МОТИВИ към
присъдата по НОХД № 757/2019 г. на РС- Свиленград от 12.12.2019 г.
С внесения обвинителен
акт Районна прокуратура Свиленград е повдигнала
обвинение против подсъдимият Х.И.К. с ЕГН: ********** -за извършено от него престъпление по чл. 216, ал.1 вр. чл. 26,
ал.1 от НК.
След
изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от НПК , съдът на основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл
по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК,и впредвид изявлението на защитата и
подсъдимият , на основание чл. 252, ал. 1 от НПК се
пристъпи незабавно след приключване на разпоредителното заседание към
разглеждане на делото по реда на глава 27,чл.371,т.2 от НПК.
В съдебно заседание подсъдимият Х.И.К. и защитникът им адв.Т. заявяват,че подс. Х.И.К. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на Обвинителния акт, като дава съгласието си в хода на съдебното следствие да
не се събират доказателства за тези факти.
Прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище за липса на процесуални
пречки делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК /чл.371,т.2/–
съкратено съдебно следствие.
На
основание чл.372,ал.1 от НПК съдът разясни правата на подсъдимия
по чл.371 от НПК и го уведоми,че
съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по
чл.371,т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата.
Подсъдимият Х.И.К. заяви,
че разбира в какво е обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
На
основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че
самопризнанието на подсъдимият се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства, с Определение обяви, че
ще ползва самопризнанието му,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
Обвинителния акт.
Участващият по
делото прокурор поддържа
обвинението, така както е предявено с обвинителния акт, като счита същото за
безспорно и категорично доказано, досежно извършването на престъпното деяние в
съставомерните му обективни и субективни признаци, както и неговото авторство, при изцяло
потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства. Излагат се
аргументи, обвързани с правен анализ на доказателствените средства в кръга на
тези чието кредитиране се претендира, извън подложените на критика за недостоверност
и опровергаване от останалите.Съобразно която интерпретация и в съвкупна
преценка на доказателствата се поддържа довод за доказаност на обвинителната
теза, формират се изводи за обективните факти на извършеното от подсъдимия срещу
пострадалите,по начина описан в обвинителния акт, неговия субект и наличието на
умисъл, поради което прокурорът пледира за признаването на подсъдимият за виновен
в извършването на престъплението.За същото претендира да му бъде наложено
съответното наказание, при условията на чл.54 от НК ,а именно Лишаване от
свобода в размер на около 1година ,като на основание чл.58а от НК съдът намали
с 1/3 определеното наказание,като отложи неговото изпълнение за срок от три
години. Претендира се и относно приложението на чл.25 от НК спрямо предходно
осъждане на подсъдимия,като се излагат съображения в тази насока.Взема се
становище и относно вещественото доказателство по делото,което според прокурора
следва да се върне на лицето,което е предало брадвата,а разноските претендира
да бъдат възложени в тежест на подсъдимият.
По същество адв.Т.
пледира на подсъдимият да бъде наложено наказание при предпоставките на
чл.54 от НК,а именно Лишаване от свобода в размера претендиран от представителя
на прокуратурата.
Подсъдимият Х.И.К., се придържа се към становището на защитника си по същество . В правото си
на последна дума, същият изразява
съжаление за сторенето от него.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства, обсъждайки и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Х.И.К. *** заедно с баща си св.
Иван Пенков К. и дядо му св. П.А.К. като в последно време не се разбирали
помежду си и по отношение на подсъдимия баща му и дядо му се били сдобили със заповеди за
незабавна защита от РС-Свиленград.
Св. П.А.К.
притежавал лек автомобил марка „Мазда“ с рег.№Х 6299 ВВ, червен на цявт и
мотопед марка „КИЙУЕЙ Ф-АТК“ с рег. № Х 1746 Н, черен на цвят.
На
27.07.2019г. около 17.00ч св. П.А.К. бил в дома си като по същото време в дома
си бил и внука му подс.
Х.И.К.. Подсъдимият К. поискал ключовете за мотопеда, който дядото
бил закупил същия ден от св. Й.К.М. *** за сумата от 700 лв. Св. П.А.К. отказал
да ги даде, тъй като собствеността на мотопеда още не била прехвърлена
документално. Ядосан от отказа подсъдимият взел една брадва, която св. П.А.К. държал в стопанската
пострийка до дома им и започнал да нанася множество удари по двете моторни
превозни средства собственост на св. П.А.К.. Подсъдимият Х.И.К. най-напред се насочил към
лекия автомобил, който св. П.А.К. държал в гаража като започнал да нанася удари с брадвата по стъклата и
счупил предно –панорамно стъкло, предно ляво стъкло, задни ляво и дясно стъкло,
счупил задни светлини – лява и дясна,след което продължил да нанася удари по целия автомобил и
повредил преден капак, преден ляв калник, предна лява колона, заден капак-
багажник. След това подсъдимият се насочил към мотопеда като с удари със същата брадва счупил
преден спойлер, преден десен мигач, десен и ляв фар, стъкло табло-уред десен,
страничен десен спойлер и кожено седало. Когато ударил по степенката на
мотопеда брадвата се счупила и едва тогава подс. Х.И.К. преустановил действията си.
На място пристигнали полицейски служители при Полицейски Участък Любимец, повикани от св. П.А.К.
и подс. Х.И.К. бил задържан за срок от 24
ч.
На място бил
извършен оглед на местопроизшествието за което бил съставен надлежен протокол
придружен с албум.
Брадват, която
била собственост на св. П.А.К. била предадена с протокол за доброволно
предаване от 27.07.2019г. и приобщена като веществено доказателство по делото.
От назначената
и изготвена по делото съдебно-оценъчна експертиза се устаноявява, че нанесените
материални щети на лек автомобил марка „Мазда“ с рег.№Х 6299 ВВ собственост на
св. П.А.К. към датата на извършването на деянието са в размер на 1144.48 лв., а
на мотопед марка „КИЙУЕЙ Ф-АТК“ с рег. № Х 1746 Н, собственост на св. Й.К.М. и
стопанисван от св. П.А.К. са в размер на 236 лв., или вреди в общ размер на
1380.48 лв.
Подсъдимият Х.И.К.
с ЕГН: **********, роден на ***г***, българин, български
гражданин, постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***,
със среднообразование, неженен, безработен, неосъждан.
Подсъдимият Х.И.К.,към датата на извършване
на настоящото деяние не е осъждан /реабилитиран е по право на основание
чл.86,ал.1,т.2 от НК/което обстоятелство се установява от справката за съдимост
на същият .Като впоследствие същият е осъден по НОХД №715/2019г. по описа на РС
Свиленград,вл.в сила на 18.10.2019г.,както следва: основание чл.296, ал.1, вр.чл. 26,
ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.2, буква „б”, вр. чл.42а, ал. 2, т.1 , т.2 и т.6 и чл.
42б от НК съдът ГО
ОСЪЖДА на наказание “ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца с
периодичност 2 /два/ пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от 1 /една/ година и 6/шест/ месеца и „Безвъзмезден
труд в полза на обществото” в размер на 200/двеста/ часа годишно за срок от
1/една/ година,както и на основание чл.346,ал.2,т.2,пред.2-ро,вр.ал.1
вр. чл.55, ал.1 т.1 от НК,съдът ГО ОСЪЖДА на наказание “Лишаване от свобода”
за срок от 6 (шест) месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението
на наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години. На
основание чл. 346, ал.4, вр.чл. 346, ал. 2, т.2, предл. 2-ро, вр.ал. 1, вр.чл.
37, ал. 1, т. 7 от НК ОСЪЖДА подсъдимия Х.И.К., със снета по-горе самоличност,
на наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок
от 9 (девет) месеца. На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Х.И.К., със
снета по делото самоличност, се определя едно общо наказание явяващо се най
тежкото измежду наложените, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 6 (шест)
месеца.На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното
общо наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години. На основание
чл.23, ал.3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към така определеното общо наказание „Лишаване
от свобода” и изцяло и наказанието „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство” за срок от 9 (девет) месеца.
