РЕШЕНИЕ
№ 415
гр. Пловдив, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20235001000517 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №49/13.02.2023г., постановено по търг.д. №94/2022г. по
описа на окръжен съд С.З., ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Е.“ АД с
ЕИК ********* е осъдено да заплати на Р. А. И., с ЕГН **********, сумата от
150 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените
телесни увреждания при ПТП настъпило на 07.11.2021г., ведно със законната
лихва от 30.11.2021г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за
законна лихва за периода от 14.11.2021г. до 29.11.2021г.
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Е.“ АД с ЕИК ********* е
осъдено да заплати на Р. А. И., с ЕГН ********** сумата от 12 673лв.,
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди на мотор
марка и модел „Х. ЦБР 600“, с рег. №*********, собственост на Р. И.
вследствие на ПТП настъпило на 07.11.2021г., ведно със законната лихва от
30.11.2021г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за законна
1
лихва за периода от 14.11.2021г. до 29.11.2021г.
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Е.“ АД с ЕИК ********* е
осъдено да заплати на Р. А. И., с ЕГН **********, сумата от 199,54лв.,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди във
връзка с проведеното лечение и възстановяване на получените телесни
увреждания при ПТП настъпило на 07.11.2021г., ведно със законната лихва от
30.11.2021г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за законна
лихва за периода от 14.11.2021г. до 29.11.2021г.
Посочена е банкова сметка, по която могат да бъдат заплатени
присъдените суми.
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Е.“ АД с ЕИК ********* е
осъдено да заплати на адв. П. К. от САК адвокатско възнаграждение в общ
размер на 6 888, 22лв. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца.
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Е.“ АД с ЕИК ********* е
осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
държавна такса в размер на 6 514,90лв. и сумата от 679,50лв., представляваща
възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета на
съдебната власт.
С определение №291/27.04.2023г., постановено по реда на чл.248 от
ГПК, е оставена без уважение молба вх. №3130/08.03.2023г. на адв. П. К. за
изменение на Решение №49/13.02.2023г., постановено по т.д. №94/ 2022г. по
описа на ОС - С.З. в частта на разноските.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника
в първоинстанционното производство – ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Е.“ АД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с
която искът на обезщетение за неимуществени вреди е уважен над сумата от
50 000лв. до уважения размер от 150 000лв. Въведено е оплакване, че
обезщетението за неимуществени вреди от 150 000лв. не отговаря на
изискването за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, същото е
прекомерно и не е съобразено с действително установените болки и
страдания, претърпени от ищеца. Позовава се на допуснато процесуално
нарушение – неправилно кредитиране от страна на първоинстанционния съд
на показанията на свидетеля Р. И. – брат на ищеца, с оглед разпоредбата на
чл.172 от ГПК. Твърди се и че неправилно е преценено заключението от
2
комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, като е
коментирана медицинската част на тази експертиза. Жалбоподателят счита, че
в случая следва да бъдат отчетени и констатациите на вещото лице за
предходно заболяване на ищеца - дискова херния, както и становището на
вещото лице, че състоянието на ищеца подлежи на подобряване. Въведено е и
оплакване, че определеното от окръжния съд обезщетение за понесените от
ищеца неимуществени вреди не е съобразено с икономическото състояние на
обществото. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на друго, с което искът за обезщетение за неимуществени
вреди да бъде отхвърлен за сумата над 50 000лв. до 150 000лв., ведно със
законната лихва.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна Р. А. И., с който отговор въззивната жалба се оспорва изцяло. В
отговора на въззивната жалба се съдържа възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско/юрисконсултско възнаграждение от страна на
въззивника.
С въззивната жалба и постъпилия отговор не са предявени
доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски, като от
жалбоподателя се претендира юрисконсултско възнаграждение в определен
от съда размер, а от въззиваемата страна се претендират разноски по реда на
чл.38 от ЗА.
Срещу постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение
№291/27.04.2023г. е подадена в срок частна жалба от процесуалния
представител на ищеца – адв. П. К.. Въведено е оплакване, че обжалваното
определение е неправилно, тъй като не е съобразено с изменението на
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – ДВ бр.88/2022г. Иска се отмяна на обжалваното
определение и постановяване на друго, с което искането по чл.248 от ГПК да
бъде уважено.
По така подадената частна жалба не е постъпил писмен отговор от
насрещната страна - ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Е.“ АД. С молба
вх.№8755/07.11.2023г. се поддържа подадената въззивна жалба, но не е
изразено становище относно подадената от адв. К. частна жалба.
3
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Въззивната жалба и частната жалба са допустими, като депозирани в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с
правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, като
предмет на въззивното производство е само претенцията за неимуществени
вреди.
Ищецът в първоинстанционното производство – Р. А. И., е изложил
фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а
именно: Ищецът е получил телесни увреждания при ПТП, настъпило на
07.11.2021г., около 16:10ч., при което водачът на л.а. марка „Мерцедес“,
модел „А 140“, с рег. №*********** - Я.З.И., нарушила правилата за
движение по пътищата, като отнела предимство и блъснала движещия се
мотор с рег. №*********, марка „Х.“, модел „ЦБР 600“, управляван от Р. А.
И.. По случая е образувано ДП №***/2021г, на РУ С.З., пр.пр.
№******/2021г. на РП С.З.. При процесното ПТП Р. А. И. получил следните
травматични увреждания: контузия на главата и шията; централен „корд“
синдром; мозъчно сътресение; миелопатия С6-С7 - травматична; счупване на
носни кости; контузия на белия дроб; разкъсно - контузии рани по дясната
вежда и външния нос; кръвонасядания по клепачите на двете очници;
психически стрес; множество травми и наранявания по глава, крайници и
тяло. Изложени са подробно факти относно проведеното лечение и
претърпените от ищеца болки, страдания и неудобства вследствие
получените увреждания.
Отговорността на ответника – застраховател, се ангажира с наличието
на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
4
автомобилистите за л.а. „Мерцедес“, по силата на застрахователна полица
№****************, със срок на валидност една година, считано от
27.05.2021г. до 26.05.2022г. С молба, получена от застрахователя на
30.11.2021г. ищецът отправил до ответното дружество застрахователна
претенция, с искане да му бъде определено и изплатено застрахователно
обезщетение за причинените вреди, което не е сторено.
Искането, с което е сезиран съдът, е ответното застрахователно
дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на 150 000лв. /след допуснато увеличение на
иска в ОСЗ от 13.12.2022г./, ведно със законната лихва, считано от
30.11.2021г.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Е.“ АД е оспорил искът за
обезщетение за неимуществени вреди. Относимите за настоящото въззивно
производство възражения по този иск се свеждат до прекомерност на
претендираното обезщетение. /Отговорът на исковата молба съдържа
възражения относно вината на водача на л.а., както и възражения за
съпричиняване от страна на пострадалия, които не се поддържат с въззивната
жалба/.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в
чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при
спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в
полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид
застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк
иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание
5
за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази
вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно
поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и
причинената вреда.
Установени в първоинстанционното производство и неспорни в
настоящето са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ:
Ищецът Р. А. И. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във
физически и психически болки и страдания, вследствие на телесни
увреждания, причинени при ПТП от 07.11.2021г. и изразяващи се в: контузия
на главата; рана на лицето; счупване на носните кости; кръвоизливи във
фронталния, етмоидалния и сфеноидалния синуси; мозъчно сътресение без
коматозно състояние; гръбначно-мозъчна травма квадрипаретичен синдром с
травматична миелопатия; контузия на белия дроб /съгласно заключението от
комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза в
медицинската й част/. Вредите са причинени виновно, в резултат на
противоправно поведение на виновния водач на лекия автомобил марка
„Мерцедес“, модел „А 140“, с рег. №*********** - Я.З.И.. Извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени
по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от
ГПК, с оглед постановеното Решение №272/13.06.2022г. по АНД
№1336/2022г. по описа на Районен съд - С.З., с което Я.И. е призната за
виновна в това, че на 07.11.2021г., в гр.С.З., на кръстовището на ул.„Г.И.П.“ и
ул.„А.К.“, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „А 140“, с рег.№*********, в посока изток - запад,,е
нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и в
ППЗДвП, а именно: чл.6, т.1; чл.50, ал.1; чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП . С акта,
постановен в наказателното производство, наказателният съд се произнася по
същия кръг въпроси, по които и с присъдата – за дееца, деянието,
противоправността му и за вината и с което фактическият състав на
престъплението е установен по съдебен ред и постановеното от наказателния
съд има обвързващата сила по чл.300 ГПК за гражданския съд. Установено е и
не се спори наличието на причинна връзка между противоправното поведение
и причинената вреда. Не е спорен в настоящето въззивно производство и
специфичният елемент на визираната в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1
6
от КЗ функционална отговорност на застрахователя, обусловена от наличието
на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” – със застрахователна полица
№************** със срок на валидност една година, считано от 27.05.2021г.
до 26.05.2022г.
С оглед оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, очертаният
спорен въпрос, пренесен пред въззивната инстанция, е въпросът относно
справедливото обезщетение за репариране на понесените от ищеца
неимуществени вреди.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ пряко право е
приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично
е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен
паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл
размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени
вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства
от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по
чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения, общественото му положение. При определяне
размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и
личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите.
Относно интензитета и степента на претърпените от ищеца болки и
страдания вследствие така посочените увреждания, като критерий при
определяне на техния паричен еквивалент, относими са депозираните при
първоинстанционното разглеждане на делото гласни доказателства, както и
заключението от допуснатата комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза в медицинската й част.
7
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за допуснато
процесуално нарушение от страна на първостепенния съд - неправилно
кредитиране на показанията на свидетеля Р. И. – брат на ищеца, с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК. Свидетелят притежава преки и
непосредствени впечатления, с оглед на която непосредственост дадените от
него показания не могат да се ценят като предубедени. Свидетелят
установява, че след изписването от болницата, около три месеца, ищецът не е
бил в състояние да се обслужва сам, изцяло зависим от близките си за нужди
от първа необходимост. Имал „шина на врата“ в продължение на шест
месеца, налагало се с нея да спи, за да не прави резки движения. Преди
инцидента Р. бил много активен човек, но след катастрофата вече не е
същият. Притеснява се като се вози в кола. Не може да използва ръцете си
както преди.
Показанията на свидетеля Р. И., преценени и съобразно разпоредбата на
чл.172 от ГПК, се кредитират напълно като непосредствени и убедителни и
преди всичко, като изцяло подкрепящи се от останалите доказателства –
медицинска документация и преди всичко от заключението от комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза в медицинската й част.
Съгласно заключението на вещото лице д-р К., вследствие на ПТП-то
ищецът е получил горепосочените увреждания. Медикобиологичният
характер на уврежданията е посочен по следния начин: Контузия на главата е
временно разстройство на здравето без опасност за живота; Раната на лицето
е временно разстройство на здравето без опасност за живота; Счупването на
носните кости е временно разстройство на здравето без опасност за живота;
Кръвоизливи във фронталния, етмоидалния и сфеноидалния синуси е
временно разстройство на здравето без опасност за живота; Мозъчно
сътресение без коматозно състояние е временно разстройство на здравето без
опасност за живота; Гръбначно-мозъчна травма квадрипаретичен синдром с
травматична миелопатия е трайно затрудняване движението на врата, за срок
по-дълъг от 30 дни; Контузия на белия дроб е временно разстройство на
здравето с опасност за живота. Уврежданията причиняват болки, страдания и
неудобства, както следва: контузия на главата болки до края на 1 седмица;
рана на лицето болки до края на 1 седмица; счупване на носните кости болки
до края на 3 седмица; кръвоизливи във фронталния, етмоидалния и
8
сфеноидалния синуси - болки до края на 3 седмица; мозъчно сътресение без
коматозно състояние - болки до края на 2 седмица; гръбначно-мозъчна травма
с квадрипаретичен синдром и травматична миелопатия е с продължителни
оплаквания от болки, слабост и нарушена чувствителност; контузия на белия
дроб - болки до края на 2 месец. Подробно е описано проведеното лечение –
стационарно такова с болничен престой за медикаментозно лечение в
УМБАЛ - Н.**С.З. от 07.11.2021г. до 14.11.2021г. – 7 дни, като е поставена
шийна яка за 3 месеца; Медикаментозно лечение в УМБАЛ - Н.*П. от
08.04.2022г. до 13.04.2022 – 5 дни, с предписана терапия за дома. Ищецът е
бил с шийна яка за период от 6 месеца, с медицински указания за покой, без
физически натоварвания и уредена временна нетрудоспособност за 150 дни.
Травмата на гръбначния мозък - ниво 6-7 шиен сегмент е довела до
миелопатия, което се изразява в промяна в структурата на гръбначния мозък с
белезите на увреди във функционирането на крайниците с хипестезия
/отслабена чуствителност/, слабост в мускулните групи по крайниците. Тези
оплаквания са актуални и към момента на извършения от вещото лице
преглед /една година след ПТП/. Всички други увреди са оздравели. От
значение са и разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание –
преди ПТП ищецът е страдал от заболяване „дискова херния“ /което е
посочено и в исковата молба/, което е „довело и до тежките травми на
гръбначния мозък“. „Тази травма на гръбначния мозък и до момента дава
своите белези. При такъв тип инцидент неминуемо се стига до разкъсване на
ставни участъци, дистрозии на стави и мускули. При тях има малко или много
изливане на кръв в тези структури. При възстановяването се получават нови
сраствания, които усилват ефекта на старите заболявания…“. Съгласно
разясненията на вещото лице не е възможно това увреждане да се преодолее
медикаментозно или чрез рехабилитации, а само с оперативна намеса.
Заключението от съдебномедицинската експертиза, като компетентно
изготвено и неоспорено от страните се кредитира изцяло.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в случая следва да
бъде отчетено наличието на предходно заболяване на ищеца - дискова херния,
доколкото предходно заболяване, което е прогресирало вследствие от
новонанесените травми, не може да бъде основание за намаляване
обезщетението за понесените неимуществени вреди.
Неоснователно е и оплакването, изведено от икономическото състояние
9
в страната. Икономическата конюнктура се определя не само от минималната
работна заплата към релевантния период. Стандартът на живот в страната и
средностатичическите показатели за доходи /а не минималните такива/ по
време на възникване на увреждането намират отражение в нивата на
застрахователно покритие. Нивата на застрахователно покритие, респективно
- нормативно определените лимити на отговорност по застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не са критерий, както и база
за определяне размера на обезщетението, но са от значение при определяне
размера на обезщетенията за неимуществени вреди и индиция за
икономическата конюнктура. А предвидената в чл.492, т.1 от КЗ минимална
застрахователна сума за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт е 10 420 000лв. за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите лица.
При съобразяване с конкретния обем преживени болки и страдания от
ищеца – посочени по-горе и преценени като обективен критерий,
продължителността на оздравителния процес – който, с изключение на
гръбначно-мозъчната травма, е от една до три седмици, медикобиологичния
характер на гръбначно-мозъчната травма, която е с трайни последици и
недобра прогноза, обстоятелството, че ищецът е в сравнително млада и
трудоспособна възраст – 37-годишен към момента на ПТП, факта, че ищецът
е бил с шийна яка в продължение на 6 месеца, негативните последици в
психологичен аспект, следва да се приеме, че сумата от 100 000лв. е
справедлив паричен еквивалент на понесените от Р. И. страдания.
Неоснователността на иска за обезщетение за неимуществени вреди в
по-висок размер – 150 000лв., се обуславя от обстоятелството, че в
преобладаващата си част понесените от ищеца травми представляват лека
телесна повреда, с кратък възстановителен период /от една до три седмици/,
като в рамките на една година /извършения от вещото лице д-р К. преглед/ е
постигнато пълно възстановяване. Касае се за една средна телесна повреда –
гръбначномозъчната травма, която - вярно, е с недобра прогноза – не може да
се повлияе медикаментозно или чрез рехабилитации, но все пак е лечима,
макар и оперативно.
Ето защо се явява основателно оплакването на жалбоподателя, че
определеното от първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди от
10
150 000лв. не е съобразено със степента, интензитета и естеството на
понесените от ищеца болки и страдания. В този смисъл въззивната жалба се
явява частично основателна. Обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен над
сумата от 100 000лв. до 150 000лв., като се постанови решение с което искът в
посочената му част да бъде отхвърлен.
По подадената от адв. П. К. частна жалба срещу постановеното по реда
на чл.248 от ГПК определение №291/27.04.2023г.:
Същото е постановено по подадена молба от адв. П.К.. Искането за
изменение на решението в частта за разноските се основава на доводи, че при
определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на
чл.38 от ЗА следва да се съобрази редакцията на Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – ДВ бр.88/2022г. За
да остави молбата за изменение на решението в частта за разноските без
уважение, окръжният съд се е аргументирал, че съгласието между доверителя
и довереника за осъществяването на безплатното процесуално
представителство в първоинстанционното производство е постигнато с
подписването на договор за правна защита и съдействие и упълномощаване
на 15.11.2021г. и въз основа на така постигнатото съгласие е осъществено
безплатното процесуално представителство в процеса. Посочил е, че предвид
материалноправния характер на разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за които обратно
действие не е предвидено, адвокатското възнаграждение следва да се
определи съобразно разпоредбите на Наредбата в редакцията им преди
изменението с ДВ бр. 88 от 4.11.2022г. Така приетото от първоинстанционния
съд е неправилно. /Цитираното от окръжния съд определение
№695/22.12.2022г. на ВКС по ч. т. д. №2640/2022г., I т.о., ТК касае различна
хипотеза – на договорно правоотношение, при което е не само уговорено по
размер, но и реално изплатено адвокатско възнаграждение, подлежащо на
възстановяване по реда на чл.78 ал.1 – ал.4, при което е приложима
редакцията на Наредбата към датата на сключване на договора за
процесуално представителство/. При определяне размера на адвокатското
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, размерът на адвокатското
възнаграждение следва да бъде определен съобразно Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към
11
момента на приключване на устните състезания – 13.12.2022г., до който
момент безплатната правна помощ реално е предоставена, а именно в
редакцията след изменението с ДВ, бр. 88/04.11.2022г. /в този смисъл
Определение №605/28.07.2023г. на ВКС по ч. т. д. №1074/2023г., I т.о., ТК/.
Ето защо първоинстанционният съд неправилно е оставил без уважение
искането на адв. К. за изменение на решението в частта за разноските.
Адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА следва да се определи при
хипотезата на чл.7 ал.2, т.5, т.3 и т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, но и при
съобразяване изхода от спора пред въззивната инстанция.
При исков материален интерес от 150 000лв., 12 673лв., 199,54лв.,
минималното адвокатско възнаграждение е съответно 10 650лв.; 1 540лв. и
400лв. Съразмерно с уважената част от иска за неимуществени вреди /с оглед
изхода от спора пред въззивната инстанция/, се дължи адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗА съответно: 7 100лв.; 1 540лв. и 400лв. или
общо 9 040лв., а с ДДС – 10 848лв. Следователно, освен присъденото с
първоинстанционното решение възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА –
6 888,22лв., в полза на адв. П.К. следва да се присъди допълнително
адвокатско възнаграждение в размер на 3 959,78лв. Ето защо определение
№291/27.04.2023г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена
без уважение молбата на адв. П.К. за изменение на решението в частта за
разноските, следва да бъде отменено, като се присъди допълнително
адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 3 959,78лв., с
ДДС.
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция, следва да бъде
отменено първоинстанционното решение в частта, с която в тежест на
ответника е присъдена държавна такса над сумата от 4 514,90лв. до
6 514,90лв.
Съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК /молба -
л.165 от първоинстанционното дело/ ответникът е претендирал разноски –
юрисконсултско възнаграждение и депозит за КСМАТЕ – 1 000лв./.
Съразмерно с уважената част от претенциите и определено съгласно чл.78
ал.8 от ГПК и чл.37 от ЗПП, и чл.25 ал.2, във вр. с ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, юрисконсултското възнаграждение следва
12
да бъде в размер на 100лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковите
претенции направените разноски за КСМАТЕ следва да бъдат в размер на
306,99лв.
По разноските, сторени във въззивното производство:
От страна на жалбоподателя се претендира юрисконсултско
възнаграждение и заплатена за въззивно обжалване държавна такса –
2 040,45лв. /списък на разноските по чл.80 от ГПК – л.57/. Юрисконсултското
възнаграждение се претендира в определен от съда размер, при което
възражението на насрещната страна за прекомерност е неоснователно.
Определено, съразмерно с уважената част от въззивната жалба и съгласно
чл.78 ал.8 от ГПК и чл.37 от ЗПП, и чл.25 ал.2, във вр. с ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, юрисконсултското възнаграждение следва
да бъде в размер на 150лв. Съразмерно с уважената част от въззивната жалба,
въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя и разноски в размер
на 1 020,22лв.
От въззиваемата страна се претендират разноски по реда на чл.38 от ЗА.
При обжалваемия материален интерес от 100 000лв., минималното адвокатско
възнаграждение по чл.7 ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е 8 650лв. Съразмерно с
неуважената част от въззивната жалба се дължи адвокатско възнаграждение в
размер на 4 325лв., а с ДДС – 5 190лв. С оглед основателността на частната
жалба в полза на адв. П. К. следва да се присъдят и разноски – 15лв. –
заплатена ДТ /списък на разноските по чл.80 от ГПК – л.60/.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №49/13.02.2023г., постановено по търг.д.
№94/2022г. по описа на окръжен съд С.З., в частта, с която
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Е.“ АД с ЕИК ********* е осъдено да
заплати на Р. А. И., с ЕГН **********, сумата над 100 000лв. до 150 000лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
13
изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените
телесни увреждания при ПТП настъпило на 07.11.2021г., ведно със законната
лихва от 30.11.2021г. до окончателното плащане, както и в частта, с която
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Е.“ АД с ЕИК ********* е осъдено да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса
над 4 514,90лв. до 6 514,90лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. А. И., с ЕГН ********** срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Е.“ АД с ЕИК ********* иск за
сумата над 100 000лв. до 150 000лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и
страдания, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП
настъпило на 07.11.2021г., ведно със законната лихва от 30.11.2021г.
Отменя определение №291/27.04.2023г., постановено по реда на чл.248
от ГПК, с което е оставена без уважение молба вх. №3130/08.03.2023г. на адв.
П. К. за изменение на Решение №49/13.02.2023г., постановено по т.д.
№94/2022г. по описа на ОС - С.З. в частта на разноските, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Е.“ АД с ЕИК
********* да заплати на адв. П. К. – САК допълнително адвокатско
възнаграждение в размер на 3 959,78лв., с ДДС за оказано безплатно
процесуално представителство на Р. А. И., с ЕГН ********** в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Р. А. И., с ЕГН ********** да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Е.“ АД с ЕИК ********* разноски за
първоинстанционното производство в размер на 100лв. – юрисконсултско
възнаграждение и за КСМАТЕ - 306,99лв., както и разноски за въззивното
производство в размер на 150лв. – юрисконсултско възнаграждение и
1 020,22лв. /заплатена ДТ/.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Е.“ АД с ЕИК
********* да заплати на адв. П. К. - САК адвокатско възнаграждение в
размер на 5 190лв., с ДДС за оказано безплатно процесуално
представителство на Р. А. И., с ЕГН ********** във въззивното
производство, както и разноски -15лв. – заплатена ДТ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
14
едномесечен срок от връчването му на страните, а в частта, имаща характер на
определение – в едноседмичен срок.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15