Р
E Ш
Е Н И Е
№ ……………./05.11.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета
година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 20835/2019 г.
Производството по делото е образувано по предявени по
реда на чл. 422 ГПК от „ВИК-В.“ ООД, ЕИК *********, адрес: град Варна, ул. „П.“
№ 33 срещу А.И.Ч., ЕГН **********, адрес: *** обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва:
1) иск с
правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 871.58 лева, представляваща дължима главница за ползвани и
незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен №
1348402 за периода от 18.01.2017 г. до 20.08.2019 г., за имот, находящ се в гр. Варна, ж. к. „В.“, бл. 47, вх. 6, ап. 141,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 28.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;
2) иск с
правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 98.53 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата, начислено за периода от 20.03.2017 г. до 24.08.2019 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 13771/2019 г. по описа на ВРС.
В депозираната искова молба ищецът „ВИК-В.“ ООД
твърди, че ответникът А.И.Ч., в качеството си на потребител на водоснабдителни
и канализационни услуги за обект, находящ се в гр.
Варна, ж. к. „В.“, бл. 47, вх. 6, ап. 141, абонатен № 1348402, е ползвал
предоставени от ищеца услуги, които не е заплатил. Поради неплащане на дължими
суми, ищецът е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК за следните суми: 871.58 лева, представляваща дължима главница за
ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с
абонатен № 1348402 за периода от 18.01.2017 г. до 20.08.2019 г., за имот, находящ се в гр. Варна, ж. к. „В.“, бл. 47, вх. 6, ап. 141,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 28.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; 98.53 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от
20.03.2017 г. до 24.08.2019 г. Предвид обстоятелството, че длъжникът е редовно
уведомен за издадената заповед на основание чл. 47, ал.5 ГПК и не е подал
възражение в законовоустановения срок, са дадени
указания на ищеца за предявяване на иск, което ищецът твърди, че е сторил в
указания срок. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал
писмен отговор. В с.з. чрез назначения особен представител прави възражение, че
не е потребител на ВиК услуги за процесния
имот.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Видно от
приобщеното ч. гр. д. № 13771/2019 г. по описа на Районен съд, град Варна, е че
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните
искове. Издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника на основание
чл. 47, ал.5 ГПК, поради което съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 415,
ал.1, т.1 ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на претендираните вземания в едномесечен срок от получаване на
разпореждането. При съобразяване на датата на получаване на разпореждането и на
датата на предявяване на исковата молба, следва изводът, че исковите претенции
са заявени в указания срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което се явяват
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съдът като
съобрази събраните по делото доказателства и относимите
правни разпоредби, намира от фактическа и правна страна следното:
По делото като писмено доказателство е приета справка
за недобора на частен абонат - А.И.Ч., ЕГН ********** относно обект на
потребление: град Варна, ж.к. В., бл.47, вх.6, ап.141. Установява се, че са издадени
фактури за периода от 17.02.2017 г. до 24.08.2019 г. на обща стойност 921,58
лева. От същата е видно, че тези фактури са относно възникнали задължения за
периода 18.01.2017 г. до 20.08.2019 г.
Представено е и копие от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор "ВИК-В.“ ООД, одобрени от ДКЕВР с Решение
№ ОУ-018 от 09.06.2006 г. Съгласно общите условия /чл. 31, ал. 2/, основно
задължение на потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране, като при неизпълнение в срок на това
задължение, потребителят дължи на ВиК оператора
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на оператора. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и Канализация -
Варана" ООД, потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица - собственици, ползватели и притежатели на вещно
право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК
услуги.
Прието като доказателство по делото е заключение по
съдебно-счетоводна експертиза. От него се установява размерът на всяко едно от
месечните задължения по главницата за ползвани ВиК
услуги по партида с абонатен номер 1348402 по посочените фактури в справка за
недобора на частен абонат за периода 18.01.2017 г. до 20.08.2017 г. /видно от
таблицата, приложена към заключението/. За посоченият период същият е в размер
на 871,58 лв. Размерът на лихвата за забава върху всяко едно установените
месечни задължения за ползвани ВиК услуги, считано от
съответния им падеж е 98,53 лева. Вещото лице посочва в депозираното
заключение, че в електронната база данни и в счетоводството на В и К към датата
на проверката партидата се води на частен абонат № 1168598 с титуляр ответника
и адрес: град Варна, ж.к. „Чайка“, бл.181, ап.24. Към датата на изготвяне на
ССЕ по процесиите задължения нямало отразени плащания по процесните
фактури.
Прието като писмено доказателство по делото е справка
№ 318128/16.10.2020 г. от Агенция по вписванията, Служба по вписванията – град
Варна. От същата е видно, че собственик на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор № 10135.3511.244, находящ
се в град Варна, ж.к. В., бл.47, вх.6, ет.8, ап.141. Фактът, че е наложена
възбрана върху този имот за задължения на ответника, за което свидетелства
вписването от 30.11.2012 г. в Служба по вписвания - Варна, допълнително
обосновава изводът, че имотът е собственост именно на А.И.Ч..
Като писмено доказателство е приет карнет по партида,
от който се установява, че същият се води на името на А.И.Ч. като същият е
индивидуализиран чрез посочване на ЕГН и телефонен номер.
По делото е прието като писмено доказателство
споразумение от 13.10.2020 г., сключено между ищеца и ответника, от което е
видно, че А.Ч. признава изцяло задължения по партида с абонатен номер 1348402 в размер на 4395,76
лева, включваща дължими главници, лихви и разноски по фактури за периода
19.05.2010 г. до 18.09.2020 г. като е поел задълженото да заплаща начиная от месец ноември 2020 г. сума в размер на 50 лева
на всяко седмо число.
От събраните по делото писмени доказателства, както и
ССЕ, се установи, че ответникът е потребител на адрес гр. Варна, ж.к. В.,
бл.47, вх.6, ет.8, ап.141, с абонатен номер 1248402, за отчетния период от 18.01.2017
г. до 20.08.2019 г., който е присъединен към водопроводната и канализационната
система по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца и за него се
прилагат Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите на ВиК оператор, одобрени с решение
№ ОУ-09/11.08.2014 г., на ДКЕВР, тъй като е собственик на водоснабдения имот. Ответникът
е потребител водоснабдителни и канализационни услуги и по см. § 1, ал. 1, б.
"б" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни
услуги.
По делото са приети карнети
за показанията на водомера за абонатен № 1168598 за периода 14.07.2014 г. – 28.08.2018
г., в които е отразено регулярно извършване на отчети на водомерите в имота.
Предвид представените и неоспорените от ответника по делото карнети
съдът приема, че в случая може да се направи обоснован извод, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си за
ежемесечно отчитане на показанието на водомера в процесния
имот.
От справката за недобора за процесния
абонатен номер за периода 18.01.2017 г. - 20.08.2019 г. се установява, че
отчетеното количество вода съответства на периодично начисляваното и остойностено в счетоводството на дружеството, за което няма
спор, че е редовно водено, поради което на основание чл. 182 ГПК се ползва с
обвързваща доказателствена сила. Този извод се
подкрепя и от приетата по делото ССчЕ, която съдът
цени като компетентно изготвена и съответстваща на останалия събран по делото доказателствен материал.
От заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че партидата с абонатен номер 1248402
се води на ответника. Вещото лице установи и че размерът на всяко едно от
месечните задължения по главницата за ползвани ВиК
услуги по партида с абонатен номер 1248402 по посочените фактури в справката за
недобора е в размер на 871,58 лв.
Не са ангажирани доказателства от страна на ответника,
опровергаващи изводът на вещото лице по назначената ССчЕ,
че е налице заплащане на горепосочената сума, поради което на основание
гореизложените мотиви съдът счита, че следва да бъде ангажирана отговорността
на ответника за заплащане на сумата от 871,58 лева, представляваща главница за
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода 18.01.2017 г. до 20.08.2019 г.
по партида № 1248402 на адрес: град Варна, ж.к. В., бл.47, вх.6, ап.141.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, а
съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Следователно
ответникът е изпаднал в забава за плащане на първата от процесните
фактури след изтичането на 30 дневния срок за заплащането й след датата на
фактурирането. Съгласно приетото по делото заключение на изготвената ССчЕ, която съдът цени като компетентно изготвена, се
установява, че първата неплатена от
ответника фактура е с дата 17.02.2017 г. От заключението на вещото лице се
установява, че за процесния период 18.03.2017 г. до
24.08.2019 г. дължимата лихва за забава възлиза на 98,53 лева. Липсват
доказателства за заплащането на дължимата лихва за забава, поради което съдът
счита, че и за нея следва да бъде ангажирана отговорността на ответника.
Основателността на акцесорната искова претенция се
обосновава от основателността на главната такава относно дължимостта
на сумата от 871,58 лева.
Изводът за дължимостта на процесните суми се подкрепя допълнително и от приетото като
писмено доказателство по делото споразумение от 13.10.2020 г., сключено между
ищеца и ответника, което съдът следва да цени като признание на неизгодни за
ответника факти, а именно, че същият е ползвател на ВиК
услуги и има неизплатени задължения към ищцовото
дружество, чийто период съвпада с процесните.
С оглед гореизложените мотиви, предявените искови
претенции по реда на чл. 422 ГПК се явяват доказани по основание и размер,
поради което следва да бъдат уважени.
По отношение
на разноските:
С оглед изхода на настоящото производство, право на разноски, както за
исковото, така и за заповедното производство, има ищеца. Същият претендира
заплащането на следните суми за исковото производство: сумата от 75 лева,
представляваща заплатена държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева; сумата
от 75 лева – заплатена държавна такса за исковото производство; сумата от 150
лева - заплатен депозит за изготвяне на ССчЕ и сумата
от 150 лева – депозит за особен представител. С оглед гореизложеното в тежест
на ответника следва да се възложат разноски за исковото производство, в размер
на 375 лева. За заповедното производство в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноски в размер на 75 лева. Присъждането
на сторените в заповедното производство разноски следва от постановките на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД и на основание чл. 422
във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД, в отношенията между „ВИК-В.“
ООД, ЕИК *********, адрес: град Варна, ул. „П.“ № 33 и А.И.Ч., ЕГН **********,
адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 871.58 лева, представляваща дължима главница за ползвани и
незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен №
1348402 за периода от 18.01.2017 г. до 20.08.2019 г., за имот, находящ се в гр. Варна, ж. к. „В.“, бл. 47, вх. 6, ап. 141,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 28.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 98.53 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата, начислено за периода от 20.03.2017 г. до 24.08.2019
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр. дело № 13771/2019 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА А.И.Ч., ЕГН **********, адрес: *** да
заплати на „ВИК-В.“ ООД, ЕИК *********, адрес: град Варна, ул. „П.“ № 33 сумата
от 375 лева, представляваща сторени в исковото производство разноски, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А.И.Ч.,
ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „ВИК-В.“ ООД, ЕИК *********, адрес:
град Варна, ул. „П.“ № 33 сумата от 75 лева, представляваща сторени в
заповедното производство разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: