РЕШЕНИЕ
гр. Варна, №……..…..…./……....2021
година
Варненският
апелативен съд – търговско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:Д.МАРКОВА
М.ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия Радослав
Славов в.ч.т.д. № 88/2021 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
с правно основание чл.25, ал.4, изр.2 ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по въззивна жалба,
подадена от Агенция по вписванията, представлявана от изпълнителния директор
Габриела Козарева, чрез процесуален представител, срещу решение № 3/21.01.2021г.,
постановено по т.д. № 5/2021год. по описа на ОС– Разград с което е отменен
отказ на ДЛР в Агенция
по вписванията рег. № 20180505203012 - 2 от 17.12.2020г., постановен по
заявление вх.№ 20180505203012 от 05.05.2018г. по партидата на „Доктор Н.С.-Амбулатория за
първична извънболнична медицинска помощ индивидуална практока“ЕООД. Със
заявлението се иска обявяване в ТР по партидата на заявителя ГФО за 2017г.
Мотивите за постановяване на отказа са-понеже не е предоставен подлежащ на
обявяване акт.
В жалбата се излага, че съдебният акт
е недопустим, поради следното: По т.д. № 5/2021год. е оспорен отказът по
образувано регистърно производство от 05.05.2018год. вх.рег.№ 20180505203012
Същевременно, на 05.01.2021год. под заявление вх.№ 20210105205551 е образувано
отделно регистърно производство1, по което заявителят е представил подлежащия
на обжалване и е изпълнил изискванията на закона. Следователно,
представения ГФО не е представен от заявителя по регистърно производство вх.№
20180505203012 от 05.05.2018год., а е представен в друго ново регистърно
производство от 05.01.2021год. с вх.№ 20210105205551, по което към момента на
постановяване на съдебния акт, не е било налице произнасяне от ДЛР, за да бъде
предмет на произнасяне по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ. За това счита, за неправилен извода
на съда, че заявителят с новообразуваното регистърно производтсво, е изпълнил
изискванията на закона. С произнасянето регистърното производство от
05.08.2018год. е приключило, съответно по него не могат да бъдат приобщени
документи от новообразувано висящо производство от 05.01.2021год., както е
посочил съда в мотивите си.
Иска да бъде отменено обжалваното
решение и да бъде постановено решение, с коетода бъде потвърден отказа на ДЛР.
Претендира разноски.
Насрещната страна по жалбата -„Доктор
Н.С.-Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ индивидуална
практока“ЕООД, представлявана от Н.С., чрез писмен отговор счита частната жалба
за неоснователна, по изложени съображения.
При проверка
редовността на жалбата ВАпС констатира, че въззивната жалба е подадена в срок.
Следва да се отбележи, че с изменението /ДВ бр.105 2020год./ на чл. 25 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ се даде възможност и на агенцията да обжалва
решението пред съответния апелативен съд. Този извод следва от израза „
Решението подлежи на обжалване в 7-дн. срок отсъобщаването му на жалбоподателя и на агенцията, пред
съответиня апелативен съд. За това следва извода, че жалбата е подадена от
легитимилана страна.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна, поради следните съображения:
Предмет на обжалване пред
Разградски окръжен съд е отказ на длъжностното лице по регистрацията № 20180505203012 - 2 от 17.12.2020г.,
постановен по заявление вх.№ 20180505203012, подадено по електронен път, от 05.05.2018г. по партидата на „Доктор Н.С.-Амбулатория за
първична извънболнична медицинска помощ индивидуална практика“ЕООД. Със
заявлението се иска обявяване в ТР по партидата на заявителя ГФО за 2017г. ДЛР
е дало Указанния № 20180505203012/ 14.12.2020г., по заявление вх.№ 20180505203012
от 05.05.2018г.заявителят да представи до изтичане на срока по чл.19 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ ГФО за
2017год.
Мотивите на ДЛР за да постанови обжалвания отказ са-понеже не е
предоставен подлежащ на обявяване акт.
Безспорно е по делото, че
така дадените указания не са изпълнени от заявителя в срока по чл. 19, ал. 2 от
ЗТР, поради което е постановен обжалвания отказ.
При постановяване на обжалваното
решение съставът на РзОС е посочил, че
действително, Указанията на ДЛР са дадени на 14.12.2020год., като на заявителя
е предоставен срок за изпълнение от 3 дни, като отказа е постановен на
17.12.2020год. Посочил е също, че на 05.01.2021год. търговецът със заявление
Г2-второ по ред е представил ГФО за 2017год.,
изискуема декрларация по чл.13 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, решение на едноличния
собстевник на капитала и документ за внесена д.т. Съдът е направил извод, че са изпълнени изискванията на закона
за посоченото заявление, поради което обжалвания отказ е незаконосъобразен и
следва да бъде отменен.
Съдът намира направения извод за
необоснован.
Обжалвания отказ на
длъжностното лице по регистрацията № 20180505203012 - 2 е
постановен на 17.12.2020г.
На осн. чл.26 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, при
отказ от исканото обявяване, заявителят може да подаде ново заявление, за което
се образува отделно самостоятелно регистърно производство. Както се посочи, на
05.01.2021год. заявителят с ново заявление с вх.№ 20210105205551 е представил
посочения като липсващ в постановения
отказ ГФО за 2017год., като е представил отново и всички останали необходими
документи, за извършване на исканото обявяване. Следователно, на основание чл.26
ал.1 ЗТРРЮЛНЦ е образувано ново регистърно производство- вх.№ 20210105205551, което е отделно и независимо от рег.
производство по което е постановен отказът на
длъжностното лице по регистрацията № 20180505203012.
Следва да се отбележи, че за да се
приеме, че подадените документи са към дадено регистърно производство, същите
следва да се подадат в срока по чл.19 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ–респективно –преди да бъде
постановен отказ по образуваното производство.
При дадената в закона-в чл.26 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ възможност при отказ заявителят отново да направи искане за обявяване
на същия акт-в случая обявяване на ГФО за 2017год., което според разпоредбата
става с ново заявление, което се разглежда по реда на постъпването му.
Следователно, по новото заявление, се образува ново регистърно производство,
което няма връзка с предходното, освен че е дадена възможност, да се ползват
представените по него документи, но за това следва да се направи изрично искане
и препращане-според чл.26 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ.
Видно е, че в второто заявление не е направено дори и това, а всички необходими
документи за обявяване на ГФО, са представени отново. За това е неправилен
извода на съда, че със второто заявление от 05.01.2021год. заявителят е
изпълнил изискванията за вписване по първото заявление, по което е постановен
обжалвания отказ. На основание Заявлението от 05.01.2021год. както се посочи, е
образувано отделно регистърно производство с вх.№ 20210105205551, по което на
28.01.2021год. е постановено обявяване на ГФО.
Предвид изложеното, изводът на
съда, че заявителят е представил всички
изискуеми документи по процесното заявление, е неправилен. Освен това, както се
посочи, на 28.01.2021год. е постановено обявяване на ГФО по регистърно
производство с вх.№ 20210105205551. Това новонастъпило обстоятелство-понеже е
след решение № 3/21.01.2021г., постановено по
т.д. № 5/2021год. по описа на ОС– Разград, на основание чл.235 ГПК следва да се
вземе в предвид при изготвяне на настоящия къдебен акт. Или, след постановяване
на обжалваното решение, е постановено обявяване на ГФО по регистърно производство
с вх.№ 20210105205551, поради което е постигнат
целеният със заявление вх.№ 20180505203012 резултат. За това и към настоящият момент жалбата срещу
постановения отказ по цитираното заявление е без предмет-поради извършеното
обявяване по регистърно производство с вх.№ 20210105205551, респективно липсва
правен интерес от нейното разглеждане. Тази липса на правен интерес от
разглеждане на жалбата, по която е постановено решение
№ 3/21.01.2021г., постановено по т.д. № 5/2021год. по описа на ОС– Разград,
води до недопустимост на същото.
За това обжалваното решение, следва
да бъде обезнсилено, а производството по жалбата срещу постановения
отказ-прекратено.
Поради основателността на
жалбата, и по повод направено искане, на Агенцията по вписванията следва да
бъдат присъдени разноски, вд размер на 100лв. , определен съобразно
разпжоредбата на чл.23 т.5 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 3/21.01.2021 год., постановено по т.д.№ 20213300900005/2021год.
по описа на ОС –Разград, с което е отменен отказ на ДЛР в Агенция по вписванията рег.
№ 20180505203012 - 2 от 17.12.2020г., постановен по заявление вх.№ 20180505203012
от 05.05.2018г. по партидата на „Доктор Н.С.-Амбулатория
за първична извънболнична медицинска помощ индивидуална практока“ЕООД , за
обявяване в ТР по партидата на дружеството на ГФО за 2017г.:
ПРКРАТЯВА производството
по жалбата на Н.А.С. като едноличен собственик на „Доктор Н.С.-Амбулатория за първична извънболнична
медицинска помощ индивидуална практика“ЕООД, срещу отказ на ДЛР в Агенция по вписванията рег.
№ 20180505203012 - 2 от 17.12.2020г.
ОСЪЖДА Н.А.С.
като едноличен собственик на „Доктор Н.С.-Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ
индивидуална практика“ЕООД, да заплати на Агенция
по вписванията, представлявана от изпълнителния директор Габриела Козарева
сумата от 100лв.-разноски за процесуално представителство пред ВАпС, на
основание чл.78 ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
О
С О Б
Е Н О М
Н Е Н
И Е
На съдия Дарина Маркова
Не съм съгласна с извода на състава на съда за
допустимост на настоящето производство. Считам, че производство, образувано по
жалба на Агенция по вписванията – Търговски регистър срещу постановено от
окръжен съд решение по жалба по реда на чл.25 от ЗТР, с което отказът на
агенцията за вписване на промени е отменен, е недопустимо.
Регистърното производство по вписване в търговския
регистър, регламентирано в ЗТРРЮЛН е охранително производство. То е насочено
към издаване на охранителен акт с предназначение да породи изгодни за молителя
правни последици. Вписването е удостоверителен и оповестителен акт, създаващ
изгодни последици за лицата, заинтересовани от вписването, без да посяга върху
правната сфера на други лица чрез санкция заради извършено от тях
правонарушение. Характерни белези на охранителното производство е че то е
едностранно и безспорно. Охранителният акт се отнася само правната сфера на
молителя и няма друго лице, върху чиято правна сфера актът да посяга, така че
то да е легитимирано да участва в охранителното производство като насрещна
страна. Охранителните производства са безспорни, защото молбата да се издаде
акт, ползващ молителя и непосягащ на чужда правна сфера, не е в състояние по
правило да предизвика спор.
Предвид на това както в общите правила на
охранителните производства в ГПК в чл.538 от ГПК, така и в чл.25 от ЗТР изрично
е регламентирано че само отказът да се издаде искания акт подлежи на обжалване.
Решението на съда, или актът на длъжностното лице по регистрацията, с което се
уважава молбата не подлежи на обжалване. То удовлетворява молбата, така че
молителят няма интерес да обжалва, а противна страна, засегната от акт няма.
Легитимиран да обжалва отказът е молителят, който с жалбата си брани правото си
да иска да бъде издаден охранителният акт, когато предпоставките за него,
предвидени от закона са налице. Решението, с което искането за вписване е
уважено може да бъде атакувано само по исков ред.
Именно с оглед на тези основни белези на охранителното
производство следва да бъде тълкувана и нормата на чл.25 ал.4 от ГПК. С
позитивно решение по жалба срещу отказ на длъжностното лице по регистрация
молбата за издаване на охранителен акт е уважена поради което и няма
заинтересовано лице да обжалва.
Агенцията по вписванията не е насрещна страна в
производството пред окръжния съд по чл.25 от ЗТР. Законодателните промени с ДВ
бр.105/2020г. не предоставят изрично на
агенцията качеството на страна в производството по жалба срещу отказ.
Предвидена е възможност на агенцията да подаде отговор, задължение на съда да
връчи на агенцията препис от решението, както и присъждане на разноски на
страните по реда на ГПК. Да се приеме
че Агенцията по вписванията е насрещна страна в производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ е в противоречие с охранителния характер на регистърното производство.
Правото на въззивно обжалване предпоставя правен интерес от обжалването.
Интересът от обжалването като абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на въззивната жалба е налице, когато решението на
първоинстанционния съд засяга претендираното от обжалващия материалноправно
положение. А Агенцията по вписванията не е страна в
материалното правоотношение, съответно и няма интерес от обжалване на отменения
отказ.
Единственият интерес за АВ е обусловен от новата норма
на ал.6 на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ, предвиждаща присъждане на разноски на страните по
реда на ГПК. С тази норма законодателят е дал възможност при направено искане и
при уважена жалба в производството по чл.25 от ЗТР АВ да понесе отговорността
за направените от молителя разноски по обжалването на отказа в случай на
отмяната му. Поради което и за АВ съществува възможност да обжалва само осъдителен
диспозитив на съдебното решение, който пряко засяга нейната правна сфера.
С оглед на така изложеното, считам че производството
по делото следваше да бъде прекратено.
АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ: