Р Е Ш Е Н И Е
№ 174
27.11.2023 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
гр.Търговище,
на двадесет и пети октомври
две хиляди двадесет и трета година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар – Ивалина С.,
като разгледа докладваното от председателят административно дело № 22 по описа за 2023г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава деветнадесета от ДОПК.
Образувано е по
жалба на М.К.П., ЕГН ********** *** против Ревизионен акт №
Р03002520006506-091-001/27.05.2021 г. издаден от Ш. А. С.- Началник сектор,
възложил ревизията и Р. М.- главен инспектор по приходите, ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 150/17.08.2021 г. на Директора на Д „ОДОП“
Варна, в частта, в която реализираните от М.К.П. приходи в размер на 32253,02
лв. не са признати като приходи от стопанска дейност, в качеството й на
регистриран земеделски производител, а са приети от органите по приходи като
доходи от „друг източник“ по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, вследствие на което в
тежест на М.К.П. за 2019г. е определен
данък за довнасяне по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на главница от 1937.21 лева и
лихви върху посочената главница от 210.94 лева, всичко в общ размер на 2148,15 лв.
В
жалбата като основания се навеждат съществено нарушение на процесуалните
правила и неправилно приложение на материалния закон. Излага се становище, че
не са налице основания за преминаване на ревизионното производство по реда на
чл.122 от ДОПК, тъй като в счетоводството на ревизираното лице не са използвани
неистински документи или такива с невярно съдържание. Излагат се подробни
доводи, обосноваващи че реализирания от М.К.П.
през 2019г. доход от 32253,02 лв е резултат от произведена и продадена
продукция от селскостопанска дейност на П. като земеделски производител.
Навежда се, че от събраните в ревизионното производство доказателства,
преценени в тяхната съвкупност се доказва, че
П. през 2019г. има наети площи, които е заявила към ДФЗ за подпомагане.
Излага се твърдение, че оспорващата е закупила семена за засяване и препарати
за защита, сключила е договори за услуги и обработка на земите и е произвела
продукция. Излага се становище, че органът по приходите не е извършил обективен
и цялостен анализ на всички събрани доказателства. Навежда се, че през 2019г. М.К.П. е развивала дейност като земеделски стопанин
и придобития от нея доход от 32253,02
лв. е следвало да бъде обложен по реда на чл.29 от ЗДДФЛ. Моли се РА в
оспорената му част да бъде отменен като незаконосъобразен.
В съдебно
заседание оспорващата се представлява от адвокат Ц.И. ***, който изцяло
поддържа жалбата. Изразява становище, че от събраните по делото писмени
доказателства и от заключенията по допуснатите по делото многобройни експертизи
по безспорен начин по делото се опровергаха констатациите по РА. Моли да му
бъде дадена възможност за представяне на писмени бележки. Претендира присъждане
на направените по делото разноски по приложен списък, в т.ч. и разноските по приложен
такъв и по ад.д.№235/2021г.
В дадения
от съда срок, не бяха представени писмени бележки от процесуалния представител
на оспорващата.
Ответникът
по оспорването – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ /ОДОП/-Варна при ЦУ на НАП не се явява лично и не изпраща
представител. Постъпили са две молби по
съществото на спора-Молба с вх.№1031/06.06.2023г. подадена от гл.юрисконсулт в
дирекцията К.И.Д. и Молба с вх.№1971824.10.2023г. подадена от гл.юрисконсулт в
дирекцията Е.Е.. С двете молби процесуалните представители на ответника по
оспорването молят жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна като препращат
към мотивите на РД, РА и потвърждаващото РА Решение на Директора на Дирекция
ОДОП-Варна. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение определено в минимален размер съгласно
чл.8, ал.2, във връзк с чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/2004 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на оспорващата.
По така подадената
от М.К.П. жалба е било образувано ад.д.№235/2021г. по описа на Административен
съд-Търговище. По посоченото дело е било постановено Решение на съда №36/25.02.2022г., с което жалбата на М.К.П.
*** против Ревизионен акт № Р03002520006506-091-001/27.05.2021 г. е била
отхвърлена като неоснователна. Решението е обжалвано пред ВАС. С Решение
№1370/08.02.2023г. по ад.д.№3605/2022г. ВАС е отменил Решение №36/25.02.2022г.
по ад.д.№235/2021г. на Административен съд-Търговище като незаконосъобразно
поради липса на мотиви и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от
друг състав.
С
определение на съда №215/31.05.2023г. съдът е отделил като обстоятелства, по
които страните не спорят : обстоятелствата че ЗВР № Р-03002520006506-020-001/29.10.2020г, ЗИЗВР
№ Р-03002520006506-020-002/05.02.2021г, ЗИЗВР №
Р-03002520006506-020-003/08.03.2021г. Ревизионен доклад №
Р-03002520006506-092-001/23.04.2021г., Ревизионен акт № Р03002520006506-091-001/27.05.2021
г. са подписани от лицата посочен в тях като техни издадели, на датата посочена
в актовете и с актуални КЕП.
Посоченото
Определение на съда е получено от страните. По него не са постъпили възражения
и с протоколно определение на съда от 27.06.2023г., съдът е приел посочените
обстоятелства за безспорни по делото.
При
разглеждане на спорните обстоятелства, след
съвкупна преценка на всички събрани по
делото доказателства, настоящият състав на съда приема следното от фактическа страна:
Със
Заповед на Директора на ТД на НАП-Варна от 2018г./стр.1от том1 от преписката/, длъжностното
лице Ш. А. С. - Началник сектор „Ревизии“ е определено за
орган по приходите, който да издава заповеди за възлагане на ревизии, съгласно
чл.112 от ДОПК, считано от 02.01.2019г.
Въз
основа на Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ №
Р-03002520006506-020-001/29.10.2020г. издадена от Ш. А. С. - Началник сектор „Ревизии“ на основание чл.112
и чл.113 от ДОПК на М.К.П. е възложена ревизия с обхват: за задължения за годишен
и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2019г.-31.12.2019г.; за
задължение за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2019г.-31.12.2019г.; за задължения за ДОО –за самоосигуряващи се за
периода 01.01.2019г.-31.12.2019г; за задължения за здравно осигуряване-за
самоосигуряващи се за периода
01.01.2019г.-31.12.2019г., за задължения към УПФ-за самоосугуряващи се за
периода01.01.2019г.-31.12.2019г. С посочената Заповед е определено ревизията да
бъде извършена от Р. М.- главен инспектор
по приходите, ръководител на ревизията и Н.А.П.- главен инспектор по приходите. Заповедта е връчена по електронен път на П. на 09.11.2020г.
Със ЗИЗВР
№ Р-03002520006506-020-002/05.02.2021г
издадена от Ш. А. С. -
Началник сектор „Ревизии“ е удължен срока на ревизията до 09.03.2021г.
Заповедта е връчена по електронен път на П. на 05.02.2021г.
Със ЗИЗВР
№ Р-03002520006506-020-003/08.03.2021г..,
издадена от Ш. А. С. -
Началник сектор „Ревизии“ отново е удължен срока на ревизията до 09.04.2021г.
Заповедта е връчена по електронен път на П. на 10.03.2021г.
В хода на
ревизионното производство е установено следното:
През ревизирания период по отношение на оспорващата
М.К.П. било констатирана, че същата е
работила по трудови правоотношения, упражнявала е свободна професия,
регистрирана е била като земеделски производител, като по ЗДДС същата е нямала
регистрация.
В подадената от нея ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, П. била декларирала доходи от дейност, като регистриран земеделски
производител за производство на непреработени продукти от селско стопанство в
размер 32253,02 лева.
За стопанската 2018/2019 г. пред Държавен
фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ оспорващата е декларирала реализирана продукция от домати
на открито - 371361 кг. с продажна цена 0,06 лв./кг. /обща стойност 22281,61
лв./, реализирана продукция от пипер на открито - 83100 кг. с продажна цена
0,12 лв/кг. /обща стойност 9972 лв./ В ревизионното производство се установило,
че П. била представила пред Държавен фонд „Земеделие“ фискални бонове, отчитащи продажбата на
продукцията, /описани на стр. 3 от РД/. Ревизираното
лице представило и доклад за съвместна
проверка от служители на ДФЗ и Общинска служба към МЗ извършена на 14.10.2019 г., според констатациите от
която всички площи, заявени от П. като
домати на открито, пипер на открито били установени от проверяващите, като било
установено и съответствие на декларираните площи.
В хода на ревизионното производство П.
дала обяснения –/л.387/, в които декларирала, че има дневник на стопанството, в който са записани извършените
дейности /оране, култивиране, сеитба, пръскане, окопаване и бране/, дневник за
вложените растително-защитни мероприятия препарати и торове/. П. е декларирала
също така, че има сключен договор за засаждане и обработка на наетите площи,
както и приемо-предавателен протокол към 31.08.2019 г. за извършени обработки. Посочено
било, че продажбите са осъществени на клиенти, които идват на нивата със
собствен транспорт и наети от тях берачи, като П. претегля набраното количество и го отразява в
кантарна бележка, а продажбите са плащани в брой, на място на нивата. П. е водила
вътрешни документи на база кантарните бележки и е описвала продажбите в отчет
за извършените продажби, като ги е маркирала на касовия апарат на няколко дни
наведнъж, за тяхното отчитане пред ДФЗ. В хода на производството П. представила
справка за себестойност на продукцията, данните от която са описани в таблица
на стр. 3 в РД. Съгласно представеното справка себестойността на продукцията
домати е от 16760,47 лв. /или 0,045 лв /кг./, а себестойността на продукцията
пипер е от 5730,93 лв. /или 0,069 лв./кг./.
В хода на ревизията на ревизираното лице
са били връчени три броя искания за
представяне на документи и писмени обяснения /л. 582, 560, 555/, във връзка с
които П. е представила писмени обяснения, справки и доказателства. Изпратени са
били искания за представяне на документи и писмени обяснения до трети лица. С
нарочни протоколи /л. 92, 52, 399/ са приобщени
доказателства, в т.ч. файлове, събрани в хода на други административни
производства. С протокол /л. 316/ е обективирана проверка в ОД на МВР Търговище
на иззети документи по досъдебно производство № 33/2020 г. Направени са и са
приложени по ревизионното производство копия
на фактури, издадени на П. от „Агрощил България“ ЕООД /за покупка на семена и растителни
препарати/, от „Ромфарм къмпани“ клон Сливен за „рента 2018/2019 г. по договор от 20.07.2018 г.“; договор за услуга от 01.10.2018 г. между П.
като възложител и „К.комерс ДС“ ЕООД като изпълнител на услуга, с предмет
обработка на земеделски площи, включваща услуга с трактор - оран, дисковане,
култивиране, пръскане, сеитба, окопаване за срок две стопански години до
30.09.2020 г., както и Протокол от 01.11.2019 г. за извършени земеделски
обработки и изразходвано гориво.
Във връзка с доставката от „К.комерс ДС“
ЕООД органите по приходите са изискали
представяне на доказателства. От страна на П. била представена фактура № **********/20.11.2019г. с данъчна основа в размер на 10873,12 лв., ДДС в
размер на 2174,62 лв., обща стойност в размер на 13047,74 лв., издадена от „К.комерс
ДС“ ЕООД с предмет на доставка - земеделски услуги по протокол от 01.11.2019 г.
Извършена била и насрещна проверка на „К.комерс ДС“ ЕООД,
обективирана с протокол /л. 207 от преписката/. Въз основа на представените от
дружеството документи и писмени обяснения и след преглед на данните в
информационните масиви на НАП, органите по приходи приели, че представените доказателства не
удостоверяват по безспорен начин извършването на земеделските услуги, предмет
на доставка по ф-ра № **********/20.11.2019г. Въз основа на всички събрани в
ревизионното производство данни и доказателства органите по приходите приели че
посочената фактура е документ с невярно съдържание.
По отношение на отчетените продажби на
земеделска продукция от страна на ревизираното лице органите по приходи са
констатирали, че сред събраните като доказателства документи няма копия на
кантарни бележки, каквито тя твърди, че е съставяла, от които да са видни
датите, на който клиентите са идвали на място, както и кога е започнала и кога
е приключила фактически реализацията на продукцията.
При извършена проверка на данните във
фискалните бонове, отчетени от П. било установено, че на 04.08.2019 г. са
издадени 12 /дванадесет/ бр. фискални бонове между18:56 ч. и 19:50 ч, на 05.08.2019
г. са издадени 10 /десет/ бр. фискални бонове между 15:21ч. и 15:23 ч; на
07.08.2019 г. са издадени 6 /шест/ бр. фискални бонове между 10:49ч. и 12:54 ч.
Установено било, че за целия месец август 2019 г. П. е работила по трудов
договор с „К.комерс ДС“ ЕООД на осемчасов работен ден. Въз основа на така събраните доказателства, органите
по приходите приели, че от събраните документи не могат да се установят датите,
на които фактически е реализирана продукцията, броя на клиентите и на коя дата от
кой клиент каква сума е получена, с оглед на което представените в ревизионното производство фискалните
бонове се явяват документи с невярно
съдържание.
В тази насока органите по приходите
приели, че в хода на ревизионното производство от събраните доказателства се
установяват обстоятелства по чл.122, ал.1,т.3 от ДОПК, а именно че в
счетоводството на ревизираното лице са използвани неистински или с невярно
съдържание документи.
