ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 131
гр. Силистра, 24.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500057 по описа за 2022 година
Постъпила е частна жалба подадена от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Люлин,
бул ”Д~р Петър Дертлиев” № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, срещу Разпореждане №
78 от 31.01.2022г. постановено по ч.гр.д. № 21/2022г. на РС – Тутракан, с което е
отхвърлено изцяло заявлението подадено от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ОТ ГПК, против Л.Р. Х с ЕГН
********** за следните суми: 1112,13 лева главница, законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението, както и обезщетение за забава 153,50 лева за периода от 30.01.2018
до подаване на заявлението, дължими по договор за заем № 3062196 от 20.10.2017, сключен
с „Изи асет мениджмънт“ АД с ЕИК ********* (цедент).
Жалбоподателят не е доволен от атакуваното разпореждане, намирайки го за
неправилно и незаконосъобразно, като в тази връзка желае въззивния съд да го отмени, а
вместо него да постанови друго, с което да уважи претенциите на дружеството – кредитор.
За да постанови обжалваното разпореждане заповедния съд приел, че е налице
обоснована вероятност искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение да се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
Заповедният съд приел, че такава обоснована вероятност съществува по отношение
на задължението за предоставяне на обезпечение в чл. 4 на Договора, към което
изискванията на кредитора са неимоверно завишени.
Заповедният съд приел, че в материалите по делото липсват документи, от които да
се установи дали регламентираната в този договорен текст неустойка за неизпълнение
действително е начислена, както и отказът заявителя да предостави справка за
погасителните плащания, направило невъзможно съдът да прецени дали част от тези
платежи са отивали за погасяване на неустечното задължение.
Заповедния съд съобразил и заявеното от жалбоподателя обстоятелство, че
коментираната неустойка за неизпълнено задължение за представяне на обезпечение, не е
била взета предвид при определянето на ГПР, което мотивирало съда да приеме, че
длъжникът е бил заблуден за действителния размер на задължението по кредита, който
1
надхвърля значително максималния размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Съобразявайки изложеното и предвид липсата на яснота, относно това, какво точно е
платил длъжникът и как би следвало да се погасява главницата без задължението по
нищожната клауза заповедният съдия приел, че не съществува безспорност по отношение на
претендираното вземане, което го мотивирало да го отхвърли изцяло.
За да мотивира жалбата си представителят на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, излага следните аргументи.
На първо място се коментира възможността на заповедния съд съобразно практиката
на съда на Европейския съюз да следи за неравноправни клаузи в договори с потребителите
във всички случаи, когато от доказателствата по делото може да се установи, че в договора
между страните се съдържа неравноправна клауза, и да не прилага тази клауза. Сочи се, че е
налице трайна практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в решенията по
делата решения по дела С-40/08, С-137/08, С-168/05, C-24Q/98, С-244/98, С-397/11, С-415/11,
С-472/11 и С- 618/10/, съгласно която националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13, и по този начин да компенсира тази неравнопоставеност.
Според жалбоподателя изискването на заповедния съд за представяне към
заявлението и на извлечение, удостоверяващо извършени погасявания по кредита, е
превратно разширително тълкуване на императивна правна норма, което не е допустимо.
Коментира се правният характер на разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, като се приема, че
същата е императивна и съдържаща изчерпателно изброяване, което според жалбоподателя
препятства разширителното тълкуване на коментираната правна норма, както и тези
установяващи изключение, като в този контекст се коментира изискването на заповедния
съд заявителя да представи договор за цесия и уведомителни писма за извършената такава.
ОС след, като се запозна с жалбата и материалите по заповедното производство
намира същата за допустима за разглеждане, а разгледана по същество за неоснователна.
ОС споделя напълно доводите изложени от първоинстанционния съдебен състав в
мотивите към атакуваното по настоящем разпореждане, към които препраща по реда на чл.
272 от ГПК.
Действително в чл. 4 от договора представляващ правопораждащ факт в процесното
правоотношение е регламентирано задължението на кредитополучателя в тридневен срок от
сключването да представи на кредитодателя едно от двете алтернативни обезпечения –
банкова гаранция в размер на отпуснатата по кредита сума или поръчителство от две
физически лица отговарящи на изчерпателно изброени и според съда почти непосилни за
изпълнение изисквания. Съгласно алинея втора от коментирания договорен текст при
неизпълнение на едно от двете алтернативни задължения за предоставяне на обезпечение
потребителят дължи на кредитора неустойка в определен, предварително фиксиран размер,
която се заплаща заедно с погасителните вноски по кредита.
Такава договорна клауза е коментирана многократно и приета за неравноправна в
множество други съдебни актове по сходни казуси постановени от съдебни състави в ОС –
Силистра и може да се възприеме, като утвърдена съдебна практика в съдебният район.
Приема се, че коментираното задължение за предоставяне на едно от двете алтернативни
обезпечения е в противоречие с добросъвестните търговски практики и реално води до
формиране на допълнително парично задължение за длъжника, което прибавено, към
останалите увеличава годишният процент на разходите по кредита над законово
определения минимум. Ето защо съдът приема коментираната договорна клауза за
неравноправна, което води на извода, че претендираните на нейно основание суми не се
дължат. Изложеното и предвид обстоятелството, че е невъзможно да се диференцират
сумите претендирани, като неустойка от останалите действително дължими суми мотивира
2
съда да приеме, че следва да се отхвърли претенцията не само за сумите претендирани по
неравноправната договорна клауза, но и тези претендирани на останалите посочени в
заявлението основания. Това е така защото формалния характер на заповедното
производство не дава възможност за преизчисляване и диференциране съответно
приспадане на платените вече по признатата за неравноправна клауза суми.
Изложените в частната жалба аргументи не следва да се коментират защото нямат
нищо общо с мотивите на обжалваното разпореждане и не кореспондират причините
поради, които заповедния съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 78 от 31.01.2022г. постановено по ч.гр.д. №
21/2022г. на РС – Тутракан.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3