Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение II- В въззивен състав,
в закрито заседание на четиринадесети април
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
При секретаря
И прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Маркова ч.гр.д.№ 3812 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 274 и следв. ГПК във връзка с чл.463, ал.ал.1
и 2 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена
от Столична община, отдел „Ревизии и събиране на вземания“, Дирекция „Общински
приходи“, гр. София, срещу разпределение по изп.дело № 20178440401460,
обективирано в протокол за разпределение от 05.01.2021 г., съставено от ЧСИ С.Я.,
рег.№844, с район на действие СГС.
В жалбата се излагат доводи, че предявеното
разпределение било незаконосъобразно, защото за жалбоподателя била
заделена само сумата в размер на 647, 89 лв.- данък недвижими имоти- главница и
лихва. Счита, че ЧСИ бил нарушил законовата привилегия по чл.136, ал.1,т.2 ЗЗД, тъй като жалбоподателят следвало да получи и
сумата за дължими такси за битови отпадъци /ТБО/, която сума да бъде увеличена
със законната лихва на база подадената информация към момента на
разпределението. Позовава се на приетото в решение № 1555 от 08.03.2017 г. по
в.гр.д.№ 15244 по описа за 2016 г. на СГС, както и на разпоредбата на чл.722 ТЗ.
Иска се от настоящата инстанция да отмени протокола за
разпределение и да извърши такова в съответствие с материалния закон като се
удовлетвори вземането му в пълен размер, алтернативно- да задели сумата за
главница и лихви за ДНИ и ТБО, съобразно представената справка на 29.12.2020 г.
като лихвите бъдат преизчислени към момента на разпределението. Не се претендират
разноски.
Не са постъпили възражения от взискателя и ипотекарен кредитор по изп.дело
– „О.б.“ АД, конституирания като взискател „К.Б.“ ЕАД във връзка с цесията по
чл.99 ЗЗД, длъжника „У.“ ЕООД и длъжника Н.Л.М..
Постъпили са мотиви от ЧСИ, в които се изразява становище за
неоснователност на жалбата – сумите били законосъобразно разпределени и в
съответствие с приетото в ТР 2/2013 г. на ОСТК на ВКС. Протоколът отговарял на
изискванията на чл.460 ГПК. Спазена била поредността на удовлетворяване на
взискателите. Сочи, че в хипотезата на чл.136, ал.1,т.2 ЗЗД попадат вземанията
на държавата за данъци върху определен имот, не и вземанията за такси. Таксата
по своя характер представлявала цената на предоставяната от общината услуга по
сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци, обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения, както и поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване, арг. от чл.62 ЗМДТ. Начинът на определяне
на данъка и таксата бил различен. Таксата за разлика от данъка, нямала
безвъзмезден характер.Позовава се и на съдебната практика на ВАС. Сочи, че
цитираното от жалбоподателя решение на СГС било изолиран случай. Разпоредбата
на чл.136 ЗЗД била изключителна и императивна и като такава не подлежала на
разширително тълкуване; изброяването било изрично и изчерпателно. Разпоредбата
на чл.136 ЗЗД не отреждала привилегия на всички публични вземания по чл.162 ДОПК, а само на тези посочени в чл.136, ал.1,т.2 ЗЗД.
По допустимостта на
жалбата:
За обжалваното разпределение жалбоподателят
е бил уведомен на 05.01.2021 г., когато разпределението е било предявено
от ЧСИ.
Частната жалба е подадена на 11.01.2021 г./понеделник/.
Следователно частната жалба е
допустима.
По основателността на
частната жалба:
Съгласно чл. 136
ЗЗД ползуват се с право на
предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, следните вземания:
1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134
и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо
кредиторите, които се ползуват от тези разноски;
2. вземанията на държавата за данъци
върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на
този имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от
концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори;
3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на
заложените или ипотекирани имоти;
4. вземанията, заради които се упражнява право на задържане - от стойността
на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или
подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3;
5. вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения и
вземанията за издръжка;
6. вземанията на държавата, освен тия за глоби.
Вземанията по т. 5 и 6 се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество
на длъжника.
Вземания с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно.
Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК, ако събраната по изп. дело
сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният
изпълнител извършва разпределение. Най-напред се отделя сума за изплащане на
вземанията, ползващи се с право на предпочтително удовлетворение /чл. 136 от ЗЗД/, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. В
разпределението участват само взискатели, т.е. кредиторът, по чиято молба е
образувано и започнато изпълнителното производство, и присъединените кредитори.
Присъединяването на кредитори става въз основа на молба до съдебния изпълнител,
към която се прилага изпълнителния лист или удостоверение от съдебния
изпълнител, че листът е приложен по друго дело /чл. 456 от ГПК/, като
Държавата е винаги присъединен взискател за публичните и други вземания по чл.
458 от ГПК.
В конкретния случай разпределението е извършено като на жалбоподателя е
разпределена сумата в размер на 647,89 лв., която не се спори, че е за вземане
за данък недвижими имоти.
Вземането на СО „Общински приходи“ за данък недвижими имоти е такова по
чл.136, ал.1,т.2 ЗЗД, защото се касае до вземане на държавата за данък върху
недвижимия имот, предмет на публичната продан.
Спорно по делото е дали сумите
за ТБО попадат в обхвата на привилегията по чл.136, ал.1,т.2 ЗЗД.
Действително, данъка за недвижими имоти
и таксата за битови отпадъци са публични задължения по смисъла на чл.162 ДОПК.
В конкретния случай, обаче, се касае до приложение на специален ред,
уреждащ привилегированите вземания при разпределението, извършвано по реда на
чл.460 ГПК.
Не всички публични вземания по чл.162 ДОПК са „привилегировани“ по смисъла
на чл.136 ЗЗД. Това се установява при сравнение на двете разпоредби.
Разпоредбата на чл.136 ЗЗД изброява изрично и изчерпателно тези вземания на
държавата и общината, които имат предпочитително удовлетворяване. Законодателят
е категоричен, че става въпрос за „данък“, не и за такса.
Тази разпоредба не подлежи на разширително тълкуване чрез включване на
други държавни и общински вземания, имащи публичен характер.
Данъкът е публично държавно вземане,
установено от закона, което е гарантирано и скрепено с държавна принуда, като
по своята правна същност е безвъзмездно.
Таксата за битови отпадъци е заплащане за
една вече извършена от съответната община услуга - "по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битови отпадъци, както
и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места" съгласно нормата на чл. 62 ЗМДТ. Следователно се касае до възмездно плащане
на една предоставена от съответната община услуга, категорично отличаващо се от
публичното вземане за данъци с изяснения му по-горе характер.
Не можем да се основем на историческото интерпретиране на разпоредбата на чл.
136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, доколкото от самото си създаване през 1950 г. тя не е
включвала друг вид държавни, а впоследствие и публични вземания, извън тези за
данъци - върху имот, а впоследствие и върху МПС. Следва да се отбележи, че
разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД е било изменяна многократно /през 1993
г., през 1999 г. и през 2006 г./, но законодателят не е счел за нужно да
включва в тази привилегия и друг вид публични вземания, по-специално - ТБО. Ето
защо неоснователен
е довода на жалбоподателя за включване на същата в реда по чл. 136, ал.
1, т. 2 ЗЗД, виж в този смисъл решение от 17.01.2019 г. по ч.гр.д.№ 124/2019 г. и РЕШЕНИЕ
№ 2216 ОТ 07.10.2019 Г. ПО В. Ч. ГР. Д. № 4707/2019 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД -
СОФИЯ.
Решението на което се позовава жалбоподателя не представлява задължителна
съдебна практика и не ангажира мнението на настоящия състав като се има
предвид, че двата състава са равнопоставени.
При това положение стореното от ЧСИ разпределение
е в съответствие с чл.136 ЗЗД.
Налага се извод, че жалбата е неоснователна и като такава ще бъде оставена
без уважение.
По разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя разноски не се следват, а и такива
не се претендират .
Водим от горното,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от Столична община, отдел „Ревизии и събиране на вземания“, Дирекция
„Общински приходи“, гр. София, срещу разпределение по изп.дело №
20178440401460, обективирано в протокол за разпределение от 05.01.2021 г.,
съставено от ЧСИ С.Я., рег.№844, с район на действие СГС, като неоснователна.
Решението
може да се обжалва пред САС в 1-седмичен
срок от съобщението за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: