Решение по дело №3201/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 315
Дата: 12 февруари 2021 г.
Съдия: Владимир Стоянов Вълчев
Дело: 20207180703201
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 315

град Пловдив,12.02.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ - XXIV състав, в публично съдебно  заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ  

                                                                        СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

при секретар Костадинка Рангелова    

и с участието на прокурор Иляна Джубелиева

като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 3201/2020 година по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производство по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С.А.Я. ЕГН********** ***, депозирана чрез пълномощника адв. К.Д.против Решение № 260047/13.11.2020 год., постановено по АНД № 245/2020 год., по описа на Районен съд – Карлово- II н.с., с което е потвърдено наказателно постановление №20-0281-000368/28.04.2020 г., издадено от Началник група „Пътен контрол“ в РУ на МВР-Карлово, с което на касационният жалбоподател за административно нарушение на чл. 104Б т.2 от Законът за движението по пътищата /съкр.ЗДвП/ на основание чл. 175а, ал. 1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба в размер на 3000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца“.

По подробно изложени доводи в касационната жалба се посочва, че решението на ПРС е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон поради неправилна преценка на събраните доказателства. Иска се отмяната му и отмяна на атакуваното наказателно постановление поради липса на основание да бъде определен като нарушител за извършено административно нарушение. Не се претендират разноски. Редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не се представлява и не ангажира допълнително становище по основателността на подадената касационна жалба.

Ответникът по касационната жалба ОД на МВР-Пловдив- РУ-Карлово не взима становище по жалбата. Редовно призован, не се явява, не се представлява и не дава мнение за нейната основателност.

Контролиращата страна чрез участвалия прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законовоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните за това съображения:

Производството пред  Районен съд – Пловдив се е развило по жалба на С.Я. против посоченото НП от 28.04.2020г. на Началник група „Пътен контрол“ в РУ на МВР-Карлово при ОД на МВР-Пловдив, издадено въз основа на АУАН №286422 от 01.04.2020г., съставен от свидетеля С.И.И., с което жалбоподателят е привлечен като нарушител за административно нарушение на чл. 104б т.2 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 03.03.2020година около 21.00 часа в гр.Карлово, на улица Теофан Райнов до №9, в района на кръгово кръстовище на изхода за гр.Пловдив управлява личния си автомобил марка БМВ 330Д с ДК №РВ0977ТХ съзнателно и умишлена извежда управляваното МПС извън контрол, при което дрифтира с превъртане на гуми и извършва кръгови движения с автомобила, с което използва отворени за обществено ползване път за други цели, а не в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. АУАН е съставен въз основа на докладна записка рег.№281р-3975/06.03.2020година за подаден сигнал, както и 2бр. докладни записки от 26.03.2020г. в едно с приложени към тях обяснения. Същият е предявен на нарушителя, който го е подписал без възражение. В тридневен срок не е постъпило и писмено възражение по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН. Затова и на основание съставеният АУАН е издадено и процесното НП, с което е определено и наложено административно наказание на основание чл. 175а, ал. 1 пр.3 от ЗДвП глоба в размер на 3000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. За да потвърди атакувания пред него административен акт, първоинстанционният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правили при съставяне на АУАН и издаване на НП. В тази връзка е посочил, че обстоятелствата по извършеното административно нарушение са изяснени по категоричен и несъмнен начин от събраните писмени доказателства, на база правилно изяснените факти, изяснени и от показанията на очевидци на нарушението, свидетелите В.И.П.и П.И.А., като е проведено задълбочено разследване на спорните факти и обстоятелства и установяване на личността на нарушителя. Приел, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на С.Я., като наказващият орган се е произнесъл при изяснени обстоятелства и механизъм на извършване на нарушението, без да е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като законосъобразно е определено и административното наказание. В тази връзка законосъобразно обсъдил и показанията на свидетеля А.А.П.. В мотивите си приел, че описанието на нарушението в АУАН и НП е пълно, точно и ясно по отношение на изложение на съставомерни факти и обстоятелства, от които може да се направи да се направи преценка за механизма на нарушението и  следва ли жалбоподателят да носи отговорност за неправомерно поведение като водач на МПС.

Решението на първоинстанционният съд е правилно.

Касационният състав възприема изцяло фактическите констатации и правните изводи на районния съд. Съгласно нормата на чл.104б т.2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От посочената разпоредба следва извод, че всеки един водач, който неоснователно не контролира управляваното от него МПС в район на кръговото кръстовище и го използва с цел лично удоволствие, нарушава забраната да използва отворения за обществено ползване път за цели, които не касаят превозването на хора и товари. В тази насока в АУАН и НП са изяснени по категоричен и несъмнен начин именно такива конкретно вменени и обсъдени обстоятелства по отношение на поведението на касационният жалбоподател като водач на МПС, което представлява нарушение на посочената разпоредба, какъвто извод е направил и районният съд. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК изцяло препраща към тях.

Наведените в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като неоснователни. Районният съд се е произнесъл при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, направените от първоинстанционния съд изводи се явяват обосновани относно законосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение. С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

По отношение на разноски, страните не са направили искания за тяхното присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд-Пловдив

РЕШИ :

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260047/13.11.2020год., постановено по АНД № 245/2020 год., по описа на Районен съд - Карлово, II н.с. 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                         2.