Р Е Ш Е Н И Е
№ 135 10.04.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 10.04.2019 г., в следния състав:
ПЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Албена Зъбова-Кочовска
2. Иван Воденичаров
като разгледа докладваното от съдия И. Воденичаров чгд № 108 по описа за 2019 г. на Апелативен съд – Бургас, за да се произнесе взе предвид :
Производство по чл. 463, ал.2, вр.чл. 274 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от Н. В. В. чрез адв. Б. против решение № 12 от 12.01.2019 г. по втд № 7/2019 г. по описа на ОС-Ямбол, с което е потвърдено постановление от 30.10.2018 г. за разпределение по изпълнително дело № 2178780400016 по описа на ЧСИ И. Х., рег. № 878 и е отхвърлено искането на основание чл. 438 ГПК за спиране на изпълнителното дело.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението. Жалбоподателката твърди, че е наследила баща си В. В., поч 11.**.2013 г., след което на 28.05.2013 г. била конституирана като длъжник на осн. чл. 429, ал.2 ГПК. Изпълнението било насочено върху част от имот – нива в землището на с. М., общ. Т., който баща й наследил от своята майка. Приживе обаче той не е предприел действия по чл. 51 ЗН, с които да приеме наследството. Тази възможност той изгубил със смъртта си, поради което жалбоподателката, като негова наследница, се открила възможността да приеме или да се отрече от това наследство. Със съдебно удостоверение № 1* от 27.02.2017 г. жалбоподателката се отказала от наследството на своята баба Й. Г., поради което тази част от наследството преминала върху другия наследник на баба й – С. П. След като жалбоподателката не била собственик, принудителното изпълнение върху този имот било недопустимо, а принудителната продан и извършеното разпределение не пораждали действие.
Съдия изпълнителят неправилно не признал отказа от наследството, сочейки го за невалиден с мотива, че бащата на жалбоподателката е приел наследството, а след смъртта му е придобито и от нея. Според жалбоподателката липсват доказателства установяващи това, което е приел съдия изпълнителят. Обратното: липсва нотариален акт, данъчни извадки и други документи, които да сочат, че жалбоподателката или баща й са придобили собствеността върху този имот. Липсват сведения и за действия, който някой от двамата да е предприел за приемане на наследството.
На следващо място се твърди, че въпреки наложената през 2012 г. възбрана върху имота, по това време той не е бил нито във владение на бащата, нито на жалбоподателката, поради което не може да се изведе предположението по чл. 483 ГПК, а имота е бил и тогава във владение на лелята на жалбоподателката, която е единствен собственик и към момента.
На последно място лелята на жалбоподателката С. е завела иск по чл. 440, ал.1 ГПК за установяване собствеността върху имота. Моли за отмяна на решението.
В законоустановения срок не са депозирани отговори от насрещните страни.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
По същество. Изп. д. № 20118780400606 на ЧСИ Д. М. Т., при ОС-Пловдив е образувано на основание молба с приложен изпълнителен лист от 18.02.2011 г. в полза на взискателите Г. и Д. П. против длъжника В. Н. В., баща на жалбоподателката. Делото е било преобразувано, като изпълнителните действия са продължени по изп. д. № 20178780400016 на ЧСИ И. Х., при ОС-Ямбол. На 30.08.2012 г. предходният съдебен изпълнител е наложил възбрана на собствени на длъжника ниви в с. М., придобити от него по наследство от неговата майка Й. Г., поч. 16.**.2012 г. На 11.04.2013 г. длъжника В. В. е починал, като оставил за свои наследници: М. В. и Н. В. – дъщеря. С протокол от 28.05.2013 г. съдебния изпълнител е конституирал наследниците, като длъжници на мястото на починалия В. В. , всеки с квота по ½ ид. ч. от целия дълг. Съпругата М. В. се е отказала от наследството на съпруга си, който отказ е бил вписан в нарочната книга при РС-Пловдив № 265/2013 от 28.08.2013 г. Поради това изпълнителното производство спрямо нея е било прекратено на 10.09.2013 г. и наложените възбрани - вдигнати, като единствен длъжник по него е останала жалбоподателката Н. В. На нарочно уведомление на съдия изпълнителя от 28.02.2017 г. до жалбоподателката Н. В., получено на 11.03.2017 г., да представи доказателства за отказ от наследството на своя баща не е отговорено. На запитване на съдия изпълнителя до РС-Ямбол дали има отказ от наследството на Й. Г. от страна на сина й В. В. е отговорено, че няма направен отказ от наследство. С нарочно съдебно удостоверение на РС-Ямбол се удостоверява, че има вписан отказ от наследството на Й. Г. от страна на длъжника и нейна внучка Н. В. - № 21/27.02.2017 г.
