В открито съдебно заседание
нарушителят се явява лично. Не признава вината си и моли за по-ниско наказание.
Изразява съжаление за поведението си.
Съдът от фактическа страна установи следното:
Х.Т.Х., роден на *** ***, ***, български гражданин, живущ ***,
трудово ангажиран, неженен, със средно-специално образование, осъждан, ЕГН **********
на 04.08.2020 г. около 23:00 ч. се намирал в гр. Пловдив на бул. „Никола
Вапцаров“, до № 91В заедно с Ж.Ж.И. и З.Х. Тримата, след като били употребили
алкохол, вървели по булеварда като се прибирали от бар Де Ниро. На паркинг,
близо до мястото се намирали Д.И.А. – *** във фирма СОТ 161 и колегата му С. А.
К. През това време изпълнявайки служебните си задължения като назначени в наряд
като автопатрул -411, до тях спрели служебния автомобил полицейските служители
от 01 РУП при ОД на МВР Пловдив – И.П. и А.К. След като момчетата възприели
униформените служители Х. Т.Х. започнал да вика и отправя нецензурни изрази
като „*“; „*“, „*“; „*“. Това поведение било насочено към униформените и
забелязано от Д.А. и С.К., които силно се възмутили. Такива изрази отправял и
З.Х. Х. и Х. побягнали, като Х. бил установен и заведен в 01РУ при ОД на МВР
Пловдив, където бил задържан за 24 часа на основание чл. 80 от ЗМВР. Същият
отказал да се тества за алкохол .
Горната фактическа обстановка се установява частично от обяснението
на нарушителя, дадено пред съда, обясненията и сведенията на свидетелите С. А.
К., Д.И.А., две докладни записки, заповед за задържане на лице по чл. 80 от ЗМВР, справка АИС БДС и справка за криминалистически регистраци. Обясненията на
Ж.Ж.И. не съдържат релевантна към случката информация, като същата посочва, че
е била с друго лице – И., а със З. се е разделила на Капри. При преценката на
обясненията на Х., съдът взе предвид, че същите имат същата двойствена природа,
както и обясненията на обвиняемия в наказателния процес, те са и средство за
защита, освен че са и доказателствено средство. Поради това съдът кредитира
частта от обясненията, в която лицето посочва, че са употребили алкохол и се е
намирал близо до домът си по същото време, тъй като те кореспондират с
останалия доказателствен материал и се подкрепят от събраните данни.
Обясненията на нарушителя, съдът не кредитира в частта им, че същият не е
отправял обидни изрази към полицейските служители, а просто е попитал полицаите
защо задържат приятелите му, тъй като това остава изолирано, нито Х. го
потвърждава в обясненията си, нито Ж.И. Съдът намира, че в тази си част
обясненията представляват защитна версия на Х.. Посоченото в обясненията на
свидетелите Д.А. и С.К. съдът кредитира, тъй като на първо място се подкрепят
от останалия събран доказателствен материал, свидетелите на случката не са
свързани с някоя от страните и обясненията им са пълни и непротиворечиви.
Данните от докладните записки също се подкрепят и допълват останалия събран
доказателствен материал и съдът ги кредитира, тъй като в своята цялост доказателствените
материали чертаят една безпротиворечива фактическа обстановка описана в акта за
констатиране на проява на дребно хулиганство. Не се събраха доказателства,
които да опровергават записаното в Акта за констатиране на проява на дребно
хулиганство относно времето, мястото, авторството и механизма на деянието.
Установява се, че нарушителя е изрекъл думите и изразите по отношение на полицейски
служители и по този начин с изявените непристойни думи е демонстрирал пред
другите членове на обществото явно нежеланието си да се съобрази с установения
ред. Намиращите се на място лица и полицейските служители са възприели казаното
от него и са били силно възмутени.
Актът за констатиране на проява на дребно хулиганство е редовно съставен,
подписан от нарушителя при отказ, което е допустим от закона способ, двама
свидетели, свидетел на отказа и актосъставителя. Детайлно е очертана
фактическата обстановка и при изготвянето не са допуснати процесуални нарушения.
Извършеното от Х. деяние, а именно изричането на думи и изрази като „*“; „*“, „*“;
„**“ са обидни, цинични и обективно носят негативно отношение към личността и
институцията, към която са насочени, същите представляват такава непристойна
проява, изразяваща се в оскърбително отношение към орган на власт – униформени
полицейски служители, каквато се изисква от закона, за да е осъществен състава
на нарушението по УБДХ.
От правна страна съдът намира, че е осъществен състава на дребното
хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, което се изразява в
проявяването на действия и думи, с които се нарушава обществения, демонстрира
се проява на превъзходство над органите на реда и останалите граждани и явно и
публично неспазване на реда. Осъщественото деяние е противоправно. Извършено е
виновно, тъй като деецът е съзнавал обществената опасност на деянието си,
предвиждал е общественоопасните му последици и е могъл да ги предотврати.
Представлява и нарушаване на обществения ред и спокойствие, но поради своята
по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325
от НК.
При определяне вида и размера на наказанието съдът отчете, че нарушителя
не е личност в висока степен на обществена опасност, поради което и наказанието
„Задържане до 15 денонощия в структурно звено на Министерство на вътрешните
работи“ се явява неподходящо и нецелесъобразно. Тежестта на нарушението и
обществено опасните последици, които са настъпили от деянието не предполагат
необходимост от задържане на нарушителя, тъй като това би било неоснователна
репресия спрямо него. С оглед поправяне и превъзпитанието ѝ най-подходящо
се явява административното наказание глоба. При определяне размера ѝ
съдът отчете, че макар и формално изразено съжаление за стореното, то
непризнаването на фактите, свидетелства за липса на критично отношение към
стореното. Това, че проявата е извършена след употреба на алкохол също следва
да се отчете като утежняващо отговорността обстоятелство. По делото няма
категорични данни за завишена лична обществена опасност на дееца, доколкото
относно криминалистичните регистрации действа презумпцията аз невиновност, както
и конкретната проява се отличава с ниска обществена опасност. Поради това съдът
съобрази, че следва да се определи наказание около средния размер на
административната санкция, а именно 250 лв. Лицето е трудово ангажирано и има доходи,
което беше взето под внимание при определяне на размера на наказанието. Настоящата
инстанция счита, че този размер на глобата би допринесла да се постигне целения
ефект на наказанието - нарушителя да се поправи и същевременно да се въздържа
от евентуални бъдещи прояви на непристойни действия и думи, които да бъдат безпричинно
отправяни към някого, още повече към орган на властта.
По изложените съображения постанови своя акт.