Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, първи въззивен
състав, в публично заседание на двадесет и втори
юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА М.
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Цветанка
Павлова, като разгледа докладваното от съдията
М. в. гр. дело № 290 по описа
на съда за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. Д. И. срещу онази
част решение № 266/29.10.2019 г. по гр. д. № 848/2019 г. по описа на РС – гр. Ботевград,
в която е разрешено на основание чл. 127а, ал. 2 СК детето Д. И. И., ЕГН: **********, да напуска територията на Р
България със съгласието на своята майка и законен представител В.Д.Д., ЕГН: **********, без съгласието на бащата И. Д. И., ЕГН: **********, като осъществява до
три на брой пътувания годишно, всяко с максимална продължителност от две
седмици, от Р България до държавите-членки на ЕС, както и Т. и С., и обратно, до
навършване на 16-годишна възраст на детето.
В
останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението
е обжалвано с доводи за недопустимост, а при условията на евентуалност – с
доводи за неправилност - и с искане да бъде постановен нов акт по същество, с
който то да бъде отменено, а претенцията на майката – отхвърлена.
Насрещната
по въззивната жалба страна оспорва нейната основателност.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в законоустановения срок от страна с интерес от обжалването, срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден и допустим.
Софийски окръжен съд, като прецени относимите доказателства по делото и обсъди
становищата на страните, приема за установено следното.
Възраженията
на ответника, въззивен жалбоподател, за недопустимост на първоинстанционното
решение са неоснователни, тъй като даденото от него на 28.05.2018 г. съгласие, обективирано в декларация с нотариална заверка на подписа,
е оттеглено на 11.06.2018 г., видно от декларация от същата дата.
С решение № III
- 113 – 47 от 10.03.2011 г. по гр. д. № 15 379/2010 г. СРС, 113 състав, е определил режим на лични отношения между бащата И. Д. И. и неговата дъщеря Д. И. И., ЕГН: **********, като
е постановил бащата да вижда и взема детето при себе си всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя (с право на преспиване при бащата), както и две седмици през лятото, които не съвпадат
с платения годишен отпуск на майката.
Съгласно чл. 35, ал. 1 от Конституцията на
Република България всеки има право свободно да избира своето местожителство, да
се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели, като това
право може да се ограничава само със закон, за защита на националната
сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. В интерес на детето е да пътува, извън територията на нашата страна, за да придобива
впечатления и от другите държави, като по този начин се разширява неговият мироглед, което ще се отрази благоприятно на неговото възпитание и развитие. Българската държава обаче
трябва да може да гарантира изпълнението на собственото си съдебно решение за
осигуряване на мерки на лични отношения между детето и бащата, който се противопоставя на извеждането на детето зад граница. Това не би било възможно, ако детето бъде отведено в
държави, с които България няма сключени договори за правна помощ или които не
са от европейската общност.
Разрешението по чл. 127а, ал. 2 от СК за
извеждане на детето от територията на страната без съгласие на единия от
родителите може да бъде дадено за определен период от време в определена
държава или в държави, чийто кръг е определяем (например държавите-членки на
Европейския съюз), или за неограничен брой пътувания, през определен период от
време, но също до определени държави. В случая първоинстанционният
съд е заместил съгласието на бащата за ограничен брой пътувания на дъщеря му в чужбина и през определен период от време – такова,
несъвпадащо с постановения режим на лични отношения, като е ограничил тези пътувания до определени държави –
страните от ЕС, Т. и С. Посочените държави
са страни със стабилни икономики, без граждански и социални
конфликти,
страни по Хагската конвенция за гражданските аспекти
на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г., която съдържа
правила за осигуряване незабавното връщане на детето, прехвърлено незаконно или задържано в някоя от договарящите държави, и гарантира ефективното спазване на
законите, свързани с упражняването на родителските права и правото на лични
отношения, на една договаряща държава от другите договарящи държави.
С оглед изложеното обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Производството по делото е на спорна
съдебна администрация, приложима при спор относно пътуване на дете в чужбина, предпоставен от невъзможност родителите да постигнат
споразумение. Съдебното решение се постановява за защита по най-добрия начин на
интересите на малолетното им дете, ползва и двамата родители и затова всяка
страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на
спора.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
266/29.10.2019 г. по гр. д. № 848/2019 г. по описа на РС – гр. Ботевград В ЧАСТТА, в която е разрешено на
основание чл. 127а, ал. 2 СК детето Д. И. И., ЕГН: **********,
да напуска територията на Р България със съгласието на своята майка и законен
представител В.Д.Д., ЕГН: **********, без съгласието
на бащата И. Д. И., ЕГН: **********, като осъществява до
три на брой пътувания годишно, всяко с максимална продължителност от две
седмици, от Р България до държавите-членки на ЕС, както и Т. и С., и обратно, до
навършване на 16-годишна възраст на детето.
В
останалите части решението на районния съд е влязло в сила като необжалвано.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.