Изпълнителните действия продължили, като на публична продан били изнесени описаните наследствени ниви в с. М. Продажбата е проведена, като на 12.10.2018 г. е извършено разпределение, включително и на присъединения взискател ТД на НАП за сумата от 308, 02 лв., произтичащо от забавено плащане на вноски за здравно осигуряване. Последвало е постановление за разпределение от 30.10.2018 г., което със сега обжалваното определение е било потвърдено от окръжния съд и е отхвърлено искането за спиране изпълнението.
При положение, че в жалбата си до окръжния съд са посочени три основания: че ЧСИ и взискателите са извършили престъплението самоуправство; не отговаряло на истината, че жалбоподателката е длъжник на НАП и, че ЧСИ и взискателите са извършили и друго престъпление от общ характер, настоящият съд намира, че определението е правилно постановено, поради което препраща към мотивите му. В допълнение. При непосочване на конкретни нарушения на закона по отношение реда на вземанията и удовлетворяванията съдът е в невъзможност да упражни контрол за незаконосъобразност. След като в законния тридневен срок се обжалва постановление за разпределение, по силата на закона изпълнителни действия не се извършват.
И при въведените в жалбата пред настоящия съд основания крайният извод остава същия. Първоначалният длъжник В. В. не се е отказвал от наследството на своята майка Й. Г., поч. 16.03.2012 г., поради което при наследственото правоприемство той е станал собственик на процесните ниви в съответната наследствена част. Възбраняването им е надлежно вписано на 30.08.2012 г. след смъртта й. След като и длъжникът В. е починал следва да го заместят наследниците му – съпруга М. В. и дъщеря Н. В. При положение, че съпругата се е отказала легално от наследството на съпруга си, то единствен длъжник на мястото на В. е конституирана неговата дъщеря Н. В. По делото не се намират доказателства В. В. да се е отказвал от наследството на майка си и Н. В. да се е отказвала от наследството на баща си. Позоваването на чл. 51, ал.1 ЗН е несъстоятелно. Длъжникът В. не е адресат на нормата, която се прилага само по искане на заинтересовано лице, но не и служебно. Със същата са установени способи за защита на кредиторови права и начини на осъществяването им. След като по делото липсват посочените по – горе откази от наследство, вписаният много по-късно отказ на жалбоподателката от наследството на баба си не води до извод, че проданта и разпределението са ненадлежни, а в настоящото производство съдът няма задължение да се произнася по материални права. Съдът не е компетентен да се произнася и по искане за спиране на изпълнителното производство при наличие на висящ иск на осн. чл. 440 ГПК.
Налага се крайния извод за неоснователност на подадената жалба, поради което решението следва да се потвърди.
Като се води от тези мотиви, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12 от 12.01.2019 г. по втд № 7/2019 г. по описа на ОС-Ямбол, с което е потвърдено постановление от 30.10.2018 г. за разпределение по изпълнително дело № 20178780400016 по описа на ЧСИ Ирина Христова, рег. № 878 и е отхвърлено искането на основание чл. 438 ГПК за спиране на изпълнителното дело.
РЕШЕНИЕТО не се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: