РЕШЕНИЕ
№ 1201
гр. Пловдив, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20245300501607 по описа за 2024 година
С Решение № 1568 от 09.04.2024 г., пост. по гр.д. № 15 055/2023 г. на РС - Пловдив е
осъдено „ Белла България „ АД, ЕИК ********* да заплати на основание чл. 200 от КТ на Ю.
П. Д., ЕГН – ********** сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
Д. неимуществени вреди от увреждане – счупване на хирургичната шийка на дясна раменна
кост, вследствие трудова злополука от 23.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
23.05.2023 г., като за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв. искът е отхвърлен.
Така постановеното решение се обжалва изцяло – от въззивника –ищец в
отхвърлителната му част, от въззивника – ответник в осъдителната част.
Въззивницата Д. поддържа, че присъдения размер от 20 000 лв. не отговаря на
критерия за справедливо обезщетяване на вредите, тъй като се явява занижен спрямо
действителното претърпените такива. Съдът не е съобразил в достатъчна степен характера,
степента и интензитета на претърпените болки и страдания. В тази насока акцентира върху
следните факти и обстоятелства: трайно затрудняване на движенията на десния горен
крайник, съпроводено със значителни по степен болки, особено силни непосредствено след
травмата и в период до три месеца след това, във вр. и с поставените три заключващи
метални винта; болките и страданията продължили и през рехабилитационния период и така
са търпяни за период от 5 – 6 месеца, като не са напълно отшумели и понастоящем; пълно
обездвижване на ръката за период от 40 дни след травмата, довело до силно затруднение при
извършване на елементарни житейски дейности и самообслужване; претърпяна втора
оперативна интервенция за премахване на металните тела; ориентировъчен срок за
продължителност на оздравителния процес и временна нетрудоспособност от 270 дни и
възможни болки при движение на ставата и след този срок; неприключил и до момента
оздравителен процес, невъзстановени мускулна сила и обем на движение на дясното рамо;
1
възрастта на пострадалата.
По така изложените доводи се иска отмяна на решението в отхвърлителнатеа част и
уважаване на иска изцяло. Претендират се направените за двете инстанции разноски.
Въззивникът – ответник поддържа, че присъденото обезщетение в размер на 20 000
лв. е завишено. Счита, че съдът не отчел релеванти за размера му факти и обстоятелства, а
именно: че трудовата злополука е настъпила не в помещението, в което ищцата осъществява
трудовата си дейност и не при пряко изпълнение на трудовите й задължения, както и без
намесата и участието на други негови служители; изпълнени от страна на работодателя на
всички нормативни изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд. Счита, че така изложените са от значение за размера на обезщетението, макар
отговорността на работодателя да е безвиновна. Поддържа, че продължителния период за
възстановяване над обичайния се дължи на обективни фактори, за които въззивникът не
носи отговорност – възрастта на ищцата / *** г. / и налично отпреди нейно заболяване –
радикулит, както и несвоевременно предприета рехабилитация за раздвижване на ръката.
Счита, че кредитирайки показанията на свид. К.К. - син на ищцата и така явно заинтересован
от изхода на спора в нейна полза, а също така и осъждан, макар и реабилитиран, съдът е
нарушил нормата на чл. 172 от ГПК. Счита, че некредитирайки тези показания възведените
болки и страдания се явяват недоказани, т.к. други доказателства за тях не са ангажирани.
Освен това поддържа, че свидетелят не е депозирал показания за периода на обездвижване
на крайника и затруднения при обслужването, в показанията му липсвала и конкретика
относно здравословното и психическо състояние на ищцата по време на оздравителния
процес. Поддържа възраженията за освобождаване от отговорност поради груба небрежност
на пострадалата, евентуално – за съпричиняване. В тази насока твърди, че след като ищцата
е паднала на равна и суха повърхност, в добре осветено помещение и без наличие на
каквито и да е външни фактори, способстващи да предизвикат падането й, то е явен факта,
че тя не е проявила и елементарното старание и внимание.
По така изложените доводи се иска отмяна на решението в осъдителната му част и
отхвърляне на иска, евентуално – намаляване размер на присъденото обезщетение.
Въззиваемото дружество е депозирало отговор за неоснователност на жалбата на
ищцата с доводите, поддържани във въззивната му жалба срещу решението – казани по горе.
Въззиваемата Д. е депозирала отговор за неоснователност на жалбата на насрещната
страна. Поддържа, че присъденият размер обезщетение от 20 000 лв. не надхвърля
действително претърпените болки и страдания и тяхната продължителност. Същите са
безспорно установени от заключението на СМЕ и съдът правилно е приел, че процесът по
зарастване на костната тъкан е приключил, но не е приключил процесът на възстановяване
на подвижността на ръката и обичайния обем движения в раменната става. Присъдения
размер на обезщетението е съобразен с обстоятелствата, че възрастта на ищцата и
прибавената шийна компонента радикулит спомагат за все още невъзстановените мускулна
сила и обем на движенията. От представените по делото медицински документи се
установява, че веднага след сваляне на обездвижващата превръзка ищцата е започнала
рехабилитация. Неоснователни са и възраженията за проявена груба небрежност и
съпричиняване на вредоносния резултат. Конкретни действия/бездействия на ищцата за
настъпване на злополуката не са установени по делото. Възражението за груба небрежност е
недоказано и от субективна страна, т.к. за да е налице такава то е необходимо пострадалият
да е предприел действията/бездействията съзнателно, като се е надявал да предотврати
вредоносния резултат – в каквато насока доказателства липсват.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от Ю. П. Д., ЕГН –
********** срещу „ Белла България „ АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 200 от
2
КТ – за обезщетяване на неимуществени вреди вследствие трудова злополука от 25.03.2023
г., при която е получила увреждане / счупване на хирургичната шийка на дясна раменна кост
/, довело до продължителна временна нетрудоспособност и причинило й силни болки и
страдания. Претендирания размер обезщетение е 50 000 лева.
По делото е безспорно установено, че към 23.05.2023 г. страните са били в трудово
правоотношение, съгласно трудовия договор ищцата е заемала при ответника длъжността „
*** „, която изпълнявала в цех за месопреработка в село ***. На 22.05.2023 г. застъпила на
работа нощна смяна / от 22 ч. до 06 ч. на 23.05. / и около 01 ч. на 23.05. след регламентирана
почивка, придвижвайки се от столовата на цеха в посока към тоалетната се подхлъзнала и
паднала на дясното си рамо, вследствие падането получила фрактура на хирургическата
шийка на дясната раменна кост. Злополуката е призната за трудова по надлежния ред –
представено по делото Разпореждане на съответното ТД на НОИ от 01.06.2023 г..
Няма спор и е установено от заключението на назначената по делото СМЕ, че така
полученото увреждане е в пряка причинна връзка с падането върху твърда повърхност / пода
на столовата / и е причинило неимуществени вреди, предст. физически болки, физически и
психологичен дискомфорт, съответно и негативни изживявания от емоционално естество.
Няма данни – не се и твърди, ищцата да е причинила злополуката умишлено.
Следователно е осъществен фактическия състав на безвиновната отговорност на
рабоотдателя по чл. 200 от КТ и искът е по основание доказан – за което и няма спор между
страните.
Спорът между страните пред настоящата инстанция е досежно размера на дължимото
се обезщетение.
Този размер се определя от решаващия съд по справедливост / чл. 52 от ЗЗД /.
Понятието не е абстрактно, а свързано с редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства. Тези обстоятелства при иск по чл. 200 от КТ са на първо място вида на
полученото увреждането и неговия характер – стигнало ли се е до разстройство на
физическото и психическото здраве на пострадалия, ако да – какви са конкретно
причинените увреждания, с траен или временен характер, тяхната продължителност,
интензитета на търпяните болки и страдания, отражението върху личния, професионалния и
обществения живот на пострадалия, каква е медицинската прогноза за развитие. Във всички
случаи на приложение на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезвредата се
съобразяват и стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за
доходи/разходи за периода на увреждането. На база тези критерии обезщетението е
индивидуално определимо за всеки конкретен случай, като справедливостта изисква и
сходно разрешаване на аналогични случаи при съобразяване и с трайно установената
съдебна практика.
От заключението на СМЕ и представената медицинска документация се установява,
че причиненото на ищцата вследствие трудовата злополука увреждане е фрактура на дясна
раменна кост / счупване на хирургическата шийка на костта /. Проведеното лечение е първо
оперативно / открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с поставяне на метална
остеосинтеза /, осъществено в болнично заведение в гр. ***и протекло без усложнение. При
изписването на ищцата от болницата на 26.05.2023 г. й е поставена мека обездвижваща
ръката превръзка за период от 40 дни, след свалянето й са проведени 4 рехабилитационни
курса по раздвижване на ръката при физиотерапевт. Ищцата е търпяла физически болки и
дискомфорт / поради невъзможността да движи ръката си / за целия период на лечението - в
т.ч. и за периода на рехалибилитацията, която също е била болезнена. Болките от фрактурата
са били интензивни в първите два - три месеца, а след това със затихващ интензитет. Към
датата на изготвяне на заключението / януари 2024 г. / ищцата все още ползва отпуск поради
временна нетрудоспособност, т.к. не е напълно възстановена. Конкретно оздравителния
3
процес, касаещ зарастването на костната тъкан на раменната кост е приключил, но не са
възстановени мускулната сила и обема на движение на рамото и съответно цялата ръка /
ротаторния маншон на раменната става /, като за бавното им – макар и обичайно според
експерта досежно продължителността му възстановяване, способстват фактори, нямащи
отношения към злополуката, а именно възрастта на ищцата / *** г. / и налично нейно
заболяване – радикулит, ошипяване в шийния отдел на гръбначния стълб, като същите
оказват влияние и върху болезнеността при движенията на ръката. И при завършване на
оздравителния порцес са възможни според експерта налични болки и дискомфорт при
движението на ставата.
Свидетелят К.К.- син на ищцата, депозира в с.з. на 15.02.2024 г. показания, че след
злополуката се завърнал от *** – където живее и работи, за да се грижи за майка си, която
вследствие фрактурата не можела да извършва и елементарни битови дейности. Същата
търпяла много силни болки в началото, пиела обезболяващи. Болки има и сега при движения
на ръката над определен обем, като същата не е възстановена до степен да извършва
нормалния обем движения. Продължава да приема обезболяващи. По лекарска препоръка „
пироните „ следва да бъдат отстранени след 2, 3 месеца.
Пред настоящата инстанция са приети в хипотеза на чл. 266 ал. 2 т. 2 от ГПК
представените с въззивната жалба на ищцата издадени от УМБАЛ *** ЕАД - ***Епикриза
от 16.04.2024 г. и Болничен лист за временна нетрудоспособност. Видно от епикризата, на
13.04.2024 г. ищцата е постъпила в болничното заведение за екстракция на металната
остеосинтеза на дясната раменна кост, стационарното лечение е проведено в периода
13.04.2024 г. – 16.04.2024 г., преминало е успешно и без усложнения. Болничният лист за
временна нетрудоспособност е за периода 13.04.2024 г. - 16.05.2024 г., като след 16.04.2024 г.
лечението е в режим домашно амбулаторен.
Противно на поддържаното от въззивника – ответник по спора , показанията на
свидетеля К. правилно са кредитирани от районния съд, въпреки близката му родствена
връзка с пострадалата. Разпоредбата на чл. 172 от ГПК предвижда преценката на показания
на свидетел, явяващ се роднина на посочилата го страна, да се извършва от съда, ведно с
всички други доказателства по делото. Съответно, съдът да не кредитира тези показания в
случай, че са изолирани – не са подкрепени от другите доказателства по делото, или са в
противоречие с тях. В случая, показанията на свид. К. се подкрепят от представените и пред
двете инстанции писмени доказателства / СМЕ и медицинската документация /, като и не са
ангажирани доказателства, които да ги оборват или разколебават.
Така се установява, че заболяването е довело до временна нетрудоспособност за
ищцата за период от една година, за целия този период тя търпи физически болки, които са
били значителни по интензитет за първите три месеца и които не напълно отшумели и
понастоящем. Значителни са били и търпяните от нея неудобства в първите два, три месеца
след травмата, когато ръката й е била напълно обездвижена, поради което не е могла да се
обслужва сама и е имала нужда от чужда помощ – постоянно и извършването и на най
елементарните ежедневни дейности. Отчита се също така, че нормалния обем движения на
ръката не е възстановен изцяло и понастоящем поради незавършен оздравителен процес
относно възстановяването на мускулната сила на ръката – за което способстват възрастта на
ищцата / *** г. / и налично нейно заболяване – радикулит, ошипяване в шийния отдел на
гръбначния стълб, които оказват влияние и върху болезнеността при движенията.
С оглед така установеното по делото и съобразявайки казаните по горе
правнорелевантни критерии, в т.ч. и общо приложимите за всеки отделен случай / социално
икономическите условия и стандарта на живот в страната за периода юни 2023 г. – юни 2024
г. и съдебната практика по аналогични увреждания / относно размера на дължимата се
обезвреда, настоящата инстанция намира справедливия размер на обезщетението в случая да
е в определения от първоинстанционния съд размер от 20 000 лева. Съответно да са
4
неоснователни поддържаните от въззивника – ищец доводи същият да е занижен спрямо
действително претърпените вреди. Размерът – противно на поддържаното от казания
въззивник, е съобразен с характера и вида на причиненото увреждане, довело до трайно
затрудняване на движенията на десния горен крайник за периода на оперативната
интервенция, следоперативния период и по време на рехабилитацията, със степента и
периода на търпяните за цялото това време физически болки, които не са напълно отшумели
и понастоящем и които са били особено силни непосредствено след травмата и в период до
два,три месеца след нея, с факта на пълното обездвижване на ръката за период от 40 дни
след травмата, довело до силно затруднение при извършване на елементарни житейски
дейности и самообслужване и необходимост от чужда помощ за това. Съобразена е и
прогнозата за развитие на заболяването - все още неприключилия оздравителен процес с
оглед индивидуалните особености / възраст, радикулит с ошипяване на шийни прешлени /,
съобразна е предстоящата / извършена вече / втора оперативна интервенция за премахване
на металните тела; с ориентировъчния срок за продължителност на оздравителния процес и
временна нетрудоспособност, в т.ч. и след изтичането на 270 дни от травмата / за което
представените пред настоящата инстанция епикриза и болничен лист / и възможните болки
при движение на ставата и след този срок.
Без значение за размера на обезщетението са възведените от въззивника – ответник
доводи са, че трудовата злополука е настъпила не в помещението, в което ищцата
осъществява трудовата си дейност и не при същинското изпълнение на трудовите си
задължения като оператор на съответната машина, че към настъпването на злополуката
нямат каквото и да е отношение други негови служители, както и че работодателят е
изпълнил всички нормативни изисквания за осигуряване на здравословнa и безопасна
работна среда – в т.ч. и в помещенията за хранене и отдих по време на регламентираните
почивки. Отговорността по чл. 200 от КТ е обективна и безвиновна и се носи от
работодателя не само при, но и по повод извършване на възложената работа, а така
възведените факти и обстоятелства не са предвидени от закона като основание за
намаляването на отговорността. Съгласно разп. на чл. 201 ал.2 от КТ основание за
намаляването й е само проявена от работника груба небрежност, допринесла за настъпване
на злополуката. Възведените от въззивника – ответник твърдения за допусната такава от
ищцата, са неоснователни – както правилно е приел и районния съд. Грубата небрежност по
смисъла на казаната законова разпоредба е съзнавана непредпазливост – когато работникът,
извършвайки конкретни действия, осъзнава, че те могат да доведат до настъпването на
вредата, но счита, че може да я предотврати. В случая, трудовата злополука е настъпила
вследствие внезапно подхлъзване и падане на работника при преминаване на собствен ход
през столовата по време на регламентирана почивка. Т.е. извършвано е ежедневно, нормално
за всеки човек действие – ходене. Това му поведение само по себе си не е – не се и твърди да
е, действие, извършвано извън обичайния му механизъм и осъзнавано от работника такова
да причини злополуката. Затова и факта, че помещението е било добре осветено, а подът му
- равен и сух / в която насока показанията на свидетеля П.К. / , сам по себе си не обосновава
извод, че работникът е паднал, защото не е положил за себе си и елементарно внимание и
грижа. Няма данни ищцата да е знаела или да е предполагала, че падането ще се случи. Т.е.,
не се установява в случая субективния елемент на съзнавана непредпазливост, съставляваща
груба небрежност по смисъла на чл. 201 ал. 2 от КТ. Грубата небрежност не може да се
основава на предположения, тя следва да е несъмнено установена по делото,
доказателствената тежест за което е изцяло на работодателя.
Не се подкрепя от данните по делото твърдението, че възстановяването на
движенията на ръката е забавено, т.к. пострадалата не е започнала своевременно
медицинските процедури за раздвижване на крайника. Напротив – установено е, че тя е
сторила това веднага след окончателното свалянето на обездвижващата превръзка -
съобразно лекарското предписание.
5
С оглед изложеното, неоснователни се явяват депозираните и от двете насрещни
страни по спора жалби срещу първоинстанционното решение и то се потвърждава като
правилно.
Относно разноските
–––––––––––––––––
Въззивницата ищца няма направени разноски във връзка с жалбата си, като и
евентуални такива не й се дължат с оглед постановения инстанционен резултат. С оглед
неоснователността на жалбата на въззивника – ответник и за защитата на ищцата срещу тази
жалба, осъществявана на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, на процесуалния й представител -
адв. Т. Й., се дължи адвокатско възнаграждение, което съдът определя на 350 лева.
Въззивника – ответник е установил разноски за настоящата инстанция само в размер
на внесената ДТ, която не следва да му се присъжда с оглед постановения резултат.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 1568 от 09.04.2024 г., пост. по гр.д. № 15 055/2023 г. по
описа на РС – Пловдив.
Осъжда „ Белла България „ АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат Т. Н. Й., ЕГН –
********** на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА възнаграждение за въззивното
производство в размер на 350 / триста и петдесет / лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6