От приобщената по ДП декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние се установява,че подс. Х.И.К.
е неженен , неполучава трудов доход и не притежава движимо или недвижимо
имущество на свое име.
От приложената по ДП характеристична справка ,касателно
подс. Х.И.К. се установява,че същият движи и контактува с криминално проявени лица,като
е склонен към противообществени прояви.
С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно
производство, самата фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от
подсъдимият се доказа по безспорен и категоричен начин от всички събрани и
приобщени по делото писмени и гласни доказателства,които съдът кредитира,като
логични,последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи
се помежду си. При анализа на събраните доказателства обсъдени поотделно и в
съвкупност и въз основа на които съдът
постанови присъдата, които съдът възприе
като непротиворечиви и логични : Протокол за оглед на веществени местопроизшествие
от 27.07.2019г.,ведно с фотоалбум към него; Протокол за доброволно предаване от
27.07.2019г.,приемо предавателен протокол от 27.07.2019г.;Заповед за задържане
от 27.07.2019г.,свидетелство за регистрация част 1ва- 2бр.,копие от платена
застрахователна премия,копие от гражданска отговорност-2бр.,удостоверение за
техническа изправност на ППС; квитанция за платен пътен данък,оценъчна
експертиза на вещото лице Стоян Къналиев;справки за собственост на двете МПС;
справка относно прилагане на чл.218б от НК спрямо подсъдимия , протокол за
оглед на веществени доказателства от 29.10.2019г.,ведно с фотоалбум към него,характеристична
справка,справка за съдимост,ведно с бюлетини към нея и ДСМПИС,
както и от свидетелските показания на П.А.К.,Иван Пенков К.,Господин Христов Дичев ,Й.К.М. и Кирил Георгиев
Петров.
Съдебният
състав, възприема изцяло и кредитира заключението
по извършената Оценителна експертиза, тъй като е извършена
от вещо лице–специалист
с необходимата квалификация и знания, включено в Списъка
на специалистите, утвърдени за вещи лица от Комисията по чл. 401, ал. 1 от
Закона за съдебната власт за 2019 година за съдебния район на Окръжен съд –
Хасково и на Административен съд – Хасково, липсват
индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното
писмено Заключение
обективира необходимите данни и
фактически констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, в
съответствие и кореспондиращо с фактите по
делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е
съмнения за неговага правилност. Липсват и обратни
доказателства, опровергаващи констатациите и заключението
на вещото лица -Къналиев,
поради това Съдът намира за обосновано, аргументирано и
правилно експертизата
и ползва същата при
формирането на фактическите и правните си изводи.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и
гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите
са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат,
обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за безпротиво-речивостта
им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното от страна на подсъдимият
признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се
подкрепя от събраните безпротиворечиви доказателства, като на
основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва това
самопризнание за изграждането на фактически и правни изводи при постановяване
на Присъдата.
Всички
доказателства и доказателствени средства в своята съвкупност установяват по
категоричен начин времето, мястото и начина на извършване на престъплението,
както и авторството на подсъдимият.
Показанията на всички свидетели са непротиворечиви и се покриват напълно с
фактическата обстановка, такава каквато е описана в обвинителния акт. Всички
тях съдът намира за незаинтересовани и непредубедени свидетели, като
показанията им съдът кредитира изцяло.
Следва
да се отбележи,че подсъдимият се признава за виновен и
признава всички изложени факти и обстоятелства в обвинителния акт ,като в
съдебно заседение изразява съжаление за случилото се. Кореспонденцията
на така направеното от подсъдимият признание на тази част от инкриминираната фактология със
заявеното от свидетелите, окончателно
потвърждава извода за доказаност на инкриминираното противозаконно повреждане на чужда
вещ осъществено от подсъдимият, така както е посочено в обвинителния акт и
липсата на необходимост от подробна аргументация относно доказателствената
обезпеченост на този фактически сегмент от подложените на доказване събития. Съобразявайки събраните доказателства по делото и вземайки впредвид реда по
който премина съдебното следствие ,съдът прие че деянието осъществено от
подсъдимият по начина описан в обвинителният акт и се доказа по безспорен и категоричен начин
.
От така
изложената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:
При
така установените факти, съдебният състав намира за безспорно доказано, че с
деянието си, подсъдимият Х.И.К.
е
осъществил, както от обективна така и от субективна страна, съставът на
престъплението по чл.
216, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК ,тъй като на
27.07.2019г. в гр. Любимец при условията на продължавано престъпление,
противозаконно повредил чужди движими вещи, както следва:На 27.07.2019г. в гр.
Любимец, обл. Хасково е повредил противозаконно чужда движима вещ – лек
автомобил марка „Мазда“, модел 121 ДБ с рег.№ Х6299ВВ – преден капак, преден
ляв калник, предно стъкло, предна лява колона, задно дясно стъкло, задно
стъкло, заден капак на багажник, задна лява и задна дясна светлини и предно
ляво стъкло на стойност 1144,48 лв., собственост на П.А.К. *** и на 27.07.2019г. в гр.
Любимец, обл. Хасково е повредил противозаконно чужда движима вещ – мотопед марка „КИЙУЕЙ Ф-АТК“, с
рег.№ Х 1746 Н – преден спойлер, преден десен мигач, десен и ляв фар, стъкло
табло-уред десен, страничен десен спойлер и кожено седало на стойност 236 лв.,
собственост на Й.К.М. *** и стопанисван от П.А.К. *** или всичко на обща
стойност 1380,48 лева.
Относно извършеното от страна на подсъдимия престъпление
чл. 216, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК,съдът намира
следното:
Повреждането е
престъпление, което засяга обществените отношения, в рамките на които се
упражнява правото на собственост върху движими или недвижими вещи, и
по-конкретно тези, които осигуряват физическата цялост на вещите и запазване на
техните качества така, че те да служат по предназначението им.
От обективна страна предмет
на престъпното деяние по чл.216, ал.1 от НК е реално съществуваща чужда движима вещ - в
случая - лек
автомобил марка „Мазда“, модел 121 ДБ с рег.№ Х6299ВВ и мотопед марка „КИЙУЕЙ Ф-АТК“, с рег.№ Х 1746 Н-
МПС-то/2бр./ е годен предмет на престъплението извършено от подсъдимия, за което се установи, че към момента на
деянието са повредени за първото
МПС чрез счупване
–панорамно стъкло, предно ляво стъкло, задни ляво и дясно стъкло, задни
светлини – лява и дясна и повреждане нта преден капак, преден ляв калник, предна лява
колона, заден капак- багажник, възлищо на стойност от 1144,48
лв., а за второто МПС - счупил
преден спойлер, преден десен мигач, десен и ляв фар, стъкло табло-уред десен,
страничен десен спойлер и кожено седало ,повреди
възлизащи на стойност 236 лв, съгласно заключението на вещото лице по оценителната експертиза.
Както и при кражбата
обаче тази вещ трябва във всички
случаи да бъде в нечие
владение, като в случая е безспорно установено от
доказателствата по делото, че лек
автомобил марка „Мазда“, модел 121 ДБ с рег.№ Х6299ВВ и мотопед марка „КИЙУЕЙ Ф-АТК“, с рег.№ Х1746Н са били във владение на св. П.А.К., собственик на лекият автомобил и ползвател на мотопеда,доколкото собствеността не е била
прехвърлена от Й.К.М..
Извършител на престъплението по чл.216 ал.1 от НК може да
бъде всяко наказателноотговорно лице, което не е собственик на вещта, какъвто не е и подсъдимият
Х.И.К..
В процесния случай изпълнителното деяние е
осъществено от подсъдимия чрез действие – нанася
множество удари с твърд предмет (брадва) върху двете моторни превозни
средство, с което ги е повредил, като е чрез счупване –панорамно стъкло, предно ляво стъкло, задни
ляво и дясно стъкло, задни светлини – лява и дясна и повреждане на преден
капак, преден ляв калник, предна лява колона, заден капак- багажник, за лекият
автомобил, а за второто МПС –чрез счупване на преден
спойлер, преден десен мигач, десен и ляв фар, стъкло табло-уред десен,
страничен десен спойлер и кожено седало. Така извършените от подсъдимия К. противпоравни действия са довели до негативно
въздействие върху структурата на движимите вещи, така че последните са се
променили крайно отрицателно по отношение на първоначалното им предназначение. А повреждането е именно такова
изменение в субстанцията или структурата на предмета, което прави вещта
временно или частично негодна за използване по предназначение. В случая веща – лек автомобил марка „Мазда“, модел 121 ДБ с рег.№ Х6299ВВ и мотопед марка „КИЙУЕЙ Ф-АТК“, с рег.№
Х1746Н са били засегнати по начин, че същите са станали
временно негодни за
ползване по предназначение, доколкото панорамно
стъкло, предно ляво стъкло, задни ляво и дясно стъкло, задни светлини – лява и
дясна са счупени и повредени преден капак, преден ляв калник, предна лява
колона, заден капак- багажник, за лекият автомобил, а за
второто МПС – са били счупени преден спойлер, преден десен мигач, десен и ляв фар,
стъкло табло-уред десен, страничен десен спойлер и кожено седало, в
което всъщност се изразява и престъпният резултат на престъплението
повреждане на чужда вещ по чл.216, ал.1 от НК.
Така с реализирането на престъпния резултат чрез повреждането на
веща, обуславящ нарушаването на нормалните условия за упражняване на
правото на собственост от титулярът на абсолютното вещно право върху вещта -
предмет на престъплението, престъпното деяние се явява довършено.
Извършването на тези действия от страна на подсъдимия Х.И.К. и настъпването на вредоносните последици се установи по несъмнен и
категоричен начин от всички
доказателства по делото - заключението по оценителна експертиза, писмените доказателства и от
показанията на свидетелите П.А.К.,Иван Пенков К.,Господин
Христов Дичев, Й.К.М. и Кирил Георгиев Петров, които се кредитират от съда с доверие като
непротиворечиви, логични, последоватлени и вътрешно убедителни. Показанията на всички разпитани по
делото свидетели са еднопосочни и съотвестващи си, като изрично св. П.А.К. заявява, че е видял
именно подсъдимия Х.И.К., който познава,т.к. му е внук, да нанася удари с
брадва върху двете МПС,
като данните от неговите показания се подкрепят напълно и от събраните по делото писмени доказателства,в частност от протоколите за
оглед на местопроизшествието и за оглед на веществените доказателства,което дава основание на
съда да приеме за установена горната фактическа обстановка и да даде вяра на
така събраните гласни доказателства, които не бяха опровергани от други
доказателства в обратна насока, които да разколебаят тяхната достоверност и
доказателствената им стойност. Отделно от това и самият подсъдим Х.И.К.
в съдебно заседание признава изложената фактическа
обстановка в обвинителният акт, което е още една индиция за случилото
се, описано по-горе.
Налице е продължавано престъпление, тъй като се касае за две
отделни деяния, извършени през непродължителен период от време, които
осъществяват поотделно един и същ състав на престъплението по чл. 216, ал.
1 от НК, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото деяние се явявао от обективна и субективна
страна продължение на предходното. Продължаваното престъпление е довършено
в гр.Любимец, където подсъдимия последно е повредил мотопед марка „КИЙУЕЙ
Ф-АТК“, с рег.№ Х 1746 Н, собственост на Й.К.М. *** и стопанисван от П.А.К. ***.
Предвид всичко изложено
съдът намери за доказана обективната страна на престъплението по чл.216, ал.1 във вр.с чл.26,ал.1 от
НК.
Настоящият случай определено според съда не представлява маловажен
случай, какъвто съгл. чл.93, т.9 от НК е
този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. При
определяне дали конкретното деяние представлява маловажен случай или не следва
да се изхожда от всички релевентни по делото обстоятелства, взети предвид в тяхната
съвкупност, характеризиращи деянието и дееца, а не само от липсата на вреди или
тяхната незначителност, или съотвтено наличието на други смекчаващи
обстоятелства. Това следва с оглед на обстоятелството, че е нужно да се направи
преценка за степента на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид, което именно налага
съвкупния анализ на всички релевантни за тази преценка обстоятелства по делото.
Действително в случая стойността на щетата не е
прекалено висока– малко
над два пъти от размера на една минимална за
страната работна заплата,която към
момента на извършване на престъплението е била 560лева и съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от НК при продължаваното престъпление деецът се
наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност и с
причинения от тях общ престъпен резултат,който в случая се явява в общ размер на 1380,48лева, но са налице и много други обстоятелства, изключващи
характеризирането на престъплението като маловажен случай, а именно лошите
характеристични данни на подсъдимия, начинът на извършване на престъплението –
през деня, което сочи на особена дързост от страна на
подсъдимият, използването
на средство за извършването му, данните (съдържащи
се в показанията на св.Д.П.А.К.) за упоритост в престъпните намерения на подсъдимия, изразяваща
се в това, че след повреждане на първото МПС той се е насочил към
второ,което също повредил и преустановил действията си едва ,когато брадвата се
е счупила. Така всички дотук изброени обстоятелства
според съда свидетелстват за една по-високата степен на обществена опасност на
дееца и на самото деяние, и съответно изключват категорично извода за наличието
на по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Предвид тези съображения
съдът счита, че настоящото престъпление не може да се квалифицира като маловажен случай по чл.216, ал.4 от НК
и следователно неприложима е и разпоредбата на чл.218в, т.1 от НК.
От субективна
страна, подсъдимият Х.И.К. е действал при условията на пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Ясно е съзнавал, че чрез действията си
въздейства върху чуждата вещ, предвиждал е повреждането
й, и е искал и целял настъпването на
престъпния резултат от своето деяние. Подсъдимият
е разбирал противоправния характер на извършеното, както и
общественоопасните последици на същото, но въпреки това е предприел и осъществил действията
в насока постигане на вредоносния резултат. Този извод се потвърждава от
начина, по който подсъдимият е въздействал върху инкриминираните вещи, като ясно е съзнавал, че по
този начин, с
оглед характера на средството и действията с него, ще доведе до повреждането
им,
респ. ще лиши временно собственика от възможността да ползва автомобила си и мотопеда по
предназначение.
Предвид всичко изложено дотук, съдът призна
подсъдимият Х.И.К. за виновен в извършването на престъплението по чл.216,
ал.1 вр с чл.26,ал.1 от НК.
Що се отнася до наказанието, при индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия Х.И.К. , съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства не дотам високата
стойност на щетата – в общ размер на 1380,48лева., недоброто му материално
положение, предвид факта,че същият е безработен и не притежава на свое име
движимо или недвижимо имущество,оказаното съдействие в хода на досъдебното
производство,изразеното съжаление от стореното,както и сравнително младата му възраст. Като
оттегчаващи отговорността обстоятелства се установиха лошите му
характеристични данни , видно от приложената характеристика ,както и
че в деянията осъществени от подсъдимият са две, съпоставени под нормата на
чл.26 от НК и обстоятелството,че е извършено спрямо собственост на негов пряк
кръвен роднина,човек на възраст, поради което настоящият състав
счете,че така констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са
достатъчни за да могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК
съобразно чл.58,ал.4 от НК,според която в случаите,когато едновременно са налице условията по ал.1-3 /на чл.58а/ и
условията на чл.55,съдът прилага само чл.55,ако е по благоприятен за дееца. От самото съдържание на чл.
58а НК ясно личи, че неговото приложение всякога предпоставя развитие на
съдебното производство по реда на гл. 27 НПК.
Следователно, единствено когато делото законосъобразно се разглежда в рамките
на диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, само тогава чл.
58а НК ще се яви приложимият закон за определяне на наказанието предвид
изискванията и на чл. 373, ал. 2 НПК,което е безспорно налице в настоящият случай.От друга страна както се посочи по- горе съдът счете,че така констатираните отговорността обстоятелства не са
достатъчни за да могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК
и следва при индивидуализиране на наказанието ,съобразно чл.58а,ал.1 вр.с чл.54
от НК съдът да определи наказание при превес на смекчаващите над оттегчаващите вината обстоятелства.
Като анализира индивидуализиращите
отговорността обстоятелства, с оглед тежестта на всяко едно и в тяхната
съвкупност и доколкото за извършеното престъпление законодателят е предвидил
наказание -лишаване от свобода до 5години и съобразно чл.58а,ал.1
във вр.с вр.с чл.54 от НК съдът му определи наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от 9 месеца като на
основание чл.58а,ал.1от НК намали така определеното наказание-Лишаване от
Свобода с 1/3, а именно 3месеца ,и го
осъди на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6 месеца.
Съдът прие, че са налице основанията на чл.66,ал.1 НК по отношение на подсъдимия , тъй
като същият не е осъждан ,към датата на извършване на настоящото деяние /бил е
реабилитиран по право/и наложеното му наказание е до три години, с което са
изпълнени формалните условия на закона. От друга страна, предвид приетите
смекчаващи отговорността обстоятелства – по-горе обсъдени, както и преценката за индивидуалната й обществена опасност, с отдаване приоритет
на личната превенция, съдът се прие, че
за постигане целите на наказателната репресия не е наложително подсъдимият да изтърпява ефективно това
наказание. С това са удовлетворени релевантните предпоставки от ФС на чл.
66,ал.1 НК, поради което на посоченото
правно основание и съобразно по-горе изложените правни съображения, съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание от 6
месеца Лишаване от свобода с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 3 години. Последният е равен
на минимално предвиденият в закона, като в този му размер е съобразен с превеса
на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Съдът счита, че именно с така наложеното наказание ще се
постигнат целите на наказанието по чл.36 НК, а именно - да се поправи и превъзпита деецът към спазване на
законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и
да му се
отнеме възможността да върши други престъпления, както
и да се въздействува възпитателно и
предупредително върху останалите членове на обществото. Така определеното наказание според съдебния
състав е подходящо и с оглед личността на подсъдимия и
тежестта на престъплението.
Видно от справката за съдимост на
подсъдимият към датата на извършване на настоящото деяние не е
осъждан /реабилитиран е по право на основание чл.86,ал.1,т.2 от НК/което
обстоятелство се установява от справката за съдимост на същият .Като
впоследствие същият е осъден по НОХД №715/2019г. по описа на РС Свиленград,вл.в
сила на 18.10.2019г.,както следва: основание чл.296, ал.1, вр.чл. 26, ал.1, вр. чл.55, ал.1,
т.2, буква „б”, вр. чл.42а, ал. 2, т.1 , т.2 и т.6 и чл. 42б от НК съдът ГО ОСЪЖДА на наказание
“ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца с периодичност 2 /два/ пъти
седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1
/една/ година и 6/шест/ месеца и „Безвъзмезден труд в полза на обществото” в
размер на 200/двеста/ часа годишно за срок от 1/една/ година,както и на основание чл.346,ал.2,т.2,пред.2-ро,вр.ал.1
вр. чл.55, ал.1 т.1 от НК,съдът ГО ОСЪЖДА на наказание “Лишаване от свобода”
за срок от 6 (шест) месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението
на наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години. На основание
чл. 346, ал.4, вр.чл. 346, ал. 2, т.2, предл. 2-ро, вр.ал. 1, вр.чл. 37, ал. 1,
т. 7 от НК ОСЪЖДА подсъдимия Х.И.К., със снета по-горе самоличност, на
наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от
9 (девет) месеца. На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Х.И.К., със
снета по делото самоличност, се определя едно общо наказание явяващо се най
тежкото измежду наложените, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 6 (шест)
месеца.На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното
общо наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години. На основание
чл.23, ал.3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към така определеното общо наказание „Лишаване
от свобода” и изцяло и наказанието „Лишаване от право да управлява
моторно превозно средство” за срок от 9 (девет) месеца.
Въпросът
за групиране на наказанията се поставя при наличието на множество престъпления,
които с оглед момента на извършване спрямо влизането на присъдата в сила се
определят като съвкупност и рецидив. Съвкупност от престъпления е налице,
когато с едно деяние са извършени няколко престъпления /идеална/ или ако едно
лице е извършило няколко отделни престъпления /реална/, преди да има влязла в
сила присъда за кое да е от тях. Преценката дали има влязла в сила присъда, се
извършва към момента на осъществяване на деянието. Съгласно разпоредбата
на чл. 23, ал. 1 от НК при наличие на съвкупност съдът, след като определи
наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях, което
правило се прилага и когато престъпленията са предмет на отделни присъди /чл.
25, ал. 1 от НК/. На осъдения не е
извършвано предходно групиране.
При това положение и от така посочените
по горе осъждания на Х.И.К.,
съдът намира,че са налице предпоставките
на чл.23-25 от НК, като приложи по
отношение на предходните осъждания правилата на чл. 23-25 НК, включително и
принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание, установен с
Постановление№4/1965 г. на Пленума на ВС и Решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС.
Съдът намира , че от посочените
горе присъди ,респ.определение съвкупност е налице за престъпленията по настоящото НОХД №757/2019г.
по описа на РС Свиленград и по НОХД
№715/2019г. по описа на РС Свиленград, доколкото
са извършени на 27.07.2019г
и в периода от 29.07.2019г.
до 11.10.2019г.вкл.преди
влизане в сила на присъдата за което и да е от тях, съответно на 18.10.2019г/касателно за НОХД №715/2019г./ -може да се оформи една група, тъй като е видно,че са извършени при
условията на реална съвкупност , т.е преди да е имало влязла в сила присъда по
което и да е от тези дела,и същите се явяват по благоприятни за осъдения,като
се оформи по благоприятна група за осъдения
по присъди /определения по НОХД №757/2019г. по описа на РС
Свиленград и по НОХД №715/2019г. по
описа на РС Свиленград - за определяне на общо наказание , явяваща се най-тежкото, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок 6/шест/ месеца ,поради кое и на основание чл.25, ал.1 във вр. чл.23,
ал.1 от НК ,съдът определи на
подсъдимият Х.И.К. с ЕГН: ********** ,със снета по делото самоличност ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ , явяващо
се най-тежкото измежду наложените му по
настоящото НОХД №757/2019г. по описа
на РС Свиленград и по НОХД №715/2019г.
по описа на РС Свиленград, а именно: Наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6/шести/ месеца.
Съдът прие, че са налице основанията
на чл.66,ал.1 НК по отношение на
подсъдимия , тъй като същият не е осъждан и наложеното му общо наказание е до три
години, с което са изпълнени формалните условия на закона. От друга страна,
предвид приетите смекчаващи отговорността обстоятелства –
по-горе обсъдени, както и преценката за
индивидуалната й обществена опасност, с
отдаване приоритет на личната превенция, съдът се прие, че за постигане целите на наказателната репресия
не е наложително подсъдимият да
изтърпява ефективно това наказание. С това са удовлетворени релевантните
предпоставки от ФС на чл. 66,ал.1 НК, поради което на посоченото правно основание и съобразно
по-горе изложените правни съображения,
съдът отложи изпълнението на
наложеното на подсъдимия общо наказание от 6 месеца Лишаване от свобода
с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 3 години.
На
основание чл.23, ал.2 от НКсъдът присъедини към така определеното общо наказание
„Лишаване от свобода” и изцяло и наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО” за срок
от 9 (девет) месеца
Относно разноските
по делото и веществените доказателства
По делото се констатира наличието на веществено
доказателство
,а именно -Брадва ,която е оставеня на
съхранение в РУ-Свиленград ,поради което съдът постанови да се върне на П.А.К. *** или на упълномощено от него лице,доколкото брадвата е негова
собственост и я е предал с протокол за
доброволно предаване по досъдебното производство.
При този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият да заплати направените по делото разноски за вещо лице в размер на 201,60лв. в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР-Хасково, ведно с 5 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на
Изпълнителен лист.
Водим
от изложеното съдът постанови присъдата.
Районен Съдия:...........................