До ревизираното лице П. е било изпратено
Уведомление с № Р-03002520006506-139-001 от 12.03.2021г. по
чл.17, ал.1,т.2 от ДОПК/стр.528,т.2 от преписката/. Посоченото уведомление е
връчено на ревизираното лице по ел. път на 17.03.2021г.
На ревизираното лице П. е изпратено и
Уведомление № Р-03002520006506-113-001 от
12.03.2021г. по чл.124, ал.1 от ДОПК. С посоченото Уведомление на П. е съобщено
от страна на ревизиращия орган, че основата за облагане с данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. и осигурителният доход за
установяване на задължения за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ ще бъде
определена по реда на чл. 122-124а от ДОПК. С посоченото Уведомление на
ревизираното лице е предоставена възможност в 14-дневен срок да представи
становище и доказателства. Посоченото Уведомление е връчено на ревизираното
лице по ел. път на 17.03.2021г.
Във връзка с така изпратеното и
уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК М.К.П. е подала писмено възражение /стр.535 от
преписката/,с което е възразила относно провеждането на ревизионното
производство по реда на чл.122 от ДОПК.
В хода на ревизионното производство от органите по приходите са направени констатации,
подробно отразени в Ревизионен доклад/РД/ № Р- 03002520006506-092-001/23.04.2021г.
Ревизионният доклад е издаден от Р.М.М.- главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията. Ревизионният доклад
е съобщен на М.К.П. по ел. път на 26.04.2021г. съгласно представеното по
делото удостоверение/ стр.585 от преписката/.
Във връзка със заболяване на Р.М.М.ревизионното
производство е спряно със Заповед № Р-
03002520006506-023-00119.05.2021г. на Ш. А.
С. - Началник сектор „Ревизии“. Заповедта е
връчена по ел.път на П. на 26.05.2021г. Със Заповед № Р- 03002520006506-143-001/27.05.2021г.
на Ш. А. С. - Началник сектор „Ревизии“
ревизионното производство е възобновено, считано от 27.05.2021г. Заповедта е връчена по
ел.път на П. на 27.05.2021г. Срещу РД по делото не са налице данни за подадени
възражения от страна на ревизираното лице.
На
27.05.2021г. е издаден оспорения Ревизионен акт /РА/ №
Р03002520006506-091-001/27.05.2021 г. Посоченият РА е издаден от Ш. А. С.-
Началник сектор, възложил ревизията и Р. М.- главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията. С РА ревизиращият орган не е признал декларираните от
П. като приходи от стопанска дейност 32253,62
лева. Последните са определени като доход от „друг източник“ по чл.35,т.6 от ЗДДФЛ и на основание чл.122, ал.4 от ДОПК
ревизиращият орган е определил годишна данъчна основа по чл.36 от ЗДДФЛ в
размер на 32253,62 лева, в следствие на
което с оспорения РА в тежест на М.К.П.П. за данъчен период 01.01.2019г.-31.12.2019г.
2019г. е определен данък за довнасяне по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на главница
от 1937.21 лева и лихви за просрочие върху посочената главница от 210.94 лева,
всичко в общ размер на 2148,15 лв.
Посоченият РА е
издаден от Ш. А. С.- Началник сектор, възложил ревизията и Р. М.- главен
инспектор по приходите, ръководител на ревизията.
Ревизионен акт /РА/ №
Р03002520006506-091-001/27.05.2021г. е съобщен на М.К.П. по ел. път на
27.05.2021г. Посочения РА е обжалван от П. по административен ред пред Директора
на Дирекция „ОДОП“ Варна с жалба.
Жалбата е подадена по пощата на 11.06.2021г., чрез куриерска услуга на
Еконт, съгласно приложената по делото разписка /стр.655/ по делото. Ревизионния
акт е обжалван в цялост.
Във връзка с подадената жалба от М.К.П. на 17.08.2021г. Директорът на Дирекция
„ОДОП“ Варна е постановил Решение № 150/17.08.2021 г., с което е потвърдил
оспорения пред него Ревизионен акт /РА/ №
Р03002520006506-091-001/27.05.2021 г.
Посоченото
Решение е съобщено на М.К.П. на 18.08.2021г. Жалбата на М.К.П. срещу РА №
Р03002520006506-091-001/27.05.2021г. е подадена по пощата на 01.09.2021г., чрез
органа издал оспорения акт.
Дейността на М.К.П. като земеделски
производител /ЗП/ е документирана, съгласно Регистрационна карта на земеделски стопанин, издадена от ОДЗ-Търговище
от 03.04.2019г. /стр.276/. Съгласно Анкетна
карта за регистрация на ЗС от ОДЗ Търговище с вх.ЗП-01-1626/03.04.2019г. и Справка
от ОДЗ Търговище за дейността на М. К.П. с УИНЗС 322417 по делото се
установява, че местата, където се
осъществява дейността на ЗП е с. ***, на
площ от 28,7499 ха , като намерението на
ЗП е за отглеждане на домати - 21 ха и пипер - 6 ха. Налице е договор за наем
на земя от 20.07.2018г. сключен между „Ромфарм къмпани“ ООД - наемодател и М. К.П.
– наемател /стр.258-260/. Съгласно посочения договор П. е наела земя с площ
270,234 дка, находяща се в землището на с.***, обл. Търговище за земеделската
2018-2019г. За платения наем ( рента) по договора е издадена от „Ромфарм
къмпани“ ООД, клон Сливен фактура № ********** от 22.02.2019г. на стойност
8107,02лв. Налице е и договор за наем на земя сключен между „Росагрофонд“ АД -
наемодател и М. К.П. – наемател /стр.250-255/. Съгласно посочения договор П. е
наела земя с площ 10,509 дка, находяща
се в землището на с.***, обл. Търговище за земеделската 2018-2019г. Всичко
наети площи за земеделската 2018-2019г. от страна на земеделския производител е
280,743 дка или 28 ха.
Съгласно приложения по делото Дневник на
стопанството /л.253-255/ описани са извършени дейности по засаждане, отглеждане и
добиване на следните земеделски култури: Домати-Засети на 13.04.2019г.; Беритба
- 08.2019 г.;Добито количество - 371 361 кг. и продадено такова на физически
лица - 371 361 кг.; Пипер -Засят на 21.04.2019г.,Беритба - 08.2019 г.,Добито
количество - 83 100кг. и продадено такова
на физически лица- 83 100кг.
По отношение на закупени семена и
препарати от страна на земеделския производител П. са налице: Фактури за семена
от Агрощил България ООД: фактура **********/13.02.2019г.— аванс за семена -
1339,20лв.; фактура .**********/11.04.2019г. - закупени семена „Куртовска
капия“(пипер) -8 кг. и „Рио Гранде“(домати) -5 кг. - за 1116лв. без ДДС , от
който е приспаднат платения аванс. Фактурата е придружена с Приемо-предавателен
протокол от 11.04.2019г.; Фактури за препарати от Агрощил България ООД: фактура **********/11.06.2019г. - препарати за 858 лв,
като фактурата е придружена с Приемо-предавателен протокол от 11.06.2019г.
По отношение на извършени от земеделския
производител П. агротехнически мероприятия по обработка на земеделските площи
налице е Договор от 01.10.2018г. с К.комерс
ООД за 2 стопански години до 30.09.2020г. за услуги с трактор. Налице е
Протокол за извършени обработки в периода 01.10.2018г,- 30.09.2019г. на обща
стойност 10873,12лв. без ДДС, в който са описани стойностите на обработките по
месеци в периода 12.2018г. - 08.2019г., обработените площи и разхода за гориво.
Приложена е фактура №
**********/20.11.2019г. за извършени дейности по Договора. Посочената фактура №
**********/20.11.2019г. не е оспорена.
Съгласно заключението по допуснатите по
делото първоначална и последваща ССчЕ-зи фактурираната доставка по фактура №
**********/20.11.2019г. е реално
осъществена и заплатена.
В издадения Ревизионен акт на „К.Комерс
ДС“ ООД за 2019г. за издадената фактура **********/20.11.2019г., на М. К.П. от
страна на органите по приходите е прието, че фактурираната доставка е реално осъществена и
е признаетразхода за 2019г. за гориво на селско-стопанската техника, с която са
извършени описаните във фактурата обработки, както и правото на данъчен кредит
за закупените горива. С приходите от продажбите, представляващи данъчна основа
на фактурата в размер 10873,12лв. са увеличени приходите на дружеството за
2019г.и е начислен допълнително на последното корпоративен данък. Начисленият
ДДС по фактурата в размер на 2174,62лв. е деклариран от дружеството в данъчен
период м.11.2020г.
В Касовата Книга за ЕКАФП за ФУ 0Y515539
и ФП-36674012 на ЗП П., въведено в експлоатация на 14.06.2019г., са отразени
дневни отчети за извършени продажби за следните дати/стр.281-284/: 04.08.2019г.
-12 касови бона - общо на стойност 23130,00лв.; 05.08.2019г. -10 касови бона-
общо на стойност 6294,00лв; 07.08.2019г. - 6 касови бона – общо на стойност
2829,62лв.Всичко в общ размер на 32253,62 лв.
Сумата от 32253,62лв. е отчетена от
земеделския производител М. К.П. ***.
Съгласно заключението по допуснатата
Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, приложено по ад.д.№235/2021- както и
заключението по допуснатата допълнителна СТЕ по настоящото дело, се установява
че в периода 01.10.2018г.-30.09.2019г. са налице следи в уеб базираната
платформа „Фармтрак“, използвана от „К.Комерс ДС“ за извършена обработка за две
селскостопански машини-********,
собственост на дружеството или наета от него селскостопанска техника, като са
налице следи от трактори по земите на всеки от посочените в заключението
парцели на М.К.П., находящи се в с.***, с обща площ 273.801 дка, разположени в
масиви 2,3,24,26,28 съгласно Споразумение на масиви за ползване на земеделските
земи за стопанската 2018г./2019г., изготвено на основание чл.37в, ал.2 от
ЗСПЗЗ, онагледени на снимката на стр.3, част от заключението. /стр.89 от
делото/. Експерта сочи, че не може да се
установи дали това са били осъществени агротехнически мероприятия. Поради
изтичане на 3-годишния срок експерта уточнява, че за периода от
01.10.2018г.-30.09.2019г. неможе с категоричност да се установи в кои дни е
извършена обработката на земеделските земи на М.К.П..
Съгласно заключението по допуснатата съдебно-агротехническа
експертиза приложените по делото доказателства документално обосновават отглеждането на съответните култури-домати и
пипер от земеделския производител М. К.П.,
съобразно данните попълнени в „Анкетна карта за регистрация на земеделски
стопани“ с вх.№ЗП-01-1626/03.04.2019г. в СЗ към ОДЗ-Търговище като засадените
площи домати/полски/ са 21 хектара, а пипер /полски/-6 декара. Експертът
посочва, че агротехническите мероприятия извършени от М. К.П. съответстват на
процеса на отглеждане на селскостопанската продукция –пипер и домати за
стопанската 2018/2019г. Експертът посочва в заключението си, че при технология
на директна сеитба, може да се отгледа пипер на открито и да се реализират
добиви в същата стопанска година. В съдебно заседание допълва, че ако семената
от пипер се засеят на 21.04.2019г., а семената от домати на 19.04.2019г., както
е посочено в „Дневника на стопанството“ на П., независимо дали ще се поливат
или не, реколта категорични ще има. Експертът уточнява, че когато площите не се
поливат последицата е само по-ранно узряване. В съдебно заседание допълва, че
към 07.08.2019г., ако се приеме че е налице реколта от 371 361 кг. домати
може да се приеме че до този момент следва да са налице -една или две беритби,
които ще възлизат на 1т. 700, т.е могат да бъдат реализирани посочените от П.
добиви. В същата насока вещото лице допълни, че
от пипер „куртовска капия“ или „софийска капия“ за какъвто сорт са
налице данни по делото към 07.08.2019г. може да се приеме количеството от
83 100 кг за реален добив.
От заключението по съдебно-агротехническа
експертиза и от приложения по делото доклад за извършени проверки на 14.10.2019г. на място от инспектор на
ДФЗ-Разплащателна агенция се установява, че площите, реколтирани от земеделския
производител М. К.П. са в съответствие с декларираното от нея.
Така установената фактическа обстановка
се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства, от заключенията по
допуснатите по делото първоначална и допълнителна СТЕ, по допуснатите по ностоящото дело съдебно-агротехническа
експертиза и от допуснатите по делото първоначална и последваща ССчЕ експертизи.
При така установеното, съдът намира
жалбата за допустима като подадена
срещу РА, който изцяло е бил обжалван по
административен ред като задължителна положителна процесуална предпоставка,
съгласно чл.156, ал.3 от ДОПК. Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна и при наличие на
правен интерес.
По основателността на жалбата съдът
намира следното:
Видно от приложената по делото Заповед на Директора на ТД на НАП-Варна/стр.1,т.1 от
преписката/ длъжностното лице Ш. А. С. е
надлежно определено и оправомощено да
възлага ревизии. Заповед за възлагане на
ревизия №
Р-03002520006506-020-001/29.10.2020г. е издадена от Ш. А. С. - Началник сектор „Ревизии“. Предвид това по делото се доказа, че Заповедта за възлагане на
ревизията е издадена от материално компетентно лице при спазване на изискването
на чл.112, ал.2,т.1 от ДОПК. По делото не се спори, че същата е подписана с
актуален КЕП от лицето, посочено в нея като издател и връчена на ревизираното лице. Посочената ЗВР
съдържа всички изискуеми реквизити.
Заповедите за изменение ЗИЗВР също са издадени от материално компетентен
орган. По делото не се спори, че посочените заповеди са подписани от издателя си
с валиден КЕП и също са връчени на ревизираното лице.
На ревизираното лице П. са връчени уведомления
по чл.17 и по чл.124, ал.1 от ДОПК.
Съдът намира за доказано по
делото, че ревизионното производство е проведено и РД е издаден от оправомощените
със ЗВР лица. РА е издаден от компетентни органи и подписан от тях с валидни
квалифицирани електронни подписи.
В хода на ревизионното
производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени.
Ревизионния доклад и Ревизионния акт съдържат мотиви. Същите са съобщени на
М. К.П.. При обжалването на РА по административен ред е спазен
срока по чл.152, ал.1 от ДОПК.
По изложените съображения съдът намира обжалвания РА
за постановен от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и на
законовите изисквания за форма и съдържание.
По отношение на съответствието на обжалвания РА с материалния закон,
съдът намира следното.
Процесната фактура № **********/20.11.2019г. не е оспорена от
ответника, а съгласно заключенията по допуснатите първоначална и последваща ССчЕ-зи фактурираната доставка по посочената
фактура е реално осъществена и заплатена. Едновременно с това с Ревизионен акт,
съставен на „К.Комерс ДС“ ООД за
2019г. от самият орган по приходите също
е прието, че по фактура № **********/20.11.2019г., издадена от дружеството на М.
К.П., фактурираната доставка е реално осъществена, признат е бил разхода за гориво на техниката, с която са били извършени
описаните във фактурата обработки за 2019г , както и правото на данъчен кредит за
закупените горива. С приходите от продажбите, представляващи данъчна основа на
фактурата в размер 10873,12 лв. са увеличени приходите на дружеството за 2019г.
и на последното е начислен допълнително корпоративен данък. В съдебно заседание вещото лице уточни, че на
дружеството е събрано задължението, както за корпоративен данък върху
посочената данъчна основа, така и за данък добавена стойност /ДДС/.
По изложените съображения, съдът
намира за недоказано по делото че фактура
№ **********/20.11.2019г. издадена от горепосоченото дружество на М. К.П. е
документ с невярно съдържание.
По отношение на касовите бонове
от ЕКАФП, които също са приети от ревизиращия орган като документи с невярно
съдържание, съдът приема следното:
По делото не са налице
доказателства, че за данъчната 2019г. М. К.П. е подала Декларация по чл. 29 а
от ЗДДФЛ до 31.12.2018г., че като земеделски производител ще формира данъчна
основа като ЕТ. След като не е подала такава декларация, същата за дейността си
като ЗП , не представлява предприятие по смисъла на чл.2 от Закона за
счетоводство и няма задължение да води счетоводна отчетност по ЗСч.
Документирането и отчитането на получените доходи следва да е съобразно чл.9 от ЗДДФЛ, а разходите се признават в размер установен в чл. 29 от същия закон.
В чл.26 от Наредба № Н-18 от 2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, са регламентирани основните реквизити,
които следва да съдържа издаваната фискална касова бележка от ФУ, сред които
няма изискване за наличие на данни за клиента. В издадените касови бележки от
ЕКАФП, използван от М. К.П., се съдържат подробни данни за обекта, от който са
осъществени продажбите, вида на стоките,
количеството и единичната им цена, както и общата стойност на продажбата.
Отделно от това вещото лице в съдебно заседание допълни, че е налице направена
служебна разпечатка от система на НАП, където се подават дневните отчети на ФУ,
като е установена идентичност на информацията за този период, като съответно от
тази система са извлечени и данните за видовете земеделска продукция,
продаденото количество и общия размер на получените средства.
По изложените съображения, съдът
приема за недоказано по делото наличието на обстоятелства по чл.122, ал.1,т.3
от ДОПК, а именно че в счетоводството на ревизираното лице М. К.П. са
използвани неистински документи или документи с невярно съдържание- фактура № **********/20.11.2019г. и касовите бонове от ЕКАФП. Предвид на последното
незаконосъбразно, при липса на предвидените в закона материални предпоставки,
ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122-124а от ДОПК.
Едновременно с гореизложеното от съвкупната преценка на всички събрани по
делото писмени доказателство и от заключенията по съдебно-техническите експертизи,
съдебно-агротехническата експертиза и първоначалната и последваща ССчЕ-зи, които изцяло кореспондират с
писмените доказателства, съдът приема за доказано по делото, че през 2019г. М. К.П.
е осъществявала дейност като земеделски стопанин и е получила приход от нея в размер 32 253,62лв. Съдът
приема, че при неправилно приложение на материалния закон ревизиращият орган е
квалифицирал този доход на П., като доход от други източници, а не като доход
от селскостопанска дейност. Съгласно заключението по допуснатата по делото ССчЕ
в случай, че сумата от 32 253,62лв се признае като доход от селскостопанска
дейност то не следва в тежест на М. К.П. да се формира допълнително данъчно
задължение спрямо декларираното с
подадената от нея ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019г.
В съдебно заседание вещото лице
допълни, че ревизиращият орган не е разграничил приходите по касовия апарат, а
е приел целият оборот по него от 32 253,62 лв като приход, който не е от
земеделска дейност, а от други източници. Едновременно с гореизложеното липсва и конкретизация в РА, относно волята на данъчния
орган - като доход от какъв конкретно „друг източник“ се явяват доходите на П.
в размер на 32 253,62лв, след като същите не са от стопанска дейност, с оглед и
разграничителния критерии по чл.10 от ЗДДФЛ. Експертът посочи също така, че в ревизионното
производство е налице събрана информация и от други земеделски производители в
района за 2019г., но не е направен анализ от ревизиращия орган, дали данните,
които е посочило ревизираното лице П. в предоставените справки за произведена
продукция за продажни цени са съпоставими с данните, събрани от другите
аналогични земеделски производители в района, който анализ, ако беше направен
щеше да доведе до друг извод на органа.
На основание всичко гореизложено
съдът приема оспорения РА за постановен при неправилно приложение на материалния
закон, както и при съществено нарушение на процесуалните правила –липса на
основание по чл.122 ал.1,т.3
от ДОПК за провеждане на производството по реда на чл. 122-124а от ДОПК и при неизясняване на всички факти и
обстоятелства от значение за случая, съгласно задължението на органа по чл.35
от АПК, във връзка с чл.7, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с пар.2 от ДР на
ДОПК.
С оглед всичко гореизложено,
съдът намира жалбата на М. К.П. срещу Ревизионен акт №
Р03002520006506-091-001/27.05.2021г за основателна и следва като такава същата
да бъде изцяло уважена.
При така следващия се от правния спор
резултат, следва искането на процесуалния представител на оспорващата за
присъждане на разноски да бъде уважено.
Следва на оспорващата М. К.П. да се присъдят разноски по делото в общ размер на 2 210 лева, съставляващи
10 лева платена д.т., платено възнаграждение за вещо лице по допълнителна СТЕ в
размер на 250 лева, платен депозит за вещо лице по допусната
съдебна-агротехническа експертиза в размер на 250 лева, платено възнаграждение
за вещо лице по допусната по настоящото дело ССчЕ в размер на 400 лева, 400 платено
възнаграждение на вещо лице по първоначална СТЕ и 400 лева платено
възнаграждение за вещо лице по първоначална ССчЕ по ад.д.№235/2021г, както и 500
лева платено възнаграждение за един адвокат по делото. Посоченото
възнаграждение за адвокат е под минимума, съгласно чл.8, ал.1,във връзка с
чл.7, ал.2,т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г., с оглед на което възражението за неговата прекомерност
на ответника се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. От
съдържанието на приложеното по делото пълномощно в производството пред
касационната инстанция не се установява какъв е бил размера на платеното
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на оспорващата, с оглед
на което съдът приема за недоказан по размер този разход на оспорващата и
намира че не следва да се произнася по неговото присъждане.
Воден от горното и на основание чл.160,
ал.1 от ДОПК, чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р03002520006506-091-001/27.05.2021 г. издаден от Ш. А. С.- Началник сектор,
възложил ревизията и Р. М.- главен инспектор по приходите, ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 150/17.08.2021 г. на Директора на Д „ОДОП“
Варна, с който в тежест на М.К.П. ЕГН
********** ***, за данъчен период 01.01.2019г.-31.12.2019г. е определен данък
за довнасяне по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на главница от 1937.21 лева и лихви за
просрочие върху посочената главница от 210.94 лева, всичко в общ размер на 2148,15 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите
/НАП/ гр. София да запрати на М.К.П. ЕГН **********
*** разноски по делото в размер на 2210 /две
хиляди двеста и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване и
протестиране пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
Председател: