Решение по дело №1670/2018 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 март 2019 г.
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20182230201670
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №120

 

Гр. С., 19.03.2019 год.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

С. районен съд, наказателна колегия, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. М.

 

при секретаря ХРИСТИНА ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от председателя АН дело №1670 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по повод жалба от Г.И.Г. против НП №М- 1846/10.12.2018 год. на Зам. кмета на община С., с което на жалбоподателя на основание чл.57, ал.1 от Наредбата за обществения ред на територията на Община С. е наложено наказание „Глоба” в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл.45, ал.1, т.2 от същата наредба. Моли да бъде отменена санкцията.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен процесуален представител, който счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли същото да се отмени.

В съдебно заседание органът, издал обжалваното наказателно постановление изпраща свой представител, който счита обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът установи следната фактическа обстановка:

На 29.07.2018г. служители от РУ на МВР- С., свидетелите И.И. и Ж.А. били дневна смяна на територията на гр. С.. Двамата се движели със служебен автомобил и видели на бул. „Цар Симеон” срещу казино „Феникс” паркиран лек автомобил марка „Опел Астра” с рег. №….. Автомобилът бил паркиран на място за хора с увреждания, обозначено с пътен знак Д- 21. Автомобилът бил с неработещ двигател като жалбоподателят се намирал в него. Св. Ж.А.  съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя като приел, че е нарушил разпоредбата на чл.45, ал.1, т.2 от Наредбата за обществения ред на територията на община С.. Колегата му, св. И. се подписал като свидетел при съставянето и връчването на този акт. Впоследствие, въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение зам. кметът на Община С. издал обжалваното наказателно постановление като приел за установени същите констатации, каквито са описали полицаите в акта и наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер от 50 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в законоустановения седемдневен преклузивен срок от лице имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е неоснователна.

По делото безспорно се установи, че жалбоподателя Г.И.Г. на 29.07.2018г. в 10,45 часа е паркирал лекия си автомобил марка „Опел Астра” с рег. №…… на място за хора с увреждания обозначено с пътен знак Д- 21, находящо се на бул. „Цар Симеон” срещу казино „Феникс”. Установи се по несъмнен начин, че вследствие на това паркиране жалбоподателят е заел място обозначено с пътен знак Д- 21, което е предназначено за хора с увреждания.  Авторството на деянието се установи по несъмнен начин от показанията на разпитаните служители на реда, свидетелите Ж.А. и И.И.. Техните показания са последователни, безпротиворечиви, логични, взаимно допълващи се и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Безспорно се установи това и от показанията на съпругата на жалбоподателя, св. Р. Г., че действително жалбоподателя е спрял на такова място до пазара и тя е отишла да пазарува, а останалите които са пътували с този автомобил са изчаквали в него, включително и жалбоподателя. Без значение е за съда колко време е престоявал автомобила, дали е бил за 10- 15 минути или за две минути, както твърди св. Г.. Така или иначе при проверката от служителите на реда той е бил с угасен двигател, както трябва да бъде при престой и паркиране. Съдът счита, че правилно е бил съставен акта за установяване на административно нарушение като е описано точно мястото, където е извършено нарушението, от кого е било извършено, както и разпоредбата, която е нарушена от Наредбата за обществения ред на територията на Община С.. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1, т.2 от тази наредба се забранява престоя и паркирането извън изградените паркинги и на забранените от ЗДвП места. Съгласно разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП- паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания.

 Правилно и наказващият орган в атакуваното наказателно постановление е изписал разпоредбата, която е нарушена.

Съдът не споделя казаното от процесуалния представител на жалбоподателя, че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като в обстоятелствената част на наказателното постановление е описано против Г.И.Г., а в диспозитива е изписано Г. Л. Г.. Видно е, че се касае за техническа грешка, като вместо бащино име И. е изписано в диспозитива на постановлението бащино име Лазаров. Така или иначе нарушителят е достатъчно добре идентифициран като в обстоятелствената част на наказателното постановление са изписани точно неговите три имена, а освен това е посочен и единния му граждански номер, както и адреса, на който живее. Ето защо няма как да се приеме, че му е нарушено правото на защита.

Съдът не споделя и казаното от процесуалния представител на жалбоподателя, че той не е извършил нарушението, тъй като не е бил паркирал и не е престоявал, а е спрял само за вземане на багаж. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че доста продължително време автомобилът на жалбоподателя е бил на посоченото място обозначено със знак Д- 21. Дори от показанията на св. Г. негова съпруга, която е заинтересована от изхода на делото е ясно, че тя е ходила до пазара за да купи праскови и цветя и макар да не се е бавила това не може да стане за кратко време така, че автомобила само да спре и да потегли отново. От показанията на двамата служители на реда, както беше посочено по- горе съдът ги кредитира изцяло стана ясно, че този автомобил е бил паркиран. Двамата полицаи са го видели още когато са се движели със служебния автомобил към горната част на пазара, за да направят обратен завой до магазин „Камелия” и след като са се върнали са извършили проверката и едва тогава е пристигнала св. Г.. Ето защо следва да се приеме, че действително автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран на място определено за хора с увреждания обозначено с пътен знак Д- 21.

Като се вземе предвид, че нарушението извършено от жалбоподателя е за първи път и съдът като отчете смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства намира, че с оглед постигане целите на генералната и специалната превенция наказанието, което е наложено на жалбоподателя правилно е било определено в минимален размер, а именно в размер на 50 лева. В този размер наказанието съдът намира за справедливо и отговарящо в максимална степен на вината на жалбоподателя и на допуснатото от него нарушение.

Ето защо съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №М- 1846/10.12.2018 год. на Зам. кмета на община С., с което на Г.И.Г. с ЕГН ********** е наложено на основание чл.57, ал.1 от Наредбата за обществения ред на територията на Община С. наказание „Глоба” в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл.45, ал.1, т.2 от същата наредба като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- Сливен в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: