РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Горна Оряховица, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно
дело № 20244120200533 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М. П. З., ЕГН **********, с адрес гр. *********
останал недоволен и обжалва Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София, с който за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от
ЗДвП, във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3, във вр. с
чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в
размер на 300 лева /триста лева/. Поддържа, че при издаване на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения.
Моли съда да отмени електронния фиш.
В съдебно заседание лично и чрез защитника защитник адв. М. Д. от АК
– Варна жалбоподателят поддържа жалбата. Претендира присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“
ГР. СОФИЯ чрез процесуалния си представител ю.к. И. М. И. оспорва
жалбата. Изразява становище, че обжалваният електронен фиш е процесуално
и материално законосъобразен. Намира, че давностните срокове по чл. 34 от
1
ЗАНН са неприложими. Счита, че нарушението е доказано от обективна и
субективна страна. Моли съда да потвърди електронния фиш като правилен и
законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не
изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 25.07.2020 г., в 17:41 часа, в община Лясковец, по път 53 км 16+718, в
посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е
установено нарушение № АB5CC63E28311901E053041F160A0719, с пътно
превозно средство – лек автомобил „Волво С 60“ с рег. № *******, с обща
техническа допустима максимална маса 1980, брой оси 2, екологична
категория Евро 3, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна
такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното
превозно средство.
Нарушението е установено с устройство № 30451, представляващо
елемент от системата за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за
пътищата, намиращо се на 53 км 16+718.
Видно от снимковия материал, приложен към електронен фиш и
доказателствен запис от електронната система на 25.07.2020 г., в 17:41 часа е
заснет лек автомобил „Волво С 60“ с рег. № *****.
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София, на М. П. З., ЕГН **********, с адрес гр. ************ – собственик,
на когото е регистрирано ППС, на основание чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 187а,
ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 300
лева, за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, във вр. с чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП.
От представената по делото справка от история на обработка на
нарушение, за което е издаден Електронен фиш № ********** е видно, че
процесният електронен фиш е издаден на 18.03.2021 г., когато е подписан с
квалифициран електронен подпис.
Електронният фиш е връчен на адресата му на 01.10.2024 г.
На 07.10.2024 г. е депозирана жалба срещу електронния фиш чрез
административнонаказващия орган до РС – Горна Оряховица.
2
Въз основа на така установените факти по делото, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен съд в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва
електронния фиш, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че електронният фиш
не съдържа задължителните реквизити по закон. Фишът е издаден по
одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити – данни за:
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за
заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на
глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Електронният фиш
не съдържа данни за датата на неговото издаване, за органа, който го е издал
/име и длъжност/, подпис на издателя, но посочените реквизити не са
предвидени в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП /ред. ДВ бр. 105 от 2018
г./, която регламентира изчерпателно съдържанието на електронния фиш.
Поради това непосочването им не представлява нарушение на процесуалните
правила.
С изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105 от 2018 г./ и създаването на
новите разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП е въведена възможност за
установяване на някои видове административни нарушения по този закон и
ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена
/диференцирана/ процедура, която се основава на установяване и заснемане от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата – чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител. Според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. по Тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на
съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото
събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд,
сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява
възможността да бъдат реализирани правомощията на
административнонаказващия орган. Следователно, издадено след изтичането
на тези срокове наказателно постановление, а по аргумент за по – силното - и
на акт, който предвижда идентични неблагоприятни последици,е
незаконосъобразно.
3
Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на
разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на
административните нарушения, за налагане и изпълнение на
административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга
специална уредба. Специалният закон, в случая ЗДвП, въвежда особено
/диференцирано/ производство по установяването на административното
нарушение и налагането на наказания или санкции при провеждането му, но
не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за
неговото започване и приключване.
Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя
със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система,
което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има
същото правно значение - дава началото на административнонаказателното
производство. От своя страна, електронното изявление, записано
/обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
тази административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е
своеобразен аналог на наказателното постановление, като аргумент за
посоченият извод е както разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, така и
разпоредбата на чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, които приравняват електронният фиш
по юридическа сила и последици на юридическата сила и последици, които са
присъщи на наказателното постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При
липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за
приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и
предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл.
189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния
фиш на последици различни от установените за наказателното постановление,
би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също
нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната
система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране
нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона и от
гледище на еднаквото третиране на субекта на нарушението, независимо от
способа за установяване на извършването му.
Доколкото самото заснемане има установителна и доказателствена
функция на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за
провеждане и приключване на производството в административната му фаза
4
/със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с
техническото средство.
В случая видно от доказателствения запис за нарушението, същото е
констатирано на 25.07.2020 г., а електронният фиш е издаден на 18.03.2021 г.
При тези обстоятелства обжалваният електронен фиш е издаден извън
срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Отричането на прилагането на срока по чл. 34
от ЗАНН от страна на въззиваемата страна е правно неаргументирано,
доколкото в случая няма как да се приложи единствено изпълнителската
давност по чл. 82 от НК, като се отрича логиката на прилагането на
предхождащата я погасителна давност. В този смисъл е и установената
константна практика на Административен съд – Велико – Търново.
От друга страна, основателно е твърдението на жалбоподателя, че е
изтекла давността за административнонаказателно преследване на М. П. З. за
описаното във фиша нарушение.
За разлика от пълната уредба на давността за изпълнение на наложените
административни наказания в чл. 82 от ЗАНН, съдържащата се в чл. 34 от този
закон регламентация на давността за административнонаказателно
преследване е частична – отнася се само за периода от извършване на
нарушението, респ. от откриване на нарушителя до образуване на
административнонаказателното производство /със съставяне на АУАН или със
заснемане на нарушението с техническо средство/ и за периода от съставянето
на акта за установяване на административно нарушение /респ. от заснемането
на нарушението с техническо средство и установяване на нарушителя/ до
издаване на наказателното постановление /респ. електронния фиш/. В ЗАНН и
в ЗДвП няма норми относно давността за административнонаказателно
преследване в периода от издаването на наказателното постановление /респ.
от издаването на електронния фиш/ до влизането му в сила, относно
основанията за спиране и прекъсване на давността за
административнонаказателно преследване и относно абсолютната давност за
административнонаказателно преследване. По силата на чл. 11 от ЗАНН за
тези неуредени въпроси в административнонаказателните закони следва да се
приложат разпоредбите от общата част на Наказателния кодекс. В този смисъл
са и задължителните указания в т. 2 от Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС по тълк.д. №
1/2014 г., според които разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.
Видно от развитите доводи в последните два абзаца от мотивите към точка 2
на цитираното тълкувателно постановление, за давността за
административнонаказателно преследване се прилага не само правилото за
абсолютната преследвателна давност /чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от
5
НК/, но и всички останали правила от уредения в НК институт на
преследвателната давност, чието приложно поле не е ограничено от особените
правила в чл. 34 от ЗАНН. В процесния случай давността за
административнонаказателно преследване на нарушителя е започнала да тече
на датата на извършване на нарушението – 25.07.2020 г., която съвпада с
датата на неговото довършване и установяване. Така започналата за тече
преследвателна давност е прекъсната спрямо М. П. З. на 18.03.2021 г., когато
против него е издаден обжалваният електронен фиш /чл. 81, ал. 2, изр. 1 от
НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН/. След прекъсването на давността е започнала да
тече нова давност /чл. 81, ал. 2, изр. 2 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН/.
Впоследствие обаче, не са били предприети в 3-годишния срок каквито и да е
действия, които да са свързани със спиране или прекъсване на заповедта.
Поради това и давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е изтекла на 18.03.2024 г.
Към момента на връчване на процесния електронен фиш на дата 01.10.2024
г. /което само по себе си е действие, което прекъсва давността/, давността вече
е била изтекла, поради което е и следвало въззиваемата страна да прекрати
административнонаказателното производство.
С изтичането на давността за административнонаказателно преследване
е погасено правомощието на държавата по материалното
административнонаказателно правоотношение да наложи на М. П. З.
административно наказание с влязъл в сила електронен фиш за описаното във
фиша административно нарушение. Погасяването на материалното
административнонаказателно правоотношение по давност е довело до
недопустимост на неприключилото с влязъл в сила електронен фиш
административнонаказателно производство.
С оглед изложените съображения процесният електронен фиш се явява
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
При този изход на делото е частично основателна претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, представляващи
адвокатско възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 63д, ал. 1 и ал.
2 от ЗАНН, във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /ред. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г./ и действителната правна и
фактическа сложност на делото, което е присключило в едно съдебно
заседание, съдът намира за основателно възражението на въззиваемата страна
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Поради това следва да
осъди Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати от бюджета си в
полза на жалбоподателя М. П. З. направените по делото разноски в размер на
400 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно
6
договор за правна помощ и съдействие № 36/09.11.2024 г. /л. 25/.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София, с който на М. П. З., ЕГН **********, с адрес гр. *********, за
нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и
на основание чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание – глоба в размер на 300 лева /триста лева/.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на М.
П. З., ЕГН **********, с адрес гр. *******************, разноски по делото
в размер на 400 лева /четиристотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14 дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7