РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. К., 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Стефка Ф. Атанасова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20215320200291 по описа за 2021 година
Установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 67 от 14.05.2021г. на Директора на Д.
„Н.п.Ц.Б.“, на Г. Г. Б. с ЕГН ********** от гр. К., общ. К., обл. П., ул. „К.“ №
7, на основание чл.81, ал.1, т.1, предл. 1-во от ЗЗТ е наложено
административно наказание - глоба в размер на 500 лева, за нарушение на
чл.17, ал.1 от ЗЗТ.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
го обжалва, като с жалбата моли съда да отмени същото като
незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил нарушението, което му е
вменено във вина, тъй като имотът, в който е констатирано паркираното
превозно средство, предмет на нарушението е частен такъв и не се намира в
резерват. Представят се доказателства.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Д. -
упълномощена, която поддържа жалбата и прави искане за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, излагайки доводи за
незаконосъобразността му и представя доказателства. Пледира, че в АУАН и
1
НП липсва единство относно мястото на извършване на нарушението.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, се
представлява от адв.А. - упълномощен, който оспорва жалбата, счита
атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно,
поради което пледира същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетели Д.Ц., като
актосъставител и Д. П. М., като свидетел по акта и очевидец на нарушението,
както и приобщените писмени доказателства - наказателно постановление №
67 от 14.05.2021г. на Директора на Д. „Н.п.Ц.Б.“, известие за доставянето му,
АУАН № 50080 от 17.11.2020 г., констативен протокол № 001251 от
19.09.2020 г., покана за съставяне на АУАН, разписка за връчване на АУАН,
разписки, трудов договор № 1006/18.12.2015 г., допълнително споразумение
към трудов договор № 664/17.06.2016г., заповед № РД-196/28.02.2020 г.,
длъжностна характеристика за длъжността „Главен специалист“ в ДНПЦБ,
Заповед № РД-192/28.02.2020 г., Заповед № РД-506/29.12.1998 г., Заповед №
РД-75/03.02.2006 г., скица на поземлен имот, партида на имот №067023 от
ОСЗ К., регистър на координатните точки, протокол за трасиране, писмо с
№11 00-129 от 28.07.2021г. на Директора на НПЦБ, снимка, докладна
записка, декларация за предоставяне на информация по нарушение,
установено на територията на НПЦБ, копие от нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 104, т.ІІ, рег. № 3095, н.д. № 277 от 2019г.,
писмо от ОДМВР П., ведно със справки, скица на поземлен имот,
удостоверение от „Г.“ ЕООД гр. П. - инж. Б. Й., разрешение за поставяне
№48/2021 на общ.К., 2 бр. свидетелства за правоспособност, справка за МПС,
писмо от РУП К., писмо с №11 00-163 от 18.10.2021г. на Директора на НПЦБ,
копие от СУМПС, схема на местонарушение, съдът намери за установено
следното:
2
На 18.09.2020г. служители на ДНПЦБ свидетеля - Д.М. и Д.А.А. и
Г.Д.Й. осъществявали служебните си задължения на територията на НПЦБ в
парков участък К., землище на гр. К., общ. К.. На място с GPS координати N
42°40'52" Е 24°57'46", в местността „П.“, представляваща защитена
територия, съгласно чл.5, ал.2 от ЗЗТ установили паркирано моторно
превозно средство – лек автомобил марка „С.“, модел „Г. В.“ с рег. №
*******, зелен на цвят. Служителите го фотографирали и установили GPS
координатите му със служебен апарат. На 19.09.2020 г. бил съставен
констативен протокол № 001251. към който била приложена и 1 брой
фотоснимки. Според служителите на НПЦБ автомобилът се намирал извън
определените и обозначените за тази цел паркинги със свободен достъп,
посочени в Приложение 3.2.3. към Плана за управление на НПЦБ 2016-2025
г., без писмено съгласуване по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ.
След направена справка се установило, че превозното средство било
отразено като собственост на Х.К.К. от с.В.Л. , обл.П., който попълнил
декларация за предоставяне на информация по нарушение, установено на
територията на НПЦБ, в която посочил като водач на 18.09.2020г. на
процесния автомобил лицето Г.Б..
На 17.11.2020г. последният се явил в ПУ К. при ДНПЦБ, където му бил
съставен АУАН, като актосъставителят Ц. приел, че Г.Б. е осъществил
нарушение на разпоредбите на чл.21 т.16 от ЗЗТ, във вр. с т.14 от част 3.2.1.2
„Режими, норми и условия, въведени на основание чл.21 т.16 от ЗЗТ за цялата
територия на НПЦБ от Плана за управление на НПЦБ за 2016-2025 г., тъй
като на 18.09.2020 г., в 19,36 часа, на територията на НПЦБ, Парков участък
К., Охранителен участък Д., зона Многофункционална, местност „П.“, на
място с GPS координати N 42°40'52" и Е 24°57'46", землището на гр. К., общ.
К. е паркирал лек автомобил марка „С.“, модел „Г. В.“ с рег. № *******,
зелен на цвят, извън определените и обозначени за тази цел паркинги със
свободен достъп от Приложение №3.2.3. към Плана за управление на НПЦБ
2016-2025 г., без писмено съгласуване по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ.
Така съставеният АУАН бил предявен на Б., той се запознал с него,
вписал възражения, че автомобила е паркиран в частен имот – нива. На
жалбоподателя бил връчен АУАН, което е удостоверено с издадената
разписка, подписана от него.
3
След това, в тридневния срок други възражения срещу констатациите в
акта не били депозирани.
Въз основа на така съставения АУАН на 14.05.2021 г. било издадено
атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на
основание чл. 81, ал. 1, т. 1 пр. 1-во от ЗЗТ е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл.17, ал.1 от ЗЗТ, тъй
като на 18.09.2020г. в 19:36 часа, в защитена територия - част от територията
на Н.п. „Ц.Б.“(НПЦБ), Зона Резервати, резерват „Д.“, Парков участък К.,
Охранителен участък „Ю.г.“, местност „Параджик“, на място с GPS
координати N 42°40'52" Е 24°57'46", землище на гр. К., общ. К. е паркирал
МПС - лек автомобил марка С., модел Г. В., цвят зелен, с регистрационен
номер ******, в нарушение на режима на защитената територия определен в
чл. 17, ал.1 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), а именно: в нарушение
на забраната за извършване на всякакви дейности в резерватите.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът намери, че същото страда от съществени пороци,
касаещи задължителното му съдържание, поради което е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено само на това основание, без да се изследва въпроса
извършено ли е административното нарушение, квалификацията му, както и
размерът на наказанието.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на наказателното постановление следва да бъдат спазени
задължителните изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, като по отношение на датата, мястото, обстоятелствата по извършване
на нарушението, описанието на нарушението, правната квалификация и
индивидуализиращите белези на нарушителя същите следва да си
кореспондират, а не следва да се налице неясноти или противоречия. Такива
съдът констатира относно мястото на нарушението, което в АУАН е
посочено, че е на територията на НПЦБ, Парков участък К., Охранителен
участък „Д.“, зона Многофункционална, местност „П.“, а в НП - на
територията на Н.п. „Ц.Б.“, Зона Резервати, резерват „Д.“, Парков участък К.,
Охранителен участък „Ю.г.“.
Мястото на нарушението е задължителен реквизит, както на АУАН,
4
така и на НП и е условие за тяхната законосъобразност, които освен, че
рефлектират на правото на защита на наказаното лице, предопределят
съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН и местнокомпетентният съд за разглеждане на
делото, поради което не подлежат на корекция по реда на чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН. На следващо място противоречие е налице и между фактите по
извършване на нарушението, което в АУАН е прието да е паркиране на МПС
извън определените и обозначени за тази цел паркинги със свободен достъп
от Приложение №3.2.3. към Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г., без
писмено съгласуване по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ в Охранителен участък
„Д.“, зона Многофункционална, а в НП – паркиране на МПС в резерват „Д.“,
Охранителен участък „Ю.г.“ в нарушение на забраната за извършване на
всякакви дейности в резерватите.
Съответно при тези факти различна е и възприетата от контролния и
наказващия орган правна квалификация на извършеното нарушение – в
АУАН същото е прието да е нарушение на чл.21, т.16 от ЗЗТ, във вр. с т.14 от
част 3.2.1.2 „Режими, норми и условия, въведени на основание чл.21 т.16 от
ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ от Плана за управление на НПЦБ за 2016-
2025 г. – паркиране на МПС, извън определените и обозначени за тази цел
паркинги със свободен достъп от Приложение №3.2.3. към Плана за
управление на НПЦБ 2016-2025 г., без писмено съгласуване по реда на §7 от
ПЗР на ЗЗТ, докато в НП нарушението е квалифицирано по чл.17, ал.1 от
Закона за защитените територии /ЗЗТ/ - паркиране на МПС в нарушение на
забраната за извършване на всякакви дейности в резерватите.
Наказващият орган и тук е приел, че действа в хипотезата на чл.53, ал.2
от ЗАНН, когато наказателното постановление се издава и при допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Съдът счита
обаче, че посочената хипотеза е била неприложима, а при ангажирането на
административно-наказателна отговорност на жалбоподателя е допуснато
съществено нарушение, което ограничава правото му на защита. Принципът
е, че законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква
съответствие между деянието, вменено на нарушителя така, както е описано в
акта и в наказателното постановление. Необходимо е да има единство в
съдържанието на АУАН и НП и то следва да възпроизвежда в НП както
посочените в АУАН законови разпоредби, които са нарушени, така и
5
фактическото описание на конкретното нарушение. Изискването на закона е
да има идентичност на фактите и обстоятелствата, които определят от
фактическа и правна страна деянието като нарушение, описани в АУАН и
тези, залегнали в НП. В случая, в съставения АУАН е описано, че
нарушението се изразява в паркиране на МПС извън определените и
обозначени за тази цел паркинги със свободен достъп от Приложение №3.2.3.
към Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г., без писмено съгласуване по
реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ в Охранителен участък „Д.“, зона
Многофункционална, в наказателното постановление обаче са посочени
други факти – паркиране на МПС в резерват „Д.“, Охранителен участък
„Ю.г.“ в нарушение на забраната за извършване на всякакви дейности в
резерватите. Съответно при разликата в приетите за осъществени факти
нарушението е квалифицирано различно. Действително наказващият орган
може по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да преквалифицира деянието, но само в
случай, че фактическите обстоятелства, приети за установени в акта, сочат на
друг вид нарушение. В случая обаче идентичност на твърдените в АУАН
фактически белези на деянието и тези в НП не е налице - в АУАН се твърди
извършване на паркиране на МПС извън определените и обозначени за тази
цел паркинги със свободен достъп от Приложение №3.2.3. към Плана за
управление на НПЦБ 2016-2025 г., без писмено съгласуване по реда на §7 от
ПЗР на ЗЗТ в Охранителен участък „Д.“, зона Многофункционална, а в НП –
паркиране на МПС в резерват „Д.“, Охранителен участък „Ю.г.“ в нарушение
на забраната за извършване на всякакви дейности в резерватите.
С наказателното постановление е недопустимо да се вменяват нови
обстоятелства, които в случая на практика променят и подменят фактическия
състав на нарушението, прието за установено в АУАН.
Всъщност АНО е имал възможност да преодолее описания съществен
порок, но не по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, а като в срок прекрати с
резолюция преписката по съставения АУАН и издаде нов, с точно описание
на мястото на нарушението, обстоятелствата по извършване на нарушението,
описанието на нарушението и правната му квалификация.
По изложените съображения наказателното постановление следва да
бъде отменено.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателя, но тъй
6
като такива не се претендират, то не се и присъждат.
По изложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
1.ОТМЕНЯ наказателно постановление № 67 от 14.05.2021г. на
Директора на Д. „Н.п.Ц.Б.“, с което на Г. Г. Б. с ЕГН ********** от гр. К.,
общ. К., обл. П., ул. „К.“ № 7, на основание чл.81, ал.1, т.1, предл. 1-во от ЗЗТ
е наложено административно наказание - глоба в размер на 500 лева, за
нарушение на чл.17, ал.1 от ЗЗТ.
2.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-
дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7