчен
за промяна в динамиката на скандала до степен на неговото потушаване. Наред с
това, както свидетелите, така и докладната записка от дата 29.03.2018 г.,
сочат, че при многократните опити на полицейските патрули да влязат в контакт с
ищците, последните не са отваряли вратата на апартамента, което поведение със
сигурност не отговаря на дължимото при проверка извършвана от правоохранителните органи. Проявената недобросъвестност е
ясна индиция, че ищците умишлено са възпрепятствали
работата на полицията по сигналите, в частност за изясняване на тяхната
достоверност, което поведение не следва да бъде тълкувано в полза на ищците като
липса на извършено нарушение на обществения ред, а напротив, като поведение
целящо да прикрие това, че са престъпили приетите от ЕС правила целящи да
гарантират спокойствието на живущите на ул. „И. *.
Тежестта на извършените от ищците нарушения обаче не кореспондира на
определената от ОС санкция изваждане от жилището за срок от година и половина,
макар и да е под предвидения в чл. 45 от ЗС максимум от три години. Безспорно среднощното
нарушаване на спокойствието в сграда в режим на ЕС има множество негативни
последици за етажните собственици изразяващи се най-вече в засягане на
общоприетия за нормален ритъм на живот, съгласно който гражданите са трудово и
социално активни през светлата част на деня до към десет часа вечерта, след
което настъпва времето за задължителната междудневна почивка.
Всяко нейно прекъсване от собственик, ползвател или обитател в сградата посредством
шумни скандали представлява самостоятелно нарушение на чл. 29 от Правилника,
което може да бъде санкционирано от районния кмет посредством налагането на
съответната глоба в размер на до 150,00 лв. по реда предвиден в глава пета от
ЗУЕС. Отделно от носената административно-назателната
отговорност засегнатите граждани могат да ангажират по съдебен ред и деликтната отговорност на ищците, за вредите понесени от противоправното поведение на последните, установено по
несъмнен за съда начин по делото. Изваждането на ищците от дома им за период от
осемнадесет месеца обаче е санкция, която е в ярък дисонанс с извършеното от
тях. Този извод на съда се налага дори само от сравнението между тежестта на
нарушението и финансовата загуба, която би настъпила за ищците от
невъзможността да ползват своята собственост за период от година и половина,
която и без експертни познания съдът може да оцени, че се равнява на хиляди
левове, доколкото месечните наеми на жилищата в гр. Варна започват на няколко
стотин лева. Отделно от това, вредите, които ищците биха претърпели в социален
план като последствие от лишаването им от правото да обитават собствения си дом
за период от осемнадесет месеца са далеч по-големи от неудобствата, които са
настъпили за смутените от среднощните скандали собственици. Констатираната несъразмерност
всъщност е толкова голяма, че не подлежи на разумно съмнение. Във връзка с това
според съда би било мислимо на ищците да се наложи санкция от естеството на процесната за извършените от тях нарушения в размер на
отстраняване от жилището за период от няколко дни до седмица. Период от година
и половина обаче се явява нехуманна мярка. Този извод на съда не се променя от
обстоятелството, че наред със среднощното вдигане на силен шум ищците са
хранели и безпризорните котки пред входа на кооперацията (обстоятелство, което
също се доказа по делото от показанията на свидетелите разпитани по инициатива
на ответника), доколкото това нарушение нито в съвкупност с друго, а още
по-малко самостоятелно, би могло да обоснове налагането на мярката по чл. 45 от
ЗС.
В обобщение съдът намира, че атакуваното решение на ОС от дата 07.03.2018
г. е незаконосъобразно поради явната несъразмерност между извършените от ищците
нарушения на Правилника за вътрешния ред в Етажна собственост на сграда, находяща се гр. * и наложената им санкция от ОС. Поради това и доколкото
чл. 42, ал.2 от ЗУЕС, сочи, че съдът оставя в сила или отменя решението на ОС,
съответно не може да пререши поставения на разглеждане пред ОС въпрос,
обжалваното решение следва да се отмени изцяло, респективно искът подлежи на
уважаване.
С
оглед изхода на спора и направеното
искане от ищците, ответникът следва да бъде осъден
да им заплати
сторените разноски. По делото са
доказани действително направени такива в общ размер на
680,00 лв., от които
80,00 лв. за държавна
такса платена от ищците общо и 600,00 лв. за заплатено само от М.П. адвокатско
възнаграждение, съобразно представения
списък по чл. 80 от ГПК и договори за правна защита и съдействие (л.140-141).
Поради това съдът намира, че на ищците общо следва да се присъди сумата от
80,00 лв. за държавна такса, а само на ищцата М.П. и сторените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер от 600,00 лв., на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението, прието на проведеното на 07.03.2018 г. Общо събрание на Етажна собственост на сграда, находяща се гр. *, за извеждане на М.И.П., ЕГН **********,
И.П.П., ЕГН ********** и Д.П.П., ЕГН **********, от собствения им апартамент № 3, находящ се в гр.
*, за срок
от 1 година и 6 месеца, на
основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС.
ОСЪЖДА Етажната
собственост на сграда, находяща се гр. * ДА ЗАПЛАТИ на М.И.П., ЕГН **********, И.П.П., ЕГН ********** и Д.П.П., ЕГН **********, и трите с адрес: ***, общо сумата от 80,00 лв. (осемдесет
лева), представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Етажната
собственост на сграда, находяща се гр. * ДА ЗАПЛАТИ на М.И.П., ЕГН ********** сумата от 600,00 лв. (шестстотин лева),
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: